Самостоятелно пътуване до Мианмар

Мианмар, Бирма или Бирмания години наред остава встрани от масовия туризъм, а сега бавно набира популярност поради много основателни причини, но за щастие все още запазва голяма доза автентичност!

Храмове, зашеметяващи пейзажи и изключително приятелско население, което буквално ще те залее с усмивки, превръщат Мианмар в една от държавите, които най-много са ми останали в сърцето.

Прекарах 4 седмици в пътуване с раница на гръб от юг на север (тук можеш да видиш видеото от пътуването ми – на италиански, но можеш да включиш субтитри). В това ръководство ще намериш информация и съвети как да организираш по най-добрия начин своето пътуване, както винаги с особено внимание към бюджета.

Бързо меню

↑ Меню

Рибар на езерото Инле.

Кога да посетиш Мианмар

Кога е най-добре да отидеш в Мианмар? Държавата има тропически климат с мусони, които носят дъждове приблизително от май/юни до октомври. През този период пътищата могат да са в много лошо състояние, а придвижването по суша – трудно. Все пак централната северна част на страната получава само малка част от валежите в сравнение с юга, така че положението не би трябвало да е чак толкова крайно.

Сухият сезон трае от ноември до май и като цяло е най-добрият период за посещение на страната – температурите са приятни, а валежи няма. Особено препоръчителни са месеците от ноември до март, тъй като април и май, точно преди дъждовете, могат да бъдат наистина горещи и влажни, с температури, които в някои случаи надхвърлят 40 градуса, особено в централните райони, около Мандалай и Паган. За съжаление август, когато много хора имат заслужения си отпуск, често е най-дъждовният месец в годината.

Ако си перфекционист, абсолютно най-доброто време за Мианмар са месеците веднага след дъждовете, приблизително от края на октомври до края на декември, когато климатът е идеален, пейзажът е все още зелен и не е особено сух като през следващите месеци. Разбира се, този период, и заради коледните празници, съответства на най-високия сезон с цени, които са съответно високи.

Изгрев в Паган.

Документи и ваксини за влизане в Мианмар

Притежателите на италиански паспорт (със срок на валидност над 6 месеца) от септември 2014 г. могат лесно да поискат електронна виза (evisa), която се издава най-много за три работни дни и трябва да бъде използвана в рамките на 90 дни от датата на издаване (правилата зависят от гражданството ти, затова провери какво важи за теб). С този вид виза, след като влезеш в страната, можеш да останеш най-много 28 дни. Визата струва 50 $, това е официалният сайт, където можеш да подадеш заявление. Ако имаш нужда, срещу 6 $ допълнително можеш да получиш визата само за един работен ден.

След като получиш визата по имейл, трябва да влезеш през един от осемте определени гранични пункта (ако искаш да влезеш в страната през някоя друга граница, трябва да получиш виза чрез посолство/консулство).

За актуална информация относно визите и всичко останало препоръчвам да провериш препоръките за пътуване на министерството на външните работи на своята държава (например на българското Министерство на външните работи).

Пълният списък с граници, където се приема Evisa, ще намериш на тази страница; на практика са включени международните летища и някои сухопътни граници, като тези с Тайланд и Индия. Най-популярната сухопътна граница с надеждни връзки е тази при Мяваджи, която се намира на около 7 часа с автобус от Банкок. След като веднъж си влязъл в страната, по принцип можеш да излезеш през всяка друга граница.

Накрая, макар че визата не може да се подновява, можеш да останеш над 28 дни, без да си навлечеш особени проблеми – достатъчно е да платиш 3 $ плюс още 3 $ на ден за всеки допълнителен ден над 28-те дни и 5 $ на ден след изтичането на 90 дни. „Глобата“ трябва да се плати в брой и се приемат само американски долари. Добре е да знаеш, че след изтичането на визата може да имаш затруднения както с придвижването, така и с намирането на настаняване, тъй като често се изисква да докажеш, че имаш валидна виза.

Мианмар не изисква никакви задължителни ваксини, но хепатит А и В са препоръчителни.

Художник в Паган.

Какво да видиш и правиш в Мианмар

В това ръководство цените често са изразени в местна валута. Официалната валута на Мианмар се нарича „мианмарски кят“ и се съкращава „MMK“.

Курсът е приблизително 1€ = 2350 MMK. За актуалния курс ти препоръчвам да погледнеш тази страница. Освен това често се използва американският долар, когато става дума за цени на настаняване и дейности в туристическите райони.

Забележка: Няколко пъти в хода на ръководството ще намериш линкове към https://www.alltrails.com/. Ако искаш да използваш офлайн навигацията директно от приложението на Alltrails, трябва да преминеш на pro версията. Можеш обаче да заобиколиш проблема, като изтеглиш координатите от десктоп версията на сайта във формат „Google Earth KML“ и след това ги качиш в Organic Maps, което е абсолютно едно от любимите ми приложения за пътуване.

Янгон

Янгон, предишно Рангун, е била столица на Мианмар до 2005 г., когато столицата е преместена в Нейпидо, но и днес остава главният град на страната от икономическа гледна точка, а също и най-населеният, с над пет милиона жители.

Какво да видиш и правиш в Янгон

Въпреки че английското влияние от колониалния период определено си личи в сградите в центъра, градът не е точно „красив“. Това, което го прави интересен, според мен е смесицата от култури, които го населяват – китайска, индийска и бирманска, и една много „run down“ атмосфера, и всичко това в странно „отпусната“ обстановка, като се имат предвид размерите на града. Мисля, че това е единственият град в Югоизточна Азия, където скутерите и мотоциклетите са напълно забранени!

Освен разходката по улиците и различните пазари в града, особено в района на Чайнатаун (Google Maps), единствената истинска забележителност е пагодата Шведагон (Google Maps), гигантски будистки храм, смятан за най-свещения в страната; входът за чужденци е 10 000 кята. Ако искаш да видиш хубав залез с пагодата на фона (като на снимката), препоръчвам съседния парк, на това място.

Пагодата Шведагон.

Пагодата Сул (Google Maps) се намира в центъра и на практика се е превърнала в кръгово кръстовище; нищо впечатляващо, но тъй като си наблизо, си струва да я видиш.

Накрая, докато вървях по улиците на Янгон, ме заговори един наистина симпатичен монах, който ме убеди да направя около час „доброволчество“, състоящо се в разговор на английски с местни ученици в училището „U Aung Hein Kyaw English Class“, което се намира на този адрес. Всеки е добре дошъл сутрин, а в замяна те черпят закуска 😉

Как да стигнеш до Янгон

За съжаление и летището, и автогарата за дълги разстояния се намират на поне половин час с такси от града. Ако имаш SIM карта, най-практично е вероятно да използваш Grab; официалната тарифа с такси от летището е 7 $, но ако искаш да спестиш, можеш да вземеш автобуси 35 и 36 към спирка Sule, или 56/57/58 към спирка Latha (Чайнатаун).

Автобусите към повечето дестинации (Паган, Калау, Мандалай, езерото Инле, Хпа Ан, Мавламяйн) тръгват от автогара Aung Mingalar, позната и като „Highway Bus Station“. От летището до автогарата са 5000 MMK с такси. От автогарата с такси са около 7 $, като алтернатива можеш да вземеш автобус 36 към спирка Sule или 56/57/58 към спирка Latha (Чайнатаун).

Автобусите към региона Иравади (Чаунгта и Нгапали) тръгват от автогара Hlaing Thar Yar.

Накрая, има директни влакове към Паган и Мандалай, но те са стари и бавни, а автобусите по принцип са по-добър вариант.

Къде да спиш в Янгон

Аз спах в Hostel9 Yangon; за цената не е никак зле, отлично решение за хората с ограничен бюджет. Ако пък търсиш нещо по-приятно, виж HOOD Hostel.

По улиците на Янгон.

Кяйкто и Кинпун (Златната скала)

Според мен изобщо не е задължително за посещение, но ако имаш време и искаш да разчупиш пътуването към Хпа Ан, можеш да прекараш една нощ тук.

За яснота: град Кяйкто е кръстопътят, откъдето се стига до така наречената „Златна скала“ или „Golden Rock“, а Кинпун е селцето в подножието на планината, където много хора решават да пренощуват и да посетят Golden Rock за един ден.

След като слезеш в Кяйкто, можеш да се установиш тук, да разгледаш и тази гигантска статуя на Буда и след това да продължиш към Golden Rock, като първо вземеш пикап към Кинпун за 2000 MMK, а после още един към самата Golden Rock, за още 2000 MMK.

Моята алтернатива беше да се установя в малкото селце Кинпун, много по-спокойно и „симпатично“ от Кяйкто. Входът за Golden Rock за чужденци струва 10 000 MMK; не е точно най-впечатляващото място, което съм виждал, но гледката не е никак лоша, а да гледаш всички тези поклонници със сигурност е интересно.

За съжаление последният камион (всъщност истински камион, преустроен в автобус) към Кинпун слиза от Golden Rock в 18:00, така че не можеш да видиш залеза от върха. Опитай се да бъдеш точен, защото аз пристигнах с пет минути закъснение и ми казаха, че ще трябва да сляза пеша (около 15 км), ако не беше дошла една многобройна група местни, също закъснели, които вдигнаха такъв шум, че накрая ни организираха специален камион срещу 5000 MMK на човек!

Една последна алтернатива, ако бюджетът не е проблем и искаш да видиш изгрева или залеза при Golden Rock, е да преспиш на върха на планината, на две крачки от скалата – там има хотели, наистина скъпи, като този, но и други, които не се намират онлайн; цените обаче са сходни.

Golden Rock.

Как да стигнеш до Кяйкто

Както вече казах, Кяйкто е кръстопътят към Кинпун (селцето в подножието на планината) и към Golden Rock, която се намира на върха. От Кяйкто до Хпа Ан са около 3 часа, 5500 / 6000 MMK, а до Янгон – 5 часа. Аз взех автобуса директно от Кинпун и платих 8000 MMK.

Къде да спиш в Кинпун

Препоръчвам да пренощуваш в Кинпун. Ние взехме тройна стая в Hotel Pann Myo Thu, за 35 $, но се разбрахме за 30 $ със закуска; имаше и самостоятелни стаи за 6 $ на човек, но наистина малки. Въпреки лошите отзиви ние се чувствахме наистина добре. По-популярна опция е Bawga Theiddhi Hotel.

Хпа Ан

Градът без съмнение беше един от любимите ми етапи от пътуването в Мианмар; много по-малко туристически от други дестинации в страната, градът е наистина спокоен и приятен, а да не говорим, че околностите буквално могат да те заемат с дни.

Какво да видиш и правиш в Хпа Ан

Технически много от местата, изброени по-долу, могат да се достигнат с колело, но честно казано, смятам, че да наемеш скутер е много по-практично. Предлагат се и обиколки, които покриват по същество същите места, изброени по-долу.

Yathaypyan Cave.

Разгледай пещерите около града

Това е класическата обиколка на основните пещери; вътре има малки храмове и статуи, нищо изключително, особено ако вече доста време обикаляш из Азия, но абсолютно симпатични и хубав начин да прекараш деня.

Със скутер спокойно можеш да започнеш в късната сутрин, като посетиш Kaw Ka Taung Cave (Google Maps); препоръчвам и да се качиш на близката панорамна площадка (Google Maps). Оттук продължи към Saddan Cave (Google Maps), 500 MMK за паркиране на скутера и 1000 MMK за влизане в пещерата. В края на маршрута вътре в пещерата можеш да завършиш един вид кръг, като вземеш лодка и повървиш пеша за кратък участък (ако погледнеш Organic Maps, трябва да ти стане ясно какво имам предвид).

След това продължи към емблематичната Kyauk Ka Lat Pagoda (Google Maps) и накрая към последната истинска пещера за деня, Yathaypyan Cave (Google Maps); тук се плаща паркингът, 500 MMK. Освен това наоколо се мотаят доста маймуни, така че избягвай да носиш храна със себе си и се погрижи да стигнеш до самия край на пещерата, където има много красива панорамна площадка.

За да завършиш деня, отправи се към Bat Cave (Google Maps), където всяка вечер по залез можеш да наблюдаваш как ято прилепи излиза на лов – наистина страхотно! Входът струва 1000 MMK. Не се влияй от многото хора, които вероятно ще видиш на върха при ступата – най-доброто място за наблюдение на прилепите е по-долу, както е отбелязано в Organic Maps.

Kaw Ka Taung Cave.

Хпа Пу

Малко селце, което се намира от другата страна на реката; можеш да вземеш лодка за 500 MMK на това място, да се разходиш из селото и след това да се изкачиш пеша до тази панорамна площадка, позната като Hpa Pu Hill, където има малка ступа, популярна за залеза (Google Maps).

Последният участък от пътеката не е в добро състояние и със сигурност не бива да се смята за безопасен, но с малко внимание спокойно можеш да стигнеш до върха. Като алтернатива можеш да се насладиш на залеза и по-долу. Особено ако останеш до късно, погрижи се да се разберете за часа на връщане на лодката. Ако искаш, като направиш голям обход, можеш да стигнеш до Хпа Пу и по суша.

Залез от Hpa Pu Hill.

Връх Звегабин

Това е наистина популярен преход. На върха на Mount Zwegabin (Google Maps) се намира наистина внушителен манастир, от който се открива много впечатляваща панорама на 360 градуса, макар че най-вероятно през сухия сезон на хоризонта ще има много мараня.

Аз се качих за изгрева, като стигнах до подножието на планината със скутер, на около 20 минути от Хпа Ан. Входът струва 4000 MMK и, като се има предвид 600-метровата денивелация, те очаква около час, час и половина ходене, в зависимост от темпото (All Trails). Препоръчително е да го направиш по изгрев или във всеки случай рано сутрин, за да избегнеш жегата през деня.

След като стигнахме на върха, ме посрещна група местни младежи, които ме накараха да седна да хапна Mohinga, традиционно бирманско ястие, преди да гледам изгрева. Последният не беше особено впечатляващ, но във всеки случай беше хубаво преживяване.

Преди да се върнеш в града, разгледай Lumbini Garden (Google Maps) в подножието на Mount Zwegabin – има стотици статуи на Буда, наистина впечатляващо!

Изгрев на връх Звегабин.

Връх Таунг Уайн

Mount Taung Wine (Google Maps) е по-малко „тежка“ алтернатива на връх Звегабин, много по-малко претъпкан, а според мен и гледката е още по-хубава или във всеки случай много сходна. Аз отидох по залез, но и изгревът не трябва да е лош!

Стигни до това място със скутера си, оттук посоката е съвсем ясна, а ако ти трябват напътствия, има няколко сергии, където можеш да попиташ. Като се качвах с бърз ход, ми трябваха около двадесет минути до върха, но дори и без бързане не би трябвало да ти трябват повече от 40 минути. На върха има малка ступа с изглед на 360 градуса и когато бях там, имаше само петима други души; препоръчвам го повече от връх Звегабин. Входът е безплатен, но в началото на пътеката, ако искаш, можеш да оставиш дарение.

За финал не напускай Хпа Ан, без да си получил масаж от слепи хора в този център. Не само че подкрепяш наистина интересен проект, но ще получиш най-хубавия масаж, който съм имал, и то само за 7000 MMK за сесия от час и половина.

Върховете на Mount Taung Wine.

Как да стигнеш до Хпа Ан

От Янгон са около 7 часа, 8000 MMK, до Мавламяйн на юг са около два часа, до Мае Сот, откъдето можеш да преминеш границата към Тайланд, са около 3 часа с микробус; може да поискат 15 000 MMK, но спокойно можеш да свалиш цената до 10 000 MMK.

От Хпа Ан можеш да вземеш и лодка по реката, която слиза чак до Мавламяйн; не съм го правил, но изглежда пътуването е хубаво. Би трябвало да има лодка всеки ден в 8:15 на цена 14 000 MMK.

Къде да спиш в Хпа Ан

Thanlwin Pyar Guest House е с голяма разлика най-доброто място за настаняване за самотни пътешественици. Почти винаги е пълно, така че е добре да резервираш предварително. Аз споделих тройна стая в River View Hotel, наистина мил персонал и хубава закуска.

Изходът на Bat Cave.

Мавламяйн

Мавламяйн, с население от над триста хиляди души, по големина е четвъртият град в Мианмар. Превзет от британците по време на първата завоевателна кампания през 1826 г., той е бил колониалната столица от 1827 до 1852 г. И този град е определено встрани от класическия туристически маршрут, но може със сигурност да бъде интересен етап, особено за тези, които пристигат по суша от Тайланд.

Какво да видиш и правиш в Мавламяйн

Малко както в Хпа Ан, препоръчително е да наемеш скутер, за да разгледаш града и околностите.

Манастирът Win Sein Taw Ya

Тук можеш да видиш най-големия лежащ Буда в света, дълъг около 180 метра и висок 30, разположен на около 20 км от града и заобиколен от множество други ступи, статуи и религиозни сгради (Google Maps). Входът е безплатен, но разбира се можеш да оставиш дарение. Както вече казах, наемането на скутер е вероятно най-практичната опция; няма обществен транспорт, но като алтернатива тук-тук отиване и връщане не би трябвало да струва повече от 35 000 MMK.

Пагодите Mahamyatmuni и Kyaik Thanlan

Това са двете най-важни пагоди в града и се намират в центъра, на малко разстояние една от друга. Kyaik Thanlan (Google Maps) е по-високата от двете и предлага отлични гледки към града с панорама на 360 градуса, особено препоръчителна по залез.

Than Phyu Zayat, Setse Beach и Kyaikkhami

Други две екскурзии, които могат да се направят за един ден с тръгване от Мавламяйн, са към Than Phyu Zayat и към Setse Beach на юг. Вторият е плаж, не точно карибски, но симпатичен, а първият е град, където можеш да посетиш Death Railway Museum и военното гробище. Ако искаш, можеш да продължиш по-нататък до Kyaikkhami, за да посетиш пагодата, минавайки през селото Panga, където има множество солници.

Накрая, не забравяй да посетиш нощния пазар за автентично преживяване, а за любителите на музеите Mon Cultural Museum изглежда е интересно място за посещение, където са събрани информация и артефакти, свързани с етноса мон; входът струва 2 $.

Пагодата Kyaikkhami.

Как да стигнеш до Мавламяйн

От Янгон са около 7 часа, 10 000–15 000 MMK в зависимост от автобуса. От Хпа Ан са около два часа, 1200 MMK с местен автобус, 7500 MMK с климатизиран микробус; както казах по-рано, от Хпа Ан има и връзки с лодка, със сигурност по-приятно като пътуване. Накрая, има директни връзки с Мае Сот на границата с Тайланд, около 4 часа, 10 000 MMK с микробус.

Къде да спиш в Мавламяйн

The Old Moulmein Hostel на практика е единственият хостел в града; ако търсиш евтини самостоятелни стаи, виж Pinlon Hostel.

Калау

Разположен на около 50 км от езерото Инле, Калау е малък град кръстопът за всеки, който иска да предприеме еднодневен или многодневен трекинг към Inle Lake.

Какво да видиш и правиш в Калау

Градът, макар и симпатичен, няма много да предложи и повечето пътешественици накрая прекарват само една нощ, изключително за да организират трекинга. Ако имаш няколко часа на разположение, препоръчвам да се разходиш из местния пазар – превъзходна храна на смешно ниски цени, която си струва да опиташ по обяд; пробвай „Hon Toke“, подобно на мексиканското тамале.

Манастирът Thein Taung пък е идеалното място за наблюдаване на залеза. Накрая, ако искаш хубав масаж преди началото на трекинга, виж този център.

Трекинг към Inle Lake.

Трекинг към езерото Инле

Както вече казах, това е основната причина, поради която хората идват в Калау; възможностите са много, както и агенциите: от краткия вариант за един ден до най-дългия от три дни и две нощи, който избрах аз.

Минава се през наистина селски райони, посещават се малки села и се върви през полята. Нощем се спи в наистина семпли homestay. Особено в напреднал сух сезон пейзажът е изключително сух, така че не очаквай спиращи дъха гледки към оризови тераси, но като цяло е наистина вълнуващо и приятно преживяване.

Аз избрах най-дългия вариант: първия ден извървяхме 23 км, втория ден 27 км и накрая последния ден 14 км, като стигнахме до западния бряг на езерото, откъдето се взима лодка към град Nyaung Shwe. В този град се намират повечето хостели и хотели, но, както вече казах, възможностите са наистина много и те каня да обиколиш агенциите, за да разбереш кой маршрут предпочиташ най-много.

Аз завърших трекинга с Uncle Sam, като платих 45 000 MMK, и ми хареса наистина много. Още по-евтина компания, но с по-големи групи, е Ever Smile, 40 000 MMK. Ако пък искаш нещо по-ексклузивно, Ko Min Kalaw е известна с алтернативни маршрути по по-малко отъпкани пътеки; отзивите са великолепни, но цените са много по-високи.

Местен влак в едно от посетените села.

Къде да спиш в Калау

По онова време пътувах в група и взехме две самостоятелни стаи в Richard’s Inn; евтино, чисто и с включена хубава закуска. Ако пътуваш сам и търсиш общо спално помещение, виж Hotel Kalaw и Parami Hotel.

Как да стигнеш до Калау

На практика всеки автобус към Inle Lake може да те остави в Калау, което означава, че има връзки от всички основни дестинации в страната (Янгон, Хпа Ан, Паган, Мандалай и Хсипо). Има и влакове, но те са много по-бавни от автобуса. Ако пък искаш да летиш, най-близкото летище се казва Heho Airport и е на около един час с кола.

Езерото Инле

Езерото Инле, или по-често Inle Lake, се смята за втората голяма атракция на Мианмар след Паган. Езерото, макар и изключително туристическо и понякога наистина малко автентично, остава въпреки това очарователно място.

Nyaung Shwe е главният град на брега на езерото, тук се намират повечето хотели и хостели. За да влезеш в района на езерото Инле, трябва да платиш такса за вход, която е 15 000 MMK; технически билетът е валиден пет дни, но след като веднъж си влязъл, едва ли някой ще провери билета ти. Ако решиш да правиш трекинга, точно преди да стигнеш до езерото ще намериш контролен пункт, където се плаща входът; ако пристигнеш с автобус, ще има човек на автогарата.

Залез над езерото Инле.

Какво да видиш и правиш на езерото Инле

Обиколката с лодка е на практика единственият начин да разгледаш езерото; разбира се, могат да се организират и частни обиколки, но по принцип се предлагат два вида „стандартни“ обиколки: първата включва посещение на някои магазини за сувенири и „типични“ занаяти, където капитанът на лодката взима комисиона и затова е по-евтина – аз платих 9000 MMK. Втората пък не включва спирките в магазините и затова е по-скъпа.

Освен това можеш да избереш между сутрешната обиколка, с която виждаш изгрева над езерото и се връщаш в Nyaung Shwe в началото на следобеда, или следобедната обиколка, която тръгва в късната сутрин и се връща в града точно след залеза.

Макар че може да изглежда неинтуитивно, намерих за наистина интересно да посетя някои от магазините, където спряхме, тъй като се предлага един вид екскурзия с водач в работилницата за производство, преди да ти предложат продуктите за продажба, които обаче изобщо не си задължен да купуваш. На мен ми хареса най-вече тази с лотосовите влакна, които се използват за тъкане на дрехи, наистина завладяващо!

Работилница за лотосови цветя.

Друга спирка, която на практика винаги е включена в обиколката с лодка, е тази в Inthein, позната и като „мини Паган“. Има стотици ступи, входът е безплатен, но ти искат 5000 MMK, за да правиш снимки; не знам дали това е законно, или не.

Накрая, не забравяй, че ако решиш да снимаш рибарите/актьорите, облечени по традиционен начин и с типичните мрежи, които вече никой не използва, бакшишът е на практика задължителен. Както казах току-що, последните са актьори и живеят от това, а не от риболов! А снимането на всеки друг рибар е безплатно!

За финал, в центъра на Nyaung Shwe си струва да посетиш пагодата Yadana Man Aung, макар и не изключителна, както и местния пазар, и разбира се да пробваш традиционен масаж – възможностите за това със сигурност не липсват; повечето традиционни центрове искат само 7000 MMK за час масаж, аз бях тук и го препоръчвам.

Inthein.

Как да стигнеш до езерото Инле

Стигането до езерото Инле, или по-точно до Nyaung Shwe, е относително лесно от всяка друга дестинация в страната. Както при Калау, най-близкото летище е това в Heho, оттам са още 45 минути с такси, 25 000 MMK. От Янгон с автобус са около 12 часа, 7–8 часа от Мандалай и Паган, 8 часа от Хсипо.

Забележка: Някои автобуси те оставят в Shwenyaung, който се намира на около 20 минути от Nyaung Shwe, затова е добре да потвърдиш крайната точка, преди да резервираш. От Shwenyaung понякога има пикапи за 1000 MMK или споделени таксита за 8000–10 000 MMK.

Има и влакове към Shwenyaung, но, както при всяка друга дестинация, последните, макар и по-евтини, са много по-бавни от автобусите.

Къде да спиш на езерото Инле

Song of Travel в Nyaung Shwe е един от най-добрите хостели, в които съм бил, и не мога да го препоръчам достатъчно – персоналът е наистина грижовен, общите спални са просторни и супер удобни, закуската е включена и се сменя всеки ден, наемането на колела е безплатно и, ако след края на трекинга стигнеш до кея на Nyaung Shwe, ще дойдат да те вземат безплатно с тук-тук. Добре е да резервираш предварително, защото често е пълно; ако решиш да удължиш престоя си, предлагат отстъпка от 1 $. Отлична алтернатива е BaoBed Hostel.

Хсипо

Хсипо е главният град на щата Шан, в североизточната част на страната.

Какво да видиш и правиш в Хсипо

Градът е отлична база за еднодневни или многодневни трекинг преходи в северната част на Мианмар, сред етнически села, водопади, чаени плантации и хълмисти пейзажи; освен това – намирайки се на около 500 метра надморска височина – предлага много по-приятен климат в сравнение с останалата част от страната, особено с Мандалай и Паган.

Хсипо по залез.

Вземи влака от Pyin Oo Lwin до Хсипо или обратно

Преди да говорим за нещата, които можеш да правиш в Хсипо и околностите, е добре да спомена пътуването с влак, което много хора решават да направят. Това всъщност е единственият влак, който взех по време на пътуването ми в Мианмар: живописен участък, по който се минава през виадукта Гоутейк, построен от британците по колониално време, наистина впечатляващо инженерно съоръжение за онова време.

Актуализация от октомври 2026 г.: на 24 август 2025 г. виадуктът Гоутейк беше сериозно повреден от експлозия по време на продължаващия в страната конфликт. Според железниците на Мианмар ремонтните работи са приключили през ноември 2025 г. (тук можеш да прочетеш новината, на английски), но преди да тръгнеш, ти препоръчвам да провериш дали пътническият влак по този маршрут отново работи.

Целият маршрут на влака минава през хълмисти и селски пейзажи и дава на пътниците уникално преживяване. Ако в Мианмар още не си се качвал на влак, това определено е нещо, което си струва да пробваш.

Влакът е много стар и щом достигне максималната си скорост (около 50 км/ч), ще усетиш как целият вагон започва да подскача. Ако си на място до прозореца, вероятно ще ти се случи да откриеш някое листо или малко клонче между краката си; всъщност почистването встрани от релсите оставя малко да се желае, или по-скоро изглежда, че самият влак се грижи да реже и подрежда тревата около релсите.

Въпреки че влакът свързва директно Мандалай с Хсипо, моят съвет е да хванеш влака (или да слезеш, в зависимост от посоката, от която идваш) в Pyin Oo Lwin. Така, като продължиш по пътя, а не по релсите, спестяваш поне три часа път.

Пътуването с влак по участъка Хсипо – Pyin Oo Lwin струва 2750 MMK в първа класа и 550 MMK в обикновена; разбира се, препоръчвам страната до прозореца. Тръгва от Хсипо в 9:45, като билетите се продават от 8:45; особено през високия сезон страната до прозореца в първа класа много бързо се разпродава (Google Maps).

От гарата на Pyin Oo Lwin (Google Maps) има курсове с пикап към центъра на Мандалай на цена 2000 MMK. Ние успяхме да убедим шофьора да ни закара чак до хостела, иначе официалната спирка е пред гарата. Ако искаш да направиш пътуването в обратната посока, можеш да вземеш пикап на това място или споделено такси за около 5000 MMK; влакът тръгва в 4:00 сутринта от Мандалай и пристига в 7:52 в Pyin Oo Lwin.

Лично аз не спрях, но изглежда Pyin Oo Lwin е симпатичен град, където можеш да прекараш два-три дни; запознах се с един корейски младеж, който ми го препоръча, заедно с водопадите, които се намират на юг от центъра.

Виадуктът Гоутейк.

Трекинг в околностите на Хсипо

Най-после говорим за Хсипо. В града агенциите за трекинг са много, както и наличните възможности; по принцип има от еднодневни трекинг преходи, през такива от два дни и една нощ, до такива от три дни и две нощи. И тук, както при трекинга към Inle Lake, не очаквай спиращи дъха пейзажи – преживяването е свързано най-вече с посещението на селата.

Въпреки че неведнъж ми бяха препоръчвали да направя трекинга с водач на име Kham Lu (с когото можеш да се свържеш в WhatsApp на този номер +95 9250 693 985 и да погледнеш фантастичните отзиви), за съжаление щях да съм единственият клиент и обиколката щеше да ми излезе доста скъпо. Така че реших да се присъединя към група младежи, с които се запознах в микробуса към Хсипо, която беше резервирала с Mr Bike, като платих 35 000 MMK за трекинга от два дни и една нощ. Отнесоха се с нас наистина добре и нямам никакви оплаквания от обиколката, но със сигурност не беше незабравимо преживяване.

Забележка: Не е възможно да правиш трекинг в района без водач; някои зони все още са минирани и след инцидент, при който един германски младеж загуби живота си, да се впускаш сам е абсолютно забранено.

Трекинг в Хсипо.

Посети Shan Palace

По-скоро от дворец, става дума за къща, разположена на североизток от центъра, седалище на кралското семейство, което е начело на етноса шан и чийто крал „загадъчно“ изчезна по време на военния преврат през 1962 г.

Днес за резиденцията се грижат племенникът и съпругата му, която смело всеки ден разказва историята на региона през последните 50 години, като навлиза в подробности за събитията от историята на нейното семейство. История, разбира се, неудобна за режима.

За съжаление по време на престоя ми в Хсипо принцесата не беше в града, но по принцип почти винаги е там и може да чуеш историята от първо лице приблизително между 15:00 и 18:00. Като алтернатива можеш да прочетеш книгата, написана от нея самата, със заглавие: „Twilight over Burma: My Life as a Shan Princess.“

За финал, има поне два-три водопада, до които можеш да стигнеш самостоятелно в околностите на града: Nam Tuk (Google Maps) и Nam Hu Nwe (Google Maps). Една панорамна площадка (Google Maps), откъдето можеш да видиш хубав залез над града, и накрая можеш да се разходиш пеша до малкия Паган (Google Maps), където има симпатични храмове и, преди да се върнеш в града, се наслади на превъзходно ядене в Mrs. Popcorn Garden.

Посещение на училището в едно от селата по време на трекинга.

Как да стигнеш до Хсипо

Както вече казах, много хора решават да стигнат до града или да го напуснат с влак; ако идваш от юг, лично аз смятам, че идеалното е да вземеш микробус от Nyaung Shwe, 18 000 MMK, около 8 часа, и след това да хванеш влака към Мандалай, или да направиш обратното, ако идваш от север.

Къде да спиш в Хсипо

Споделих за два-три дни двойна стая в Lily Guest House и я препоръчвам. Отлично съотношение между качество и цена, със закуска блок маса. Първата нощ прекарах в Yee Shin Guesthouse, малко по-евтин, но нищо особено, а закуската не е толкова хубава. На връщане от трекинга, като вече не можех да споделям стаята, се преместих в Nam Khae Mao Guest House, само 5000 MMK за единична стая; посещава се изключително от местни, но ти гарантирам, че изобщо не е лошо… ако можеш да живееш без wifi!

Мандалай

Мандалай е вторият по големина град в страната и несъмнено най-важният град в северната част на Мианмар. Въпреки че мнозина го подминават, аз пък смятам, че има повече от няколко атракции, които да те държат зает поне два-три дни.

Какво да видиш и правиш в Мандалай

Градът се развива около кралския дворец, който лично не съм посещавал; отзивите за него са доста противоречиви – има такива, които казват, че абсолютно трябва да се види, и други, които го смятат за фарс, защото оригиналният дворец е бил разрушен по време на бомбардировките през Втората световна война, а това, което се вижда сега, е само реплика, построена през деветдесетте години. Изборът е твой. Входът е включен в комбинирания билет, който дава достъп и до други обекти и струва 10 000 MMK. Носи паспорта си.

Kuthodaw Pagoda.

Kuthodaw Pagoda, Sandar Mu Ni Pagoda и Kyauktawgyi Paya

Kuthodaw Pagoda (Google Maps), Sandar Mu Ni Pagoda (Google Maps) и Kyauktawgyi Paya (Google Maps) се намират наистина на малко разстояние една от друга в подножието на Mandalay Hill и затова се разглеждат лесно за два-три часа, може би преди да се качиш на хълма, за да се любуваш на залеза.

Kuthodaw Pagoda е мястото, където се намира това, което се смята за най-голямата книга в света, образувана от стотици каменни плочи (730 на брой, за да бъдем точни), които се намират в ступите около главната пагода и съдържат ученията на Буда на езика пали. Технически за влизане е необходим комбинираният билет, но проверките са редки и аз влязох без билет.

Входът към Sandar Mu Ni Pagoda и Kyauktawgyi Paya е безплатен; първата е особено впечатляваща, най-вече гледана отгоре (Mandalay Hill), а втората има гигантска статуя на Буда.

Ако си купил комбинирания билет, можеш да посетиш и близкия манастир Shwenandaw, построен изцяло от дърво. Тук можеш да се възхитиш на прочутата резба, която го характеризира. Ако търсиш по-малко туристическа алтернатива с безплатен вход, виж манастира Shwe In Bin.

Sandar Mu Ni Pagoda.

Mandalay Hill

Този хълм, който господства над града (Google Maps), е отличен начин да прекараш два-три часа и, както казах току-що, е идеалното място, от което да се любуваш на залеза. До върха води път, но горещо препоръчвам да вървиш пеша от подножието; стълбите минават покрай доста храмове, преди да стигнеш до главната пагода на върха на хълма, за която се плаща вход от 1000 MMK.

Честно казано, гледката не се променя особено и има няколко места, където можеш да спреш да се любуваш на панорамата, без непременно да стигаш до върха и да плащаш входа. Между другото, в една от пагодите по-надолу е пълно с монаси, повече или по-малко млади, които искат да упражняват английския си, така че ако ти се говори, да опознаеш тяхната култура или просто да направиш добро дело, можеш да спреш тук. Ако не греша, това е предпоследната или третата от края пагода преди върха.

Панорама от Mandalay Hill.

U Bein Bridge

Емблематичният мост, дълъг около 1,2 километра, е най-дългият в света, построен от тиково дърво (Google Maps). Може би защото мястото е изключително фотогенично, но да прекарам един час в наблюдаване как местните пресичат моста и как рибарите наоколо ловят беше изключително запомнящо се.

Ако решиш да наемеш скутер за целия ден, спокойно можеш да комбинираш посещението с това на други обекти в околностите и дори с посещение на Mingun от другата страна на реката. Аз исках да отида по изгрев и затова взех Grab скутер, 5000 MMK; шофьорът предложи да почака един час и след това ме върна обратно за още 5000 MMK. Ако не държиш непременно на изгрева, не би трябвало да имаш проблеми да намериш някого, с когото да споделиш такси, и да платиш още по-малко, като посетиш може би и близкия манастир Mahagandayon, построен през 1914 г. Това е най-големият будистки манастир в Мианмар; идеалното е да го посетиш преди 10:30, за да присъстваш на тържествените ритуали.

U Bein Bridge.

Mingun

Mingun се намира от другата страна на реката и е отлична еднодневна екскурзия, която може да се направи с ферибот или, както казах по-рано, ако решиш да наемеш скутер, можеш да я комбинираш с посещението на U Bein Bridge и някои други обекти.

След като пристигнеш на местоназначението, трябва да платиш вход за археологическия район на Mingun, който струва 5000 MMK. Фериботът струва 5000 MMK, тръгва в 9:00 от това място (Google Maps) и се връща в 13:00.

В Mingun всичко, което има за гледане, се намира в радиус от няколко километра. Основните обекти са: Mingun Pahtodawgyi, позната и като незавършената пагода, описвана от някои като най-голямата купчина тухли в света; гигантската камбана на Mingun и накрая Mya Thein Tan Pagoda, позната и като „White Pagoda“, несъмнено най-впечатляващият от трите обекта.

Бялата пагода в Mingun.

Как да стигнеш до Мандалай

Международното летище на Мандалай е най-новото и модерно в страната, намира се на около 45 км на юг от града; частно такси би трябвало да струва около 15 000 MMK, а споделени таксита и микробуси – 4000 MMK.

Има поне три автогари, всяка от които предлага връзки към различен регион на страната. Като се има предвид, че на практика всички хостели и агенции, които продават билети, включват „pick up“ до хостела/хотела, не бих се безпокоил кой знае колко. По принцип има чести връзки към всички основни туристически дестинации.

Къде да спиш в Мандалай

Лично аз спах в Aplus Hostel, нов хостел, който предлага отлично съотношение между качество и цена; терасата на покрива е фантастична, както и wifi-то, единственото ми оплакване са размерите на общите спални: малко прекалено малки! Mansion Hostel се намира наблизо, един приятел е спал там и изобщо не изглежда лошо.

Паган

Ето че най-после стигнахме до причината, поради която всяка година толкова много хора посещават Мианмар. Разположен на брега на река Иравади, Паган предлага най-голямата и най-гъсто концентрирана колекция от будистки храмове, пагоди и ступи в света, много от които датират от единадесети и дванадесети век.

Смята се, че в миналото, по време на златната епоха на града, е имало над 13 000 постройки, храмове и ступи, а днес са останали около 2200, но те уверявам, че градът остава абсолютно омагьосващ. През 2019 г. градът най-после беше вписан в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Залез в Паган.

Забележка: Входът към археологическия район струва 25 000 MMK, а билетът е валиден пет дни. Ако пристигнеш с такси от автогарата или от летището, шофьорът ще спре на контролния пункт, за да си купиш пропуска. За разлика от езерото Инле, тук проверките се правят най-вече на входа на изкуствените хълмове, построени за наблюдаване на изгрева и залеза, тъй като от няколко години насам изкачването на върха на храмовете, както беше в миналото, вече не е възможно.

Какво да видиш и правиш в Паган

Ако имаш поне малко опит с шофирането, горещо препоръчвам да наемеш така наречените „e bike“ или електрически скутери, които струват само 7000 MMK на ден и ти позволяват да стигнеш навсякъде; препоръчвам също да съсредоточиш силите си за разглеждането на града в първите часове на деня или по-късно, в късния следобед. Средните часове на деня са изключително горещи.

Изгрев, залез и храмове

Много е вероятно след като си видял храмове и ступи дори само за един цял ден, да си му дошъл до гуша, особено ако вече доста време обикаляш из тази част на света. Затова по-долу изброявам тези, които се смятат за „задължителни“ и могат спокойно да бъдат посетени за един ден: Shwezigon Pagoda (Google Maps), Ananda Temple (Google Maps), Shwegugyi Phaya (Google Maps), Thatbyinnyu Temple (Google Maps), Sulamani Temple (Google Maps), Dhammayangyi Temple (Google Maps), Shwesandaw Phaya (Google Maps) и близкия гигантски лежащ Буда (Google Maps), накрая този храм (Google Maps), който пазачът може да отвори за теб.

Входът на Shwezigon Pagoda.

Що се отнася до панорамните места за изгреви и залези, буквално прекарах пет дни в търсене на най-добрите. За изгрева препоръчвам това място (Google Maps), на практика непознато за тълпата, което предлага отлична гледка към Shwesandaw Phaya, Dhammayangyi Temple и въздушните балони. Добра алтернатива е Angel’s sunrise hill (Google Maps).

Що се отнася до залеза, Sulamani Sunset hill (Google Maps) не е лошо, но ако искаш да пробваш късмета си, на това място (Google Maps) срещнах един местен с „клиент“, който с една стълба, подпряна на храм, даваше достъп до покрива. Разбира се, това не е законно и предполагам, че не е там всеки ден, но аз се насладих на хубав залез.

За финал, е изключително вероятно да те заговорят местни, които знаят „тайни панорамни места“, откъдето да наблюдаваш изгрева или залеза; често става дума за незаконни места, както в току-що описания случай, а друг път са малко познати места, откъдето наистина има красиви гледки. Поискай да ти покажат снимки и след това прецени, не обещавай да купуваш картини в замяна на съвета, защото може да излезе наистина скъпо, разберете се срещу пари.

Изгрев в Паган.

Полет с балон

Това е наистина скъпо, но несъмнено уникално за света преживяване; цената е около 300 $ за един час полет. Лично аз не успях да оправдая такава цена, но едно момиче, с което пътувах по онова време, реши да си направи подарък и според нея абсолютно си е струвало.

300 $ са две седмици бюджет за пътуването ти, разбира се, изборът е абсолютно личен. За твоя информация, балоните летят изключително по изгрев през сухия сезон, приблизително от ноември до април. По принцип можеш спокойно да резервираш и предишния ден.

Mount Popa

На 1500 метра надморска височина, на около 60 км от Паган, връх Попа (Google Maps) е изгаснал вулкан, на чийто връх се намира очарователен манастир; доста популярна дестинация, защото от Паган може да се посети за един ден.

За да стигнеш до върха, трябва да изкачиш цели 777 стъпала. За щастие по-голямата част от пътеката е на сянка и по пътя има множество местни, които продават храна и напитки. Освен това има много маймуни и затова не се препоръчва да носиш храна. След като стигнеш до върха, ако времето позволява, гледката е отлична и спокойно се вижда в далечината река Иравади.

Връх Попа.

Как да стигнеш до Паган

Връзките от Мандалай са чести, пътят е около 5 часа, а цената от 9000 MMK включва вземане от хостела/хотела ти. От Мандалай, ако искаш, можеш да слезеш до Паган и с ферибот; теоретично има ежедневно отпътуване в 7:00, 8–9 часа и около 40 $; има и slow boat, използвана от местните, която струва около 10 $, но отнема до 17 часа.

Има също директни автобуси от Янгон, около 11 000–22 000 MMK в зависимост от избрания автобус, 9–10 часа. От Inle Lake са 8–10 часа, 15 000–25 000 MMK. Във всеки случай всички автобуси за дълги разстояния пристигат на гарата, която се намира на около 7 км извън града, където таксиметровата мафия не ти позволява да се качиш на пикапите, използвани от местните, които отиват в центъра. Grab не работи, а официалната тарифа е 8000 MMK, макар че вероятно отначало ще ти поискат много повече.

До града може да се стигне и с влак, но времето за пътуване нараства значително. Накрая, Паган има малко летище, което предлага вътрешни полети към основните градове в страната.

Къде да спиш в Паган

Двата основни района, където можеш да отседнеш, са Nyaung-U и New Bagan; честно казано, няма никаква разлика. И двата са на практика на еднакво разстояние от руините. Ако търсиш евтина стая с отлична включена закуска, горещо препоръчвам Shwe Nadi Guest House. Имат и общо спално помещение и препоръчвам да резервираш предварително, защото често са пълни.

Ако пък искаш по-социална атмосфера, виж BaoBed Hostel, OstelloBello и OstelloBello Pool; и трите са отлични хостели, макар и не точно евтини.

Морето в Мианмар

Тези, които следват, са все дестинации, които не съм посещавал лично, но са идеални за всеки, който иска да прекара няколко дни на морето.

Нгапали

Това е вероятно най-популярната плажна дестинация, особено сред местните. Основният плаж не е точно „backpacker friendly“, има множество курорти и усещането е за луксозна дестинация, но изглежда не липсват алтернативи да я посетиш, без да похарчиш цяло състояние.

За общ преглед на дестинацията, възможните дейности, къде да спиш и т.н. препоръчвам да погледнеш тази публикация.

Плаж в Нгапали.

Нгве Саунг и Чаунгта

Това са две дестинации в южната част на страната, станали популярни през последните години; изглежда плажът не е толкова хубав като в Нгапали, но ако търсиш по-малко отъпкана алтернатива да прекараш няколко дни на морето в Мианмар, ти препоръчвам да разгледаш тези две дестинации. На тази страница ще намериш ръководство.

Пагода в Чаунгта.

Архипелагът Мергуи

Този архипелаг, в най-южната част на страната на границата с Тайланд, предлага едни от най-добрите места в света за гмуркане. Има стотици райски острови (над осемстотин!), които за съжаление към днешна дата, доколкото знам, не предлагат много възможности за тези, които пътуват с ограничен бюджет. Изглежда има само няколко курорта, откъдето след това могат да се организират екскурзии. Популярна алтернатива, особено за водолазите, са корабите liveaboard.

Възможни маршрути в Мианмар

За да посетиш всички описани места, ще са нужни около два месеца. Като се има предвид, че визата е само за 28 дни и много хора така или иначе нямат толкова време на разположение, по-долу изброявам няколко маршрута за една или повече седмици, които обхващат основните туристически дестинации и могат да се използват като отправна точка за изграждане на маршрут според собствените интереси и в светлината на описаното досега.

Маршрут за една седмица в Мианмар

С една-единствена седмица на разположение лично препоръчвам да се концентрираш върху Паган, Мандалай и езерото Инле; ако пристигнеш в Янгон, тогава си струва да прекараш един ден в града, иначе препоръчвам да спестиш време и да останеш в северната част на страната, като летиш директно до Мандалай.

Янгон (1 нощувка)

Ден 1:

Разгледай града, посети пагодата Шведагон, след това вземи нощния автобус към Паган или самолет на следващия ден.

Паган (2 нощувки)

Ден 2:

Посети храмовете, наслади се на залеза.

Ден 3:

Полет с балон (ако можеш да си го позволиш!), иначе разгледай града, не пропускай изгрева.

Езерото Инле (2 нощувки)

Ден 4:

Трансфер до езерото Инле.

Ден 5:

Обиколка на езерото.

Мандалай (1 нощувка)

Ден 6:

Трансфер езерото Инле – Мандалай. Залез от Mandalay Hill.

Ден 7:

Ако си пристигнал в Мандалай, тогава технически имаш един допълнителен ден, който препоръчвам да прекараш между различните пагоди на града, Mingun или каквото и да е друго, което те интересува. В случай че си пристигнал в Янгон и имаш обратен полет от Янгон, тогава се съмнявам, че ще имаш време да направиш всичко това.

Маршрут за 10 дни в Мианмар

С десет дни на разположение съветът ми е да следваш току-що описания маршрут; в този случай да пристигнеш в Янгон би могло да е „за предпочитане“, за да прекараш там ден-два, преди да следваш едноседмичния маршрут, като в края на пътуването останеш малко по-дълго в Мандалай.

Маршрут за две седмици в Мианмар

С петнайсет дни на разположение лично бих добавил само един етап, Хпа Ан, и една симпатична дейност като трекинга към Inle Lake, следвайки маршрута, описан по-долу:

Янгон (1 нощувка)

Ден 1:

Разгледай града, посети пагодата Шведагон.

Хпа Ан (3 нощувки)

Ден 2:

Трансфер до Хпа Ан. Връх Таунг Уайн по залез.

Ден 3:

Разгледай пещерите в околностите на града, както е описано в посочения раздел.

Ден 4:

Връх Звегабин по изгрев. Нощен автобус към Калау.

Калау (1 нощувка)

Ден 5:

Резервирай трекинга си за следващия ден, отпусни се и посети местния пазар.

Езерото Инле (4 нощувки)

Ден 6:

Първи ден от трекинга.

Ден 7:

Втори ден от трекинга.

Ден 8:

Трети ден от трекинга. Пристигане на езерото Инле.

Ден 9:

Обиколка на езерото Инле.

Паган (2 нощувки)

Ден 10:

Трансфер до Паган. Наслади се на залеза.

Ден 11:

Полет с балон (ако можеш да си го позволиш!), иначе разгледай града, не пропускай изгрева.

Мандалай (2 нощувки)

Ден 12:

Трансфер Паган – Мандалай. Залез от Mandalay Hill.

Ден 13:

Посети различните пагоди на града, Mingun или каквото и да е друго, което те интересува.

Ден 14:

Връщане в Янгон.

Маршрут за три седмици в Мианмар

Двайсет дни започват да са доста дълъг период; съветът ми е да следваш току-що описания маршрут, като може би прекараш няколко допълнителни дни в Паган и добавиш един етап, който може да е Хсипо или морска дестинация.

Маршрут за четири седмици в Мианмар

Това технически е максималният престой, разрешен от туристическата виза, въпреки че, както казах в началото на това ръководство, задържането след изтичане на визата не се наказва строго, така че спокойно можеш да прекараш няколко дни повече, без да си навлечеш много солени глоби.

Във всеки случай, с един месец на разположение би трябвало да можеш да обиколиш всички дестинации, описани в ръководството, с изключение на тези от раздела „Морето в Мианмар“, за които най-вероятно ще трябва да правиш компромиси.

Транспорт в Мианмар

Докато проучвах за пътуването си в Мианмар, често ми се беше случвало да чета, че инфраструктурата е лоша, пътищата са в много лошо състояние, а придвижванията – безкрайно дълги. Истината е, че през последните години положението се е подобрило неимоверно и магистралите, които свързват основните туристически дестинации, са в добро състояние.

Изключение правят пътищата към западното крайбрежие на страната и крайния юг на границата с Тайланд. Освен това е добре да помниш, че през дъждовния сезон положението може да се влоши драстично.

Автобуси в Мианмар

За тези, които имат ограничен бюджет, автобусите са без съмнение най-добрата опция. Има от всякакви видове, а за дългите маршрути често се предлагат така наречените „VIP“, които имат редове по три седалки вместо по четири, предлагайки така много място и добро ниво на комфорт.

Особено в нощните автобуси горещо препоръчвам да си вземеш суичър; въпреки че почти винаги се предоставя одеяло, климатикът се държи на ледени температури. На практика всяко място за настаняване, в което съм бил, има пълен списък с всички възможни дестинации, часове и цени на автобусите. Ако резервираш директно при компанията, можеш да спестиш нещо, но често автогарата се намира извън града, така че резервирането чрез собственото ти място за настаняване е много по-практично, защото често е включено и „pick up“ до хостела/хотела.

Друго превозно средство, използвано изключително много от местните за къси и средни разстояния, са стари пикапи Toyota, преустроени в „миниавтобуси“, с пейки отзад. Те са изключително евтини и често са единствената форма на обществен транспорт в отдалечени части на страната. По принцип тръгват само когато се напълнят или почти се напълнят. Маршрут, който много пътешественици с раница правят с тези пикапи, е този, който свързва Мандалай с Pyin Oo Lwin, истинско приключение.

Местен пикап в Мианмар.

Влакове в Мианмар

Въпреки обширната железопътна мрежа в страната, влаковете не са точно практичен начин за придвижване, а още по-малко бърз. Инфраструктурата датира от колониално време и на практика не е виждала никакви инвестиции през годините. В сравнение с автобусите времето за пътуване от точка А до точка Б е много често поне двойно, с изключение на линията Янгон – Мандалай, където въпреки това автобусите остават по-бързи.

Все пак да се качиш поне веднъж на влак в Мианмар определено е преживяване, което си струва. Както е описано в това ръководство, аз взех влака, който свързва Мандалай с Хсипо; друг популярен маршрут е Yangon Circular Train, описан в тази публикация.

Вътрешни полети в Мианмар

Ако бюджетът не е проблем, вътрешните полети са с голяма разлика най-практичният и бърз начин за придвижване из страната, особено между север, юг и евентуално западното крайбрежие. Държавната компания Myanmar National Airlines изглежда има относително лоши показатели за безопасност и ако е възможно, трябва да се избягва.

Някои частни компании, които извършват вътрешни полети, са: AirMandalay, Airmyp, Golden Myanmar Airways и Air KBZ.

Такси в Мианмар

Според личния ми опит като цяло таксиметровите шофьори са много по-честни в сравнение с останалата част от Югоизточна Азия, но все пак си струва да се пазариш за цената, преди да се качиш, а ако имаш SIM карта, в големите градове Grab, освен че е по-практичен, често е и по-евтин.

Пътуване до Мианмар: разходи

Ще се радваш да научиш, че пътуването в Мианмар струва наистина малко. Сред всички държави, които съм посетил, мисля, че обективно е една от най-евтините. Както вече казах в началото на това ръководство, често цените на настаняването и различните дейности се изразяват в американски долари, които затова се приемат широко като начин на плащане.

Разходи за настаняване в Мианмар

Настаняването е вероятно единственият нетипичен елемент, когато става дума за цени. Предвид неотдавнашното отваряне на страната някои дестинации все още нямат много хостели/хотели, конкуренцията е ниска и вследствие на това цените са „високи“. Нещата обаче се променят бързо и след няколко години предполагам, че цените ще паднат драстично.

Още сега те са във всеки случай повече от поносими, с цени в общо спално помещение, които обикновено са между 5–10 $, и самостоятелни стаи в гестхаус между 10–20 $. Често в Мианмар споделянето на двойна стая е по-евтино от две легла в хостел. Почти всички места за настаняване в страната включват закуската в цената.

Разходи за транспорт в Мианмар

Разходът за транспорт е наистина нисък, автобусите за дълги разстояния трудно струват повече от две евро на час във версията „VIP“, обикновените струват средно цели 30% по-малко, така наречените „pick up“ са изключително евтини, 70 км от Pyin Oo Lwin до Мандалай струват малко повече от едно евро. За таксита, както вече казах, препоръчвам да използваш Grab, където го има.

Типично ястие в Мианмар.

Разходи за храна в Мианмар

Уличната храна, или във всеки случай храната, сервирана в ресторантите, е сред най-евтините, които съм ял. Супа с нудълс може да се плати 500 MMK, дори по-обилно ядене трудно се плаща повече от 2000 MMK. На по-туристически места или в ресторанти със сервиране на маса, които са по-малко местни, можеш все пак да се нахраниш с около три долара.

Други разходи (теглене на пари и SIM карта)

Входовете към забележителностите често са платени за чужденците и безплатни за местните, но въпреки това не са прекалено скъпи. Няколко примера: Shwedagon Pagoda струва 10 000 MMK, езерото Инле 15 000 MMK, Паган 25 000 MMK.

Ако плащаш с карта, плащаш такса от 3%, така че е за предпочитане да плащаш в брой. Тегленето на пари обаче не е евтино; най-добрите опции са CB Bank, максимално теглене 300 000 MMK срещу 6500 MMK, и AYA Bank, която позволява да изтеглиш 400 000 MMK, пак срещу 6500 MMK. Според личния ми опит сумата може да се променя от банкомат на банкомат и не винаги се приемат международни карти.

Към 6500 MMK, начислявани от местната банка, разбира се, трябва да се добавят евентуалните такси, които плащаш на твоята банка, и затова те каня да погледнеш статията ми за най-добрите карти за пътуване.

Накрая, за тези, които искат SIM карта с данни, препоръчвам Telenor, който на национално ниво изглежда има най-доброто покритие. Има различни пакети с данни, аз платих 7500 MMK за шест гигабайта.

Ако имаш телефон, който поддържа eSIM, и искаш удобството да сърфираш веднага, без да трябва да купуваш местна SIM карта, тогава ти препоръчвам да използваш услуга като тази, предлагана от Airalo и Ubigi. Ако избереш това решение, има обаче поне две-три неща, които да обмислиш. Първо, с рядко изключение, гигабайтите се плащат много по-скъпо, отколкото биха стрували с местна SIM карта; второ, не винаги техният местен партньор е този с най-доброто покритие на територията.

На практика мисля, че повечето пътешественици биха направили по-добре да купят местна SIM карта (или може би да се опитат да купят eSIM от местен доставчик), но те каня да прецениш сам, тъй като изключения не липсват. Например, когато посетих Япония, планът, предлаган от Ubigi, беше по-изгоден от всяка местна SIM карта, която можех да купя, без да доказвам, че съм жител.

Мостът U Bein.

Пътуване до Мианмар: сигурност

Следното за съжаление вече не е вярно, превратът от 2021 г. отново вкара страната в състояние на силна нестабилност. Макар да е възможно да влезеш в Мианмар като турист, това не е нещо препоръчително. За актуална информация препоръчвам да провериш препоръките за пътуване на министерството на външните работи на своята държава (например на българското Министерство на външните работи).

Да пътуваш в Мианмар, дори сам или сама, е изключително безопасно, малко като в цяла Югоизточна Азия. Това се дължи най-вече на силната будистка култура, вкоренена сред населението, но отчасти и на авторитарния режим, който би се стоварил безмилостно върху всеки случай на насилие спрямо туристи.

На практика, като използваш минимум здрав разум и следваш някои съвети за безопасност при пътуване, не би трябвало да имаш никакви проблеми със сигурността. Все пак изключение правят някои региони на страната, където напрежението между централното правителство и местните етноси е наистина високо, което важи най-вече за крайния север, но говорим за провинции, отдалечени от класическите туристически маршрути, за които така или иначе са нужни специални разрешения и които не би могъл да посетиш без необходимите разрешителни. Ако се интересуваш, на тази страница ще намериш пълен списък на такива региони с ограничителни мерки, но отново, докато се придържаш към места, описани в това ръководство, изобщо не бих се тревожил.

За финал, уважавай местната култура, особено когато посещаваш свещени места като храмове, пагоди и манастири: поли, изключително къси панталони и потници не са разрешени, както и обувки, които трябва да се оставят отвън.

Планираш ли пътуване до Мианмар? Виж тези статии:

Каква раница за пътуване да избереш

Какво да вземеш на път

Имаш въпроси? Или актуална информация? Не се колебай да оставиш коментар или да ми пишеш в Instagram!

За дарения / виртуални пици и бира 🙂

Хареса ли ти статията? Запази я в Pinterest!
 

 



Вашият коментар