Самостоятелен трекинг до Базовия лагер на Еверест

Трекингът до базовия лагер на Еверест в Непал безспорно е мечта за всеки, който обича планините и трекинга, а за някои е истинска Мека.

Има няколко варианта да осъществиш това прекрасно преживяване – от класическия полет до Лукла до по-малко утъпканите изходни точки, където не се налага да летиш, като Салери/Пхаплу и Джири. В това ръководство ще намериш цялата нужна информация, включително всички варианти като трекинга през Трите прохода и Айлънд Пийк.

Лично извървях трекинга (тук можеш да гледаш видеото от трекинга – то е на италиански, но можеш да включиш субтитри), без гид и без носачи, в компанията на татко, който вече не е толкова млад, и в пълна самостоятелност. В този блог ще намериш цялата информация и съвети, за да организираш възможно най-добре своето самостоятелно пътуване до Непал и да извървиш трекинга до базовия лагер на Еверест.

Бързо меню

↑ Меню

Изгрев в Чукхунг Ри.

В това ръководство цените са изразени в местната валута, наречена „непалска рупия“ и често съкращавана просто като „NPR“. Курсът е около 1 € = 170 NPR. За актуалния курс ти препоръчвам да погледнеш тази страница.

Как да стигнеш до базовия лагер на Еверест (различните маршрути и възможните варианти)

Преди да започнем, ето една карта, която се надявам да изясни какви са възможностите да стигнеш до базовия лагер на Еверест и възможните варианти, описани в това ръководство.

Накратко, ето четирите основни алтернативи:

Базов лагер на Еверест или Кръгът на Анапурна?

Ако четеш тази статия, вероятно вече си взел решение, но в случай че още се колебаеш, искам да кажа две думи за избор, който за мнозина е труден, когато може би разполагат само с две седмици за трекинг в Непал: Кръгът на Анапурна или базовият лагер на Еверест?

Преди всичко и двата трекинга са прекрасни, но ако трябва да кажа предпочитанието си, бих избрал Кръга, защото пейзажът е много по-разнообразен. Тръгваш от почти тропически климат и стигаш до 5416 метра на прохода Торонг Ла, а освен това, тъй като е кръг, всеки ден е различен и не си принуден да се качваш и слизаш по една и съща пътека.

Още две неща, които ме навеждат към Кръга, са, че е неимоверно по-малко натоварен и популярен от трекинга до базовия лагер на Еверест. С думите на татко, след като попаднахме на истински задръстване близо до един висящ мост: „Като че ли сме на пътеката към Тре Чиме ди Лаваредо!“. А нашето преживяване беше напролет – не смея да си представя как е положението наесен.

Друга причина да препоръчам Кръга са разходите. Храната и настаняването са средно с 30% по-евтини в сравнение с базовия лагер на Еверест и, особено ако решиш да стигнеш до последния с полет до Лукла (практически принудителен избор, ако разполагаш само с две седмици), Кръгът ще ти излезе на практика наполовина по-евтино от базовия лагер на Еверест.

Като имаш предвид всичко това, базовият лагер на Еверест все пак има своя чар, а крайният избор е, разбира се, твой – казаното дотук е само моето скромно мнение.

Ако се интересуваш, можеш да погледнеш моето ръководство за Кръга на Анапурна, базовия лагер на Анапурна и Пун Хил.

Трекинг от Пхаплу до Нунтала.

Разрешителни и визи, необходими за трекинга и за влизане в Непал

Да започнем с визата за влизане в страната. Визата е задължителна, но за щастие притежателите на италиански паспорт (със срок на валидност над 6 месеца) получават виза, наречена Visa On Arrival (VOA), в момента на влизане в страната (правилата зависят от гражданството ти, затова провери какво важи за теб). Процесът е неимоверно прост и ясен, но за съжаление не е безплатен.

Има три варианта:

15 дни – 30 USD.

30 дни – 50 USD.

90 дни – 125 USD.

Визата може лесно да се удължи до най-много 150 дни за календарна година (1 януари – 31 декември), макар че не е точно евтино. Тук ще намериш цените; вероятно е за предпочитане да излезеш и да влезеш отново с нова виза, във всеки случай с туристическа виза не можеш да останеш в страната повече от 150 дни за календарна година.

Освен това официално се изискват две снимки за документи (размер като за паспорт), за да завършиш процеса по издаване на визата, след като пристигнеш на летището/сухопътната граница, но ако попълниш онлайн формуляра (остава в системата 15 дни, така че не го прави прекалено рано), те не са нужни и по всяка вероятност спестяваш доста време при пристигането, особено на летището в Катманду, където можеш да отидеш директно на имиграционния контрол, без да стоиш да попълваш формуляра. Препоръчвам да го направиш.

Визата на летище Трибхуван на теория може да се плати с кредитна карта, но на практика, според прочетеното, зависи от деня! Аз опитах и ми казаха, че не е възможно; във всеки случай се приемат всички основни валути (включително евро), а за да избегнеш неизгодна обмяна, идеалното би било да платиш в щатски долари, но не бих си блъскал главата прекалено, освен ако вече не разполагаш с тях.

Що се отнася до сухопътните граници (тук е пълният списък), изглежда, че се приемат единствено щатски долари, така че се подготви съответно.

Непал не изисква никакви задължителни ваксини, но се препоръчват тези за хепатит А и В.

Трекинг от Бупса до Сурке.

Разрешителни за трекинга до базовия лагер на Еверест

Забележка: TIMS (Trekker’s Information Management System), който се изисква за много трекинги в Непал, вече не е необходим за района на Еверест от 2018 г.; не вярвай на тези, които твърдят обратното.

За да стигнеш до базовия лагер на Еверест, са необходими две или три разрешителни в зависимост от избраната изходна точка:

Khumbu Pasang Lhamu Rural Municipality Entry Permit

Това е ново разрешително, което по същество от октомври 2018 г. замества TIMS. Представлява такса, която отива в местната власт на Кхумбу. Разрешителното може да се получи в Лукла или в Монджо, ако решиш да започнеш трекинга си от Джири или Салери. Не е възможно да се получи разрешителното в Катманду.

Цената е 3000 рупии, около 25 €.

Sagarmatha National Park Entry Permit

Както вече се досещаш, това е разрешителното за влизане в националния парк Сагарматха. Може да се получи в Tourism Board в Катманду, който се намира на около 2 км от основния туристически район Тамел (спокойно може да се стигне пеша); офисът е отворен от 10:00 до 17:00.

Като алтернатива, както правят мнозина, може да се получи директно в Монджо, където е входът на националния парк.

Цената е 3000 рупии, около 25 €.

Gaurishankar Conservation Area

Това разрешително трябва да се получи единствено и само ако решиш да извървиш трекинга до базовия лагер, тръгвайки от Джири. Разрешителното трябва да се получи в Tourism Board в Катманду.

Цената е 3000 рупии, около 25 €.

Забележка: За съжаление, от 1 април 2023 г. вече няма да е възможно да извървиш много трекинги в Непал, без да те съпровожда гид. Смятам, че е истински позор – поредното решение, продиктувано от алчността, която се крие зад „въпроси на сигурността“. Надявам се непалското правителство да преразгледа решението в бъдеще, но в момента това е реалността. За щастие, доколкото разбрах, проблемът възниква в момента, в който искаш да получиш TIMS (Trekker’s Information Management System), който обаче не е необходим за трекинга до базовия лагер на Еверест, така че изглежда, че районът на Еверест засега е пощаден, както се чете тук: https://explorersweb.com/solo-trekking-banned-nepal/.

Изгрев в Кала Патар.

Най-доброто време за трекинг: климат, температури и най-подходящ период

Пролет (март, април и май)

Това е периодът преди началото на мусоните, които характеризират летните месеци (юни, юли и август). В началото на сезона може да има случаен снеговалеж, но времето като цяло е стабилно и сухо – идеално за трекинг на голяма височина.

Месец март, макар и по-студен, е за предпочитане пред април и май за онези, които искат да избегнат тълпите. Април и май освен по-меките температури носят и един определено по-населен и по-вълнуващ базов лагер; към края на май, точно преди мусоните, всъщност е най-благоприятният период за опит да се изкачи върхът. Извън тези месеци (април и май) базовият лагер е по същество една ледена шир.

Лято (юни, юли и август)

Дъжд, дъжд и пак дъжд. Това е сезонът на мусоните и изобщо не е период, който да препоръчам за трекинг. Запознах се с група френски младежи, които ми разказаха за свой приятел, който извървял маршрута през юни, като тръгвал всеки ден в 5 сутринта, за да избегне дъждовете; изглежда, че е проработило.

Във всеки случай със сигурност не е идеално, защото гледките почти със сигурност биха пострадали; юли и август са още по-дъждовни, така че мисля, че изобщо не си струва да се рискува.

Ако искаш да правиш трекинг в този период, Кръгът на Анапурна е определено по-добра алтернатива.

Есен (септември, октомври и ноември)

Смята се за най-добрия сезон по отношение на времето. Дъждовете от летните месеци отнасят със себе си цялата мъгла и гледките се смятат за най-хубавите през годината. Внимавай обаче със септември, който може да е още сравнително дъждовен в зависимост от годината.

Като цяло е малко по-студено в сравнение с пролетта, но все пак е най-добрият период за трекинг и затова е и най-препълненият. На голяма височина лодж-овете могат да бъдат неимоверно претъпкани, особено през октомври, когато е пикът на туристите в региона.

Зима (декември, януари и февруари)

Определено е възможно да се прави трекингът, но на голяма височина може да е наистина много студено, с температури, които през нощта могат да достигнат -30 градуса. Дните са къси и може да има много сняг, което води до затваряне на някои проходи (обикновено не и на традиционната пътека до базовия лагер).

Във всеки случай, ако студът и снегът не те плашат, това може да е добър период за трекинг в региона и за избягване на тълпите, но се погрижи да имаш подходящо оборудване!

Селото Чеплунг.

Трудност и подготовка за трекинга до базовия лагер на Еверест

Трекингът със сигурност не е разходка в гората и височината, особено в близост до базовия лагер, определено се усеща, но всеки, който е в прилична форма, може да го извърви.

За да дам обективна опорна точка: извървях трекинга в компанията на баща си, който, макар и определено по-трениран от повечето си връстници, все пак е на 63 години и със сигурност няма времето за възстановяване на много по-млади хора. Без да броим, че ние тръгнахме от Пхаплу, добавяйки така шест дни трекинг, които не са точно лесни, в сравнение с маршрута от Лукла, и нямахме носачи.

Така че ако решиш да тръгнеш от Лукла и може би добавиш и носач, трекингът става достъпен за мнозина. Все пак препоръчвам да отнесеш подготовката сериозно: през предходните месеци се опитай да ходиш поне два пъти седмично по 4–5 часа поред, за да симулираш типичния ден по маршрута. В идеалния случай трябва да товариш и раницата си както трябва, може би със същото тегло, което ще носиш по време на трекинга. Повече информация и съвети как да се справиш с височината ще намериш по-нататък в ръководството.

Трекингът през Трите прохода е определено по-труден от този до базовия лагер на Еверест, но и в този случай, ако си в добра форма, изобщо не би трябвало да е проблем.

Залез в Тхаме.

Маршрутите на трекинга до базовия лагер на Еверест

Както видяхме по-горе, маршрутите за достигане на базовия лагер на Еверест са по същество три; ще започна с подробно описание на класическия маршрут от Лукла. За другите два маршрута с начало от Джири и Салери ще опиша подробно само участъка до Лукла, тъй като щом стигнеш до височината на Лукла, маршрутът е един и същ.

Накрая е трекингът през Трите прохода, който технически не включва посещение на базовия лагер на Еверест, но на практика мнозина включват това кратко отклонение, щом стигнат до Лобуче.

Маршрутът, който следва, е замислен така, че да вървиш само в рамките на сутринта до ранния следобед (с някои редки изключения), общо 5–6 часа на ден, и да обядваш едва когато стигнеш до целта. По принцип тръгването е около 7:00–7:30, а пристигането най-късно около 13:00–14:00. Вероятно сме малко по-бързи от средния човек, така че ако след първите дни сметките не излизат, нагласи се съответно.

Има поне три добри причини да приемеш тази стратегия:

  • Времето през цялата година като цяло е по-хубаво сутрин, така че гледките са по-добри, а вероятността за дъжд – по-малка.
  • Избягваш почивката: не разваляш ритъма и най-вече не вървиш с пълен стомах, при което кръвта се отклонява към храносмилателната система, а това, особено на голяма височина, е ужасна идея. Когато стигнеш до целта, ще имаш цялото необходимо време да се отпуснеш и да се възстановиш.
  • Ако стигнеш до целта и чак тогава обядваш, често ще спестиш парите за стаята. 99% от лодж-овете, особено на ниска височина, са повече от готови да предложат стаята безплатно срещу трите хранения, но ако спреш да ядеш по пътя, храненията стават две и лодж-ът може да е по-неохотен да ти даде стаята безплатно.

Друго нещо, което да имаш предвид, е, че всъщност можеш да спреш на практика навсякъде по маршрута. Особено на ниска височина селата са все на малко разстояние едно от друго и препоръчаните етапи спокойно могат да се заменят със следващото село. Освен това и лодж-овете/чайните между селата също са наистина много, което дава на практика безкрайни възможности да спреш, в случай че си уморен или просто искаш да продължиш още малко, след като си стигнал определената цел.

Накрая препоръчвам да изтеглиш Organic Maps; приложението работи и офлайн, след като си изтеглил картите, и мисля, че е фантастичен инструмент за трекингите.

Маршрут на трекинга до базовия лагер на Еверест с начало от Лукла за 12 дни

Това е най-краткият вариант на трекинга; единственият начин да стигнеш до базовия лагер по-бързо е по същество с хеликоптер. Въпреки че е най-краткият вариант от трите маршрута, той е и най-скъпият, защото само полетът отиване и връщане от Катманду до Лукла струва над 300 $ за не повече от 30 минути полет и може да се купи от сайта на Yeti Airlines.

Като имаш предвид, че цената на целия трекинг – тръгвайки от Салери и правейки и някои отклонения спрямо най-краткия вариант, общо 20 дни – беше около 370 € на човек, ако имаш времето и желанието, само с парите, които би похарчил за полета до Лукла, спокойно би могъл да си платиш целия трекинг.

Разбирам, че за някои времето е немаловажна променлива, а парите остават на заден план, затова ето маршрута с начало от Лукла.

Селото Пангбоче.

Ден 1. Полет Катманду – Лукла (около 30 минути) / Пеша Лукла – Пхакдинг (4 часа, 8 км)

Лукла (2860 м) – Пхакдинг (2610 м)

Горещо препоръчвам да вземеш полета рано сутринта, за да имаш пред себе си целия ден, като имаш предвид и евентуални закъснения, които изглежда са чести. Полетът ми беше описан като неимоверно живописен, така че се наслади на пейзажа.

След като пристигнеш в Лукла, те очаква изключително лесен за ходене участък до Пхакдинг, в голямата си част равен или дори с лек наклон надолу.

Ден 2. Пхакдинг – Намче Базар (6–7 часа, 10 км)

Пхакдинг (2610 м) – Монджо (2835 м) – Намче Базар (3440 м)

И в този случай препоръчвам да тръгнеш рано, за да избегнеш опашката, която се образува на входа на националния парк в Монджо. Ние, пристигайки в средата на сутринта от по-долу, си изстояхме 40 минути на опашка, за да купим билетите.

Във всеки случай участъкът от Пхакдинг до Монджо е изключително лесен за ходене и е сравним с предишния ден. Щом стигнеш до Монджо и влезеш в националния парк, започва обаче едно безкрайно изкачване, което на практика не отслабва до Намче Базар.

Това са само 5 км изкачване, но препоръчаното време за преминаване е 6 часа, което вероятно е преувеличено; ние вече бяхме аклиматизирани от Кръга на Анапурна и се качихме за по-малко от 3 часа. Във всеки случай си остава доста сериозно изкачване и точно на това място височината започва да се усеща вече за мнозина.

Забележка: Ако не си купил своя Khumbu Pasang Lhamu Rural Municipality Entry Permit в Лукла, трябва да го направиш в Монджо; малкият офис е преди входа на националния парк, но във всеки случай не се тревожи, защото със сигурност ще те помолят да покажеш, или в случай че нямаш – да купиш, разрешителното. Тук не чакахме на опашка, защото повечето хора вече имаха разрешителното, по всяка вероятност получено в Лукла.

Изгрев в Намче Базар.

Ден 3. Намче Базар (ден за почивка / аклиматизация)

Пропуснахме този ден, защото, както току-що казах, вече бяхме аклиматизирани от Кръга на Анапурна. Ако не е така при теб, е категорично препоръчително да прекараш деня в Намче Базар, за да дадеш възможност на тялото си да се адаптира към височината.

Препоръчително е също да останеш активен, например като се изкачиш до една от многобройните гледки, които обграждат града. Ако ти липсва някоя част от екипировката или може би искаш да се почерпиш с нещо различно от типичната местна храна, това е идеалното място за целта; повече от село, това е истински град с ресторанти, барове, wifi, магазини, банкомати и т.н.

Настаняванията тук също са определено много, включително хотели с отлично качество като Hotel Khangri, но ако като нас пътуваш със спестовна нагласа, препоръчвам този лодж: срещу храненията семейството, което между другото е наистина симпатично, е готово да ти даде стая, wifi и душ (студен, но ако искаш, можеш да платиш и да е топъл) безплатно; уверявам те, че в Намче това е истинска сделка.

Ден 4. Намче Базар – Тенгбоче (4–6 часа, 8 км)

Намче Базар (3440 м) – Тенгбоче (3870 м)

След като излезеш от Намче, първите километри са наистина приятни и изключително лесни за ходене, в голямата си част равни. След около два часа стигаш до дъното на долината, където има контролен пункт; оттам започва сериозно изкачване до Тенгбоче – 600 метра денивелация, които на тази височина се усещат, но щом стигнеш на върха, дневният преход свършва.

В Тенгбоче има и будистки манастир, който може да се посети и е много интересен за разглеждане. Малко любопитство: известният Тензинг Норгей е израснал в близкото село Тхаме. За тези, които не знаят, Тензинг Норгей е шерпата, който заедно с Едмънд Хилари пръв покорява върха на Еверест през 1953 г.

Манастирът в Тенгбоче.

Ден 5. Тенгбоче – Дингбоче (4–6 часа, 10 км)

Тенгбоче (3870 м) – Пангбоче (3930 м) – Дингбоче (4360 м)

Денят започва със спускане, но после пътеката е по същество в постоянно изкачване. По време на този участък дърветата започват да изчезват и растителността се свежда до храсти, и вследствие на това си изложен на слънцето през целия път. Гледките започват да стават наистина интересни.

Забележка: По време на високия сезон, ориентировъчно април, май, септември и октомври, след като стигнеш до тук, горещо препоръчвам да резервираш настаняването си поне ден по-рано. Оттук нататък лодж-овете не са много и етапите са на практика задължителни; рискът да останеш без стая и да се наложи да прекараш нощта в трапезарията в Лобуче и Горак Шеп е наистина голям. За да резервираш, достатъчно е да помолиш лоджа, в който си, да се обади; всички се познават и знаят какво да правят.

Ден 6. Дингбоче (ден за почивка / аклиматизация)

И в този случай ние пропуснахме изцяло този ден, защото вече бяхме аклиматизирани от Кръга на Анапурна, но ако не е така при теб, е препоръчително да прекараш деня в Дингбоче, за да дадеш възможност на тялото си да се адаптира към височината. Ако се чувстваш изключително добре, можеш да продължиш и да преминеш към ден 7, но това е напълно субективно: слушай тялото си.

Възможен вариант към Чукхунг

Ако разполагаш с два допълнителни дни, тук имаш възможност да направиш един наистина интересен вариант, който препоръчвам. Ако нямаш проблеми с височината, през този ден (или дори през предишния) можеш да стигнеш до Чукхунг, следвайки по същество маршрута на трекинга през Трите прохода, а на следващата сутрин да се изкачиш на Чукхунг Ри и да се върнеш в Дингбоче или Периче по същата пътека; не е нужно да се качваш на върха на Чукхунг Ри (намира се на над 5500 м). Първата панорамна точка, на 5375 м, предлага достатъчно впечатляваща гледка и безспорно беше един от акцентите на целия трекинг.

Ние бяхме вече аклиматизирани и се качихме за малко повече от час и половина, тръгвайки около 4:30 от лоджа в Чукхунг, но вероятно, ако не бяхме аклиматизирани, щяха да ни трябват поне два часа; да го направиш на изгрев е със сигурност по-красиво, но можеш спокойно да го направиш и през деня.

Лодж-овете в Чукхунг действат като картел – 500 рупии за двойна стая и не се обсъжда, така че спокойно можеш да избереш най-хубавия; Khangri Resort е върхът. Ако искаш да удължиш варианта още повече, от Чукхунг можеш да решиш и да посетиш за един ден базовия лагер на Айлънд Пийк.

Панорама от Чукхунг Ри.

Ден 7. Дингбоче – Лобуче (4–6 часа, 7 км)

Дингбоче (4360 м) – Лобуче (4940 м)

Денят започва с приятен почти равен участък с лек наклон нагоре през една прекрасна долина, докато не прекосиш малко поточе, малко по-нагоре от което има малък лодж, който служи за място за почивка и хапване. Оттам започва една сериозна рампа от около 300 метра, на чийто връх има прекрасна панорамна точка с мемориал, който господства над цялата долина.

След това усилие пътеката се изравнява и е сравнима с почти равния участък с лек наклон нагоре, преминат преди това, до малкото село Лобуче. Ние пренощувахме в Mother Heart Lodge; стаята ни беше резервирана два дни по-рано от лоджа в Чукхунг, така че нямахме избор, но смятам, че има по-добри варианти. New EBC Guesthouse изглежда е далеч най-добрият вариант, но изглежда, че агенциите я запълват с много дни предварително. Във всеки случай и тук лодж-овете действат като картел – 700 рупии за двойна стая.

Забележка: Тук има една наистина интересна алтернатива за онези, които нямат проблеми с бюджета, и преди всичко повод за гордост за нас, италианците. На около 1,5 км от село Лобуче по посока на Горак Шеп има всъщност италиански изследователски център, известен като „La Piramide“, където е възможно да пренощуваш. Говорих с двама души, които са го правили, и ми казаха, че сградата е наистина красива. Плащат се около 50 $, всички хранения и топлият душ са включени; ако търсиш малко комфорт на голяма височина, може да е за теб.

Селото Лобуче.

Ден 8. Лобуче – Горак Шеп – Базов лагер на Еверест – Горак Шеп (5–8 часа, 15 км)

Лобуче (4940 м) – Горак Шеп (5160 м) – Базов лагер на Еверест (5364 м)

Това е денят, в който най-после стигаш до базовия лагер на Еверест. Първият участък е в продължение на края на предишния ден и върви по дъното на долината, но след няколко километра започва наистина досадно нагоре-надолу, което, заедно с наистина неравния скалист терен и ефекта на фуния, който се създава на това място, може да отнеме доста време.

Ние тръгнахме рано и ни трябваха малко по-малко от два часа до Горак Шеп, но отново, вече бяхме аклиматизирани, така че мисля, че 3–4 часа са по-разумни. След като стигнеш до Горак Шеп, остави раницата си в лоджа (или поне я изпразни от това, което не ти трябва) и продължи към базовия лагер на Еверест; колкото по-рано тръгнеш, толкова по-добре, за да избегнеш възможните следобедни облаци.

От Горак Шеп до базовия лагер са около 1–2 часа; няма големи изкачвания, но маршрутът е по подобие на последната част преди пристигането в Горак Шеп (неравен терен и ефект на фуния). След като стигнеш до базовия лагер, наслади му се, направи задължителните снимки и после се върни в Горак Шеп да си починеш в навечерието на следващия ден, когато те очаква изкачването на Кала Патар.

Тук пренощувахме в Yeti Resort, най-лошия лодж на целия трекинг, но стаята ни беше резервирана два дни по-рано, така че нямахме избор; все пак смятам, че има по-добри варианти. 700 рупии за двойна стая.

Забележка: Ако не те интересува или просто не се чувстваш във форма, изобщо не е необходимо да нощуваш в Горак Шеп. Това е полезно само ако искаш на следващата сутрин да се качиш на върха на Кала Патар (5545 м), но ако искаш, можеш просто да оставиш раницата си в Лобуче, да се качиш до базовия лагер и после да се върнеш да пренощуваш в Лобуче, преди да започнеш да слизаш на следващия ден.

Базовият лагер на Еверест.

Ден 9. Горак Шеп – Кала Патар – Горак Шеп – Периче (5–8 часа, 15 км)

Горак Шеп (5160 м) – Кала Патар (5545 м) – Горак Шеп (5160 м) – Лобуче (4940 м) – Периче (4280 м)

Изкачването на върха на Кала Патар не е точно разходка и изобщо не е необходимо, но ако ти се иска и се чувстваш добре, препоръчвам да го направиш. Аз тръгнах на тъмно, за да стигна на върха за изгрев, и ми отне около час и половина (вече бях аклиматизиран), но може да ти отнеме и 2–3 часа. Във всеки случай можеш да решиш да се качиш само до средата на пътя; оттам нататък гледката не се подобрява кой знае колко и би било най-вече въпрос на това да можеш да кажеш: „Стигнах на върха!“.

Ако решиш да се качиш рано сутринта, както направих аз, препоръчвам да се облечеш добре; докато се изкачва, човек бързо се стопля, но през времето, прекарано на върха в очакване слънцето да изгрее, буквално замръзнах.

След като се върнеш в Горак Шеп, се слиза по същата пътека, минала предишния ден, до основата на изкачването към мемориала, преди да стигнеш до Лобуче, където вместо да поемеш към Дингбоче, слизаш към Периче.

Тук препоръчвам да спиш в White Yak. Собственикът е готов да даде стаята безплатно срещу храненията. Храната е отлична, порциите са големи и има хубава външна стая, където можеш да се отпуснеш, която благодарение на парниковия ефект осигурява изключително приятна температура през деня.

Залез в Периче.

Ден 10. Периче – Намче Базар (6–8 часа, 15 км)

Периче (4280 м) – Пангбоче (3930 м) – Тенгбоче (3870 м) – Намче Базар (3440 м)

Това е доста дълъг ден, но слизането на по-малка височина би трябвало да ти помогне да възвърнеш силите си. Освен това пътеката, която е същата като на отиване, е предимно спускане, което би трябвало да помогне немалко.

С определено бърза крачка ни отне 6 часа, но вероятно 7–8 часа е по-реалистично.

Ден 11. Намче Базар – Лукла (6–8 часа, 18 км)

Намче Базар (3440 м) – Монджо (2835 м) – Пхакдинг (2610 м) – Лукла (2860 м)

И това е доста дълъг ден, който повтаря същата пътека, минала на отиване, и в голямата си част е спускане; коленете на този етап може да поискат помощ, но това е последното усилие, дръж се!

Ден 12. Полет Лукла – Катманду (около 30 минути)

Връщане в Катманду. Ако имаш време и желание, тук, ако искаш, можеш да избереш и да се върнеш в Катманду през една от другите две изходни точки, описани по-долу, като спестиш малко пари, но най-вече като извървиш част от трекинга, която е определено по-малко комерсиална и натоварена от участъка, който тръгва от Лукла.

По принцип това биха били 2–3 допълнителни дни, ако решиш да се върнеш през Пхаплу/Салери, и 6–8 дни от Джири.

Здрач от Кала Патар, Еверест вляво.

Маршрут на трекинга до базовия лагер на Еверест с начало от Салери / Пхаплу за 18 дни

Това е маршрутът, който лично съм следвал, и е идеален за онези, които искат да стигнат до базовия лагер на Еверест без да летят и харчейки колкото се може по-малко, разбира се, ако разполагат с два-три допълнителни дни. Освен това е хубав начин да вървиш през определено по-малко утъпкани части на региона и села, по-слабо засегнати от масовия туризъм, като се има предвид, че вероятно над 90% от хората, които достигат базовия лагер на Еверест, го правят, тръгвайки с полет до Лукла.

В сравнение с маршрута с начало от Лукла са необходими шест дни повече, три на отиване и три на връщане; може би и четири са достатъчни, ако си готов да изминаваш по 8–10 часа пеша на ден, макар че лично не го препоръчвам. Друг начин да съкратиш трекинга с един ден на отиване и един на връщане е да вземеш джип от Салери до Харикхола, както е описано по-нататък.

Селото Сурке.

Ден 1. Автобус/джип Катманду – Салери (9–16 часа, 260 км)

За пътуването от Катманду имаш две възможности: най-бързата е да вземеш джип, тръгване в 5:30, 9–10 часа с няколко почивки за обяд, закуска и тоалетна; това е най-неудобният вариант, защото джипът побира цели десет души – двама отпред, четирима отзад и още четирима в онова, което обикновено е багажникът.

Ако имаш късмета да седнеш отпред при шофьора, представям си, че пътуването не е чак толкова лошо, но ние отидохме на задния ред, а се върнахме на средния (малко по-добре), и във всеки случай беше едно от най-неудобните пътувания в живота ми, а повярвай ми, пътувал съм много. Моят съвет, ако не си стиснат като мен и искаш пътуване с повече комфорт, е да купиш две места или целия ред, ако сте двама или трима.

Цената на джипа е 1400–1500 рупии; тази цена лесно се получава на връщане, но на отиване е по-трудно, защото трябва да отидеш лично в Чабил (мястото, откъдето тръгват и джиповете, и автобусите към Салери), а то е на почти 5 км пеша от Тамел, с такси 300–400 рупии в една посока. Алтернативата е да вземеш местен автобус от Ратна Парк. Ние предпочетохме да похарчим малко повече, като платихме 1800 рупии на една от агенциите в Тамел.

Втората възможност е местният автобус, който тръгва също от Чабил; той е със сигурност по-удобен, защото поне имаш прилична седалка, но с различните спирания, за да слизат и да се качват хора, може да отнеме и 16 часа до местоназначението. Цената е 1000–1100 рупии. Технически има и трета възможност: полет от Катманду (Пхаплу има летище), но предвид цените в такъв случай може би е по-изгодно да летиш директно до Лукла.

Каквото и да избереш между автобуса и джипа, след като стигнеш до Салери, препоръчвам да извървиш няколко километра до Пхаплу, само за да поразтегнеш краката си и да съкратиш малко следващия ден.

В Пхаплу Hotel New Shrestha, точно срещу летището, ни даде стая и wifi безплатно срещу храненията, а на връщане ни продаде билета за джипа за 1500 рупии с вземане директно от хотела; препоръчвам.

Забележка: След като стигнеш до Салери, ако си притиснат от времето, можеш да вземеш джип към Харикхола и да спестиш един ден и половина ходене. Пътят от Салери до Харикхола обаче е в ужасно състояние и пътуването е вероятно още по-травматично от това от Катманду – за да измине 30 км, му трябват 5–6 часа; цената е 1300–1400 рупии.

Харикхола отгоре.

Ден 2. Пхаплу – Нунтала (6–7 часа, 18 км)

Пхаплу (2500 м) – Рингму (2810 м) – Таксинду (2930 м) – Нунтала (2220 м)

В първата част от пътя се върви по шосето в лек наклон нагоре; трафикът е практически липсващ и затова изобщо не е проблем. След като стигнеш до височината на Рингму, напускаш шосето и пътеката се свързва с тази, идваща от Джири.

Тук пътеката, която от време на време пресича шосето, започва изкачването към прохода, откъдето, след като стигнеш на върха, имаш отлични гледки към долината; има и една наистина симпатична ступа, която ремонтираха по времето, когато минахме. Оттук до село Нунтала е само спускане и въпрос на час или малко повече.

Препоръчвам да спиш в Shangrilla Lodge – отлична сграда, отлична храна и безплатен wifi. Освен това са готови да дадат стая с обща баня безплатно срещу храненията.

Ден 3. Нунтала – Бупса (5–6 часа, 11 км)

Нунтала (2220 м) – Джубинг (1660 м) – Харикхола (2100 м) – Бупса (2300 м)

Денят започва със спускане, в голямата си част през гората и няколко малки земеделски села. След като стигнеш до дъното на долината, се прекосява висящ мост и после започва дълго изкачване до Харикхола, където пътеката се изравнява за няколко километра, преди отново да започне да се изкачва към Бупса.

Тук препоръчвам да спиш в Bupsa Guesthouse, която е на входа на селото. Стая и wifi безплатно срещу храненията, отлична храна и отлична гледка към долината. Ако искаш да съкратиш малко следващия ден, можеш да продължиш още няколко километра до Харте или Пуйя. Ние на отиване искахме да стигнем до Пуйя, но после завали и спряхме в Харте, където лодж-овете са много семпли. В Пуйя нивото е определено по-добро, но денят става доста дълъг.

Проходът, преди да слезеш до Нунтала.

Ден 4. Бупса – Чеплунг (7 часа, 17 км)

Бупса (2300 м) – Харте (2530 м) – Пуйя (2760 м) – Сурке (2270 м) – Чеплунг (2690 м)

Денят започва с изкачване, следва почти равен участък и накрая има голямо спускане до Сурке, където отново се започва изкачване към Чеплунг. Тук спахме в първия лодж на входа на селото, чието име обаче не помня; стая безплатно срещу храненията и топъл душ за само 100 рупии – сделка.

Забележка: Изобщо няма нужда да минаваш през Лукла; ако го направиш, ще удължиш излишно маршрута.

По същество оттук можеш спокойно да следваш маршрута, описан в раздела, посветен на началото от Лукла – от ден 2, когато вместо да тръгнеш от Пхакдинг, ще тръгнеш от Чеплунг, като удължиш малко деня.

Накратко:

Ден 5. Чеплунг – Намче Базар (7–8 часа, 15 км)

Ден 6. Намче Базар (ден за почивка / аклиматизация)

Ден 7. Намче Базар – Тенгбоче (4–6 часа, 8 км)

Ден 8. Тенгбоче – Дингбоче (4–6 часа, 10 км)

Ден 9. Дингбоче (ден за почивка / аклиматизация)

Възможен вариант към Чукхунг, виж маршрута от Лукла.

Ден 10. Дингбоче – Лобуче (4–6 часа, 7 км)

Ден 11. Лобуче – Горак Шеп – Базов лагер на Еверест – Горак Шеп (5–8 часа, 15 км)

Ден 12. Горак Шеп – Кала Патар – Горак Шеп – Периче (5–8 часа, 15 км)

Ден 13. Периче – Намче Базар (6–8 часа, 15 км)

Ден 14. Намче Базар – Чеплунг (6–7 часа, 15 км)

Ден 15. Чеплунг – Бупса (7 часа, 17 км)

Ден 16. Бупса – Нунтала (5–6 часа, 11 км)

Ден 17. Нунтала – Пхаплу (6–7 часа, 18 км)

Няма нужда да вървиш до Салери. За разлика от отиването, където последната спирка на джипа е Салери и после трябва да се върви до Пхаплу, на връщане лодж-овете в Пхаплу могат да организират вземането директно оттук.

Ден 18. Автобус/джип Пхаплу – Катманду (9–16 часа, 260 км)

Селото Дингбоче.

Маршрут на трекинга до базовия лагер на Еверест с начало от Джири за 23 дни

Това е най-дългият трекинг до базовия лагер на Еверест, както и оригиналният вариант, извървян през 50-те години от Едмънд Хилари (новозеландския алпинист, който през 1953 г. пръв покорява върха на Еверест заедно с шерпата Тензинг Норгей), преди да бъде построено летището в Лукла.

По същество в сравнение с маршрута с начало от Лукла се добавят около 6 дни ходене, необходими за достигане на Лукла от Джири през оризови тераси и колоритни села, далеч от масовия туризъм. След като стигнеш дотук, маршрутът е по същество същият и затова ще го опиша накратко, за да не се повтарям.

Забележка: Тъй като не съм го правил лично, привеждам само информацията, намерена в мрежата, и това, което успях да извлека от височинния профил на маршрута.

Ден 1. Автобус Катманду – Джири (7–8 часа, 190 км)

За пътуването от Катманду имаш две възможности: микробусът, който струва 500–600 рупии и отнема около 8 часа, трябва да се резервира предния ден, за да си сигурен в мястото; прави няколко спирания за тоалетна и за хапване, но по същество е директен автобус. Другата възможност е местният автобус, който освен че спира на спирките, спира и да качва хора по пътя, като отнема поне два часа повече – 10–12 часа.

И двата тръгват сутринта между 6 и 8 часа от Ратна Парк, автогарата, която се намира на юг от Тамел (квартала, където са повечето места за настаняване в Катманду) и може спокойно да се стигне пеша; както вече казах, препоръчвам да вземеш билетите и да потвърдиш часа предния ден. Пътят криволичи през планините, така че ако ти прилошава в кола, може да ти е мъчителен денят. След дългото пътуване препоръчвам да пренощуваш в Джири.

Забележка: Има и автобус, който покрива трасето до Бхандар, но отсечката от Джири до Бхандар е в ужасно състояние и може да отнеме до 18 часа, тръгвайки от Катманду; цената е 800–900 рупии.

Пътека от Намче до Тхаме.

Ден 2. Джири – Бхандар (7–8 часа, 18 км)

Джири (1905 м) – Бхандар (2190 м)

Мнозина решават да вървят първия ден до Бхандар, но това е дълъг и изморителен ден, пълен с изкачвания и спускания и немалка денивелация. Ако искаш да разбиеш деня, препоръчвам да пренощуваш в Шивалая, която е приблизително по средата на пътя.

Ден 3. Бхандар – Сете (5–6 часа, 13 км)

Бхандар (2190 м) – Сете (2575 м)

Денят започва със спускане през няколко села, докато се стигне дъното на долината, и се продължава по почти равен участък, който води до село Кенджа, откъдето започва стръмно изкачване към Сете.

Ден 4. Сете – Джунбеси (6–7 часа, 13 км)

Сете (2575 м) – Джунбеси (2670 м)

Денят продължава с изкачване през гората, докато се стигне до прохода Ламджура, откъдето после се слиза до Джунбеси, един от най-големите селища в региона.

Ден 5. Джунбеси – Нунтала (7–8 часа, 16 км)

Джунбеси (2670 м) – Нунтала (2220 м)

Започва се с лек наклон нагоре през гората, откъдето в далечината може да се види връх Еверест. Минава се през село Рингмо, където могат да се видят забележителни образци на тибетска архитектура, и накрая има последно усилие, за да се премине проходът, преди да започне полегатото спускане към Нунтала, където трекингът се свързва с маршрута, който води до базовия лагер на Еверест, тръгвайки от Салери/Пхаплу, описан по-горе.

Изгрев в Периче.

Накратко:

Ден 6. Нунтала – Бупса (5–6 часа, 11 км)

Ден 7. Бупса – Чеплунг (7 часа, 17 км)

Ден 8. Чеплунг – Намче Базар (7–8 часа, 15 км)

Ден 9. Намче Базар – Тенгбоче (4–6 часа, 8 км)

Ден 10. Тенгбоче – Дингбоче (4–6 часа, 10 км)

Ден 11. Дингбоче (ден за почивка / аклиматизация)

Възможен вариант към Чукхунг, виж маршрута от Лукла.

Ден 12. Дингбоче – Лобуче (4–6 часа, 7 км)

Ден 13. Лобуче – Горак Шеп – Базов лагер на Еверест – Горак Шеп (5–8 часа, 15 км)

Ден 14. Горак Шеп – Кала Патар – Горак Шеп – Периче (5–8 часа, 15 км)

Ден 15. Периче – Намче Базар (6–8 часа, 15 км)

Ден 16. Намче Базар – Чеплунг (6–7 часа, 15 км)

Ден 17. Чеплунг – Бупса (7 часа, 17 км)

Ден 18. Бупса – Нунтала (5–6 часа, 11 км)

Разбира се, на този етап можеш да решиш да се върнеш в Катманду от Салери/Пхаплу и да си спестиш два-три дни ходене.

Ден 19. Нунтала – Джунбеси (7–8 часа, 16 км)

Ден 20. Джунбеси – Сете (6–7 часа, 13 км)

Ден 21. Сете – Бхандар (5–6 часа, 13 км)

Ден 22. Бхандар – Джири (7–8 часа, 18 км)

Ден 23. Автобус Джири – Катманду (7–8 часа, 190 км)

Манастирът в Тхаме.

Маршрут на трекинга през Трите прохода плюс базовия лагер на Еверест за 17 дни

Трекингът през Трите прохода, ако се направи буквално, минава близо до базовия лагер на Еверест, без никога да го докосва, като все пак дава отлични гледки към планината; мнозина решават обаче да включат отклонението и така правят онова, което може да се нарече трекинг през Трите прохода плюс базовия лагер на Еверест.

Направих само съвсем малка част от този трекинг, като на практика извървях онова, което обикновено е началната част от Дингбоче до Чукхунг, и финалната част от Тхаме до Намче, така че не говоря от личен опит, но от разговорите с други трекъри, срещнати по пътя, изглежда, че е толкова впечатляващ, колкото и труден. Трите прохода – Конгма, Чола и Ренджо – се намират всъщност съответно на 5545, 5420 и 5345 метра, с други думи, не е точно разходка, особено ако се правят без носач.

Накратко, ако вземем Лукла за изходна точка, ето един възможен маршрут:

Ден 1. Полет Катманду – Лукла (около 30 минути) / Пеша Лукла – Пхакдинг (4 часа, 8 км)

Ден 2. Пхакдинг – Намче Базар (6–7 часа, 10 км)

Ден 3. Намче Базар (ден за почивка / аклиматизация)

Ден 4. Намче Базар – Тенгбоче (4–6 часа, 8 км)

Ден 5. Тенгбоче – Дингбоче (4–6 часа, 10 км)

Ден 6. Дингбоче – Чукхунг (2 часа, 4,5 км)

Ден 7. Ден за почивка и аклиматизация. Възможно изкачване на Чукхунг Ри.

От Чукхунг, ако искаш, можеш да посетиш и близкия базов лагер на Айлънд Пийк или дори да организираш изкачването на върха. В този случай става дума за истинско катерене, не само трекинг, и се изисква минимален алпинистки опит.

Айлънд Пийк, известен в Непал като Имджа Це, достига 6189 м и макар да се смята за идеално катерене за начинаещи алпинисти, със сигурност не е по силите на всеки. Без да броим и цената: след като се надхвърлят 6000 метра, са необходими специални разрешителни и всичко може спокойно да струва няколко хиляди евро.

Изгрев в Чукхунг Ри.

Ден 8. Чукхунг – проход Конгма – Лобуче (8 часа, 9,5 км)

Ден 9. Лобуче – Горак Шеп – Базов лагер на Еверест – Горак Шеп (5–8 часа, 15 км)

Ден 10. Горак Шеп – Кала Патар – Горак Шеп – Лобуче (4–5 часа, 8 км)

Ден 11. Лобуче – Дзонгла (2–3 часа, 6,5 км)

Ден 12. Дзонгла – проход Чола – Гокьо (7–8 часа, 12 км)

Ден 13. Гокьо Ри – ден за почивка

Гокьо Ри е връх, който се намира само на 2 км от Гокьо; няколко пъти ми беше описван като най-добрата панорамна точка на целия регион, така че наистина мисля, че си струва.

Ден 14. Гокьо – проход Ренджо – Марлунг (6–7 часа, 14 км)

Ден 15. Марлунг – Намче Базар (5–6 часа, 16 км)

Ден 16. Намче Базар – Лукла (6–8 часа, 18 км)

Ден 17. Полет Лукла – Катманду (около 30 минути)

Изгрев в Лобуче.

Какво да вземеш за трекинга до базовия лагер на Еверест

Като имаш предвид, че не се налага да къмпингуваш, необходимото оборудване не е много. Ето пълния списък с екипировка и облекло, което да сложиш в раницата.

Раница – 50 литра са повече от достатъчни, но ако решиш да не носиш спален чувал, вероятно 40 стигат. Татко използва своята Berghaus TrailHead 50, а аз моята пътна раница Kelty Redwing 50; и двете са отлични раници – първата е специално за трекинг, втората е хибрид.

Смартфон – Пътеките са добре маркирани, но да имаш Organic Maps подръка определено може да помогне в някои ситуации.

LifeStraw, филтър за вода или бутилка с филтър – И трите са валидни варианти, които ще ти спестят доста пари. На голяма височина една бутилка вода може да струва до 300 рупии. Не препоръчвам таблетките, тъй като според мен са непрактични и в дългосрочен план скъпи.

Челник – Повечето лодж-ове имат осветление в стаята и вероятно би се оправил само с телефона, но челникът е по-удобен, особено ако искаш да видиш изгрева в Кала Патар.

Спален чувал – И двамата го носихме и не съжалихме, но потенциално би могъл да минеш и без него. Лодж-овете винаги предоставят поне едно одеяло и често е възможно да получиш второ безплатно, което е достатъчно в повечето ситуации, но аз бих носил лек спален чувал и заради хигиената. Лично аз използвах такъв с комфортна температура 0°C и никога не ми е било студено.

Шал-тръба за врат – Полезен както за защита от студа, така и от слънцето; аз лично никога не тръгвам без своя buff от мерино вълна, който използвам и за прах/смог. Ако не си почитател на buff, препоръчвам да вземеш шапка; слънцето наистина може да нанесе вреди.

Термо долно бельо – Никога не съм го използвал през деня, но е наистина полезно вечер в лодж-овете и като пижама за спане, леко и не заема много място.

Синтетична хавлия – Практична, лека и се суши бързо.

Водоустойчив калъф – Пази документите и разрешителните си от вода.

Kindle Paperwhite – Разбира се, не е необходим, но и аз, и татко бяхме повече от доволни, че го имаме през следобедите, прекарани в почивка в лодж-овете.

Слънчеви очила – По-добре поляризирани.

Карта – Ние извървяхме всички трекинги без физическа карта, но може да е от полза; в Покхара/Катманду не струва повече от 400 рупии.

Външна батерия – Почти винаги можеш да зареждаш безплатно в лодж-овете, но на голяма височина се плаща и външната батерия може да ти спести доста пари; 10 000 mAh са повече от достатъчни, ако трябва да зареждаш само телефона.

Аптечка – Купи готова или си я приготви сам.

Обувки за трекинг – Чифт обувки за трекинг е повече от достатъчен, за да извървиш всички маршрути, но ако предпочиташ боти, избери леки. Аз използвах чифт Columbia Peakfreak, а татко – чифт Salomon LTR GTX.

Чехли – Наистина удобни вечер, за да дадеш малко въздух на краката и да си вземеш душ; не препоръчвам джапанките, защото са неудобни с чорапите, които на голяма височина са необходими.

Чорапи от мерино вълна – Нищо не бие мерино вълната, когато става дума за чорапи за трекинг. И двамата избрахме чифт Danish Endurance и останахме доволни. Поне 2–3 чифта, за да успяваш да ги переш.

Леки котки за обувки – Ние нямахме, но в деня на прохода Торонг и в този на базовия лагер на Анапурна биха ни дошли добре; трябва да се каже обаче, че обикновено през април (когато ние правихме трекинга) вече не би трябвало да има сняг. По същество зависи от годината и от времето на годината, в което решиш да правиш трекингите; наесен и в края на пролетта мисля, че винаги са излишни.

Щеки за трекинг – Мисля, че не е нужно да харчиш цяло състояние; тези AdventureAustria ни послужиха добре и са определено евтини. В случай че си скептик към щеките за трекинг, каня те да промениш мнението си; особено на дълги преходи помагат много.

Пухено яке – Ако правиш трекинга в период, който не е точно топъл, тези якета са наистина удобни, заемат малко място и топлят наистина добре.

Полар – Вечер, но и докато се върви над определена височина, не е точно топло и да имаш полар е наистина удобно. Аз носих моя практически всяка вечер.

Водоустойчиво яке или пончо – За над 20 дни ни намокри дъждът само веднъж, но винаги е по-добре да предпазиш, отколкото да лекуваш.

Несесер – Слънцезащитен крем, балсам за устни, сапун с калъф и може би парче марсилски сапун за пране на бельото, четка за зъби, паста за зъби, дезодорант и тоалетна хартия (никога не се предоставя от лодж-овете).

Към всичко това бих добавил 2–3 синтетични тениски, които наистина се сушат бързо след изпиране, чифт леки трансформиращи се панталони (момичетата могат да изберат чифт клин) и чифт по-дебели панталони, които да се носят вечер или в по-студените дни на голяма височина, и накрая 3 чифта бельо.

Това е по същество всичко, което ти трябва за трекинга, но винаги можеш да погледнеш моя пълен списък с нещата, които да вземеш на път, за да не забравиш наистина нищо.

Разбира се, изобщо не е необходимо, но лично аз се старая винаги да държа тялото си в най-добро състояние и да имам подръка минерални соли (на ниска височина може да е наистина горещо и се поти доста), магнезий, който да се взима вечер за отпускане на мускулите, и може би омега 3 за борба с възпаленията, особено след 10–20 дни трекинг, изобщо не би навредило.

Тхаме отгоре.

Гид, носач или самостоятелно

Забележка: За съжаление, от 1 април 2023 г. вече няма да е възможно да извървиш много трекинги в Непал, без да те съпровожда гид. Смятам, че е истински позор – поредното решение, продиктувано от алчността, която се крие зад „въпроси на сигурността“. Надявам се непалското правителство да преразгледа решението в бъдеще, но в момента това е реалността. За щастие, доколкото разбрах, проблемът възниква в момента, в който искаш да получиш TIMS (Trekker’s Information Management System), който обаче не е необходим за трекинга до базовия лагер на Еверест, така че изглежда, че районът на Еверест засега е пощаден, както се чете тук: https://explorersweb.com/solo-trekking-banned-nepal/. Все пак мисля, че е по-добре да се изчакат няколко преки свидетелства, преди да тръгнеш с идеята, че гидът не е необходим.

Както вече казах по-горе, ние извървяхме трекинга напълно на своя глава и това е наистина лесно. Да се изгубиш е по същество невъзможно, тъй като пътеката на практика винаги е очевидна и добре очертана. Освен това, особено от Лукла нагоре, е почти невъзможно да вървиш, без да имаш някого в полезрението си.

В редките случаи, в които може да имаш някакво съмнение, винаги можеш да погледнеш Organic Maps, където маршрутът е очертан изцяло и приложението работи отлично и офлайн. Ако всичко това не проработи, някое село или местен, от когото да попиташ за посока, никога не е твърде далеч, макар че силно се съмнявам, че ще ти потрябва.

Единственият проблем, който може да възникне за онези, които решат да извървят трекинга самостоятелно, е настаняването на голяма височина. Лобуче и Горак Шеп са всъщност почти задължителни спирки за всички и през високия сезон лодж-овете почти винаги са пълни; разбира се, организираните турове, но и гидовете/носачите го знаят добре, затова резервират предварително, във всеки случай не се отчайвай.

Решението е доста просто: да се примириш да спиш в трапезарията или да помолиш лодж-овете по-надолу да направят резервация на твое име. Ние избрахме този вариант, за да не рискуваме, и всичко мина добре.

Ясно е, че не всеки се чувства готов да предприеме трекинга сам и дори оттук, от къщи, организираните турове не са прекалено скъпи. Ако искаш да спестиш нещо, да резервираш директно в Катманду е със сигурност по-евтино.

Една последна възможност, която ми се иска да препоръчам, най-вече на тези, които искат известна степен на свобода спрямо организирания тур, е да си намериш, след като пристигнеш в Катманду, носач/гид; ако искаш, може да се направи и по пътя, често съм виждал табели, рекламиращи услугата. Тази възможност е разбира се полезна и в случай, че смяташ, че не си в състояние да носиш раницата на гръб.

Цената е около 20 долара на ден и обикновено може да носи до 20–25 килограма, така че може да се дели дори между трима души. Обикновено цената включва и неговата храна и настаняване, но е добре да се уговори предварително.

Задължителната снимка в базовия лагер.

Храна и настаняване по трекинга

Да започнем с лодж-овете (понякога наричани teahouse), които се срещат по маршрута и от които останах приятно изненадан. Практически всяка сграда, в която бяхме, имаше wifi, топла вода и електричество и макар че на голяма височина тези услуги често са срещу заплащане, фактът, че почти винаги ги има, беше истинска изненада.

Освен това винаги се предоставя поне едно одеяло (хубаво дебело) и може да се поиска второ без допълнителни разходи; тъй като имахме спален чувал, никога не ни е трябвало; единственият път, когато видях табела, на която пише, че допълнителното одеяло ще е срещу заплащане, е в High Camp (по Кръга на Анапурна), което е и единственото място, където тоалетната беше нужник, но на 4900 метра мисля, че е приемливо! Във всички останали гестхаузи тоалетните винаги са били прилични, понякога има и тоалетни чинии, но често има турски тоалетни с кофа за пускане на вода.

Стаите са наистина семпли и в по-голямата си част са двойни с две единични легла и малка нощна масичка по средата; на ниска височина е възможно да имаш и баня в стаята. После винаги има обща зона (dining room), която служи по същество като трапезария и е също единствената стая, която се отопля вечер, когато височината го налага.

Типичен планински лодж.

В заключение, не очаквай луксозни хотели, но настаняванията са напълно прилични; разбира се, колкото по-нагоре се качваш, толкова по-семпли стават, контактите (не са нужни адаптери) изчезват от стаите, топлият душ и wifi започват да са срещу заплащане и така нататък.

Храната, която се предлага, е по същество константа по целия маршрут; предлаганата кухня е основно от четири вида: непалска, индийска, китайска и накрая някои западни ястия. Менютата обикновено имат: паста, ориз или пържени нудъли със зеленчуци/пилешко/биволско/яйца/сирене, варени яйца/омлет, dal bhat (типично местно ястие с ориз, зеленчуци и супа от леща), супи (от домати, яйца, картофи, чесън, зеленчуци, пилешка, нудъли и т.н.), пица, палачинки, каша, мюсли, различни видове чай, кафе, различни напитки.

Забележка: Не препоръчвам месото, за да избегнеш проблеми със стомаха, тъй като методите на съхранение може да не са точно върхът.

Както виждаш, има доста разнообразие, но ние лично често в крайна сметка ядяхме по две порции Dal bhat на ден, който е далеч най-доброто ястие, когато става дума за съотношение цена/количество, тъй като добавката е практически подразбираща се и много често можеш да продължиш да ти пълнят чинията, докато не се пръснеш.

Що се отнася до водата, някои села предлагат безопасни станции за зареждане, които гарантират питейността на водата и са определено по-екологично решение в сравнение с пластмасовите бутилки. Както казах по-горе, горещо препоръчвам един от LifeStraw, филтър за вода и бутилка с филтър: спестяваш пари и не се налага да разчиташ на станциите за зареждане.

Разходи за трекинга до базовия лагер на Еверест

Храна

Закуска (каша, омлет, мюсли)

На ниска височина: 300–400 рупии.

На голяма височина (над 3000–3500 м): 500–600 рупии.

Обяд/вечеря (пържен ориз, пица, паста, dal bhat и т.н.)

На ниска височина: 450–500 рупии.

На голяма височина (над 3500 м): 700–800 рупии.

Супи

На ниска височина: 200–250 рупии.

На голяма височина (над 3500 м): 300–450 рупии.

Чай

На ниска височина: 50 рупии.

На голяма височина (над 3500 м): 120 рупии.

Вода

На ниска височина: 50–100 рупии.

На голяма височина (над 3500 м): 200 рупии.

Както казах няколко пъти в това ръководство, горещо препоръчвам LifeStraw или филтър за вода или бутилка с филтър.

Типично ястие Dal Bhat.

Настаняване

Настаняването е наистина евтино, много често дори безплатно, ако консумираш 2–3 хранения, особено ако имаш желание да се пазариш. Ние например платихме за стаята само в Пангбоче (250 за двойна стая), Чукхунг (500 рупии за двойна стая), Лобуче (700 рупии за двойна стая) и в Горак Шеп (700 рупии за двойна стая).

Да сте двама със сигурност дава предимство, когато става дума за договаряне на цената, но и сам на ниска височина лесно можеш да спиш безплатно или във всеки случай да плащаш не повече от 100–200 рупии.

Други разходи, които да вземеш предвид, са топлият душ, wifi и електрическият ток; по принцип и трите неща стават срещу заплащане от Намче Базар нагоре; ние на практика вече не си взехме душ (топлият душ, когато е наличен, обикновено струва около 500 рупии), аз отказах да платя 5 € за wifi и с външната си батерия успях спокойно да зареждам телефона и фотоапарата.

В противен случай тарифата за зареждане обикновено е на час или на устройство, но особено на голяма височина не бих разчитал твърде много на това; едни момчета в Горак Шеп ми казаха, че въпреки че са оставили телефона да се зарежда цялата нощ, той се е заредил само с 10%.

Входът на Намче Базар.

Общи разходи за трекинга до базовия лагер на Еверест

Цената на нашия трекинг, тръгвайки от Пхаплу, включително всички разходи (храна, настаняване и разрешителни, но не и визата за влизане в страната) и разходите за два дни в Катманду (деня преди и след трекинга) беше 370 € на човек. За 20 дни около 20 € на ден би трябвало да са достатъчни; във всеки случай препоръчвам да имаш със себе си поне равностойността на 25 € на ден в брой; очаквай приблизително същите разходи, тръгвайки от Джири (20 € на ден за 23 дни, тоест около 460 €).

Това е при три хранения на ден, но практически без допълнителни (алкохол, напитки, сладки неща и т.н.); друго нещо, което да имаш предвид, е, че като сте двама, често е възможно да имате безплатно настаняване; единствените изключения за нас бяха в Лобуче, Чукхунг и Горак Шеп.

Забележка: Бяхме току-що завършили Кръга на Анапурна, така че нашият маршрут не включваше нито един ден за аклиматизация (спестявайки така два дни храна и настаняване спрямо описания маршрут), но в замяна направихме два варианта, към Чукхунг и Тхаме, които ни отнеха два дни; накратко, все пак прекарахме 18 дни в трекинг (както е предвидено в описания маршрут, тръгвайки от Пхаплу) плюс два дни в Катманду, общо 20 дни.

Тръгвайки от Лукла, разходите нарастват значително, като се има предвид, че само полетът струва около 330 долара, а общата цена на трекинга би трябвало да е ориентировъчно 600 € за 12-те дни на маршрута, предвиден с начало от Лукла.

Във всеки случай, след като платиш полета, разходите за храна и настаняване са повече или по-малко същите и средно 20 € на ден би трябвало да са достатъчни; все пак препоръчвам да имаш със себе си поне равностойността на 25 € на ден в брой.

Да успееш да платиш с карта изобщо не е гарантирано, но технически е възможно да теглиш пари в брой в Лукла и Намче; аз във всеки случай препоръчвам да не разчиташ твърде много на това и да се запасиш с достатъчно пари в брой в Катманду.

Nabil Bank позволява теглене до 35 000 рупии с такса от 500 рупии, а Standard Chartered Bank позволява теглене до 25 000 без такси. Това са двете най-добри възможности за теглене в зависимост от картата, с която разполагаш.

За повече информация какви карти да използваш в чужбина (без да харчиш цяло състояние за банкови такси) горещо ти препоръчвам да погледнеш тази статия.

Долината на Периче.

Сигурност по пътеките

Цялата област (и по-общо Непал) е изключително безопасна, никога не съм се чувствал заплашен, местните хора са изключително сърдечни и услужливи по целия маршрут. Пътеките са добре очертани и утъпкани, лесни за следване, но както казах няколко пъти, винаги можеш да погледнеш Organic Maps в случай на съмнения.

Единствената истинска опасност може да е височината; особено ако решиш да извървиш целия трекинг, може да изпиташ така наречената планинска болест, тъй като след 3000–3500 метра някои хора може да започнат да усещат някои симптоми: липса на апетит, затруднено дишане, главоболие, затруднения със съня, умора, повръщане и т.н.

Ето четири полезни съвета:

  • Най-важното правило изобщо е да избягваш да прекаляваш, изкачвай се с равномерна крачка. Идеалното е да се изкачваш по-бавно, отколкото чувстваш, че би могъл да издържиш.
  • Не подценявай симптомите; докато е леко главоболие преди лягане и на следващия ден се чувстваш добре, няма никакъв проблем, но ако симптомите продължават, избягвай да се качваш още по-високо; често един ден аклиматизация / почивка е повече от достатъчен, за да продължиш. В някои случаи е препоръчително да слезеш няколкостотин метра и когато се почувстваш по-добре, да възобновиш изкачването. По същество никога не продължавай да се качваш, ако се чувстваш зле.
  • След 3000 метра е препоръчително никога да не спиш на повече от 500 метра над предишната нощ. Да бъда честен, ние често надхвърлихме тази препоръка без никакъв проблем; във всеки случай бих се ограничил най-много до 700–800 метра.
  • Пий много вода. Да останеш хидратиран е от основно значение.

Има също някои лекарства като Diamox (ацетазоламид), които помагат за предотвратяване на планинската болест, но честно казано нямам опит в това отношение и не съм голям фен на лекарствата; според мен е по-добре да слушаш собственото си тяло, вместо да разчиташ на лекарства: аклиматизирай се спокойно и, ако симптомите се влошат, слез на по-ниска височина. Имай все пак предвид, че Diamox е лекарство, което изисква рецепта и което някои трекъри приемат с превантивна цел, затова, ако мислиш да го използваш, поговори с лекаря си, преди да тръгнеш.

Във всеки случай никога не тръгвай без туристическа застраховка. Единствените три застраховки, които покриват такава дейност (доколкото знам), са World Nomads, която позволява застраховане на трекинг до 6000 метра чрез добавянето ѝ като допълнителна дейност, TrueTraveller, която с добавяне на пакета „Extreme Pack“ предлага покритие за трекинг над 4600 м, и накрая SafetyWing, която покрива трекинг до 6000 метра с добавяне на пакета „Adventure Sports“. Както казах по-горе, повечето други застраховки спират на 3500 метра, някои дори по-малко.

Забележка: В светлината на измамни практики от страна на някои местни туроператори, ако наистина ти потрябва евакуация с хеликоптер, е важно да се опиташ да се свържеш със застрахователя, за да организира всичко, така че да се избегнат спорове.

Накрая, по-голямата част от доставките към селата се носят от мулета и якове; тези животни не са точно грациозни в движенията си, така че бъди особено внимателен и винаги се дръж откъм вътрешната страна на пътеката, за да не бъдеш бутнат към дъното на долината.

Керван от мулета.

Къде да спиш в Катманду

Прекарах две седмици в Катманду, като пробвах различни места за настаняване, първо с татко, а после сам, докато чаках визата си за Индия. Ето моите съвети.

Gurung’s Home – Символични цени както за общото спално помещение, така и за самостоятелните стаи.

The Sparkling Turtle Backpackers Hostel – Отличен хостел на много добра цена с наистина любезен персонал. Единственият недостатък е местоположението: намира се на около 3 км от центъра на Тамел, близо до Храма на маймуните; иначе е горещо препоръчан.

Andes House – Чисти и евтини самостоятелни стаи в самия център на Тамел.

Hotel Triratna – Добра сграда, малко по-далеч от центъра на Тамел, отличен wifi, единичната стая е наистина евтина.

Thamel Home – Малко по-скъпа в сравнение с изброените дотук възможности, но все пак поносима по моите стандарти. Стаите са наистина симпатични, wifi е отличен, включената закуска е прилична, персоналът е определено сърдечен и услужлив, а местоположението е отлично.

Имаш въпроси? Или актуална информация? Не се колебай да оставиш коментар или да ми пишеш в Instagram!

Ако тази статия ти е била полезна, помисли дали да не сключиш своята туристическа застраховка чрез някой от линковете в сайта; така подкрепяш работата ми, без никакъв допълнителен разход за теб. Застраховката, която препоръчвам за този вид пътуване, е TrueTraveller, която с добавяне на пакета „Extreme Pack“ предлага покритие за трекинг над 4600 метра, или алтернативно SafetyWing с добавяне на пакета „Adventure Sports“ с покритие до 6000 метра.

За дарения / виртуални пици и бира 🙂

Хареса ли ти статията? Запази я в Pinterest!
 





Вашият коментар