Трекингът по обиколката на Анапурна, трекингът до базовия лагер на Анапурна и Пун Хил в Непал могат да се изминат един след друг като един вид голям кръгов маршрут (по-долу ще намериш цялата необходима информация), но това са три напълно различни маршрута, които могат да се изминат и поотделно.
Заедно с базовия лагер на Еверест те са безспорно сред най-популярните и най-впечатляващите трекинг маршрути във всички Хималаи. Лично аз изминах всички споменати маршрути самостоятелно, без гид и без носачи, в компанията на татко, който вече не е млад! Тук можеш да видиш видеото от трекинга.
Независимо дали си независим пътешественик, който обича да прави всичко сам, или просто събираш информация, за да се довериш после на някоя агенция или местен гид, в този блог ще намериш цялата информация и всички съвети, за да го направиш и да организираш възможно най-добре своето пътуване до Непал, но първо, както обещах, нека внесем малко яснота.
Бързо меню

Изгрев в Мананг.
В това ръководство цените са изразени в местната валута, наречена „непалска рупия“ и често съкращавана просто като „NPR“. Курсът е приблизително 1 € = 170 NPR. За актуалния курс ти препоръчвам да хвърлиш едно око на тази страница.
Както вече казах, трите трекинга често се бъркат помежду си. Някои смятат, че са едно и също, защото мнозина (включително аз) в крайна сметка ги правят един след друг и на практика ги обединяват в един-единствен трекинг, но в действителност не е така, а картата по-долу би трябвало да е достатъчно красноречива в това отношение.

Освен това трябва да се има предвид, че от 1977 г. – когато районът е бил официално отворен за туризъм – до днес „стандартните“ маршрути, или поне тези, които са принудителни поради липсата на пътища, особено когато става дума за обиколката на Анапурна, са се променили и то немалко.
Сега пътят, който замени в голяма степен първоначалната пътека, на практика позволява безброй начални и крайни точки по протежение на обиколката. И другите два трекинга (до базовия лагер и Пун Хил) предлагат повече варианти и могат да се комбинират помежду си, изцяло или на отсечки, както пожелаеш.
Ето кратко въведение в трите маршрута, което се надявам да внесе малко яснота.
Преди всичко, въпреки че е кръгов маршрут и може да се помисли, че се минава в двете посоки, 99% от хората го правят обратно на часовниковата стрелка, защото така денивелацията за деня е по-постепенна и има повече време за аклиматизация, преди да се стигне до прохода Торонг Ла на 5416 метра.
Първоначалният маршрут тръгвал от село Думре и завършвал в Бени и се изминавал за около 23 дни. Днес от тези 23 дни само 5 изискват същинско ходене пеша, а останалата част от маршрута, ако пожелаеш, може да се измине с автобуси и джипове – там, където автобусите не стигат. Но да го направиш за пет дни си остава нереалистично заради аклиматизацията и безсмислено, защото ще пропуснеш по-голямата част от маршрута.
Трябва обаче да кажа, че за щастие през 2010 г. се роди проект, наречен NATT (New Annapurna Trekking Trail), който по същество предвижда алтернативен маршрут, благодарение на който в голяма степен се избягва ходенето по пътя. Някои отсечки от първоначалния маршрут обаче все още нямат алтернатива и затова се прескачат изцяло, което значително съкращава целия маршрут, така че той се изминава за около 10–15 дни, в зависимост от избрания вариант.
Ако се интересуваш от преминаването по NATT, тук ще намериш страхотно ръководство (на английски), от Бесисахар до Наяпул, с точни указания как да избегнеш пътя, където е възможно. Времето за изминаване в този случай е около 15–20 дни.
Както вероятно си се досетил, вече никой не започва от Думре – новата начална точка е село Бесисахар, където обаче мнозина (включително аз) в крайна сметка вземат автобус или джип до някое от селата по-нагоре в долината. В моя случай – до село Нгади, на 13 км по-нагоре, защото този участък (Бесисахар – Нгади) със сигурност не е впечатляващ и непременно трябва да се мине по прашния и доста натоварен път. По-нататък в ръководството ще намериш цялата информация за възможните начални точки.

Изкачването към прохода Торонг Ла.
И крайната точка, първоначално определена в Бени, се е променила немалко през годините. В момента по-голямата част от хората завършват обиколката си в село Муктинат, веднага след като преминат прохода Торонг Ла. Оттам наистина може да се вземе автобус или джип, който те връща до Покхара, но и тук възможностите са наистина много и ще се постарая да ги изброя най-добре, както мога.
С това се надявам да имаш доста ясна представа кое се смята за обиколка на Анапурна, а сега е време да поговорим накратко за другите два трекинга.
Обиколката на Анапурна накратко:
От 10 до 20 дни в зависимост от избрания маршрут и от собственото темпо.
Като трудност това е безспорно най-тежкият от трите маршрута, особено ако се изкачваш бързо и не си точно във форма: надморската височина може да се усети осезаемо, а проходът Торонг Ла на 5416 метра може да се окаже непреодолимо препятствие.
Въпреки това остава трекинг, който може да бъде завършен от много, много хора. Някои може да имат нужда от още няколко дни или може би от помощта на носач, но ако си в състояние да ходиш поне 4–5 часа на ден в продължение на няколко дни поред, имаш отлични шансове да успееш!
Преди всичко всички току-що споменати имена означават по същество един и същ маршрут. Трекингът, както подсказва и самото име, води до базовия лагер на Анапурна (4130 метра). Не е кръгов маршрут – по същество се изкачваш и слизаш по една и съща пътека, а възможните варианти са само в долната част на долината. Накратко, от Чомронг нагоре има само една пътека и този път няма пътища, които да се избягват.
Целият трекинг може да се завърши само за 5 дни, тръгвайки от Покхара, а фактът, че се стига „само“ до 4130 метра на базовия лагер, го прави неимоверно по-популярен и сравнително лесен маршрут в сравнение с обиколката. Без съмнение пътеката към базовия лагер на Анапурна е най-утъпканата в цялата страна – да вървиш, без да виждаш други трекери наоколо, през есента и пролетта е практически невъзможно.

Масивът на Анапурна.
Трекингът до базовия лагер на Анапурна накратко:
От 5 до 8 дни в зависимост от маршрута, който избереш в долната част, и разбира се от собственото темпо. Нивото на трудност не е високо, пътеката е изключително утъпкана и следващият лодж никога не е твърде далеч, но разбира се трябва да се върви. Видях няколко души, които очевидно не бяха във форма, да стигнат чак до базовия лагер, така че с малко търпение и упоритост това е маршрут, осъществим за мнозина.
Пун Хил е най-лесният от трите трекинга и, честно казано, макар да може да се приеме като самостоятелен трекинг, всъщност може да се разглежда като крайната част на сегашната обиколка на Анапурна, направена в обратна посока. Най-високата точка, която се достига по маршрута, е Пун Хил на 3210 м – хълм, извисяващ се до село Горепани, който предлага фантастични гледки към масива на Анапурна.
Маршрутът може да се измине като кръгов, което го прави по-малко монотонен от пътеката към базовия лагер. Тръгвайки от Покхара, по принцип са достатъчни 4 дни, които заедно с ниската средна надморска височина го правят безспорно най-лесния от трите трекинга. По популярност е сравним с базовия лагер на Анапурна, с тази разлика, че по този маршрут има много местни туристи.

Изгрев на Пун Хил.
Трекингът Пун Хил накратко:
От 4 до 5 дни е повече от достатъчен срок. Като трудност това безспорно е най-лесният маршрут от трите. Ако си в състояние да ходиш по 4–5 часа на ден, няма да имаш никакъв проблем да го завършиш, надморската височина изобщо не би трябвало да е проблем.
За да завърша това кратко въведение: както ще видиш по-долу, трите трекинга могат да се комбинират и целият маршрут да се измине за 20–30 дни.
Ако четеш тази статия, вероятно вече си взел решение, но в случай че все още се колебаеш, искам да кажа две думи за онова, което за мнозина е труден избор, когато може би разполагат само с две седмици за трекинг в Непал: обиколката на Анапурна или базовият лагер на Еверест?
Преди всичко и двата трекинга са прекрасни, но ако наистина трябва да кажа предпочитанието си, бих избрал обиколката, защото пейзажът е много по-разнообразен. Започва се от почти тропически климат и се стига до 5416 метра на прохода, а освен това, тъй като е кръгов маршрут, всеки ден е различен и не си принуден да се изкачваш и слизаш по една и съща пътека.
Още две неща ме накланят към обиколката: че е неимоверно по-малко натоварена и популярна от трекинга до базовия лагер на Еверест. С думите на татко, след като попаднахме на истинско задръстване близо до един висящ мост: „Все едно сме на пътеката към Тре Чиме ди Лаваредо!“. А нашето преживяване беше напролет – не смея да си представя как е положението през есента.
Друга причина, поради която бих искал да препоръчам обиколката, са разходите. Храната и настаняването са средно с 30% по-евтини в сравнение с базовия лагер на Еверест и, особено ако решиш да направиш последния с полет до Лукла (почти задължителен избор, ако разполагаш само с две седмици), обиколката ще ти излезе практически наполовина по-евтино в сравнение с базовия лагер на Еверест.
Като имаш предвид всичко това, базовият лагер на Еверест все пак има своя чар и окончателният избор, разбира се, е твой – казаното дотук е просто моето скромно мнение.

Точно извън село Чури Летдар.
Да започнем с визата за влизане в страната. Визата е задължителна, но за щастие притежателите на италиански паспорт (с валидност над 6 месеца) получават виза, наречена виза при пристигане (Visa On Arrival, VOA), в момента на влизане в страната (правилата зависят от гражданството ти, затова провери какво важи за теб). Процесът е изключително прост и ясен, но за съжаление не е безплатен.
Има три варианта:
15 дни – 30 USD.
30 дни – 50 USD.
90 дни – 125 USD.
Визата може лесно да бъде удължена до максимум 150 дни за календарна година (1 януари – 31 декември), макар че не е точно евтино. Тук ще намериш цените – вероятно е за предпочитане да излезеш и да влезеш отново с нова виза, във всеки случай с туристическа виза не можеш да останеш в страната повече от 150 дни за календарна година.
Официално се изискват и две паспортни снимки (с размер като за паспорт), за да завършиш процеса по издаване на визата след пристигането на летището или на сухопътния граничен пункт, но ако попълниш онлайн формуляра, те не са необходими и най-вероятно спестяваш доста време при пристигането, особено на летището в Катманду, където можеш да отидеш направо на имиграционния контрол, без да стоиш да попълваш формуляра. Препоръчвам да го направиш.
Визата на летище Трибхуван теоретично може да се плати с кредитна карта, но на практика, от това, което съм чел, зависи от деня! Аз опитах и ми казаха, че не е възможно. Във всеки случай се приемат всички основни валути (включително евро). За да избегнеш неизгодни обмени, идеалното би било да платиш в щатски долари, но не бих си блъскал главата чак толкова, освен ако вече нямаш такива.
Що се отнася до сухопътните граници (тук ще намериш пълния списък), изглежда се приемат изключително щатски долари, така че се оправяй съответно.
Непал не изисква задължителни ваксини, но се препоръчват хепатит А и В.

Върхът Анапурна 2, видян от Горен Писанг.
За трите маршрута, за които говоря в това ръководство (обиколка, базов лагер, Пун Хил), са необходими две разрешителни:
TIMS (Trekker’s Information Management System)
TIMS е по същество организация, която се занимава със събирането на обща информация за различните трекери, включително маршрутите им, за да улеснява и финансира евентуални спасителни операции, както и да регулира трекинг дейностите в страната. Разрешителното е валидно една година и се изисква и за други трекинги (не за Еверест).
Цената е 2000 рупии, около 15 €.
Забележка: За съжаление от 1 април 2023 г. вече не е възможно да се получи TIMS, ако не си придружен от гид. В крайна сметка завършването на какъвто и да е трекинг в района на Анапурна без гид вече не е разрешено. Според мен това е истински позор – поредното решение, продиктувано от алчността, която се крие зад „въпроси на безопасността“. Надявам се непалското правителство да преразгледа решението си в бъдеще, но към момента това е реалността.
Актуализация от октомври 2023 г.:
Читателка на блога ми съобщи, че засега изобщо не са стриктни. Предавам това, което ми написа: „На контролните пунктове питат дали си с гидове или носачи, но дори да отговориш, че не, ти слагат печат и приятно пътуване, засега е така.“
Актуализация от април 2024 г.:
Срещнах един пътешественик, който потвърди току-що казаното.
Актуализация от май 2024 г.:
Все още е възможно да се получи TIMS, без да си придружен от гид.
Актуализация от октомври 2024 г.:
Изглежда, че TIMS вече не е необходим за трекинг в района на Анапурна.
ACAP (Annapurna Conservation Area Project)
ACAP е по същество националният парк, който обхваща масива на Анапурна и в чиито предели се намират и трите маршрута, описани в това ръководство. Това е първият национален парк, а същевременно и най-голямата защитена територия в страната.
Разрешителното е валидно за един-единствен вход, така че ако изминеш и трите маршрута един след друг, няма никакъв проблем. Ако обаче например завършиш обиколката, върнеш се в Покхара (напускайки така парка) и след това поискаш да направиш базовия лагер или Пун Хил, ще трябва да платиш отново.
Цената е 3000 рупии, около 20 €.
Препоръчвам да си извадиш двете разрешителни в Катманду или в Покхара, теоретично е възможно и в Бесисахар (на завишена цена от 6000 рупии за ACAP, а TIMS изглежда не може да се извади в Бесисахар).
Наистина е лесно: в Катманду е достатъчно да отидеш в Tourism Board, който се намира на около 2 км от основния туристически район Тамел (спокойно може да се стигне пеша). Офисът е отворен от 10:00 до 17:00, препоръчвам да отидеш веднага щом отвори, за да избегнеш излишни опашки.
А туристическият офис в Покхара се намира на две крачки от автогарата, и той е отворен от 10:00 до 17:00.
Разбира се, за да получиш разрешителните, можеш да се обърнеш и към местна агенция, но разходите растат и според мен изобщо не е необходимо: процесът по принцип е бърз и прост, а всичко се издава на място.
И за двете разрешителни са необходими по две паспортни снимки (четири общо), но поне що се отнася до офиса в Катманду, те се правят безплатно на място, така че не бих се тревожил особено; предполагам, че е същото и в Покхара.
Забележка: При попълването на формулярите, освен различната информация (номер на паспорт, маршрути и т.н.), ще бъдеш попитан и за номера на своята туристическа застраховка. Единствените три застраховки, които покриват тази дейност (доколкото знам), са World Nomads, която позволява да се застрахова трекинг до 6000 метра чрез добавянето ѝ като допълнителна дейност, TrueTraveller, която с добавянето на пакета „Extreme Pack“ предлага покритие за трекинг над 4600 м, и накрая SafetyWing, която покрива трекинг до 6000 метра с добавянето на пакета „Adventure Sports“. Както казах по-горе, повечето други застраховки спират на 3500 метра, някои и по-рано.
Актуализация от октомври 2024 г.:
Изглежда, че вече не е задължително да докажеш, че имаш туристическа застраховка, но въпреки това препоръчвам да си направиш.
В заключение: Непал не изисква задължителни ваксини, но се препоръчват хепатит А и В.

Мананг, видян отгоре.
Да започнем с това, че при подходяща физическа подготовка и подходящо оборудване и трите маршрута технически могат да се изминат през цялата година. Пролетта и есента обаче са безспорно най-добрият период за трекинг в района на Анапурна.
Накратко:
Температурите са приятни, а дните са в по-голямата си част ясни, с изключение на някои редки дни и на късния следобед, когато върховете започват да се закриват от облаци.
Това е и сезонът на цъфтене на жълтите, червените и розовите рододендрони, които на ниска надморска височина създават истински спектакъл от цветове. След есента това е вторият висок сезон, а същевременно и вторият най-добър период (от климатична гледна точка) за трекинг. Мисля, че е правилният компромис между времето и претъпканите пътеки; на големи височини и в началото на сезона, в зависимост от годината, можеш да попаднеш на много сняг.
Ако те интересува, през май е и Tiji Festival в Ло Мантанг в района на Горен Мустанг. Фестивалът продължава три дни и се провежда във вътрешността на двореца на краля.
Лятото в Непал е сезонът на мусоните. Особено на ниска надморска височина може да е наистина горещо, но колкото по-нагоре се качваш, толкова по-приятни стават температурите. По-голямата част от региона получава голямо количество дъжд, а има и пиявици и комари. Все пак има огромна разлика между южно изложената част на масива (базовият лагер и Пун Хил), където вали наистина много, и северната част (Мананг, Горен Писанг, Муктинат), където валежите са значително по-малко.
Растителността през този период е особено буйна, може да се любуваш на цъфтящите диви цветя, а реките и водопадите са в най-добрата си форма.
Накратко, лятото може да е добър период за обиколката или във всеки случай за северния район на масива, докато е ужасен период за Пун Хил и базовия лагер на Анапурна. Пътеките са наистина слабо натоварени, а цените съответно ниски.
Ако те интересува, по време на пълнолунието през август можеш да присъстваш на фестивала Yarlung mela в Муктинат.

Изгрев в Муктинат.
Това се смята за перфектния сезон за трекинг в Непал: след мусоните дните са ясни, температурите са отлични, а снегът дори на голяма надморска височина практически липсва.
Разбира се, това е и най-претъпканият и най-скъпият период от годината, особено през октомври, тъй като септември може да е леко дъждовен, особено на ниска надморска височина, докато през ноември температурите започват да падат, но все пак остават приятни.
Ако те интересува, есента е и сезонът на фестивалите в Непал: два от най-важните индуистки фестивала се провеждат през този период – Dashain и Tihar.
През зимата може да е наистина студено и особено на голяма надморска височина не се препоръчва трекинг заради вероятното изобилие от сняг. Все пак като цяло остава добър сезон, най-вече на ниска надморска височина: валежите не са чести, а дните като цяло са ясни.
Обиколката на Анапурна обаче категорично не се препоръчва (проходът Торонг Ла остава затворен заради снега дори до март), но базовият лагер и най-вече Пун Хил могат да се изминат без особени трудности.
Ако те интересува, фестивалите през този период са: Tamu Loshar, Gyalpo Losar и Mageshangrati, а се празнува и Коледа.
Преди да поговорим за различните начални точки, ето пълна карта на обиколката и обобщителна таблица на онова, което по принцип са най-популярните маршрути.


Ние избрахме нещо като стандартен маршрут, но без участъка от Муктинат до Джомсом, като предпочетохме да добавим трекинга до Пун Хил и този до базовия лагер на Анапурна. Разбира се, всяка опция е валидна, единствената, която не бих препоръчал, е „Кратък маршрут“: да се сведе трекингът по същество само до прохода Торонг Ла би било истинска загуба, без да броим, че изкачването толкова високо и толкова бързо може да ти създаде проблеми с надморската височина.
Погледнато назад, вероятно бих избрал да стигна чак до Джомсом, тъй като както от автобуса, така и от разказите на други пътешественици маршрутът е наистина живописен, докато от Джомсом надолу пейзажът прилича на първата част от обиколката. Така че ако не разполагаш с много време, можеш да я пропуснеш изцяло или да вземеш автобус Джомсом – Татопани и да продължиш оттам.

По същество можеш да започнеш трекинга си навсякъде между Бесисахар и Мананг, но с автобус се стига само до Нгади, а оттам или продължаваш пеша, или вземаш джип. И тук всяка опция е валидна, но настоятелно препоръчвам да не вървиш пеша от Бесисахар до Нгади, защото няма алтернатива на пътя, който в този участък е наистина натоварен и прашен – практически никой не го прави.
Двете най-популярни начални точки са Сианге и Джагат и се стига до тях с джип, като втората обикновено се предпочита пред първата. Ние избрахме автобуса до Нгади, съответно на 10 и 14 километра по-надолу по долината, което в общи линии означава един ден повече ходене. Ако имаш време, го препоръчвам, защото пътеката е наистина приятна, а автобусът е по-евтин от джипа.
Чаме и Тал, малко по-нагоре, са други две валидни опции, ако не разполагаш с много време; след Тал лично не мисля, че има особен смисъл.

Както при началните точки, и за крайните има няколко възможности, след като преминеш прохода Торонг Ла. Както казах по-горе, ние избрахме Муктинат, а оттам взехме автобус към Татопани и започнахме трекинга към Пун Хил. Мнозина, щом стигнат Муктинат, се връщат направо в Покхара.
Друга наистина популярна крайна точка е Джомсом, откъдето, ако искаш и ако бюджетът ти позволява, можеш да вземеш полет до Покхара. Алтернативата е автобус Джомсом – Татопани (популярен избор, тъй като мнозина мислят, че е необходимо да се върви по пътя, но всъщност, като следваш NATT, не е нужно) или автобус Джомсом – Покхара, или пък да завършиш обиколката изцяло до Наяпул.
И в този случай изборът, разбира се, е изцяло твой, но мисля, че двете най-подходящи опции, особено ако не разполагаш с много време, са Муктинат и Джомсом.
Маршрутът, който следва, е замислен така, че да се ходи само от сутринта до ранния следобед (с няколко редки изключения), общо 5–6 часа на ден, и да се обядва едва след като си стигнал до крайната точка. По принцип тръгването е към 7–7:30, а пристигането най-късно към 13–14 часа. Вероятно сме малко по-бързи от средния човек, така че ако след първите дни сметките не излизат, съобрази се съответно.
Има поне три основателни причини да се възприеме тази стратегия:
Друго нещо, което трябва да имаш предвид, е, че всъщност можеш да спреш на практика навсякъде по маршрута. Особено на ниска надморска височина селата са на малко разстояние едно от друго и препоръчителните етапи спокойно могат да се заменят със следващото село. Освен това и лодж-овете/чайните къщи (tea house) между селата са наистина много, което дава по същество безкрайни възможности да спреш, ако си уморен, или просто искаш да продължиш още малко, след като си стигнал до определената крайна точка.
Накрая препоръчвам да изтеглиш Organic Maps – приложението работи и офлайн, след като си изтеглил картите, и мисля, че е фантастичен инструмент за трекингите.
Забележка: Цялото трасе е маркирано с бяло и червено, но мисля, че особено в първата част (приблизително от Нгади до Тиманг) има участъци, където е по-удобно да се върви по пътя, вместо да се следва тази маркировка, която често те кара да направиш голяма денивелация, за да те върне после отново на пътя след километър. Винаги поглеждай Organic Maps и преценявай дали наистина си струва.

Профил на надморската височина на обиколката на Анапурна.
Ден 1. Автобус Покхара – Бесисахар (4 часа, 108 км) или автобус Катманду – Бесисахар (7 часа, 184 км) / Автобус Бесисахар – Нгади (1 час, 13 км) / Пеша Нгади – Гхерму (2:45 часа, 9,3 км)
Бесисахар (760 м) – Нгади (840 м) – Лампата (1017 м) – Бахунданда (1223 м) – Гхерму (1108 м)
Ние минахме през Покхара, тъй като имахме време и решихме, че прекъсването на пътуването е добра идея, но изобщо не е необходимо да се прави – напротив, погледнато назад, може би щях да избера директния автобус от Катманду.
От Катманду автобусът тръгва от автогарата Гонгабу (Gongabu Bus Park) и струва 500–600 рупии. Има няколко заминавания дневно, но препоръчвам да тръгнеш рано сутрин (първият автобус би трябвало да е в 6:45) – иди на автогарата предишния ден, купи билета и потвърди часа на тръгване.
Ако пък искаш да минеш през Покхара, автобусът Катманду – Покхара тръгва от това място. Почти всички квартири/агенции искат 700 рупии, но ние успяхме да вземем два билета за 1300. Автобусът Покхара – Бесисахар пък тръгва от Tourist Bus Park (мястото, където пристига автобусът Катманду – Покхара), първото тръгване е в 7:00. Ние платихме по 500 рупии чрез хотела, но изглежда, че може да се плати по-малко.
От последната спирка в Бесисахар (където слизат всички) можеш да уредиш транспорт с джип до която и да е точка по маршрута, но препоръчвам да изчакаш местния автобус, който минава често, и да продължиш до Нгади (последната спирка). Цената е 300 рупии. Ако искаш, можеш да слезеш в Бхулбхуле (200 рупии) и да продължиш пеша, но ще вървиш по пътя и, честно казано, не пропускаш нищо. Ако пък нямаш време или просто искаш да започнеш по-високо, сега е моментът да вземеш джип до някоя от другите начални точки.
По принцип, ако решиш да стигнеш до Сианге или Джагат с джип през този ден, можеш въпреки това да следваш маршрута буквално, като промениш единствено началната точка на ден 2. Във всеки случай дръж разрешителните си подръка, тъй като в Бхулбхуле има първия контролен пункт – аз не знаех и се наложи да се кача на покрива на автобуса, за да ги взема от раницата.
От Нгади пътеката към Гхерму е наистина приятна и я препоръчвам. Ние пренощувахме в лодж Crystal – стая, wifi и топъл душ безплатно, срещу вечеря и закуска. Момчето обаче на следващата сутрин ни накара да платим 10% от общата сума като такса за обслужване. Беше първата нощ и не знаехме, но това изобщо не е нормата – никой друг по маршрута дори не се опита. Вероятно в селото има по-добри варианти.

Пътеката към Гхерму.
Ден 2. Пеша Гхерму – Тал (5 часа, 15 км)
Гхерму (1108 м) – Джагат (1250 м) – Чямче (1367 м) – Тал (1633 м)
Ако тръгнеш от Сианге/Джагат, са съответно около 1 км и 4 км по-малко, така че вероятно 4–4,5 часа, за да стигнеш до Тал.
От Нгади, ако искаш, можеш да останеш на височина и да хванеш горна пътека, която изцяло избягва пътя, но е много по-тежка и удължава маршрута с 3 км, или да слезеш към село Сианге, като преминеш реката, и да следваш пътя до Чамдже, откъдето отново се пресича реката и се излиза на пътеката към Тал.
Ние избрахме пътя и, честно казано, изобщо не беше проблем – може би защото рано сутрин трафикът е още слаб, но по около 7-те километра път от Сианге до Чамдже минаха не повече от 10 джипа. По тези 7 км има и малки отклонения, които те извеждат на пътеки, успоредни на пътя, но те са непрекъснато изкачване и слизане, на практика безсмислено. След като направихме първото, ни писна и вървяхме по пътя.
В Чамдже отново се пресича реката и се върви няколко километра по наистина приятна пътека преди последното стръмно изкачване към село Тал.
В Тал пренощувахме в River View Guest House – и тук получихме стаята (с баня и топла вода) безплатно срещу стойността на храненията, но без wifi.

Село Джагат.
Ден 3. Пеша Тал – Тиманг (5 часа и половина, 13 км)
Тал (1633 м) – Карте (1781 м) – Дхарапани (1844 м) – Одар (2131 м) – Багарчхапад (2059 м) – Данке (2139 м) – Тиманг (2578 м)
От Тал настоятелно препоръчвам да вървиш по пътеката, която, като обърнеш гръб на селото, минава по дясната страна на долината (докато пътят минава по лявата страна, от другата страна на реката) до село Дхарапани, където пътят и пътеката отново се срещат. Пътеката е малко по-тежка от пътя, но гледките си заслужават и като цяло е наистина приятен участък.
От Дхарапани до Тиманг препоръчвам да вървиш по пътя. Има няколко отбелязани преки пътеки, които си заслужава да се минат, но в по-голямата си част следвай пътя.
Тиманг е наистина красиво селце, заобиколено от планини. Ние спахме в Hotel Manaslu – хубави стаи, отличен топъл душ и wifi, всичко безплатно, платихме само храненията.

Село Чаме.
Ден 4. Тиманг – Дхикур Похари (6 часа, 20 км)
Тиманг (2578 м) – Читепу (2636 м) – Кото (2656 м) – Чаме (2726 м) – Талеху (2838 м) – Братан (2932 м) – Дхикур Похари (3211 м)
През този ден се върви практически през цялото време по пътя, но трябва да кажа, че и този път изобщо не беше проблем: трафикът е практически липсващ, а от време на време има възможност да се хване пътеката, която върви покрай пътя.
До Братханг маршрутът е сравнително лесен, на места равен, след което започва постоянно изкачване до село Дхикур Похари.
Спахме в Hotel Kamala и в този случай бих го препоръчал: хубава стая и безплатно wifi срещу храненията, топлият душ е срещу заплащане.

Изгрев в Дхикур Похари.
Ден 5. Дхикур Похари – Нгавал (5 часа и половина, 14 км)
Дхикур Похари (3211 м) – Горен Писанг (3303 м) – Гяру (3695 м) – Нгавал (3669 м)
От Дхикур Похари имаш две опции: да следваш указанията към Долен Писанг и да вървиш по пътя до Мананг, или да поемеш към Горен Писанг и да хванеш пътеката, която върви на височина (стига се почти до 4000 м надморска височина) по другата страна на долината. Настоятелно препоръчвам втората опция, пътеката е наистина живописна, но ако не се чувстваш във форма, вероятно е по-добре да не прекаляваш и да продължиш към Долен Писанг.
Друго, което можеш да направиш, е да поемеш към Горен Писанг (откъдето има фантастични гледки към Анапурна 2), след това да слезеш към Долен Писанг и да продължиш по пътя до Мананг.
От Дхикур Похари до Горен Писанг пътеката е почти равна и наистина приятна, но щом излезеш от селото, следва хубаво стръмно изкачване (400 метра денивелация) към село Гяру. Последното е наистина красиво селце, всички постройки са изцяло от камък и си струва да го разгледаш накратко.

По улиците на Гяру.
От Гяру до Нгавал пътеката е по същество лек наклон, изключително лесна за ходене, със зашеметяващи гледки към масива на Анапурна. Това беше участъкът, който най-много ми хареса от цялата обиколка.
В Нгавал спахме в първия (буквално) лодж при входа на селото – и тук wifi и стая безплатно срещу храненията, топлият душ е срещу заплащане. Семейството беше наистина мило и храната беше отлична, но сградата не беше от най-добрите, особено в сравнение с тези, които видяхме на следващия ден.
Забележка: През този ден мнозина предпочитат да минат всичко на един дъх и да стигнат Мананг, но така денят става наистина дълъг. Ако не си притиснат от времето, не го препоръчвам, но ако решиш да го направиш, просто пропусни ден 6 и мини направо към ден 7. Разбира се, същото важи и ако решиш да не избереш горната пътека – стигаш Мананг в същия ден и минаваш направо към ден 7.

Село Нгавал.
Ден 6. Нгавал – Мананг (2:45 часа, 9 км)
Нгавал (3669 м) – Мунчи (3500 м) – Брага (3519 м) – Мананг (3560 м)
Това е ден на полупочивка. От село Нгавал имаш две опции: да хванеш пътеката, която веднага извън селото слиза към долината и се събира с пътя в Мунги, или да останеш на височина малко по-дълго и да слезеш в Брака.
Първата пътека е по-добре маркирана, утъпкана и кратка, повечето хора избират тази опция (включително ние), въпреки че идеята беше да минем по другата. Оставихме се да ни насочат трекерите пред нас, но ако внимаваш и погледнеш Organic Maps, втората вероятно е по-живописна, във всеки случай разликата е малка.
Стигнеш ли края на долината, се върви по равния път до Мананг. Тук, преди да намерим безплатно настаняване срещу заплащане само на храненията, трябваше да питаме на няколко места, но накрая се разбрахме с Himalayan Singi Hotel – стая с баня, топъл душ (със слънчева енергия) и wifi безплатно, като платихме само шестте хранения (останахме две нощи, за да се аклиматизираме, което е изключително препоръчително).
Предвид краткия ден на ходене, следобед разгледахме града и близкото езеро Гангапурна.

Градчето Мананг.
Ден 7. Мананг (ден за почивка / аклиматизация)
Дори да се чувстваш добре физически, категорично се препоръчва да прекараш деня в Мананг и да не се качваш по-нагоре, за да избегнеш проблеми в следващите дни. Препоръчително е обаче да направиш кратка разходка в околностите, както за да убиеш времето, така и за да улесниш процеса на аклиматизация. Както гласи известната английска поговорка „climb high sleep low“ („качвай се високо, спи ниско“), най-добрият начин да се адаптираш към надморската височина е да набереш височина през деня и после да слезеш, за да дадеш възможност на тялото да се възстанови.
За тази цел има няколко възможности в околностите на Мананг (по-долу виждаш наистина хубава карта), като двете, които бих препоръчал, са: панорамната точка ChongKor и Praken Gompa. И двете са излети от 2–3 часа отиване и връщане, идеални, за да набереш няколкостотин метра височина и после да прекараш остатъка от деня в почивка.

Карта на излетите в Мананг.
Ние избрахме ChongKor и останахме доволни от панорамата (гледката към ледника е отлична), но и Praken Gompa от другата страна на долината изглежда отлична опция, и двете са на около 3900 метра. Друг популярен избор, но значително по-взискателен, е посещението на Ice Lake на 4200 м.
Накрая, от Мананг можеш да решиш да се качиш до езерото Тиличо – най-високото езеро (с такива размери) в света, което обаче не е част от официалния маршрут на обиколката на Анапурна. Ако разполагаш с два допълнителни дни, преди да се качиш към прохода, можеш да стигнеш базовия лагер на езерото Тиличо за един ден, а на следващия, след като го посетиш, да се върнеш към маршрута на обиколката. Ако искаш, можеш дори да продължиш към Джомсом, без да се връщаш по собствените си стъпки, по вариант, който е определено малко посещаван и по същество съкращава пътя между Мананг и Джомсом.
Ние искахме да направим варианта от два дни, но пътеката в средата на април все още беше затворена заради снега, нещо необичайно, но напълно възможно.
Забележка: Ако не се чувстваш особено във форма заради височината, мисля, че Мананг е идеалното място, където евентуално да прекараш няколко допълнителни дни, за да се възстановиш, преди да продължиш трекинга – повече от един човек прекарва и трета нощ в града. Мананг е и идеалното място, където да купиш евентуално липсващо оборудване: тук свършва пътят и цените все още са конкурентни, а щом напуснеш града, нещата стават различни.

Панорамната точка ChongKor.
Ден 8. Мананг – Чури Летдар (4:30 часа, 11 км)
Мананг (3560 м) – Тенги (3719 м) – Гунсанг (3947 м) – Як Харка (4050 м) – Чури Летдар (4248 м)
Изкачването към Чури Летдар е наистина приятно: първият участък предлага прекрасни гледки към Мананг в дъното на долината, а вторият (на места равен) ни подари отлични гледки към околните върхове и многобройни орли, преди да стигнем Як Харка, където е последното изкачване.
Чури Летдар се намира на 4200 м срещу 3500 м на Мананг. На тази височина се препоръчва да се набират не повече от 500 метра на ден, а ние нямахме никакъв проблем. Ако обаче не се чувстваш особено във форма, друг популярен етап е село Як Харка на 4100 м, около един километър преди Чури Летдар. Понякога дори само 100 метра могат да направят разликата!
Тук спахме в лодж SnowLand – стая и wifi безплатно срещу храненията, сградата не е точно нова, но гледката е фантастична, а персоналът – любезен.

Входът на село Чури Летдар.
Ден 9. Чури Летдар – Хай Камп (3:45 часа, 6 км)
Чури Летдар (4248 м) – Deurali Tea House (4440 м) – Торонг Педи (4548 м) – Хай Камп (4884 м)
Първият участък, в лек наклон нагоре, е наистина приятен, гледките са отлични, след това се слиза, за да се пресече реката, отново се набира височина (което не е забавно на тази височина) и се върви по лек наклон до Торонг Педи.
От Торонг Педи до Хай Камп има кратко, но тежко изкачване – не бързай! Препоръчвам да тръгнеш рано сутринта. Особено през високия сезон рискът да останеш без стая и да се наложи да спиш в общото помещение на Хай Камп е голям, ако пристигнеш късно, тъй като има само една сграда, която, макар и голяма, има ограничен брой стаи. Тук да спиш безплатно, като плащаш само храната, е невъзможно – нашата двойна стая ни струваше 350 рупии на човек.
Следобед, ако ти се иска, можеш да се качиш до близката панорамна точка, която предлага отлична гледка на 360 градуса към долината. Това са само около десет минути пеша и е особено търсена за наблюдаване на изгрева, но ние нямахме силата на волята да излезем от спалния чувал в този час.
Алтернатива, която изглежда доста популярна, е да се спи в Торонг Педи, но честно казано, не мисля, че е отлична идея, тъй като би направило следващия ден, който вече е най-тежкият и най-дългият от цялата обиколка, още по-труден.
Трябва обаче да кажа, че спането на по-ниска височина, преди да се атакува проходът, може да е от полза за някой, който има проблеми с височината и не се чувства особено във форма. Някои дори прекарват една нощ в Торонг Педи и една в Хай Камп, преди да се заемат с прохода. Накратко, слушай какво ти казва тялото, но ако се чувстваш добре, мисля, че нощта на ден 9 е по-добре да се прекара в Хай Камп.

Изгрев в Хай Камп.
Ден 10. Хай Камп – Муктинат (7 часа, 13 км)
Хай Камп (4884 м) – проход Торонг Ла (5416 м) – Чамбар Бир (4200 м) – Муктинат (3611 м)
В 3:30 чух първите хора да се приготвят за изкачването към прохода, но ние бяхме решили да изчакаме изгрева. Започнахме да вървим в 6:15 и в Хай Камп вече почти никой не беше останал. Първият участък не беше точно приятен – пътеката още беше частично заледена, а отдясно имаше пропаст.
Стигането до прохода не беше лесно и често ни се струваше, че сме на път да прехвърлим билото, а вместо това пред нас се появяваше ново изкачване. При един от тези случаи дори ми се счупи една щека. Когато най-накрая стигнахме прохода, усещането беше наистина прекрасно.

Задължителната снимка на прохода Торонг Ла.
След като направихме полагащите се снимки за спомен, започна най-трудната част от деня – дългото слизане към Муктинат: 1600 метра денивелация надолу, не точно приятни, най-вече заради снега и калта, които направиха пътеката изключително хлъзгава.
Когато най-накрая стигнахме до целта, намерихме отлична стая в Hotel The Paths of Dream – и тук топъл душ, wifi и стая безплатно, като платихме само храненията.
Забележка: Това беше единственият ден, в който чифт котки със сигурност нямаше да ми дойдат зле, но трябва да кажа, че годината беше определено необичайна и, доколкото ми казаха, обикновено през април/май няма много сняг.
Както казах в началото на ръководството, на този етап има няколко опции. Ние решихме да вземем автобуса към Татопани и да започнем трекинга към Пун Хил, но за пълнота описвам препоръчителния маршрут, ако искаш да завършиш обиколката пеша.
Ако решиш да вземеш автобус, това са по принцип цените за основните дестинации (за джиповете очаквай да платиш поне двойно)
Джомсом – 350 рупии – 2 часа
Татопани – 1200 рупии – 7 часа
Покхара – 1450 рупии – 12 часа

Горен Писанг.
Ден 11. Муктинат – Ню Джомсом през Лупра (6 часа, 22 км)
Муктинат (3611 м) – Лупра (2983 м) – Джомсом (2784 м)
Тук имаш две опции: ако искаш изцяло да избегнеш пътя, трябва да минеш през село Лупра на юг; алтернативата е да минеш през Кагбени (изглежда прекрасно село и ми бяха препоръчали да го посетя) на север, като на места се върви по пътя. Пейзажът (дори видян от автобуса) е наистина впечатляващ и си представям, че е още по-впечатляващ, видян от пътеката, която минава по-високо.
Стигнеш ли Лупра, отново имаш две опции: да останеш на височина и да вървиш по склона на планината, или да слезеш в долината и да вървиш покрай реката. И двете пътеки се събират на около 5 км от Джомсом, където си принуден да вървиш покрай пътя.
Автобуси от Ню Джомсом:
Татопани 880 рупии – 5 часа
Покхара 1110 рупии – 10 часа
Катманду 1700 рупии – 20 часа
Възможно е и да се лети до Покхара.
Ден 12. Ню Джомсом – Тукуче (4 часа и половина, 15,5 км)
Джомсом (2784 м) – Тини (2836 м) – Чхарио (2704 м) – Тукуче (2615 м)
На около 500 метра извън селото се поема онова, което е било главният път преди построяването на новия. На практика се пресича реката и се върви през целия ден по отсрещната страна на долината спрямо натоварения път.
Пътеката/пътят е непрекъснато нагоре-надолу до село Чхарио, откъдето маршрутът се изравнява в лек наклон, който води до село Тукуче.
Ден 13. Тукуче – Гаса (8 часа, 30 км)
Тукуче (2615 м) – Сауру (2570 м) – Кокхетанти (2533 м) – Конджо (2700 м) – езерото Тити (2700 м) – Чхоя Деурали (2505 м) – Гаса (2072 м)
Тук има поне три различни опции: ако искаш изцяло да избегнеш пътя и да минеш през езерото Тити, това са около 30 км и почти 8 часа ходене; ако, след като стигнеш Кокхетанти, следваш реката, вместо да поемеш към езерото, това са около 25 км; последната алтернатива е да следваш (натоварения) път до Ларджунг и да продължиш по най-краткия маршрут, показан от Organic Maps – в този случай са около 20 км, от които голяма част по пътя.

Изкачването към Горепани.
Ден 14. Гаса – Татопани (17 км, 5 часа)
Гаса (2072 м) – Пайротхапла (1937 м) – Копчепани (1765 м) – Нарчянг (1448 м) – Татопани (1362 м)
И тук през повечето време се върви по отсрещната страна на реката спрямо главния път, с изключение на последния километър преди Татопани, когато се пресича реката и трябва да се върви по натоварения път.
Селото е наистина туристическо и претъпкано, тъй като се използва като начална/крайна точка за много трекинги в района. Ние пристигнахме с автобус от Муктинат и, противно на това, което си мислехме (предвид ниската надморска височина), да намерим стая безплатно срещу заплащане само на храната, беше невъзможно, и накрая платихме 200 рупии за двойна стая в Hotel Himalaya – скромно настаняване, но отлични wifi и храна.
Следобед посетихме близките горещи извори – нищо впечатляващо, но все пак беше приятно да прекараме около час в топла вода, особено след онова, което за нас бяха 10 дни трекинг. Входът струва 150 рупии.
Ден 15. Татопани – Горепани (6 часа, 17 км)
Татопани (1362 м) – Гара (1745 м) – Шика (1934 м) – Фалате (2272 м) – Читре (2370 м) – Горепани (2800 м)
Това е доста тежко мъкнене – 1600 метра денивелация и безброй стъпала, които, заедно с жегата, направиха деня един от най-тежките на цялата обиколка. Въпреки всичко стигнахме до целта към 2 часа и се настанихме в Lodge Mountain View, където, след малко пазарене, успяхме да получим стая и топъл душ безплатно срещу обяд, вечеря и закуска.
След около 1 км по главния път трябва да се премине мостът, който води до отсрещната страна на реката. Оттук нататък пътеката е добре маркирана и се редува с второстепенен път, практически без трафик, в продължение на доста километри; след това ще намериш безкрайна поредица от стъпала до село Горепани, откъдето ние продължихме към базовия лагер на Анапурна, докато маршрутът на обиколката води към Наяпул, където трекингът приключва.
Ако 17 километра ходене с 1600 метра денивелация ти се струват прекалено много, препоръчвам да пренощуваш в Шика, която се намира буквално по средата на пътя.

Гяру отляво и Анапурна 2 отдясно.
Ден 16. Горепани – Пун Хил – Наяпул – автобус до Покхара (6 часа и половина, 22 км)
Горепани (2800 м) – Пун Хил (3200 м) – Горепани (2800 м) – Нангетханти (2524 м) – Бантханти (2306 м) – Улери (2110 м) – Тикхедхунга (1536 м) – Хиле (1554 м) – Биретханти (1120 м) – Наяпул (1117 м)
Първата част от деня е изкачването до Пун Хил, за да видиш изгрева. От Горепани до върха на Пун Хил е само километър и половина, но са почти 400 метра денивелация, така че не е точно разходка. На нас ни трябваха около 40 минути, така че ако искаш да видиш изгрева, съобразявай се с времето от годината. Разбира се, препоръчвам да тръгнеш с челник или поне с фенерчето на телефона, но не се страхувай – да се загубиш е невъзможно, всички се качват, за да видят изгрева, а пътеката е изключително лесна за следване. В началото на пътеката се плаща вход за Пун Хил – 100 рупии.
След като се върнеш в Горепани, закуси и започни слизането към Наяпул, където приключва обиколката. Ако пък искаш да направиш като нас и да завършиш и трекинга до базовия лагер на Анапурна, тогава поеми към Тадапани.
Ако искаш да разделиш този ден на две, вероятно идеалното е да спреш в Улери и да вървиш до Наяпул на следващия ден. От Наяпул има чести автобуси до Покхара – два часа, около 200–300 рупии. Тук приключва обиколката на Анапурна.

Манастирът при входа на Мананг.
Преди да говорим за началните точки, ето пълна карта на маршрута с различните пътеки и обобщителна таблица на трите най-популярни маршрута, които по принцип се различават единствено по началната точка.

По принцип, ако имаш време, препоръчвам да започнеш от Наяпул и да включиш трекинга до Пун Хил или от Педи, минавайки през горещите извори на Джину Данда. Ако пък времето ти е ограничено, най-добрият вариант е да започнеш от Сиуай.
Така или иначе и трите начални точки могат да се използват и като крайни, като ги комбинираш по желание. Например можеш да тръгнеш от Наяпул и да се върнеш в Покхара през Сиуай или да тръгнеш от Педи и да се върнеш в Покхара през Наяпул и т.н. Изборът е изцяло по твоя преценка и по принцип зависи от това колко време имаш.

За по-голямо удобство описвам ден по ден и трите най-популярни маршрута, като подробно описвам пътя от Чомронг до базовия лагер само в първия маршрут – този участък е еднакъв и при трите.
Автогарата за трите начални точки също е една и съща и във всички случаи препоръчвам да тръгнеш рано сутринта, като вземеш такси до Baglung Bus Park. От lakeside на Покхара (туристическата зона покрай езерото, където се намират всички хотели/хостели), след пазарлък слязохме на 300 рупии за курса; ако искаш, можеш да стигнеш и с градски транспорт срещу малка част от нашата цена, но ни казаха, че трябва да се сменя автобус два пъти, а на нас не ни се занимаваше! Освен това можеш да вземеш джип до всички дестинации, но очаквай да платиш поне двойно.
Друго нещо, което да държиш в ума си, е, че всъщност можеш да спреш на практика навсякъде по пътя. Селата са всичките на малко разстояние едно от друго и препоръчителните етапи спокойно могат да се заменят със следващото село. Да не говорим, че и лодж-овете/чайните къщи (tea house) между селата са наистина много и дават по същество безкрайни възможности да спреш, ако си уморен или просто искаш да вървиш още малко, след като си стигнал до определената дестинация. Етапите обаче са по-строго определени на голяма надморска височина.

Профил на надморската височина на трекинга до базовия лагер на Анапурна.
Забележка: Всички лодж-ове, които се намираха в базовия лагер на Анапурна, бяха разрушени от лавина в началото на 2019 г.; в момента най-високата точка, където може да се пренощува, е базовият лагер Мачапучаре, на няколко километра по-надолу.
Въпреки че тук има 5 лодж-а, а ние бяхме пристигнали късно сутринта (много преди повечето други трекери), не успяхме да пренощуваме, защото всичко беше пълно, а татко не искаше да спи в общото помещение. Това се случи през април, който дори не е най-натовареният сезон; затова, ако искаш да си сигурен, че ще имаш самостоятелна стая, където да спиш, горещо препоръчвам да резервираш през предходните дни – всеки лодж може да го направи за теб; ако си част от организирана обиколка, разбира се, не би трябвало да има проблеми.
Този маршрут е замислен така, че да завършиш трекинга за възможно най-кратко време; ако не си особено във форма, страдаш от височината или просто предпочиташ да не бързаш, не се колебай да разбиеш изкачването към базовия лагер, като добавиш 1–2 допълнителни етапа.
Ден 1. Автобус Покхара – Сиуай (3 часа и половина, 50 км) / Пеша Сиуай – Чомронг (4 часа и половина, 11 км)
Сиуай (1250 м) – Чомронг (2170 м)
От Покхара до Сиуай са около 3 часа и половина, билетът струва 300–400 рупии. След като пристигнеш в Сиуай, вървиш за кратко по пътя, който по същество свършва в това село, а след това тръгваш по наистина приятен полегат участък, който минава през множество типични села.
След като стигнеш Самрунг, минаваш по дълъг висящ мост и започва доста тежко изкачване, което завършва в Чомронг. По време на пътуването с автобуса се опитай да държиш разрешителните си подръка, тъй като по пътя има контролен пункт.
Ние изминахме маршрута в обратна посока, като леко променихме етапите, така че нямам препоръка за настаняване в Чомронг, но те уверявам, че възможностите тук са определено много.

Селото Чомронг.
Ден 2. Чомронг – Хималая (6 часа, 12 км)
Чомронг (2170 м) – Хималая (2950 м)
Денят започва с голямо спускане до дъното на долината, откъдето започва доста равномерно изкачване до селото Хималая. Пътят се състои в голямата си част от стълбища през гората; гледките на този участък не са впечатляващи, но поне пътеката е предимно на сянка.
Ако не ти се върви толкова дълго, две възможни алтернативни спирки са селото Бамбу или Дован. Тук цената на стаята не подлежи на пазарлък: 500 рупии за двойна.
Ден 3. Хималая – базов лагер на Анапурна – базов лагер Мачапучаре (6 часа и половина, 12 км)
Хималая (2950 м) – базов лагер на Анапурна (4130 м) – базов лагер Мачапучаре (3700 м)
Това е с голяма разлика най-красивият ден от трекинга: на височината на Хималая излизаш от гората и започваш ясно да виждаш върховете, които обграждат долината; щом стигнеш Деурали, слизаш няколкостотин метра и после започва постоянно изкачване до базовия лагер Мачапучаре. Тук препоръчвам да оставиш раницата си и да продължиш към базовия лагер на Анапурна, където да се насладиш на спиращите дъха гледки и да направиш задължителните снимки, преди да се върнеш в базовия лагер Мачапучаре, за да преспиш.
Някои решават да се качат до базовия лагер на Анапурна на следващата сутрин, но ако видимостта е добра, според мен е по-добре да го направиш в този ден и така да избегнеш удължаването на следващия, макар че вероятността за по-хубаво време е по-голяма сутрин. Така или иначе върхът се вижда и от базовия лагер Мачапучаре, изборът е твой!
Тук цената на стаята не подлежи на пазарлък: 500 рупии за двойна.

Базовият лагер на Анапурна.
Ден 4. Базов лагер Мачапучаре – Бамбу (4 часа и половина, 11 км)
Базов лагер Мачапучаре (3700 м) – Бамбу (2345 м)
Както казах току-що, можеш да започнеш деня, като се качиш до базовия лагер на Анапурна, а ако си го направил предния ден, можеш направо да започнеш да слизаш към Бамбу.
По принцип се върви цял ден надолу по пътеката, по която си се качвал; ако след като стигнеш Бамбу още ти се върви, можеш да решиш да слезеш още до Синува или Бануа, за да скъсиш следващия ден, който е доста дълъг.
Ден 5. Бамбу – Сиуай (6 часа и половина, 17 км) / Автобус Сиуай – Покхара (3 часа и половина, 50 км)
Бамбу (2345 м) – Сиуай (1250 м)
Спускането към Чомронг е наистина бързо, но стълбището за изкачване от другата страна е безкрайно и може да е наистина горещо, затова препоръчвам да тръгнеш рано сутринта, и защото последният автобус към Покхара е в 16:00.
И в този случай пътят е същият като на отиване, така че щом стигнеш Чомронг, ти остава на практика само спускане до Сиуай, където можеш да вземеш автобус/джип или дори такси, за да се върнеш в Покхара. И тук не забравяй да държиш разрешителните подръка, тъй като се спира на същия контролен пункт като на отиване.
В Бамбу е възможно да получиш стая безплатно, като плащаш само храненето; The Buddha Guest House не е зле, а симпатичната госпожа е повече от склонна да се пазари.

Висящ мост между Бамбу и Сиуай.
Този маршрут е замислен по същество така, че да комбинираш първо трекинга до Пун Хил, а след това този до базовия лагер на Анапурна. Ако искаш, можеш да се насочиш и направо към базовия лагер на Анапурна от Наяпул, като изминеш на практика току-що описания маршрут от Сиуай с един допълнителен ден ходене, но лично не мисля, че има голям смисъл, тъй като се върви по пътя и пейзажът със сигурност не е впечатляващ.
Ден 1. Автобус Покхара – Наяпул (2 часа и четвърт, 40 км) / Пеша Наяпул – Улери (4 часа, 12 км)
Наяпул (1117 м) – Биретханти (1120 м) – Хиле (1554 м) – Улери (2110 м)
Автобусът от Baglung Bus Park до Наяпул струва 200 рупии. Щом пристигнеш, вървиш през селището и минаваш моста по посока на Биретханти; тук са първите два контролни пункта, където трябва да покажеш разрешителните си.
Оттук нататък пътят е доста очевиден, но винаги можеш да се подпомагаш от Organic Maps; първата част е покрай пътя, а след това е само пътека до селото Хиле, където, ако искаш, можеш да пренощуваш. Аз препоръчвам да продължиш до Улери, защото участъкът Хиле – Улери е доста тежък и отнема около 2 часа.
Ден 2. Улери – Горепани (3 часа, 8 км)
Улери (2110 м) – Бантханти (2210 м) – Нангетхани (2430 м) – Горепани (2780 м)
Това е доста кратък ден, така че можеш да тръгнеш, без да бързаш, освен ако не си спрял по-надолу. Пътеката минава през гората и се преминава през няколко села, водопада и потока. Целият път е по същество изкачване.
В лодж Mountain View, след малко пазарлък, успяхме да получим стая и топъл душ безплатно, като консумирахме обяд, вечеря и закуска.

Хималайският орел.
Ден 3. Горепани – Пун Хил – Тадапани (3 часа, 8,3 км)
Горепани (2780 м) – Пун Хил (3200 м) – Горепани (2780 м) – Тадапани (2630 м)
Първата част от деня е изкачването до Пун Хил, за да видиш изгрева; от Горепани до върха на Пун Хил е само километър и половина, но денивелацията е почти 400 метра, така че не е точно разходка. На нас ни отне около 40 минути, така че, ако искаш да видиш изгрева, съобразявай се с времето от годината.
Разбира се, препоръчвам да тръгнеш с челник или поне с фенерчето на телефона, но не се страхувай – да се загубиш е невъзможно, всички се качват да видят изгрева и пътеката е изключително лесна за следване. На практика в началото на пътеката се плаща вход за Пун Хил, 100 рупии.
След като се върнеш в Горепани, закусвай и започни изкачването към прохода, откъдето има фантастични гледки към масива на Анапурна; после те чака непрекъснато нагоре-надолу до Тадапани. На следващия ден се стига до Чомронг, откъдето можеш да следваш току-що описания маршрут и да се върнеш в Покхара през Сиуай, като направиш по същество следното.
Ден 4. Тадапани – Чомронг (3 часа и половина, 9,3 км)
Тадапани (2630 м) – Чомронг (2170 м)
Разстоянието е кратко, но е все нагоре-надолу и е доста изморително; поне през повечето време се върви на сянка в гората. Ако искаш, можеш да обединиш дни 3 и 4 в един дълъг ден ходене и така да скъсиш маршрута до 7 дни, но ако имаш време, не виждам нужда да го правиш.
Ден 5. Чомронг – Хималая (6 часа, 12 км)
Чомронг (2170 м) – Хималая (2950 м)
Ден 6. Хималая – базов лагер на Анапурна – базов лагер Мачапучаре (6 часа и половина, 12 км)
Хималая (2950 м) – базов лагер на Анапурна (4130 м) – базов лагер Мачапучаре (3700 м)
Ден 7. Базов лагер Мачапучаре – Бамбу (4 часа и половина, 11 км)
Базов лагер Мачапучаре (3700 м) – Бамбу (2345 м)
Ден 8. Бамбу – Сиуай (6 часа и половина, 17 км) / Автобус Сиуай – Покхара (3 часа и половина, 50 км)
Бамбу (2345 м) – Сиуай (1250 м)

Върхът на Анапурна.
Този маршрут вероятно е най-малко популярният от трите като маршрут/начална точка, но определено е подходящ за посещение на горещите извори на Джину Данда.
Ден 1. Автобус Покхара – Педи (около 1 час, 18 км) / Пеша Педи – Фотана (около 3 часа, 7 км)
Педи (1130 м) – Фотана (1990 м)
Автобусът от Baglung Bus Park до Педи струва 100–200 рупии. Щом пристигнеш, вървиш по посока на Дхампус и после продължаваш през гората до Потана. Целият участък е в леко изкачване.
Ден 2. Фотана – Джину Данда (около 5 часа, 13 км)
Фотана (1990 м) – Джину Данда (1720 м)
Първата част е изкачване до селото Питам Деурали, след това следва спускане до дъното на долината, преди да се изкачиш отново към Джину Данда, където можеш да прекараш следобеда в релакс в горещите извори.
Тъй като лично не съм изминавал този маршрут, а предпочетох пътя към Сиуай, не знам дали наистина си струва да се посетят горещите извори, но така или иначе отзивите не изглеждат лоши.

По пътеката към базовия лагер.
Ден 3. Джину Данда – Бамбу (около 5 часа, 9,4 км)
Джину Данда (1720 м) – Бамбу (2345 м)
От Джину Данда се поема към Чомронг и се влиза в стандартния маршрут към базовия лагер на Анапурна. Вероятно на връщане е за предпочитане да се отиде до Сиуай, като се спести един ден ходене, но разбира се можеш да повториш същата пътека като на отиване и да се върнеш в Покхара от Педи; така или иначе маршрутът може да е нещо от този тип.
Ден 4. Бамбу – Деурали (3 часа и половина, 7 км)
Бамбу (2345 м) – Деурали (3220 м)
Ден 5. Деурали – базов лагер на Анапурна – базов лагер Мачапучаре (5 часа и половина, 12 км)
Деурали (3220 м) – базов лагер на Анапурна (4130 м) – базов лагер Мачапучаре (3700 м)
Ден 6. Базов лагер Мачапучаре – Бамбу (4 часа и половина, 11 км)
Базов лагер Мачапучаре (3700 м) – Бамбу (2345 м)
Ден 7. Бамбу – Сиуай (6 часа и половина, 17 км) / Автобус Сиуай – Покхара (3 часа и половина, 50 км)
Бамбу (2345 м) – Сиуай (1250 м)

Пътеката от Горепани до Тадапани.
Има хора, които започват от Кимче (близо до Сиуай) и завършват в Наяпул, но класическият маршрут е обратният, който по същество е в голямата си част същият като описания по-горе: „Трекинг до базовия лагер на Анапурна плюс Пун Хил с начало от Наяпул за 8 дни“.
Така или иначе, независимо дали решиш да започнеш от Кимче, или от Наяпул, препоръчвам да започнеш първия ден от трекинга рано сутринта, като вземеш такси до Baglung Bus Park; от lakeside на Покхара (туристическата зона покрай езерото, където се намират всички хотели/хостели) са около 10 минути и 300 рупии; ако искаш, можеш да стигнеш и с градски транспорт, но трябва да се сменя автобус няколко пъти, а на нас не ни се занимаваше.

Ден 1. Автобус Покхара – Наяпул (2 часа и четвърт, 40 км) / Пеша Наяпул – Улери (4 часа, 12 км)
Наяпул (1117 м) – Биретханти (1120 м) – Хиле (1554 м) – Улери (2110 м)
Автобусът от Baglung Bus Park до Наяпул струва 200 рупии. Щом пристигнеш, вървиш през селището и минаваш моста по посока на Биретханти; тук са първите два контролни пункта, където трябва да покажеш разрешителните си.
Оттук нататък пътят е доста лесен за следване, но винаги можеш да се подпомагаш от Organic Maps. Първата част е покрай пътя, а след това е само пътека до селото Хиле, където, ако искаш, можеш да пренощуваш. Аз препоръчвам да продължиш до Улери – участъкът от Хиле до Улери е доста тежък и отнема около 2 часа.
Ден 2. Улери – Горепани (3 часа, 8 км)
Улери (2110 м) – Бантханти (2210 м) – Нангетхани (2430 м) – Горепани (2780 м)
Това е доста кратък ден, така че можеш да тръгнеш, без да бързаш, освен ако не си спрял по-надолу. Пътеката минава през гората и се преминава през доста села, водопади и потоци. Целият път е по същество изкачване.
В лодж Mountain View, след малко пазарлък, успяхме да получим стая и топъл душ безплатно, като консумирахме обяд, вечеря и закуска.
Ден 3. Горепани – Пун Хил – Тадапани (3 часа, 8,3 км)
Горепани (2780 м) – Пун Хил (3200 м) – Горепани (2780 м) – Тадапани (2630 м)
Денят по същество се разделя на две; първата част е изкачването до Пун Хил, за да видиш изгрева – от Горепани до върха на Пун Хил е само километър и половина, но денивелацията е почти 400 метра, така че не е точно разходка. На нас ни отне около 40 минути, така че, ако искаш да видиш изгрева, съобразявай се с времето от годината.
Разбира се, препоръчвам да тръгнеш с челник или поне с фенерчето на телефона, но не се страхувай – да се загубиш е невъзможно, всички се качват да видят изгрева и пътеката е изключително лесна за следване. На практика в началото на пътеката се плаща вход за Пун Хил, 100 рупии.
След като се върнеш в Горепани, закусвай и започни изкачването към прохода, откъдето има фантастични гледки към масива на Анапурна; после те чака непрекъснато нагоре-надолу до Тадапани, а на следващия ден се стига до Чомронг, откъдето можеш да следваш току-що описания маршрут и да се върнеш в Покхара през Сиуай, като направиш по същество следното.

Гледката от Пун Хил.
Ден 4. Тадапани – Кимче (3 часа, 9 км)
Тадапани (2630 м) – Кимче (1550 м)
Разстоянието е кратко и по същество се върви само надолу през гората; щом стигнеш Гандрук, можеш да обядваш, да се насладиш на панорамата и после да слезеш до Кимче, откъдето е възможно да вземеш джип/автобус и да се върнеш в Покхара.
Ако не си чел написаното по-горе, можеш спокойно да комбинираш трекинга до Пун Хил с този до базовия лагер на Анапурна; маршрутът ще намериш в съответния раздел.
И трите трекинга изискват по същество еднакво оборудване и, като се има предвид, че не е нужно да къмпингуваш, не ти трябва много. Ето пълния списък с екипировката и облеклото.
Раница – 50 литра са повече от достатъчни, но ако решиш да не носиш спален чувал, вероятно стигат и 40. Татко използва своята Berghaus TrailHead 50, а аз – пътническата си раница Kelty Redwing 50; и двете са отлични раници, първата е специално за трекинг, а втората е хибрид.
Смартфон – Пътеките са добре маркирани, но да имаш Organic Maps подръка определено може да помогне в някои ситуации.
LifeStraw, филтър за вода или бутилка с филтър – И трите са валидни варианти, които ще ти спестят доста пари. На височина една бутилка вода може да струва до 300 рупии. Не препоръчвам таблетките, тъй като според мен са непрактични и в дългосрочен план скъпи.
Челник – В повечето лодж-ове има лампа в стаята и вероятно би се справил само с телефона, но челникът е по-удобен, особено ако искаш да видиш изгрева на Пун Хил или започваш да вървиш рано, например в деня на прохода Торонг Ла.
Спален чувал – И двамата го носихме и не съжалихме, но по принцип можеш и без него, особено ако смяташ да правиш само трекинга до Пун Хил. Лодж-овете винаги осигуряват поне едно одеяло, а често е възможно да получиш второ безплатно, което е достатъчно в повечето ситуации, но аз бих носил лек спален чувал и заради хигиената.
Бъф (шал за врата) – Полезен както за защита от студа, така и от слънцето; аз лично никога не тръгвам без своя бъф от мерино вълна, който използвам и срещу прахта/смога. Ако не си фен на бъфа, ти препоръчвам да вземеш шапка – слънцето наистина може да причини големи поражения.
Термокомплект – Никога не съм го използвал през деня, но е наистина полезен вечер в лодж-овете и като пижама за спане, лек и не заема много място.
Синтетична хавлия – Практична, лека и бързо съхне.
Водоустойчив калъф – Пази документите и разрешителните си от вода.
Kindle Paperwhite – Разбира се, не е необходим, но и аз, и татко бяхме повече от щастливи да го имаме през следобедите, прекарани в релакс в лодж-овете.
Слънчеви очила – По-добре поляризирани.
Карта – Ние завършихме всички трекинги без хартиена карта, но може да е полезна; в Покхара/Катманду не струва повече от 400 рупии.
Външна батерия (power bank) – Почти винаги можеш да зареждаш безплатно в лодж-овете, но на голяма височина се плаща и външната батерия може да ти спести доста пари; 10 000 mAh са повече от достатъчни, ако трябва да зареждаш само телефона.
Аптечка – Купи готова или я приготви сам.
Обувки за трекинг – Един чифт обувки за трекинг е повече от достатъчен за всички маршрути, но ако предпочиташ боти, избери лек чифт. Аз ползвах чифт Columbia Peakfreak, а татко – чифт Salomon LTR GTX.
Чехли – Наистина удобни вечер, за да починат малко краката ти и за душа; не препоръчвам джапанките, тъй като са неудобни за носене с чорапите, които на голяма височина са необходими.
Чорапи от мерино вълна – Нищо не бие мерино вълната, когато става дума за чорапи за трекинг. И двамата избрахме чифт Danish Endurance и останахме доволни. Поне 2–3 чифта, за да можеш да ги переш.
Леки котки за обувки – Ние нямахме, но в деня на прохода Торонг Ла и в този на базовия лагер на Анапурна щяха да ни влязат в работа; трябва обаче да се каже, че обикновено през април (когато ние направихме трекинга) вече не би трябвало да има сняг. По същество зависи от годината и от периода, в който решиш да правиш трекингите; през есента и в края на пролетта мисля, че винаги са излишни.
Щеки за трекинг – Мисля, че не е нужно да похарчиш цяло състояние: тези AdventureAustria ни послужиха добре и са определено евтини. Ако си скептик към щеките за трекинг, те каня да промениш мнението си – особено на дълги преходи помагат страшно много.
Пухено яке – Ако правиш обиколката / базовия лагер в не точно топъл период, тези якета са наистина полезни, заемат малко място и държат наистина топло.
Полар – Вечер, но и докато се върви над определена височина, не е точно топло и поларът е наистина удобен. Аз носех моя на практика всяка вечер.
Водоустойчиво яке или пончо – За повече от 20 дни ни валя само веднъж, но винаги е по-добре да предпазиш, отколкото да лекуваш.
Несесер – Слънцезащитен крем, балсам за устни, сапун с кутийка и може би парче марсилски сапун за пране на бельото, четка и паста за зъби, дезодорант и тоалетна хартия (никога не се осигурява от лодж-овете).
Към всичко това бих добавил 2–3 синтетични тениски, които наистина бързо съхнат след изпиране, чифт леки конвертируеми панталони (момичетата могат да изберат клин) и чифт по-дебели панталони за вечер или за по-студените дни на голяма височина, и накрая 3 чифта бельо.
Това е по същество всичко, което ти трябва за трекинга, но винаги можеш да хвърлиш един поглед на моя пълен списък с нещата, които да носиш на пътуване, за да не забравиш абсолютно нищо.
Разбира се, изобщо не е необходимо, но лично се старая винаги да държа тялото си в най-добро състояние и да имам подръка минерални соли (на малка надморска височина може да е наистина горещо и се поти много), магнезий, който да вземаш вечер за отпускане на мускулите, и може би омега 3 срещу възпаленията, особено след 10–20 дни трекинг, изобщо не би било излишно.

Моменти от ежедневието.
Забележка: За съжаление от 1 април 2023 г. вече не е възможно да се получи TIMS, ако не си придружен от гид. По същество приключването на какъвто и да е трекинг в района на Анапурна без гид вече не е разрешено. Мисля, че това е истински позор, поредното решение, продиктувано от алчността, която се крие зад „въпроси на сигурността“. Надявам се непалското правителство да преразгледа решението в бъдеще, но засега това е реалността.
Който ме познава, знае, че съм огромен фен на самостоятелното организиране и разчитам на организирани обиколки / гидове само когато е абсолютно необходимо. Предпочитам го, защото първо, наистина ми харесва процесът на организиране, и второ, почти винаги е най-евтиният вариант. Така или иначе напълно разбирам тези, които искат да прекарат ваканцията си по-спокойно, без да се мъчат особено.
Изобщо не е необходимо да имаш гид, за да завършиш трекингите: маршрутът е добре маркиран, да се загубиш е на практика невъзможно, а в редките случаи, когато може да имаш някакво съмнение (особено през втората част на обиколката, която е по-малко посещавана), да имаш подръка Organic Maps би трябвало да разреши всичките ти съмнения.
Ако искаш да избереш организирана обиколка, GetYourGuide предлага няколко варианта, които можеш да резервираш направо от вкъщи, но алтернативата е да използваш местна агенция, след като пристигнеш в Катманду, където определено би спестил нещо; така или иначе очаквай да платиш поне двойно в сравнение със самостоятелното пътуване.
Добър компромис може да е да си намериш носач / гид, като питаш различните агенции в Покхара и Катманду или дори по пътя, където често в лодж-овете се четат табели от типа „Porters and guides available“; това решение вероятно е още по-евтино.
Така или иначе видях наистина доста двойки да разчитат на един-единствен човек, който по същество ти помага, като носи по-голямата част от тежестта, и същевременно е гид. Цената е около 20 долара на ден и могат да носят до 20–25 килограма, което според мен е идеално дори за 3 души. Цената обикновено включва и тяхната храна и нощувка.

Димящият Мананг.
Да започнем с лодж-овете (понякога наричани teahouse), които се срещат по пътя и които ме изненадаха приятно. Практически във всяко място, където бяхме, имаше wifi, топла вода и ток и, макар че на голяма височина тези услуги често се плащат, фактът, че почти винаги ги има, беше истинска изненада.
Винаги се дава поне едно (хубаво дебело) одеяло и можеш да поискаш второ без допълнителни разходи; тъй като си имахме спален чувал, никога не ни е трябвало; единственият път, когато видях табела, че допълнителното одеяло се плаща, е в Хай Камп, който е и единственото място, където тоалетната беше нужник, но на 4900 метра мисля, че е приемливо! Във всички останали гестхаузи тоалетните винаги бяха прилични, понякога има и тоалетни чинии, но най-често има турски тоалетни с кофа за пускане на водата.
Стаите са наистина семпли и в по-голямата си част са двойни с две единични легла и малко нощно шкафче по средата; на малка надморска височина е възможно да има и баня в стаята. Освен това винаги има обща зона (dining room), която по същество служи за трапезария; тя е и единственото помещение, което се отоплява вечер, когато надморската височина го изисква.
За да завърша, не очаквай луксозни хотели, но условията са абсолютно приемливи; разбира се, колкото по-високо се качваш, толкова по-семпли стават – контактите (не са нужни адаптери) изчезват от стаите, топлият душ и wifi започват да се плащат и така нататък.

Чиния дал бхат.
Предлаганата храна пък е на практика константа по целия маршрут; кухнята е основно от четири вида: непалска, индийска, китайска и накрая няколко западни ястия. Менютата обикновено включват: паста, ориз или пържени нудъли със зеленчуци/пилешко/бивол/яйца/сирене, варени яйца/омлет, дал бхат (типично местно ястие с ориз, зеленчуци и супа от леща), супи (от домати, яйца, картофи, чесън, зеленчуци, пилешка, с нудъли и т.н. и т.н.), пица, палачинки, каша, мюсли, различни видове чай, кафе, разни напитки.
Забележка: Не препоръчвам месо, за да избегнеш проблеми със стомаха, тъй като методите за съхранение може да не са точно на ниво.
Както виждаш, има достатъчно разнообразие, но ние лично често в крайна сметка ядяхме по две порции дал бхат на ден, който е с голяма разлика най-доброто ястие по отношение на съотношението цена/количество, тъй като добавката е на практика гарантирана и често можеш да продължиш да ти пълнят чинията до пръсване.
Що се отнася до водата, някои села предлагат безопасни пунктове за зареждане, които гарантират питейната ѝ годност и определено са по-екологично решение от пластмасовите бутилки. Както казах по-горе, горещо препоръчвам едно от LifeStraw, филтър за вода и бутилка с филтър: спестяваш пари и не се налага да разчиташ на пунктовете за зареждане.
Закуска (каша, омлет, мюсли)
На малка надморска височина: 300–400 рупии.
На голяма височина (над 3000–3500 м): 500–600 рупии.
Обяд/вечеря (пържен ориз, пица, паста, дал бхат и т.н. и т.н.)
На малка надморска височина: 450–500 рупии.
На голяма височина (над 3500 м): 700–800 рупии.
Супи
На малка надморска височина: 200–250 рупии.
На голяма височина (над 3500 м): 300–450 рупии.
Чай
На малка надморска височина: 50 рупии.
На голяма височина (над 3500 м): 120 рупии.
Вода
На малка надморска височина: 50–100 рупии.
На голяма височина (над 3500 м): 200 рупии.
Както казах няколко пъти в това ръководство, горещо препоръчвам LifeStraw или филтър за вода или бутилка с филтър.
Настаняването е наистина евтино, често дори безплатно, ако консумираш 2–3 хранения, особено ако ти се пазари. Ние например платихме за стая само в Хай Камп (350 рупии на човек) и в Деурали (500 рупии за двойна).
Това, че сте двама, със сигурност дава предимство при договарянето на цената, но и сам на малка надморска височина лесно можеш да спиш безплатно или във всеки случай да плащаш не повече от 100–200 рупии.
По пътя към базовия лагер лодж-овете са определено по-неохотни да дават стая безплатно, особено от Бамбу нагоре; предполагам, че при големия наплив на хора няма нужда да се раздават стаи безплатно.

Типичен лодж по маршрута.
За да завърша, разходите за нашия трекинг, включително два дни в Катманду (преди и след трекинга), разрешителни, храна, настаняване и транспорт (с други думи, наистина всичко в рамките на 22-те дни, с изключение на визата за влизане в страната), бяха 310 € на човек, което прави около 15 € на ден на човек. Ако си сам, вероятно ще похарчиш малко повече, а същото важи и ако си позволиш някоя алкохолна напитка или някоя друга екстра.
Във всеки случай препоръчвам да започнеш трекинга с равностойността на поне 20 € в рупии в брой; по пътя със сигурност има банкомати в Бесисахар и Джомсом, но не бих разчитал твърде много на тях, плащането с карта е на практика невъзможно.
Запаси се с пари в брой в Катманду или в Покхара; Nabil Bank позволява теглене до 35 000 рупии с такса от 500 рупии (с моята карта Maestro на CheBanca), а Standard Chartered Bank позволява теглене до 25 000 без такси (с моята карта Mastercard на N26, но вероятно и картите Visa теглят безплатно). Това са двете най-добри възможности за теглене в зависимост от картата, с която разполагаш.
За повече информация за това кои карти да използваш в чужбина (без да харчиш цяло състояние за банкови такси) горещо те съветвам да хвърлиш един поглед на тази статия.

Пътеката, която тръгва от Горен Писанг.
Цялата област (и по-общо Непал) е изключително безопасна, никога не съм се чувствал заплашен, местните са изключително сърдечни и услужливи по целия маршрут. Пътеките са добре очертани и утъпкани, лесни за следване, но както казах няколко пъти, винаги можеш да погледнеш Organic Maps при съмнение.
Единствената истинска опасност може да е височината; особено ако решиш да направиш обиколката, може да получиш така наречената планинска болест – всъщност след 3000–3500 метра някои хора могат да започнат да усещат симптоми: липса на апетит, затруднено дишане, главоболие, затруднено заспиване, умора, повръщане и т.н.
Ето четири полезни съвета:
Съществуват и някои лекарства като Diamox (ацетазоламид), които помагат за предотвратяване на планинската болест, но честно казано нямам опит в това отношение и не съм голям фен на лекарствата; според мен е по-добре да слушаш тялото си, вместо да разчиташ на медикаменти: аклиматизирай се спокойно и, ако симптомите се влошат, слез по-ниско. Имай предвид, че Diamox е лекарство, което се отпуска с рецепта и което някои трекери приемат профилактично, така че ако мислиш да го използваш, обсъди го с лекаря си преди тръгване.
Накрая, никога не тръгвай без туристическа застраховка; ако смяташ да направиш само трекинга до Пун Хил, имаш няколко отлични възможности (хвърли поглед на статията), а ако пък искаш да направиш обиколката или базовия лагер на Анапурна, единствените три застраховки, които покриват тази дейност (доколкото знам), са World Nomads, която позволява да застраховаш трекинг до 6000 метра, като я добавиш като допълнителна дейност, TrueTraveller, която с добавяне на пакета „Extreme Pack“ предлага покритие за трекинг над 4600 м, и накрая SafetyWing, която покрива трекинг до 6000 метра с добавяне на пакета „Adventure Sports“. Както казах по-горе, повечето други застраховки спират на 3500 метра, някои дори по-ниско.
Забележка: Предвид измамническите практики на някои местни туроператори, ако наистина ти потрябва евакуация с хеликоптер, е важно да се опиташ да се свържеш със застрахователя, за да организира всичко, така че да се избегнат спорове.
Един от многото висящи мостове.
Много е вероятно по време на пътуването ти в Непал да се наложи да прекараш поне една нощ в един от двата града; ето няколко места, които може да ти паснат.
Прекарах две седмици в Катманду, където опитах няколко места, първо с татко, а после сам, докато чаках визата за Индия. Ето моите съвети.
Gurung’s Home – Крайно ниски цени както за общото помещение, така и за самостоятелните стаи.
The Sparkling Turtle Backpackers Hostel – Отличен хостел на много добра цена с наистина любезен персонал. Единственият недостатък е местоположението – намира се на около 3 км от центъра на Тамел, близо до Маймунския храм, а за останалото е горещо препоръчван.
Andes House – Чисти и евтини самостоятелни стаи в самия център на Тамел.
HOTEL FORESTWAY Hostel & Backpackers – Отличен евтин хостел на 50 метра от езерото, който предлага и самостоятелни стаи.
Hotel Santana – Ако търсиш единствено евтина самостоятелна стая, където да спиш преди или след трекинга, не гледай по-нататък.
Имаш въпроси? Или актуална информация? Не се колебай да оставиш коментар или да ми пишеш в Instagram!
Ако тази статия ти е била полезна, помисли дали да не сключиш своята туристическа застраховка чрез някой от линковете в този сайт – така подкрепяш работата ми без никакъв допълнителен разход за теб. Застраховката, която препоръчвам за този тип пътуване, е TrueTraveller, която с добавяне на пакета „Extreme Pack“ предлага покритие за трекинг над 4600 м, или като алтернатива SafetyWing с добавяне на пакета „Adventure Sports“ с покритие до 6000 метра
За дарения / виртуални пици и бира 🙂
