Често подценявана в полза на други, по-популярни дестинации в Югоизточна Азия, Малайзия всъщност има много повече за предлагане, отколкото хората си мислят: от модерния Куала Лумпур до многобройните национални паркове, дом на видове, уникални на планетата, като се мине през някои от най-хубавите плажове и места за гмуркане в света. Тази страна със сигурност не разочарова!
По време на няколко пътувания прекарах доста седмици в изследване на Малайзия с раница на гръб и в това ръководство ще намериш много полезна информация и съвети, за да организираш възможно най-добре пътуването си.
Бързо меню

Връх Кинабалу.
Температурите се променят наистина съвсем малко през цялата година, както и влажността, която остава винаги висока. Валежите са много по-чести през дъждовния сезон, но могат да се случат и през сухия сезон под формата на кратки явления само в рамките на следобеда. Като общо правило избягвай пика на дъждовния сезон, който се различава значително между отделните региони на страната.
Накратко и в общи линии:

Джамията Масджид Джамек в Куала Лумпур.
Притежателите на италиански паспорт получават безплатна туристическа виза за 90 дни в момента, в който влязат в страната (правилата зависят от гражданството ти, затова провери какво важи за теб). От 1 декември 2023 г. при пристигането в страната е необходимо да представиш Malaysia Digital Arrival Card (MDAC). Можеш да подадеш заявлението онлайн от три дни преди пристигането в Малайзия на официалния сайт.
Можеш да удължиш визата с още 30 дни, като отидеш в имиграционна служба или като направиш класическата „visa run“, тоест като излезеш от страната и влезеш отново, но внимавай, защото изглежда за предпочитане, за да избегнеш проблеми, да останеш извън страната поне два-три дни, иначе влизането, а с него и допълнителните 90 дни, не са гарантирани. Тук ще намериш интересна дискусия, ако искаш да навлезеш по-дълбоко във въпроса.
Малайзия не изисква задължителни ваксини, но хепатит А и В винаги се препоръчват.
За актуална информация относно визите и други неща препоръчвам да провериш препоръките за пътуване на министерството на външните работи на своята държава (например на българското Министерство на външните работи).

Зелена усойница от Борнео, национален парк Мулу.
Както вероятно вече знаеш или както все пак виждаш от картата по-долу, Малайзия може да се раздели на два ясно различими региона: полуостровна Малайзия и така нареченият Борнео – див остров, който Малайзия споделя с Индонезия и малкия султанат Бруней.
В това ръководство ще намериш информация и маршрути и за двата региона, удобно разделени в две ясно разграничени секции; ще започнем с полуостровна Малайзия.
Цените често са изразени в местна валута. Официалната валута на Малайзия се нарича „малайзийски рингит“ и се съкращава като „MYR“ или просто „RM“.
Курсът е около 1€ = 4,58 MYR. За актуалния курс ти препоръчвам да погледнеш тази страница.

Забележка: Няколко пъти в хода на ръководството ще намериш линкове към https://www.alltrails.com/. Ако искаш да използваш офлайн навигацията директно от приложението на AllTrails, трябва да преминеш към про версията. Можеш обаче да заобиколиш проблема, като изтеглиш координатите от настолната версия на сайта във формат „Google Earth KML“ и след това ги качиш в Organic Maps, което е определено едно от любимите ми приложения за пътуване.
Най-вероятно „KL“ ще бъде отправната ти точка; според мен два-три дни в града са повече от достатъчни – не ме разбирай погрешно, градът с контраста си между старо и модерно е наистина очарователен, но малкото туристически атракции, които предлага, могат да се видят за кратко време.
За разлика от други градове в Югоизточна Азия, Куала Лумпур има изключително ефективно (и евтино) метро, затова препоръчвам да се възползваш от него; придвижването в града е наистина лесно.
Препоръчвам да започнеш от центъра на града, например като посетиш „City Gallery“, който по същество е посетителски център, където, освен всичко друго, можеш да разгледаш триизмерен модел на KL с маркирани всички основни атракции. Входът е безплатен.
Във всеки случай в центъра ще намериш повечето сгради от колониалната епоха, построени от англичаните. Бившите административни сгради и сградата на султан Абдул Самад се намират на главния площад на града, площад Мердека. На около 10 минути пеша препоръчвам освен това да хвърлиш едно око на старата гара.

Площад Мердека.
Пак на главния площад се намира „Royal Selangor Club“, клуб, използван като място за срещи от висшите кръгове на английското общество по времето на колониализма, и накрая, недалеч от площад Мердека, има една очарователна джамия, наречена Масджид Джамек, отворена за посетители всеки ден 10:00–12:30 / 14:30–16:00, с изключение на петък. Пак на тема джамии – националната джамия на Малайзия е гигантски комплекс, който може да побере до 15 000 богомолци в молитвената зала; за съжаление по време на посещението ми беше временно затворена за немюсюлмански посетители. Ако решиш да се впуснеш в този район, можеш да се отбиеш и в ботаническите градини Пердана. Входът е безплатен.

Кулите Петронас.
Разбира се, обиколката на града не може да се смята за завършена, без да видиш прочутите „Petronas Towers“ и „KL Tower“; последните се намират недалеч от центъра и е най-добре да ги посетиш вечер, когато слънцето залезе и са осветени от хиляди светлини – наистина въздействащо. Ако искаш, можеш да платиш, за да се качиш както на върха на KL Tower (официален сайт), така и на панорамна платформа на осемдесет и шестия етаж на една от кулите Петронас (официален сайт).

Kampong Bharu.
За по-автентично преживяване не забравяй да се разходиш по улиците на квартала „Kampong Bharu“ – това по същество е типично село в рамките на града, на две крачки от кулите Петронас. Ако решиш да направиш една разходка, Nasi Lemak Wanjo Kg Baru е наистина популярен ресторант. Както подсказва името, ястието, което трябва да опиташ, е Nasi Lemak. За финал се отбий в китайския квартал, на две крачки от центъра; най-емблематичната улица вероятно е Petaling Street. Всичко това спокойно може да се направи за един ден. Придвижването с метрото е наистина лесно, бързо и евтино!

Чайнатаун в Куала Лумпур.
Пещерите Бату, или „Batu Caves“, са друга популярна атракция на Куала Лумпур (Google Maps). Индуистките свещеници използват тези пещери като храмове още от откриването им през 1878 г. Съдържат множество статуи и две малки постройки, до които се стига в края на стълбище от 272 стъпала, които при задушната жега на Куала Лумпур не са истинско удоволствие, но определено си струва: мястото е наистина впечатляващо, само внимавай с многобройните маймуни, които живеят наоколо и винаги са готови да откраднат храна и всичко друго, което успеят да намерят. Входът е безплатен и до пещерите лесно се стига с метро; часовете, посочени в Google Maps, са надеждни.
Ако те интересува, можеш да се присъединиш към екскурзия с гид до съседната „Dark Cave“ – пещера, пълна с прилепи, където често можеш да видиш и други животни като паяци, змии, скорпиони и стотици други насекоми, които живеят в мрака на пещерата, 35 MYR.
За финал, ако търсиш още някое място за посещение, препоръчвам храма Thean Hou (Google Maps), особено впечатляващ вечер със запалените фенери.

Входът на пещерите Бату.
Къде да спиш в Куала Лумпур
Като цяло Чайнатаун е чудесна идея за база заради близостта до много от основните атракции. Ако търсиш социални хостели, разгледай Hotel 1000 Miles и особено Mingle Highstreet. По време на втората ми визита в града спах в Space Hotel @ Chinatown Kuala Lumpur, който е малко по-скъп, но изключително удобен, ако търсиш просто място за почивка.
Как да стигнеш до Куала Лумпур
Ако пристигаш на автогарата, качи се директно на метрото, за да стигнеш до която и да е точка в града; ако пък пристигаш от международното летище, най-бързият начин е да се качиш на KLIA express, високоскоростен влак, който свързва терминала на летището с гара KL Sentral; ще бъдеш там за около половин час и след това можеш да се качиш на метрото. Това обаче е и относително скъп вариант: половин час път, 55 MYR.
По-евтина алтернатива е да вземеш автобуса от летището до KL Sentral, откъдето има достъп до метрото. Тръгванията са чести, билетът струва 15 MYR и може да се плати с карта.

Малака (Melaka или Malacca) е пристанищен град, удобно разположен по средата на пътя между Куала Лумпур и Сингапур; градът не е особено богат на атракции, но историческият му център е обект на ЮНЕСКО и особено когато идваш с автобус от Сингапур, представлява чудесна междинна спирка.
Лично смятам, че един ден, прекаран в разходки из центъра, трябва да е повече от достатъчен; двете най-колоритни улици са Jonker и Heeren. Препоръчвам още да не пропускаш храма Cheng Hoon Teng, най-старият китайски храм в Малайзия, и да се качиш до църквата Свети Павел, откъдето се открива чудесна гледка. Хълмът, на чийто връх се намира църквата, в продължение на години е бил административният център на града и затова е заобиколен от някои от най-важните исторически сгради на Малака, като Stadthuys, най-старата холандска сграда в Югоизточна Азия, и съседната часовникова кула. От другата страна на хълма се намира Porta de Santiago, тоест една от входните порти на укрепената цитадела, построена от португалците преди идването на холандците.

Храмът Cheng Hoon Teng.
Ако искаш да навлезеш в събитията, довели до независимостта на Малайзия, препоръчвам да посетиш близкия Мемориал на провъзгласяването на независимостта, входът е безплатен. Друг потенциално интересен музей е Музеят „Дворец на Малакския султанат“, който обаче беше затворен за реставрация по време на посещението ми, така че не изразявам мнение.

Църквата Свети Павел.
Малко извън центъра препоръчвам да се отбиеш в храма Poh San Teng, входът е безплатен и тъй като си там, можеш да направиш кратка разходка в съседното китайско гробище, мястото не е добре поддържано, но въпреки това го намерих за интересно. Има около 12 500 гроба, някои от които датират от времето на династията Мин. Пак в околностите, покрай реката, се намира Villa Sentosa, къща-музей, която една приятелка ми беше препоръчала настоятелно, тъй като според нея наистина изглеждало така, сякаш времето е спряло, а хората, които я посрещнали, били изключително любезни. Минах два пъти и никога не намерих жива душа, затова се отказах от посещението, но предполагам, че просто е било лош късмет.

Гробница в китайското гробище.
За финал плаващата джамия „Masjid Selat Melaka“, построена на изкуствен остров, е особено впечатляваща вечер, когато е осветена от изкуствените светлини. Джамията се намира доста далеч от центъра, аз накрая вървях пеша, но вероятно ще е по-добре да вземеш такси, 7–8 MYR само в една посока. Ако решиш да вземеш такси, помоли шофьора да те изчака. Препоръчвам да пристигнеш за залез, да се полюбуваш на осветената джамия и да те закарат обратно в центъра. Едва не забравих, има обществен басейн в самия център, където можеш да се разхладиш от влажната жега на Малака; входът струва само 5 MYR.

Плаващата джамия в Малака.
Къде да спиш в Малака
Аз спах в Ola Hostel и го препоръчвам горещо. Местоположението е отлично и като цяло обектът има всичко, което един добър хостел трябва да предлага. Собственикът Сам е наистина мил и гостоприемен човек.
Как да стигнеш до Малака
От Куала Лумпур автобусите към Малака тръгват от терминала Bersepadu Selatan на всеки половин час или така, пътуването отнема около 2 часа и лично аз платих 11,10 MYR за отсечката. Терминалът в Малака се намира на около 4–5 км от центъра, автобусът, който трябва да вземеш към центъра, е номер 17, струва 2 MYR. Такси струва около 7 MYR.
От Сингапур автобусите тръгват горе-долу от всички точки на града; аз пътувах с KKKL, като резервирах онлайн, а качването беше на това място. Оставиха ме в самия център, за разлика от други автобуси, така че спестих нещо от транспорта от гарата. „Автогарата“, от която работят много от другите компании (малко по-евтини), покриващи линията Сингапур – Малака, се намира в Golden Mile Complex. Пътуването продължи 6 часа и половина, включително половин час почивка и почти час на имиграцията, почти изцяло от задръстената малайзийска страна. Ако искаш да резервираш автобуса си онлайн, можеш да използваш сайтове като 12Go и Easybook. Освен това е възможно да изминеш първия участък до границата с влак (контролно-пропускателен пункт Woodlands), но мисля, че има смисъл само ако продължаваш към Куала Лумпур с прекачване на влак, тъй като за Малака така или иначе ще трябва да вземеш автобус.

Покрай реката, която пресича Малака.
Това е най-големият парк в полуостровна Малайзия, известен със своята дъждовна гора, в която живеят наистина разнообразна флора и фауна. Най-популярният вход е този през Jerantut. Преди това тук беше предпочитаната изходна точка на много посетители, но сега в близкото селце Kuala Tahan, където се намира истинският вход на парка, има множество места за настаняване.
Вътре в парка можеш да правиш лесни дневни разходки пеша или с лодка, чак до многодневни преходи. Входът на парка струва 1 MYR, а разрешението за правене на снимки – 5 MYR. Технически последното се изисква и за смартфони. За да прекосиш реката, която разделя селцето Kuala Tahan от входа на парка, където се намира централата, трябва да платиш 1 MYR.

Canopy walk.
Самостоятелен трекинг
Ако пътуваш икономично или просто не ти се иска да се присъединяваш към организирана обиколка, препоръчвам да завършиш обиколката, която тръгва от централата и е описана на тази страница (All Trails). За само 5 MYR препоръчвам и Canopy Walk (Google Maps), като се има предвид цената, съвсем не е зле. Входът се плаща в централата (Google Maps). По същество плащаш, преди да започнеш пътеката.
Двудневен трекинг с нощувка в пещерата
Този двудневен трекинг е сравнително популярен сред пътешествениците. Аз го намерих приятен, но със сигурност не изключителен. Във всеки случай през първия ден, след кратко посещение в централата, се минава по споменатата по-горе canopy walk, преди да се тръгне с лодка нагоре по реката за около час. След това следват около четири часа трекинг в джунглата до пещерата, където се пренощува.
На следващия ден се вървят още около три часа, спира се за кратко в село на „местни жители“, където показват как се пали огън в джунглата и как се правят стрелите за духалките, с които ловуват (който се интересува, може дори да направи няколко пробни изстрела!), след което се връщаш в Kuala Tahan. Аз платих 250 MYR. Осигурява се наистина всичко, включително постелката и спалния чувал за спане, но сам трябва да се оправиш да ги носиш в раницата.

Пещерата, в която пренощувахме.
Други обиколки в парка
Моето преживяване в парка завърши с току-що описаната обиколка, но се предлагат много други възможности, като нощна разходка из парка, преход до Lata Berkoh (Google Maps), тоест малък водопад, където можеш да се изкъпеш и до който се стига както пеша (технически пътеката може да се мине само с придружител гид, но никой не проверява), така и с лодка. И още водопадът Teras (Google Maps), друг водопад, до който и в този случай се стига както с лодка, така и пеша (официално е необходим гид). Накрая можеш да стигнеш до Gunung Tahan за 6–7 дни трекинг, който с 2187 м е най-високият връх на полуостровна Малайзия.
Това са най-популярните или във всеки случай рекламираните обиколки, но има и други възможности и всъщност можеш да си направиш частна обиколка по поръчка според интересите си.

Таман Негара.
Как да стигнеш до национален парк Таман Негара
От Куала Лумпур, но не само, има директни автобуси, които тръгват всеки ден към Jerantut (Google Maps). Преди COVID имаше обществени автобуси, които продължаваха към Kuala Tahan, но по време на последното ми посещение през 2023 г. още не бяха възобновили работа, или поне така ми казаха, като питах наоколо. Единственият вариант бяха частни микробуси за 35 MYR на човек. Ако пътуваш в група, Grab трябва да е по-евтин.
От и към Kuala Tahan има и ежедневни тръгвания с туристически микробуси към всички основни туристически дестинации на полуострова. Могат да се резервират чрез квартирата или различните туристически агенции в страната (изглежда, че не могат да се резервират онлайн). Тези микробуси са по-скъпи от обществения транспорт, но могат да ти спестят доста време. Препоръчвам да потвърдиш цените и часовете на място, но през 2023 г. имаше две ежедневни тръгвания към Kuala Besut Jetty (кейът, откъдето тръгват лодките за островите Перхентиан) в 8:00 и 15:30, 115 MYR на човек. Към Камерън Хайлендс в 10:00 и 14:30, 90 MYR на човек и накрая към Куала Лумпур в 10:00 и 14:30 за 90 MYR на човек.
Къде да спиш в национален парк Таман Негара
Както споменах, повечето пътешественици спят в Kuala Tahan, което се намира буквално от другата страна на реката спрямо парка. Аз взех стая във Fatehah Inn, симпатичен и много евтин гестхаус с любезен персонал. Ако искаш, можеш да спиш в самия парк, но честно казано, независимо от разходите, не виждам голяма изгода.
Ипох, столицата на малайзийския щат Перак, е град, известен със своя колониален чар, уличното изкуство и превъзходната храна. Интересна дестинация за този, който иска донякъде да излезе от класическия туристически маршрут, например като прекъсне пътуването към Камерън Хайлендс или Джорджтаун.

Графити в Ипох.
Малкият исторически център е наистина компактен и може спокойно да се обиколи пеша; тук има и стенописи, нарисувани от Ernest Zacharevic, същия литовски художник, завладял улиците на Джорджтаун. За съжаление повечето са в окаяно състояние; във всеки случай някои от най-популярните са An Old Uncle Drinking Coffee (Google Maps), A paper plane (Google Maps), Motor Wall Art (Google Maps), Hummingbird (Google Maps), Evolution (Google Maps), Old Town Relieves Nostalgia with Trishaw (Google Maps).
Препоръчвам още да се отбиеш в Little India (Google Maps) и Mural Art’s Lane (Google Maps). Що се отнася до храната, препоръчвам да се отбиеш в Restaurant Haji Yahya (Google Maps) и после да вземеш egg tart от отсрещната страна на улицата (Google Maps).
Храмове
В околностите на града има няколко достойни за внимание храма, които имат особеността да се намират във вътрешността на многобройните естествени пещери. Аз бях в Perak Tong (Google Maps), който приютява над 40 статуи на Буда и множество стенописи. Вътре в пещерата има стръмно стълбище, което води до върха на един хълм и предлага панорамна гледка към Ипох. Пещерата съдържа и най-високата и най-голямата статуя на Буда в Малайзия.
Друг популярен храм е Kek Look Tong (Google Maps); лично не съм бил, но ако решиш да отидеш, в околностите има поредица от храмове, които спокойно могат да се посетят пеша: Sam Poh Tong Temple (Google Maps) Perak Guanyin Cave (Google Maps) Nam Thean Tong Temple (Google Maps) и накрая Ling Sen Tong Temple (Google Maps).

Храмът Perak Tong.
Kellie’s Castle
Kellie’s Castle (Google Maps), който се намира на половин час от Ипох, е изоставена вила на богат шотландец, известна с това, че се говори, че има тайни проходи и появи на призраци. Не съм бил, затова не изразявам мнение, но изглежда да е сравнително популярна екскурзия. Входът струва 5 MYR; ако използваш Grab, увери се, че шофьорът те изчаква, защото може да е трудно да намериш такъв за връщане.
За финал Kledang Hill (Google Maps) предлага поредица от пътеки, популярни сред местните. Не съм бил и честно казано не мисля, че е нещо особено, но ми го препоръча един таксиметров шофьор.
Къде да спиш в Ипох
Аз спах в Dé Cafe & Rest House и го препоръчвам. Централно местоположение, удобна и чиста обстановка. Ако те интересува, кафенето на приземния етаж може да се ползва и като коуъркинг пространство.
Как да стигнеш до Ипох
Ако идваш от юг, тоест от Куала Лумпур, или от север, като Джорджтаун, препоръчвам да вземеш влака (официален сайт). Влаковете са нови, удобни, чисти и евтини. Освен това гарата е в самия център (Google Maps). Новата автогара пък се намира далеч от центъра (Google Maps), затова още повече препоръчвам влака. Във всеки случай Grab не е чак толкова скъп и ако искаш, има автобуси на градския транспорт, които свързват терминала с центъра на града; часовете ще намериш в Google Maps.

Графити в Ипох.
Този планински регион, който се намира на около 200 км северно от Куала Лумпур, е известен със своите чаени плантации и определено приятния климат в сравнение с убийствената жега, характерна за голяма част от страната.
С надморска височина от 1135 м до 1829 м това е всъщност най-високият регион в страната, до който може да се стигне по шосе, и предвид височината, нощем температурите могат да се доближат и до 10 градуса, което може да бъде наистина приятно!

Чаени плантации в Камерън Хайлендс.
Много от атракциите се намират в околностите на Tanah Rata и Brinchang, двата града, в които е съсредоточена голяма част от местата за настаняване в Камерън Хайлендс.
Трекинг в джунглата
Трекингът е една от най-популярните дейности в Камерън Хайлендс дотолкова, че много хора идват само заради него. Пътеките по принцип са добре маркирани и затова могат да се следват самостоятелно (за допълнителна сигурност изтегли Organic Maps). В околностите на Tanah Rata и Brinchang има за всякакво ниво на форма и са номерирани от 1 до 14.
За съжаление, с изключение на пътека номер 10, всички останали от няколко години изискват дневно разрешително, което струва 10 MYR и се получава в горската служба (Google Maps). Всъщност по пътеките няма кой да проверява, но табелите ги има и ако те хванат, рискуваш да платиш солена глоба.
Ако имаш малко време, препоръчвам да направиш именно пътека 10, така че да не плащаш дори дневното разрешително. Пътеката започва от това място, старият достъп вече не съществува заради строителна площадка (All Trails). Препоръчвам я, защото освен солидна доза „jungle trekking“ се минава през чаена плантация (Google Maps), така че с един куршум два заека! След като стигнеш до плантацията, можеш да се върнеш в Tanah Rata пеша по шосето, където да намериш такси не би трябвало да е прекалено трудно, а автостопът винаги остава възможност.
Друг хубав маршрут, който можеш да направиш, тръгвайки пеша от Tanah Rata, е описаният на тази страница (All Trails). Ако искаш, можеш да го скъсиш, като вземеш пътека номер 5 вместо номер 8. Тази (All Trails) е малко по-кратка версия.
Накрая, ако искаш по-малко претъпкана mossy forest (гора, характеризираща се с гъсто присъствие на мъх), разгледай пътеката, която води до Mount Siku Peak (All Trails). За да стигнеш дотам, трябва непременно да наемеш скутер, да организираш такси или да пътуваш на автостоп.

Robinson Falls.
Други атракции
Най-популярната Mossy Forest (Google Maps) е изключително комерсиализирана и като се има предвид, че този очарователен тип гора може да се наблюдава и другаде в околността, не съм убеден, че си струва.
Във всеки случай през последните години местните изглежда „принуждават“ всички туристи да вземат джип за около 60 MYR на човек, за да се изкачат по главния път. Дори да решиш да се изкачиш пеша до самата Mossy Forest, например по пътека номер 1 (Google Maps), описана тук (All Trails), рейнджърите допускат посещение само на организирани обиколки с гид, поне през 2024 г. Каня те да прочетеш някой по-скорошен отзив или да попиташ на място, нещата може да се променят в бъдеще, макар лично да се съмнявам.
Все пак цялата област е много живописна, с обширни чаени плантации, които можеш да наблюдаваш покрай пътя, и множество панорамни точки, като тази (Google Maps) и тази (Google Maps), само за да спомена някои.
Други популярни занимания са посещението на ферма за пеперуди (Google Maps), където можеш да се полюбуваш не само на пеперуди, но и на множество видове насекоми, като например насекомото-пръчица; входът струва само 10 MYR. Има и много фирми, които позволяват посещение на производствените им обекти, където се произвеждат например чай, ягоди и рози.
За финал, макар да не мисля, че е абсолютно необходимо, се предлагат много организирани обиколки с гид, които включват всички основни атракции и значително улесняват придвижването, особено ако не смяташ да наемаш скутер. Цената е около 100 MYR.

Mossy Forest.
Къде да спиш в Камерън Хайлендс
De’Native GuestHouse е хубаво място, потънало в зеленина, точно извън Tanah Rata; почти всяка вечер се организира вечеря с всички гости и после всички сядат около огъня. По същество прекрасна и изключително социална обстановка, единственият минус е, че може би липсва малко поддръжка. По време на най-скорошното ми посещение отседнах в The Rustique Guest House, атмосферата е определено по-малко социална, но местоположението е отлично, стаите са евтини, а собственикът е прекрасен човек.
Как да стигнеш до Камерън Хайлендс
Има директни автобуси както към Куала Лумпур на юг, така и към Пенанг на север, но и към други дестинации, като например близкия Ипох или Jerantut (национален парк Таман Негара). Както винаги в Малайзия, ако искаш да резервираш онлайн, препоръчвам Easybook. Ако те интересува, на автогарата в Tanah Rata (Google Maps) можеш веднага да наемеш скутер за престоя си в Камерън Хайлендс.

Чаени плантации в Камерън Хайлендс.
По средата на пътя между Куала Лумпур и Пенанг този малък остров е определено по-малко известен от Пенанг и Лангкауи, особено сред чужденците, но е посещаван от местните през уикенда; през останалата част от седмицата плажовете се изпразват и оставят място за автентична атмосфера с рибарски селца, които са се променили наистина малко през последните 50 години.
Има някои от най-хубавите плажове на западното крайбрежие на полуострова; ако търсиш дестинация извън класическия туристически маршрут, определено си струва да обмислиш този остров. За да стигнеш до него, има чести връзки с лодка от град Lumut, към който има многобройни автобуси всеки ден както от Куала Лумпур, така и от Пенанг.
За занимания на острова препоръчвам да погледнеш тази статия.
Пенанг е остров в Северна Малайзия, свързан със сушата с два моста. Пенанг е и името на щата, чиято столица Джорджтаун се намира на острова. Това е наистина очарователен град, богат на история и култура, родени от сливането на индийската, малайската и китайската култура, и всичко това в рамките на град, дълго управляван от англичаните, които са оставили голям отпечатък върху архитектурата на колониалните сгради.

Blue Mansion.
Градът е наистина компактен и лесно може да се разгледа пеша; препоръчвам буквално да се изгубиш по улиците на стария център в търсене на стотиците стенописи (тук ще намериш пълен списък) и разбира се да се полюбуваш на архитектурата на многобройните сгради от колониалната епоха. Една от тях, която се откроява, е вероятно Cheong Fatt Tze Mansion, позната още като „Blue Mansion“. Господарското имение сега е хотел, но се предлагат ежедневни обиколки за посещението му. Обиколката с гид продължава около час и като цяло я препоръчвам, но трябва да се резервира поне няколко дни предварително. Не съм бил, но друго често препоръчвано посещение е това на Pinang Peranakan Mansion (Google Maps).

Един от многото стенописи по улиците на Джорджтаун.
Това е хълмът, който доминира над града (Google Maps), оттук гледката е отлична; препоръчвам да се качиш в късния следобед, за да видиш панорамата както на дневна светлина, така и с града, осветен нощем.
Има удобен влак/въжена линия (Google Maps), която се изкачва до върха, където има няколко обекта – ресторанти, храмове и още. Пътуването продължава около 5 минути, а цената е 30 MYR отиване и връщане, отворено от 6:30 до 21:00 всеки ден. За да стигнеш до гарата на влака, можеш да вземеш такси или градски автобус (часове и линии в Google Maps). Ако искаш, можеш да се качиш и пеша (Google Maps). Особено ако решиш да се качиш с въжената линия, ако е възможно, избягвай уикенда и празничните дни, защото рискуваш да чакаш на опашка с часове.

Гледка от Penang Hill.
Видях стотици храмове по време на пътуването си из Азия, но този е наистина впечатляващ (Google Maps). Това е най-големият будистки храм в Югоизточна Азия. Буквално можеш да прекараш часове в разглеждането му. Благодарение на нещо като въжена линия/асансьор (3 MYR) се открива отлична гледка към града в компанията на гигантска статуя на Куан Ин (богинята на състраданието) с височина цели 36 метра! Ако искаш да спестиш, можеш да се качиш и пеша.
До входа на храма можеш да стигнеш с такси или с автобус; линиите и часовете ще намериш в Google Maps.
За финал, ако искаш да прекараш няколко часа в релакс, островът предлага няколко не лоши плажа в северозападната част, във вътрешността на националния парк Пенанг; във всеки случай не очаквай нищо райско. Входът струва цели 50 MYR; по време на последното ми посещение не беше възможно да се стигне пеша до Monkey Beach (Google Maps), а само с лодка за цели 100 MYR. Ако искаш, можеш да вървиш пеша до Turtle Beach, позната още като Pantai Kerachut (Google Maps), където обаче не може да се плува заради медузите. Има обаче малък информационен център (Google Maps), където често можеш да видиш костенурки.
Накрая, ако искаш да направиш няколко забавни снимки, посети upside down museum.

Част от огромния храм Kek Lok Si.
Къде да спиш в Пенанг
Some Place Else е отличен, наскоро отворил хостел на отлично място близо до центъра. Ако пътуваш на лек багаж, можеш спокойно да вървиш пеша от пристанището, където пристига фериботът. Има и просторна стая за коуъркинг, ако те интересува.
Как да стигнеш до Пенанг
Ако идваш от Ипох или Куала Лумпур, препоръчвам да вземеш влака (официален сайт) в посока „Butterworth Penang Sentral“ (Google Maps). Във всеки случай и автогарата е добре разположена, тъй като се намира буквално до гарата (Google Maps). И двете гари са свързани с Ferry Terminal (Google Maps), откъдето има чести връзки към Джорджтаун; часовете също са в Google Maps. Преминаването с ферибот отнема около 10 минути и билетът може да се плати с карта, цената е 2 MYR. Същото важи и в обратната посока от терминала в Джорджтаун (Google Maps).
От остров Лангкауи на север има ежедневни връзки с ферибот. Ако пък идваш по суша от Тайланд, без да минаваш през Ко Липе и Лангкауи, първо трябва да стигнеш до добре свързания град Хат Яй, който, ако искаш, има и директни връзки с влак до Банкок. От Хат Яй можеш да избереш директен трансфер, предлаган от всяка агенция в града, или да се организираш самостоятелно. В този случай има няколко връзки с влак до граничния град „Padang Besar“ или микробуси, които тръгват често от автогарата. След като прекосиш границата, има както влакове, така и директни автобуси до Пенанг. На тази страница ще намериш много информация. За финал, Пенанг има доста натоварено международно летище с изгодни тарифи.

George Town World heritage day.
Само на няколко часа с ферибот от Пенанг се намира този архипелаг, съставен от 99 острова в Андаманско море на границата с Тайланд; това е популярна дестинация за прекарване на няколко дни релакс на плажа и за възползване от многобройните магазини за безмитна търговия на острова (алкохолът е особено евтин).
Островът не е точно гигантски, но за да му се насладиш напълно, горещо препоръчвам да наемеш скутер, за да го изследваш в пълна свобода.
Това е вероятно най-популярната атракция на острова – окачен мост с дължина 125 метра на 660 метра надморска височина (Google Maps). За да стигнеш до него, трябва да се качиш на въжена линия (55 MYR), която те отвежда до междинна станция, откъдето имаш два варианта: да вземеш още един асансьор за 15 MYR или да продължиш пеша около десет минути, като платиш 5 MYR.
360-градусовата гледка към острова е меко казано спираща дъха, както и усещането да вървиш по окачен мост на такава височина. Въпреки че не е точно нискобюджетно занимание, го препоръчвам. Препоръчвам да съчетаеш посещението на моста с близкия водопад Telaga Tujuh (Seven Wells) (Google Maps); паркингът за водопада се намира на по-малко от километър от този на въжената линия към окачения мост, за да стигнеш до него, е достатъчно да вървиш десетина минути през гората; водопадът не е особено впечатляващ, но определено си струва.

Sky bridge в Лангкауи.
Най-популярният плаж, където се намира и по-голямата част от местата за настаняване, е без съмнение Pantai Cenang (Google Maps). Плажът не е лош, но нищо райско, освен това е особено претъпкан. Моят съвет е да се качиш на скутер и да се насочиш на север; двата най-красиви плажа са Tanjung Rhu (Google Maps) и Pasir Tengkorak (Google Maps). Ако искаш да видиш нещо особено, иди на „черния плаж“ Pantai Pasir Hitam (Google Maps).
Това е пътуващ пазар, който сменя мястото си всяка нощ. Можеш да ядеш типична храна на отлични цени или да купуваш местни продукти. Попитай в квартирата къде е пазарът за деня и ако е възможно, се отбий!
За финал, еднодневна обиколка на многобройните околни острови, която включва дейности като шнорхелинг, е изключително популярна; лично не съм я правил, но ми казаха, че съвсем не е лоша.
Къде да спиш в Лангкауи
Soluna GuestHouse: не търси другаде и се опитай да резервираш предварително, това място е винаги пълно. Цените са отлични, както и сградата, местоположението е на две крачки от плажа и същевременно далеч от суматохата. Един от двамата съдружници е изключително любезна и услужлива италианка.
Как да стигнеш до Лангкауи
Има ежедневни връзки с ферибот към райския остров Ко Липе в Тайланд и към Сатун на сушата, откъдето можеш да продължиш към всяка друга дестинация в Тайланд. На юг има чести връзки с остров Пенанг. В Лангкауи има и международно летище, което предлага наистина интересни тарифи; например връщането до Куала Лумпур със самолет често е по-изгодно от комбинацията автобус+ферибот както откъм време, така и откъм пари.
Островите Перхентиан са друг архипелаг, който се намира близо до границата с Тайланд, но този път от противоположната страна на малайзийския полуостров, по източното крайбрежие.

Turtle bay на островите Перхентиан.
Лично не съм посещавал архипелага, но островите са широко признати за едно от най-добрите места в света за гмуркане и шнорхелинг.
Двата основни острова са Pulau Perhentian Besar („Big Perhentian Island“) и Pulau Perhentian Kecil („Small Perhentian Island“). Kecil привлича повече пътешественици, тъй като е малко по-евтин, докато Besar по принцип е по-скъп и привлича повече семейства.
Докато по-малките острови, като Susu Dara, Seringgi и Rawa, са необитаеми и са част от морския парк.
По същество, ако търсиш място, където да се отпуснеш, да се насладиш на плажа и да направиш някое гмуркане или шнорхелинг в райска среда, не търси повече. Тук ще намериш отлично ръководство, посветено на гмуркането. Повече от един пътешественик ми препоръча OhLaLa Divers като евтино настаняване и център за гмуркане. Изглежда, че ако се гмуркаш всеки ден, включват настаняването безплатно. Освен това ми казаха, че на острова няма банкомати, затова е препоръчително да пристигнеш с добра доза налични пари. Накрая, повече от един човек ми каза, че цената на различните сертификати за гмуркане е изключително конкурентна, както на Ко Тао, ако не и по-ниска.
Как да стигнеш до островите Перхентиан
Кръстопътят към островите Перхентиан е градът Kuala Besut, откъдето тръгва фериботът, който свързва архипелага със сушата (Google Maps). За информация как да стигнеш до Kuala Besut с обществен транспорт погледни тази статия (на английски).
Гигантският остров Борнео, разделен между Малайзия, Индонезия и малкия султанат Бруней, все още е сравнително далеч от масовия туризъм и е един от любимите ми региони в Югоизточна Азия.
Маршрутът обикновено се следва, като се започне от Кучинг и се стигне до Семпорна или обратно. По принцип най-практичният и евтин вариант да стигнеш до Борнео е да минеш през Куала Лумпур/Сингапур (но погледни и полетите от Пенанг!), откъдето има многобройни полети всеки ден от и към основните градове на Борнео.

Орангутан, символът на Борнео.
Кучинг е столицата на щата Саравак и най-големият град на малайзийския Борнео. Въпреки това остава сравнително малък град и отлична база за изследване на това, което регионът Саравак може да предложи.

Sarawak Legislative Assembly.
Самият град не е особено интересен, но непременно се разходи покрай реката (Google Maps) и мини по известния мост Darul Hana (Google Maps) във формата на „S“. От другата страна на моста препоръчвам да се отбиеш в Orchid Garden (Google Maps), входът е безплатен и градината е много поддържана, определено заслужава посещение. Аз бях там сутринта, веднага след отварянето, и практически нямаше никого. За да избягаш от жегата, препоръчвам после да отидеш в Borneo Cultures Museum (Google Maps), входът струва 50 MYR, но ако искаш, можеш да се представиш за студент; не поискаха доказателство от никого от нас. Музеят е с нова сграда и го намерих за много интересен.

Мостът Darul Hana.
Природен резерват Semenggoh
Тук можеш да видиш орангутани (Google Maps), като наблюдението е практически гарантирано през цялата година, тъй като животните се хранят от рейнджърите на парка. Периодът ноември–февруари се смята за по-малко благоприятен, защото плодовете в джунглата изобилстват и животните по същество си намират храна сами.

Природен резерват Semenggoh.
Във всеки случай животните се хранят всеки ден от 9:00 до 10:00 и след това следобед от 15:00 до 16:00. Входът струва 10 MYR и е необходимо да се регистрираш на официалния сайт, ако имаш SIM карта, можеш да го направиш на място, иначе можеш да го направиш, преди да пристигнеш. Препоръчвам да вземеш автобус K6 (Google Maps) в 7:20, който струва само 1 MYR, слез на входа на парка (Google Maps) и върви около 1 км до зоната, където се хранят орангутаните. Ако не искаш да вървиш, има платено електрическо влакче, което за 15 MYR обслужва този последен участък. Аз вървях и въпреки това стигнах до feeding area към 8:30; рейнджърът вече даваше храна на един от орангутаните, но когато десет минути по-късно дойде тълпата, той си тръгна.
За да се върнеш в Кучинг, вземи автобус номер 103 в 10:00, който е и безплатен! Ако пък искаш да останеш по-дълго, на теория K6 минава в 11:00, но препоръчвам да потвърдиш. Ако не си ранобуден човек, можеш да присъстваш на следобедната сесия; автобусът би трябвало да тръгва от Кучинг в 13:15 и да се връща в 16:00. Разбира се, Grab винаги е възможност.

Природен резерват Semenggoh.
Национален парк Бако
Паркът се намира само на 45 минути с автобус от Кучинг и приютява забележително разнообразие от флора (включително някои месоядни растения!) и фауна, както и от пейзажи, на сравнително малка площ, където дъждовната гора среща морето. Тук, с малко късмет, можеш да зърнеш редките носати маймуни и множество други видове примати (общо около 150 вида!).
За съжаление по време на посещението ми голяма част от парка беше затворена за посетители заради поддръжка, включително известният двудневен поход до плажа, който се намира в най-източния край на парка. Във всеки случай персоналът предоставя карти и точни указания за маршрутите, които могат да се изминат самостоятелно. Аз ги направих буквално всички по време на 2-дневния си престой с една нощувка. Като цяло препоръчвам и нощната разходка с гид за 15 MYR.

Залез в национален парк Бако.
И в случая с национален парк Бако трябва да се регистрираш на официалния сайт преди посещението си. Входът струва 20 MYR. Ако решиш да пренощуваш в парка, препоръчвам да резервираш квартирата поне няколко дни предварително, особено през високия сезон (официален сайт). Ресторантът в централата на парка не е чак толкова лош и цените са честни.
До парка спокойно може да се стигне с обществен транспорт; линията, която трябва да вземеш, е номер едно, автобусът тръгва всеки час от 7:00 сутринта нататък от това място (с няколко спирки покрай реката) и пътува около час до пазара на Бако. Пред пазара се намира посетителският център (Google Maps), където се регистрираш и получаваш цялата необходима информация, плащаш входа (20 MYR) и организираш превоза с лодка до парка (200 MYR, които се разделят на броя на хората, максимум 5); пътуването продължава около 20 минути. Последната лодка би трябвало да тръгва в 15:00.

Национален парк Бако.
Fairy Caves и Wind Caves
Fairy Caves (Google Maps) и Wind Caves (Google Maps) за съжаление са трудни за достигане с обществен транспорт; най-лесният вариант е да наемеш скутер. Лично след като посетих пещерите в национален парк Мулу, не почувствах нужда да ходя да виждам още две в рамките на няколко дни, но безспорно може да е хубав начин да прекараш деня.
Mount Santubong и Sarawak Cultural Village
Вечерта в деня преди този, в който трябваше да се кача на връх Santubong, валя като из ведро с часове. Като прочетох различни коментари онлайн, открих, че пътеката не само става опасна, но и често рейнджърите дори не разрешават изкачването, затова предпочетох да не рискувам безполезно пътуване. Все пак изглежда интересен поход, който да обмислиш. Има две възможни пътеки, описани тук (All Trails) и (All Trails).
На малко разстояние от Mount Santubong е Sarawak Cultural Village (Google Maps). Това е жив музей, който представя традиционни жилища, културни представления и дейности на коренните общности на Саравак. Не съм бил, затова не изразявам мнение, но ако решиш да отидеш, купувайки билета онлайн на официалния сайт, спестяваш нещо и мисля, че може да е интересно посещение. Доколкото разбрах, има и безплатни совалки, които тръгват от Grand Margherita Hotel (Google Maps).

Borneo Cultures Museum.
Gunung Gading National Park
Gunung Gading National Park (Google Maps) се намира на около два часа от Кучинг. Запознах се с няколко момчета, които са били там, като са платили на шофьор 300 MYR за целия ден. Ако искаш, можеш да наемеш скутер. Има няколко водопада и можеш да видиш рафлезията (най-големия цвят в света), ако попаднеш на периода на цъфтеж. Тези момчета ми описаха парка като „нищо особено“, затова реших да не ходя, но все пак остава възможност за излет извън града.
Къде да спиш в Кучинг
Аз прекарах няколко нощи в Sunset Homestay – Backpacker Hostel, липсва малко атмосферата на хостел, но местоположението е отлично и като цяло го препоръчвам. На връщане от национален парк Бако прекарах една нощ в Marco Polo Guest House, местоположението е по-малко централно, но персоналът е наистина сърдечен и със сигурност обстановката е по-социална. Препоръчвам и него.
Как да стигнеш до Кучинг
Било то Мири, национален парк Мулу (с Maswings) или полуостровна Малайзия, аз препоръчвам да летиш; ако са резервирани предварително, полетите са наистина евтини. Във всеки случай единствената истинска наземна връзка, която би могла да се обмисли, е нощният автобус до Мири, който, ако искаш, можеш да резервираш в Easybook. От и към летището можеш да вземеш автобус 103, който е безплатен, но прави много голям обиколен път и ако нямаш изключително ограничен бюджет, много по-бързо ще е да вземеш Grab.

Усойница в национален парк Бако.
Мири обикновено е следващата спирка от един маршрут из Борнео. Градът се използва главно като база за разглеждане на известния национален парк Гунунг Мулу и на не толкова туристическите Kelabit Highlands. Честно казано, ако не разполагаш с много време, мисля, че ще е по-добре да летиш от Кучинг или Кота Кинабалу директно до Mulu National Park. Ако обаче полетите със спирка в Мири излизат по-евтино или просто искаш да посетиш Бруней, тогава минаването през Мири може да има смисъл.

Мири.
Сутринта можеш да се качиш на Canada Hill и да направиш задължителната снимка на The Grand Old Lady (Google Maps), който е първият търговски петролен кладенец в Малайзия, пробит през 1910 г. Кладенецът е изиграл значителна роля в развитието на петролната промишленост в Малайзия и е допринесъл за израстването на Мири като петролен град. Отстрани има музей, посветен на петролната промишленост, който можеш да посетиш безплатно (Google Maps).

The Grand Old Lady.
Следобед можеш да се качиш на покрива на City Hall (Google Maps). Аз не бях там, защото посетих Мири в края на почивните дни и точно по време на официален празник (public holiday), така че беше затворено, но доколкото ми казаха, входът е безплатен, достатъчно е да се регистрираш на рецепцията. Затваря в пет, така че след като се насладиш на панорамата, можеш да отидеш до Coco Cabana да гледаш залеза (Google Maps). Вечерта на площада имаше и нощен пазар, но може би се дължеше на почивните дни/ваканцията. Накрая можеш да посетиш храма Lian Hua San San Ching (Google Maps). За съжаление беше затворен заради празниците, така че го видях само отвън.
Къде да спиш в Мири
Аз спах в Super OYO 976 Dragon Inn, не точно евтино, но и не чак толкова зле, като се има предвид, че наистина евтини варианти в Мири няма.
Как да стигнеш до Мири
Както споменах, по суша има автобусни връзки от и до Кучинг, които можеш да резервираш в www.easybook.com. До Бандар Сери Бегаван в Бруней преди Covid имаше директни автобуси, но поне по време на моето посещение още не бяха възобновили курсовете. Тук можеш да намериш статия, която се актуализира често и описва различните възможности. Аз пътувах с Pauline, която надмина всичките ми очаквания: отне ни 5 часа, но спряхме да закусим и да обядваме (тя плати!!), посетихме луксозен хотел и зоната, в която са рафинериите. Тя е наистина мил и общителен човек, който освен това говори отличен английски.

Lian Hua San San Ching.
Паркът е известен със своя карстов терен и любопитните си скални образувания над и под земната повърхност. В него се намира най-голямата известна ни пещерна система в света (около 12 милиона кубически метра), а в нея – десетата по дължина пещера в света, открита едва през 2007 г.

Mulu National Park.
За съжаление много от преходите и всички пещери изискват присъствието на сертифициран гид. Във всеки случай цените на екскурзиите са наистина разумни, ако резервираш директно през официалния сайт. Паркът организира различни турове и екскурзии, които можеш да намериш на тази страница.
Накратко, моят съвет е да стигнеш до парка самостоятелно и да организираш обиколките с гид чрез щаба на самия парк (може би като се свържеш с тях малко по-рано, тъй като някои от по-малко популярните турове изискват минимален брой хора). Затова избягвай външните агенции: така не само подкрепяш директно парка, но и спестяваш. Входният пропуск струва 30 MYR и важи 5 дни.
По-долу изброявам екскурзиите, които съм минал лично, но предложението е наистина голямо, затова те каня да разгледаш официалния сайт за пълен преглед.

Deer Cave.
Deer Cave, Lang Cave и Bat exodus
Ако имаш ограничен брой дни, препоръчвам поне тази екскурзия, описана на тази страница. Накратко, тръгвайки пеша от щаба, се посещават две впечатляващи пещери, а турът завършва с очарователния изход на прилепите, които на залез излизат на лов. Много приятен тур, достъпен за всеки, тъй като както в пещерите, така и по пътя през джунглата има добре поддържана система от дървени пътеки.
Пак ако имаш ограничен брой дни и търсиш не особено натоварващи екскурзии, препоръчвам Night walk и Canopy walk.

Deer Cave.
Clearwater Cave и Wind Cave
Това са другите две пещери с дървени пътеки, които препоръчвам да посетиш. За да стигнеш до тях, трябва да се изкачиш нагоре по реката с лодка. Турът е описан подробно на тази страница. Ако решиш да направиш прехода до Pinnacles, за който говоря по-долу, добре е да знаеш, че можеш да комбинираш двата тура, както правят мнозина (включително и аз). Накратко, сутринта се посещават двете пещери и после, вместо да се върнеш в щаба, се продължава към къмпинга, където се пренощува, преди да се поеме по пътеката към скалните върхове.

Wind Cave.
Pinnacles
Скалните върхове са може би най-емблематичната гледка в целия парк. Описанието на прехода в подробности ще намериш на тази страница. Преходът обикновено се минава за 3 дни. Както току-що писах, първия ден можеш да решиш да посетиш Clearwater Cave и Wind Cave, преди да продължиш по реката (ако нивото на водата в реката е ниско, може да се наложи да слезеш от лодката, така че може би се качи по джапанки) и да вървиш около 2 часа до „camp 5“, където се пренощува. На тази страница има подробното описание в AllTrails на целия маршрут (пътека до къмпинга + пътека до панорамната точка).
Къмпингът е добре оборудван и има кухня, където можеш да си приготвиш храна, а в магазина в щаба могат да се купят провизии за преходите като нудъли, консерви с риба тон/сардини, бисквити и т.н. и т.н. Все пак, ако пътуваш особено икономично, мисля, че си струва да пазаруваш преди да долетиш до Мулу.

Залез в camp 5.
На следващия ден се изкачва около 4 часа до панорамната точка, като последният участък е доста „технически“, със стълби и подобни, а след това са нужни около 3 часа за слизане. Пътеката е доста стръмна и не отпуска нито за миг, а заедно с жегата и влажността със сигурност не бива да се подценява. Ние прекарахме втора нощ в къмпинга и се върнахме в щаба на следващия ден, но ако имаш частен тур или всички в групата са съгласни, можеш да се върнеш следобед и да избегнеш втора нощ в camp 5.
За информация, ако искаш, преходът до скалните върхове може да се комбинира с този до Mulu Peak, описан на тази страница (All Trails). Според гидовете, с които говорих, макар и по-малко популярен, Mulu Peak изглежда е най-красивият преход и има много по-голяма вероятност да видиш wildlife, тъй като пътеката е по-малко посещавана и като цяло се намираш в по-отдалечена част на парка.

Скалните върхове.
Racer Cave
Има редица турове, категоризирани като „Adventure caving“, при които се посещават пещери или части от пещери, необорудвани с дървени пътеки или осветление. Предоставя се обезопасителен колан, тъй като има участъци, където трябва да се катериш/спускаш, но нищо прекалено сложно. Намерих тура за много приятен и забавен. Видяхме и змията, от която пещерата носи името си. Ако търсиш малко приключение, мисля, че е интересен вариант. За информация, гидът, с когото направих прехода до Racer Cave, ми каза, че според него Clearwater Revival е по-красив.

Скалните върхове.
Paku Valley loop
Paku Valley Loop (All Trails) е кратък кръгов маршрут, който може да се мине самостоятелно, тръгвайки от щаба; отнема около три часа и, ако искаш, можеш да се къпеш в малкия водопад. Технически трябва да се регистрираш на входа на парка, където е охраната, достатъчно е да напишеш името си на дъската с часа на тръгване. Нищо особено, но със сигурност хубав начин да прекараш няколко часа сред природата на парка, без да хвърлиш и стотинка.
В заключение, за информация, що се отнася до SIM картите, по време на моето посещение Celcom нямаше сигнал в парка, а само в околностите на летището. Според написаното на официалния сайт, Digi има сигнал и в щаба.

Paku Valley loop.
Къде да спиш в Mulu National Park
Тук ще намериш няколко евтини варианта за настаняване точно пред входа на парка, но лично препоръчвам да спиш директно вътре, където има различни видове настаняване (Официален сайт). Аз спах в хостела, който съвсем не е лош, цените са честни и закуската е включена. Ресторантът също съвсем не е лош. Накрая, ако търсиш малко разхлада от тропическата жега, в Discovery Centre има климатик, а малкият музей е доста интересен, с много информация за геологията на парка, неговата флора и фауна.
Как да стигнеш до Mulu National Park
За да стигнеш до парка, препоръчвам да летиш. Има полети както от Кучинг, Мири и Кота Кинабалу. Авиокомпанията, която изпълнява полетите, е MASwings. От малкото летище аз вървях пеша до щаба на националния парк, но ако искаш, има таксита за 5 MYR. Ако пък искаш по-приключенско пътуване, има възможност да стигнеш и с лодка, но това е сравнително дълго пътуване и не непременно по-евтино. Още информация има на тази страница.

Bat exodus.
Това е друга популярна дестинация за любителите на природата, която се намира близо до границата с Индонезия, на плато на около 1000 метра надморска височина.
Регионът и тук е изключително отдалечен и пак се достига най-добре с авиокомпания MASwings (главното летище е „Bario“).
Тук най-популярното занимание е с голяма разлика трекингът – можеш да направиш различни еднодневни преходи или да се довериш на местен гид и да навлезеш в джунглата дори за няколко дни. Тук можеш да намериш статия.
Разбира се, като самостоятелна държава Бруней не би трябвало да е част от този пътеводител за Малайзия, но тъй като е по пътя между Мири и Кота Кинабалу, може да си струва да прекараш два-три дни в разглеждане на столицата: Бандар Сери Бегаван. Погледни моя пътеводител за Бруней.

Бруней.
Кота Кинабалу е столицата на щата Сабах в северната част на Борнео. Градът бързо расте, а летището му е второто най-натоварено в Малайзия благодарение на наистина изгодните тарифи. Не случайно за мнозина маршрутът из Борнео свършва или започва именно в Кота Кинабалу.

Залез в пристанището на Кота Кинабалу.
За много пътешественици градът е чисто и просто кръстопът за разглеждане на Борнео, но в околностите има множество наистина интересни забележителности. В самия Кота Кинабалу препоръчвам да отскочиш до плаващата джамия (Google Maps), нощния пазар (Google Maps) и може би да отидеш на плажа Tanjung Aru (Google Maps) за залеза.
Ако решиш да вземеш скутер под наем, можеш да отидеш до водопада Ulu Kionsom (Google Maps), точно извън града, и до близкото Mari Mari Cultural Village (Google Maps). Аз бях само при водопада, където искат 10 MYR, така че не знам дали културното селище си струва. След това можеш да завършиш деня в Swallow House Cafe (Google Maps), откъдето се открива красива панорама с Кота Кинабалу на заден план. Ако решиш да се качиш до кафенето, бъди внимателен, защото пътят на места е изключително стръмен.

Ulu Kionsom Waterfall.
Морски парк Tunku Abdul Rahman
Група от 5 острова (Gaya, Manukan, Sapi, Sulug и Mamutik), които се намират на няколко километра от сушата, където е разположен градът (Google Maps). Пътуването с лодка трае само 15–30 минути, достатъчно е да вземеш speedboat от фериботния терминал Jesselton Point (Google Maps). Вътре в терминала можеш да избереш между няколко компании, които на практика предлагат едни и същи пакети. Един остров 35 MYR, два острова 45 MYR, три острова 55 MYR и четири острова 65 MYR. Тръгване приблизително на всеки час от 8:30 нататък, последната лодка за връщане е в 16:00. Входът в парка струва 25 MYR за чуждестранни туристи. За още 10 MYR можеш да наемеш шнорхел и маска директно на пристанището.
През деня препоръчвам да посетиш най-много два острова. Аз бях на Manukan и Mamutik и предпочетох втория, по-малък и по-малко претъпкан. Приятел, който ги е посетил всичките в рамките на няколко дни, ми каза, че според него Sapi е с голяма разлика най-красивият.

Mamutik.
Планината Кинабалу
Mount Kinabalu (Google Maps), с височина 4095 метра, е най-високата планина в Малайзия и една от най-високите в цяла Югоизточна Азия. Покоряването на върха съвсем не е разходка, нито пък е евтино, но ако бюджетът позволява, със сигурност е хубаво изживяване.
За съжаление единственият начин да го направиш е чрез организиран тур, който в зависимост от избраното настаняване (има четири различни хижи) и агенция може да струва и повече от 500 € за чужденците, които плащат цял набор от допълнителни такси – от входа на парка до нощувката. Изкачването обикновено се прави в рамките на два дни и цената включва на практика всичко, но все пак си остава немалка сума.

По пътеката.
Аз организирах всичко с Borneo Encounter (Google Maps). Olivia е наистина мил човек, който говори отличен английски, но най-важното е, че агенцията предлага отлични цени, ако имаш минимална гъвкавост и се възползваш от отмените в последния момент. Аз спах в Panar Laban hut, плащайки „само“ 1600 MYR за двудневния тур с една нощувка.
Накратко, първия ден се върви около четири часа до зоната, където са четирите хижи. На следващата сутрин се събуждаш посред нощ (към 2 часа), за да стигнеш до същинския връх за около 3 часа и да видиш изгрева. След това се връщаш в хижата да закусиш и после се слиза в долината (All Trails). Всичко е много красиво и организирано, издават се най-много 200 разрешителни на ден, така че изглежда, че никога не е прекалено претъпкано. Пътеката е добре поддържана, с тоалетни по маршрута, а храненията на шведска маса в хижата съвсем не са лоши.

Изкачване под звездно небе.
Накратко, няма от какво да се оплакваш, ако не беше цената. Лично аз не съжалявам, че го направих, но ако бюджетът ти е ограничен, не ми се иска да го препоръчвам. Освен това времето е меко казано непредсказуемо, често участъкът от хижата до върха се затваря по съображения за безопасност, така че рискуваш да изхарчиш цяло състояние, за да ти кажат, че не можеш да се качиш. Аз самият се озовах напълно обвит в облаци веднага след изгрева.

Изгрев от върха.
Къде да спиш в Кота Кинабалу
Аз прекарах няколко дни в Capsule Inn, отлично съотношение между качество и цена, мил и услужлив персонал. Ако търсиш евтино място за спане, не гледай другаде. Все пак някои приятели отсядаха в Homy Seafront Hostel и обективно това е по-приятен хостел.
Как да стигнеш до Кота Кинабалу
Със самолет има ежедневни и не особено скъпи връзки както от полуостровна Малайзия, така и от други дестинации в Борнео, включително Mulu National Park. По суша най-близките дестинации са Бандар Сери Бегаван в Бруней на юг, натам има автобусни връзки три пъти седмично със Sipitang Express Bus в понеделник, сряда и петък, които можеш да резервираш в www.easybook.com. Същият автобус пътува в обратната посока във вторник, четвъртък и събота.
От и до Сандакан на изток има автобуси по няколко пъти на ден, 7–8 часа път, които можеш да резервираш в www.easybook.com. Ако е резервиран предварително и без чекиран багаж, полетът до Сандакан може да излезе дори по-евтин от автобуса.

Панорама по време на слизането.
Това е доста добра обиколка със скутер, която може да се направи за 4–5 дни, с тръгване и връщане в Кота Кинабалу. Прекарват се два-три дни между Кундасанг и Ранау в подножието на Mount Kinabalu, а после още два-три дни в Кудат, т.е. в района, където се намира най-северната точка на Борнео. Тук има наистина хубави плажове, които са още много далеч от масовия туризъм.
Общо взето, препоръчвам го, но ако наистина имаш ограничен брой дни, вероятно ще е по-добре да направиш нещо друго. Аз наех скутера от Scooter Rabbit (Google Maps) и останах доволен. Ако искаш, до Кудат, както и до Кундасанг и Ранау, може да се стигне и с обществен транспорт, но доколкото знам, няма директна връзка между Кундасанг/Ранау и Кудат, така че ако искаш да завършиш обиколката, без да се връщаш в Кота Кинабалу, непременно трябва да имаш собствено превозно средство.

Изгрев в Ранау.
Както споменах, това са двете градчета, които се намират на платото в подножието на Mount Kinabalu. Предлагат спокойна атмосфера, приятна температура и фантастични гледки към Mount Kinabalu.
Какво да видиш и правиш в Кундасанг и Ранау
Ако решиш да не се изкачваш на върха на Mount Kinabalu, пак можеш да разгледаш националния парк. От щаба (Google Maps) тръгват редица пътеки, които могат да се минат самостоятелно. Не съм бил в тази част на парка, освен за да се кача на върха. Във всеки случай двойка приятели ми ги описа като нищо особено и често не добре поддържани, както е при Liwagu Trail (All Trails), който изглежда е затворен от доста време. Във всеки случай, ако искаш да прекараш няколко часа сред природата, се съмнявам да останеш разочарован. За чужденци входът в парка струва 50 MYR. Тук има още два примера: Silau-Silau Trail (All Trails) и Mempening Loop (All Trails).

Langganan Waterfall.
Лично посетих частта на парка, където се намират горещите извори Poring (Google Maps). Термалните извори не са кой знае какво, бих казал почти жалки, но може да се направи хубав трекинг до Langganan Waterfall (All Trails), а за онези, които нямат желание да вървят много, има canopy walk (Google Maps), малка ботаническа градина и още един по-достъпен водопад (All Trails). За да направиш всичко това, влизаш в националния парк и плащаш 50 MYR плюс 3 MYR за паркиране на скутера.
Няма кой да проверява, но официално, макар да не се изисква гид, за да вървиш до водопада Langganan, трябва да влезеш в парка преди 10:00 и да съобщиш намеренията си на персонала там, където се купува билетът. Аз отделих малко под два часа, за да се кача с бърз ход, и малко повече от час, за да сляза. Пътеката е добре поддържана. Все пак в коментарите мнозина се оплакваха от пиявици и наистина махнах не една и две, но нищо прекалено. Водопадът е впечатляващ и срещнах по-малко от петима души по пътеката.

Kipungit Waterfall.
Панорамни точки
Има много панорамни точки, които предлагат чудесни гледки към Mount Kinabalu. Аз бях само на Sosodikon Hill Kundasang (Google Maps), искат 10 MYR и по възможност да слезеш до 18:00, но не бяха никак стриктни. Недалеч има Piramid Hill (Google Maps), където се върви малко повече.
Maragang Hill (All Trails) е може би най-популярният, особено на изгрев, но за съжаление изисква да си придружен от гид и трябва да се регистрираш в офиса в центъра (Google Maps). Същото важи и за AKI-AKI trail (Google Maps).
В заключение има няколко ботанически градини, където с малко късмет можеш да видиш рафлезия (най-големия цвят в света), и препоръчвам първо да се обадиш, за да се увериш, че има разцъфнали. В хостела, в който бях, препоръчваха Kokob Rafflesia Conservation Garden (Google Maps).

Sosodikon Hill.
Къде да спиш в Кундасанг и Ранау
Аз прекарах една нощ в Ranau Backpackers Hostel, нищо особено, но евтино и функционално.
Как да стигнеш до Кундасанг и Ранау
Някои решават да посетят района за един ден, тръгвайки със скутер от Кота Кинабалу, но честно казано не съм убеден, че си струва, аз бих прекарал поне една нощ. С обществен транспорт автобусът е същият, който пътува от и до Сандакан и който можеш да резервираш в www.easybook.com, или има микробуси, които тръгват от това място (Google Maps).

Sosodikon Hill.
По крайбрежието има много плажове, аз препоръчвам по-специално Kelambu Beach (Google Maps) и най-вече плажа, където се намира Secret place bar & camping (Google Maps), наистина хубаво място, където да прекараш деня в безгрижно мързелуване. Ресторант с честни цени, люлки, много сянка, чист плаж и много любезен персонал.
Kalampunian Beach (Google Maps) по-на север е друг популярен плаж, където между другото има малък наистина евтин ресторант, в който препоръчвам да хапнеш: Ina Cafe (Google Maps).
Накрая, The Tip of Borneo, т.е. Нос Борнео (Google Maps), не е нищо особено, но тъй като си там, все пак препоръчвам да отскочиш, входът е безплатен. Има паметник и няколко панорамни точки.

Secret place bar & camping.
Къде да спиш в Кудат
Аз спах в Tampat do Aman. Howard, собственикът, е наистина мил и услужлив човек. Сградата несъмнено е виждала и по-добри времена, но все пак държа да я препоръчам. Освен това, ако нямаш собствено превозно средство, Howard е готов да те остави на плажа сутринта и да дойде да те вземе следобед, което е наистина удобно.
Как да стигнеш до Кудат
Както споменах, аз отидох със скутер от Ранау, но ти оставям указанията, дадени от Howard: „За да стигнеш дотук, най-добрият начин е да вземеш споделено такси от Banderaan Berjaya (Google Maps), в центъра на Кота Кинабалу, към Кудат, да те оставят при хотел Ria и да ми се обадиш по WhatsApp, за да изпратя местен таксиметров шофьор. Кота Кинабалу – Кудат RM 50 на човек, а от Кудат RM 50 за 2 души.“

Kalampunian Beach.
Градът не е нищо особено, не че съжалявам, че минах през него, но всъщност, както пиша в раздела „Къде да спиш“, можеш да обмислиш да нощуваш директно в Сепилок, тъй като в Сандакан наистина няма какво да се прави. Все пак, ако те интересува, можеш да организираш екскурзия до Turtle Islands National Park (Google Maps). Тук има подробна статия по темата. Двойка приятели, които са направили тура, не останаха особено въодушевени, най-вече заради цената. Лично аз реших да го пропусна, повече заради времето, но със сигурност може да е интересна екскурзия, която да организираш от Сандакан.

Сепилок.
Сепилок
В Сепилок, точно извън града, се намира известният резерват за орангутани (Google Maps). Ако решиш да нощуваш в Сандакан, има поне два-три автобуса, които пътуват напред-назад през деня, препоръчвам да провериш на място. По време на моето посещение взех този в 9:00 и се върнах с този в 16:00, струва 10 MYR. Станцията се намира на това място (Google Maps), но има спирки по пътя, аз например се качих пред хостела, в който отсядах. Като алтернатива винаги можеш да вземеш Grab. Входът в резервата струва 30 MYR плюс още 10 MYR за фотоапарат. Орангутаните се хранят в 10:00, така че практически е гарантирано да ги видиш, след което препоръчвам да посетиш детското отделение (nursery) (Google Maps). Ясно е, че да видиш орангутани винаги е хубаво и категорично препоръчвам посещението, ако си в Борнео, но ако вече си бил в Semenggoh в Кучинг или смяташ да отидеш, мисля, че единият от двата резервата е напълно достатъчен.
След това влязох в Bornean Sun Bear Conservation Centre, който се намира буквално от другата страна на пътя (Google Maps). Входът за чужденци струва цели 50 MYR, според мен това е наистина прекалено много, за да видиш няколко малайски мечки, но поне парите би трябвало да се използват за един хубав проект за опазване на природата.

Bornean Sun Bear Conservation Centre.
Накрая можеш да посетиш Rainforest Discovery Centre (Google Maps), където има няколко пътеки, висящи мостове и дървени пътеки, които позволяват да се потопиш в тропическата гора. Има и малък център за посетители с малко интересна информация. Входът струва 30 MYR. Микробусът, който се връща в Сандакан, има спирка пред входа, така че можеш просто да изчакаш тук към 16:00, без да се връщаш до резервата за орангутани.
Различните „атракции“ се намират на малко разстояние една от друга, така че можеш спокойно да се придвижваш пеша, а за обяд има поне два-три ресторанта като Mango Garden Restaurant (Google Maps) и White House Bistro (Google Maps).

Rainforest Discovery Centre.
Kinabatangan River
С дължината си от 560 километра Kinabatangan River е втората по дължина река в Малайзия, както и естественото местообитание на пигмейски слонове, орангутани и редките носати маймуни, само за да спомена някои от видовете, които можеш да срещнеш. По реката има много лоджове, които повече или по-малко предлагат едни и същи пакети: освен храна и настаняване са включени няколко разходки с лодка по реката за наблюдение на дивата природа и една нощна разходка.

Крокодил.
По това време пътувах с други двама младежи, които вече бяха резервирали лодж, така че просто ги последвах без излишни приказки и трябва да кажа, че общо взето бих го препоръчал. Отседнахме в Borneo Natural Sukau Bilit Resort (резервирайки чрез Asia Green Travels) за две нощувки и три дни, плащайки по 411 MYR на човек за общо спално помещение с климатик и отлични храни на шведска маса. Лично аз не видях слоновете (но срещнах не един и двама пътешественици, които са били по-големи късметлии от мен!), но в замяна видях див орангутан, два-три крокодила, повече от няколко птици носорози и много други маймуни. Общо взето, хубаво изживяване.
Други лоджове, често препоръчвани сред пътешествениците, са Bilit Adventure Lodge и Sukau Backpackers B&B.

Див орангутан.
Къде да спиш в Сандакан
Аз пренощувах в Sandakan Backpackers Hostel и го препоръчвам. Все пак в Сандакан няма нищо за гледане, така че можеш да обмислиш да нощуваш директно в района на Сепилок, например в Sepilok B&B.
Как да стигнеш до Сандакан
От и до Кота Кинабалу има няколко ежедневни тръгвания с автобус, които можеш да резервираш в www.easybook.com. Държа да отбележа, че ако пътуваш само с ръчен багаж и резервираш навреме, полетът буквално може да излезе по-евтин от автобуса! Има и директни връзки на юг към Семпорна, но поне по време на моето посещение не можеха да се резервират онлайн.

Kinabatangan River.
Danum Valley
Danum Valley е природозащитена зона, известна с богатото си биоразнообразие. Защитената територия се простира на 438 квадратни километра и е дом на застрашени от изчезване видове като борнеоските орангутани и пигмейските слонове. Настаняването е ограничено до Danum Valley Field Centre, който служи като изследователска станция, и до няколко еколоджове като луксозния Borneo Rainforest Lodge.
Не съм бил там, защото между изкачването на Mount Kinabalu и гмуркането на Сипадан бюджетът ми на бекпакър беше достатъчно изпитан от Борнео. Имах обаче възможност да прекарам няколко дни в компанията на един холандски младеж, който току-що беше прекарал няколко дни във Field Centre, когато го срещнах. Според думите му настаняването е много основно и се правят най-вече преходи в гората на „лов“ за диви животни. Ако те интересува, чрез контактите, които ще намериш на страниците във Facebook или Instagram, би трябвало да успееш да се свържеш директно с Field Centre и да заобиколиш външните агенции, които допълнително надуват цените.

Kinabatangan River.
Семпорна е вероятно един от най-грозните градове, които съм виждал в Малайзия, но е задължителна спирка за всеки, който иска да посети островите край града, включително известния Сипадан. Различните центрове за гмуркане в Семпорна предлагат изключително конкурентни цени за водолазните сертификати. По време на моето посещение Open Water струваше около 1200 MYR.
Остров Сипадан
Островът често се нарежда сред най-добрите места за гмуркане в света. Обективно двете гмуркания, които направих, не бяха никак зле, но само входът на острова плюс разрешителното за гмуркане струват около 90 € за чужденци (официален сайт). Към това трябва да се добави цената на самите гмуркания плюс транспорта с лодка. Малко както при Mount Kinabalu, ако имаш ограничен бюджет, не ми се иска да го препоръчвам, само за цената на разрешителните можеш да направиш две не по-малко впечатляващи гмуркания някъде в Югоизточна Азия.
На острова има 13 места, но обикновено се правят Barracuda Point и South Point, където могат да се видят съответно ято баракуди и ято от jack fish. За съжаление аз не видях баракудите, а само няколко единични екземпляра. Докато ятото от jackfish е практически гарантирано. Видях и повече от няколко reef shark и две-три костенурки. Други препоръчвани места са hanging garden и после едно „blue dive“, където могат да се видят акули чук, но не си спомням името на мястото.
Аз се пазарих до дупка със собственичката на Mabul Backpackers в офиса, който имат на кея в Семпорна (Google Maps), и накрая платих 1300 MYR за две гмуркания на Сипадан, две гмуркания на Мабул, две нощувки в общо спално помещение в Mabul Backpackers и различните придвижвания с лодка. Държа накрая да отбележа, че разрешителните за Сипадан са ограничени и особено през уикенда свършват, така че ако държиш особено на това, препоръчвам да организираш всичко няколко дни предварително.

Mabul Island.
Mabul Island
Ако искаш да прекараш няколко дни на „островен живот“, Мабул предлага повече от няколко места за настаняване и много по-приятна атмосфера в сравнение със Семпорна. Много от центровете за гмуркане тук имат втори офис и затова могат да се организират гмуркания на Мабул, на близкия Капалай и дори на Сипадан. Както пиша по-долу в раздела „Къде да спиш“, аз прекарах няколко нощи в Mabul Backpackers и общо взето препоръчвам няколко дни на острова, особено ако искаш да се гмуркаш, но и само за шнорхелинг, наемане на каяк или просто мързелуване на слънце. Прекарах и един следобед в Mabul Water Bungalows (Google Maps). Искат 30 MYR, за да влезеш в курорта като посетител, и получаваш достъп до белия плаж встрани от Mabul Backpackers (Google Maps), но и до зоната, където са бунгалата над морето, в която има хубаво място за шнорхелинг или просто за почивка.

Mabul Island.
Island hopping tour
Ако не ти се нощува на острова или може би искаш да посетиш някой друг остров в околността, от Семпорна се предлагат еднодневни екскурзии с лодка. Не съм участвал в нито един от тези турове, така че не говоря от личен опит, но според казаното ми от някои приятели екскурзиите не са никак зле.
Първият вариант е островът Bohay Dulang (Google Maps), където има много хубава панорамна точка, до която се стига след кратък трекинг. След това се посещава Mantabuan (Google Maps). Искат около 150 MYR за екскурзията с обяд плюс още 50 MYR за изкачването до панорамната точка. Вторият вариант е екскурзията до Mataking Island (Google Maps) и Timba Timba Island (Google Maps), където има отличен шнорхелинг. И тук искат 150 MYR. Накрая се предлагат турове, които посещават остров Мабул и Капалай.
Къде да спиш в Семпорна
В самия град Семпорна спах в Island Backpackers и общо взето го препоръчвам, чиста сграда и отлично местоположение на две крачки както от автогарата, така и от пристанището, откъдето тръгват турове/трансфери към островите. Любезен и услужлив персонал. Закуската е включена. На остров Мабул спах в Mabul Backpackers, общото спално помещение е ужасно и не го препоръчвам, но стаите с изглед към морето и климатик не са никак зле.
Как да стигнеш до Семпорна
От и до Кота Кинабалу има директни връзки по няколко пъти на ден, а също и нощем, по съвет на моя хостел пътувах със Sentosa Express, можеш да резервираш директно онлайн в www.easybook.com. От и до Сандакан има директни връзки, но поне по време на моето посещение не можеха да се резервират онлайн, това са същите автобуси, които трябва да вземеш, ако си край Kinabatangan River и искаш да отидеш директно до Семпорна, без да се връщаш в Сандакан. Лоджът резервира автобуса вместо нас и ни оставиха на автобусната спирка по главния път.
В заключение, има микробуси от и до летището на Тавау за 30 MYR. Това е най-близкото летище до Семпорна и предлага директни полети до Кота Кинабалу, Куала Лумпур, Сандакан и дори до две-три международни дестинации.

Masjid Bandaraya Kota Kinabalu.
По-долу изброявам възможни маршрути за 2, 3 и 4 седмици, като, разбира се, приеми написаното като вдъхновение и промени маршрута според интересите/бюджета си и не забравяй да вземеш предвид времето от годината, в което посещаваш страната. Например посещението на островите Перхентиан извън периода март–октомври изобщо не се препоръчва, морето обикновено е много бурно и много места за настаняване/дейности също затварят врати!
Този маршрут се фокусира изключително върху полуострова, без да посещава Борнео. Няколко прости промени в него според интересите ти биха могли да бъдат посещение на островите Перхентиан с тръгване от Пенанг и може би пропускане на Лангкауи, еднодневно посещение на град Малака и два-три дни в националния парк Taman Negara. Или комбинирай всичко за маршрут за 3 седмици в полуостровна Малайзия.

Куала Лумпур (2 нощувки)
Ден 1:
Възстанови се от джетлага и се полюбувай на Petronas Tower и KL Tower нощем.
Ден 2:
Разгледай центъра на Куала Лумпур и Batu Caves.
Cameron Highlands (3 нощувки)
Ден 3:
Автобус от Куала Лумпур до Cameron Highlands. Разгледай малкото градче Tanah Rata.
Ден 4–5:
Самостоятелен трекинг в джунглата, посети някоя чаена плантация, фермата за пеперуди, храма Sam Poh или се включи в някоя друга дейност.
Пенанг (3 нощувки)
Ден 6:
Автобус от Cameron Highlands до Пенанг. Наслади се на града вечерта.
Ден 7:
Прекарай сутринта в търсене на най-хубавите стенописи в града. Качи се на Penang Hill следобед и остани до вечерта, за да видиш осветения град нощем.
Ден 8:
Посети храма Kek Lok Si и Blue Mansion.
Лангкауи (4 нощувки)
Ден 9:
Ферибот от Пенанг до Лангкауи. Наслади се на остатъка от деня на плажа.
Ден 10:
Посети водопада Seven Wells и висящия мост.
Ден 11–12:
Можеш спокойно да прекараш дните в мързелуване на плажа или например да се включиш в тур до близките острови.
Ден 13:
Връщане в Куала Лумпур.
Ден 14:
Завръщане у дома.
Като се има предвид, че най-вероятно преди да отидеш в Борнео така или иначе ще трябва да се прекачиш в Куала Лумпур, моят съвет е да се възползваш и да разгледаш накратко града. След това лети към Кучинг на юг или към Кота Кинабалу или Сандакан на север, в зависимост от това кой вариант е по-изгоден (Airasia е нискотарифната авиокомпания par excellence). Накратко, маршрутът може спокойно да се следва в обратен ред и, разбира се, да се адаптира към предпочитанията ти!

Куала Лумпур (2 нощувки)
Ден 1:
Възстанови се от джетлага и се полюбувай на Petronas Tower и KL Tower нощем.
Ден 2:
Разгледай центъра на Куала Лумпур и Batu Caves.
Кучинг (2 нощувки)
Ден 3:
Полет от Куала Лумпур до Кучинг рано сутринта. Посети природния резерват Semenggoh следобед.
Ден 4:
Посети националния парк Bako.
Национален парк Мулу (4 нощувки)
Ден 5:
Имаш няколко възможности, можеш да летиш директно до Мулу с MASWings (по-практичният, но и по-скъп вариант) или първо да летиш до Мири с Airasia и после да вземеш полет до Мулу с MASWings. Или пък да вземеш автобус Кучинг – Мири и после или да летиш, или да стигнеш до Мулу по суша, ти избираш.
Ден 6–7–8:
Три дни дейности в парка.
Бандар Сери Бегаван – Бруней (2 нощувки)
Ден 9:
Самолет Мулу – Мири. Автобус Мири – Бандар Сери Бегаван.
Ден 10:
Разгледай Бандар Сери Бегаван.
Кота Кинабалу (3 нощувки)
Ден 11:
Трансфер Бандар Сери Бегаван – Кота Кинабалу.
Ден 12:
Посети Морския парк Tunku Abdul Rahman.
Ден 13:
Връщане в Куала Лумпур.
Ден 14:
Завръщане у дома.
С три или повече седмици на разположение можеш да прекараш няколко дни повече в парка Мулу, два-три дни в Kelabit Highlands, да посетиш Сандакан или Семпорна, или пък да се изкачиш на Mount Kinabalu, ако бюджетът ти позволява.

С три или повече седмици на разположение пак можеш да решиш да се съсредоточиш изключително върху един от двата региона (полуостровна Малайзия и Борнео) или да комбинираш акцентите и на двата, като в такъв случай моят съвет е да следваш маршрута за полуостровна Малайзия до Пенанг и оттам да летиш до Кучинг или Кота Кинабалу.
В този случай, за да спечелиш два-три дни, ако ти потрябват, можеш да летиш директно до Мулу от Кучинг или Кота Кинабалу и после да летиш към Кота Кинабалу или Кучинг, без да минаваш през Мири и Бруней. Така ще се придвижваш само със самолет, ще похарчиш малко повече, но ще спестиш много време.

Rainforest Discovery Centre.
Автобусната система е ефективна, добре разклонена и по принцип автобусите са най-евтината форма за придвижване из страната, с изключение на дългите разстояния, където определено си струва да обмислиш вътрешни полети.
Освен ако не става дума за уикенд или особени празници (бях в Малайзия по време на китайската Нова година и останах блокиран един ден в Cameron Highlands, защото всички автобуси бяха пълни), можеш спокойно да се появиш на терминала без да купуваш билети предварително и да се качиш на първия тръгващ автобус.
Ако наистина не можеш да понесеш мисълта, че нямаш билет в ръка, а отиването до автобусния терминал лично предния ден ти е особено неудобно, тогава можеш да използваш Easybook и 12go, като помниш, че често не всички налични варианти присъстват онлайн и по принцип онлайн покупката в тази част на света е по-скъпа в сравнение с покупката на място.
Железопътната мрежа в полуостровна Малайзия е сравнително обширна, по принцип автобусите са по-евтини, но с новия високоскоростен участък пътуванията с влак могат да бъдат значително по-бързи и със сигурност по-удобни. Това е сайтът на националната компания, достатъчно е да се регистрираш, за да купуваш билети директно онлайн, всичко е много просто. За най-популярните маршрути като Куала Лумпур – Пенанг (Butterworth Penang Sentral) и Куала Лумпур – Padang Besar (границата с Тайланд) силно препоръчвам да си резервираш билета предварително. Интересен маршрут не толкова заради скоростта или ефективността, а заради пейзажа, през който минава, е така нареченият Jungle Train, за който можеш да прочетеш в тази статия.

Jungle train.
Придвижването из страната със самолет може да е изключително евтино, най-вече благодарение на AirAsia, която предлага наистина конкурентни тарифи, и особено когато става дума за посещение на Борнео. Препоръчвам все пак да погледнеш и полетите на националната компания Malaysia Airlines.
Когато става дума за полети към отдалечени региони във вътрешността на Борнео, като националния парк Мулу и Kelabit Highlands, MASWings пък има монопол. В заключение посочвам Firefly, друга нискотарифна авиокомпания, която оперира в страната на наистина изгодни тарифи.
Таксита има из цялата страна и по европейските стандарти са определено евтини, във всеки случай, когато е възможно, моят съвет е да използваш приложения като Grabtaxi и Uber. Освен че е ефективна, услугата е по-евтина в сравнение с обикновените таксита. В селските райони или във всеки случай, когато не се използва таксиметров апарат, не забравяй да се пазариш за цената, преди да се качиш, за да избегнеш излишни спорове, когато пристигнеш на местоназначението.
В Малайзия стоповането е обичайна практика, особено в селските райони. Лично аз го направих само веднъж в Cameron Highlands и не минаха повече от 5 минути, преди две местни дами да ме вземат заедно с група младежи, с които се запознах в хостела.

Джамията Masjid Jamek.
Колко струва пътуване до Малайзия? Не много, при пътувания с кратка продължителност е изключително вероятно най-големият разход да е самолетният билет. Моят съвет в този случай е да погледнеш полетите не само до Куала Лумпур, но и до близкия Сингапур, който се намира само на няколко часа с автобус от Куала Лумпур, а също и до Пенанг, който има доста натоварено международно летище.
Може да ти е интересно да прочетеш моето ръководство как да намериш евтини полети.
След като пристигнеш на местоназначението, е разумно да смяташ, че ще се вместиш в около 25–30 € на ден, особено в полуостровна Малайзия, докато в Борнео вероятно малко повече. Всичко това при евтино пътуване, т.е.: спане в хостел или семпъл хотел, хранене с улична храна или във всеки случай в местни ресторанти, придвижване с обществен транспорт (особено избягвайки таксита) и накрая избягване на организираните турове, когато е възможно.
Що се отнася до таксите за теглене на пари, за щастие повечето местни банки не прилагат никаква такса. Затова, използвайки най-добрите карти за пътуване, разходите за получаване на пари в брой могат да се сведат до нула.
Накрая, ако по някаква причина искаш да сведеш до минимум използването на пари в брой, държа да отбележа, че изключително много търговци, дори да не приемат карта, приемат плащания с QR и използвайки Grab pay, можеш просто да заредиш акаунта си с карта и следователно без нужда да теглиш пари в брой.

Хранене за две-три евро.
Какви са опасностите при пътуване до Малайзия? Реалността е, че в Малайзия, както почти навсякъде в Югоизточна Азия, може да се пътува относително спокойно и насилствените престъпления срещу туристи са изключително редки.
Все пак дребни престъпления могат да се случат тук, както и навсякъде другаде по света, и особено в големите градове е добре да използваш здрав разум и да избягваш определени квартали. Лично аз смятам, че Малайзия може да се смята за напълно безопасна страна. Във всеки случай тук ще намериш всичките ми съвети как да пътуваш безопасно навсякъде по света.
Малка бележка за онези, които не се отказват от някой джойнт или други видове незаконни вещества: законът в Малайзия е изключително строг и предвижда смъртно наказание, ако те хванат с големи количества, но дори простата лична употреба може да бъде наказана с няколко години затвор!
Организираш ли пътуване до Малайзия? Погледни тези статии:
Каква раница за пътуване да избереш
Имаш въпроси? Или актуална информация? Не се колебай да оставиш коментар или да ми пишеш в Instagram!
За дарения / виртуални пици и бира 🙂