От невероятното гостоприемство на хората до втората по височина планинска верига в света, Каракорум, Пакистан е невероятна страна, която за съжаление няма особено добра репутация, но те уверявам, че след като я посетиш лично, със сигурност ще промениш мнението си.
Прекарах около месец, пътувайки с раница на гръб (тук можеш да гледаш видеото от пътуването ми, на италиански, но можеш да включиш субтитри), и изследвах главно северната част на страната. В това ръководство ще намериш много информация и съвети как да организираш по най-добрия начин самостоятелното си пътуване, далеч от основните туристически маршрути и, както винаги, с внимание към бюджета.
Бързо меню

Ледникът Хопър.
Като се има предвид, че повечето пътешественици идват в страната заради прочутите ѝ планини, най-доброто време за посещение на Пакистан е приблизително от април до октомври, защото през останалата част от годината много райони са напълно недостъпни заради снега и, най-общо казано, температурите са изключително ниски, а придвижването из територията става наистина трудно.
От друга страна, ако не смяташ да посещаваш Каракорум, а просто искаш да се посветиш на градовете с историческо и културно значение, които се намират в огромната равнина на Пакистан, тогава най-подходящият период е от ноември до март, тоест през зимата, когато температурите са далеч по-приятни. През лятото лесно могат да се надхвърлят 40 градуса и, уверявам те от личен опит, това изобщо не е приятно.
Издаването на виза никога не е било толкова лесно. Всъщност от януари 2019 г. можеш да кандидатстваш онлайн през официалния сайт, а за нас, италианците, можеш да поискаш и т.нар. „виза при пристигане“, която обикновено се издава за 48–72 часа (правилата зависят от гражданството ти, затова провери какво важи за теб). Туристическата виза за еднократно влизане с продължителност три месеца струва 35 $, но при желание можеш да кандидатстваш и за по-дълги визи, и за многократно влизане – разбира се, цената е по-висока. През същия портал можеш и да удължиш визата, ако се наложи. На тази страница ще намериш калкулатора на разходите.
Забележка: Въпреки че сайтът оставя да се разбере, че визата при пристигане се приема само на летището, след като се свързах с имиграционните власти чрез специалната форма, ми потвърдиха, че визата при пристигане ще ми бъде приета без никакъв проблем и на сухопътната граница с Индия, и наистина така стана; за другите сухопътни граници препоръчвам да се свържеш с имиграционните власти.
Актуализация октомври 2024 г.:
От 14 август 2024 г. електронната виза ще се издава безплатно в рамките на 24 часа и ще позволява престой от 90 дни.
Пакистан не изисква задължителни ваксини, но хепатит А и хепатит Б винаги се препоръчват.
За актуална информация относно визите и всичко останало препоръчвам да провериш препоръките за пътуване на министерството на външните работи на своята държава (например на българското Министерство на външните работи).

Фортът Алтит.
В това ръководство цените често са изразени в местна валута. Официалната валута на Пакистан се нарича „пакистанска рупия“ и се съкращава „PKR“.
Курсът е приблизително 1€ = 310 PKR. За актуалния курс ти препоръчвам да хвърлиш едно око на тази страница.
Пакистан е доста голяма страна, но, както казах по-горе, повечето посетители се концентрират – с основание – почти изцяло върху северните региони и, по-точно, върху щата Гилгит – Балтистан, следвайки по същество магистралата Каракорум, пътя, който пресича планинската верига Каракорум до границата с Китай.
Именно в Гилгит – Балтистан прекарах по-голямата част от времето си по време на пътуването си в Пакистан и затова ще откриеш, че информацията за този регион е най-пълна. Ако се интересуваш от други части на страната, не се отчайвай, защото събрах доста информация, която според мен ще ти е полезна.

Забележка: Няколко пъти в ръководството ще намериш линкове към https://www.alltrails.com/. Ако искаш да ползваш офлайн навигация директно от приложението на Alltrails, трябва да преминеш към про версията. Можеш обаче да заобиколиш проблема, като изтеглиш координатите от настолната версия на сайта във формат „Google Earth KML“ и след това ги качиш в Organic Maps, което е категорично едно от любимите ми приложения за пътуване.
Построен практически от нищото през 1960 г. с единствената цел да стане столица на страната, Исламабад е наистина нетипичен град в сравнение с останалата част от Пакистан: улиците, които пресичат града, са широки и с добро движение, има много зеленина и не е никак рядкост да видиш луксозни къщи и коли – тук живее цялата политическа класа и елитът на страната.
Заради съвсем скорошното си основаване градът няма много за предлагане откъм история и съветът ми е да отделиш времето си за други дестинации, но ако имаш поне един ден на разположение, има няколко неща, които си струва да посетиш.
Препоръчвам да посетиш джамията Фейсал (Google Maps), която е най-голямата в страната и една от най-големите в света; лесно се стига с такси или още по-добре с Uber и, независимо къде си отседнал, не би трябвало да струва повече от няколко евро.
Друго интересно нещо в града са хълмовете Маргала: този хълмист район в покрайнините на Исламабад (много от пътеките тръгват от самия град!) предлага много възможности за еднодневни преходи. По време на посещението ми през август беше наистина прекалено горещо, но ако се интересуваш, Trail 3 (All Trails) и Trail 5 (All Trails) изглежда са най-популярните.
Ако пък просто искаш да се насладиш на гледката към града без усилие, вземи такси или наеми мотор и иди до Monal (Google Maps). Това е панорамна площадка в края на пътека номер три, до която се стига и по път; тук има няколко ресторанта и кафенета, откъдето можеш да се любуваш на залеза над града. Друга панорамна площадка, още по-близо до града, е Daman-e-Koh (Google Maps), и в този случай можеш да стигнеш както пеша, така и с кола.

Джамията Фейсал.
Как да стигнеш до Исламабад
Исламабад е свързан с директни линии с много от големите градове на Пакистан; има автобуси от Лахор приблизително на всеки половин час и пътуването трае повече или по-малко четири часа. Докато автобусите от Гилгит тръгват в късната сутрин/ранния следобед и пристигат рано сутринта в Исламабад, около 15 часа.
Къде да спиш в Исламабад
Hermes Urban Stay (бивш Backpackers Hostel & Guest House) е наистина отлично място за настаняване – по-скоро апартамент, превърнат в хостел, отколкото обикновен хостел: наистина просторна обща стая, обща кухня, отличен wifi, любезен и отзивчив персонал. Препоръчвам да резервираш навреме, тъй като нямат много легла и често всичко е заето. Друг отличен вариант е Coyote Den Travelers Hostel Islamabad.
Ако търсиш нещо по-луксозно, Shelton’s Rezidor има добри отзиви и е на две крачки от джамията Фейсал.
Лахор е вторият по големина град в Пакистан и на всички основания се смята за културната столица на страната. Ако пристигаш по суша от Индия, това е задължителна спирка, но горещо препоръчвам посещението му на всеки.
В стария град (Google Maps) се намират всички основни туристически атракции и исторически сгради. Горещо препоръчвам да прекараш поне няколко часа в разходка из улиците, които кипят от живот; базари и улична храна има буквално навсякъде, а най-хубавото е, че движението в стария град на практика липсва. От Mall Road, където се намират повечето места за настаняване, до стария град с такси са 100–200 рупии през деня и 200–300 рупии вечер.
Джамия Бадшахи
И тук става дума за една от най-големите джамии в света; във вътрешния двор могат да се съберат до 100 000 вярващи и за разлика от тази в Исламабад, има по-класически стил (Google Maps).
Всеки таксиметров шофьор знае кой е правилният вход, но ако искаш да стигнеш до джамията пеша, единственият вход за посетители е на това място; това е наистина голям комплекс, в който освен джамията има няколко ресторанта, хубава зелена площ, фортът на Лахор (Google Maps) и сикхски храм (Google Maps).
Пристигнах в късния следобед и успях да посетя само джамията; входът е безплатен, но оставянето на обувките отвън на съхранение струва 20 рупии, а при влизането те насочват към музея, където на излизане те молят да оставиш дарение.
Храмът може да се посещава само сутрин (не помня часа), докато входът (200 рупии) за форта е само до 17:40, а джамията е отворена до 20:00.

Джамия Бадшахи.
Джамия Вазир Хан
В стария град има още една наистина интересна джамия, която си струва да се посети. Казва се Вазир Хан (Google Maps) и е построена през седемнадесети век; макар да не е толкова впечатляваща като Бадшахи, определено си струва да я посетиш, ако не за друго, то защото срещу 100–200 рупии (цената подлежи на пазарлък) можеш да се качиш на една от кулите встрани от джамията, откъдето се разкриват невероятни гледки към града.
Градски музей на Лахор
Това е най-големият и най-важен музей в страната, открит през 1864 г. по време на колониалния период; има наистина впечатляваща колекция от артефакти, от будисткото до ислямското изкуство, с много ръкописи, оръжия, носии и старинни бижута. Отворен е всеки ден от 9:00 до 19:00, с изключение на петък, а входът за чужденци е 1000 рупии (Google Maps).
Церемонията на границата Вага
Границата Вага (от пакистанската страна) или Атари (от индийската страна) е единствената отворена граница между двете страни и тук всеки ден се провежда доста особена церемония. Граничният пункт е отворен само от 10:00 до 16:00 и около 15:00 започва истинска церемония по затваряне, по време на която граничните сили на двете държави маршируват в традиционни униформи и устройват истинско представление, докато хората наблюдават от трибуните.
Аз присъствах на церемонията от индийската страна, но разбира се добре дошъл си и от пакистанската. Входът е безплатен и – макар да не одобрявам тези състезания между двете страни кой го има по-голям, на които съвсем не им е нужно да нагнетяват напрежението – смятам, че определено не бива да се пропуска.
Тук-тук от Лахор до границата струва 600–700 рупии и ако го помолиш да те изчака за връщането, вероятно можеш да се разберете за 1000 рупии отиване и връщане; това са малко над 30 км, около един час.
Забележка: Работното време на границата изглежда се променя често и следователно променя и началото на церемонията, затова те каня да провериш на място.

Церемония на границата Вага.
Как да стигнеш до Лахор
От и към Исламабад има автобуси практически на всеки половин час. Сред „готините“ автобуси Nazi express е най-евтината компания – 900 рупии. Skyways – 1100 рупии, а Faisal Movers – 1200 рупии. Терминалите на трите компании са на малко разстояние един от друг, на юг от Лахор; тук-тук от Mall Road струва около 300 рупии.
Ако пристигаш от Индия (Амритсар), можеш да съчетаеш церемонията на границата Вага с преминаването на границата: мини през имиграционния контрол и после се върни, за да видиш церемонията; така би трябвало да е по-лесно и да намериш превоз до Лахор след края на церемонията.
Къде да спиш в Лахор
Lahore Backpackers изглежда е най-популярният вариант сред пътешествениците с раница; аз пренощувах недалеч оттам в Regale Internet Inn, интернетът е наистина бърз, а персоналът е любезен и отзивчив, но не очаквай нищо повече откъм условията.

Джамия Вазир Хан.
Гилгит е столицата на щата Гилгит – Балтистан и практически задължителна спирка за всеки, който иска да изследва северната част на страната. Самият град обаче няма много за предлагане, но въпреки това остава идеалната база, от която да започнеш да изследваш околните долини.
Както и да е, тъй като най-вероятно ще се наложи да прекараш там поне ден-два, веднага щом пристигнеш и преди да се върнеш в Исламабад, препоръчвам да се разходиш по главната улица, която води към базара, и ако обичаш пилешко, непременно трябва да опиташ този ресторант.
Друга атракция недалеч от града, която можеш да посетиш, е Kargah Buddha (Google Maps) – археологически обект от седмия век, разположен на около 8 км западно от Гилгит, където има изображение на Буда, издялано в скалата. Изглежда са започнали да искат 1000 рупии от чужденците; ако бюджетът ти е ограничен, вероятно не си струва.
Как да стигнеш до Гилгит
От Исламабад има поне две компании, които пускат нощни автобуси всяка нощ: NATCO, която е държавната компания, има няколко тръгвания от 14:00 до 21:00, но курсовете могат да бъдат отменени, ако автобусът не е пълен. По пътя има два контролни пункта за туристи, където трябва да предадеш копие от паспорта. Билетът струва 3020 PKR. Една читателка на блога е имала положително преживяване: „Автобусът беше удобен, не спираше по пътя, за да взема хора (както винаги става в Индия с обществените автобуси) и ми отне 16 часа заради свлачище след Чилас“.
Аз предпочетох Faisal Movers по съвет на хостела, в който отседнах в Исламабад; има тръгвания в 20:00 и в 22:00, цената е 4000 PKR, но обслужването е меко казано безупречно, автобусите са нови и всяка седалка има екран като в самолет; горещо препоръчвана и според разказите на други пътешественици, които са пътували с NATCO; във всеки случай са поне 15 часа с автобус.
Още един съвет за тези, които пътуват с ограничен бюджет: след като слезеш на автогарата в Гилгит, без да вземаш такси, по главната улица (встрани от гарата) минават малки камиончета Suzuki, които се движат напред-назад по пътя и служат за обществен транспорт; превозът струва само 25 рупии.
За тези, които пък имат по-голям бюджет, малко време или просто искат да си спестят 15 часа автобус, Гилгит има ежедневни въздушни връзки с Исламабад, около 100 €; внимавай обаче, защото заради лошото време на голяма надморска височина полетите могат да бъдат отменени без предупреждение.
Актуализация октомври 2024 г. от читателка на блога:
Бяхме взели полет за Гилгит, но беше отменен, както в повечето случаи. За да отидеш на север, винаги е по-добре да вземеш полет за Скарду, но не го знаехме и пътувахме по суша и на отиване, и на връщане, но пътуването е изключително изморително. Някои компании като Faisal Movers вече не приемат „единични“ туристи в автобусите, защото е необходим полицай в автобуса за проверките. Ние пътувахме и на отиване, и на връщане с частно такси и цената е около 8000 PKR на човек. Групите могат да наемат минибуси и да бъдат придружавани по този начин.
Къде да спиш в Гилгит
Medina Hotel 2 – отличен евтин и чист хотел, който има и общо спално помещение. Всички стаи гледат към наистина хубав вътрешен двор, ресторантът предлага отлична храна на ниска цена, wifi не е никак лош, а персоналът е супер любезен и отзивчив. Ако ти потрябва, можеш също така да оставиш някои неща на съхранение, докато изследваш останалата част от региона, да организираш турове и да наемеш превозни средства. Горещо препоръчвам.
Fairy Meadows е без съмнение най-типичната туристическа дестинация в северен Пакистан. Онова, което някога е било просто планинско пасище с малко овчари, сега се е превърнало в истински туристически център сред зеленината и планините, с места за настаняване за всеки джоб. Оттук се откриват зрелищни гледки към ледника Рахиот и към близкия Нанга Парбат, който с 8126 метра е деветият по височина връх в света!

Нанга Парбат, видян от Fairy Meadows.
Както подсказва заглавието на параграфа, ако си в прилична физическа форма, от Fairy Meadows можеш да стигнеш до базовия лагер на Нанга Парбат за един ден. Това са малко над 8 км и около 700 метра денивелация, пътеката е очертана в Organic Maps (който горещо препоръчвам да изтеглиш!) и ако вървиш с бърза крачка, можеш да стигнеш за 3–4 часа. След като стигнеш до тази панорамна площадка, хвани дясната пътека – на отиване аз тръгнах по лявата, която минава по-ниско, и освен че трябва да преминеш няколко потока по не съвсем безопасен начин, пътеката има много различни следи и изобщо не е лесна за следване. Докато дясната пътека е много по-утъпкана и според мен е „официалната“, макар че и в този случай участъкът, който пресича ледника, не е съвсем лесен за следване, въпреки че от време на време има по някоя купчина камъни, която показва пътя. Във всеки случай няма нищо невъзможно, но внимавай къде стъпваш!
След като стигнеш до базовия лагер, не очаквай някакво особено съоръжение или паметник, има само един кръст и едва четири плочи; освен това в деня на посещението ми бях единственият човек на място, но гледките към Нанга Парбат са наистина зрелищни!
Обобщено, трябва да ти отнеме най-много 3–5 часа, за да стигнеш до базовия лагер от Fairy Meadows, и не повече от 3–4 часа, за да се върнеш; препоръчвам да тръгнеш рано сутринта, тъй като сутрините обикновено са по-ясни. От личен опит всичко това може съвсем спокойно да се направи самостоятелно, но след като разговарях с друг пътешественик, на споменатата по-горе панорамна площадка (където е разклонението), ако стигнеш късно, може да има полицай (очевидно аз съм минал твърде рано), който не ти позволява да продължиш сам по-нататък от съображения за сигурност. Не се отчайвай, защото според това, което ми казаха, полицаят те придружава безплатно и на практика играе ролята на водач.
Ако не се чувстваш удобно да направиш описаното самостоятелно, водач за целия ден не би трябвало да ти струва повече от 3000 PKR, а ако смяташ, че е твърде много да направиш всичко на един дъх за един ден, можеш да преспиш в Behal, селище на овчари, което се намира приблизително по средата между Fairy Meadows и базовия лагер. И тук има къде да спиш, а местата за настаняване варират от палатки до хубави дървени бунгала; освен това атмосферата е по-спокойна, отколкото във Fairy Meadows, където отсядат повечето хора.
Като алтернатива можеш просто да посетиш Behal и после да стигнеш до панорамната площадка за един ден, без да продължаваш по-нататък (много хора правят точно така), и да се насладиш на многобройните други панорамни места по пътеката, която дотук е абсолютно лесна за следване и наистина приятна.
Накрая, както правят много местни туристи, можеш просто да прекараш няколко дни в почивка във Fairy Meadows и околностите, отпивайки по някоя чаша кафе и любувайки се на околния пейзаж.

Нанга Парбат, видян от Behal.
Как да стигнеш до Fairy Meadows
Стигането до Fairy Meadows не е съвсем лесно. Първата стъпка е да стигнеш до Rakhiot Bridge, който се намира на около 80 км на юг от Гилгит по магистралата Каракорум; за целта имаш по същество три възможности: да вземеш минибуси до Чилас, които тръгват всеки час от гарата в Гилгит (цена 250 рупии, около час и половина), да вземеш такси или да пътуваш на автостоп, който работи страхотно. Технически, ако пристигаш в Гилгит с автобус от Исламабад, можеш да помолиш да те оставят направо при Rakhiot bridge, без първо да минаваш през Гилгит; тук има няколко хотела, където можеш да оставиш излишния си багаж, преди да продължиш към Fairy Meadows.
Каквото и да избереш, препоръчвам ти да стигнеш до Rakhiot bridge възможно най-рано. Единственият законен начин да продължиш (има полицай, който не позволява да се продължи пеша) е да се качиш на джип, управляван от местни, които се възползват максимално, като цената изглежда расте всяка година. Във всеки случай през август 2019 г. цената (отиване и връщане) беше 8000 PKR и се поделя между най-много 5 души, които обаче трябва да са съгласни за датата и часа на връщането. Ако например ти искаш да прекараш две нощи във Fairy Meadows, а другите хора, които се опитват да напълнят един джип, искат да останат само една нощ, не можеш да споделиш джипа само за отиването и би трябвало да платиш изцяло за джипа; на практика без 8000-те рупии джипът не мърда. Според мен това е измама, но за съжаление нещата работят така; във всеки случай, след като се качиш, те чакат почти два часа, за да минеш едва 14 км по път, който със сигурност не е подходящ за слабонервни, и след като стигнеш до това място, където пътят на практика свършва, те чакат 1–2 часа ходене, за да стигнеш до Fairy Meadows.
Актуализация от читателка, посетила Пакистан през лятото на 2023 г.: „Сега джипът струва цели 14 000 PKR; винаги може да се сподели с някого, с когото обаче трябва да се уговорите за броя на нощите и часа на връщане; опитват се да не позволяват джипът да се споделя с пакистански туристи, които имат коренно различна тарифа… все пак пътят, опасен сам по себе си, е подложен на множество свлачища (и не само когато вали), толкова, че тази година е бил затварян за няколко дни (важно е да се информираш – макар и трудно – преди да стигнеш до Raikot Bridge) и във всеки случай, когато най-накрая успях да отида, имаше блокада, заради която 3 км преди началото на прехода трябваше да слезеш от джипа, да извървиш един участък пеша (много открит участък) и след това да смениш джипа (общата сума остава същата, но се плаща на части на двата джипа).“
Актуализация октомври 2024 г.
Тарифата за джипа до Fairy Meadows е 16 000 PKR. Увеличили са цената, защото част от пътя се е срутила и, докато го ремонтират, са необходими два джипа, а прекъснатият участък се минава пеша (10 минути).
Къде да спиш във Fairy Meadows
Както вече казах, Fairy Meadows, макар и по-скъп в сравнение с останалата част от страната, от палатки до луксозни бунгала, има варианти горе-долу за всеки джоб; цените подлежат на сериозен пазарлък, а и периодът от годината влияе доста, но палатка и спален чувал би трябвало да струват около 500 PKR на нощ, докато основно бунгало – 2000 PKR. Greenland Resort е популярен вариант сред пътешествениците. Аз лично спах в The Public House, където след като се пазарих здраво, платих 2500 PKR за две нощи в самостоятелна стая с баня (изглежда вече не работи).
Минапин е малко селце, което се намира на около 80 км на север от Гилгит и е идеалната отправна точка за всеки, който иска да стигне до базовия лагер на Ракапоши. Ако не ти се иска да се измъчваш с тежко изкачване, препоръчвам ти да пропуснеш този етап, но ако имаш възможност, спри поне на тази панорамна площадка, която се намира буквално край магистралата Каракорум, откъдето въпреки всичко се откриват фантастични гледки към връх Ракапоши, без непременно да стигаш до базовия лагер.

Ледникът Ракапоши.
Както вече казах, стигането до базовия лагер и връщането в Минапин за един ден е доста тежък преход, но абсолютно осъществим за 7–9 часа в зависимост от собствения ти ритъм; това са около 18 км и 1600 метра денивелация общо. С една дума, не точно разходка, но те уверявам, че си струва: когато стигнеш горе, се открива невероятна гледка към връх Ракапоши и ледника под него – едно от най-зрелищните места, които съм виждал през живота си.
И в този случай за съжаление пътеката, която трябва да следваш, не е съвсем ясна, но е отбелязана в Organic Maps. Ако искаш, в All Trails можеш да изтеглиш и GPS координатите на пътеката. По средата на пътя ще намериш Upper Hapakun Hotel & Camping, където можеш да хапнеш и, ако искаш, да преспиш, за да продължиш на следващия ден. Опитай се да тръгнеш рано сутринта, вземи си сух обяд и се наслади на панорамата!
Забележка: Ако те интересува, можеш да преспиш в базовия лагер със собствено оборудване, ако имаш такова, или при местни, които имат постоянен пост и предлагат храна и нощувка. Във втория случай обаче мисля, че е по-добре да организираш нещата от долината. Накрая можеш да се довериш на местен водач и на следващия ден да пресечеш ледника, за да стигнеш до базовия лагер на връх Диран. Аз не съм го правил, но изглежда, е хубав преход, който в никакъв случай не бива да се прави без водач!

Базовият лагер на Ракапоши.
Как да стигнеш до Минапин
Аз лично стигнах до Минапин за един ден от Fairy Meadows, като пътувах на автостоп от Raikot bridge до Гилгит, откъдето после взех минибус до Алиабад (Google Maps), като помолих да ме оставят на кръстовището, което води към Минапин. Там започнах да вървя 3-те километра до селото, макар че след не повече от 5 минути един местен спря и ми предложи да ме закара. Мисля, че има и минибуси, които отиват директно до Минапин, но са много по-редки в сравнение с тези до Алиабад; във всеки случай автостопът е вероятно най-удобният и най-бърз вариант.
Къде да спиш в Минапин
Горещо препоръчвам да спиш в Osho Thang Hotel; мястото е наистина чисто, има хубава вътрешна градина, персоналът е сърдечен, а храната е просто възхитителна!
Каримабад е бил в продължение на векове главният град в долината Хунза и все още е нейна столица. Макар Алиабад да го е надминал по големина, градът пази значително историческо и културно наследство, с много интересни места в рамките на няколко километра. Тук жителите са почти всички исмаилити, най-либералното течение на исляма, много жени ходят по улиците без бурка и може дори да те заговорят, а намирането на алкохол изобщо не е трудно – дотам, че не един и двама млади пакистанци гледат на Каримабад малко като на нашия Амстердам.
Не случайно Каримабад е бил главният град на долината, която всъщност доминира отгоре, от позиция, която в миналото със сигурност се е смятала за стратегическа, а днес предлага зрелищни гледки към всички околни върхове: идеалното място, където да прекараш няколко дни в почивка, като може би опиташ тортата с орехи (walnut cake) в Café de Hunza.

Фортът Балтит, видян от пътеката към Ultar Meadows.
Фортът Балтит
Фортът Балтит (Google Maps) е този, който доминира Каримабад отгоре; за да стигнеш до него, вървиш през най-старата част на селището, която на моменти напомня улиците на старо европейско селище. Не посетих вътрешността на форта, а се ограничих до външния двор, така че не изразявам мнение. Според това, което ми казаха, вътрешността на форта е по-малко оскъдна в сравнение с тази на Алтит и наистина има какво да се види. Входът и тук струва 1000 PKR. Отворен всеки ден от 9:30 до 17:30.
Фортът Алтит
Фортът Алтит (Google Maps) технически не се намира в Каримабад, а в съседния Алтит, но може съвсем спокойно да се стигне пеша, тъй като е само на 3 км от Каримабад. Фортът е обект на ЮНЕСКО и наскоро е реставриран; построен на върха на урва, той е наистина впечатляващ, но според мен не си струва цената на входа, която за нас, чужденците, възлиза на 1000 PKR.
Малко, ако се съди по европейските стандарти, но истинско безумие за местните, ти избираш. Във всеки случай, независимо дали решиш да посетиш форта, или не, препоръчвам да направиш разходката до входа му, защото се минава през старата част на Алтит с традиционни сгради от двете страни, наистина красиво. Отворен всеки ден от 9:30 до 17:30.
Eagle’s Nest
Тъй като си в Алтит, препоръчвам да се качиш до панорамната площадка, наречена Орлово гнездо (Google Maps). Оттук се открива още по-зрелищна гледка към цялата долина и към емблематичния връх, наречен „Lady Finger“, а се виждат и Диран и Ракапоши в далечината. Аз се качих за един ден, но ако искаш, можеш да преспиш и тук, тъй като има множество хотели и ресторанти.
Технически можеш да вървиш пеша до върха, но от Каримабад ще ти трябват поне два часа. Аз бях тръгнал с тази идея, но, както често ми се е случвало в Пакистан, по средата на пътя един местен на мотор спря и ми предложи да ме закара, а на връщане не бях извървял и 200 метра, когато стана същото. Ако това не е твоят стил и нямаш желание да вървиш, такси не би трябвало да ти струва повече от няколко евро.

Долината Хунза, видяна от Eagle’s Nest.
Селото Ганиш
Нещо, което според мен пък си струва цената на билета, е посещението на селото Ганиш (Google Maps): и в този случай можеш съвсем спокойно да стигнеш пеша от Каримабад, входът за екскурзията с водач се намира повече или по-малко на това място. Това е най-старото селище по древния Път на коприната в долината Хунза и тук все още има сгради и джамии отпреди повече от 400 години. Входът за селото струва 500 рупии и включва водач, който в моя случай беше изключително любезен мъж, който ни даде много информация. Този човек, след като години наред е водил турове из целия Пакистан, се е върнал в родното си място, за да се опита да допринесе за популярността на този обект.
Базов лагер Ултар (Ultar Meadows)
Пътеката към базовия лагер на връх Ултар започва недалеч от форта Балтит на това място. Теоретично това е доста кратък и приятен преход, но не можах да го направя, тъй като дерето малко след началото на пътеката, точно извън Каримабад, открай време е подложено на непрекъснати свлачища и по време на посещението ми работеха в опит да разрешат ситуацията. Затова, ако те интересува, горещо препоръчвам да се информираш за актуалното състояние на сигурността.
Как да стигнеш до Каримабад
Аз лично пътувах на автостоп от кръстовището, което води към Минапин, без да чакам повече от 5 минути; като алтернатива можеш да вземеш който и да е минибус до Алиабад и оттам да се опиташ да разбереш дали има някой минибус до Каримабад, или да вземеш такси/да вървиш пеша. На теория има минибус, който тръгва рано сутринта директно от Минапин към Алиабад.
Къде да спиш в Каримабад
Препоръчвам Old Hunza Inn: чисти и евтини стаи, wifi, наистина любезен персонал и прекрасна обща стая с големи стъклени стени с изглед към цялата долина. Всъщност аз спах в една от стаите на Backpackers Stories by Old Hunza Inn, това по същество е същият имот, който обаче сега има два различни профила в Booking.
Долината Хопър не е част от класическия маршрут по магистралата Каракорум, но ако имаш няколко дни за нея, лично смятам, че абсолютно си струва. Препоръчвам по-специално малкото селище, което се намира в края на пътя, изкачващ се по долината, където на две крачки от ледника Хопър се намира малкото селце Хопър.

Малкото селце Хопър.
Мнозина идват дотук просто за да се любуват на ледника Хопър. Това е един от най-дългите ледници в света, разбира се извън полярните кръгове, чието чело се намира съвсем близо до селото, което от високо, от ръба на една урва, от многобройните панорамни места го доминира изцяло, предлагайки уникална гледка. Така че е възможно просто да дойдеш в Хопър и да се насладиш на фантастичните гледки към ледника отдолу, без да се напрягаш излишно. Ако те интересува, има и няколко прехода, които тръгват точно оттук.
Най-популярният маршрут е този към езерото Раш в подножието на връх Раш, второто най-високо алпийско езеро в цяла Азия, на близо 4700 метра; обикновено е многодневен трекинг, който минава и през панорамна площадка, откъдето може да се види K2. Ако си опитен и особено бърз, може да се мине самостоятелно (във wikiloc ще намериш качения маршрут), но повечето хора прекарват поне една нощ в палатка, а по маршрута трябва да се пресекат два ледника, така че не е трекинг, подходящ за хора с малко опит. В селото има много водачи и носачи, готови да предложат услугите си, без да похарчиш цяло състояние.
Аз честно казано нямах толкова много време на разположение и по съвет на един местен се ограничих да стигна до селище на овчари, откъдето има отлични гледки към връх Раш в далечината и към ледника Барпу, който се слива с Хопър в близост до селото.

Насред ледника Хопър.
Това е приятен преход, който може да се направи за един ден; за съжаление пътеката не е отбелязана в Organic Maps (всъщност видях, че междувременно някой е добавил трасето). Аз стигнах до това място за малко по-малко от 3 часа и мисля, че е достатъчно, за да имаш хубава панорама, но ако искаш, можеш да продължиш. Въпреки това е наистина лесна за следване, тъй като често се използва от местните овчари; единственият проблем е, че трябва да се пресече ледникът Хопър, нещо, което се оказа малко по-сложно, отколкото си мислех. Особено влизането и излизането от ледника, както ми бяха предупредили местните хора: все пак успях да намеря пътя, но изобщо не беше лесно, така че, за да се освободя от всякаква отговорност, препоръчвам да вземеш местен водач!

Мястото, където приключи моят преход, ледникът Барпу.
Как да стигнеш до Хопър
Ако искаш да стигнеш до Хопър с обществен транспорт, имаш само една възможност: има единствен минибус, който тръгва всеки ден в 12:00 от Алиабад и слиза на следващия ден около 7:00. На отиване обаче пътувах успешно на автостоп, като чаках на това място, до което лесно се стига пеша от Каримабад. А на връщане успях да се „кача“ отзад на един минибус, който вече беше пълен и ме остави на същото кръстовище, всичко това за 70 рупии.
Къде да спиш в Хопър
Аз спах в Rush Lake Gateway Hotel, „принуден“ от факта, че господинът, който ме закара, докато пътувах на автостоп, беше приятел на управителя, така че се почувствах задължен. Във всеки случай имах самостоятелна стая с баня за 1500 PKR, а сервираната храна беше възхитителна, но в селото може да има и по-евтини варианти.
Пасу е друга отлична спирка по магистралата Каракорум; това е малко селце по пътя към китайската граница, където се намира една от най-емблематичните планински вериги в страната: „конусите на Пасу“, които със своята заострена форма изглеждат почти невъзможни за изкачване.

Конусите на Пасу.
Езерото Атабад
Още преди да стигнеш до Пасу, ако искаш, можеш да направиш спирка при езерото Атабад; това е езеро с изключително наситен изумрудено син цвят, образувано през 2010 г. вследствие на катастрофално свлачище, което буквално е помело цяло село. Минавайки по магистралата Каракорум, ясно се вижда гигантското парче от планината, което се е откъснало и е дало началото на езерото, което сега е туристическа атракция, където се предлагат дейности като джетове, риболов или просто разходка с лодка.
Висящият мост на Пасу
Продължавайки към Пасу, друга атракция е висящият мост, който пресича река Хунза; смята се за един от най-опасните в света, тъй като изобщо не е в добро състояние, а дъските, на които да стъпваш, са далеч една от друга; преминаването е забранено от съображения за сигурност, но можеш да си направиш традиционната снимка в началото на моста. Актуализация: Изглежда, че сега може да се премине, представям си, че могат да се направят хубави снимки.
Ледникът Пасу
Ледникът може да се види и от пътя, но горещо препоръчвам съвсем кратък преход, който тръгва от езерото Борит. Оттук е достатъчно да вървиш по-малко от час, за да стигнеш до прекрасни панорамни места над ледника отдолу (Google Maps); в началото се върви по пътя, а последният участък е по добре поддържана и лесна за следване пътека, която освен това е отбелязана в Organic Maps. Аз стигнах до тази панорамна площадка, но ако искаш, можеш да продължиш и по-нататък.
Стигнах до езерото в компанията на един испанец с кола, когото бях срещнал няколко дни по-рано, но ако си без превозно средство, не би трябвало да имаш проблем с автостопа; това са само 10 км от Пасу.

Ледникът Пасу.
Ледникът Батура
Ледникът Батура е още по-близо до селото и може съвсем спокойно да се стигне пеша; може да има и други пътеки, които водят до по-добри панорамни места, но аз лично следвах тази (единствената, която има в Organic Maps). И в този случай пътеката е лесна за следване и ясно се вижда, че се изкачва по склона дори от дъното на долината. От върха на „хълма“ ледникът се вижда ясно, но гледките не са изключителни, тъй като той завива зад планината. Ако искаш, можеш да продължиш по-нататък, но стана късно и предпочетох да се върна; във всеки случай си струва, и макар гледката към ледника да не е върхът, тази към долината и Конусите на Пасу си заслужава.
Накрая, в хотела, в който отседнах, предлагаха и други, по-дълги трекинги и екскурзии по ледниците, но честно казано нямам информация по въпроса.
Как да стигнеш до Пасу
И в този случай пристигнах на автостоп: един лекар от Гилгит ме закара от кръстовището, което води към Хопър, до Пасу, въпреки че той трябваше да спре по-рано. Като алтернатива винаги можеш да вземеш който и да е минибус, който минава и е насочен на север.
Къде да спиш в Пасу
Аз спах в Passu Inn. Семейството, което управлява хотела, е наистина гостоприемно (особено възрастният мъж), стаята беше чиста, храната отлична и има хубав двор, където да си починеш, а когато има ток, имат дори и wifi! Първоначално искаха 1500 PKR на нощ, но успях да сваля до 1000 PKR. Друг популярен вариант изглежда е Passu Peak, но според това, което ми казаха, е по-скъп.

Пътеката към панорамната площадка над ледника Пасу.
Уточнявам, че след като стигнах до Пасу, се обърнах и се върнах назад, отчасти заради времето, отчасти защото не ме интересуваше чак толкова да стигна до китайската граница, за да си направя традиционната снимка на върха на прохода.
Във всеки случай Сост е по същество последното село преди границата с Китай, която се намира само на 80 км по-нататък на север. Няма много какво да се прави, освен да се опиташ да организираш такси, за да стигнеш до прохода на следващия ден.
Забележка: Пакистанският имиграционен контрол се намира тук. Така че, ако искаш да продължиш към Китай, не забравяй, че трябва вече да притежаваш виза, а според това, което разбрах, си и задължен да бъдеш съпровождан от китайски водач, защото зоната от военен интерес има наистина строги правила. Ако планираш да преминеш границата, на тази страница ще намериш подробно ръководство.
Как да стигнеш до Сост
Обществените превози стигат точно дотук, така че всеки минибус, насочен на север, би трябвало да те закара до целта; като алтернатива винаги можеш да пътуваш на автостоп.
Къде да спиш в Сост
Pamir Serai Guesthouse изглежда е популярен вариант сред пътешествениците.
Намира се на 4600 метра надморска височина, това е най-високата точка на магистралата Каракорум и най-високият граничен проход в света, затова на практика се е превърнал в туристическа атракция, като много хора всеки ден през лятото (проходът е затворен през зимата) го достигат, за да направят традиционната снимка. Аз, както казах по-горе, не съм бил там, но ако имаш време, може да е нещо хубаво и различно, което да направиш.
Освен това, според това, което ми казаха, пътят към прохода е наистина живописен. Не е възможно обаче да стигнеш до прохода с обществен транспорт, тъй като, въпреки че има автобуси към Китай, не е разрешено да слезеш на границата и после да се върнеш с автобус от обратната посока или на автостоп. Така че единственият вариант е да вземеш такси, което според проучванията ми би трябвало да струва около 3000 PKR; идеалното би било да успееш да го споделиш; не забравяй, че освен това трябва да платиш входа на националния парк Хунджераб – 1300 PKR.

Проходът Хунджераб.
Скарду е кръстопътят на всички експедиции към K2, както и на преходите към базовия лагер. Оттук се продължава към Askole, където свършва пътят и започва същинският трекинг. Ако те интересува, знай, че са нужни поне 12 дни, а цените започват от 1500 $. На тази страница можеш да намериш отлично ръководство.
В Скарду честно казано няма кой знае колко за правене и мисля, че един ден е повече от достатъчен, за да посетиш Музея на K2, който се намира до PTDC Motel; музеят е финансиран от италианското правителство и определено заслужава посещение!
Други интересни обекти, не твърде далеч от Скарду, са фортът Харпочо, пустинята Катпана и накрая т.нар. „Buddha Rock“. Дори само посещението на последните два обекта без собствено превозно средство е доста неудобно и затова препоръчвам да прекараш в Скарду само един ден. Ако имаш собствено превозно средство или си готов да наемеш или да платиш на шофьор, можеш да посетиш и някои водопади в околностите на Скарду, като Manthokha, Khamosh и Basho.
Накрая, Hushe е отдалечено село, което се намира в едноименната долина на около 150 км от Скарду; една местна девойка ми го описа като приказно село и за мнозина, особено мотористи, е крайната цел на този регион на Каракорум; оттук тръгват и множество трекинги като Gondogoro La, Concordia и Charakus. На тази страница можеш да намериш ръководство.

Пустинята Катпана.
Как да стигнеш до Скарду
Аз имах късмета да направя пътуването в Toyota Runner на моя испански приятел, когото бях срещнал няколко дни по-рано, така че си спестих онова, което по принцип е доста неудобно пътуване, ако се прави с обществен транспорт. Пътят, който свързва Гилгит със Скарду, наистина е особено подложен на свлачища и падане на камъни (особено през мусонния сезон), които могат да причинят временни затваряния и непрекъснати ремонти, удължаващи времето за пътуване до повече от 10 часа. Първият минибус тръгва от Гилгит в 9:00, така че на теория можеш да направиш всичко на един дъх, като тръгнеш от Сост, където има автобус, който тръгва в 5:00. Ако искаш, Скарду има летище с полети от и към Исламабад.
Къде да спиш в Скарду
Аз спах в Indus Motel, просторна и чиста стая със собствена баня; първоначално искаха 2500 PKR на нощ, но успях да сваля до 1000 PKR. Любезен персонал и добра храна на евтини цени.
Платото Деосай, разположено на средна надморска височина от 4141 метра, се смята за второто по височина плато в света. Пейзажът, който се открива, е напълно различен от видяното досега – това е изключително зелен хълмист пейзаж, който наистина няма нищо общо със скалистите върхове, характерни за останалата част от региона.

Нашият къмпинг за нощта.
Национален парк Деосай е идеален за любителите на къмпинга, риболова и природата като цяло. Няма особени преходи, които да се правят в парка, и по същество човек се ограничава да следва черния път, който го пресича, правейки по някоя спирка тук-там.
По пътя можеш да забележиш някои от местните видове, като хималайската кафява мечка, сивия вълк и снежния леопард! Две класически спирки са Bara Pani Bridge, където има ресторант и мисля, че предлагат и палатки за преспиване, Chota Pani, който предлага повече или по-малко същите условия, и накрая езерото Шаусар. Входът за парка струва 1300 PKR.
Как да стигнеш до Деосай
В случай че не е станало ясно, тази част от пътуването направих в компанията на моя испански приятел с кола, с когото прекарахме и нощта в парка. За съжаление общественият транспорт не е вариант: затова, ако искаш да го посетиш, вероятно е по-евтино да платиш на джип, който да те закара от Скарду до Асторе за един ден, минавайки през парка, който е по средата. Според проучванията ми цената е между 8000 и 10 000; затова да намериш някого, с когото да го споделиш, би било идеално; групата backpacking Pakistan може да е подходящото място. Пътуването от Скарду до Асторе трае около 7 часа.
Къде да спиш в Деосай
Както вече казах, мнозина посещават парка за един ден; при Bara Pani Bridge и Chota Pani технически се предлагат палатки за спане. Ние имахме собствено къмпинг оборудване и се разположихме край реката преди да стигнем до Bara Pani; според това, което ни казаха, може да се къмпингува почти навсякъде без проблем. Дори през август нощем беше наистина студено.

Езерото Шаусар.
Асторе само по себе си няма много за предлагане, но е практически неизбежна спирка за тези, които искат да посетят далеч по-красивото Rama Lake (Google Maps): това алпийско езеро се намира в подножието на северната стена на Нанга Парбат, по същество от противоположната страна на Fairy Meadows, за които говорих по-рано.
Изумруденозеленото езеро, заобиколено от заснежени върхове, е несъмнено наистина впечатляващо място. За съжаление, или за щастие, до него се стига доста лесно, тъй като пътят стига до Rama Meadows, откъдето след около половин час се стига до езерото: това го прави изключително популярно. За да стигнеш до Rama Meadows от Асторе, автостопът не би трябвало да е никак труден; като алтернатива можеш да организираш такси.
Накрая, от Рупал, село на малко над 30 км от Асторе, тръгва петдневен трекинг, който нямах удоволствието да направя, но изглежда наистина хубав и по същество води до базовия лагер на южната стена на Нанга Парбат. На тази страница ще намериш кратко описание.

Езерото Рама.
Как да стигнеш до Асторе
Ако идваш от Скарду през Деосай с джип, помисли дали да не включиш и превоза до езерото Рама, като може би направиш нещо такова:
От Асторе има после чести връзки с обществен транспорт към Гилгит; пътят е в добро състояние, 4–5 часа.
Къде да спиш в Асторе
Лично ние къмпингувахме в гората на Rama Meadows, която се намира по същество там, където свършва пътят и започва пътеката към езерото. В района има редица къмпинги, които предлагат храна и палатки за спане, освен няколко места, които дават стаи под наем, включително един PTDC. Ако не къмпингуваш, посещението на езерото за един ден и нощуването в Асторе със сигурност е по-евтино.
Описаното досега са основните дестинации в северната част на страната, следвайки горе-долу класическия маршрут по магистралата Каракорум; в този раздел обаче искам да дам някои идеи на онези, които имат повече време на разположение или просто искат да се впуснат към дестинации извън основните туристически маршрути.
Провинцията обхваща по същество северозападната част на страната и може да се комбинира с магистралата Каракорум. Вместо да се насочваш към Гилгит, отправи се към Пешавар и продължи на север, като пресечеш долината Суат и Читрал, за да се върнеш в региона Гилгит-Балтистан през прохода Шандур.
Преди да предприемеш този маршрут, знай обаче, че този регион е най-консервативният в страната; повечето от населението всъщност принадлежи към етническата група на пущуните, една от най-фундаменталистките в исляма. Така че, ако си жена, непременно се опитай да се облечеш подобаващо, а за мъжете се препоръчва да носят местното облекло „салвар камиз“.
Забележка: Някои региони на тази провинция, особено тези близо до афганистанската граница, трябва да се смятат за нестабилни и не съвсем безопасни; каня те да направиш необходимите проучвания, тъй като ситуацията се променя непрекъснато.

Любопитни животни сред планините на Пакистан.
Пешавар е най-старият град в Пакистан и един от най-старите в цяла Азия. Днес е столицата на провинция Хайбер Пахтунхва и тук, в стария град, се намират някои от най-добрите базари в страната. Друг обект с туристически интерес е фортът Бала Хисар. Има чести връзки между Пешавар и Исламабад.
Споделям опита на една читателка на блога: „Бях за един ден (тръгване от гарата Faisalbad в Исламабад, с автобус Daewoo, около 2 часа и половина, около 700 PKR, с възможност за онлайн резервация): това е място със специална атмосфера, доста „hard core“; бях в стария град, но ми дадоха да разбера да не ходя в северната част на града, където има парк… хората (само мъже) са много любопитни и като цяло любезни, изглежда не виждат често туристи. Ако не искаш да разглеждаш археологически обекти, мисля, че един ден е достатъчен, но е препоръчително. (В Пешавар е изгодно да обменяш валута и може да се получи визата за Афганистан).“
От Пешавар продължи на север, като пресечеш долината Суат, наистина впечатляващ планински район, който предлага доста възможности за трекинг, далеч от основните туристически маршрути. В миналото районът е бил под контрола на талибаните – дори през 2017 г., тоест не чак толкова отдавна – и долината е била забранена за туристи, но сега изглежда, че нещата са се стабилизирали.
Основните туристически дестинации в долината са: Malam Jabba, Mingora (основният град, откъдето може да се организират доста трекинги) и накрая Kalam. На тази страница ще намериш отлична информация за възможни преходи от Kalam, а на тази друга – общ преглед на долината Суат.
Читрал е доста голям град, който служи като база за посещение на близките долини на калашите: Bumburet, Birir и Rumbur. Знай, че ако искаш да посетиш долините на Калаш, трябва да се регистрираш в полицейското управление и ще ти бъде назначена частна охрана: през 2009 г. група талибани е преминала границата и е убила няколко души. Ако е възможно, препоръчително е да посетиш региона по време на фестивала Chilam Joshi, който трае четири дни от 13 май всяка година.
За да стигнеш до Читрал от юг: от Mingora има минибуси до Timargara, откъдето можеш да вземеш втори минибус към Читрал. Пътуването е доста дълго и може да отнеме до 12 часа. Като алтернатива можеш да стигнеш до Читрал и от Kalam, пресичайки долината Kumrat, за която ще намериш отлично ръководство на тази страница.

Проходът Шандур.
От Читрал, за да стигнеш до Гилгит, трябва да минеш през прохода Шандур, който се намира на 3700 метра надморска височина. Това са 390 км, които с обществен транспорт отнемат два пълни дни; трябва първо да стигнеш до Mastuj, да преспиш там и да продължиш към Гилгит на следващия ден. Идеално би било да намериш някого, с когото да споделиш разходите, и частен джип, който отнема около 18 часа за изминаването на маршрута. Al Farooq Hotel изглежда е отправната точка за чужденците, които търсят хора, с които да споделят пътуването.
Малко отклонение: на върха на прохода се намира най-високото поло игрище в света и, изглежда, пътят, който се изкачва през планините, предлага наистина зрелищна панорама.
Долината Ясин се намира приблизително по средата между Гилгит и прохода Шандур, така че може да е добър начин да разчупиш пътуването. Като алтернатива можеш да я посетиш директно от Гилгит, без непременно да продължаваш нататък към Читрал. Още преди да вляза в долината Ясин, ми бяха препоръчани езерото Халти и селото Гупис. Ако тръгваш от Гилгит, има споделени минибуси, които тръгват всеки ден към Гупис в 11:00, от това място.
Това е още една долина, която ми бяха препоръчали и се намира на малко разстояние от Гилгит. Долината е много по-зелена в сравнение с останалата част от региона и е особено популярна сред местните туристи. Основната атракция са езерата в края на пътя и резерват, където можеш да се любуваш на снежния леопард.

Не точно снежният леопард.
Посетих Пакистан през лятото, така че изобщо не обмислях идеята да посетя южната част на страната. Затова през този период не събрах много информация по въпроса. Във всеки случай основните спирки са несъмнено Карачи, бившата столица на Пакистан и същевременно най-населеният град в страната, където сред многото неща се намира впечатляващият мавзолей Мазар-е-Куаид, построен изцяло от бял мрамор в чест на основателя на Пакистан. Тук ще намериш ръководство.
Thatta, недалеч от Карачи, който с многобройните си обекти на ЮНЕСКО е със сигурност още една спирка, която да включиш в маршрут из южната част на страната. Тук ще намериш кратко ръководство. Кета, кръстопът за всеки, който иска да продължи пътуването си по суша към Иран, и накрая Мултан, още един от най-старите градове на азиатския континент, който с многобройните си исторически обекти може да те държи зает поне няколко дни. Тук ще намериш ръководство.

Мазар-е-Куаид.
По-долу изброявам възможни маршрути за 2, 3 и 4 или повече седмици. Както за всяка страна, не съществува перфектен маршрут за даден период от време и това важи особено в Пакистан, където някой може да дойде единствено за трекинга до базовия лагер на K2 или за да посети южната част на страната. Така че приеми следващото като вдъхновение и промени или създай маршрута според интересите/бюджета си!
Този маршрут покрива по същество основните атракции по магистралата Каракорум плюс няколко дни между Исламабад и най-вече Лахор, който ще използвам като отправна точка, тъй като полетите към двата града (Исламабад и Лахор) често имат сравними цени, а оттук придвижванията са малко по-ефективни, ако имаш малко време на разположение.

Лахор (2 нощувки)
Ден 1:
Възстанови се от джет лага, разгледай набързо града и се качи на върха на джамията Вазир Хан за залеза.
Ден 2:
Прекарай сутринта в джамията Бадшахи и близкия форт и хвърли едно око на сикхския храм. Следобед можеш да се разходиш из стария град, да посетиш музея на Лахор и, ако те интересува, да си вземеш местна SIM карта – ZONG е най-добрата компания. Церемония на границата Вага вечерта.
Исламабад (1 нощувка)
Ден 3:
Вземи автобуса от Лахор до Исламабад, посети джамията Фейсал по залез.
Забележка: Според мен Исламабад изобщо не е задължителен, така че ако предпочиташ да прекараш времето си другаде, можеш да вземеш автобуса сутринта от Лахор, да оставиш по-голямата част от багажа си на съхранение на автогарата (препоръчвам Faisal Movers), да посетиш джамията и после да се върнеш на гарата, за да вземеш автобуса за Гилгит.
Гилгит (2 нощувки)
Ден 4:
Ако избереш нощния автобус към Гилгит, имаш по същество целия ден, който можеш да оползотвориш, за да посетиш хълмовете Маргала.
Ден 5:
Пристигане сутринта в Гилгит; разходи се по базара и може би посети Khargah Buddha.
Забележка: И тук, както е описано в раздела „какво да видиш и правиш“, можеш да спестиш един ден, като слезеш директно при Raikot Bridge и прескочиш към ден шести. И Гилгит, малко като Исламабад, според мен изобщо не е задължителен.
Fairy Meadows (2 нощувки)
Ден 6:
Стигни до Raikot bridge рано сутринта и организирай джипа до началото на пътеката към Fairy Meadows. През останалата част от деня се наслаждавай на гледките към Нанга Парбат.
Ден 7:
Стигни до базовия лагер на Нанга Парбат за един ден или като алтернатива иди до Behal.
Минапин (2 нощувки)
Ден 8:
Напусни Fairy Meadows сутринта и стигни до Минапин за един ден.
Ден 9:
Преход до базовия лагер на Ракапоши.
Каримабад (2 нощувки)
Ден 10:
Стигни до Каримабад. Разгледай старата част и се качи до форта Алтит.
Ден 11:
Посети Eagle Nest, Балтит и Ганиш.
Ден 12:
Автобусът на Faisal Movers по линията Гилгит–Исламабад започва точно от Каримабад, тръгването би трябвало да е към 8 сутринта.
Ден 13:
Автобусът пристига в Исламабад рано сутринта. Полет за връщане от Исламабад или още 5 часа автобус до Лахор и полет за връщане оттам.
С три седмици в Пакистан препоръчвам да следваш току-що описания маршрут и да добавиш следните етапи.

Хопър (2 нощувки)
Ден 12:
Стигни до Хопър от Каримабад.
Ден 13:
Прекарай деня в Хопър.
Пасу (2 нощувки)
Ден 14:
Стигни до Пасу от Хопър и следобед посети ледника Батура.
Ден 15:
Кратък трекинг от езерото Борит до ледника Пасу, висящият мост на Пасу.
Сост (2 нощувки)
Ден 16:
Стигни до Сост от Пасу и организирай такси към прохода Хунджераб за следващия ден.
Ден 17:
Екскурзия до прохода Хунджераб.
Гилгит (1 нощувка)
Ден 18:
Стигни до Гилгит от Сост и прекарай остатъка от деня в Гилгит.
Ден 19:
Автобус Гилгит – Исламабад.
Ден 20:
Автобусът пристига в Исламабад рано сутринта. Полет за връщане от Исламабад или още 5 часа автобус до Лахор и полет за връщане оттам.
С четири седмици на разположение препоръчвам да следваш току-що описания маршрут за три седмици и да добавиш обиколката Скарду – Деосай – Асторе.
С 5 или повече седмици според мен най-доброто, което можеш да направиш, е първо да добавиш Пешавар, долината Суат и Читрал, а после просто да следваш току-що описания маршрут за 4 седмици.

Платото Деосай.
Автобусите са без съмнение най-разпространеното, удобно и евтино средство за придвижване между отделните дестинации в страната, особено между големите градове. На север, след като стигнеш до Гилгит от едната страна и до Пешавар от другата, големите рейсове по редовни линии почти винаги отстъпват място на система от минибуси, която свързва най-селските райони на страната.
Най-добрата компания категорично е Faisal Movers: малко по-скъпа в сравнение с конкуренцията, но мисля, че си струва; автобусите са нови и всяка седалка има собствена мултимедийна станция като в самолет, особено препоръчвана за дългата линия Исламабад – Гилгит. Други добри частни компании, които свързват големите градове и са малко по-евтини: Daewoo Sammi и Skyways.
В северната част на страната, включително линията Исламабад – Гилгит, най-евтиният вариант е държавната компания Natco; автобусите обаче често не са в добро състояние и за няколкостотин рупии по-малко е по-добре да я избягваш, когато е възможно; за разлика от другите компании обаче Natco стига и до дестинации като Асторе, Скарду и Чилас, за които няма алтернативи.
Накратко, ако се придържаш към описаните маршрути, след като стигнеш до Гилгит, за да продължиш на север по магистралата Каракорум с обществен транспорт, трябва да разчиташ на тези минибуси, често пълни до дупка, които правят совалка между основните села: както във всички развиващи се страни, много малко хора имат кола, а местният транспорт стига и до наистина отдалечени места; за информация е достатъчно да попиташ местните наоколо.

Типичните психеделични камиони на Пакистан.
В градовете такситата са наистина евтини, а ако имаш достъп до интернет, в Исламабад и Лахор Uber е още по-евтин в сравнение с обикновените таксита. Друг наистина евтин вариант са прословутите тук-тук, които са забранени по улиците на Исламабад, но спокойно се движат по тези на Лахор и са без съмнение най-евтиният вариант.
Както във всички развиващи се страни, не очаквай таксиметри и се опитвай винаги да договаряш цената, преди да се качиш. Таксита, особено споделените, са особено популярни и в северната част на страната, където понякога заместват минибусите и се движат успоредно с тях, за да стигнат до най-селските райони.
Вътрешните полети не са съвсем евтини, но ако бюджетът ти позволява, стигането до дестинации като Читрал, Гилгит и Скарду със самолет може буквално да ти спести цели дни, прекарани в автобус. Трите споменати летища се обслужват изключително от Pakistan Airlines. Внимавай обаче, защото въпреки че почти винаги има по два полета на ден към тези дестинации, често се отменят заради метеорологичните условия.
За други дестинации в страната можеш да хвърлиш едно око и на Airblue.
В южната част на страната са отлична алтернатива на автобусите и обективно по-удобни, особено за дълги разстояния; референтният сайт е този.
Пакистан може на всички основания да се смята за рай за автостопаджиите. Неведнъж ми се е случвало някой да ми предложи да ме докара, без дори да го питам, докато вървях по пътя. Това е особено вярно в северната част на страната, където много пътешественици разчитат изцяло на автостопа; особено по магистралата Каракорум работи страхотно!
Аз самият пътувах на автостоп в доста случаи и никога не съм чакал повече от 10 минути; местните са изключително щастливи да те докарат и не един и два пъти дори настояваха да ме закарат до целта, въпреки че трябваше да спрат по-рано. Определено си струва да опиташ и те уверявам, че след като пътуваш на автостоп няколко пъти по магистралата Каракорум, ще ти мине желанието да вземаш претъпканите с хора и много по-бавни минибуси.
Накрая, ако искаш да наемеш джип, за да изследваш севера, група местни от Лахор, които срещнах в Асторе, ми казаха, че са успели да наемат един за само 4000 рупии на ден.

Това е още един наистина популярен вариант сред пътешествениците, които често наемат или дори купуват мотор по време на престоя си в Пакистан. Цените на мотор в добро състояние изглежда са около 400 €, а ако пък решиш да наемеш например мотор в Гилгит и да пропътуваш магистралата Каракорум до китайската граница, както правят мнозина, тогава очаквай да платиш около 3000 рупии на ден.
Дотук вероятно се питаш колко струва пътуване до Пакистан. Отговорът е, че това е наистина евтина страна, една от най-евтините, които съм посещавал! Ако пътуваш евтино, можеш съвсем спокойно да спиш в самостоятелни стаи и да се храниш навън три пъти на ден с дневен бюджет от 20 евро, а най-вече не забравяй, че практически всяка цена се пазари.
Само за да ти дам няколко цифри: автобусът от Исламабад до Гилгит, повече от 500 км и 15 часа път, струва около 10–15 € в зависимост от компанията и избраната услуга. Минибусите по магистралата Каракорум са пропорционално още по-евтини: 100 км от Алиабад до Гилгит около 2 €, 20 км от Хопър до магистралата Каракорум отзад на един минибус около 50 цента.
И таксита, и тук-тук са наистина евтини: 5 км през деня не би трябвало да струват повече от 300 рупии.
И храната е изключително евтина. Можеш спокойно да се нахраниш за по-малко от 50 цента. Само за да дам малко цифри: един Roti, плоският хляб, който се сервира практически с всяко ястие, струва обикновено 5–10 цента, порция Dal, супа от боб/леща, струва обикновено 40–50 цента, две хубави парчета пиле на скара – около 1,5 €.
За съжаление хостелите не са много разпространени и се намират главно в големите градове, но нощуването пак е наистина евтино. По време на месеца ми в Пакистан никога не съм плащал повече от 1500 PKR за самостоятелна стая, нерядко съм се оправял само с 1000 PKR (заради инфлацията през последните години вероятно сега струва с 50% повече). Почти винаги ставаше дума за доста скромни стаи, но почти винаги със собствена баня и като цяло съвсем не лоши.
Ако къмпингуваш или може би пътуваш и спиш в кола, можеш спокойно да паркираш и да ползваш безплатно удобствата, wifi и общите зони в почти всички PTDC в страната. PTDC са по същество верига хотели, които принадлежат на отдела за развитие на туризма.
Каучсърфингът в големите градове изглежда е наистина популярен и не би трябвало да имаш трудности да намериш къде да спиш. Ако пък търсиш нещо по-луксозно, веригата Serena Hotels има няколко обекта и в северната част на страната.

PTDC в Скарду с музея на K2 на заден план.
Накрая си струва да кажем няколко думи за таксите за теглене на пари в брой в страната. Парите в брой са абсолютно необходими, особено щом излезеш от големите градове, а освен това много банки не приемат международни карти. Съветът ми е да носиш доста пари в брой; курсът в Лахор беше наистина добър, на това място има множество обменни бюра, които работят почти на нивото на междубанковия курс.
Ако ти се наложи да теглиш, след като опитах поне 15 различни банки, единствените, които изглежда работят, са MCB с такса от 800 PKR на теглене, Allied Bank – 800 PKR на теглене и Standard Chartered, най-добрият вариант – 500 PKR. И трите банки позволяват да се тегли само 20 000 PKR на транзакция. Хвърли един поглед на най-добрите карти за пътуване.
Що се отнася до SIM картите, ZONG е компанията с най-доброто покритие. Ако имаш телефон, който поддържа eSIM, и искаш удобството да сърфираш веднага, без да се налага да купуваш местна SIM карта, тогава ти препоръчвам да използваш услуга като тази на Airalo и Ubigi. Ако избереш това решение, има поне няколко неща, които трябва да имаш предвид. Първо, с редки изключения, гигабайтите се плащат много по-скъпо в сравнение с това, което биха стрували с местна SIM карта; второ, не винаги местният им партньор е този с най-доброто покритие на територията. Накратко, мисля, че повечето пътешественици биха направили по-добре да купят местна SIM карта (или може би да опитат да купят eSIM от местен доставчик), но те каня да направиш собствени изводи, тъй като изключения не липсват. Например когато посетих Япония, планът, предлаган от Ubigi, беше по-изгоден от всяка местна SIM карта, която можех да купя, без да доказвам, че съм резидент.
Повечето ястия се състоят просто от къри, сервирано с ориз или чапати; чапатито е по същество безквасен хляб, изпечен в глинени пещи, докато Parantha, направена от същото тесто, обикновено е пържена и затова много по-мазна.
Скоро ще забележиш, че когато кърито се сервира с чапати, то напълно замества приборите и храненето става изключително с ръце.
Понякога вместо къри се сервира супа, разбира се заедно с неизбежното чапати; най-популярната супа е Dal, която може да е жълта (жълта и червена леща) или кафява, във всеки случай по същество е супа от леща. Докато ki sabzi е зеленчукова супа, която обикновено има основна съставка, като например Aloo ki sabzi; aloo означава картофи, така че в този случай става дума за зеленчукова супа, в която основната съставка са картофите; комбинациите са разнообразни и понякога включват и месо.
Още две изключително популярни ястия са пилето на скара, което се намира практически навсякъде в големите градове, където има истински заведения за скара, които сервират почти изключително пиле, и бирияни, ориз, сервиран с парчета пиле и зеленчуци.
Накрая, внимавай какво пиеш, избягвай чешмяната вода и ако искаш да направиш услуга и на природата, и на джоба си, използвай бутилка с филтър!

Улична храна в Пакистан.
Толкова опасен ли е Пакистан, колкото изглежда? Възможно ли е да се пътува безопасно в Пакистан?
Има хора, които казват, че страната е изключително безопасна, и често ми се е случвало да чуя от местни да повтарят със силна убеденост „Pakistan is safe“, но аз смятам, че истината е по средата: вярно е, че по-голямата част от страната може да се смята за безопасна, но е вярно и че някои региони, особено тези близо до афганистанската граница, не могат да се смятат за такива или поне нестабилността на тези райони е пред очите на всички.
Все пак Гилгит – Балтистан, щатът, който със сигурност приема най-много туристи и освен че е най-либералният от всички, когато става дума за исляма, през тези години е бил мястото на един-единствен атентат. Ако например погледнем тази страница, забелязваме, че само в град Кета през последните 10 години е имало около 15 терористични атентата. Накратко, Khyber Pakhtunkhwa и Balochistan са два щата, които, ако не си готов да приемеш известен риск, вероятно е по-добре да избягваш; в останалата част на страната, с малко здрав разум, не би трябвало да имаш никакви проблеми и дори ще можеш да се насладиш на огромното гостоприемство, което предлагат тези хора.
Има и две теми, по които е препоръчително да внимаваш как говориш: Индия и особено регионът Кашмир, и ислямът. И двете са чувствителни теми за много пакистанци, така че съветът ми е да избягваш разговори по тях или поне да изразяваш мнението си с изключително уважение.
Въпреки че срещнах не една и две жени, пътуващи сами, пътуването за жена, непривична към толкова силно мачистко общество, може да е поне странно. Каня те да прочетеш тази хубава статия по въпроса.
Е, надявам се изобщо да не съм те изплашил с този последен раздел, посветен на сигурността; Пакистан е абсолютно страна, която си струва да се посети, и се надявам, че неотдавнашната му история и фактът, че някои региони все още трябва да се смятат за нестабилни, няма да те откажат да го посетиш!
Накрая, особено ако смяташ да правиш трекинг на повече от 3500 метра, единствените две застраховки, които покриват тази дейност (доколкото знам), са World Nomads, която позволява да се застрахова трекинг до 6000 метра (като я добавиш като допълнителна дейност, както е показано на тази страница), и TrueTraveller, която с добавянето на пакета „Extreme Pack“ предлага покритие за трекинг над 4600 м. Както казах по-рано, повечето други застраховки спират на 3500 метра, някои и по-рано.
Планираш ли пътуване до Пакистан? Хвърли един поглед на тези статии:
Коя раница за пътуване да избереш
Имаш въпроси? Или актуална информация? Не се колебай да оставиш коментар или да ми пишеш в Instagram!
За дарения / виртуални пици и бира 🙂
