Лаос, официално известен като Лаоската народно-демократична република (Lao PDR), е една от най-малко проучените и пренебрегвани държави в цяла Югоизточна Азия.
Може би защото е единствената държава в региона без излаз на море, може би заради липсата на уникални за света забележителности като Баган в Мианмар и Ангкор Ват в Камбоджа, но фактът е, че страната получава малка част от туризма на останалите държави. Уверявам те обаче, че крие много перли, които определено си струва да се видят.
Прекарах шест седмици в пътуване с раница на гръб от север на юг (тук можеш да гледаш видеото от пътуването ми – на италиански, но можеш да включиш субтитри), а в това ръководство ще намериш много съвети и полезна информация, с които да организираш пътуването си възможно най-добре.
Бързо меню

Деца в село в северен Лаос.
Лаос, както практически всички останали държави в региона, има два ясно изразени сезона: сух и дъждовен. По принцип най-доброто време за посещение на Лаос съвпада със сухия сезон, който продължава приблизително от ноември до април. Ноември, декември и януари се смятат за най-добрите месеци, защото няма дъждове, а ниските температури са без съмнение най-приятните през годината. Разбира се, този период съвпада с най-високия сезон, което се отразява на цените, особено на настаняването и на някои занимания.
От март нататък температурите и влажността се повишават значително и достигат връх към май, точно преди дъждовете. Тези месеци, макар и не най-приятните, си остават добър период за посещение на страната.
Дъждовният сезон, макар и не идеален, има значителни предимства: пейзажът буквално се обагря в зелено, оризовите полета най-после придобиват цвят, а прекрасните водопади са в пълна сила. Дъждовете, почти ежедневни, обикновено се концентрират в рамките на няколко часа, особено през първите месеци на влажния сезон, а с напредването му стават много по-чести и достигат връх през август.
По време на върха на дъждовете някои пътища може да са непроходими, което затруднява придвижването по суша, а много занимания като трекинг и тубинг практически отпадат. Септември и октомври могат да бъдат добри месеци: дъждовете намаляват и температурите се понижават до прехода към сухия сезон през ноември.

Luang Prabang.
От лятото на 2019 г. е възможно да кандидатстваш онлайн, на официалния сайт на правителството, за така наречената „Evisa“. В момента тя се приема само на летищата във Vientiane, Luang Prabang и Pakse, както и на двата сухопътни гранични пункта с Тайланд във Vientiane и Savannakhet (Friendship Bridge I и Friendship Bridge II). Цената е 50 $, което странно защо е по-високо от визата при пристигане, затова препоръчвам втората възможност.
Визата при пристигане, със срок 30 дни, може да се получи на всички международни гранични пунктове. Изисква плащане в брой на 35 $ (увери се, че банкнотите са в перфектно състояние) и снимка с размер на снимка за документ. На някои граници през почивните дни се искат и 1 $ за обработка на молбата – дали това е законно или не, си остава загадка.
Визата може да бъде удължавана два пъти по 30 дни, срещу 20 000 KIP на ден (около 2 €), във всяка служба за имиграция. На практика сам избираш за колко дни да удължиш визата, до максимум 30 дни, а за всеки ден цената е 20 000 KIP. Ако надвишиш срока на визата си, т.нар. „overstay“, глобата е 10 $ на ден. Ако си близо до границата с Тайланд, визов рън (visa run) излиза по-изгоден от удължаването от икономическа гледна точка и е напълно приет.
Лаос не изисква задължителни ваксини, но се препоръчват тези срещу хепатит А и В.
За актуална информация относно визите и други неща препоръчвам да провериш препоръките за пътуване на министерството на външните работи на своята държава (например на българското Министерство на външните работи).

Панорамна площадка в Nong Khiaw.
В това ръководство цените често са изразени в местна валута. Официалната валута на Лаос се нарича „лаоски кип“ (Lao Kip) и се съкращава „KIP“.
Курсът е около 1€ = 25.000 KIP. За актуалния курс ти препоръчвам да разгледаш тази страница.

Тъй като много хора влизат в Лаос от северната част на Тайланд, описаните дестинации, за по-голямо удобство, следват реда от север на юг.
Забележка: Няколко пъти в хода на ръководството ще намериш линкове към https://www.alltrails.com/. Ако искаш да използваш офлайн навигацията директно от приложението на Alltrails, трябва да преминеш на pro версията. Можеш обаче да заобиколиш проблема, като изтеглиш координатите от настолната версия на сайта във формат „Google Earth KML“ и след това ги заредиш в Organic Maps, което е сред най-любимите ми приложения за пътуване.
На брега на Меконг, на границата с Тайланд, за мнозина градът е просто кръстопът към други дестинации в страната.
Градът сам по себе си няма много за предлагане. Както вече казах, повечето хора прекарват там само една нощ, преди да се качат на бавната лодка (slow boat) към Luang Prabang. Ако наистина търсиш нещо, с което да се заемеш, можеш да посетиш храма, откъдето се открива красив залез, и крепостта, която не е особено впечатляваща. Или просто можеш да прекараш деня в някой от многото барове и ресторанти по реката.

Стълби към храма в Huay Xai.
Slow boat към Luang Prabang
Лично аз избрах друг маршрут, като продължих по суша към Luang Namtha, но slow boat към Luang Prabang е безспорно най-популярният вариант, след като си стигнал до Huay Xai.
При slow boat пътуването се изминава за два дни, със спиране за нощувка в Pakbeng. Прекарват се около 7 часа на ден в лодката и чух противоречиви мнения: едни казват, че пътуването е изключително приятно, други – че им е писнало още след първия час от първия ден. Във всеки случай всички са единодушни, че трябва да се опиташ да седнеш възможно най-далеч от двигателя!
Билетът за slow boat може да се купи практически навсякъде в града. Цената без настаняването в Pakbeng би трябвало да е около 300 000 KIP.
По-бързата и по-евтина алтернатива, но без преживяването да плаваш по Меконг, е да вземеш нощния автобус или дневния микробус, срещу 180 000 KIP – това са около десет часа път.
И накрая, за тези, които имат бюджет, има луксозни круизи, които покриват този участък и включват серия от занимания по пътя.

Една от къщите на дърветата на Gibbon Experience.
Gibbon Experience
Това е втората причина, поради която много хора попадат в Huay Xai, и този път говоря от личен опит, защото лично участвах в тридневната обиколка. Става дума за прекрасен проект за опазване на природата, роден през 1996 г. и завършил през 2008 г. със създаването на националния парк Nam Khan. Целият проект днес осигурява работа на около 130 местни хора.
Конкретно, предлаганото е преживяване от два или три дни в джунглата, в рамките на националния парк. Там са построени най-високите къщи на дърветата в света, където можеш да преспиш, и мрежа от зип линии с дължина над 15 км, които позволяват придвижването из джунглата, освен разбира се серия от пътеки.
Както подсказва името на проекта, Gibbon Experience, възможността да видиш гибони е напълно реална. Лично аз видях цяла група, а да чуеш зова им е наистина върховно преживяване! Единственият минус на това прекрасно преживяване е със сигурност цената: около 300 € за три дни и две нощи, 200 € за два дни и една нощ.
Разбира се, всичко е включено, храната е отлична, гидовете са симпатични и отзивчиви, но ако пътуваш с ограничен бюджет, вероятно е по-добре да използваш тези пари, за да удължиш престоя си с няколко допълнителни седмици.
Ако пък можеш да си го позволиш, не мога да го препоръчам достатъчно: не само че е невероятно преживяване, единствено по рода си в света, но и помагаш да се подкрепи един фантастичен проект за опазване на природата.
И накрая, има три вида обиколки. Ако искаш да увеличиш максимално шанса да видиш гибони или просто не искаш да ходиш много пеша, препоръчвам „classic“.
Във всеки случай всичката необходима информация можеш да намериш на официалния сайт.

Зиплайн по време на Gibbon Experience.
Къде да спиш в Huay Xai
Ако пътуваш сам, силно препоръчвам Little Hostel – наистина хубав и чист хостел в самия център, с изключително любезен и отзивчив персонал. Задължително трябва да се резервира предварително, защото има само осем легла. Като алтернатива има многобройни гестхаусове, които предлагат самостоятелни стаи на скромни цени. Един приятел е спал в Oudom Phone Guesthouse 2 и ми я препоръча.
Как да стигнеш до Huay Xai
Ако идваш от Тайланд, има директен автобус, който тръгва от Терминал 2 на Chiang Rai всеки ден в 10:00 за 225 THB. Изчаква те и в двата имиграционни офиса и те оставя на автогарата на Huay Xai.
По-евтина алтернатива е да вземеш в центъра (на Chiang Rai) автобуса, който тръгва от Терминал 1 към границата. Оттам би трябвало да има совалка между двата имиграционни офиса, а после има тук тук, които те карат направо в центъра, като стигат до автогарата на Huay Xai. С директния автобус пак би трябвало да вземеш тук тук към центъра на фиксирана цена от 100 THB на човек.
И накрая, не е нужно да се освобождаваш от всички бахти, преди да напуснеш Тайланд – обменният курс в Huay Xai е отличен.
Към Luang Prabang има поне три автобуса на ден, два през деня и един през нощта, докато към Luang Namtha, на север, има две ежедневни тръгвания – сутринта в 9:00 и после в 12:30. А към Vientiane има само един директен автобус.

Този град в северен Лаос, близо до границата с Китай, със сигурност не е очарователен, но е идеалната база за тези, които искат да посетят близкия национален парк Nam Ha, за тези, които идват от Китай или продължават пътуването си натам, или просто търсят алтернатива на slow boat или на дългия преход с автобус до Luang Prabang.
В града има поне две-три традиционни сауни, особено популярни в северната част на страната. Входът струва само 15 000 KIP, а евентуален масаж се плаща отделно. Освен това в града препоръчвам да се разходиш из сутрешния пазар (morning market) малко извън центъра, а вечер нощният пазар (night market) е в самия център.

По пътеките на националния парк Nam Ha.
Трекинг и рафтинг в националния парк Nam Ha
По главната улица в центъра има поне пет-шест агенции, всяка предлага разнообразие от обиколки: еднодневен трекинг или до пет дни с нощувка в етнически села или лагери в джунглата, в така наречените „survival tour“ – смес от трекинг и рафтинг. Предложенията са наистина разнообразни, също като цените.
Аз накрая направих двудневен трекинг с нощувка в етническо село с компанията Into The Wild, като платих 65 $. Беше единствената компания с други участници, с които да разделя разходите за следващия ден. Обиколката беше хубава, но абсолютно нищо особено. Ако можех да се върна назад, щях да избера агенцията Discovering Laos, която има феноменални отзиви, макар и по-скъпа.
Двете ми най-големи оплаквания са, че спахме в сграда в края на селото, вместо в homestay, и че нашият гид готвеше храната ни, вместо да участваме в урок по традиционно готвене, какъвто предлагат други компании.
Ако имаш ограничен бюджет, съветът ми е да се разходиш из центъра и да видиш кои агенции имат резервации за следващите дни (всички имат малка дъска пред офиса с евентуалните резервации), за да намалиш цената на обиколката. Не забравяй все пак да хвърлиш едно око на отзивите в Tripadvisor/Google Maps.
И накрая, предвид периода (март), нивото на реката беше твърде ниско за каяк, но в началото на сухия сезон би трябвало да е наистина забавно занимание.

Селото, в което преспахме по време на трекинга.
Muang Sing
Muang Sing е буквално последният град преди китайската граница. Не е задължително за посещение, но да наемеш скутер и да изминеш 60-те км, които делят града от Luang Namtha, е изключително приятен начин да прекараш деня.
Малко натовареният път е в добро състояние и минава през селца в провинцията и през джунглата, наистина е живописен. Ако караш спокойно, отнема около два часа. Можеш да обядваш в Muang Sing и после да се върнеш в града следобед. Препоръчвам също да спреш при водопада Pha Yueang. Стига се в края на кратка пътека, не е особено впечатляващ, но със сигурност е хубав и добър начин да раздвижиш краката си. Входът технически струва 10 000 KIP, но по време на моето посещение нямаше никой да проверява и влязох безплатно.
Наех полуавтоматичен скутер в този магазин за 50 000 KIP, автоматичният скутер струва 70 000 KIP, като депозит се изисква паспорт.

Водопадът Pha Yueang.
Как да стигнеш до Luang Namtha
Автогарата се намира на около 10 км на юг от града, фиксираната цена на тук тук е 20 000 KIP. Оттам има директни линии до Luang Prabang – около 8 часа, Nong Khiaw – около 6 часа и Huay Xai – около 4 часа. Има и няколко тръгвания към границата с Китай и въздушни връзки от и до столицата Vientiane. Новата жп гара Nateuy (Google Maps), която има връзки до Luang Prabang, Vang Vieng и Vientiane, е лесно достъпна. Споделените микробуси от и до Luang Namtha би трябвало да струват около 50 000 KIP. Билети за влака могат да се купуват онлайн през 12go.
Къде да спиш в Luang Namtha
Ако търсиш най-евтиния възможен вариант, Manychan Guesthouse изглежда единственият вариант с общо спално помещение – 30 000 KIP на нощ. Аз спах в Adounsiri Guesthouse, встрани от главната улица, просторна и чиста стая за 70 000 KIP, макар че отначало искаха 80 000. Разгледах и Thoulasith Guesthouse, отлично решение в самия център. Ако пък търсиш пак евтино решение, но в наистина красива обстановка извън центъра, на брега на реката, разгледай Taidam Guesthouse.
Nong Khiaw не е част от класическия маршрут из Лаос, но тъй като е само на три часа от Luang Prabang, става особено популярен. Това е малък град на брега на река Nam Ou, заобиколен от варовикови планини, с пейзаж, подобен на Vang Vieng, но с осезаемо по-селска и спокойна атмосфера.

Nong Khiaw, погледнат от Nang None Mountain.
Това е определено спокойно място, където можеш да прекараш два-три дни в релакс, като наемеш бунгало на брега на реката, но все пак има и много преходи и занимания в града и околностите.
Качи се на панорамните площадки, които се извисяват над града
В околностите на града има поне три наистина страхотни панорамни площадки. Phadeng Peak – стига се за около 40–60 минути в зависимост от темпото, отлична гледка както на изгрев, така и на залез, ако искаш, можеш да къмпингуваш на върха, пътеката е лесна за следване и добре поддържана, входът струва 20 000 KIP. GPS трасе в All Trails.
Втората панорамна площадка, на която се качих, е Nang None Mountain, където всъщност има две ясно различими площадки: първата е малко по-ниско, а втората е по-високо и според мен предлага по-добра гледка. Входът струва 15 000 KIP.
От двете току-що споменати Phadeng е по-красивата. Накрая има трета и последна панорамна площадка, която не съм посещавал, но съдейки по снимките изглежда съвсем не зле. Отворена е наскоро, затова не е толкова популярна като другите две, но изглежда най-високата, така че предполагам, че за изкачването е нужен доста повече от час. Началото на пътеката би трябвало да е това, входът струва 20 000 KIP. All Trails.
Във всички случаи е препоръчително да носиш челник (headlamp), особено ако решиш да се качиш за залеза.

Phadeng Peak, Nong Khiaw.
Пещерата Pha Kuang
Пещерата се намира малко извън града, но спокойно може да се стигне пеша. Отзивите са доста противоречиви, но те уверявам, че ако обичаш да изследваш, определено си струва. Входът струва 10 000 KIP, а ако нямаш челник, ти дават.
Това е пещера, използвана по време на войната като бомбоубежище, а тунелите на места са изключително тесни – буквално трябва да пълзиш по земята, за да си пробиеш път между различните камери. Изключително забавно и приключенско за мен, но ако не си готов да се изцапаш и да правиш акробатични движения, вероятно бих го избегнал.
Друга пещера близо до града е Pha Tok Cave. Не съм бил лично, но според отзива не изглежда нещо особено.
И накрая, сред различните занимания в Nong Khiaw са каякът по реката, посещението на етнически села, което можеш да направиш самостоятелно, като наемеш скутер, зип лайнинг и накрая един доста популярен трекинг, предлаган от Tiger Trails, наречен „100 Waterfalls“, за който можеш да прочетеш в Tripadvisor.

Аз, докато си пробивам път в пещерата Pha Kuang.
Къде да спиш в Nong Khiaw
Аз спах в Khamphan Guesthouse Riverview, където след пазарене успях да получа самостоятелна стая отзад за 50 000 KIP на нощ. Казаха ми, че в Delilahs има добро общо спално помещение за 35 000 KIP. През високия сезон цените вероятно са по-високи, във всеки случай има доста гестхаусове и да намериш добър вариант не би трябвало да е проблем, още повече че градът е наистина компактен.
Как да стигнеш до Nong Khiaw
От Luang Prabang са около 3 часа, 40 000 KIP, от Luang Namtha са около шест часа, 100 000 KIP. Технически има и нощни автобуси към Vientiane и Phonsavan. Аз вървях пеша от автогарата на Nong Khiaw до центъра, но ако искаш, тук тук струва само 5000 KIP.
Това съвсем малко селце, сгушено между планините, се намира на брега на реката, на север от Nong Khiaw, и може да бъде достигнато единствено с лодка. Чак до 2013 г. нямаше електричество през целия ден, а днес в известен смисъл се е превърнало в популярна дестинация, но все пак си остава спокойно място, където можеш да се изключиш от света.
Спокойно можеш да прекараш дните си в мързелуване на хамак с изглед към реката, но ако искаш да останеш активен, ето някои предложения.
Phanoi viewpoint
Тази панорамна площадка се намира тук, на две крачки от селото, и предлага отлични гледки към селцето отдолу и реката. Пътеката започва от тази точка, входът струва 10 000 KIP, а изкачването отнема между 20 и 40 минути, в зависимост от темпото. На тази страница ще намериш GPS трасето.
Ако искаш, има и друга панорамна площадка, малко по-ниско, до която достъпът е от тази точка. Гледката е подобна на тази от другата площадка, но пътят е по-кратък и има и две пещери, които можеш да разгледаш. И тук входът струва 10 000 KIP.

Phanoi viewpoint.
Pha Boom Viewpoint
Тази панорамна площадка се намира от другата страна на селото. Не съм се качвал, защото в средата на март времето не е идеално (на хоризонта почти винаги има мараня), но съдейки по снимките, правени в други периоди от годината, мисля, че определено си струва. Пътеката започва от тази точка и според написаното входът струва 30 000 KIP, които се плащат в Gecko Restaurant.
Според отзивите пътеката е доста трудна, особено в последния участък – 4–5 часа общо, нагоре и надолу. На тази страница ще намериш описание на пътеката.
Houay Bo, Houay Sen и Ban Na
Houay Bo, Houay Sen и Ban Na са три села, до които можеш да стигнеш пеша от Muang Ngoy. Това е хубав начин да прекараш деня, докато вървиш между оризовите полета и наблюдаваш селския живот. И в трите села има гестхаусове, където можеш да преспиш. Аз посетих Ban Na и Houay Bo – нищо особено, особено в късния сух сезон, когато оризовите полета са напълно изсъхнали, но ако ти се ходи, да спреш да обядваш или дори само да изпиеш чай, докато наблюдаваш автентичния селски живот, със сигурност е хубав начин да прекараш деня.

Оризовите полета по пътя.
Tad Mook
Този водопад се намира на около 10 км на юг от Muang Ngoy и спокойно може да се стигне пеша за около два часа (пътеката е означена в Organic Maps). Не е точно най-впечатляващият водопад на света, особено в късния сух сезон, но все пак е приятно място. Ако искаш, можеш да наемеш каяци (80 000 KIP на ден) и да се спуснеш по реката, като извървиш пеша само последния участък до селото Sop Keng.
И накрая, можеш да се върнеш в Nong Khiaw с каяк – следваш течението около 3–4 часа, цената варира между 100 000 и 200 000 KIP, в зависимост от броя на хората, и включва превоза на багажа ти. Някои пътешественици решават да продължат пътуването си на север по реката, вместо да се връщат в Nong Khiaw, и стигат до град Muang Khua, откъдето има автобуси към основните градове в региона. Градът обаче, изглежда, няма много за предлагане, така че не знам дали си струва.
Как да стигнеш до Muang Ngoy
През ниския сезон, приблизително от март нататък, има само една лодка на ден, която тръгва от Nong Khiaw в 10:30, цената е 25 000 KIP. През високия сезон има и втора лодка в 14:30.
На връщане лодката тръгва в 9:30 от Muang Ngoy. При пристигането има тук тук, готови да откарат до автогарата, и спокойно успяваш да хванеш автобусите към Luang Prabang (40 000 KIP) и Luang Namtha (100 000 KIP), които преди да тръгнат винаги изчакват пътниците от лодката.
Къде да спиш в Muang Ngoy
Riverview Bungalows предлага хубави бунгала с изглед към реката, собственичката е симпатична и говори отличен английски. Ако търсиш евтин вариант, по-добре потърси другаде. Аз спах в Sabaydi Guesthouse, бунгала малко по-семпли, но предвид платената цена (50 000 KIP на нощ) е отличен вариант. Във всеки случай вариантите, особено извън високия сезон, със сигурност не липсват и предвид размерите на селото спокойно можеш да потърсиш нещо на място.

Пътуването с лодка към Muang Ngoy.
Лично не съм посещавал този град, но изглежда, че е отлична дестинация, особено за тези, които продължават пътуването си или идват от Виетнам, и за всеки, който се интересува от т.нар. „Тайна война на Лаос“ – гражданска война, водена в страната между 1953 и 1975 г. Там има стотици пещери и тунели, използвани като убежище от над двадесет хиляди души, войници и цивилни, по време на бомбардировките, съсредоточени в този регион, тъй като градът е бил командният център на Pathet Lao (на английски).
За кратка история на града и за това какво да видиш и правиш там те препращам към тази интересна статия. Както вече казах, има връзки към Виетнам, а за други дестинации в Лаос първо трябва да стигнеш до Sam Neua, откъдето има директни връзки към Luang Prabang и Phonsavan.
Разположен при вливането на реките Меконг и Nam Khan, малкият град Luang Prabang е бил столица на Лаос до 1975 г. и е без съмнение най-туристическата дестинация в страната, както и един от малкото обекти на ЮНЕСКО в Лаос.
Градът е известен с многобройните добре запазени сгради от колониалната епоха, които се сливат с типичната лаоска архитектура.

Залез по реката в Luang Prabang.
Какво да видиш в града
Центърът на града и най-красивите сгради се намират в частта, която образува нещо като полуостров в подножието на Phousi Hill, откъдето се откриват отлични гледки към града. Особено популярно е по залез, входът струва 30 000 KIP. Изглежда, че през високия сезон, ако искаш място „в първа редица“, трябва да се качиш доста предварително. Аз си намерих хубаво спокойно място по реката, което препоръчвам, ако искаш да избегнеш тълпите.
Можеш да влезеш безплатно във вътрешния двор на кралския дворец, където има и музей, посветен на периода, когато страната е била управлявана от монархията. Входът за музея струва 30 000 KIP. Препоръчвам обаче музея UXO – малък, но изключително интересен, посветен на един за съжаление все още актуален проблем, а именно хилядите неизбухнали бомби от „тайната война“. Входът е безплатен и се показват два наистина интересни документални филма, на моменти трогателни – горещо препоръчвам.

По улиците на Luang Prabang.
Препоръчвам също да посетиш Utopia – наистина страхотен бар/ресторант с изглед към реката и хубави зони за релакс, където спокойно можеш да прекараш цели дни. Храната, макар и по-скъпа от обичайното, е отлична. Ако искаш да направиш добро дело или просто да общуваш с местните, споменавам езиковото училище Big Brother Mouse – чужденците, които искат да разговарят на английски, са добре дошли.
И накрая, всяка сутрин на изгрев се провежда утринното даряване на храна. На практика жителите на Luang Prabang дават храна на монасите от града, които минават в нещо като процесия по улиците. Ритуалът може да се наблюдава почти навсякъде и е ясно къде ще минат монасите, тъй като местните чакат търпеливо отстрани на пътя. Тук ще намериш карта.

Utopia в Luang Prabang.
Kuang Si Waterfall
Това е водопадът, който се появява в огромен брой снимки от пътувания из Лаос. За разлика от много други водопади в страната, този има отличен дебит през цялата година, а многобройните естествени басейни са меко казано фантастични – без съмнение един от най-красивите водопади, които съм виждал по време на пътуванията си.
Входът е 25 000 KIP и се предлагат организирани микробуси за 60 000 KIP, които чакат няколко часа и после се връщат в града. Аз реших да наема скутер за 70 000 KIP, за да стигна до водопадите самостоятелно и да прекарам колкото време искам. Останах до късно, когато вече нямаше никого. Средните часове на деня могат да бъдат изключително претъпкани, особено през високия сезон. Можеш да се къпеш, така че не забравяй банския. Ако си в тези краища през дъждовния сезон или в началото на сухия, изглежда, че си струва да разгледаш и Tad Sae Waterfall.
Ако решиш да наемеш скутер, можеш да включиш и две спирки: Laos Buffalo Dairy – хубав проект, който освен че дава работа на няколко местни, осигурява постоянен източник на доходи за фермерите, които отдават биволите си под наем, вместо да ги продават. Предлага се обиколка на фабриката за 50 000 KIP или можеш просто да купиш продуктите – сладоледът никак не е лош! Другата спирка е паркът с пеперуди. Не съм бил, но ми казаха, че е наистина хубав, входът струва 40 000 KIP.

Един от по-малките водопади на Kuang Si.
Пещерата Pak Ou
Това е пещера по реката, на север от Luang Prabang (Google Maps), с многобройни статуи на Буда вътре. Не съм бил, затова не взимам отношение, но макар за много пътеводители да е „задължително за посещение“, всъщност мнозина казват, че е измама и няма много за гледане – изборът е твой. За нещо по-автентично можеш просто да вземеш лодка, за да прекосиш реката и да посетиш някои от селата на другия бряг спрямо Luang Prabang.
Къде да спиш в Luang Prabang
Аз спах в Downtown Backpackers 2, хубава обща зона и закуска, отлична цена, единственото оплакване е размерът на дормите, който в моя случай беше наистина скромен. Имат и самостоятелни стаи на отлични цени. Downtown Backpacker изглежда има по-големи дормове, докато Smile Luang Prabang е отлична алтернатива. (Актуализация 2026 г.: Smile Luang Prabang вече не може да се резервира онлайн. Подобна алтернатива е Luang Prabang Sunset Hostel.)
Как да стигнеш до Luang Prabang
Микробусите от и до Vang Vieng струват 80 000 KIP и включват вземане от хостела/хотела ти, около 5 часа. До Vientiane са 10 часа, около 160 000 KIP с вземане от хостела/хотела. До Nong Khiaw – 4 часа, 70 000 KIP с вземане от хостела/хотела. Има и връзки към много други дестинации като Luang Namtha, Phonsavan, Chiang Mai и Chiang Rai в Тайланд, Ханой във Виетнам.
Автобусите и микробусите, пристигащи в Luang Prabang, спират на северната гара. Оттам до центъра, близо до нощния пазар, тук тук-овете имат фиксирана цена от 35 000 KIP. Luang Prabang има и малко летище с полети до Vientiane и Ханой.
Luang Prabang е една от гарите (Google Maps) по новата железопътна линия, затова има бързи ежедневни връзки до Luang Namtha (гара Nateuy), Vang Vieng и Vientiane. Билети за влака могат да се купуват онлайн през 12go.

Утринното даряване на храна в Luang Prabang.
Градът е част от класическия маршрут из Лаос и години наред беше идеалната дестинация за всеки, който търсеше няколко дни разгул. Именно тук прословутият пиянски тубинг стигна дотам да убива около тридесет души годишно. Сега нещата са се променили значително, градът е бил „почистен“ и се усеща определено спокойна атмосфера.
В околностите на града има буквално десетки, ако не и стотици панорамни площадки, пещери и лагуни. Да ги посетиш всичките е немислимо, затова по-долу изброявам единствено обектите, които съм посетил лично или които са ми били препоръчани.
Забележка: Практически всички атракции се намират от другата страна на реката спрямо града. За да прекосят главния мост, чужденците трябва да платят 4000 KIP пеша, 6000 KIP с колело, 10 000 KIP със скутер и 15 000 KIP с дюн бъгита. Дали това е законно или не, не знам, но спокойно можеш да избегнеш плащането, като минеш по моста, който се намира на около 200 метра по-на север, в тази точка. Може да се прекоси и със скутер, и с колело.

Панорамната площадка Nam Xay.
Лагуна номер 3
Още от факта, че са номерирани, се разбира, че вариантите не липсват, когато става дума за лагуни. Запознах се с една шведска двойка, която е посетила всички лагуни от 1 до 5, и тази е била любимата им. Аз бях само тук, затова не взимам отношение за останалите, но наистина е хубава. Входът струва 20 000 KIP, има платформи, от които да скачаш, надуваеми колбаси, за да се киснеш във водата, ресторант, а може да се играе и на боча. Силно препоръчвам да посетиш пещерата, която е недалеч – наистина е дълга и забавна за изследване. Има нишка на Ариадна, която трябва да следваш и която води до малко езерце в края на пътя. Ако е възможно, вземи си челник (headlamp) или поне телефона.
Това е местоположението на лагуната. Аз отидох със скутер, последният участък от пътя не е в отлично състояние и вероятно трябва да се избягва, ако нямаш поне минимален опит зад волана. Тук тук, ако се споделя с други момчета и момичета, не би трябвало да струва много повече.

Лагуна номер 3.
Панорамни площадки
Панорамни площадки има наистина много. Аз се качих на Nam Xay – хубава и не прекалено изтощителна, с бърз ход върхът се достига за около двадесет минути, отлична панорама на 360 градуса и най-вече два мотора за наистина страхотни снимки за спомен.
Другата панорамна площадка, която посетих, е Pha Ngeun – планина на около 4 км от центъра, която предлага най-високата панорамна площадка в района. Всъщност по пътя има две площадки. Първата се достига за около половин час и се нарича Silver Cliff, предлага отлична гледка, особено на изгрев, и има дюн бъги за стандартните снимки. Не е най-доброто място за залез, защото слънцето изчезва зад частта от планината, където е втората панорамна площадка, наречена Pha Ngeun. Ние тръгнахме твърде късно и се наложи да спрем на първата (Silver Cliff), но предполагам, че оттам горе гледката е отлична и най-вече се вижда как слънцето залязва.

На върха на Silver Cliff.
Тубинг
Преживяването в сравнение с минали години е напълно различно. Преди имаше барове един след друг и нивото на алкохол беше наистина високо. Днес, за да не излиза ситуацията извън контрол, само три бара на ден могат да останат отворени, а платформите, пързалките и люлките, довели до доста смъртни случаи и наранявания, са изчезнали напълно.
По същество сега е много по-спокойно преживяване и по-малко хардкор парти. Все пак можеш да отпиеш по няколко питиета и да се оставиш на течението, но в по-„безопасна“ обстановка. Цената е почти стандартна навсякъде – 60 000 KIP за транспорт и наем на тръба (tube).
Полет с балон
Изглежда, че Vang Vieng е най-евтиното място на света за полет с балон. Цената дори през високия сезон е около 90 $. В края на март, когато посетих града, цената се рекламираше дори на 65 $ – наистина малко, ако се има предвид, че в Баган в Мианмар искат около 300 $.
Лично аз не съм го правил, но предполагам, че панорамата е отлична, като се има предвид релефът на местността, и пак, ако е преживяване, което би искал да изпиташ, трудно ще похарчиш по-малко. Полетът продължава средно 40 минути и поне през високия сезон услугата се предлага както на изгрев, така и на залез.
И накрая, ако още не ти е дошло до гуша от храмове, можеш да разгледаш Wat That, Wat Kang и Wat Si Sou Mang в околностите на града, а ако ти липсва хубава пица, отбий се в пицарията il tavolo.

Vang Vieng от балон.
Къде да спиш във Vang Vieng
Freedom View Hostel – отличен, изключително чист и наистина евтин хостел в самия център, любезен и отзивчив персонал, горещо препоръчвам.
Как да стигнеш до Vang Vieng
От Vientiane са около 3–4 часа, 50 000 KIP. От Luang Prabang са около 5 часа, 80 000 KIP. Vang Vieng е една от гарите (Google Maps) по новата железопътна линия, затова има бързи ежедневни връзки до Luang Namtha (гара Nateuy), Luang Prabang и Vientiane. Билети за влака могат да се купуват онлайн през 12go.
Ето че стигнахме до столицата на Лаос, която за мнозина е просто кръстопът към други дестинации в страната. Градът всъщност няма много за предлагане по отношение на атракции и в сравнение с други столици в азиатския регион, като Банкок и Ханой, няма и онази трескавост и хаос, които за някои биха могли да бъдат очарователни.

Ступата Pha That.
Както вече казах, няма много за правене или гледане, но ако се наложи да се задържиш в града ден-два, препоръчвам да отидеш до Pha That Luang, позната още като Златната ступа (Golden Stupa). Ако си в тези краища, определено си струва да се поразходиш.
Друго място, което може да те задържи половин ден, е Buddha Park. Намира се малко извън града, но лесно може да се стигне с такси или дори с градски транспорт, като вземеш автобус номер 14 – попитай в хостела/хотела си къде е най-близката спирка. В парка има стотици индуистки и будистки скулптури.
Накрая, вечерната разходка по „морския бряг“ на Меконг е наистина приятна, също като яденето или просто разходката из нощния пазар (night market).

Buddha Park.
Къде да спиш във Vientiane
Bed Terminal Hostel & Cafe, отличен хостел в самия център, изключително удобни и просторни легла, супербърз wifi, любезен и отзивчив персонал. (Актуализация 2026 г.: Bed Terminal Hostel & Cafe е затворил. Подобна алтернатива е Barn Laos Hostel.) Ако търсиш по-евтин вариант, разгледай Hive Hostel. (Актуализация 2026 г.: Hive Hostel е затворил. Подобна алтернатива е Muulao Hostel.) Преди да се прибера у дома, си позволих няколко „луксозни“ нощи във Viryla Hotel, стаите, ако са споделени, не са чак толкова скъпи, ако бюджетът позволява, силно го препоръчвам, наистина красиви и модерни стаи, феноменален персонал.
Как да стигнеш до Vientiane
От и до Vientiane има директни връзки с автобус и със самолет до практически всички големи градове в страната. Има и директни автобуси до Ханой и Hue във Виетнам, Пном Пен и Сием Реап в Камбоджа и Банкок в Тайланд. Летището има много ежедневни полети до големите градове в Югоизточна Азия. Vientiane е една от гарите (Google Maps) по новата железопътна линия, затова има бързи ежедневни връзки до Luang Namtha (гара Nateuy), Luang Prabang и Vang Vieng. Билети за влака могат да се купуват онлайн през 12go.
Phonsavan е столицата на провинция Xieng Khouang в централен Лаос, кръстопът за всеки, който иска да посети Равнината на делвите (на английски), „Plain of Jars“ на английски.
Лично не съм посещавал града, защото е наистина далеч от повечето други дестинации, но ако те очарова археологията или ролята, която Лаос е изиграл по време на войната във Виетнам, градът определено заслужава посещение.
Равнината на делвите
Равнината на делвите се състои от около 90 археологически обекта. За цивилизацията, създала тези делви, и за употребата им се знае наистина малко, което прави всичко изключително загадъчно. От многото обекти Jar Site 1 се смята за най-впечатляващия и достъпен, намира се само на 7 км от града и затова спокойно може да се стигне със скутер, следват обект 2 и обект 3. Те са малко по-далеч и изглежда, че пътят не е в отлично състояние, но все пак е възможен със скутер. Входът струва 15 000 KIP.
Ако пък се интересуваш от събитията от войната във Виетнам, Тайната война и проблема с неизбухналите боеприпаси, можеш да посетиш Uxo information centre и Mag Visitors Centre.
Забележка: Регионът е един от най-бомбардираните по време на Тайната война, всяка година много хора загиват от неизбухнали бомби, затова, ако решиш да изследваш по-малко утъпкани райони, е силно препоръчително да избягваш да вървиш извън пътеките и пътищата.

Равнината на делвите.
Как да стигнеш до Phonsavan
За съжаление градът е далеч от другите туристически дестинации в страната и изисква много часове път, без непременно да предлага кой знае колко за гледане. Във всеки случай има директни връзки както до Vientiane, така и до Luang Prabang и Vang Vieng, така че, ако искаш, можеш да го включиш като междинна спирка между Luang Prabang и Vang Vieng. Има и въздушни връзки до Vientiane и Luang Prabang.
Къде да спиш в Phonsavan
Nice Guesthouse и Sipanya Guesthouse изглеждат като добър компромис между качество и цена.
Градът на брега на Меконг не е нищо особено, но се превърна в популярна цел, откакто пътешествениците започнаха да го използват като база за онова, което сега се нарича „Thakhek Loop“ – многодневен кръгов маршрут, който обикновено се изминава със скутер/мотор и завършва с посещение на Konglor Cave, плавателна пещера с дължина цели 7 км, изключително впечатляваща.

Konglor Cave, когато нивото на водата е твърде ниско.
Нищо особено за отбелязване в града. Можеш да се разходиш по реката и може би да разгледаш храма Wat Nabo. Вечер задължително трябва да опиташ ресторант Six Friends, посещаван от туристи и местни, храната е отлична и всички ястия струват само 10 000 KIP – горещо препоръчвам!
Маршрутът технически може да се измине за три дни и две нощи, но лично препоръчвам престой от поне три нощи. Ако искаш, може да се удължи с още няколко дни, ако не бързаш. Почти всички, включително и аз, го изминават със скутер, но се запознах с пътешественици, които са наели кола с група приятели. Пътищата са в повечето случаи в отлично състояние, така че, ако не ти се кара на две колела, това си остава възможност.
Да започнем с наема на скутер. Двата основни магазина са Wang Wang и Mad Monkey. Първият има по-стари скутери и е по-евтин, докато вторият има по-нови возила, но е по-скъп. Ние естествено избрахме по-евтиното решение и наехме скутерите от Wang Wang и, честно казано, бяха в отлично състояние, моят имаше само 18 000 км.

Аз, двамата ми спътници и нашите возила.
Освен това едно от момчетата, с които пътувах, падна и счупи пластмасови части на скутера, и трябва да кажа, че собственикът беше наистина честен по отношение на цената на щетите, въпреки че държеше паспортите ни, което в Югоизточна Азия често се превръща в изнудване. Цената варира според избрания скутер, започва от 35 000 KIP на ден за китайски полуавтоматични 100cc и стига до истински кросови мотори. Ние избрахме полуавтоматични Yamaha 110cc за 60 000 KIP на ден.
По-долу описвам маршрута, който следвах лично. Мисля, че е добър компромис, но както вече казах, можеш да го скъсиш или удължиш по желание.
Ден 1 от loop маршрута
Първият ден е този, който може да варира най-много в зависимост от предпочитанията. Ние се насочихме към Paseum cave, за да открием, че може да се стигне само до входа, а за да се разгледа пещерата, трябва да се наемат каяци. Недалеч се намира Buddha Cave, която обаче не изглежда нищо особено.
Тръгнали малко късно и с един от двамата ми спътници, който вече беше паднал на земята, със съответните превръзки и допълнително загубено време, решихме да караме до Song Sa Waterfall, наистина хубав. Препоръчвам да се изкачиш срещу течението до подножието на главния водопад – супер забавно!

Водопадът Song Sa (Tad Song Souk).
Като алтернатива можеш да прекараш сутринта в разглеждане на пещерите Tham Nang Ene, Xien Liap, в къпане в реката при Tha Falang или може би в малко катерене в Green Climbers Home, чийто официален сайт можеш да разгледаш – само тук могат да се прекарат доста дни.
Ние завършихме деня с тази панорамна площадка, откъдето има хубава гледка към езерото, и с малко барче, което сервира напитки. Алтернатива е т.нар. Sanseda Viewpoint.
Нощувахме в Sabaidee Guesthouse, в селото Thalang, където мнозина прекарват първата нощ от loop маршрута, но и тук алтернативите не липсват. Има многобройни гестхаусове в предишните села, както и в Thalang, като например Phosy Thalang Guesthouse.

Залезът от първия ден.
Ден 2 от loop маршрута
Първите часове на каране са изключително приятни, пътят върви по брега на езерото и има няколко възможности за снимки. Първата истинска атракция е Dragon Cave (Mangkone Cave), входът струва 20 000 KIP. Оттам се продължава към Cool Springs, и тук входът струва 20 000 KIP, но те уверявам, че си струва – кристално чиста и изключително освежаваща вода.

Cool springs.
След като си се изкъпал, насочи се към селото Khoun Kham, където да прекараш нощта. По пътя има две хубави панорамни площадки (1 и 2). Когато стигнеш до селото, двата препоръчани гестхауса са Sanhak Guest House и Khounthavy Guest House.
Остави си нещата в гестхауса и иди да се полюбуваш на залеза от Limestone Peaks Lookout – красива панорамна площадка, с бар и наистина изискан ресторант, където все пак не си длъжен да консумираш.

Limestone Peaks.
Ден 3 от loop маршрута
Днес най-после се посещава Konglor Cave, но преди това препоръчвам да спреш при Tham Nam Non Cave – и тя е наистина впечатляваща пещера, а входът е безплатен. Отбивката не е добре обозначена, има жалка синя табела отляво, точно преди един мост, който се намира горе-долу в тази точка. Стигни до края на черния път, следвай пътеката, която върви по скалната стена надясно, докато намериш входа на пещерата.

Входът на пещерата Tham Nam Non.
След това продължи към Konglor Cave, остави си нещата в гестхауса (ние нощувахме в Thong Dam Guesthouse), хапни нещо в ресторант Konglor – приятна атмосфера, вкусна храна, супер любезни собственици – и накрая се насочи към входа на пещерата в края на пътя.
Входът за пещерата включва обиколката с лодка и струва 200 000 KIP, но те уверявам, че всеки кип си струва. Пещерата е наистина впечатляваща, на места надхвърля 100 метра височина и е дълга цели 7 км! Плава се около един час, с кратък участък пеша сред сталактити и сталагмити. Когато излезеш от другата страна, има нещо като импровизирано селце с няколко ресторанта и можеш да решиш да останеш до два часа, преди да тръгнеш на обратно.
Ден 4 от loop маршрута
През последния ден от loop маршрута ние просто се върнахме в Thakhek, но ако искаш, с малко отклонение можеш да отидеш да се къпеш в тази лагуна. При нас липсваше желание, а и времето не беше най-доброто.
Тъй като през последния ден няма много за гледане, се запознах с една двойка, която беше качила скутера си на лодката срещу допълнително заплащане. След като излязоха от другата страна на пещерата, намерили път, който води до Thalang, и така през последния ден на връщане към Thakhek успели да видят някои места, които били принудени да пропуснат първия ден.

Пешеходният участък в пещерата Konglor.
Къде да спиш в Thakhek
Bed & Bike – наистина хубав и чист хостел, любезен и отзивчив персонал с много информация за loop маршрута, отлична закуска, включена в цената. Препоръчвам да резервираш предварително, защото имат малко легла и практически винаги е пълен. Naga Hostel и La casa са две отлични алтернативи, но малко по-скъпи.
Как да стигнеш до Thakhek
От Vientiane на север са 7 часа, има както обикновени автобуси, така и VIP. От юг Savannakhet е на около три часа, а от Pakse са около 6–7 часа. Препоръчвам да вземеш VIP автобуса, защото тръгва от центъра на града, а за да вземеш обикновения автобус, ще трябва да отидеш на северната гара с тук тук и ще ти излезе по-скъпо.
Savannakhet, известен и просто като „Savan“, с население от 120 000 души, е вторият по големина град в страната и по време на френския колониален период е бил важно пристанище. Днес са останали няколко примера за колониални сгради, съсредоточени особено около Talat Yen Plaza и близката църква „Света Тереза“.
Други интересни обекти са That Ing Hang Stupa, която обаче е извън града и затова ще трябва да наемеш скутер или да вземеш такси, входът струва 5000 KIP. Wat Sainyaphum пък е в центъра и входът е безплатен.
Освен това няма много за правене или гледане и затова градът получава малко международен туризъм. Ако обаче искаш да разчупиш пътуването между Thakhek и Pakse или пристигаш, или продължаваш пътуването си към Тайланд (тук е вторият Thai-Lao Friendship Bridge), тогава може би можеш да се спреш за ден-два.

По улиците на Savannakhet.
Къде да спиш в Savannakhet
Sala Thongyon – отличен гестхаус, който предлага бунгала на прилични цени недалеч от центъра.
Как да стигнеш до Savannakhet
От Thakhek са около 2–3 часа с автобус, Pakse е на около 5 часа. Има редовна линия между Mukdahan (Тайланд) и Savannakhet с тръгвания на около всеки половин час.
Поредният град по бреговете на Меконг, донякъде като Thakhek, градът сам по себе си няма много за предлагане, единственият храм, заслужаващ внимание, вероятно е Wat Luang, но градът е идеалната база за изминаване на Pakse Loop.
За съжаление не успях да завърша този маршрут заради извънредното положение с коронавируса. Много места за настаняване вече бяха затворени и след като останах в града няколко дни, за да разбера какво да правя, реших да стигна до 4000 острова възможно най-скоро, за да имам хубаво място, където да прекарам изолацията си.
Във всеки случай по-долу описвам приблизително маршрута през платото Bolaven.
Що се отнася до скутерите, Miss Noy Motorbike изглежда е агенцията с най-добри отзиви, но си струва да попиташ наоколо, ако търсиш най-добрата възможна цена. По главната улица има доста места за наем, като например Lao Go Car.
Wat Phu технически не е част от класическия Pakse Loop, но като се има предвид, че е само на 40 км от града и е обект на ЮНЕСКО, вероятно си струва да направиш малко отклонение и да посетиш този археологически обект, състоящ се от комплекс от индуистки храмове. Оттук можеш просто да се върнеш в Pakse за нощта или да започнеш същинския loop.

Wat Phu.
Ден 1 от Pakse Loop
Започни деня, като се насочиш към водопада Tad Phasouam. Оттам мнозина спират на кафеената плантация, където собственикът Mr Vieng предлага обиколки с гид (15 000 KIP), и ако искаш, можеш да преспиш в гестхауса, макар че обикновено се продължава към селото Tad Lo, за да се полюбуваш на едноименния водопад и да преспиш.
Ден 2 от Pakse Loop
Първата спирка на втория ден е етническото село на народа Katu близо до Tad Lo, където Captain Hook предлага обиколки с гид, които изглежда се променят всеки ден. По време на тези обиколки се разказват „странните“ традиции на това село, обиколките започват всеки ден в 9:30 и в 13:30. Оставям те на отзивите, защото мисля, че определено си струва.
След това се отива към водопада Tad Faed или направо към по-впечатляващия Tad Tayicseua, където се пренощува.

Водопадът Tad Phasouam.
Ден 3 от Pakse Loop
Препоръчително е да прекараш тук втора нощ и да посветиш деня на разглеждане на многобройните водопади в околността. Те са седем общо и спокойно можеш да се придвижваш пеша по свързващи пътеки между всички водопади.
Ден 4 от Pakse Loop
На четвъртия и последен ден от loop маршрута се посещават двата най-красиви водопада от маршрута. Tad Fane по-специално се появява в огромен брой снимки на региона и е наистина живописен, другият е Tad Gneuang Waterfall. Оттук се връщаш в Pakse.

Водопадът Tad Fane.
Къде да спиш в Pakse
Sanga Hostel е отличен както за спане, така и за ядене, момчето на рецепцията говори добър английски и ти помага за всичко, от което се нуждаеш, включително с наема на скутер.
Как да стигнеш до Pakse
Както вече казах по-рано, ако идваш от Thakhek или Savannakhet, препоръчвам VIP автобуса, защото пристига в центъра на града и оттам спокойно можеш да се придвижваш пеша. От Thakhek са 6–7 часа, от Savannakhet – 2–3 часа. Si Phan Don е на около три часа, микробусите струват 65 000 KIP и включват лодката до Don Det.
Този архипелаг от острови се намира в средата на Меконг, в най-южната част на Лаос, на границата с Камбоджа. Може да не са точно четири хиляди острова, но те уверявам, че са наистина много, някои са необитаеми и са напълно залети през дъждовния сезон. От всички острови основните са: Don Kong, Don Som, Don Det и Don Khon.
Забележка: На островите няма банкомати, затова се увери, че имаш достатъчно пари в брой, преди да се качиш на лодката.

Островът Don Khon.
Да започнем с това, че макар много острови да са обитаеми, реалността е, че огромното мнозинство от пътешествениците се ограничава да посети Don Det. Това е най-развитият остров, където се намират повечето гестхаусове, следва Don Khon, свързан с Don Det с мост, а другите острови са много по-селски и виждат наистина малко туристи.
Като се има предвид, че можеш просто да прекарваш дните си в мързелуване на хамака пред бунгалото с изглед към Меконг, докато четеш хубава книга, ето някои занимания на 4000 острова.
Водопадите Li Phi
Това е серия от наистина впечатляващи водопади на остров Don Khon, до които спокойно можеш да стигнеш пеша или с колело. Входът към водопадите е напълно безплатен от известно време и има редица панорамни площадки, от които можеш да наблюдаваш различните водопади, наистина впечатляващи дори през сухия сезон. Това е местоположението.

Част от водопадите Li Phi.
Водопадите Tad Khone Pa Soi
Тези водопади се намират от другата страна на Don Khon спрямо Li Phi, на това място. Определено са по-малко впечатляващи от Li Phi, но все пак са хубави, входът е безплатен, но ако искаш, можеш да оставиш дарение. За разлика от Li Phi, тук къпането изобщо не е опасно и има малък плаж, където да прекараш няколко часа в релакс.
Обиколка за наблюдение на делфини и водопадът Khone Phapheng
Лично не съм участвал в тази обиколка, която се рекламира почти навсякъде по островите. Продължава цял ден, включва храна и посещение на водопада Khone Phapheng, най-големия в Югоизточна Азия по обем вода. След посещението на водопада се качваш на лодка, за да се опиташ да забележиш сладководните делфини, които вече са изключително редки – в целия Меконг живеят по-малко от 80 екземпляра. Цената на обиколката е около 200 000 KIP. Ако искаш, можеш да посетиш само водопада или да участваш в обиколката за наблюдение на делфини на по-ниска цена.

Водопадите Khone Phapheng.
Как да стигнеш до Si Phan Don
От Pakse се предлагат микробуси с вземане от хостела/хотела ти за 65 000 KIP, включително билета за лодката до Don Det. От Камбоджа има директни микробуси от Kratie и един дневен автобус от Пном Пен, който стига до местоназначението за около 7 часа.
Къде да спиш в Si Phan Don
Базата ми беше на Don Det – избор, който правят мнозина. По принцип северната част на острова, където са кейът и главното село, е най-оживената. Има многобройни гестхаусове, барове и ресторанти (Emily’s noodle на Don Khon е препоръчителен), които все пак затварят рано и затова атмосферата си остава винаги абсолютно спокойна.
Прекарах една седмица далеч от всичко и от всички, настанен в едно от бунгалата в River garden, в южната част на острова, близо до моста, който свързва Don Det с Don Khon. Собственикът беше наистина любезен и отзивчив, имат хубав ресторант на брега на Меконг и през ниския сезон плащах 40 000 KIP на нощ за самостоятелното си бунгало с баня. Това са около 40 минути пеша от кея и главното село, за мен изобщо не беше проблем, но ако търсиш нещо по-близо, приятелите ми избраха хубави бунгала в Mr.ky guest house на две крачки от центъра, с изглед към Меконг, за 50 000 KIP на нощ. Хубав хостел, препоръчан от читателка на блога, е Easy Go Backpackers. Ако търсиш климатик в стаята и хубав басейн, Little Eden през ниския сезон предлага конкурентни цени.
За да посетиш всички описани места, ще са нужни почти два месеца. Като се има предвид, че мнозина нямат толкова време, по-долу изброявам няколко маршрута от една или повече седмици, които обхващат основните туристически дестинации и могат да се използват като отправна точка за изграждане на маршрут според собствените ти интереси и в светлината на описаното досега.
С една-единствена седмица на разположение, като се има предвид, че мнозина влизат по суша от Тайланд, смятам, че маршрутът е почти предопределен и би трябвало да следва горе-долу описаното по-долу. Включвам slow boat, който толкова хора избират, но ако искаш, можеш да спестиш един ден, като вземеш автобус до Luang Prabang – изборът е твой. Ако започваш пътуването си от Vientiane, можеш просто да следваш маршрута в обратна посока.

Pakbeng (1 нощувка)
Ден 1:
Slow boat от Huay Xai до Pakbeng.
Luang Prabang (3 нощувки)
Ден 2:
Slow boat от Pakbeng до Luang Prabang.
Ден 3:
Разгледай града, Phousi Hill, кралския дворец, музея UXO и т.н.
Ден 4:
Ден при водопадите Kuang Si, млечната ферма (dairy farm) и градината с пеперуди (butterfly garden).
Vang Vieng (2 нощувки)
Ден 5:
Трансфер от Luang Prabang, посети лагуна следобед и може би панорамна площадка за залеза.
Ден 6:
Тубинг, полет с балон, лагуни, панорамни площадки – изборът е твой.
Vientiane (1 нощувка)
Ден 7:
Трансфер до Vientiane.
С няколко допълнителни дни на разположение препоръчвам да следваш същия седемдневен маршрут, описан току-що, като се придвижваш по-спокойно или може би добавиш Gibbon Experience в Huay Xai, ако се вмества в бюджета.
Две седмици дават гъвкавостта да добавиш още няколко дестинации в маршрута. Лично аз бих избрал Gibbon Experience (отново ако бюджетът позволява), Nong Khiaw и Muang Ngoy, като направя следното. Особено ако решиш да направиш Gibbon Experience, препоръчвам да вземеш нощния автобус до Luang Prabang, за да спестиш време.

Huay Xai (3 нощувки)
Ден 1:
Първи ден Gibbon Experience.
Ден 2:
Втори ден Gibbon Experience.
Ден 3:
Трети ден Gibbon Experience. Нощен автобус до Luang Prabang.
Luang Prabang (3 нощувки)
Ден 4:
Разгледай града, Phousi Hill, кралския дворец, музея UXO и т.н.
Ден 5:
Ден при водопадите Kuang Si, млечната ферма (dairy farm) и градината с пеперуди (butterfly garden).
Nong Khiaw (2 нощувки)
Ден 6:
Трансфер от Luang Prabang до Nong Khiaw. Качи се на една от панорамните площадки за залеза.
Ден 7:
Още панорамни площадки, пещери, каяк, етнически села – изборът е твой.
Muang Ngoy (2 нощувки)
Ден 8:
Лодка от Nong Khiaw до Muang Ngoy. Качи се на една от панорамните площадки за залеза.
Ден 9:
Разгледай селата в околностите на Muang Ngoy, наеми каяк, отпусни се – изборът е твой.
Vang Vieng (3 нощувки)
Ден 10:
Лодка от Muang Ngoy до Nong Khiaw, микробус до Luang Prabang, микробус до Vang Vieng (трябва да смениш гарата и ако пристигнеш късно, рискуваш да изпуснеш последния автобус за деня).
Ден 11:
Тубинг, полет с балон, лагуни, панорамни площадки – изборът е твой.
Ден 12:
Тубинг, полет с балон, лагуни, панорамни площадки – изборът е твой.
Vientiane (2 нощувки)
Ден 13:
Трансфер до Vientiane. Buddha Park и Pha That Luang.
Ден 14:
Завръщане у дома.
С двадесет дни на разположение според мен имаш две възможности: да се концентрираш изцяло върху севера на страната, като следваш току-що описания маршрут по-спокойно и добавиш дестинации като Luang Namtha, Phonsavan и Viang Xai, особено ако смяташ да продължиш пътуването си към Виетнам.
Или да следваш описания току-що двуседмичен маршрут и след това да посветиш една седмица на юга на страната, като избереш един от двата loop маршрута (Thakhek и Pakse) плюс няколко дни релакс в Si Phan Don. Тази версия на маршрута е особено препоръчителна, ако смяташ да продължиш пътуването си в Камбоджа.

Един месец в страната е достатъчен период, за да изследваш без прекалено бързане както севера, така и юга. На картата по-долу виждаш какъв би трябвало да бъде приблизителният маршрут, който можеш да следваш.

Лаос е една от най-бедните и най-слабо развити държави в региона, което се отразява на инфраструктурата, особено в селските райони, където пътищата не са точно в отлично състояние и често предстои да бъдат асфалтирани. Основните връзки между най-популярните туристически дестинации са се подобрили значително през последните години и според личния ми опит осигуряват относително бързо придвижване. Освен това ситуацията се подобрява бързо, най-вече благодарение на китайските инвестиции.
Микробусите са с голяма разлика най-бързият и най-евтиният начин за придвижване из Лаос. Стари пътеводители или статии може да предлагат придвижване с лодка по реките, но реалността е, че единственото все още използваемо дълго пътуване с лодка е от Huay Xai до Luang Prabang. Много други връзки са прекъснати от строежа на язовирни стени, а и във всеки случай пътищата са се подобрили изключително много, което прави придвижването по суша по-бързо.
За някои маршрути се предлагат т.нар. VIP автобуси, не очаквай кой знае какво – по европейските стандарти тези автобуси са равнозначни на стари автобуси, с единственото предимство, че в сравнение с т.нар. „local bus“ имат климатик, малко повече място за краката и по принцип са по-бързи, защото не спират във всяко село, за да се качват и слизат хора.
За нощни маршрути има и „sleeping bus“: по принцип удобни, защото можеш да се изпънеш изцяло, но леглата са споделени, така че освен ако не пътуваш с партньор, може да се наложи да споделиш „леглото“ с непознат!

Типичен микробус в Лаос.
Ако бюджетът не е проблем, вътрешните полети могат да ти спестят доста време. Националната компания Lao Airlines държи монопол и предвид малкия въздушен трафик цените не са точно евтини.
От столицата Vientiane има ежедневни полети до много други градове в Лаос, като Luang Prabang, Savannakhet, Pakse, Phonsavan и Luang Namtha, но също и полети със Cessna до по-отдалечени дестинации като Phongsali, Sam Neua и Sainyabuli.
Накрая има международни полети до други столици в региона, като Банкок, Сингапур, Куала Лумпур и Ханой, основно от Vientiane, но също и от Luang Prabang.
Както винаги в Азия, добре е да се пазариш за цената, преди да се качиш, и да тръгваш с идеята, че те прецакват. За съжаление приложения като Grab и Uber тук още не работят. Според личния ми опит, с изключение на пътуванията от и до автогарите, които са извън града, тук тук-овете изглежда имат фиксирана цена на човек и изобщо не са склонни да се пазарят. Вероятно има „бос“, който се грижи всички да се държат като картел.
Донякъде както във Виетнам, това е наистина популярен начин за придвижване из страната. Мнозина всъщност прекосяват границата с Виетнам на мотора си и продължават пътуването on the road и тук, в Лаос. Всъщност няма особени разпоредби при пресичането на границата. Нямам много информация по темата, но съм писал достатъчно за нея в ръководството за Виетнам.
Има нова железопътна линия, открита в края на 2021 г., която предлага връзки от Vientiane до границата с Китай. Основните гари, интересни за пътешествениците, са Vang Vieng, Luang Prabang и Luang Namtha (гара Nateuy). В момента билети за влака могат да се купуват онлайн само през 12go. На тази страница ще намериш карта на железопътната линия.

Скутер, нает в Luang Namtha.
Колко струва пътуване до Лаос?
Въпреки че не е на нивото на Мианмар и Виетнам, лично смятам, че Лаос все пак е една от най-евтините държави в региона или поне по-евтина например от юга на Тайланд. По същество, ако пътуваш евтино, не би трябвало да имаш никакъв проблем с бюджет от 20 евро на ден.
Самостоятелните стаи или бунгала са доста евтини. Извън дестинации като Luang Prabang, Vang Vieng и Vientiane спокойно можеш да намериш нещо хубаво за по-малко от 10 евро.
Често, благодарение и на края на високия сезон, успявах да платя около 5 евро. В споменатите по-горе градове спах в хостел, като не плащах повече от 6 евро на нощ, а закуската често беше включена.
Транспортът по суша е наистина евтин, като общо правило се плащат 1–2 € за час път. Нещо, което според мен е необичайно скъпо, е транспортът с тук тук от автогарите, които са извън града. Изглежда, има нещо като мафия, която гарантира плащането на фиксирана цена, която не отразява реалната цена на пътуването. Накрая, както вече казах по-рано, вътрешните полети не са точно евтини, с тарифи, които започват най-общо от 100 $ за относително кратки полети, дори и резервирани навреме.
Храната, ако нямаш прекалено високи претенции към ресторантите, обикновено струва около 1–3 евро за ястие, но дори в по-хубави ресторанти трудно се надвишават 5 евро.

Laap, типично лаоско ястие (кайма с подправки и мента).
Да започнем с таксите за теглене на пари, които за съжаление са неизбежни дори с най-добрите карти за пътуване. Трябва да се съобразиш с таксите на местните банки – никой банкомат в Лаос не позволява безплатно теглене, а много от тях имат лимит от едва 1 милион KIP (около 100 евро) на транзакция. Най-добрата банка е BCEL, която позволява теглене на 1,5 милиона (около 150 евро) срещу 20 000 KIP (около 2 евро).
Що се отнася до SIM картите, Unitel е най-добрият доставчик, 4G SIM картата струва между 10 000–20 000 KIP, а пакетите с валидност тридесет дни струват около 10 000 KIP за гигабайт.
Ако имаш телефон, който поддържа eSIM, и искаш удобството да сърфираш веднага, без да купуваш местна SIM карта, тогава ти препоръчвам да използваш услуга като тази на Airalo и Ubigi. Ако избереш това решение, трябва да имаш предвид поне няколко неща. Първо, освен в редки случаи, гигабайтите се плащат много по-скъпо, отколкото биха стрували с местна SIM карта; второ, не винаги местният им партньор е този с най-доброто покритие на територията.
По същество смятам, че повечето пътешественици биха постъпили по-добре, ако си купят местна SIM карта (или може би опитат да купят eSIM от местен доставчик), но те каня да прецениш сам, тъй като изключения не липсват. Например, когато посетих Япония, планът, предлаган от Ubigi, беше по-изгоден от всяка местна SIM карта, която можех да купя, без да доказвам, че съм жител.
Ситуацията със сигурността в Лаос до голяма степен отразява тази в останалата част на Югоизточна Азия, тоест държава, в която можеш спокойно да пътуваш сам без никакъв проблем, с изключително ниско ниво на престъпност и насилие в сравнение с други региони, като например Южна Америка.
Разбира се, трябва да се използва здрав разум, както навсякъде другаде по света, но ако следваш моите съвети, валидни навсякъде, се съмнявам да имаш какъвто и да е проблем.
Единственият проблем, който си струва да бъде подчертан, е свързан с изключително силната корупция в полицията. Ще ти разкажа два примера, но те уверявам, че съм чувал какво ли не: две френски момичета, хванати да пушат джойнт на терасата на хостела си (така че със сигурност е имало съучастие от нечия страна), били отведени в участъка, заплашени, че ще попаднат в затвора, и пуснати едва след като платили цели 400 € на човек, след първоначално искане от 800 € на човек.
Друг пример е този с един италиански младеж, с когото чаках да хванем полет на летището във Vientiane: излезе да изпуши цигара на паркинга и един полицай дойде забързано, като настояваше да му състави глоба от 40 €. Тъй като нямаше документи или портфейл у себе си, му конфискува gopro в очакване на плащането. Тези случаи за съжаление не изглеждат никак редки. Съветът ми е да премахнеш проблема в корена, като спазваш правилата, и макар често плащането да е най-бързото и практично решение, опитай се да не позволяваш да ти се качват на главата и отстоявай правата си: конфискуването на паспорти и лични вещи срещу набързо наложени глоби е абсолютно незаконно.
И накрая, облечи се по подходящ начин, избягвай потници и прекалено къси панталони, когато влизаш в храмове, и не забравяй да си събуеш обувките!
Планираш ли пътуване до Лаос? Разгледай тези статии:
Каква раница за пътуване да избереш
Имаш въпроси? Или актуална информация? Не се колебай да оставиш коментар или да ми пишеш в Instagram!
За дарения / виртуални пици и бира 🙂