Япония е завладяващ баланс между традиция и модерност, където вековни храмове съжителстват с ултрамодерни мегаполиси, спиращи дъха природни пейзажи и една от най-прочутите в света кулинарни култури. Независимо дали искаш да се разходиш сред храмовете на Киото, да се потопиш във врявата на Токио, да се отправиш на трекинг в Японските Алпи или да се полюбуваш на дивата природа на Хокайдо, Япония е уникална страна, способна да предложи нещо на всеки тип пътешественик.
Прекарах три месеца в пътуване с раница на гръб от Кюшу, в дълбокия юг, до Хокайдо, в северната част на страната, и в това ръководство ще намериш изключително много практическа информация и полезни съвети, за да организираш възможно най-добре пътуването си до Япония.
Бързо меню

Светилището Фушими Инари-тайша, Киото.
Най-доброто време за посещение на Япония зависи много от това какво смяташ да правиш и кои региони възнамеряваш да разгледаш. Все пак, като цяло, за повечето пътешественици идеалните периоди са пролетта (март, април и май) по време на прочутото цъфтене на черешите „Сакура“ и есента (септември, октомври и ноември). И в двата периода климатът е като цяло мек почти в цялата страна, което ги прави идеални за пътуване с много спирки.
Ако планираш дълго пътуване, от логистична гледна точка е препоръчително да започнеш от юг и да се движиш на север през пролетта, „следвайки“ цъфтежа, а през есента е удобно да направиш обратното – да тръгнеш от север и постепенно да слизаш на юг.
Лятото може да е отличен период за любителите на планинските преходи: японската мрежа от пътеки е на най-високо ниво и, също както в нашите Алпи, същинският сезон за преходи започва между юни и юли, но с изключение на най-далечния север, в останалата част на страната очаквай много горещи и влажни дни, не точно приятно време.
Накрая, зимата е отличен избор за запалените по ските, благодарение на изключителните условия, които предлага страната, особено в северните региони като Хокайдо и Нагано.

Долината Кисо.
Притежателите на италиански паспорт (с валидност над 6 месеца) получават безплатна туристическа виза за 90 дни от момента, в който влязат в страната (правилата зависят от гражданството ти, затова провери какво важи за теб). Доколкото знам, туристическата виза не може да се удължи, освен по причини от непреодолима сила като болест, злополуки и т.н.
Това е официалният сайт на имиграционните власти.
Официално Япония изисква доказателство за напускане на страната в рамките на срока на визата. Това не е проблем за всички, които имат билет за връщане или за друга държава, но може да бъде такъв за тези с еднопосочен билет.
Проверките са по преценка на граничния служител и на авиокомпаниите при качването преди излитане. Може би просто съм имал лош късмет, но преди да се кача на самолета си от Тайван, действително ме помолиха да покажа билет за излизане от страната. Ако нямаш такъв, моят съвет е да наемеш билет (истински, платена услуга) в сайт като Onward Ticket.
Япония не изисква задължителни ваксини, но както при всяко пътуване, препоръчват се ваксините срещу хепатит А и В. Във всеки случай поговори с личния си лекар.
За актуална информация за визите и всичко останало препоръчвам да провериш препоръките за пътуване на министерството на външните работи на своята държава (например на българското Министерство на външните работи).

Токио.
В това ръководство цените често са изразени в местна валута. Официалната валута на Япония се нарича „японска йена“ или просто „йена“, съкратено „JPY“ или „¥“. Курсът е около 1€ = 177 JPY. За актуалния курс ти препоръчвам да погледнеш тази страница.
Накрая, описаните дестинации са подредени като се тръгва от Фукуока и се продължава на север, следвайки на практика моето пътуване. Този ред вероятно е най-добрият начин да оптимизираш придвижванията през пролетния период, но разбира се, зависи много от това откъде пристигаш и какви са намеренията ти.

Забележка: Неведнъж в хода на ръководството ще намериш линкове към https://www.alltrails.com/. Ако искаш да използваш офлайн навигацията директно от приложението на Alltrails, трябва да преминеш на pro версията. Можеш обаче да заобиколиш проблема, като изтеглиш координатите от десктоп версията на сайта във формат „Google Earth KML“ и след това ги качиш в Organic Maps, което е категорично едно от любимите ми приложения за пътуване.
Кюшу е третият по големина остров на японския архипелаг. Тъй като е сравнително далеч от класическите туристически маршрути, той е отличен компромис за онези, които търсят по-малко претъпкани от туристи дестинации в сравнение с големите класики на страната.
Този остров е концентрат от история, природа и култура: бил е една от люлките на феодална Япония и е играл ключова роля през епохата на самураите и през вековете на търговско отваряне към Запада. Нагасаки по-специално е град с голяма историческа стойност, символ както на контактите с Европа, така и на трагедиите от Втората световна война.
Кюшу е и земя на впечатляващи пейзажи, характеризираща се с действащи вулкани, естествени термални извори (като известните в Беппу и Юфуин) и буйна, дива природа, идеална за любителите на преходи, онсен и автентични места.

Вулканът Сакурадзима, Кагошима.
Фукуока е най-големият град на остров Кюшу и един от десетте най-населени в Япония. Благодарение на географското си положение, по-близо до Сеул, отколкото до Токио, от векове е една от главните входни врати на страната към азиатския континент. В миналото е бил важен търговски и културен център, а също и мястото, където монголските сили са се опитали да акостират по време на инвазиите през XIII век.
Днес Фукуока е модерен и оживен град, в който, за разлика от други големи градове, масовият туризъм все още е ограничен, и именно затова е запазил автентичния си чар.
Какво да видиш и правиш във Фукуока
Както споменах, Фукуока не е точно туристическа дестинация, в града няма кой знае какви забележителности, но определено можеш да прекараш поне половин ден в разглеждане на руините на замъка и на парка около тях (Google Maps), препоръчвам след това да се отбиеш в храма Шофукудзи (Google Maps), който, завършен през 1195 г., е най-старият дзен храм в Япония. Накрая вечерта можеш да се разходиш по крайречната алея, където има сергии, които предлагат храна (Ятаи) (Google Maps). Районът е симпатичен, но наистина туристически и скъп за хранене.

Руините на замъка.
Дазайфу
Дазайфу, на около половин час с влак от Фукуока, е наистина популярна еднодневна екскурзия, която препоръчвам. Гарата, до която трябва да стигнеш, е тази (Google Maps), а за часовете на заминаване можеш просто да ползваш Google Maps.
Светилището Дазайфу Тенмангу (Google Maps), главното светилище, беше в ремонт по време на посещението ми, но градините и различните храмове около него са въпреки това много красиви и определено заслужават посещение, особено ако така или иначе си във Фукуока. Препоръчвам да отидеш в делничен ден, защото дори в четвъртък имаше изключително много местни туристи; не смея да си представя как е през почивните дни.
Струва си да повървиш до светилището Тенкай Инари (Google Maps): разходката е приятна. Ако искаш, можеш да продължиш до светилището Камадо (Google Maps): има совалка с автобус, но аз отидох пеша.
Освен това можеш да посетиш Националния музей на Кюшу (Google Maps), входът е 700 JPY за постоянната експозиция. Сградата е нова и много красива, с множество находки, вариращи от глинени съдове отпреди 4000 години до по-нови предмети. Лично на мен ми се стори малко скучен, но разбира се, това е субективна преценка.
Ако тръгнеш рано сутринта, можеш да видиш на практика всичко за един ден, включително споменатите по-рано забележителности в града.

Дазайфу.
Янагава
Не съм бил в Янагава, но това е друга популярна еднодневна екскурзия от Фукуока, и в този случай става дума за около половин час с влак. Тук основната забележителност е гигантската статуя на Буда в храма Нандзо-ин (Google Maps).
Настаняване във Фукуока
Аз спах в UNPLAN Fukuoka и като цяло го препоръчвам: евтин, стратегическо местоположение на две крачки от спирката на метрото, чисти и просторни общи помещения, закуската е включена.
Как да стигнеш до Фукуока
Фукуока има директни автобусни връзки от и до всички основни туристически дестинации на остров Кюшу (Нагасаки, Кумамото, Беппу и Кагошима), а също и до Хирошима на изток, можеш да резервираш онлайн в сайтове като global.atbus-de и Willer. Има два автобусни терминала, Nishitetsu Tenjin Expressway Bus Terminal (Google Maps) и Hakata Bus Terminal (Google Maps), много автобуси спират и на двете, така че можеш да избереш според това кой е по-удобен спрямо мястото, където отсядаш.
Главната жп гара, от която при желание можеш да вземеш шинкансен, е гара Хаката (Google Maps). Накрая, ако пристигаш на летището, от терминала за вътрешни полети (свързан с този за международните полети с безплатна совалка) можеш да се качиш директно на метрото и да стигнеш до центъра.
В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Храмът Шофукудзи.
Разположен на западното крайбрежие на Кюшу, Нагасаки е град с голяма историческа и културна стойност. По времето на периода Едо е бил едно от малкото японски пристанища, отворени за търговия със Запада, превръщайки се в място на среща между различни култури. Векове по-късно градът е бил трагично засегнат от втората атомна бомба през 1945 г., оставяйки памет, която и днес бележи идентичността му.
Какво да видиш и правиш в Нагасаки
Музей на атомната бомба и Парк на мира
Препоръчвам да започнеш разглеждането на Нагасаки от Музея на атомната бомба (Google Maps). Входът е 200 йени и лично на мен ми се стори много интересен и пълен със смисъл за бъдещите поколения. След това можеш да се насочиш към близкия Парк на епицентъра (Google Maps) и да завършиш в Парка на мира (Google Maps).
При желание, недалеч се намира и катедралата Ураками (Google Maps), която се вижда ясно от Парка на мира; не съм бил, но явно някога е била най-голямата църква в Азия.

Парк на мира.
Китайският квартал и околностите
Nagasaki Shinchi Chinatown (Google Maps) е най-старият китайски квартал в Япония. Както споменах, Нагасаки е бил единственото голямо пристанище, отворено за външна търговия по време на периода на изолация на Япония, а китайците са били единствените търговци, допускани в града, заедно с холандците. Китайският квартал първоначално е бил отвоюван от морето остров (оттам и името Шинчи, буквално „нова земя“). Благодарение на последвали отвоювания от морето, днес кварталът вече не е остров. Честно казано, не ми се стори нищо особено, но главната улица определено е симпатична.

Китайският квартал.
Ако решиш да се отклониш насам, препоръчвам да се отбиеш и до моста Мегане (Google Maps), построен около 1634 г., който е най-старият каменен арков мост в Япония. Недалеч се намира и храмът Софуку-джи (Google Maps). Построен първоначално през 1629 г. за китайските жители на Нагасаки, храмът е в китайски архитектурен стил и затова е малко различен от другите храмове. Има табела, която моли да дариш 300 йени за входа. Симпатичен, но нищо особено. Накрая можеш да слезеш до градините Глувър (Google Maps), където са някои от най-старите жилищни сгради в западен стил в Япония.

Мостът Мегане.
Връх Инаса
От върха на Инаса (Google Maps), където има панорамна площадка, се откриват фантастични гледки към целия град и залива. Горещо препоръчвам да се качиш за залеза и да останеш и за нощната гледка. Има няколко автобусни линии, които стигат до паркинга (Google Maps) откъдето просто трябва да повървиш около един километър, което лично аз направих, но при желание има и нещо като малко влакче (Google Maps), което би трябвало да струва 500 йени за билет отиване и връщане или 300 йени само отиване.

Връх Инаса.
Гункандзима
Гункандзима (Хашима), на около 20 км от Нагасаки (Google Maps), е известна с това, че е била един от най-гъсто населените острови в света благодарение на въглищните мини. Днес може да се посети само отчасти, обиколката с лодка изглежда популярна, но изглежда се води само на японски и, както току-що казах, достъпната зона е наистина ограничена. Лично аз не отидох, защото ми се стори, че не си струва, но оставям на теб да прецениш. Алтернатива би могла да бъде да посетиш Gunkanjima Digital Museum (Google Maps), който възстановява живота на острова с дигитални инсталации и добавена реалност.
Настаняване в Нагасаки
Mezame Hostel е отличен хостел на две крачки от музея на атомната бомба и автогарата.
Как да стигнеш до Нагасаки
Нагасаки има директни автобусни връзки от и до Фукуока и Кумамото, можеш да резервираш онлайн в сайтове като global.atbus-de и Willer. Основният автобусен терминал е Nagasaki Ekimae (Google Maps). Главната жп гара, от която при желание можеш да вземеш шинкансен, е Nagasaki Station (Google Maps).
В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Храмът Софуку-джи.
Кумамото е град с голям исторически и природен чар. Известен със своя великолепен феодален замък, един от най-внушителните и впечатляващи в Япония, той е символ на епохата на самураите и на силата на местните родове. Около града се простира впечатляваща природа, в която доминира връх Асо, един от най-големите и най-активни вулкани в страната.
Какво да видиш и правиш в Кумамото
Замъкът Кумамото и околностите
Замъкът Кумамото (Google Maps) е един от най-красивите замъци в Япония и третият по големина. За съжаление, както при повечето замъци в Япония, това е скорошна реплика, тъй като оригиналът е изгорен по време на бунт през 1877 г., и сякаш това не стига, много от сградите в парка са пострадали сериозно при земетресението през 2016 г.; главната кула е отворена отново за посетители, но възстановяването на останалите сгради наоколо ще отнеме години. Аз препоръчвам да го посетиш при всички случаи. Входът е 800 йени и с официалното приложение има безплатен аудиогид, вземи слушалки, има безплатен Wi-Fi. За отлична и напълно безплатна гледка към замъка се качи на четиринайсетия етаж на Kumamoto City Hall (Google Maps).

Замъкът Кумамото.
Също в парка на замъка се намира Hosokawa Gyōbutei (Google Maps), тоест старата резиденция на семейство Хосокава, важен самурайски род, управлявал владението Кумамото. Това е традиционна къща в японски стил, заобиколена от елегантна градина, която предлага автентичен поглед към живота и архитектурата на самурайската аристокрация от периода Едо. За съжаление по време на посещението ми достъпът беше напълно забранен заради щетите от земетресението. Встрани можеш да обмислиш Kumamoto City Museum (Google Maps).

Гледка от Kumamoto City Hall.
Различни храмове
Храмът Хонмьо-джи (Google Maps) е един от най-известните в Кумамото. Самият храм не е кой знае какво, но се намира на върха на един хълм, откъдето се откриват отлични гледки към града и към връх Асо в далечината, ако времето позволява. Има и алея с черешови дървета от двете страни, която предполагам, че е много впечатляваща по време на пълния цъфтеж. Изглежда, че тук се провежда и фестивал на цъфтящите череши. Ако решиш да се качиш, препоръчвам след това да продължиш до парка Хонмьоджи (Google Maps), където панорамата е още по-красива и има статуя на Като Киомаса, прочут самурай, който наредил да бъде построен замъкът Кумамото.
Ако не ти се иска да се напрягаш, в града има симпатичен храм, за който не се налага да изкачваш стълбища – Fujisaki Hachimangu (Google Maps). Ако пък, напротив, търсиш други панорамни точки, препоръчвам да се качиш до пагодата Ханаокаяма (Google Maps), и тук освен отлична панорама към града има красива алея с череши, която предполагам, че не е никак зле по време на цъфтежа.

Fujisaki Hachimangu.
Връх Асо
Връх Асо е един от най-големите и най-активни вулкани в Япония. Огромната му калдера предлага спиращи дъха пейзажи; лично аз смятам, че абсолютно си струва да се посети. Препоръчвам да вземеш първия директен влак до гара Асо (Google Maps), за да се качиш на първия автобус, който се изкачва към вулкана. Спирката е срещу изхода на гарата, това е официалният сайт на автобуса. Билетът струва 1500 йени и позволява да се качваш и слизаш от различните автобуси колкото пъти искаш през целия ден (при желание можеш да вземеш автобуса, за да слезеш от Asosanjo Terminal до центъра за посетители или обратно). Първият автобус беше почти пълен в сряда, така че предполагам, че през уикенда някой почти със сигурност остава пеша. Слез на последната спирка, Asosanjo Terminal (Google Maps).

Кратерът на вулкана.
Оттук има няколко възможности: аз изминах пътеката, описана на тази страница (All Trails); исках да изминя този маршрут (All Trails), но буквално умирах от студ. Попаднах на наистина студен ден в края на март, с пориви на вятъра около 60 км/ч и усещане за температура от -5 градуса. Пътеката не беше особено трудна, но не беше и разходка в парка. Във всеки случай не липсват възможности: има по-достъпни пътеки, като тази (All Trails) и, макар достъпът до кратера да беше затворен по време на посещението ми заради твърде голямата активност, при желание можеш просто да се изкачиш до кратера.
След като си направил малко преход, препоръчвам да се отбиеш в центъра за посетители (Google Maps), където има малка изложба, посветена на парка. Ако искаш да посетиш същинския музей, на втория етаж на сградата (Google Maps), трябва да платиш 1100 йени. Според коментарите в Google Maps повечето информация е само на японски, затова не влязох. От другата страна на улицата има лесно достъпна панорамна точка (Google Maps). Все пак, ако е станало късно или просто не ти се занимава, можеш спокойно да слезеш в долината, като прескочиш центъра за посетители.

Пролом Такачихо
Лично не съм бил, защото е доста неудобно за стигане с обществен транспорт, но проломът Такачихо (Google Maps) е много популярна дестинация. Разположен на по-малко от два часа с кола от Кумамото, може да се посети и за един ден, ако наемеш кола. Проломът е известен със своите отвесни скални стени, кристално чистите води на реката и впечатляващите водопади, които създават зрелищен природен пейзаж. На тази страница (на английски) ще намериш малко повече информация.
Настаняване в Кумамото
Аз спах в HOTEL CARNA A и го препоръчвам. Сградата е доста стара, толкова, че капсулите имат телевизор с електроннолъчева тръба, но цената е наистина коректна и най-вече има отличен Daiyokujō (голяма обществена баня) дори със сауна.
Как да стигнеш до Кумамото
Кумамото има директни автобусни връзки от и до Фукуока, Нагасаки и Кагошима. Можеш да резервираш онлайн в сайтове като global.atbus-de и Willer. Основният автобусен терминал е Sakuramachi Bus Terminal (Google Maps). Главната жп гара, от която при желание можеш да вземеш шинкансен, е Kumamoto Station (Google Maps).
В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Пагодата Ханаокаяма.
На източното крайбрежие на Кюшу се намира Беппу, едно от най-известните термални курортни места в Япония. Градът е прочут със своите онсен (традиционните естествени термални извори на Япония) и със зрелищните „hells“ („адове“), тоест естествени термални извори с изненадващи цветове и форми.
Лично аз не съм бил: мрежата на обществения транспорт на Кюшу прави по-удобно стигането до Беппу от Фукуока, но това означава после да се върнеш във Фукуока, за да продължиш пътуването. Като се има предвид, че в маршрута ми не липсваха други възможности да изживея класическото онсен преживяване, предпочетох да отделя времето на други етапи. Въпреки това остава много популярна дестинация, която според мен си струва поне да бъде спомената.
Освен това, ако планираш да посетиш Шикоку, от Саганосеки, местност недалеч от Беппу, тръгва ферибот, който свързва директно двата острова. На практика, в зависимост от плановете ти за пътуването, Беппу може да се окаже интересен етап.
На тази страница (на английски) можеш да намериш допълнителна информация за различните онсен в района.

Вулканът Сакурадзима.
Разположена край прекрасен залив, над който доминира величественият вулкан Сакурадзима, все още действащ, Кагошима е била една от люлките на самурайската култура и родина на Сайго Такамори, емблематична фигура на Реставрацията Мейджи. Днес тя съчетава миналото си с отпусната атмосфера и с едни от най-впечатляващите природни гледки в Япония.
Какво да видиш и правиш в Кагошима
Градът Кагошима
Препоръчвам да започнеш разглеждането в града с Музея на Реставрацията Мейджи (Google Maps). Входът е 300 йени и е включен безплатен аудиогид на английски. През редовни интервали се прожектират и два интересни филма, също на английски. Няма да е най-добрият музей, който съм виждал, но не е и лош, като цяло го препоръчвам. След това се насочи към това, което е останало от замъка Цурумару (Google Maps), единствената наистина интересна част е старата порта предвид скорошната реставрация (Google Maps). След това кратко посещение препоръчвам да се качиш до панорамната площадка на парка Широяма (Google Maps), откъдето се откриват фантастични гледки към града с вулкана Сакурадзима на фона. Накрая, не съм бил, но градините Сенган-ен (Google Maps) често се препоръчват. Входът е сравнително скъп в сравнение с много други традиционни градини, но според много коментари абсолютно си струва.

Панорамната площадка на парка Широяма.
Сакурадзима
Сакурадзима е един от най-активните вулкани в Япония и символ на Кагошима. Вулканът постоянно дими и често през деня стават по-слаби изригвания по няколко пъти. Фериботът (Google Maps) към острова в залива, където се намира вулканът, плава наистина често, буквално 24 часа в денонощието, и струва само 200 йени. Щом стигнеш до острова, от пристанището (Google Maps) препоръчвам да повървиш до центъра за посетители (Google Maps) където можеш да гледаш филм и има и малка експозиция, нещо като малък музей, в който се разказва историята на острова и неговото образуване. След като приключиш с посещението, слез до зоната с термалните бани за крака (Google Maps). В този момент, ако имаш повече късмет от мен, можеш да вземеш автобуса (минава на всеки половин час, а картата за целия ден би трябвало да струва 500 йени) който стига до най-близката до кратера панорамна точка, достъпна за публиката (Google Maps). За съжаление, по време на посещението ми върхът на вулкана беше изцяло обвит в облаци, така че предпочетох да не се качвам, тъй като нямаше да има никаква панорама. Само за сведение, можеш да се качиш и пеша, както е описано на тази страница (All Trails). Просто за да мине времето, преди да се върна в Кагошима, аз накрая изминах краткия крайбрежен маршрут (Google Maps) до обсерваторията Карасудзима (Google Maps), нищо особено.

Термални бани за крака.
Връх Каймондаке
Заради почти съвършената си конична форма, която напомня тази на връх Фуджи, връх Каймондаке често се нарича „Фуджи на Кагошима“. Това е много симпатичен преход с малко леко катерене близо до върха, пътеката е добре поддържана и сравнително оживена дори в делничен ден, изглежда е наистина популярен преход сред местните. От върха се открива фантастична гледка към езерото Икеда и залива на Кагошима. Пътеката е описана на тази страница (All Trails).
Ако като мен се придвижваш с обществен транспорт и обожаваш да пътуваш с влак, възможно е да вземеш влака в 10:00 от Кагошима, да слезеш на гара Каймон (Google Maps), да се качиш на върха и после да се върнеш в града с влака в 16:37, но трябва да поддържаш добро темпо. Аз нямах проблеми, но ако искаш да не бързаш толкова, изглежда е възможно да вземеш автобус от или до Ибусуки, откъдето влаковите връзки към Кагошима са по-чести.
Все пак, можеш при всички случаи да спреш в Ибусуки и да посетиш известните „пясъчни бани“ в Sunamushi Onsen (Google Maps), където вместо да се киснеш в гореща вода, те „киснат“ в пясък, нагрят от вулканичната активност. Не съм бил, но съдейки по броя на туристите, които видях да се качват и слизат от влака, изглежда е наистина популярно.

Връх Каймондаке.
Якушима
Якушима е най-дъждовният остров в Япония. Този постоянен дъжд подхранва буйна растителност и хилядолетни кедрови гори, които изглеждат излезли от филм на Миядзаки, не случайно Принцеса Мононоке е вдъхновен именно от тези пейзажи.
Островът и националният му парк изглеждат наистина забележително място, което мога да препоръчам въз основа на проучванията си и на разказите на други пътешественици. За съжаление не мога да говоря от личен опит, тъй като прогнозите за времето бяха ужасни няколко дни и не ми се искаше да стоя на едно място твърде дълго в очакване на по-добър прозорец с хубаво време, така че с известно съжаление напуснах Кагошима, без да посетя Якушима.
Все пак има три възможности да стигнеш до острова: два ферибота и един бърз катер. На официалния сайт на Green Guesthouse ще намериш много полезна обобщена таблица с всички часове и цени. На тази страница (на английски) ще намериш интересни идеи за планиране на маршрут.
Национален парк Киришима-Кинко-уан
В заключение, ако се интересуваш от други преходи с Кагошима като база, националният парк Киришима-Кинко-уан на север от града не е много далеч, но поне по време на моето посещение общественият транспорт беше толкова оскъден, че се отказах да го посетя, но ако си готов да наемеш кола, мисля, че може да е интересна дестинация. Аз бях набелязал този преход, но на тази страница ще намериш много други интересни идеи.
Портата на замъка Цурумару.
Настаняване в Кагошима
Аз спах в Green Guesthouse, нищо особено, но отлично местоположение на две крачки както от Kosokusen Terminal, така и от пристанището, откъдето тръгват фериботите за Сакурадзима и Якушима. Като цяло го препоръчвам.
Как да стигнеш до Кагошима
Кагошима има директни автобусни връзки от и до Кумамото, а също и Фукуока. Можеш да резервираш онлайн в сайтове като global.atbus-de и Willer. Основният автобусен терминал е Kagoshima Chūō (Google Maps), но много автобуси спират и на Kosokusen Terminal (Google Maps), недалеч от Green Guesthouse. Главната жп гара, от която при желание можеш да вземеш шинкансен, е Kagoshimachuo Station (Google Maps). Накрая, като се има предвид колко на юг се намира Кагошима, абсолютно си струва да обмислиш идеята да вземеш някой вътрешен полет, особено ако смяташ да напуснеш остров Кюшу. Ако се резервират отрано, полетите имат много конкурентни цени. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Нагасаки.
Шикоку е най-малкият от четирите главни острова на Япония и един от най-малко посещаваните от международния туризъм. Известен е най-вече с поклонничеството до 88-те храма, духовен маршрут, който пресича целия остров и привлича както вярващи, така и пътешественици, търсещи по-съзерцателни преживявания.
Далеч от трескавия ритъм на големите мегаполиси, Шикоку предлага впечатляващи природни гледки, традиционни селища и термални извори. Назъбените му брегове, висящите мостове, които го свързват с Хоншу, и топлото местно гостоприемство го превръщат в идеална дестинация за онези, които искат да разгледат една по-интимна и по-истинска Япония.
Буквално не съм стъпвал в Шикоку, така че нямам кой знае каква информация, но както споменах, можеш да вземеш ферибота от Саганосеки, ако си в Кюшу, или един от различните мостове, които го свързват с Хоншу. По същество не е толкова трудно да включиш Шикоку в маршрута си. На тази страница (на английски) ще намериш идеи какво да видиш и правиш.
Хоншу е най-големият и най-населеният от островите на японския архипелаг, а също и културното, икономическото и политическото сърце на страната. Тук се намират главните японски мегаполиси (Токио, Киото, Осака и Хирошима) заедно с някои от най-емблематичните и представителни дестинации на Япония, като връх Фуджи. Именно тук, по оста от Токио до Хирошима, е съсредоточена по-голямата част от международния туризъм.

Ивакуни.
Разположена в района Чугоку, на остров Хоншу, Хирошима е град с дълбок исторически и символичен смисъл. Станала тъжно известна с това, че е била мишена на първата атомна бомба на 6 август 1945 г., днес Хирошима е модерен и оживен град, който съчетава паметта и надеждата.
Какво да видиш и правиш в Хирошима
Хирошима има хубав градски център, чиято главна артерия е Hondori Street (Google Maps), дълга покрита пешеходна галерия, пълна с магазини и ресторанти. Това е класическата търговска улица, която се среща в много японски градове: приятна за разходка, но нищо особено специално.

Паркът на мира в Хирошима.
Паркът на мира в Хирошима
Препоръчвам да започнеш разглеждането с Мемориалния музей на мира в Хирошима (Google Maps), във високия сезон още в 9:00 имаше опашка за влизане и вътре беше наистина много претъпкано, така че мисля, че определено си струва да отидеш възможно най-рано. Музеят проследява историята на Хирошима и появата на ядрената бомба. Основното внимание обаче е насочено към събитията от 6 август: пускането на бомбата и последиците ѝ от гледна точка на човешкото страдание. Входът е 200 йени, аз не си взех, но при желание има аудиогид за 400 йени.
След това мини през Мемориалния парк на мира (Google Maps), който е бил политическото и търговското сърце на града и именно затова е бил избран за мишена. Накрая посети известния купол на атомната бомба (Google Maps). Първоначално седалище на Палатата за промишлено насърчаване, той е бил една от малкото сгради, останали на крака след взрива на 6 август 1945 г. Днес е запазен в същото състояние като тогава като паметник и всеобщо предупреждение срещу ядрената война.

Замъкът на Хирошима.
Замъкът на Хирошима
Замъкът на Хирошима (Google Maps), известен още като Замъка на шараните, е построен през 1589 г. от могъщия феодал Мори Терумото и векове наред е бил важен център на властта в Западна Япония. Пощаден от събарянията през периода Мейджи, той въпреки това е бил напълно разрушен, заедно с останалата част от града, от атомната бомба през 1945 г. Така че това, което се вижда сега, е възстановка. Входът е 370 йени и включва безплатен аудиогид (препоръчвам да вземеш слушалки). Вътрешната експозиция, посветена на историята на замъка и на града, не е особено запомняща се, но панорамната гледка от последния етаж си заслужава. В неделя следобед в 13:00 и 15:00 би трябвало да има напълно безплатно самурайско представление.

Градината Шукейен
Градината Шукейен (Google Maps) е изискана японска градина от 1620 г., създадена веднага след построяването на замъка на Хирошима. Хълмове, долини и гори в миниатюра възпроизвеждат природни пейзажи в умален мащаб, с пътеки, които се вият около централно езерце. Това е много поддържано и спокойно място, идеално за релаксираща почивка по време на разглеждането на града след посещението на музея на атомната бомба. Входът е само 260 йени и без съмнение си заслужава посещението.

Градините Шукейен.
Музеят на Mazda
Музеят на Mazda се намира в главния завод на компанията в Хирошима (Google Maps). Обиколката, безплатна и достъпна и на английски, проследява историята на автомобилния производител чрез модели от различни епохи и част от производствената линия. Трябва да резервираш предварително, защото има голямо търсене. Аз лично не съм бил, затова не мога да говоря от пряк опит, но изглежда интересно преживяване за любителите на моторите.

Порта тории.
Остров Ицукушима
Ицукушима е малък остров, разположен на около половин час на юг от Хирошима. Известен е най-вече с гигантската си порта тории, която при прилив изглежда сякаш плава по водата. Това е много популярна екскурзия за тези, които посещават Хирошима. Не очаквай обаче спокойна атмосфера: островът е почти винаги претъпкан, но въпреки това си остава място, което мога да препоръчам.
За да стигнеш до Ицукушима от Хирошима, имаш две възможности: можеш да вземеш влака до гара Миядзимагучи (Google Maps) или трамвайна линия 2 до последната спирка Hiroden-Miyajimaguchi (Google Maps), влакът е малко по-бърз, но струва буквално двойно, избирай ти. Щом стигнеш до крайната точка, фериботите към острова плават непрекъснато; ако имаш JR Pass, този ферибот е включен, иначе са 200 йени само отиване, които можеш да платиш директно с твоята IC карта, без да чакаш на опашка за билет.
Щом стигнеш до острова, препоръчвам да се насочиш към светилището Хококу-джинджа (Google Maps), спокойно можеш да не влизаш и, честно казано, същото важи и за по-известното Ицукушима-джинджа (Google Maps), входът е само 300 йени, но освен опашката има наистина малко за гледане, според мен повечето хора влизат само за да се снимат с портата тории на фона. За музея искат още 200 йени, които не платих, така че не знам какво има вътре. Решавай сам.

Парк Омото.
След това препоръчвам да повървиш до парк Омото (Google Maps), където обикновено има много елени, както и цъфтящи череши в подходящия период. Ако ти се иска малко да се понапънеш, оттук има пътека, отбелязана и в Google Maps, която се изкачва до връх Комагабаяши (Google Maps), откъдето се откриват отлични гледки към залива, и след това можеш да продължиш към връх Мисен (Google Maps), който предлага подобна панорама, но е много по-претъпкан, тъй като станцията на лифта е недалеч. Оттук препоръчвам да слезеш по главната пътека (All Trails), която е най-малко стръмната и най-добре поддържана, като спреш в храма Дайшо-ин (Google Maps). Ако по някаква причина не ти се иска да се изкачваш пеша, както споменах, има лифт, който тръгва от тази точка (Google Maps) и стига до станция Шишииуа (Google Maps). Можеш и да решиш да се качиш с лифта и после да слезеш пеша, както изглежда правят мнозина; аз препоръчвам обиколката пеша, но няма голяма разлика. Избирай ти.

Гледка от върха.
Ивакуни
Ивакуни е малък град на около час на юг от Хирошима (и на половин час от Ицукушима), известен най-вече с емблематичния си мост Кинтай-кьо, дървена конструкция с пет арки, считана за шедьовър на традиционното японско инженерство, построена изцяло без метални пирони. От Хирошима има чести връзки до гара Ивакуни (Google Maps), щом стигнеш до гарата, вземи автобуса до тази спирка (Google Maps). Оттук можеш да решиш да минеш пеша по известния мост (Google Maps), искат 300 йени за това, аз честно казано дори не знаех и се насочих директно към моста, който е по-на север, защото просто исках да видя Кинтай-кьо от друг ъгъл. След това разгледах парка около светилището Кикко (Google Maps) и поех по пътеката, отбелязана в Organic Maps, която води до замъка Ивакуни (Google Maps), със сигурност не е най-впечатляващият в Япония, но въпреки това посещението ми се стори приятно, искат 270 йени за вход и вътре има нещо като малък музей с катани, различно оръжие и историята на замъка.

Гледка от замъка.
Все пак, ако бюджетът ти е ограничен, можеш просто да се изкачиш пеша и да се поразходиш около замъка, влизането изобщо не е необходимо. Ако пък обратно, парите не са проблем, не ти се върви пеша или просто искаш да вземеш лифта, който води до замъка (Google Maps), вместо споменатата по-рано пътека, определено си струва да купиш комбинирания билет на входа на моста (Google Maps), който струва 970 йени и позволява да минеш по моста Кинтай-кьо, да вземеш лифта и да влезеш в замъка. Накрая, по време на сезона на цъфтене на черешите, който обикновено е в началото на април в тези краища, алеята с череши и фенери в парка Укай (Google Maps) край реката е наистина много впечатляваща. Само за сведение, ако тръгнеш рано сутринта, определено можеш да посетиш и острова, и Ивакуни в рамките на един и същи ден.

Мостът Кинтай-кьо.
Настаняване в Хирошима
Прекарах няколко нощи в Guesthouse Akicafe Inn, наистина много симпатично място, любезен персонал и практически перфектно местоположение на две крачки от гарата. Един от най-добрите хостели, в които съм отсядал по време на пътуването си в Япония. Имат и самостоятелни стаи. Прекарах няколко нощи и в Hiroshima Guesthouse HARU, сградата не е толкова поддържана и местоположението е малко по-неудобно, но въпреки това си остава добър хостел с отлично съотношение цена-качество. (Актуализация 2026: Hiroshima Guesthouse HARU е затворил. Подобна алтернатива е GuestHouse Hostel MangeTak.)
Как да стигнеш до Хирошима
Хирошима има директни автобусни връзки от и до Фукуока на запад и Осака на изток. Можеш да резервираш онлайн в сайтове като Willer. Основният автобусен терминал е Bus Station Hiroshima Station North Gate (Google Maps), но много автобуси спират и на Hiroshima Bus Center (Google Maps). Главната жп гара, от която при желание можеш да вземеш шинкансен, е Hiroshima Station (Google Maps). Накрая, според маршрута ти, можеш да обмислиш полети от и до Хирошима. Ако се резервират отрано, цените могат да бъдат много конкурентни и да ти спестят доста време. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Куполът на атомната бомба.
Ономичи е малко градче по средата на пътя между Хирошима и Химеджи, идеално за всеки, който иска да прекъсне пътуването и да се отклони леко от класическия туристически маршрут.
Какво да видиш и правиш в Ономичи
Забележителност номер едно на Ономичи е без съмнение така наречената „Temple Walk“, която на по-малко от 3 км свързва цели 25 храма. Това е изключително приятен начин да прекараш половин ден. Маршрутът е добре обозначен, започва от тази точка (Google Maps) и минава и през известната „улица на котките“ (Google Maps). Препоръчвам освен това да включиш и „литературния маршрут“, който води до обсерваторията на върха на връх Сенкоджи (Google Maps). При желание можеш да вземеш и лифта (Google Maps).

Temple Walk.
По същество можеш да съчетаеш всичко, като следваш GPS трасето, което ще намериш на тази страница, което включва и храма Сайкоку (Google Maps), официално извън „Temple Walk“ и затова далеч по-малко претъпкан, но симпатичен и с отлични гледки. Ако не ти е дошло в повече да ходиш и да посещаваш храмове, аз бях и в храма Джододжи Окуноин Манпуку (Google Maps), който отзад има хубава панорамна площадка (Google Maps).

Temple Walk.
Настаняване в Ономичи
Прекарах няколко нощи в Onomichi Guest House, нито лошо, нито особено хубаво. Ако търсиш евтина опция, не е чак толкова зле.
Как да стигнеш до Ономичи
Независимо дали пристигаш от Хирошима, на юг, или от Химеджи/Осака, на север, ти препоръчвам да вземеш влака по линията San-yo до гара Ономичи (Google Maps). Ако бързаш и не те притеснява да похарчиш доста повече, можеш да вземеш шинкансена до Фукуяма, откъдето така или иначе ще трябва да продължиш по линията San-yo. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Ономичи.
От Ономичи аз продължих право към Химеджи, но при желание има някои интересни дестинации по средата, които според мен си струва да спомена. Преди всичко замъкът Окаяма (Google Maps), прозван Черния замък заради тъмния цвят на външните му стени, и близката градина Кораку-ен (Google Maps), считана за една от най-красивите в Япония.
Окаяма е освен това отлична база за разглеждане на островите Наошима и Тешима, особено популярни сред любителите на съвременното изкуство. На линковете (страниците са на английски) ще намериш малко информация.

Храмът Сайкоку.
Химеджи е град, прочут със своя великолепен замък, считан за най-красивия в Япония. Познат още като „Замъкът на Бялата чапла“, замъкът Химеджи, датиращ от 1609 г., е един от малкото примери за японска феодална архитектура, оцелели непокътнати след войни, земетресения и бомбардировки. Днес той е един от най-емблематичните символи на Япония и обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Замъкът Химеджи.
Какво да видиш и правиш в Химеджи
Замъкът Химеджи
Замъкът Химеджи (Google Maps) е без съмнение забележителност номер едно в града. Имах удоволствието да го посетя по време на цъфтежа на черешите и въпреки тълпата, беше без съмнение един от акцентите на пътуването ми в Япония. Особено във високия сезон препоръчвам да влезеш възможно най-рано, за да избегнеш дългите опашки. Отварят в 9:00 и когато излязох в 10:30, вече имаше страшно дълга опашка. Входът е 1000 йени. За съжаление главната кула е по същество празна, посещението се състои най-вече от стълбища върху стълбища. Честно казано, ако бюджетът ти е наистина ограничен, можеш да не влизаш в самия замък. Все пак, ако решиш да влезеш, препоръчвам да платиш допълнителните 50 йени за разглеждане на вътрешните градини. В противен случай можеш просто да се насладиш на замъка от външния парк.

И градините Коко-ен (Google Maps), недалеч, не са никак лоши, но и в този случай очаквай доста претъпкана обстановка. В заключение, на това място (Google Maps) има хубава гледка към замъка, чиято снимка виждаш по-долу, а ако търсиш спокойно място с хубава панорама не само към замъка, но и към целия град, препоръчвам да се качиш до парка Отокояма Хайсуйике (Google Maps).

Храмът Шошадзан Енгьоджи
Разположен на връх Шоша, на северозапад от Химеджи, храмовият комплекс Шошадзан Енгьоджи е старо будистко място за поклонение, основано през X век. Потопен в живописна гора, той пази дървени сгради с голяма историческа и духовна стойност. Атмосферата му и архитектурният му чар са послужили за фон на множество филми, сред които „Последният самурай“.
За да стигнеш до него, вземи който и да е автобус до спирка Shosha Bus Stop (Google Maps), след което препоръчвам да се изкачиш пеша, това са около 20 минути, пътеката започва от тази точка (Google Maps), лесна е за следване и е отбелязана и в Google Maps. Разбира се, както често се случва в Япония, има и лифт, станцията се намира на тази точка (Google Maps), билетът отиване и връщане би трябвало да струва 900 йени. Пътеката излиза директно там, където е горната станция на лифта (Google Maps). Независимо дали избереш да се изкачиш пеша или с лифта, оттук, за да стигнеш до самия комплекс, трябва да повървиш още около двайсет минути. Като алтернатива има и платени совалкови автобуси, които свързват горната станция със зоната на храма. Отново, аз препоръчвам да вървиш пеша, при това този участък е много по-малко стръмен. Малко след горната станция е мястото, където се плаща входът, който е 500 йени. Двете сгради, които абсолютно трябва да видиш, са Engyoji – Maniden (Google Maps) и Engyoji Three Halls (Google Maps), но има много други светилища, храмове и какво ли не, препоръчвам да разгледаш цялата зона, която според мен е много симпатична и поне по време на моето посещение съвсем не беше претъпкана.

Engyoji Three Halls.
Настаняване в Химеджи
Аз спах в Himeji 588 Guest House, отлично местоположение на половината път между гарата и замъка. Много са стриктни с часа за настаняване и със съхранението на багажа, но иначе не е никак зле.
Как да стигнеш до Химеджи
Гара Himeji Station (Google Maps) има изключително чести връзки както към Ономичи/Хирошима на запад, така и към Кобе/Осака на изток. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Химеджи Гококу.
Разположен между планината и морето и известен със своето изискано говеждо, Кобе е старо търговско пристанище, което съчетава западни влияния и японска традиция в изящен градски пейзаж.
Какво да видиш и правиш в Кобе
За местния туризъм една от главните атракции на Кобе е кварталът Kitano (Google Maps), където някога са живели европейски дипломати и търговци. Тук има множество къщи в западен стил, много от които днес са превърнати в малки музеи и кафенета. Най-известната е къщата Moegi (Google Maps), аз дори не влязох, така че не знам дали си струва. За този, който идва от Европа, обаче посещението може да не се окаже особено интересно. Все пак е приятна разходка, идеална, ако имаш малко свободно време или искаш да направиш половиндневна спирка по пътя към друга дестинация. Струва си също да разгледаш Чайнатаун на Кобе (Google Maps), според мен най-очарователния от всички, които съм виждал в Япония – оживен и пълен със сергии и ресторанти. Накрая, да опиташ прочутото месо от Кобе е почти задължително.

Кварталът Kitano.
Планината Рокко
Аз прекарах само половин ден в Кобе, като го посетих от Осака, и не исках да остана до късно, затова си тръгнах в края на сутринта. Но ако решиш да останеш по-дълго или може би да пренощуваш тук, можеш да се качиш до обсерваторията Tenran (Google Maps) – гледката се смята за една от най-красивите в Япония и често се описва като една от „трите велики нощни гледки“ на страната (Nihon Sandai Yakei), заедно с тези на Хакодате и Нагасаки. Лифтът можеш да хванеш на това място (Google Maps), а лифтът е свързан с града с автобус.
Как да стигнеш до Кобе
Кобе има изключително чести влакови връзки както на север, така и на юг, към всички основни туристически дестинации в околността. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Чайнатаун.
Осака е втората по големина метрополна област на Япония след Токио и от векове е икономическото сърце на региона Кансай. Известна в миналото като Нанива, тя е била първата столица на Япония преди периода Нара, когато императорската резиденция се сменяла с всеки нов владетел. Днес Осака е модерна и оживена метрополия, известна с търговския си дух и внушителния си замък.

Замъкът на Осака.
Какво да видиш и правиш в Осака
Замъкът на Осака
Замъкът на Осака (Google Maps) със своя обширен парк (Google Maps) е без съмнение едно от най-емблематичните места в града. Аз, честно казано, дори не влязох в самия замък. Посетих Осака в разгара на цъфтежа на черешите и за влизане имаше невероятна опашка. Доколкото разбрах, както и в други замъци в Япония, вътрешността не е особено интересна, затова си спестих безкрайното чакане и 1200 йени за билета. Не мога обаче да говоря от личен опит. Ако решиш да влезеш, изглежда, че онлайн билетът би трябвало да ти спести малко време във високия сезон. Влязох обаче в градините Nishinomaru (Google Maps) – по-скоро парк, пълен с черешови дървета, отколкото градини, който според мен предлага най-хубавите гледки към замъка. Входът струва 200 йени, а по време на цъфтежа има и специално осветление.
И накрая, макар да не съм ходил, близо до замъка има и Музей по история на Осака (Google Maps), който може да е интересно посещение.

Замъкът на Осака от градините Nishinomaru.
Namba и Dotonbori
Namba (Google Maps) е квартал, известен с пазаруването и забавленията, един от най-популярните в Осака. Dotonbori (Google Maps) е най-оживената зона покрай канала, известна със заведенията, светещите реклами и ресторантите. Препоръчвам да се разходиш там вечерта и да се отбиеш и до храма Hozen-ji (Google Maps), който се намира в сърцето на квартала. Тук е и пазарът Kuromon Ichiba (Google Maps).
Shinsekai
Ако търсиш по-малко туристически, но все пак очарователен квартал за вечерна разходка, препоръчвам да се отбиеш в Shinsekai (Google Maps) – много цветен и оживен. Съчетава модерни черти, с ярки и крещящи надписи, с традиционни елементи. Аз не го направих, но ако искаш, можеш да се качиш на върха на кулата Tsutenkaku (Google Maps), където има панорамна платформа, която би трябвало да предлага отлични гледки към града.

Кулата Tsutenkaku.
Sumiyoshi Taisha
Sumiyoshi Taisha (Google Maps) е красиво светилище, потънало в зеленина, което почти те кара да забравиш, че си в Осака. Тук е известният червен мост, който позволява да направиш хубава снимка с отражението му във водата.
Парк Minoh
Паркът Minoh (Google Maps) в покрайнините на Осака е едно от най-добрите места в региона Кансай за наблюдение на есенните цветове на листата. Тъй като посетих Осака напролет, не съм ходил, но смятам, че наесен може да е интересна дестинация. Има няколко храма като Ryuan-ji (Google Maps), водопад (Google Maps) и поредица от пътеки.
И накрая, още две места, които според мен си струва да спомена, са Universal Studios Japan (Google Maps) и аквариумът Kaiyukan (Google Maps).

Sumiyoshi Taisha.
Къде да спиш в Осака
Аз спах в IMANO OSAKA SHINSAIBASHI HOSTEL, добър хостел с добро местоположение, но трябва да кажа, че общите спални бяха малко тесни. Като цяло не беше зле.
Как да стигнеш до Осака
Осака има изключително чести влакови връзки както на север, така и на юг, към всички основни туристически дестинации в околността. Освен това градът се обслужва от международното летище Кансай (Google Maps). В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Dotonbori.
Разположено в сърцето на региона Кансай, Киото е била столица на Япония и императорска резиденция повече от хилядолетие – от 794 до 1868 г. Въпреки конфликтите и пожарите, които през вековете многократно са я подлагали на изпитание, градът е успял да запази уникално историческо наследство, като е избегнал дори бомбардировките през Втората световна война.
Днес Киото е голям модерен град, който гордо пази миналото си: храмовете, светилищата и традиционните градини го правят едно от най-очарователните и най-представителните места на японската култура.

Светилището Yasaka.
Какво да видиш и правиш в Киото
В Киото има впечатляващо количество неща за разглеждане, толкова много, че рискуваш да се почувстваш претоварен. Дори след почти седмица си тръгнах, без да съм посетил няколко храма, които мнозина смятат за задължителни. Това важи навсякъде, но в Киото повече от всякога: да се опиташ да видиш „всичко“ е невъзможно. По-добре да го приемеш и да се насладиш на онова, което успееш да включиш, без стрес.
Освен това, макар градът да е прелестен, може би заради периода на цъфтежа на черешите, аз го намерих често изключително претъпкан, понякога отвъд границата на поносимото. Колкото и Киото да е задължителен етап от всяко пътуване до Япония, мисля, че има смисъл да не се вманиачаваш по всеки отделен храм и вместо това да обмислиш да отделиш част от времето си за по-малко посещавани дестинации.
Различни храмове
В града има над 1600 храма. Оставайки в духа на току-що казаното, да ги посетиш всичките е наистина нереалистично, както и да ги спомена един по един. Затова ще се опитам да препоръчам онези, които по една или друга причина са най-популярни: ще дам мнение за тези, които съм посетил, и ще предложа възможен маршрут. Все пак, както вече споменах, списъкът в никакъв случай не е пълен: знам, че някой може да не е съгласен с мен, но смятам, че следното е добра отправна точка за няколко дни в Киото.

Философската пътека.
Препоръчвам да започнеш с Ginkaku-ji (Google Maps), зен храм от XV век, известен с простата си естетика и с елегантните си градини от пясък и мъх. Входът струва 1000 йени. Ако бюджетът ти е ограничен, със сигурност има по-впечатляващи храмове за посещение. Все пак храмът се комбинира добре със съседната философска пътека, или Tetsugaku no Michi (Google Maps), която е напълно безплатна и започва на две крачки от храма. Особено въздействаща по време на цъфтежа на черешите, тъй като целият маршрут е пълен с тях, тя със сигурност е приятна разходка през цялата година. Също в близост до храма има пътека, която води до върха на Daimonjiyama (All Trails), не съм ходил, но изглежда доста популярен и не особено труден преход, който предлага отлични гледки към града.
Връщайки се към философската пътека, маршрутът е съвсем очевиден и по същество просто следва канала, но препоръчвам да направиш малка отбивка към храма Hōnenin (Google Maps), входът е безплатен. Оттам продължи към южния край на пътеката (Google Maps). Недалеч се намира храмът Eikandō Zenrinji (Google Maps), който поне по размери е може би един от най-големите, които съм посещавал, и дава усещането, че има какво да се види, за разлика от много други. Все пак градината е пълна с кленове, които правят есенната шума особено впечатляваща. Входът струва 1000 йени. Недалеч се намира поредният храм, Nanzen-ji (Google Maps), аз го пропуснах, защото за деня вече бях видял достатъчно, така че не коментирам. Входът струва 600 йени. Бях обаче в близкия Keage Inkurain (Google Maps), бивша железопътна линия, оградена с черешови дървета, които по време на цъфтежа я превръщат в особено въздействащо място.

Храмът Ginkaku-ji.
Продължавайки на юг, стигаме до района Higashiyama (Google Maps), един от най-добре запазените исторически квартали на града. Не съм ходил, но можеш да започнеш с храма Chionin (Google Maps), известен с внушителната си дървена порта и с колосална бронзова камбана от 70 тона. По време на ежегодната новогодишна церемония (Joya no Kane) камбаната бие 108 пъти, за да прогони земните желания в навечерието на новата година. Недалеч се намира храмът Kodaiji (Google Maps), и тук не съм бил, така че не се произнасям, но е известен с градините си, обгрижвани до най-малката подробност (особено впечатляващи наесен заради многобройните кленове), с лаковете, украсени със златен прах, и с живописната бамбукова горичка.

Shōgunzuka Mound.
Оттам можеш да продължиш към парка Maruyama (Google Maps), който директно преминава в светилището Yasaka (Google Maps), и двете с безплатен вход. В района има множество сергии с улична храна и става особено приятно по време на цъфтежа на черешите, когато целият парк се изпълва с цъфнали дървета. Ако ти се иска малко да походиш, от парка можеш да се изкачиш пеша до Shōgunzuka Mound (Google Maps), древен некропол на върха на планината, съседен на храм, който предлага две великолепни панорамни площадки с гледка на 360° към града и околността. Технически входът е платен, но когато бях аз, касата беше затворена, а портата отворена, с много хора вече вътре. Пътеката започва на това място (Google Maps) и във всеки случай е отбелязана в Organic Maps. Недалеч е и емблематичната пагода (Google Maps), използвана като фон на прочутата снимка, която съм сигурен, че си виждал неведнъж. Снима се от това място (Google Maps). Горещо препоръчвам да дойдеш по изгрев, ако искаш „чиста“ снимка без тълпи.

Емблематичният кадър.
Храмът Kiyomizu Dera (Google Maps) е един от най-известните храмове в града, а и в Япония. Известен е най-вече с дървената си тераса, която стърчи от главната сграда и предлага хубава гледка към многобройните черешови и кленови дървета отдолу, които напролет и наесен избухват в море от цветове, както и към град Киото в далечината. Препоръчвам да дойдеш в късния следобед и да останеш до затварянето, за да видиш залеза – ще има още един милион души, но според мен си заслужава. Входът струва 600 йени.

Храмът Kiyomizu Dera.
За да завърша тази част, посветена на района Higashiyama, не съм ходил, но можеш да обмислиш посещение на храма Kenninji (Google Maps), основан през 1202 г., най-старият зен храм в Киото, известен най-вече с „двата дракона“ – огромен стенопис с туш върху хартия, който покрива целия таван и макар да изглежда древен, е нарисуван през 2002 г. по случай осемстотната годишнина на храма. Накрая, в най-южния край на Higashiyama са Tōfuku-ji (Google Maps) и Komyo-in (Google Maps). И двата са препоръчителни най-вече през есента.
Споменатите досега храмове са сравнително близо един до друг или във всеки случай не твърде далеч от центъра, но разбира се, има още много други възможности. Аз бях в To-ji (Google Maps), който по време на цъфтежа на черешите е отворен вечер и изцяло осветен, за да предложи уникално зрелище, но естествено не очаквай да си там сам, входът за случая струва 1000 йени.

Храмът To-ji.
Храмът Bishamondō (Google Maps) е особено впечатляващ наесен благодарение на цветовете на кленовете. Входът струва 500 йени и дава достъп до няколко стаи, в които се пазят предмети, свързани с историята на манастира; честно казано обаче, не мисля, че си струва. Градините, от друга страна, могат да се посещават напълно безплатно, включително прочутото стълбище, което наесен се покрива с листа.
Daigo-ji (Google Maps), където се намира най-старата пететажна пагода в Киото (Google Maps). Входът струва цели 1500 йени и дава достъп до три отделни зони: тази с пагодата, градините и храма. Всичко е хубаво, но малко прекалено скъпо за моя вкус.

Пагодата на Daigo-ji.
Kinkakuji (Златният павилион) (Google Maps) е зен храм в северната част на Киото, изцяло покрит със златно фолио. Без съмнение един от най-известните, най-емблематичните и най-претъпканите в Япония. Аз реших да не го посещавам и предпочетох да правя други неща, но ако решиш да отидеш рано сутринта, вероятно положението не е чак толкова лошо. В околността можеш да посетиш и Hojo Teien (Google Maps), известен със своята „скална градина“, и Ninna-ji (Google Maps). Ако посещаваш града наесен, можеш да включиш и не толкова далечния Kitano Tenmangu Momiji-en (Google Maps), емблематичния червен мост, заобиколен от кленове.
За да завърша тази част, посветена на храмовете в града, ако търсиш различно преживяване, Saihōji (Kokedera) (Google Maps), известен още като храма на мъха, е едно от най-ексклузивните и духовни места в Киото. Прочут е със своята приказна градина, покрита с над 120 вида мъх. Достъпът е силно ограничен: резервацията е задължителна и преди да влязат в градините, посетителите са поканени да участват в кратък будистки ритуал (като преписване на сутри), което гарантира интимно преживяване далеч от тълпите. Ако те интересува, това е официалният сайт, където можеш да резервираш. Входът струва 4000 йени.

Храмът Bishamondō.
Светилището Fushimi Inari-Taisha
Светилището Fushimi Inari-taisha (Google Maps) вероятно е любимото ми място в града. Известно със стотиците си алени порти тории, които по мрежа от пътеки водят до върха на планината Inari (Google Maps).
И тук препоръчвам да отидеш възможно най-рано, идеално по изгрев, ако искаш да избегнеш тълпата. Още към седем сутринта, когато аз слизах, хората се изкачваха на цели вълни. Във всеки случай повечето хора минават само първия участък (Google Maps), после се обръщат и се връщат обратно. Затова горещо препоръчвам да се изкачиш до върха: има много красиви гледки и, най-вече, много по-малко хора.

Светилището Fushimi Inari-Taisha.
Бамбуковата гора на Arashiyama
Емблематичната бамбукова гора (Google Maps) може да е очарователно и същевременно разочароващо място – всичко зависи от часа, в който я посетиш, и от това какво очакваш. Лично аз не я намерих чак толкова изключителна: освен ако не си запален по фотографията и не искаш на всяка цена емблематичния кадър, можеш да обмислиш и изобщо да я пропуснеш.
Все пак, особено във високия сезон, ако искаш да се насладиш на спокойствие без тълпите, и тук горещо препоръчвам да дойдеш по изгрев. По-специално препоръчвам да хванеш първия влак, който отива до тази гара (Google Maps) – тя е малко по-далеч от тази гара (Google Maps), но първият сутрешен влак пристига около 20 минути по-рано – не е много, но е достатъчно, за да имаш 10–15 минути спокойствие. Аз се върнах да си легна, но ако решиш да посетиш района през деня, можеш да комбинираш посещението с градините Sogenchi Teien (Google Maps), разходката с лодка по протежение на пролома (Google Maps), близкия храм Daikaku-ji (Google Maps), храма Adashino Nenbutsuji (Google Maps), който има бамбукова гора, много подобна на тази в Arashiyama, и затова често се препоръчва на тези, които искат да избегнат тълпите, и накрая храма Otagi Nenbutsuji (Google Maps), известен с над 1200 каменни глави.

Бамбуковата гора на Arashiyama.
Императорски дворец
В Киото се намира един от двата императорски двореца на Япония (другият е в Токио). Макар посещаваната зона да е ограничена, смятам, че все пак си струва. Входът е напълно безплатен. Входът за публиката е на това място (Google Maps). Препоръчвам още да изтеглиш официалното приложение, което съдържа аудиогид. Вземи слушалки! Ако още не ти е дошло до гуша от храмове, Shokoku-ji (Google Maps) е недалеч и, ако искаш, можеш да посетиш и замъка Nijō-jō (Google Maps). Аз не съм посетил нито един от двата, така че не се произнасям.

Императорският дворец.
Замъкът на Киото
Самият замък (Google Maps) е затворен за публика, но достъпът до парка е разрешен и е напълно безплатен. Когато бях там, имаше съвсем малко други хора, така че смятам, че е отличен избор за всеки, който иска да избяга от тълпата в центъра на Киото и да се наслади на малко спокойствие. Ако решиш да отидеш, препоръчвам да вземеш влака до гара Momoyama-Minamiguchi (Google Maps), за да се изкачиш по това внушително стълбище (Google Maps).

Замъкът на Киото.
Железопътен музей в Киото
Железопътният музей в Киото (Google Maps) е един от трите големи железопътни музея в Япония, заедно с този в Сайтама (точно извън Токио) и този в Нагоя. Аз посетих последния, като предпочетох да правя други неща в Киото, но в зависимост от маршрута и интересите си, съм сигурен, че може да е много интересно посещение.
Къде да спиш в Киото
Sauna & Capsule Hostel Rumor Plaza: горещо препоръчвам. Наистина луксозно преживяване на скромна цена, при условие че не ти пречи да спиш в капсула. Заведението разполага и с отделна уелнес зона със сауна, масажи и обществена баня в японски стил: наистина много поддържана, чиста и приятна. Персоналът е любезен, а закуската блок маса е богата и вкусна: наистина няма нищо, което да ми попречи да го препоръчам, но за съжаление е само за мъже. Централно местоположение.
Как да стигнеш до Киото
Киото има изключително чести влакови връзки както на север, така и на юг, към всички основни туристически дестинации в околността. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Киото.
Нара е била първата постоянна столица на Япония (710–794), с императорския двор, настанен в Heijō-kyō (изглежда, няма много за гледане), което поставя край на традицията седалището на властта да се мести с всеки нов владетел. Днес е известна със своите исторически храмове, големите си паркове и емблематичните си свободно разхождащи се елени, смятани за божествени пратеници.
Какво да видиш и правиш в Нара
Нара е доста компактна и поне главните атракции могат да се разгледат за един ден, без непременно да пренощуваш там, а да използваш като база Киото или Осака, но ако имаш време, смятам, че си струва да прекараш там два-три дни и вместо това да използваш Нара като база за разглеждане на други места в околностите на града.

Паркът на Нара.
Центърът на Нара
Препоръчвам да започнеш разходката с градините Yoshikien (Google Maps). Входът е напълно безплатен. Не съм ходил, но алтернатива са близките градини Isuien (Google Maps), които обаче са платени, а доста коментари изглежда сочат, че си струва да се посещават само безплатните.
От градините се насочи към Todaiji (Google Maps), един от най-известните и исторически значими храмове в Япония. Храмът е построен през 752 г. като главен храм на всички провинциални будистки храмове в Япония и става толкова могъщ, че през 784 г. столицата е преместена от Нара, за да се намали влиянието на храма върху правителствените дела. Входът струва 800 йени, самият храм е много хубав и статуята на Буда вътре е безспорно впечатляваща, но иначе няма кой знае колко за гледане. Ако решиш да пренощуваш в Нара и искаш да избегнеш тълпите, препоръчвам да дойдеш веднага щом отвори сутринта.

Храмът Todaiji.
Оттук можеш да влезеш в самия парк на Нара (Google Maps) с неговите безброй елени и цъфтящи черешови дървета (стига сезонът да позволява). Павилионът Ukimido (Google Maps), заобиколен от черешови дървета, може да е особено впечатляващ. Друго място, което можеш да посетиш, е Международният форум (Google Maps) – макар и не изключителен, градината отзад (Google Maps) е много спокойно място за разходка, входът е безплатен.
Накрая посети светилището Kasugataisha (Google Maps), което се намира в края на парка и затова е хубав начин да завършиш разходката си в Нара. Има много фенери, които го правят наистина особено и много приятно, входът до „специалната“ зона струва 500 йени. Честно казано, можеш да се задоволиш да го погледнеш отвън.

Светилището Kasugataisha.
Храмове извън града
Точно извън главната туристическа зона има поне още два храма, които заслужават внимание. Първият е Yakushiji (Google Maps), входът струва 1000 йени – може би не е много, но ако бюджетът ти е ограничен, по-добре похарчи парите си за друго. Все пак комплексът е хубав и много по-малко претъпкан в сравнение с центъра на Нара.
Недалеч се намира храмът Toshodai-ji (Google Maps), тук не съм бил, така че не се произнасям, но спокойно можеш да се разходиш от единия храм до другия и така да комбинираш посещението. Входът струва 1000 йени.
Hōryū-ji (Google Maps) е един от най-старите храмове в страната, а и най-старата дървена сграда в света, която още съществува, построена с вдлъбнато-изпъкнали съединения без пирони. И тук не съм бил, но си представям, че може да е интересно посещение. Входът струва 2000 йени.
Бях обаче в храма Hase-dera (Google Maps), хубав комплекс, до който се стига лесно благодарение на близката железопътна гара (Google Maps). Входът струва 500 йени. Посещението може да се комбинира с пътеката Yamanobe-no-michi, за която говоря по-долу.

Храмът Hase-dera.
Храмът Murō-ji (Google Maps) се намира на около един час от Hase-dera, аз не бях там поради липса на време, но е известен със спокойната си горска обстановка и с древните си дървени сгради. Основан през VIII век, често го наричат „Kōyasan на жените“, защото исторически е допускал вярващите жени, когато други свещени места не са го позволявали.
Особено ако имаш кола под наем, можеш да обмислиш Tanzan Jinja (Google Maps) и храма Tsubosaka Dera (Google Maps) – последният е храмът с гигантската статуя на Буда, заобиколена от черешови дървета. Не съм бил в нито един от двата, но приятел ми препоръча и двата.
Накрая има Okunoin (Google Maps), едно от най-големите гробища в Япония, с над 200 000 гробници и фенери, които красят пътека от около 2 км. За съжаление и тук не съм бил, но изглежда наистина очарователно място.

Пътеката Yamanobe-no-michi.
Пътека Yamanobe-no-michi
Пътеката Yamanobe-no-michi се смята за най-стария път в Япония, а днес е очарователен преход, потънал в селския пейзаж на околностите на Нара. Сред храмове, цъфнали череши, оризови полета и без други туристи, това е едно от най-красивите преживявания от пътуването ми в Япония. От гара (Google Maps) до гара (Google Maps) са около 15 км без големи денивелации, така че е достъпно за мнозина. GPS трасето ще намериш на тази страница (All Trails). Аз отделих малко по-малко от пет часа от гара до гара, с много почивки и обяд със себе си, но ако искаш, по трасето има няколко места, където можеш да хапнеш нещо, като Cafe WaWa Tenri (Google Maps), Cafe & Culture Tea House (Google Maps), Yamanobenomichi hana mori (Google Maps) и т.н. В края на маршрута има мемориал (Google Maps), който отбелязва символичното място на пристигането на будизма в Япония през VI век, събитие, което дълбоко е променило културата и религията на страната. Тук има хубава алея, пълна с череши, осветена вечер от фенери, така че можеш да се постараеш да пристигнеш в късния следобед или да посетиш храма Hase-dera (Google Maps), както направих аз, и да спреш на връщане.
Пътеката Yamanobe-no-michi.
Yoshino
Yoshino, в префектура Нара, е планинско селище, известно с над 30 000 черешови дървета, които напролет превръщат пейзажа в уникално зрелище. Подразбира се, че най-доброто време за посещение на Yoshino, а и най-претъпканото, е периодът на цъфтежа на черешите. Бях там през почивните дни и имаше огромно количество хора, но смятам, че все пак си струва. Препоръчвам да дойдеш следобед и да останеш до залез, когато черешите в долината, огрени от златистата светлина, създават сюрреалистичен пейзаж.

Yoshino.
От гарата на Yoshino (Google Maps) аз препоръчвам да се изкачиш пеша, но ако искаш, има автобус, който, доколкото разбрах, те води до това място (Google Maps), и също съвсем къс лифт (Google Maps), който покрива първия участък от изкачването (изглежда, най-старият в страната). Внимавай, защото по време на цъфтежа на черешите за автобуса се чака безкрайна опашка. Каквото и да избереш, препоръчвам да се изкачиш до обсерваторията Hanayagura (Google Maps). Има доста изкачване, но дори много спокойно не би трябвало да ти отнеме повече от два часа от гарата. По пътя можеш да спреш при храма Kinpusen-ji (Google Maps). Ако не ти се иска да се качваш чак до самата обсерватория, по пътя има и други красиви гледки.

Yoshino.
Къде да спиш в Нара
Аз спах в Nara Deer Hostel, отлично местоположение, недалеч от железопътната гара и главната туристическа зона. Като цяло го препоръчвам.
Как да стигнеш до Нара
Нара има изключително чести влакови връзки както към Киото на север, така и към Осака на запад. И в двата случая около един час. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Алея, пълна с череши, в края на пътеката Yamanobe-no-michi.
Kumano Kodo е мрежа от древни поклоннически пътеки на полуостров Kii (Google Maps), използвани повече от хиляда години, за да се стигне до трите големи свещени светилища на Kumano. Маршрутите минават през кедрови гори, планински проходи и малки селца. Исторически са били духовни пътища на императори, монаси и поклонници, а днес са едно от малкото места в света, заедно с Пътя на Свети Яков, признати за обект на световното наследство на ЮНЕСКО заради традицията на живото поклонничество.
Това е приятен преход, стига да имаш правилните очаквания. Ако очакваш пътека със зашеметяващи алпийски пейзажи, рискуваш да останеш много разочарован. Ако, напротив, искаш предимно културно преживяване, съчетано с добра доза физическо натоварване, тогава Kumano Kodo става интересен вариант.

Kumano Kodo.
Както споменах, има няколко пътеки (карта), но и в рамките на основните маршрути има възможни варианти, преки пътища и т.н. След това уточнение, най-популярният вариант е Nakahechi, дълъг около 70–100 км, който в зависимост от началната точка обикновено се изминава за 4–6 дни.
Друг важен аспект, който трябва да имаш предвид, е настаняването – макар по трасето да има няколко гестхауса, пътеката е станала сравнително популярна и през високия сезон (пролет и есен) малкото легла се резервират с месеци напред. Опитах да направя няколко резервации към края на март и много от гестхаусите нямаха никакви свободни места до май! Аз накрая приех хибридна стратегия: пропуснах първата отсечка, спах по пътеката, където има малко повече предлагане, и в края на деня хващах транспорт, за да отида да спя на друго място, а на следващата сутрин се връщах на пътеката. Технически би могло и да се къмпингува.
За да резервираш гестхаусите по трасето, това е основният сайт, повечето обекти не се появяват в други сайтове за резервации. В същия сайт се предлагат и цялостни пакети с настаняване, храна, автобус, пренос на багажа и т.н. Ако нямаш проблеми с бюджета, със сигурност са интересен вариант, а за всички останали препоръчвам „хибридната“ система. Ако те интересува само преносът на багаж, това е линкът. Все пак аз го минах целия, като носех цялата си раница (на италиански, но можеш да включиш субтитри), ако пътуваш достатъчно леко, не би трябвало да имаш проблеми.

Kumano Kodo.
Маршрут Kumano Kodo Nakahechi
Кръстопътят за всеки, който иска да мине варианта Nakahechi на Kumano Kodo, е градът Tanabe, удобно свързан с влак с останалата част от страната (Google Maps). От Нара са около 3–4 часа. Тук спах в Buddha Guest House, много традиционен гестхаус, гостоприемен собственик и централно местоположение. Препоръчвам го.
На тази страница ще намериш „официалния маршрут“, разделен на пет участъка с пристигане в Kumano Nachi Taisha (където се намира водопадът Nachi) с обща дължина 70,7 км и начало в Takijiri, до което се стига с автобус от Tanabe; тук е официалният център за посетители на Kumano Kodo (Google Maps) и ако те интересува, можеш да вземеш книжка, в която се събират печатите на различните храмове/светилища, удостоверяващи завършването на поклонението. Това е официалният сайт на автобусната компания, която обслужва региона, но можеш просто да ползваш Google Maps.

Kumano Kodo.
Ако започнеш от Takijiri, трябва да прекараш първата нощ в Takahara или Nakahechicho Chikatsuyu; тъй като не намерих нито един гестхаус със свободни места, където да пренощувам, реших да пропусна първия участък и слязох на тази автобусна спирка (Google Maps), откъдето за около пет часа стигнах до J-Hoppers Kumano Yunomine Guesthouse, който можеш удобно да резервираш онлайн и е едно от любимите ми места за настаняване от цялото пътуване в Япония. Макар официално да не е на официалната пътека, това е кратък вариант, който препоръчвам. Все пак друга възможност би била да продължиш направо до Hongu и да спиш в Kumano Backpackers. Аз прекарах една нощ и там, а на следващия ден вървях до Koguchi (Google Maps), откъдето следобед взех автобуса към Shingu, където спах в Hanare, защото всички гестхауси в близост до пътеката бяха пълни. Ако решиш да направиш същото, обмисли да резервираш две нощи, така че на следващия ден да можеш да се върнеш в Koguchi с първия автобус за деня (оставяйки голяма част от багажа си в Shingu), да завършиш пътеката, като стигнеш до Kumano Nachi Taisha (Google Maps), да направиш няколко задължителни снимки на емблематичната пагода (Google Maps), да слезеш до водопада Nachi (Google Maps) и после да вземеш автобуса към Shingu на това място (Google Maps).

Водопадът Nachi.
Исе не е особено популярна дестинация, но ако като мен имаш време, ти се иска да излезеш от класическите туристически маршрути и искаш да разделиш пътуването към Нагоя, тогава една нощ тук има пълен смисъл.
Какво да видиш и правиш в Исе
В Исе се намира едно от най-важните светилища в Япония, посветено на Аматерасу, митичната прародителка на императорското семейство; централното му място произтича и от силната връзка с императора и от традицията да се строи наново на всеки 20 години. Светилището е разделено на два основни комплекса, Naikū (Google Maps) и Gekū (Google Maps); първият, който е и по-важният от двата, се намира малко извън града, но има удобен шатъл, който ги свързва.

Светилището Futami Okitama.
Друго интересно място за посещение е светилището Futami Okitama (Google Maps), известно с Meoto Iwa – две свещени скали, свързани с въже, символ на единство и хармония в шинтоистката традиция. Разположено на морето, то е едно от най-емблематичните места в района на Исе. Можеш просто да вземеш влака до гара Futamino-Ura (Google Maps), крайбрежната алея е хубава и приятна, бях там по залез и практически нямаше никого.
Къде да спиш в Исе
Аз спах във FOLK FOLK Hostel, Cafe & Bar, нито лошо, нито особено добро. Ако търсиш евтина възможност, никак не е зле.
Как да стигнеш до Исе
Гарата на Исе (Google Maps) има чести връзки както към Shingu на юг, така и към Нагоя на север.
В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Замъкът на Нагоя.
С над два милиона жители Нагоя е четвъртият по население град в Япония след Токио, Йокохама и Осака. За съжаление голяма част от града, включително повечето исторически сгради, е разрушена от въздушните бомбардировки през 1945 г.
Какво да видиш и правиш в Нагоя
Нагоя не е особено туристическа дестинация и, както току-що споменах, не е останало много историческо за разглеждане, но все пак предлага повече от няколко интересни атракции в зависимост от интересите ти.
Замъкът на Нагоя
Замъкът на Нагоя (Google Maps) със сигурност не е сред най-впечатляващите в страната и сякаш това не стига, главната кула е затворена за публика поне до 2028 г. заради реставрация. Може обаче да се разгледа останалата част от комплекса, включително дворецът Honmaru (Google Maps), който е бил наскоро обновен и е вярна реконструкция на церемониален комплекс от японската феодална епоха, известен с богато украсените си интериори с рисунки върху плъзгащи се панели и обилно използване на златно фолио. Входът струва 500 йени.

Рисунки върху плъзгащи се панели.
SCMAGLEV and Railway Park
Открит през 2011 г., SCMAGLEV and Railway Park (Google Maps) е един от основните железопътни музеи в Япония. Експозицията проследява развитието на високоскоростните влакове в страната с богата колекция от истински влакове: от исторически парни локомотиви до експериментални рекордни шинкансени и най-новите влакове с магнитна левитация (маглев). Билетът струва 1000 йени и включва безплатен аудиогид (по-добре си носи слушалки). Има и Wi-Fi. Музеят предлага симулатори за управление на Шинкансен, множество интерактивни зони, измислени за деца, и малко кино, което прожектира кратки документални филми. Намерих посещението за интересно, особено като се има предвид особено дъждовния ден, в който реших да отида.

SCMAGLEV and Railway Park.
Toyota Commemorative Museum of Industry and Technology
Toyota Commemorative Museum of Industry and Technology (Google Maps) е интересен музей, разделен на два павилиона: единият, посветен на текстилния сектор, разказва за произхода на Toyota, а другият – на автомобила. Има безплатни обиколки с гид на английски в 14:00 за павилиона за текстил и в 15:15 за този за автомобили (официален сайт за проверка на часовете), с най-много 20 участници и без възможност за резервация. Намерих посещението за приятно; по-специално обиколката с гид позволява по-добре да се оцени изложеното. Входът струва 1000 йени.
Toyota Auto Museum
Toyota Automobile Museum (Google Maps) е друг интересен музей на Toyota, този път изцяло посветен на автомобила. Входът струва 1200 йени и с предварително изпратен имейл може да се резервира безплатна обиколка с гид. Колекцията е наистина впечатляваща и обхваща от първите модели, правени някога, до съвременните коли. Музеят проследява световната история на автомобила и автомобилната култура с около 140 превозни средства от Япония, Съединените щати и Европа, които илюстрират развитието и разпространението на моторизацията в различните страни. Посещението е приятно и за този, който като мен не е особено запален по моторите.
И накрая, Toyota разполага и с трети музей, Kaikan Museum (Google Maps), където се представят на публиката най-новите модели и новите технологии. Не съм го посещавал лично, така че не мога да давам оценка, но вероятно е интересна възможност, която да се има предвид.

Toyota Automobile Museum.
Проломът Korankei
Ако ти се случи да посетиш Нагоя наесен, можеш да обмислиш излет до пролома Korankei (Google Maps). Цялата долина е покрита с кленове, които по време на есенната шума предлагат особено впечатляващо зрелище. Тъй като бях в Нагоя напролет, не съм го посещавал, но със сигурност остава отлична сезонна възможност.
Inuyama
И в Inuyama не съм бил, но ми я препоръча един американец, когото срещнах при посещението на замъка на Нагоя и който живее в Япония от много години. Според него е идеална дестинация за еднодневен излет с Нагоя като база. Сред главните атракции е замъкът на Inuyama (Google Maps). Тук ще намериш интересна статия.
Долината Kiso
И накрая, в зависимост от маршрута ти, може да има смисъл да посетиш долината Kiso, тръгвайки от Нагоя. Поради различни причини предпочетох да я включа като следваща спирка с база в Matsumoto, затова ще говоря за нея по-нататък в ръководството, но все пак остава напълно валидна възможност, която да обмислиш, ако си в Нагоя.

Долината Kiso.
Къде да спиш в Нагоя
Аз спах в 9h nine hours Nagoya station, хубаво, чисто и модерно място. Препоръчвам го.
Как да стигнеш до Нагоя
Нагоя има много чести връзки към Осака, Киото, Нара, Исе и Shingu на юг. Ако идваш от Осака, Киото или Нара и искаш да спестиш от цената на влака, има директни автобуси, които можеш да резервираш в Willer. На север има чести връзки към Токио, разбира се, и в този случай, ако искаш да спестиш, магистралните автобуси (highway bus) струват по-малко от влака. Нагоя има и международно летище с няколко връзки към останалата част от страната и не само (Google Maps). В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Храмът Sensō-ji, Токио.
Токио, столицата на Япония и най-населената метрополна област в света с над 37 милиона жители, е истинска дестинация в дестинацията. Тук лесно можеш да прекараш и около две седмици, особено ако включиш популярни излети като Nikko, Hakone и Kamakura.
Аз прекарах тук десет нощи и си тръгнах, без да успея да видя всичко, което бях планирал. Затова съветът ми е същият, както за Киото: да се опиташ да видиш „всичко“ е невъзможно. По-добре да го приемеш и да се насладиш на онова, което успееш да направиш, без стрес.
Какво да видиш и правиш в Токио
За по-голямо удобство ще разделя тази част на географски зони в рамките на Токио, така че да оптимизирам придвижванията и да дам по-логична последователност на следващото. Разбира се, това е напълно лично деление.

Храмът Sensō-ji, видян от Информационния център.
Северен Токио
Говорим най-общо за района около гара Ueno и около Asakusa. Препоръчвам да започнеш с парка Ueno (Google Maps), тук има няколко музея, които би трябвало да удовлетворят горе-долу всички вкусове, аз бях само в Националния музей на Токио (Google Maps), който е най-старият и най-важен музей в Япония, с огромна колекция от изкуство и находки, разказващи историята и културата на страната. Входът струва 1000 йени, но спокойно можеш да прекараш там поне 2–3 часа, лично аз не го намерих особено интересен, но вече бях в Япония от повече от месец, така че от артефакти, парчета порцелан, мечове и какво ли не бях видял вече доста. В парка има и малко светилище (Google Maps).
След като приключиш с парка Ueno, препоръчвам да се отбиеш на пазара Ameyoko (Google Maps) и може би да обядваш тук. Оттук можеш да се придвижиш към Asakusa, не съм бил, но ако се върна в Токио, със сигурност бих се отбил в Музея на самураите и нинджите (Google Maps), или иди направо до емблематичния храм Sensō-ji (Google Maps), входът е безплатен. Горещо препоръчвам да влезеш и в близкия Туристически и културен информационен център на Asakusa (Google Maps), и тук входът е безплатен, а от последния етаж има страхотни гледки както към храма, особено впечатляващ вечер, когато е осветен, така и към Tokyo Skytree (Google Maps).
Последната със сигурност може да е възможност да се насладиш на панорамна гледка към Токио вечерта, но има поне няколко напълно безплатни алтернативи, споменати по-нататък в ръководството. Препоръчвам да завършиш деня в Akihabara (Google Maps), квартал символ на културата отаку и на електрониката в Токио, известен с магазините за технологии, аниме, манга, видеоигри и типичните maid café. През деня, в зависимост от това какво решиш да посетиш или не (може би нямаш интерес към музеи), можеш да се разходиш в градините Koishikawa Korakuen (Google Maps), една от многото типични градини на Токио, входът струва само 300 йени. Недалеч от градините има и Bunkyo City Office (Google Maps), който предлага напълно безплатна панорамна платформа на 25-ия етаж. Затворено през почивните дни.

Akihabara.
Централен Токио
Говорим за района около централната гара на Токио. Тук мнозина биха посъветвали да започнеш деня с посещение на прословутия рибен пазар Tsukiji (Google Maps), където много ресторанти са отворени от 5:00 сутринта и сервират съвсем прясна риба. Каня те да се отбиеш, но лично аз го намерих изключително претъпкан, туристически и скъп. Много ми харесаха обаче градините Hamarikyu (Google Maps), които са недалеч, особено контрастът със съседните небостъргачи, входът струва 300 йени. Оттук можеш да минеш по булевард Chuo-dori (Google Maps), който през почивните дни е затворен за движение, като вървиш по посока на Tokyo International Forum (Google Maps) – дори без да се взима предвид функцията му на пространство за изложби, концерти и конференции, сградата е задължителна за разглеждане. Входът е безплатен, архитектурата е модерна, направена от стъкло, стомана и големи пространства, които създават светла и футуристична обстановка.

Рибният пазар Tsukiji.
Друга възможна кратка спирка е Sukiyabashi Crossing (Google Maps), пешеходно кръстовище, почти толкова претъпкано, колкото това в Shibuya, но по-малко популярно; най-хубавите гледки са от търговския център GinzaNovo (Google Maps), на шестия етаж има лаундж, откъдето гледките са сносни, а като алтернатива можеш да се качиш на рофтопа, където обаче напълно справедливо искат да консумираш нещо. Оттук продължи към Императорския дворец (Google Maps), тук можеш да разгледаш най-вече Външните градини (Google Maps), които са основната част, отворена за публика. Не съм го правил, така че не говоря от личен опит, но ако резервираш предварително, можеш да участваш и в обиколка с гид, която влиза в някои вътрешни зони на комплекса, но не и в самата сграда на двореца, която остава винаги затворена. Тук ще намериш официалния сайт. След като приключиш с посещението на Императорския дворец, препоръчвам да се отбиеш в светилището Hie (Google Maps), където има хубаво стълбище, пълно с порти тории в стил Fushimi Inari Taisha, макар и в значително по-малък мащаб.

Sukiyabashi Crossing.
Западен Токио
Говорим за района около гарите Shinjuku и Shibuya. Препоръчвам да започнеш от Shibuya, но спокойно можеш да следваш маршрута в обратен ред, ако предпочиташ да я посетиш вечер. Shibuya е един от най-емблематичните квартали на Токио, известен със своето претъпкано пешеходно кръстовище, младежка енергия, неонови светлини и оживен нощен живот. Ако искаш да видиш прочутото пешеходно кръстовище (Google Maps) отгоре, две напълно безплатни възможности са коридорът, който свързва гара Shibuya (Google Maps) с Shibuya Mark City (Google Maps), и търговският център Shibuya Hikarie (Google Maps), който на единайсетия етаж има безплатна панорамна платформа (Google Maps); ако е много претъпкана, слез един етаж надолу – гледката е почти същата, но с много по-малко хора. Ако не ти пречи да похарчиш 1800 йени, има рофтоп бар буквално над пешеходното кръстовище, който с входа включва и една напитка (Google Maps) (официален сайт), друга възможност е Starbucks от другата страна на улицата (Google Maps).

Shibuya crossing.
След като си се насладил на атмосферата на Shibuya за известно време, препоръчвам да вървиш по посока на светилището Meiji Jingu (Google Maps). Ако ти се иска, по пътя можеш да спреш в търговския център Tokyu Plaza Omotesando (Google Maps): тук ще намериш прочутите ескалатори, покрити с огледала, и приятна градина на покрива. Връщайки се към светилището, входът е безплатен, но ако искаш да посетиш прилежащия парк, трябва да платиш 500 йени. Аз не влязох в парка, но смятам, че е класическа градина в японски стил. Бях обаче в близката Shinjuku Gyoen National Garden (Google Maps), и тук входът струва 500 йени, има класическа японска градина и оранжерия с тропически растения, нито лошо, нито особено добро според мен.

Tokyo Metropolitan Government Building.
След това продължи към Tokyo Metropolitan Government Building (Google Maps), отворена само от понеделник до петък до 18:45, така че се съобразявай, тук има напълно безплатна панорамна платформа на четирийсет и петия етаж, която предлага чудесни гледки към града и дори към връх Фуджи в далечината, ако времето позволява. След като приключиш с посещението, спри на площада пред сградата, за да гледаш прожекцията на късометражен филм върху фасадата на сградата; шоуто, наречено Tokyo Night & Light, е напълно безплатно и буквално световен рекорд (затова препоръчвам да отидеш в Shibuya сутринта и в Shinjuku вечерта). Това е официалният сайт с програмата на шоутата. За да завършиш деня, препоръчвам да се разходиш из улиците на Omoide Yokocho (Google Maps), известни с малките изакая и сергии за якитори, които предлагат ретро и автентична атмосфера на следвоенния Токио.

Гледка от Tokyo Metropolitan Government Building.
Южен Токио
Препоръчвам да започнеш деня с емблематичния teamLab Planets (Google Maps), потапящ музей на дигиталното изкуство, където се върви бос сред интерактивни инсталации от светлина, вода и огледала. Входът не е евтин, но лично смятам, че си струва. Препоръчвам да резервираш първия слот сутринта, за да избегнеш тълпите, доколкото е възможно. След като приключиш с посещението, можеш да се отбиеш до сградата на Fuji (Google Maps), самата сграда е много интересна и за 800 йени можеш да се качиш на наблюдателната платформа във вътрешността на гигантската сфера, откъдето има фантастични гледки към града от другата страна на залива. Като алтернатива можеш просто да се разходиш по крайбрежната алея, където има напълно безплатна платформа (Google Maps).

TeamLab Planets.
Оттук, ако те интересува, можеш да посетиш храма Sengakuji (Google Maps), който приютява гробовете на легендарните 47 ронини (Google Maps) и малък музей; ако не познаваш историята, хвърли едно око на това видео. 300 йени за гробовете и още 500 йени за музея. Като алтернатива иди направо до храма Zojo-ji (Google Maps), входът е напълно безплатен, отзад има и интересен мавзолей (Google Maps), хубав храм и красив контраст с Tokyo Tower (Google Maps) на заден план. Последната с височината си от 333 метра надвишава с 3 метра своя образец, Айфеловата кула. Символ на възраждането на Япония след войната като голяма икономическа сила, Tokyo Tower е била най-високата структура в страната от завършването си през 1958 г. до 2012 г., когато е надмината от Tokyo Skytree. Аз не се качих на върха, но разбира се е възможност, струва 1500 йени. Емблематичната снимка със стълбите може да се направи на това място (Google Maps), по същество това е входът на подземния паркинг.

Храмът Zojo-ji.
Други дестинации в Токио
Тук изброявам няколко дестинации, до които е малко по-неудобно да се стигне, комбинират се с други атракции в града или са просто нишови и не са от значение за повечето пътешественици.
Ghibli Museum (Google Maps) е задължителна спирка за почитателите на филмите на Studio Ghibli, докато може да е по-малко интересен за тези, които не познават творбите му. Музеят предлага потапящо преживяване с изложби и декори, вдъхновени от филмите на студиото. Билетите се пускат в продажба на 10-о число на месеца преди посещението (например тези за май излизат на 10 април) и се изчерпват за броени минути. Аз се отказах, но сестра ми и съпругът ѝ, като се свързаха посред нощ с три различни устройства, успяха да ги резервират. Накратко, ако те интересува, е от решаващо значение да се организираш навреме.

Градините Kiyosumi.
Градините Kiyosumi (Google Maps) са близо до центъра, но „далеч“ от другите основни туристически средища, разбира се, нищо задължително, класически градини в японски стил, но ако си по тези места, ги препоръчвам. Аз бях там, за да убия времето в очакване на здрача, защото недалеч е мостът Eitai (Google Maps), откъдето може да се направи емблематичната снимка със светлинните следи от лодките и небостъргачите на заден план, която виждаш по-долу.
Ashikaga Flower Park (Google Maps) се намира на няколко часа извън града, не съм бил, но е цветен парк, известен най-вече със спектакулярните глицинии с тунели и осветени дървета, които създават много живописни гледки, особено напролет и по време на нощните илюминации.
Забележка: Всички следващи места са излети извън града: ако е възможно, организирай ги през седмицата, за да избегнеш масовото излизане от Токио през почивните дни.

Tokyo International Forum.
Nikko
Nikko е без съмнение сред най-популярните излети – историческо планинско градче на север от Токио, известно със светилищата и храмовете си, обект на ЮНЕСКО, заобиколено от много природа, включително водопади, гори и езерото Chuzenji. Ако решиш да го посетиш за един ден, препоръчвам да вземеш Limited Express, който за около два часа стига до гара Tōbu-nikkō (Google Maps), аз се качих в Asakusa (Google Maps). От гарата спокойно можеш да продължиш пеша към различните храмове, аз влязох и в градината Shōyō-en (Google Maps), класическа градина в японски стил, вероятно по-хубава наесен. В зависимост от това какво решиш да посетиш, струва си да обмислиш комбинирания билет, който включва и храма Rinnōji (Google Maps), храма Taiyuin (Google Maps) и музея (Google Maps) за 1000 йени.

Nikko Futarasan.
Светилището Nikkō Tōshōgū (Google Maps) е като цяло най-известната атракция в района. Вероятно е най-богатият и най-украсеният шинтоистки комплекс в Япония, построен като мавзолей на Tokugawa Ieyasu, шогуна, който обединил страната. Аз дори не влязох, защото беше Златната седмица (golden week) и пред входа имаше безкрайна опашка, а прекарвах деня с приятел, който внимава с бюджета (входът струва 1600 йени), така че решихме да посетим светилището Nikko Futarasan (Google Maps) недалеч, входът струва 300 йени, нищо особено, честно казано. След това слязохме до Kanmangafuchi (Google Maps), където покрай реката има наистина живописни статуи, покрити с мъх.

Kanmangafuchi.
Оттук идеята беше да хванем автобуса към водопада Kegon (Google Maps), но за автобуса имаше безкрайна опашка, а колите се движеха със скоростта на пешеходец по главния път (Златната седмица!!), така че предпочетохме да избегнем това и вървяхме към водопада Choji (Google Maps) и водопада Kirifuri (Google Maps), не точно най-впечатляващите водопади, които съм виждал, но поне нямаше практически никого. В нормален ден смятам, че си струва да отидеш до главния водопад, а в случай че останеш два-три дни, можеш да обмислиш изкачването на връх Nantai (Google Maps) (All Trails) за спектакулярни гледки към езерото Chuzenji.
Kamakura
Само на един час с влак от Токио се намира Kamakura, която за кратко е била столица на Япония от 1185 до 1333 г., преди властта да се върне в Киото. С течение на вековете се превръща в един от най-важните духовни центрове на Япония и е място за поклонения. Идвайки от Токио, препоръчвам да слезеш на гара Kita-Kamakura (Google Maps) и да изминеш пеша тази кратка и много приятна „пътека“, която ще намериш в AllTrails. По трасето има редица храмове и светилища: Jōchi-ji (Google Maps), Kuzuharaoka (Google Maps), Zeniarai Benten (Google Maps), Sasuke Inari (Google Maps) и накрая големият Буда на Kamakura (Google Maps) в храма Kotoku-in. Тук искат 300 йени за вход.

Големият Буда на Kamakura.
Ако още не ти е дошло до гуша от храмове и светилища, недалеч се намира Hase-dera (Google Maps), много хубав, с множество сгради на няколко нива. Накрая има светилището Tsurugaoka Hachiman-gu (Google Maps). Ако не ти се иска да минаваш по споменатата по-рано кратка пътека, препоръчвам да започнеш посещението си в Kamakura именно оттук, като слезеш на главната гара (Google Maps), и после може би да отидеш да видиш големия Буда. Във всеки случай тук входът е напълно безплатен, има малък платен художествен музей в рамките на комплекса (Google Maps). Не влязох, така че не се произнасям. И накрая, на плажа на Kamakura (Google Maps) може да се прави и сърф или можеш просто да спреш да поплуваш в зависимост от сезона.

Плажът на Kamakura.
Hakone
Hakone, на по-малко от сто километра от Токио, е още една популярна дестинация за излет извън града. Известна най-вече с термалните си извори и с гледката към близкия връх Фуджи през езерото Ashinoko. Посетих Hakone по време на Златната седмица, след като прекарах сутринта в Kamakura; с късното тръгване, закъснелите автобуси и задръстванията по пътя прекарах някъде два часа в Hakone, така че не успях да направя кой знае какво. След това уточнение, ако идваш от Токио, вземи първия влак до гара Odawara (Google Maps), оттук тръгват всички автобуси за Hakone; ако просто искаш да разгледаш района около езерото, вземи автобус директно до тази спирка (Google Maps). От другата страна на улицата се намира Художественият музей Narukawa (Google Maps), не точно моят тип музей, затова не влязох, но мнозина го препоръчват, особено заради гледката към езерото от кафенето в музея.

Фуджи, видян от Hakone.
Ако искаш, недалеч има напълно безплатен парк, който предлага хубави гледки към езерото и Фуджи, ако времето позволява (Google Maps). Аз просто вървях до емблематичната порта тории от другата страна на езерото (Google Maps) и близкото светилище (Google Maps), върнах се, погледах залеза и после се качих на автобуса към гара Odawara. Ако пристигнеш в Hakone сутринта или може би дори решиш да пренощуваш там, обмисли да посетиш Музея на открито на Hakone (Google Maps), да се отбиеш в термите (тук ще намериш списък на различните обекти) или може би да се качиш на върха на връх Komagatake (Google Maps) с живописния лифт (Google Maps). Ако искаш, може да се качиш и пеша (All Trails). Ако смяташ да вземеш лифта или във всеки случай да прекараш поне два-три дни в Hakone, хвърли едно око на Hakone Freepass, който освен много други неща включва и отстъпка за влака от Shinjuku до Hakone.
Йокохама
За да завърша тази дълга част, посветена на Токио и околностите, можеш да обмислиш посещение на Йокохама. Някога тихо рибарско селище, тя е отворена за външна търговия през 1859 г., след края на изолацията на Япония, като бързо се превръща в една от главните врати към международния обмен, особено през периода Мейджи. Не съм я посещавал лично, но тази история е оставила в наследство интересна архитектура от епохата, редом със съвременните сгради, които днес характеризират крайбрежието, както и най-големия и най-известен Чайнатаун в Япония (Google Maps).

Tokyo Tower.
Къде да спиш в Токио
Прекарах почти седмица в Hotel Plus Hostel TOKYO ASAKUSA 1, отлично съотношение между качество и цена и отлично местоположение на две крачки от гара Asakusa, сауната и традиционните бани са черешката на тортата. Прекарах и няколко нощи в Hotel Tomariya Ueno, нито лошо, нито особено добро, на две крачки от гара Ueno.
Как да стигнеш до Токио
Токио има много директни връзки с останалата част от страната – с шинкансен само за 5 часа можеш да стигнеш до Фукуока на юг и Хакодате на север! Разбира се, има и много автобусни връзки и двете най-натоварени летища в страната: Narita (Google Maps), което е на около час извън града, и Haneda (Google Maps), много по-близо до центъра, но което обслужва най-вече вътрешни полети. Ако по някаква причина трябва да пренощуваш близо до летището, Toyoko Inn Narita Airport Shinkan е хубав и не твърде скъп, с чести совалки от и до летището. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Светилището Hie.
Районът на петте езера е област в подножието на връх Фуджи, съставена от пет езера, известна с впечатляващите гледки към вулкана и с дейностите на открито.
Какво да видиш и правиш в района на петте езера
Нека започна с това, че прекарах шест нощи в околностите и рядко виждах Фуджи, така че ако смяташ да останеш там една нощ, трябва да се съобразиш с възможността времето да не съдейства. След тази малка вметка, в зависимост от интересите ти, около петте езера има много дейности и възможни дестинации. Според това какво решиш да правиш, може да има смисъл да купиш пропуск за един или два дни, който гарантира неограничени пътувания с местните автобуси; всички нужни подробности ще намериш на тази страница.

Връх Фуджи.
Връх Ашиуада и панорамната площадка Санкодай
Можеш да направиш този преход, като тръгнеш удобно от Кавагучико и продължиш пеша. По маршрута има множество панорамни точки, като върха на Ашиуада (Google Maps) и панорамната площадка Санкодай (Google Maps) с чудесни гледки към връх Фуджи, езерото Кавагучи и езерото Сайко. Става дума за маршрут от по-малко от 10 км с около 500 метра денивелация, така че е достъпен за мнозина. Пътеката е добре поддържана и лесна за следване. GPS трасето ще намериш на тази страница (All Trails). За мен беше наистина приятна сутрин: срещнах само една група ученици. Ако търсиш спокойствие и хубави гледки към връх Фуджи, е отличен избор, стига времето да позволява.

Narusawa Ice Cave.
Narusawa Ice Cave, Fugaku Wind Cave, гората Аокигахара и Fuji Yurari Hot Spring
В края на току-що описаната пътека, на практика от другата страна на пътя, се намира Narusawa Ice Cave (Google Maps). Входът струва само 300 йени, но според мен е пълна боза: посещаемата част е наистина малка, има няколко ледени блока и нищо повече, много разочароващо – до такава степен, че вместо да посетя и близката Fugaku Wind Cave (Google Maps) със сходни отзиви, взех първия автобус обратно към Кавагучико. Все пак по-интересен вариант може да е посещението на гората Аокигахара (Google Maps), позната и като гората на самоубийците, известна с вълшебния си пейзаж от корени, мъх и тишина. Не съм ходил, но един приятел ми каза, че изобщо не е лоша. Друга възможност са Fuji Yurari Hot Spring (Google Maps) – в деня, когато посетих района, беше топло, затова не ми се стори подходящо, но в студен ден или може би просто вечерта можеш да спреш тук, преди да се върнеш в Кавагучико.

Пагодата Чуреито.
Пагодата Чуреито
Пагодата Чуреито (Google Maps) е може би едно от най-емблематичните места в Япония изобщо, поне сред любителите на фотографията. Що се отнася до мен, една от най-запомнящите се гледки във всичките ми пътувания. Горещо препоръчвам да дойдеш тук призори, за да избегнеш тълпите. За съжаление, ако не отсядаш достатъчно близо, за да стигнеш пеша, единственият начин е да вземеш такси, защото градският транспорт започва да работи твърде късно. Все пак това, че не си дошъл призори, изобщо не е трагедия и макар да е по-претъпкано, залезът остава отличен вариант; най-близката гара е гара Симойошида (Google Maps), откъдето за около 10 минути се изкачваш до пагодата.
Fujiyoshida Street
Fujiyoshida Street (Google Maps) е прочутата улица, която се подрежда идеално с връх Фуджи на фона. Много популярно място за снимки, особено с обектив с мащабиране, за да се получи класическият ефект на перспективно сгъстяване. Все пак това си остава оживена улица: избягвай непредпазливо поведение само заради една снимка. Не стой по средата на платното и спазвай местните указания; не напразно има табели, които канят туристите да не спират на пътя. Ако решиш да посетиш пагодата Чуреито призори, съветът е да минеш оттук веднага след това, когато светлината още е благоприятна, а движението – ограничено.

Fujiyoshida Street.
Връх Мицутоге
Връх Мицутоге (Google Maps) предлага една от най-добрите гледки към връх Фуджи. С около 1200 метра денивелация това е по-взискателен преход от описания по-горе, но все пак достъпен за мнозина. Аз препоръчвам да следваш този маршрут (All Trails), като тръгнеш от гара Мицутоге (Google Maps); точно под върха има и хижа (Google Maps), където при желание можеш да пренощуваш, но със сигурност можеш да хапнеш или да пийнеш нещо в края на изкачването. Интересен вариант спрямо пътеката, описана в All Trails, може да е да слезеш по посока на пагодата Чуреито за залеза, като смениш пътеката на това място (Google Maps). За този, който не иска да се измъчва много, друга възможност е да извървиш маршрута в обратна посока и да спестиш малко денивелация, като вземеш Mt. Fuji Panorama Ropeway (Google Maps); близо до горната станция има и емблематичната люлка (Google Maps). Оттук би могъл да продължиш до пътеката, която води към пагодата Чуреито, или може би да спреш и по-рано и да се върнеш по същата пътека. Накратко, в зависимост от това колко ти се върви, можеш да си направиш маршрут по мярка.
Езерото Кавагучико, езерото Сайко и селището Saiko Iyashi-no-Sato Nemba
Парк Ойши (Google Maps) на брега на езерото Кавагучико е популярно място, особено напролет, когато има много цветя. Все пак целият северен бряг на езерото предлага отлични гледки към връх Фуджи, особено на залез. Аз отидох с автобус, но при желание можеш да наемеш колело и да обиколиш цялото езеро. В такъв случай най-дейните биха могли да стигнат чак до езерото Сайко, където е селището Saiko Iyashi-no-Sato Nemba (Google Maps), което е възстановка на традиционно японско село. Не съм ходил, но би трябвало да е подобно на Ошино Хаккай, за което говоря по-долу.

Северният бряг на езерото Кавагучико.
Връх Фуджи
Разбира се, възможно е да се изкачиш и на върха на Фуджи, най-високата планина в Япония. Аз за съжаление не успях да го направя, защото през май още е твърде рано да се смята за обикновен трекинг: снегът и ледът все още представляват значителен риск. Официалният сезон всъщност е приблизително от юли до средата на септември. Най-популярната пътека е Йошида, която днес, поради големия брой посетители, предвижда лимит на разрешителните и затова трябва да се резервира навреме. Съществуват обаче и други, по-малко натоварени пътеки, без истински таван на влизанията, но които все пак изискват регистрация и заплащане на входна такса. За повече информация те препращам към официалния сайт.
Fuji Motosuko Resort
Ако ти се е случвало да видиш снимки на цъфтящи полета с връх Фуджи на фона, Fuji Motosuko Resort (Google Maps) най-вероятно е мястото, за което става дума. Тук се провежда Fuji Shibazakura Festival, пролетно събитие в подножието на връх Фуджи, по време на което обширни пространства от цветя създават шарен килим от розово до лилаво, обикновено между април и май. Не съм ходил, както защото пикът на цъфтежа вече беше отминал, така и защото без кола е малко неудобно за достигане. Все пак има совалков автобус от Кавагучико, но билетът струва около 2400 йени. Ако се интересуваш, на официалния сайт можеш да резервираш както автобуса, така и входа.
Ошино Хаккай
Ошино Хаккай (Google Maps) е популярна туристическа цел, състояща се от 8 малки езерца с изворна вода от връх Фуджи, разположени между езерото Кавагучико и езерото Яманакако. Тук има възстановка на традиционно японско село с връх Фуджи зад гърба. Макар да е абсолютно фотогенично, аз го намерих много туристическо и сравнително претъпкано, въпреки че бях там рано сутринта; не смея да си представя как е през деня. Що се отнася до мен, мисля, че има какво по-добро да се прави. Ако решиш да отидеш, препоръчвам да съчетаеш посещението със светилището Kitaguchi Hongu Fuji Sengen (Google Maps), което се намира по пътя.

Ошино Хаккай.
Езерото Мотосу и езерото Шоджи
От петте езера тези две определено са най-неудобните за посещение с градския транспорт. Лично аз се отказах, но ако си по-решителен от мен, на езерото Мотосу има наистина особена гледка – именно ъгълът, използван за снимката, отпечатана на старите банкноти от хиляда йени (Google Maps), а на езерото Шоджи има тази панорамна площадка (Google Maps), до която се стига в края на тази пътека (All Trails).
Къде да спиш в района на петте езера
Макар районът на петте езера да е много обширен, повечето пътешественици използват за база Фуджиошида или Кавагучико. Особено ако смяташ да се придвижваш с градския транспорт, тези два варианта са тези, които имат „най-голям смисъл“. Аз прекарах няколко нощи в Mt Fuji Hostel Michael’s, добър хостел, пространствата са малко тесни, но като цяло отлично съотношение между цена и качество и непобедимо местоположение за всеки, който иска да види изгрева от пагодата Чуреито. После прекарах две-три нощи в K’s House MtFuji, по-централно местоположение на две крачки от езерото, красиви и просторни общи части, обективно по-комфортно място.
Как да стигнеш до района на петте езера
Макар технически да е възможно да стигнеш с влак от Токио, автобусът не само струва по-малко, но е и по-бърз. Можеш да резервираш автобуса по магистралата на този сайт. Става дума за линията Токио – Яманаши. В зависимост от това къде решиш да отседнеш, двете гари на пристигане за повечето хора би трябвало да са гара Кавагучико (Google Maps) или гара Фуджисан (Google Maps), но има и други спирки – на линка ще намериш пълния списък. Особено във високия сезон препоръчвам да резервираш автобуса поне няколко дни предварително. Като алтернатива можеш да вземеш влака от гара Токио или гара Шинджуку по посока на гара Оцуки (Google Maps). Оттам има връзки към гара Mt.Fuji (Google Maps) и гара Кавагучико (Google Maps). Накрая, в зависимост от маршрута ти, можеш да обмислиш нощния автобус, който свързва района на петте езера с Осака и Киото; има само един курс дневно, затова е препоръчително да резервираш предварително, това е официалният сайт. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш много други полезни сведения.

Токио.
Планините Яцугатаке са планинска верига между Нагано и Яманаши, ценена заради панорамните преходи, относително достъпните върхове и алпийските пейзажи, които напомнят европейските Алпи. По време на посещението ми обаче в по-високите части още имаше много сняг, затова предпочетох да продължа към Мацумото. По-конкретно, бяха ми препоръчали изкачването на връх Акадаке (Google Maps), както от един приятел, така и от едно местно момче, с което се запознах по Кумано Кодо. Последният участък обаче е доста технически, с вериги и открити места: в началото на май, когато още имаше сняг и лед, предпочетох да избегна. Най-популярният маршрут изглежда е този, който минава и през върха Йокодаке и връх Йодаке, както е описано на тази страница (All Trails). Можеш и да пренощуваш в Yatsugatake Honzawa Hot Spring (Google Maps), които на 2150 метра са най-високите естествени горещи извори в Япония.
Как да стигнеш до планините Яцугатаке
С градския транспорт кръстопътят е гара Чино (Google Maps); оттам има директни автобуси до паркинга, откъдето започва описаната по-горе пътека (Google Maps).

Пътят Накасендо.
Мацумото е исторически град, известен със забележителния си черен замък, един от най-добре запазените в Япония, и със спокойната си атмосфера с изглед към Японските Алпи.
Какво да видиш и правиш в Мацумото
Както споменах, атракция номер едно в самия Мацумото е замъкът му (Google Maps), има безплатни обиколки за разглеждане на замъка от 10:00 до 15:00. Изобщо не искат пари, изрично е написано, че не приемат бакшиши. Аз се ограничих да обиколя замъка отвън, тъй като бях буквално на тясно с времето, но със сигурност може да е хубав начин да прекараш два-три часа. Друга атракция недалеч, която често се препоръчва, е светилището Yōhashira-jinja (Google Maps). Все пак градът служи и като отлична база за разглеждане както на Японските Алпи (Камикочи), така и на долината Кисо.

Замъкът в Мацумото.
Долината Кисо беше една от любимите ми дестинации в Япония. Става дума за историческа долина, прекосявана от древния път Накасендо, известна със съвършено запазените пощенски селища, които пресъздават атмосферата на Япония от епохата Едо. Докато аз я посетих за един ден, тръгвайки от Мацумото, при желание е възможно и да останеш да спиш. Както споменах по-рано в пътеводителя, до долината Кисо може да се стигне и от Нагоя и, в зависимост от маршрута, това може да се окаже най-удобното решение от логистична гледна точка, особено ако после трябва да се върнеш в Токио за обратния полет.

Магоме.
Какво да видиш и правиш в долината Кисо
Ако тръгваш от Мацумото и посещаваш долината Кисо за един ден, препоръчвам да се организираш по следния начин: вземи първия наличен влак до гара Нагисо (Google Maps). Към момента на писане това е влакът в 7:42 с пристигане в 10:02. Автогарата (Google Maps) се намира буквално до железопътната и оттам тръгва микробус за Магоме в 10:10 (Google Maps). Забележка: както на гара Нагисо, така и в микробуса не може да се плаща с IC карта, затова се погрижи да имаш достатъчно пари в брой.
Добре, щом пристигнеш в Магоме, препоръчвам да вървиш пеша до Цумаго, следвайки маршрута, описан на тази страница (All Trails), участък от древния път Накасендо; аз обядвах в този ресторант, който се намира приблизително по средата на пътя (Google Maps), откъдето пътеката слиза към селището Цумаго Джуку (Google Maps), считано от мнозина за най-добре запазеното в долината. Оттам продължих пеша до гара Нагисо (като алтернатива можеш да вземеш автобус) и после взех първия влак до Нарай (Google Maps), друго пощенско селище в долината Кисо.
Пристигнах в късния следобед, когато улиците бяха практически празни: атмосферата беше изключително въздействаща и посещението абсолютно си струва. При желание можеш да вечеряш тук, но е от съществено значение предварително да провериш разписанието на влаковете за връщане към Мацумото. Най-общо казано, можеш да нагодиш маршрута много гъвкаво: например да пропуснеш Нарай или да вземеш автобуса от Магоме до Цумаго, вместо да изминеш пътеката пеша. Друга възможност е да спиш в долината и да се върнеш в Мацумото на следващия ден. Накратко, в долината Кисо можеш да изградиш маршрута, който предпочиташ: този, който следвах аз, е просто добър компромис между време и разнообразие.

Нарай.
Камикочи е внушителна долина в Японските Алпи, една от най-добрите дестинации в страната за любителите на трекинга, потопени сред планини и недокосната природа. Както споменах, ще разгледам Камикочи като дестинация, която се посещава с база Мацумото. Съществуват обаче и други възможности: можеш да спиш направо в Камикочи или да отседнеш в близкото селце Окухида Онсенго Хираю, известно с горещите си извори. От логистична гледна точка това второ решение може да е особено разумно, ако смяташ да продължиш пътуването към Такаяма.
Според проучванията ми в Камикочи най-евтините варианти са Nishi-Itoya Mountain Lodge (официален сайт) и Konashidaira Campground (официален сайт), където при желание може и да се къмпингува, а местата за палатка струват само 1500 JPY. Повечето обекти ги няма в сайтове като booking.com, затова те каня да разгледаш официалния сайт на Камикочи. А в Окухида Онсенго Хираю един приятел ми препоръча Hirayu no Mori (Google Maps) (официален сайт).

Камикочи.
Какво да видиш и правиш в Камикочи
Нека започна с това, че заради снега, достъпът до долината обикновено е забранен от 15 ноември до 16 април, а някои пътеки остават официално затворени и по-дълго. Аз бях там на 10 май и над 2300 метра още имаше много сняг. След това уточнение, възможните преходи са толкова много, че вместо да ги изброявам всичките, те препращам към класическия All Trails, към официалния сайт или към този сайт, където ще намериш много предложения – от кратки преходи без голяма денивелация в дъното на долината, през върхове, които се изкачват за един ден, до многодневни преходи с нощувки в хижи.
Лично аз успях да се кача за един ден до върха Чогатаке (Google Maps), следвайки този кръгов маршрут (All Trails), освен участъка за приближаване от автобусния паркинг. Върхът се смята за една от най-добрите панорамни точки към Северните японски Алпи. Снегът определено ме забави, но на практика не спирах никога: отне ми около четири часа от слизането от автобуса до хижата на върха. На връщане трябваше практически да тичам, за да хвана последния автобус в 17:30. Най-общо, да се направи за един ден, е разбира се възможно, но за мнозина може да се окаже твърде амбициозна програма. По-достъпно решение е да го разпределиш на два дни, като пренощуваш в хижа (Google Maps). Ако търсиш съвсем лесен вариант в дъното на долината, можеш да направиш тази обиколка (All Trails). За останалото те препращам към споменатите по-рано сайтове.

Връх Чогатаке.
Как да стигнеш до Камикочи
По принцип, тръгвайки от Мацумото, има две възможности: влак от Мацумото до гара Шиншимашима (Google Maps); по тази линия не може да се ползва IC карта, билетът трябва да се купи от автоматичните каси на гара Мацумото. От гара Шиншимашима има директни автобуси към Камикочи. Алтернативата е директният автобус Мацумото – Камикочи, който се резервира онлайн на официалния сайт. Както споменах по-рано, ако продължаваш пътуването си към Такаяма, искаш да оптимизираш придвижванията и да спестиш и малко пари, можеш да отидеш в Камикочи с целия си багаж, да оставиш каквото ти трябва в шкафчетата в посетителския център, да направиш своя трекинг и после да вземеш директния автобус до Такаяма в края на деня или може би до Окухида Онсенго. Във всеки случай всички нужни сведения ще намериш на официалния сайт на Камикочи.
Къде да спиш в Мацумото
Аз спах в Minka House, нищо особено – нито лошо, нито особено хубаво, отлично местоположение недалеч както от гарата, така и от замъка.
Как да стигнеш до Мацумото
Ако идваш от района на петте езера, можеш да вземеш автобус от гара Кавагучико (Google Maps) до железопътната гара Кофу (Google Maps); оттам има директни влакове към гара Мацумото (Google Maps). В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш много други полезни сведения.

Северните японски Алпи.
Такаяма е запазила традиционен чар, рядък сред японските градове, особено в съвършено съхранения си старинен център. Много е ценена цел за онези, които искат да добавят по-селски елемент към маршрута си в Централна Япония. Градът е особено оживен по време на Takayama Matsuri, считан за един от най-впечатляващите фестивали в Япония, известен с изящно резбованите украсени платформи (yatai) и с традиционните шествия. Ако посетиш града в друг период, добра алтернатива е Matsuri no Mori Museum (Google Maps), изцяло посветен на фестивала.

Такаяма.
Какво да видиш и правиш в Такаяма
Такаяма е доста компактна, аз прекарах там един ден и го намерих повече от достатъчно. Освен разходка из старинния център (Google Maps) препоръчвам да отскочиш до Takayama Jinya (Google Maps), която е била седалище на служби на шогуната Едо от 1692 до 1868 г. Единствената сграда от този тип, която съществува и днес, призната е за исторически обект с национално значение. Входът струва 500 йени. Имаше концерт на живо от 10:00 до 12:00; бях там в неделя, така че ми се струва, че е било специално събитие.

Концерт на живо.
Ако ти се върви няколко часа, можеш да следваш това GPS трасе (All Trails), което включва „Higashiyama Walking Course“, маршрут с дузина храмове и светилища и руините на древния замък на Такаяма, където няма много за гледане, но в замяна има хубава панорама към Централните Алпи. Накрая, не съм ходил, но при желание можеш да посетиш Hida Folk Village (Google Maps), музей на открито, който събира традиционни къщи в стил gasshō-zukuri (подобни на тези в Ширакава-го). Лично аз предпочетох да го пропусна, но все пак остава добър вариант.
Къде да спиш в Такаяма
Аз спах в Hostel Miyagawa by Murasaki Ryokan, добър хостел в историческа сграда в центъра на града и недалеч от гарата.
Как да стигнеш до Такаяма
От автогарата на Мацумото (Google Maps) има няколко директни връзки дневно, можеш да резервираш онлайн на този сайт. Както казах по-рано, има и директни автобуси от Камикочи и Окухида Онсенго (селцето с горещите извори), това е официалният сайт.

Панорама от руините на древния замък на Такаяма.
По време на Втората световна война Канадзава е един от основните японски градове (заедно с Киото), избегнали в голяма степен разрушенията от въздушните нападения. Вследствие на това някои райони на стария град са оцелели в относително добро състояние.
Какво да видиш и правиш в Канадзава
Макар Канадзава да е много по-голяма от Такаяма, мисля, че цял ден е повече от достатъчен за разглеждане на основните атракции.
Kanazawa Castle Park
Препоръчвам да започнеш с Kanazawa Castle Park (Google Maps): много приятно място за разходка. Може да се разгледа по-голямата част от вътрешните градини и портите на замъка, без да се плаща. Ако искаш да влезеш в главната сграда (Google Maps), трябва да платиш 320 йени. Не е много, но беше уикенд и имаше малко опашка. Освен това, според отзивите, както често се случва със замъците, вътре няма много за гледане. Ти решаваш. Все пак има хубава безплатна виртуална обиколка в зоната за почивка, която служи за посетителски център (Google Maps).

Kanazawa Castle Park.
Парк Кенроку-ен
От Kanazawa Castle Park продължи към парк Кенроку-ен (Google Maps), който се смята за една от „трите най-красиви ландшафтни градини на Япония“. Обширният парк някога е бил външната градина на замъка Канадзава и е бил изграден от управляващото семейство в продължение на почти два века. Кенроку-ен се отличава с разнообразие от цъфтящи дървета, които придават на градината различен облик във всеки сезон. Лично аз не го намерих толкова впечатляващ в сравнение с други типични градини, посетени по време на пътуването ми, но разбира се препоръчвам посещението. Входът струва 320 йени.

Парк Кенроку-ен.
Квартал Хигаши Чая (кварталът на гейшите)
Завърши деня в Хигаши Чая (Google Maps), най-големия от трите исторически квартала на „чаените къщи“ в Канадзава. Основан през 1820 г., кварталът е бил мястото, където geiko (местният термин за гейшите) са забавлявали богатите търговци с музика, танци и игри. Традиционните дървени сгради и типичните прозорци още днес пазят атмосферата отпреди над 200 години. Лично аз го намерих много очарователен.
Накрая, още две препоръчвани атракции, където обаче не съм бил, са Myouryuji Temple, известен и като „храма на нинджите“ (Google Maps). Екскурзията с водач е налична само на японски, а отзивите са доста противоречиви, затова предпочетох да се заема с друго, но все пак остава интересен вариант. Освен това една приятелка ми говори много хубаво за 21st Century Museum of Contemporary Art (Google Maps), който, изглежда, абсолютно заслужава посещение за любителите.

Квартал Хигаши Чая.
Ширакава-го (Огимачи) и Айнокура
Забележка: Ако искаш да си ефективен с придвижванията, директният автобус до Канадзава от Такаяма е същият, който обслужва и Ширакава-го. Така можеш да вземеш автобус сутринта, да разгледаш селището и после да продължиш към Канадзава следобед или вечер. На автогарата има шкафчета, където да оставиш багажа си.
Огимачи и Айнокура са две планински селища от списъка на ЮНЕСКО, известни със своите традиционни къщи gasshō-zukuri със сламени покриви, потопени в много въздействащи селски пейзажи и особено внушителни през зимата под снега. Аз реших да посетя селищата за един ден, тръгвайки от Канадзава; единственото истинско предимство спрямо предложеното по-рано е, че така е по-лесно да се посетят и някои от другите селища (аз избрах Айнокура, но при желание има и Суганума и Каминаши), но да ги разгледаш всичките за един ден с градския транспорт става „сложно“, защото автобусите не са много чести. Все пак, ако искаш да направиш същото, вземи автобуса от Канадзава към гара Джохана (Google Maps). Оттам тръгва World Heritage Bus (официален сайт). Тръгванията са отбелязани и в Google Maps и можеш да плащаш директно с коя да е карта, не е нужна дори IC карта. В зависимост от това какво искаш да правиш, може да има смисъл да купиш пропуска Hop on/off.

Айнокура.
Слез на тази спирка (Google Maps) и продължи пеша към Айнокура (Google Maps). Селището е много компактно, така че не разчитай да прекараш там много време, особено ако не посетиш никой от предлаганите музеи или работилници. Аз се ограничих да се разходя из селището и да се кача до панорамната точка, която препоръчвам (Google Maps). След като приключиш с посещението, върни се на пътя и вземи отново World Heritage Bus. При желание можеш да спреш и в Суганума (Google Maps), но аз останах в автобуса до Ширакава-го. Последното не само е категорично най-голямото от традиционните селища, но и най-туристическото. И тук лично аз се ограничих да се разходя из селището, но има къщи-музеи, които могат да се посетят, работилници и какво ли не още. Със сигурност препоръчвам емблематичната панорамна точка (Google Maps). След като приключиш с посещението, вземи директния автобус до Канадзава. Горещо препоръчвам да резервираш онлайн, за да не останеш блокиран. Този участък е сравнително популярен.

Ширакава-го.
Къде да спиш в Канадзава
Аз спах в Blue Hour Kanazawa, много уютно място на две крачки от гарата. Препоръчвам.
Как да стигнеш до Канадзава
От гара Такаяма (Google Maps) има чести връзки с влак със смяна в Тояма. Канадзава е свързана и директно с Токио чрез Шинкансен, с време за пътуване от едва два часа и половина. Има и автобус по магистралата, който свързва директно Канадзава с Нагоя; в зависимост от маршрута, който си наумил, може да е интересен вариант, можеш да резервираш във Willer. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш много други полезни сведения.

Ширакава-го.
Аз от Канадзава отидох направо в Сендай, но има поне още две интересни спирки по средата. Първо калдерата Татеяма, която предлага някои от най-впечатляващите алпийски гледки в Япония, лесно достижими чрез очарователния Tateyama-Kurobe Alpine Route. Това се смята за специално място. Татеяма, или просто Тате, всъщност е една от трите най-свещени планини в Япония, заедно с Фуджи и Хакусан. За съжаление на 3015 метра надморска височина в средата на май още имаше твърде много сняг, за да е обикновен трекинг, но по-късно през сезона мисля, че може да е наистина интересна спирка за любителите на планината и не само. Тук ще намериш всички нужни сведения за транспорта. Аз бях набелязал този кратък кръгов маршрут (All Trails), но разбира се възможности не липсват.
Друга интересна спирка може да е Нагано, където на няколко часа извън града се намира емблематичният Jigokudani Monkey Park (Google Maps), в който живеят японски макаци, станали известни, защото през зимата се потапят в термалните извори, за да се стоплят. Препоръчаха ми още езерото Кагами (Google Maps), особено впечатляващо наесен с есенните багри на листата.

Фестивалът Sendai Aoba Matsuri.
Сендай е отлична спирка, за да прекъснеш пътуването на север, а също и една от любимите ми дестинации от цялото пътуване в Япония, благодарение на огромен късмет: нямах ни най-малка представа, че се провежда в онези дни, но се озовах в града по време на ежегодния фестивал Sendai Aoba Matsuri (официален сайт).
Какво да видиш и правиш в Сендай
Центърът на Сендай
Препоръчвам да започнеш деня с посещение на Ōsaki Hachimangū (Google Maps), шинтоистко светилище от 1607 г., построено по волята на могъщия феодален владетел Дате Масамуне и днес признато за национално съкровище на Япония заради изключителната си богато украсена архитектура. Входът е безплатен. Оттам можеш да се разходиш до храма Ринноджи (Google Maps), тих будистки храм, известен най-вече с прекрасната си японска градина с езерце и със своята атмосфера на мир. Входът за градината струва 300 йени.

Храмът Ринноджи.
Друго място, което често се препоръчва, е Зуйходен, тоест мавзолеят на Дате Масамуне (Google Maps), могъщия феодален владетел, основал Сендай. Не съм бил, затова не се произнасям, но предполагам, че може да е очарователно място. Входът струва 570 йени. Недалеч има и музеят на замъка Аоба (Google Maps); от замъка е останало малко или нищо и, изглежда, цялата експозиция е само на японски, затова аз го избегнах, но мисля, че си струва да го спомена, като се има предвид и близостта до мавзолея. За да завършиш деня, качи се на панорамната площадка на търговския център AER (Google Maps). Входът е напълно безплатен. Достатъчно е да се качиш на етаж „31F“ с асансьора.

Панорамната площадка на търговския център AER.
Мацушима
Мацушима е далеч най-популярното еднодневно бягство извън града, известно със залива си, осеян със стотици малки острови, покрити с борове, и с многобройните храмове и светилища, които осейват брега. Препоръчвам да започнеш деня с влака до гара Мацушимакайган (Google Maps). Оттам аз се качих до Saigyo Modoshi no Matsu Park (Google Maps), нищо изключително, но има поне две-три много хубави гледки към залива. Ако те интересува, има и бар с панорамна тераса; аз не влязох, но предполагам, че е идеалното място да пийнеш нещо и да се насладиш на гледката. Все пак съм сигурен, че по време на цъфтежа на черешите е много по-впечатляващо място, паркът е известен именно с около 250-те си черешови дървета.

Saigyo Modoshi no Matsu Park.
От парка препоръчвам да слезеш към храма Zuigan-ji (Google Maps), който е един от най-важните дзен храмове в региона, основан през IX век и възстановен в периода Едо, известен с елегантните си дървени сгради, прекрасните украсени интериори и пещерите, издълбани в скалата. Входът струва 1000 йени. При желание можеш да посетиш и близкия храм Entsūin (Google Maps), тук входът струва 500 йени. Не съм бил, но често се препоръчва и близката Kanrantei Tea House (Google Maps), сградата е на около 400 години: построена е в началото на периода Едо от феодалните владетели на Сендай, които са я използвали като място за отдих и за приемане на важни гости.

Храмът Zuigan-ji.
После продължи към острова Фукуураджима (Google Maps); искат 200 йени за преминаване по моста, но островът е симпатичен, лесно може да се обиколи пеша за половин час и предлага няколко интересни гледки към залива. Завърши деня с емблематичния круиз по залива; аз препоръчвам „Basho Cruise“, за да слезеш на пристанището в Шиогама (Google Maps) и да се качиш на първия влак обратно към Сендай от близката гара (Google Maps). Аз платих 1500 йени за круиза. При онлайн резервации има отстъпка от 10%, тук ще намериш различните маршрути, разписанието на „Basho Cruise“ и линка за резервация.

Basho Cruise.
Къде да спиш в Сендай
Аз спах в 9h nine hours Sendai, модерно и чисто място, добро централно местоположение. Като цяло го препоръчвам.
Как да стигнеш до Сендай
Ако, като мен, идваш от Канадзава, най-бързият начин изобщо е да вземеш Шинкансен към Токио, да смениш и да се качиш на този, който отива до Сендай: така пътуването е около 4 часа. Ако обаче искаш да спестиш, можеш да направиш като мен: вземи автобуса по магистралата от Канадзава до Нигата, който се резервира онлайн във Willer. Тук пренощувах в Bandai Silver Hotel, на практика до автогарата, а на следващата сутрин взех автобуса към Корияма, който и в този случай можеш да резервираш във Willer. Оттам, в зависимост от връзките, можеш да продължиш с влак плюс автобус към Сендай, със смяна във Фукушима, или обратното: цената е на практика същата. Хвърли едно око на Google Maps, като използваш опцията „Най-ниска цена“. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш много други полезни сведения.

Фестивалът Sendai Aoba Matsuri.
Хиросаки е исторически град в Тохоку, известен най-вече със замъка и впечатляващия си парк, смятан за едно от най-красивите места в Япония за наблюдаване на цъфтящи череши.
Какво да видиш и правиш в Хиросаки
Аз бях в Хиросаки, когато цъфтежът на черешите вече беше приключил, и трябва да кажа, че макар денят като цяло да беше приятен, ако имаш ограничен брой дни, вероятно бих продължил направо към Аомори.
Все пак за около половин ден спокойно можеш да разгледаш замъка с парка му (Google Maps), ботаническите градини (Google Maps) и градините Фуджита (Google Maps). През 2015 г. замъкът буквално е бил преместен от първоначалното си място заради реставрационни работи по стените, върху които е стоял, и не е особено впечатляващ. Остава все пак приятно място, както и паркът и ботаническите градини, докато градините Фуджита са много поддържани и абсолютно заслужават посещението. Комбинираният билет за трите атракции струва 520 йени.

Замъкът в Хиросаки.
Къде да спиш в Хиросаки
Аз спах в Tabist Hirosaki Touei Hotel, който беше най-евтиният вариант по време на посещението ми. Нищо изключително, но нямам и от какво да се оплача.
Как да стигнеш до Хиросаки
Ако идваш от Сендай, можеш да вземеш Шинкансен, но ако, като мен, предпочиташ да похарчиш наполовина, има няколко тръгвания дневно с автобус по магистралата от Miyagi Kotsu Sendai Highway Bus Center (Google Maps) до Hirosaki Bus Terminal (Google Maps), които можеш да резервираш на тази страница. Разписанията са налични и в Google Maps. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш много други полезни сведения.

Градините Фуджита.
Този пристанищен град някога е бил основната отправна точка за стигане до Хокайдо с ферибот. Макар да остава важно пристанище за фериботи, откриването на подводния железопътен тунел Сейкан през 1988 г. и появата на нискотарифните полети са намалили броя на пътниците.
Днес Аомори е известен най-вече с оживения Nebuta Matsuri (официален сайт), един от най-впечатляващите летни фестивали в Япония, известен с огромните осветени фенери, изобразяващи исторически личности, воини и митологични герои, които преминават по улиците, съпроводени от музика и традиционни танци.

Nebuta Museum WA RASSE.
Какво да видиш и правиш в Аомори
Освен фестивала градът няма много какво да предложи на случайния турист. Отново, ако имаш ограничен брой дни, вероятно бих отишъл направо на Хокайдо, особено ако си готов да вземеш Шинкансен. В противен случай можеш да прекараш там половин ден и после да вземеш ферибота към Хакодате сутринта.
Все пак, ако имаш няколко часа за прекарване в града, препоръчвам да посетиш Nebuta Museum WA RASSE (Google Maps), музея, посветен на фестивала Nebuta Matsuri, където можеш да се любуваш на някои от огромните осветени фенери, използвани на минали фестивали. Предлага се безплатен аудиогид, вземи слушалки. Входът струва 620 йени. При желание можеш да купиш комбиниран билет, който включва посещение на корабния музей (Google Maps) и достъп до панорамната площадка на туристическия офис (Google Maps). Този билет би трябвало да струва 1300 йени. Аз влязох само в музея Nebuta WA RASSE, защото вече беше късно, но ако имаш няколко часа повече, наистина мисля, че си струва да платиш за комбинирания билет. Накрая можеш да посетиш рибния пазар Aomori Gyosai (Google Maps). Това, което прави този рибен пазар особен, е система, която позволява на посетителите да си направят собствено донбури с морски дарове (наричано nokkedon) с местните продукти, продавани точно на пазара.

Къде да спиш в Аомори
Аз спах в Iroha Ryokan, беше най-евтиният вариант изобщо по време на посещението ми. Чисто място и отлично местоположение, много любезна и сърдечна собственичка. Препоръчвам.
Как да стигнеш до Аомори
От гара Хиросаки (Google Maps) можеш просто да вземеш влака по линията Ou до гара Аомори (Google Maps); тръгванията са много чести. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш много други полезни сведения.

Nebuta Museum WA RASSE.
Хокайдо е най-северният остров на Япония и един от най-обичаните от любителите на природата и недокоснатите пейзажи. По-малко урбанизиран в сравнение с Хоншу, предлага обширни открити пространства, планини, езера и национални паркове, които променят облика си във всеки сезон: от летните лавандулови полета на Фурано до впечатляващите зимни снеговалежи в Сапоро и Нисеко. Островът е прочут и със своята кухня, по-специално със свежата риба, ракообразните и млечните продукти. Хокайдо е идеалната дестинация за онези, които търсят по-автентична и спокойна Япония, далеч от големите градове, но все пак добре свързана с останалата част на страната.
Хакодате с пристанището си години наред беше основният кръстопът за всеки, който иска да стигне до Хокайдо. Градът обаче загуби част от значението си с отварянето на подводния железопътен тунел и с появата на нискотарифните полети – също като Аомори от другата страна на пролива.

Hakodate Morning Market Square.
Какво да видиш и правиш в Хакодате
Препоръчвам да започнеш деня с Hakodate Morning Market Square (Google Maps) – много туристическо място, но все пак си струва да се разходиш и може би да хапнеш нещо, цените не са прекалени. Оттам можеш да се насочиш към Goryokaku Tower (Google Maps) – оттам се открива чудесна гледка към крепостта Горьокаку с емблематичната ѝ звездообразна форма и към града, а входът струва 1200 йени. Ако бюджетът ти е ограничен, не мисля, че е задължителна забележителност, освен ако паркът отдолу, с около 1500 черешови дървета, не цъфти: в такъв случай смятам, че наистина си струва да се качиш. Пикът на цъфтежа обикновено е в началото на май. После препоръчвам да се разходиш из самия парк (крепостта е превърната в обществен парк в началото на XX век), в който има и Hakodate Magistrate’s Office (Google Maps) – възстановка на старото седалище на управлението на шогуната в Хакодате; не съм влизал, затова не мога да кажа нищо. Входът струва 500 йени.

Гледка от Goryokaku Tower.
Следобед препоръчвам да се разходиш из квартал Motomachi (Google Maps). Хакодате е едно от първите японски пристанища, отворили се за международна търговия, през 1859 г. Затова много търговци и предприемачи от Русия, Китай и западните страни се заселват в града, а Motomachi става един от районите, където се струпват новите чуждестранни жители. Още днес кварталът пази множество сгради и места за богослужение, които свидетелстват за тази среща между японската и западната култура. Сред най-известните са руската православна църква (Google Maps), бившето британско консулство (Google Maps), бившата сграда на префектурното управление (Google Maps) и старата обществена зала на Хакодате (Google Maps).
Приключи деня със залеза от върха на планината Хакодате (Google Maps). Ако се качваш пеша, препоръчвам пътеката kyutozando, която започва от паркинга на това място (Google Maps). Лесно се следва, ще я намериш отбелязана в Organic Maps, а ако искаш – и в AllTrails. Ако не ти се върви пеша, можеш просто да се качиш с лифта (Google Maps). Във всеки случай, колкото и да е очарователна гледката, дори в делничен ден, в края на май, по залез там беше пълен хаос от хора: буквално ята от туристи. Ако търсиш малко спокойствие, можеш да слезеш по посока на артилерийската батарея от Втората световна война (Google Maps). Гледката не е толкова красива, но все пак има повече от два-три интересни кътчета и, поне в моя случай, наоколо нямаше никой друг.

Планината Хакодате.
Onuma Quasi-National Park
Ōnuma Quasi-National Park (Google Maps) е природна зона в подножието на планината Комагатаке, характеризираща се с езера, островчета, гори и панорамни пътеки, особено впечатляваща през есента, когато растителността се обагря в червено и жълто. Както подсказва името, не е истински национален парк, но все пак е район със значим природен интерес. Не съм ходил, защото маршрутът ми на Хокайдо вече беше прекалено натоварен, но съм сигурен, че може да е хубава еднодневна екскурзия от Хакодате, тъй като е само на половин час с влак. От гарата можеш да изминеш кратки пътеки пеша или да наемеш колело. За да не сбъркаш, винаги можеш да се отбиеш в центъра за посетители (Google Maps).
Къде да спиш в Хакодате
Аз спах в GUEST HOUSE HAKODATE BAY, мисля, че беше най-евтината налична опция по време на посещението ми. Нито лошо, нито добро, добро местоположение.
Как да стигнеш до Хакодате
Както вече казах, ако идваш от Аомори, най-евтината възможност да стигнеш до Хакодате е с ферибот. По маршрута работят две компании: Tsugaru Kaikyō Ferry (официален сайт) и Seikan Ferry (официален сайт). Пътуването трае около 4 часа. Аз пътувах с Tsugaru Kaikyō Ferry и платих 2860 йени в края на май, значи още в нисък сезон. Билетът може да се резервира онлайн, макар че аз отидох направо на пристанището, а фериботът беше почти празен. Освен това стандартният билет не включва седалка, а зали, в които можеш да се излегнеш. Ако пък искаш истинско кресло, може да има смисъл да резервираш предварително. От пристанището на Хакодате после тръгват автобуси към центъра, с разписание, съгласувано с пристигането на фериботите. Алтернативата е да се качиш на Шинкансен, който минава през подводния железопътен тунел. Тази опция обаче струва повече от двойно в сравнение с ферибота, макар да спестява около два часа път. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Езерото Тоя е впечатляващо вулканично езеро, известно с бистрите си води, многобройните си горещи извори и гледките към вулкана Усу и планината Йотей.
Какво да видиш и правиш на езерото Тоя
Препоръчвам да започнеш разглеждането от Toyako Visitor Center (Google Maps), където ще откриеш хубава изложба, напълно безплатна, посветена на флората, фауната и геологическата история на района. Това е чудесна отправна точка, за да разбереш по-добре националния парк Шикоцу-Тоя и особената природна среда около езерото. Има и музей към него, но не съм влизал, затова не мога да кажа нищо. Входът струва 600 йени. От центъра за посетители тръгват различни преходи. Лично аз исках да се кача до кратера на връх Усу (Google Maps), но по време на посещението ми беше затворен за посетители, защото вулканът беше особено активен през този период. Официално пътеката към кратера започва от лифта (Google Maps). Затова можеш да го използваш, за да се качиш или да слезеш и така да си спестиш голяма част от денивелацията: щом стигнеш кратера, можеш просто да следваш панорамната пътека по ръба, която ще намериш и в AllTrails.

Езерото Тоя.
Ако искаш, изглежда има и пътека по северния склон, отбелязана в Organic Maps, която се свързва с маршрута към кратера повече или по-малко на това място (Google Maps). Не съм я изминавал лично, така че не мога да ти кажа доколко е реално проходима. Тъй като кратерът беше затворен, аз накрая се качих някак на късмет до това място (Google Maps), откъдето се открива много красива гледка към езерото. По-кратка алтернатива е Kompira Crater Walking Trail (Google Maps), който позволява да видиш отблизо щетите от изригването през 2000 г. После можеш да продължиш поне до кратера Yu-kun (Google Maps).
Друга възможност е разходка с лодка по езерото: тръгват често от кея на това място (Google Maps). Ако искаш, можеш да слезеш и на остров Накажима (Google Maps) и да го разгледаш пеша по пътеката, показана в AllTrails. Не съм ходил, но мисля, че може да е хубав начин да прекараш един ден. За любителите на колоезденето пък е възможно да обиколиш цялото езеро с колело. Накрая, през лятото всяка вечер в 20:45 над езерото се организират фойерверки. Затова ти препоръчвам да отидеш на брега на езерото Тоя и да се насладиш на представлението!

Фойерверки над езерото.
Къде да спиш на езерото Тоя
Аз спах в Toyako Guest House Ponkotan, много поддържан, чист и удобен хостел. Препоръчвам го.
Как да стигнеш до езерото Тоя
Вземи влака от Hakodate Station (Google Maps) до Tōya Station (Google Maps). Оттам има чести автобусни връзки до Toyako Onsen Bus Terminal (Google Maps). В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.
Ноборибецу е едно от най-известните курортни селища с горещи извори на Хокайдо, познато най-вече с Jigokudani – впечатляващата „Долина на ада“ с фумароли, сярни извори и вулкански пейзажи.
Какво да видиш и правиш в Ноборибецу
Ако отсядаш в самото Ноборибецу, вземи автобуса към Noboribetsu Onsen (Google Maps). Оттам ти препоръчвам този маршрут пеша: първо стигни до Долината на ада (Google Maps), наслади се на сюрреалистичния пейзаж и после продължи към езерото Оюнума (Google Maps). Аз всъщност първо направих отклонение по пътя до езерото Куттара (Google Maps), но не съм убеден, че особено си струва, най-вече ако не ти се върви много. Силно препоръчвам обаче да киснеш краката си в Естествената вана за крака на река Оюнума (Google Maps): в късния следобед практически нямаше никого и страшно много ми хареса. Преди или след всичко това, ако те интересува, можеш да вземеш лифта (Google Maps) и да се качиш до Noboribetsu Bear Park (Google Maps), където живеят множество кафяви мечки от Хокайдо. Изглежда, че има и хубави панорамни места с изглед към езерото Куттара. Не съм ходил, така че не мога да кажа лично мнение.

Долината на ада.
Същото важи и за Noboribetsu Date Jidai Village (Google Maps) – тематичен парк, който пресъздава село от периода Едо, с традиционни сгради, представления със самураи и нинджи и различни тематични занимания. Лично на мен този вид атракции ми дават известно усещане за фалш, което не ценя особено, но го споменавам, защото все пак може да е интересно за някого. Накрая можеш да завършиш деня в Dai-ichi Takimotokan (Google Maps), където се намира най-големият комплекс с горещи извори на Хокайдо. Според това, което ми казаха, може да се купи еднодневен пропуск и да се влиза в онсен и без да отсядаш в хотела. Като алтернатива в селището има множество други онсен.

Езерото Оюнума.
Националният музей на айну (Upopoy)
Националният музей на айну (Google Maps) е основният национален музей на Япония, посветен на историята, езика и културата на айну, коренното население на Хокайдо. Намерих го наистина симпатичен и интересен: комплексът е разделен на няколко зони и включва и възстановка на традиционно село. Има и културен център, където всеки ден се организират множество представления, от традиционна музика до танци, както и документални филми, работилници и други занимания. С една дума, има наистина по малко от всичко. Входът струва 1200 йени. Аз го посетих, като тръгнах от Ноборибецу за един ден, но ако искаш, можеш и да оставиш багажа си в шкафчетата на гарата Шираои (Google Maps), да разгледаш музея и после да продължиш направо към Сапоро.

Националният музей на айну (Upopoy).
Къде да спиш в Ноборибецу
Аз спах в Noboribetsu Guest House AKA & AO и го препоръчвам. Отличен хостел на две крачки от гарата.
Как да стигнеш до Ноборибецу
Ако идваш от Хакодате или Тоя, вземи който и да е влак до Noboribetsu Station (Google Maps). В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.
Сапоро е столицата на Хокайдо и петият по големина град в Япония. Той е и един от най-младите градове в страната: през 1869 г., когато официално започва развитието на града, в него живеят едва седем души! Сапоро става известен по цял свят през 1972 г., когато е домакин на Зимните олимпийски игри. Днес градът е известен най-вече с рамен, бирата и ежегодния Снежен фестивал, който се провежда всеки февруари.
Какво да видиш и правиш в Сапоро
В сравнение с другите големи градове в Япония, според мен Сапоро, макар и приятен, няма кой знае колко да предложи на туриста, най-вече защото е сравнително нов град от историческа гледна точка. Все пак там спокойно можеш да прекараш два-три дни, още повече че на практика е задължителна спирка за повечето пътувания към и от Хокайдо. Повечето забележителности са извън града, но препоръчвам поне една кратка разходка в центъра около Odori Park (Google Maps) и емблематичната часовникова кула (Google Maps).

Moerenuma Park.
Moerenuma Park
Moerenuma Park (Google Maps) е голям парк на изкуството в покрайнините на Сапоро, проектиран от художника и архитект Исаму Ногучи, където обширни зелени площи, инсталации и геометрични структури се сливат в един-единствен пейзаж. Намерих го за наистина приятно място, идеално за разходка и за прекарване на няколко часа. Фонтанът показва различни представления през деня. Нищо особено, но може да е полезно да погледнеш часовете преди посещението. Тук ще намериш снимка с програмата.
На входа на парка могат да се наемат и колела (Google Maps). Аз обаче го обиколих изцяло пеша без проблем. Има и страшно много черешови дървета, така че предполагам, че по време на цъфтежа паркът става още по-впечатляващ.

Moerenuma Park.
Hill of the Buddha
Hill of the Buddha (Google Maps) е впечатляващ будистки комплекс в покрайнините на Сапоро, проектиран от архитекта Тадао Андо. Най-силната му страна е монументалната статуя на Буда, която се издига от хълм, покрит с лавандула, и когато цветовете са в пълен цъфтеж, създава наистина живописен пейзаж.
Аз бях там, когато лавандулата още не беше цъфнала, така че атмосферата вероятно беше по-малко зрелищна, но въпреки това намерих посещението за приятно. При това не очаквай особено богата атракция: освен статуята на Буда и няколко монолита, които напомнят за тези на Великденския остров, няма кой знае какво друго за гледане и, ако искаш, посещението спокойно може да приключи за около десет минути. С една дума, зависи колко те интересува този вид място. Аз платих 300 йени за входа. Срещу входа има автобусна спирка (Google Maps), но курсовете не са особено чести, така че провери разписанието и се съобразявай с него.

Hill of the Buddha.
Mount Moiwa
Mount Moiwa (Google Maps) е една от най-известните планини на Сапоро, достъпна и с лифт и известна най-вече със зрелищната гледка към града, особено впечатляваща по залез и нощем. Както винаги, аз се качих пеша: най-късата пътека започва от това място (Google Maps) и наистина се следва лесно. Това са около 3 км с 500 метра денивелация, така че нищо особено тежко. Като алтернатива можеш да вземеш лифта (Google Maps).

Mount Moiwa.
Историческото село на Хокайдо и музеят
Музеят на Хокайдо (Google Maps) разказва за историята и природата на Хокайдо и се намира на около десет минути пеша от близкия музей на открито. Експозицията е организирана около пет основни теми, сред които културата на айну, историята на острова и дивата му фауна. Тъй като вече бях посетил Националния музей на айну (Upopoy), предпочетох да отделя времето си за друго, макар да си струва да подчертая, че този музей предлага много по-широка панорама, като се съсредоточава върху цялата история на Хокайдо, а не само върху айну. Ако решиш да дойдеш чак дотук, мнозина препоръчват да посетиш и близкото Историческо село на Хокайдо (Google Maps). Музеят на открито включва около 60 сгради от различни краища на острова, датиращи главно от периодите Мейджи и Тайшо (1868–1926), когато развитието на Хокайдо се води в голям мащаб. Селото е разделено на четири зони: град, рибарско селце, земеделско село и планинско село. Ако решиш да посетиш и двете атракции, изплаща се да купиш комбиниран билет.
Shiroi Koibito Park
Shiroi Koibito Park (Google Maps) е тематичен парк, посветен на известния шоколад Shiroi Koibito, където можеш да разгледаш фабриката, да откриеш историята на марката и да се разходиш между сгради и градини в европейски стил. Аз пристигнах твърде късно за разглеждането на фабриката: последният вход е в 16:30, затова се задоволих да се разходя из външните градини. Симпатични, но нищо особено. Предполагам обаче, че ако разглеждането на фабриката и производственият процес те интересуват, преживяването е определено по-пълно. Ще намериш цялата информация, включително часове и цени, на официалния сайт, където можеш да купиш билети и предварително.

Shiroi Koibito Park.
Снежният фестивал
Снежният фестивал в Сапоро се провежда всяка година през февруари, за около седмица. Той е едно от най-популярните зимни събития в Япония. Фестивалът възниква през 1950 г., когато няколко гимназисти построяват снежни статуи в парк Odori. Оттогава нараства до огромно международно събитие, известно със зрелищните си скулптури от сняг и лед, които всяка година привличат милиони посетители. Ако ти се случи да посетиш Хокайдо по това време, според мен абсолютно си струва да се отбиеш!
Отару
Отару (Google Maps) е живописен пристанищен град на около един час с влак от Сапоро, известен с историческия си канал (Google Maps), парния си часовник (Google Maps) и сградите в западен стил. Заради липса на време не съм ходил, но изглежда доста популярна дестинация за еднодневно посещение с база Сапоро. За любителите на уискито, ако искаш, може да се посети и дестилерията Nikka Whiskey Yoichi (Google Maps). Можеш също да се качиш на връх Тенгуяма (Google Maps), откъдето се откриват отлични гледки към града с океана като фон. Разбира се, както често се случва в Япония, има възможност да се вземе лифт (Google Maps). Накрая, ако ти се случи да посетиш региона през февруари, погледни датите на Otaru Snow Light Festival. По време на фестивала центърът на Отару се огрява от хиляди свещи и фенери.

Hill of the Buddha.
Къде да спиш в Сапоро
Отсядал съм в три различни хостела по време на двата си престоя в Сапоро: HELIO HOSTEL SAPPORO вероятно ми е любимият – модерна и чиста обстановка, отлично и много централно местоположение, EZO Run Sapporo, макар и по-малко поддържан, предлага по-отпусната атмосфера, почти като да си гост в нечий дом, The Stay Sapporo, макар да е добър хостел, ми хареса най-малко.
Как да стигнеш до Сапоро
Сапоро е център на обществения транспорт за целия остров Хокайдо, оттук по принцип има директни връзки с влак и автобус до всички основни дестинации в страната. Освен това летище New Chitose (Google Maps) има по няколко връзки дневно до всички основни градове в страната и също така страшно много международни дестинации. За да стигнеш до него от центъра, ако искаш да спестиш нещо, препоръчвам да вземеш New Chitose Airport Limousine Bus (може да се плати с IC карта в автобуса) вместо влака. Ще намериш разписанията и в Google Maps. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Mount Moiwa.
Фурано е малък град на Хокайдо, заобиколен от хълмове и поля, известен най-вече с обширните си лавандулови полета и с прекрасните си селски пейзажи, които през лятото достигат своя разцвет с цъфтежа на лавандулата и на другите цветя.
Какво да видиш и правиш във Фурано
В центъра на града няма точно много за правене. За да са придвижванията ефективни, аз направих следното, като носех раницата със себе си и по принцип разглеждах различните забележителности, докато се придвижвах към Асахикава. Ако искаш, можеш да направиш същото, като използваш шкафчетата на гарата, или като алтернатива просто се върни във Фурано в края на деня. От гарата на Фурано вземи влака до Naka-Furano Station (Google Maps). Там също има шкафчета, но ще трябва да вървиш около 2 км, за да стигнеш до Farm Tomita (Google Maps). През високия сезон обаче влакът спира и на Lavender-Farm Station (Google Maps), точно пред разсадника. Внимание обаче: там няма шкафчета.

Farm Tomita.
Farm Tomita е една от най-известните атракции на Фурано, позната най-вече със зрелищните си лавандулови полета, които през лятото се превръщат в истинско море от цветове и аромати. Все пак и в края на май имаше няколко други цъфтящи цветя и намерих мястото за симпатично за посещение. Поне по време на моето посещение входът беше безплатен. Следи разписанията на влаковете и се опитай да се организираш така, че да се върнеш на гарата, за да хванеш влак до Bibaushi Station (Google Maps). За информация: там, струва ми се, нямаше шкафчета.
От гарата аз после вървях до Shikisai-no-oka (Google Maps), обширен цветен парк, известен с шарените си цветни полета, разположени по меките хълмове, които през лятото създават един от най-емблематичните пейзажи на Хокайдо. Входът е платен само от юли до септември. Малко по-близка до гарата алтернатива е Kanno Farm (Google Maps). Не съм ходил, но мисля, че може да е доста сходно преживяване. Оттам после взех първия влак до Asahikawa Station (Google Maps).
Ако искаш, по средата има и езерото Широгане (Google Maps), достъпно с обществен транспорт, но от логистична гледна точка става доста сложно. Аз се отказах, но най-вече ако имаш кола, може да си струва да го обмислиш. Докато сме на тема преходи, можеш да обмислиш и обиколката Mount Tokachi–Mount Biei (AllTrails). Изглежда наистина хубав преход, но, както току-що казах, само с обществен транспорт не е лесно осъществим.

Shikisai-no-oka.
Къде да спиш във Фурано
Аз спах в Hostel Tomar, вероятно един от най-добрите хостели на цялото ми пътуване в Япония. Много поддържани и чисти вътрешни помещения. Горещо препоръчвам.
Как да стигнеш до Фурано
Ако идваш от Сапоро, препоръчвам да вземеш автобуса Highway Furano Go. Прави две-три спирки в града и, ако си в центъра, най-удобната е вероятно Hokkaido Chuo Bus Sapporo Terminal (Google Maps). Ако искаш, можеш да платиш директно в автобуса с IC карта. Автобусът се появява и в Google Maps чрез функцията за обществен транспорт. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Фурано.
Асахикава е вторият по големина град на Хокайдо и отлична база за разглеждане на центъра на острова, особено на близкия национален парк Дайсецузан.
Какво да видиш и правиш в Асахикава
Аз се ограничих до посещението на националния парк, но ако търсиш нещо за правене в града, зоопаркът често се препоръчва (Google Maps).
Национален парк Дайсецузан
Национален парк Дайсецузан е най-големият национален парк в Япония: огромна дива територия от вулканични планини, гори и алпийски пейзажи. Беше едно от любимите ми места от цялото пътуване. Препоръчвам да вземеш първия сутрешен автобус, който по време на посещението ми тръгваше около 7:00, в зависимост от спирката, от която се качваш. Разписанията се появяват и в Google Maps, а крайната дестинация е Asahidake Visitor Center (Google Maps). Поне по време на моето посещение можеше да се плаща само в брой.

Връх Асахидаке.
След като стигнеш до центъра за посетители, имаш няколко възможности. Най-лесната е да вземеш лифта (Google Maps). От горната станция можеш да стигнеш до върха на Асахидаке (Google Maps) с около 700 метра денивелация. Пътеката наистина се следва лесно, но ще намериш трасето и в AllTrails. Ако и това ти се струва прекалено натоварващо, можеш просто да се разходиш около станцията на лифта, където ще намериш няколко езерца и различни панорамни места.
Ако пък решиш да се качиш на върха на Асахидаке, препоръчвам да не се връщаш по същата пътека, а да завършиш обиколката, описана в AllTrails. Намерих я за наистина приятна: фантастични гледки, съвсем малко хора и дори естествени горещи извори, където можеш да киснеш краката си. Внимавай обаче с условията на пътеката. По време на моето посещение, в началото на юни, най-вече по северния склон на Асахидаке все още имаше доста сняг. Не открих особено опасни или открити участъци, но със сигурност е нещо, което трябва да имаш предвид и да провериш преди тръгване.

Национален парк Дайсецузан.
Накрая, ако като мен отказваш да вземеш лифта, можеш да се качиш пеша от центъра за посетители. Пътеката е ясно отбелязана в Organic Maps и се следва лесно, но добавя още около 500 метра денивелация. Ако се качваш и слизаш пеша и освен това завършиш обиколката, описана по-горе, денят обаче става доста натоварващ. Аз се върнах точно навреме, за да хвана последния автобус за деня, който по време на посещението ми тръгваше в 15:40.
Къде да спиш в Асахикава
Аз спах в Asahikawa Ride, макар сградата да не е точно модерна, хостелът е много уютен и добре разположен спрямо гарата. Собственикът е наистина дружелюбен и мил. Препоръчвам.
Как да стигнеш до Асахикава
Ако идваш от Фурано, можеш просто да вземеш влака до Asahikawa Station (Google Maps), както е описано по-горе, а ако идваш директно от Сапоро, автобусът Highway, макар и малко по-бавен, ти излиза около два пъти по-евтино. Ако си в центъра, най-удобната спирка е вероятно Hokkaido Chuo Bus Sapporo Terminal (Google Maps).
Държа и да отбележа, че Asahikawa Airport (Google Maps) има директни полети до Токио, Нагоя и Осака на много конкурентни цени и, в зависимост от маршрута ти, си струва да го обмислиш като входна или изходна точка за острова. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Връх Асахидаке.
Уторо Онсен е малко курортно селище с горещи извори, което е входна врата към националния парк Ширетоко и едноименния полуостров, където непокътнати гори, планини и брегове приютяват един от районите в света с най-висока концентрация на кафяви мечки.
Какво да видиш и правиш в Уторо Онсен и националния парк Ширетоко
В самото Уторо Онсен няма много за правене, единственото, което препоръчвам, е да отидеш да гледаш залеза от Oronko Rock (Google Maps). Върхът се достига в края на кратка пътека. За останалото се наслади на банята в онсен.
Национален парк Ширетоко
Може би защото имах големи очаквания и затова беше лесно да се разочаровам, може би защото не видях нито една мечка, може би защото високо в планината още имаше много сняг, а може би просто защото посещението на парка с обществен транспорт е доста ограничаващо. Факт е, че посещението ми не беше особено запомнящо се. Ако добавим и че се намира буквално на края на света и изисква няколко часа път, за да се стигне до него, честно казано не е дестинация, която ми се иска да препоръчам горещо. Посещението все пак беше приятно, но като се има предвид времето и усилията, нужни да се стигне дотам, мисля, че има други места в Япония, които заслужават повече приоритет.
Добре, нека започнем с това, че на тази страница ще намериш таблицата с разписанията на автобусите до парка. Във всеки случай, щом стигнеш до Уторо Онсен, е доста лесно да събереш цялата нужна информация. Препоръчвам да започнеш посещението, като вземеш автобуса до Shiretoko Goko (Google Maps). Там има маршрут от около 2 км по повдигната дървена пътека, който можеш да извървиш напълно самостоятелно. С малко късмет може дори да успееш да зърнеш някоя мечка. Пътеката е оборудвана с електрическа ограда по цялото протежение, за да не позволява на кафявите мечки да влизат в нея.

Повдигната дървена пътека
Ако искаш, има и по-дълги маршрути, които предлагат по-големи възможности за наблюдение на дивата фауна, но през периода на най-голяма активност на мечките, от 10 май до 31 юли, е задължително да участваш в организирана обиколка. Дългият маршрут, с продължителност около 3 часа, струва 6000 йени, а краткият, от около час и половина, струва 3600 йени. Аз се отказах. Във всеки случай, това е официалният сайт, където ще намериш цялата актуална информация.
След като приключиш разглеждането, вземи първия автобус обратно към Shiretoko National Park Nature Center (Google Maps). Там има малка, но интересна експозиция, посветена на националния парк, полезна, за да научиш нещо повече, преди да продължиш. От центъра тръгва и кратка пътека към водопада Фурепе (Google Maps): по пътя видях повече от няколко елена. Ако успееш да напаснеш добре разписанията на автобусите, можеш да стигнеш и до езерото Раусу (Google Maps). Автобусната спирка е тази (Google Maps) и оттам са около 3 км пеша до езерото. Пътеката е отбелязана в Organic Maps, но изглежда може да има много кал, така че се съобразявай. Ако имаш още един ден на разположение, от Уторо Онсен тръгват и различни корабни обиколки, които биха могли да бъдат интересни.

Водопадът Фурепе.
Аз пък опитах изкачване на връх Раусу (Google Maps), но за съжаление трябваше да се върна на два-три километра от върха, защото все още имаше наистина прекалено много сняг. Според това, което ми казаха, подобни условия могат да продължат до средата на юли, така че провери добре ситуацията преди тръгване. Пътеката е описаната в AllTrails. Най-близката автобусна спирка е тази (Google Maps), но оттам все пак трябва да вървиш няколко километра по пътя. Аз минах пътя пеша, но минаха доста коли, така че предполагам, че с малко търпение може да се опита и автостоп. Близо до началото на пътеката има и наистина симпатични естествени горещи извори (Google Maps), където абсолютно препоръчвам да спреш на връщане.
Къде да спиш в Уторо Онсен
Аз спах в Shiretoko Village, много традиционна сграда в истински японски стил с онсен вътре. Аз взех самостоятелна стая, за да се глезя в края на пътуването, но ако искаш, имат и общи спални помещения. Не е далеч от автогарата. Препоръчвам.
Как да стигнеш до Уторо Онсен
Поне по време на моето посещение можеше да се стигне до Уторо Онсен за един ден, тръгвайки от Асахикава, но за целта непременно трябва да хванеш първия сутрешен Limited Express до Abashiri Station (Google Maps). Оттам трябва да вземеш местния влак до Shiretokoshari Station (Google Maps). От другата страна на улицата се намира автогарата (Google Maps), откъдето тръгват автобусите до Уторо Онсен. Разписанията са налични на тази страница.
Ако идваш директно от Сапоро или трябва да се върнеш там след посещението на националния парк, има и директен ежедневен автобус, който пътува нощем от Сапоро до Уторо Онсен, а през деня в обратната посока. Можеш да го резервираш онлайн на този сайт. Като дестинация избери „Shiretoko“, макар че всъщност автобусът стига до автогарата на Уторо Онсен. В раздела „как да се придвижваш в Япония“ ще намериш още много полезна информация.

Национален парк Ширетоко.
Никола, съвсем си забравил Окинава! Всъщност съзнателно избрах да не посещавам архипелага при това пътуване. Щеше да се наложи да отида в края на зимата, когато климатът още не е особено благоприятен за наслаждаване на морето, а и някои приятели, които са били там, ме отказаха, най-вече заради доста високите разходи, нужни да се стигне до най-красивите острови и да се разгледат.
Окинава все пак остава дестинация, която ме интригува, най-вече заради морето си и заради културата на островите Рюкю, много различна от тази на континентална Япония. Просто, като се имат предвид периодът на пътуването ми и наличният бюджет, предпочетох да дам приоритет на други части от страната. Впрочем, ако целта е предимно да намериш тропически плажове и райски острови, в Азия има множество също толкова красиви алтернативи, и то определено по-евтини.
Това, разбира се, са съображения, основани на моя непряк опит и на получени съвети: тъй като не съм посещавал Окинава, не смятам да давам лично мнение за архипелага. Ако решиш да я включиш в маршрута си, тук ще намериш интересен пътеводител, който може да ти помогне да организираш пътуването.

Замъкът Химедзи.
По-долу изброявам няколко възможни маршрута за 2, 3 и 4 седмици. Разбира се, не съществува перфектен маршрут за даден период от време, така че приеми следното като обикновено вдъхновение и го нагоди според интересите и бюджета си, като вземеш предвид прочетеното досега. Ако целта ти е да прекосиш цялата страна от север на юг, както направих аз, без непрекъснато да скачаш от една дестинация на друга на всеки два дни, препоръчвам поне два месеца, а в идеалния случай и повече.
За средния пътешественик с две седмици в Япония смятам, че си струва да се съсредоточи единствено върху централна Япония – това очевидно е и най-туристическата част, но гарантира, че ще видиш всички основни забележителности като Токио, Киото, връх Фуджи, Нара и т.н.
Токио (4 нощувки)
Ден 1:
Разгледай северен Токио.
Ден 2:
Разгледай централен Токио.
Ден 3:
Разгледай западен Токио.
Ден 4:
Разгледай южен Токио.
Районът на петте езера (1 нощувка)
Ден 5:
Автобус от Токио сутринта. Планината Ашивада и панорамната площадка Санкодай е това, което бих избрал лично, но възможности не липсват.
Киото (3 нощувки)
Ден 6:
Изгрев при пагодата Чурейто плюс улица Fujiyoshida. Влак към Киото в края на сутринта. Философската пътека и районът Хигашияма следобед.
Ден 7:
Бамбуковата гора в Аращияма рано сутринта. Различни храмове.
Ден 8:
Светилището Fushimi Inari-Taisha рано сутринта. Различни храмове.
Нара (2 нощувки)
Ден 9:
Влак Киото – Нара. Разгледай центъра на Нара.
Ден 10:
Разгледай околностите на Нара: пътеката Yamanobe-no-michi, Йошино и някои по-малко известни храмове са все отлични възможности.
Химедзи (1 нощувка)
Ден 11:
Влак от Нара до Химедзи. Разгледай замъка и после храма Shoshazan Engyoji.
Хирошима (2 нощувки)
Ден 12:
Влак от Химедзи. Парк на мира в Хирошима, замъкът в Хирошима и градините Shukkeien.
Ден 13:
Остров Ицукушима. Ако тръгнеш рано сутринта, със сигурност можеш да включиш и кратко посещение на Ивакуни.
Ден 14:
Връщане в Токио.

С още една седмица на разположение, според мен имаш по принцип две възможности. Първата е да използваш описания по-горе двуседмичен маршрут като основа и да добавиш по пътя някоя по-малко посещавана дестинация. Например след района на петте езера можеш да прекосиш долината Кисо, да продължиш към Нагоя и оттам да стигнеш до Киото, където после можеш да следваш описания по-рано двуседмичен маршрут. Като алтернатива можеш да се отбиеш до Такаяма и Канадзава. Още преди да напуснеш Токио, можеш да останеш една нощувка повече в столицата и да отделиш един ден за Никко, Камакура или Хаконе. Друга възможност е да включиш Кумано Кодо или да прекараш една нощ в Ономичи, като така разбиеш пътуването между Химедзи и Хирошима.
Всъщност бих използвал двуседмичния маршрут като основа и бих добавил някои спирки според интересите ти, без непременно да се опитвам да запълня всеки отделен ден. Втората възможност е да посветиш цялата седмица на друг остров. Хокайдо или Шикоку например са и двата достатъчно големи, за да оправдаят цяла седмица, и могат да предложат съвсем различно преживяване от Япония, която срещаш по класическия маршрут Токио–Киото–Хирошима.

Нара.
С един месец или повече на разположение можеш да започнеш да мислиш да обхванеш голяма част от страната, при условие че си готов да се придвижваш често и да използваш някой Шинкансен или, евентуално, вътрешен полет. Като основен маршрут можеш просто да следваш пътеводителя в реда, в който е написан. Редът на дестинациите всъщност е замислен така, че да прекосиш страната от юг на север, като се оптимизират придвижванията колкото е възможно. Ясно е, че само с един месец на разположение не можеш да мислиш да посетиш всяка отделна дестинация, спомената в пътеводителя, но със сигурност можеш да се доближиш. За по-голяма простота можеш да се ограничиш с разглеждането на остров Хоншу и да добавиш Шикоку и Хокайдо само ако имаш поне пет или шест седмици на разположение.

Градините Хамарикю, Токио.
Япония се похвалва с една от най-добрите системи за обществен транспорт, които съм ползвал. Особено железопътната мрежа е отлична: гъста, ефективна и способна да свърже на практика всички основни градове и туристически дестинации. Освен това голяма част от системата за обществен транспорт е напълно интегрирана с Google Maps, което прави много лесно планирането на придвижванията. След този увод, дори и на някои линии да е възможно да се плаща директно с обикновена безконтактна карта или чрез Apple Pay и Google Pay, на повечето пътници все пак препоръчвам да използват IC карта. Това е предплатена карта, която позволява бързо плащане на пътуванията в повечето съвместими влакове, метра, трамваи и автобуси, а освен това може да се използва за дребни покупки в много магазини, ресторанти и на практика във всички основни магазини тип convenience store.
IC карти има няколко, сред които Suica, PASMO и ICOCA. Издадени са от различни транспортни компании, но от гледна точка на пътника са до голяма степен взаимозаменяеми и могат да се използват в мрежите, които участват в националната система за взаимодействие. Ако имаш iPhone, лично препоръчвам дигиталната Suica, която можеш да добавиш директно в приложението Wallet и да зареждаш чрез Apple Pay, без да се налага да купуваш физическа карта. Процедурата отнема по-малко от минута: отвори Wallet, натисни „+“, избери „Транспортна карта“ и избери Suica. Препоръчвам ти и да активираш Express Mode, който позволява да използваш картата, без да отключваш телефона или да отваряш Wallet: достатъчно е да доближиш iPhone до четеца.
При Android обаче положението е по-сложно: мобилната версия на японските IC карти зависи от хардуерната поддръжка на устройството и на практика за телефони, купени в чужбина, обикновено не е надеждна опция. Ако използваш Android, най-простото решение е затова да купиш физическа IC карта. За чуждестранните посетители има и специални версии като Welcome Suica и TOURIST PASMO, предназначени за кратки престои. И двете са валидни 28 дни и не изискват възстановим депозит; остатъчният кредит обаче не се връща при изтичането. Welcome Suica е достъпна без депозит, докато TOURIST PASMO е въведена през 2026 г. и също е без депозит.

Светилището Fushimi Inari-Taisha.
Welcome Suica може да се купи на различни места, най-вече на летищата и в основните гари на Токио. TOURIST PASMO пък се предлага на летищата Нарита и Ханеда. За зареждане на физическа IC карта обикновено трябва да използваш пари в брой: в основните гари има специални машини за зареждане, а top-up може да се направи и в много магазини тип convenience store. При физическите карти търси съвместимите машини със символа на твоята IC карта. Все пак, особено в селските райони на Япония, има някои автобусни и влакови линии, в които не може да се плаща с никакъв електронен метод. В такива случаи при входа на превозното средство има машинка, от която трябва да вземеш малко билетче с номер. Този номер показва спирката или гарата, на която си се качил, и служи за изчисляване на тарифата, която трябва да платиш при слизане. Обикновено има и екран, който показва в реално време цената, съответстваща на всеки номер.
Когато дойде време да слезеш, обикновено е достатъчно да пуснеш билетчето в специалната машина и да платиш тарифата в брой. Затова се увери, че имаш банкноти от 1000 йени и малко монети: макар машината да може да връща ресто, по принцип не е възможно да се разваляват банкноти с по-голям номинал, като тези от 5000 йени. Няколко пъти дори ми се е случвало да вляза в гара с моята IC карта и после да сляза на малка забравена гара без никакъв терминал, на който да отчета излизането. В такива случаи не се случва нищо страшно: ако има персонал, достатъчно е да обясниш какво е станало и ще те накарат да платиш пътуването в брой. Веднъж обаче буквално нямаше никой и, макар и неволно, накрая изобщо не платих. Внимавай обаче, защото това блокира IC картата: системата отчита влизането, но не и излизането, и оставя пътуването отворено. За да можеш да я използваш отново, трябва да се обърнеш към персонала на някоя гара, който ще трябва да оправи транзакцията ръчно. На мен ми се случи няколко пъти и със сигурност е нещо, което трябва да имаш предвид, защото без тази процедура твоята IC карта на практика става неизползваема.

Замъкът в Хирошима.
Най-общо в Япония има три вида влакове. На първо място са „нормалните“ влакове, еквивалентни на регионалните влакове у нас, които спират на практика на всяка гара по линията. В повечето случаи за тези влакове е достатъчно да използваш своята IC карта: прекарваш я през четеца, когато влизаш в гарата, и отново, когато излизаш, точно както в метрото. После са Limited Express, които можеш да разглеждаш като бързи регионални влакове: спират по-рядко и изискват доплащане върху основната тарифа. Именно тук системата може да стане малко по-неинтуитивна. По същество, за да се качиш на Limited Express, са нужни две съставки на пътуването: основната тарифа и доплащането за Limited Express, което включва място за сядане. Ако имаш IC карта, основната тарифа просто се удържа от картата; но трябва да купиш отделно билета за Limited Express. Ако пък не използваш IC карта, трябва да купиш и двете.
Аз съм ползвал Limited Express само няколко пъти и винаги съм купувал билета направо на касата, затова не говоря от личен опит за машините. Изглежда, че по линиите, които използват тази система, има специални машини за Limited Express, обикновено близо до гарата или на самия перон, от който тръгва влакът. Когато купуваш билета за място, се увери, че си избрал Reserved Seat и после мястото, което предпочиташ. Машината ще отпечата билет с посочени номер на вагона и номер на мястото. Има и опция Non-Reserved Seat, която може да се използва, когато всички резервирани места са изчерпани, но все пак искаш да се качиш на влака. В този случай можеш да заемаш само наличните места, отбелязани като свободни. Ако по време на пътуването избраното от теб място бъде резервирано от друг пътник, ще трябва да го освободиш и да се преместиш.

Пътеката Yamanobe-no-michi.
Накрая са известните Шинкансен, така наречените „влакове-стрели“, на практика японският еквивалент на италианските високоскоростни влакове. Ще ти се стори абсурдно, но по време на пътуването ми в Япония никога не съм се качвал на такъв. Причината е доста проста: по основните трасета, където би имало смисъл да се ползва високоскоростен влак, има и така наречените highway bus, за които ще говоря по-нататък, които в много случаи струват буквално наполовина, ако не и цели три пъти по-малко. Разбира се, те са и много по-бавни, но за този, който като мен не е особено ограничен от времето и предпочита да спестява, изборът на практика винаги беше очевиден.
Естествено, не очаквам да е така за всички: предполагам, че за някои поне едно пътуване с Шинкансен е неделима част от преживяването на Япония. В такъв случай ето няколко полезни сведения. Първо, можеш да резервираш билетите директно онлайн през официалния сайт. Освен това не е нужно да се тревожиш твърде много за багажа: в Шинкансен можеш спокойно да возиш и доста големи куфари. Ако сборът от височината, ширината и дълбочината на багажа не надвишава 160 см, не е нужна никаква специална резервация. За багаж с общи размери между 160 и 250 см обаче трябва да резервираш място със специално пространство за обемист багаж.

Дадзайфу.
Ако пътуваш с доста багаж и предпочиташ да не го мъкнеш от град на град, можеш да използваш и една от многобройните услуги за транспортиране на багаж, налични в Япония, като тази. Те изпращат куфарите директно от едно място за настаняване до друго, което ти позволява да пътуваш много по-удобно, и могат да бъдат особено полезни при пътуванията с влак. Държа и да отбележа, че в някои случаи Шинкансен минават по същество успоредно с традиционните железопътни линии. Последните са очевидно много по-бавни, но и определено по-евтини. Проблемът е, че Google Maps има склонност първо да показва най-бързите варианти, които почти винаги включват Шинкансен. За да заобиколиш проблема, когато търсиш връзка, подреди резултатите по най-ниска цена: така лесно ще откриеш евентуални по-евтини алтернативи.
В заключение, може да си чувал за JR Pass, пропуск, който позволява неограничено пътуване за определен период по повечето линии, управлявани от Japan Railways. Не важи обаче за частните железопътни линии и има някои изключения и в мрежата на JR, затова е важно винаги да проверяваш какво всъщност е включено. Може да се запиташ дали си струва да го купиш. В миналото за много пътници отговорът беше доста очевиден, но през последните години цената нарасна значително и днес вече не е непременно изгоден. Освен ако не планираш истински маратон с множество дълги пътувания с влак, често плащането на отделните пътувания излиза по-евтино. За щастие е доста лесно да разбереш коя от двете опции е по-изгодна, особено ако вече имаш добре определен маршрут: използвай официалния калкулатор на JR Pass, въведи всички участъци, които предвиждаш да изминеш, и сравни общата цена на отделните пътувания с тази на пропуска. Така ще знаеш с добра сигурност кое решение е по-изгодно в твоя случай.

Замъкът Мацумото.
Най-общо има два вида автобуси. Първите са градският транспорт, който според моя опит е напълно интегриран с Google Maps и в големите градове обикновено може да се плаща с IC карта. Все пак, особено в селските райони на Япония, може да се появи и така наречената „система с билетче“, за която говорих по-горе.
При градските автобуси, както и при трамваите, системата е изключително методична: обикновено се качваш през задната врата и слизаш през предната. Така наречените Highway Bus са съвсем друго нещо. Обикновено тръгват от истински гари, изминават дълги разстояния и спират сравнително малко пъти. При по-дългите пътувания често е предвидена и почивка в обслужваща зона, а в автобуса обикновено има Wi-Fi и удобни седалки. С една дума, пътуването е комфортно, в чист японски стил.
Както вече казах, Highway Bus са почти винаги най-евтиният начин да покриеш средни и дълги разстояния в Япония. В зависимост от маршрута цената може да е наполовина или дори по-малко в сравнение с влака, особено ако се сравнява с Шинкансен. За този, който пътува с ограничен бюджет, има и друго важно предимство: някои Highway Bus извършват пътуването през нощта, което ти позволява да спестиш и една нощувка.

Ицукушима.
За съжаление тези автобуси не винаги са интегрирани в Google Maps. Затова има различни платформи за търсене и резервиране на билети, сред които някои от основните национални оператори като Willer Express, Japan Bus Online и Highwaybus, както и множество регионални оператори. Опитах се да включа в пътеводителя всички най-полезни линкове, но основното послание, което искам да предам, е просто: не се доверявай сляпо на Google Maps, когато организираш придвижванията с автобус в Япония. Особено извън големите градове е много възможно да има връзки или алтернативи, които Google Maps просто не показва.
Аз се придвижвах изключително с обществен транспорт, но никой не ти забранява да направиш road trip в Япония. Наемането на кола всъщност е опция, която някои пътешественици обмислят, благодарение на сравнително малките разстояния, на пътищата, които като цяло са в отлично състояние, и на движението, което често е плавно. Лично аз обаче смятам, че колата има смисъл най-вече на регионално равнище, а не за прекосяване на цялата страна. Може да е особено удобна за достигане до атракции, храмове и преходи, по-малко достъпни с обществен транспорт. Ако маршрутът ти е съсредоточен върху големите градове и по-добре свързаните дестинации, бих продължил да предпочитам обществения транспорт. Ако пък искаш да разгледаш по-отдалечени кътчета на страната, наемането на кола може наистина да направи разликата. Ако си заинтересуван, можеш да хвърлиш едно око на сайтове като Discover Cars за сравняване на различните опции. Забележка: Япония изисква международно шофьорско свидетелство. Ако си вече в чужбина или просто искаш да получиш международно шофьорско свидетелство онлайн, можеш да го направиш на този сайт.

Токио.
През точно 89-те дни на моето пътуване похарчих 5090,03 € всичко включено, с изключение на туристическата застраховка и самолетните билети до Япония и обратно. Включих обаче и вътрешния полет от Хокайдо до Токио. По същество с малко под 60 € на ден покрих всички придвижвания из страната, храна, настаняване и различни занимания. Стилът ми на пътуване беше доста евтин: спах почти изключително в хостели, никога не съм се качвал на Шинкансен, не пия и не пуша и мисля, че рядко съм харчил повече от 10 € за едно ядене. В същото време обаче не съм се лишавал от нищо: посетих всичко, което исках да видя, не съм правил доброволчество, автостоп или други хитрини, за да намаля разходите колкото е възможно, и се придвижвах доста, като буквално прекосих страната от север на юг. С една дума, ако 60 € на ден може да изглеждат малко, също толкова вярно е, че Япония може да се посети и с още по-малко. Затова бюджетът ми не представлява непременно абсолютния минимум, а по-скоро колкото похарчих, пътувайки по много евтин начин, без все пак да се отказвам от преживяванията и местата, които наистина ме интересуваха.

Основните туристически дестинации предлагат широк избор от хостели, много популярни и сред японските пътешественици, които често съставляват по-голямата част от гостите, особено извън местата, най-посещавани от чужденци. За разлика от други дестинации, като Югоизточна Азия, цените през почивните дни са склонни да са по-високи именно защото вътрешният туризъм е важна част от търсенето. Силната конкуренция между обектите гарантира все пак отлично съотношение между качество и цена, със стандарти, които като цяло са високи. Все пак легло в общо спално помещение в добър хостел обикновено струва 20–30 € на нощ, в зависимост от дестинацията, а през високия сезон, като периода на цъфтежа на черешите, цените спокойно могат да се удвоят. Черешите може и да са красиви за гледане, но ако бюджетът е приоритет, бих си помислил добре, преди да организирам пътуване до Япония точно в този период: между полети, настаняване и транспорт високият сезон може значително да надуе общата цена на пътуването. Внимавай и с Golden Week – група от четири национални празника, струпани между края на април и началото на май. Това е един от периодите с най-голям туристически наплив през годината заради придвижванията на японците, малко като периода около Ферагосто в Италия. Следователно и в този случай е добре да резервираш доста предварително и да очакваш по-високи цени.
Както споменах по-горе, общественият транспорт в Япония е сред най-добрите, с които съм имал работа, но за съжаление не е точно евтин, особено що се отнася до междуградските придвижвания на средни и дълги разстояния. За този, който пътува без фиксиран маршрут и иска да прекоси различни райони на страната, е затова много вероятно транспортът да е най-тежката позиция в бюджета, дори и при пътуване по евтин начин.

Храмът Hase-dera.
Японската кухня е не само превъзходна, но и сравнително евтина. Разбира се, цената зависи от вида ресторант, който избереш, но ако не си прекалено претенциозен, не е трудно да похарчиш по-малко от 10 € за едно ядене. За този, който е особено внимателен с бюджета, различните магазини тип convenience store, като 7-Eleven, FamilyMart и Lawson, предлагат добър избор от готови ястия, които, общо взето, изобщо не са лоши. Дори в супермаркетите може да се намери добро прясно суши на определено разумни цени. Препоръчвам и японските вериги за „бърза храна“, които предлагат отлично съотношение между качество и цена. Сред любимите ми са Sukiya, Matsuya, Nakau и Yoshinoya, но има още много други. В тези заведения спокойно можеш да седнеш и да изядеш обилно и качествено ядене, харчейки доста по-малко от 10 €.
Да започнем с таксите за теглене на пари, които с най-добрите карти за пътуване могат да се сведат до нула. Банкоматите, които има на практика във всеки 7-Eleven, позволяват теглене без такси с Mastercard. Дори с Visa разходите все пак са доста ниски: 110 йени за теглене под 10 000 йени и 220 йени за по-големи суми. Аз теглех почти винаги там. Все пак банкоматите на Japan Post Bank (JP Bank) и AEON Bank също би трябвало да позволяват безплатно теглене с много международни карти.

Храмът Yakushiji.
Що се отнася до SIM картите, в Япония основните мобилни мрежи са au, NTT docomo, Rakuten Mobile и SoftBank. Ако се ограничаваш с големите градове, едната струва колкото другата, но когато започнеш да навлизаш в отдалечени райони, NTT docomo обикновено има най-гъстото покритие, затова я предпочитам за пътуване, което включва и селски и планински райони. Проблемът е, че поне по време на моето посещение обикновените телефонни планове на японските оператори бяха на практика запазени за жителите или във всеки случай за тези с виза за дълъг престой. Опитах и да активирам онлайн eSIM с Ahamo, виртуален оператор, който използва мрежата на NTT docomo, но без успех. Дори когато отидох директно в някои магазини, системно ме насочваха към различните предплатени SIM карти, предназначени за туристи.
Накрая се спрях на eSIM на Ubigi, която използва именно мрежата на NTT docomo в Япония. Поне по време на моето пътуване плановете ѝ ми се сториха по-изгодни от класическите предплатени SIM карти за туристи, а освен това са определено по-удобни: можеш просто да купиш и инсталираш eSIM онлайн преди тръгване, без да губиш време след пристигането. Все пак пазарът непрекъснато се развива и когато четеш този пътеводител, достъпът до обикновените телефонни планове може да е станал по-лесен и за туристите.

Градините Yoshikien.
Япония, заедно със Сингапур, Тайван и Хонконг, е една от страните, в които съм се чувствал най-сигурно по време на всичките си пътувания. Ясно е, че и тук престъпността съществува, но става дума за сравнително редки явления и като цяло Япония е без съмнение много безопасна дестинация, дори за този, който пътува с деца. Както навсякъде другаде по света, все пак винаги е добре да използваш здравия разум, но, говорейки от личен опит, сигурността наистина е едно от последните неща, за които бих се тревожил по време на пътуване в Япония.
Планираш ли пътуване до Япония? Хвърли едно око на тези статии:
Коя раница за пътуване да избереш
Имаш въпроси? Или актуална информация? Не се колебай да оставиш коментар или да ми пишеш в Instagram!
За дарения / виртуални пици и бира 🙂