Самостоятелно пътуване до Индонезия

Индонезия със своите разнообразни пейзажи – от планинските райони в центъра през оризовите тераси до прекрасните плажове, без да забравяме културата, многобройните храмове и джамии, отличния сърф и гмуркането – е без съмнение зашеметяваща дестинация.

През годините прекарах около пет месеца в пътуване с раница из страната и в това ръководство ще намериш много полезна информация и съвети, за да организираш най-добре пътуването си до Индонезия.

Бързо меню

↑ Меню

Непал ван Ява.

Най-доброто време за посещение на Индонезия

Целият индонезийски архипелаг има тропически климат и се разграничават два сезона: дъждовният сезон, който продължава от ноември до март, като януари и февруари обикновено са най-дъждовните месеци, и сухият сезон, който е от април до октомври.

Ако е възможно, препоръчително е да избягваш юли и август, които са във върха на високия сезон. Особено популярни дестинации като Бали буквално са превземани на щурм, но е също толкова вярно, че ако посетиш по-малко туристически острови като Сумба, дори в разгара на август ще видиш съвсем малко туристи.

В заключение, като цяло най-добрият период за посещение на Индонезия са месеците април–юни и септември–октомври, когато времето е хубаво, туристите са по-малко, а цените са по-ниски в сравнение с високия сезон. Това прави Индонезия отлична дестинация, където да прекараш пика на дъждовния сезон в останалата част от Югоизточна Азия.

Национален парк Комодо.

Документи и ваксини за влизане в Индонезия

Притежателите на италиански паспорт получават туристическа виза директно на летището „при пристигане“ със срок 30 дни от момента на влизане в страната (правилата зависят от гражданството ти, затова провери какво важи за теб). Тази виза се плаща в брой и струва 500 000 IDR.

Все пак за по-голямо удобство препоръчвам да си извадиш визата онлайн преди пристигането, за да избегнеш опашката на летището. Онлайн визата е особено важна за тези, които смятат да я удължат с още 30 дни: само така и процедурата по удължаването може да се завърши онлайн, докато ако е получена на летището, трябва да отидеш в имиграционната служба или да се довериш на някой агент. Това е официалният сайт, въпросната виза е „B1“ и струва пак 500 000 IDR. Както вече споменах, ако искаш да останеш по-дълго от 30 дни, тази виза може да се удължи само веднъж, за общ престой от 60 дни, срещу още 500 000 IDR. Внимавай обаче, защото при подаването на заявката за визата трябва да качиш доказателство за напускане на страната в срока на визата (т.е. през първите 30 дни), така че ако въпросният полет е след първите 30 дни от визата, рискуваш визата ти да бъде отказана. Тук ще намериш няколко възможни решения.

Вулканът Инерие.

Ако искаш да останеш повече от 60 дни, можеш да излезеш от страната и да влезеш отново с класическия „visa run“, но лично аз препоръчвам вместо това да кандидатстваш за визата „C1“, която струва 1 500 000 IDR. Тази виза може да се удължава цели два пъти, за общ престой от 180 дни. И в този случай при подаването на заявката за визата трябва да качиш доказателство за напускане на страната в срока на визата и копие от банков извлечение, което доказва, че имаш на свое име поне 2000 $. Във всеки случай ти препоръчвам да разгледаш официалния сайт – за разнообразие е добре направен и информацията е ясна.

Що се отнася до задължителните ваксини, единственото изискване е за жълта треска и само ако идваш от държава в риск. Освен това, когато пътувам, винаги препоръчвам хепатит А и хепатит Б. За актуална информация относно визите и всичко останало препоръчвам също да провериш препоръките за пътуване на министерството на външните работи на своята държава (например на българското Министерство на външните работи).

Танцуващите дървета на Сумба.

Какво да видиш и правиш в Индонезия

В това ръководство цените са изразени в местната валута, наречена „индонезийска рупия“ и често съкращавана просто като „IDR“. Курсът е около 1€ = 20.000 IDR. За актуалния курс ти препоръчвам да погледнеш тази страница.

Предвид географията на Индонезия смятам, че има смисъл тази секция да се раздели по острови, още преди да говорим за дестинациите в тях. За картата, която виждаш по-долу, повече или по-малко приложих същата логика.

Забележка: Многократно в ръководството ще намериш линкове към https://www.alltrails.com/. Ако искаш да ползваш офлайн навигацията директно от приложението на Alltrails, трябва да преминеш на про версията. Можеш обаче да заобиколиш проблема, като свалиш координатите от десктоп версията на сайта във формат „Google Earth KML“ и след това ги качиш в Organic Maps, което е категорично едно от любимите ми приложения за пътуване.

Изгрев на върха на Келимуту в компания.

СУМАТРА

Въпреки че е най-големият остров на Индонезия, Суматра приема малка част от туризма в сравнение с по-популярни острови като Бали, Ява и Ломбок, но все пак има добро ниво на места за настаняване, особено в центъра и на север.

Банда Аче

Банда Аче, столицата на индонезийската провинция Аче, се намира в северозападния край на Суматра. Известна е с богатото си ислямско наследство, както и като единствения регион в Индонезия, в който шариатът (ислямското право) се прилага официално. За съжаление градът се откроява и с това, че е бил сред най-опустошените от страшното цунами през 2004 г.

Какво да видиш и правиш в Банда Аче

За повечето пътешественици Банда Аче не е нищо повече от задължителна спирка по пътя към близкия Пулау Вех, острова, който се намира срещу града и който местните наричат „Сабанг“. Все пак, ако пристигнеш в града твърде късно, за да отидеш директно на острова, искаш да прекъснеш пътуването или просто ти се прекарва време в разглеждане на града и околностите му, има какво да се прави.

Има няколко паметника, посветени на цунамито, като този (Google Maps), и PLTD Apung (Google Maps), който служи за музей. В центъра препоръчвам още джамията Масджид Райя Байтурахман (Google Maps), където срещу 15 000 IDR можеш да се качиш на върха на минарето, което господства над града.

Накрая, ако решиш да наемеш скутер, на Pantai Lampuuk (Google Maps) можеш да караш сърф или просто да прекараш деня на плажа, а по-на юг има водопад Wisata Air terjun suhom (Google Maps), който обаче според персонала на хостела изобщо не се поддържа добре, и то заради много боклук.

Един от паметниците, посветени на цунамито.

Къде да спиш в Банда Аче

Аз прекарах една нощ в Lala Hostel, нищо особено, но чисто и функционално. Персоналът е наистина любезен и отзивчив. Препоръчвам.

Как да стигнеш до Банда Аче

Единствената смислена връзка по суша е с автобус от и до Медан, но все пак това са над 12 часа и поне по време на моето посещение имаше само нощни автобуси (Google Maps). Освен ако нямаш изключително ограничен бюджет, препоръчвам да летиш – ако се резервират предварително, полетите до Медан са наистина евтини. Държа също да отбележа, че има директни връзки до Куала Лумпур в Малайзия с AirAsia. За тези, които имат на ум обиколно пътуване из Югоизточна Азия, по същество Банда Аче е подходяща като първа или последна спирка в Индонезия.

От летището до центъра на града таксиметровите шофьори искат 100 000 IDR, но ако пътуваш с лек багаж, можеш да се возиш на скутер за 50 000 IDR (Google Maps).

Японски бункер на Пулау Вех.

Пулау Вех

Пулау Вех, или Сабанг, е малък вулканичен остров на север от Банда Аче. Околният коралов риф предлага отлични условия за гмуркане, но и по-просто – хубави плажове без тълпите, които характеризират други части на Индонезия.

Какво да видиш и правиш на Пулау Вех

И на острова важи шариатът. Бях чел, че бикините са забранени и че в определени часове в петък не е позволено къпането, но според моя опит на туристите им е позволено да правят горе-долу каквото си поискат и на практика законът се прилага само за местните.

Шнорхелинг и гмуркане

Pantai Iboih (Google Maps) и околностите му са най-доброто място за шнорхелинг, както и там се намират повечето центрове за гмуркане, ако те интересува (другата възможност е Gapang Beach наблизо). Аз имах малък проблем с ухото и затова не се гмурках, но няколко приятели ми потвърдиха, че коралният риф е в добро състояние и гмуркането е отлично. Тук могат да се организират и турове с лодка за шнорхелинг, а ако искаш, можеш просто да наемеш маска и шнорхел и да избереш самостоятелния вариант, както направих аз. Наемът за целия ден струва 20 000 IDR.

Ако избереш самостоятелния вариант, препоръчвам да повървиш до този плаж. Пътеката покрай брега е нанесена в Organic Maps и във всеки случай е наистина лесна за следване. Въпросният плаж на практика е пуст – когато пристигнах, нямаше никого, а докато бях там, дойде само една лодка с няколко туристи, които поплуваха малко с шнорхел, преди да продължат към следващата спирка от тура си.

Ако не ти се върви, Pantai Teupin Serkui (Google Maps) е в началото на пътеката покрай брега, спокоен е, има много сянка и няколко ресторанта, където се яде на скромни цени. От плажа можеш да плуваш с шнорхел покрай брега до Pantai Yulia (Google Maps). Не препоръчвам да пресичаш залива до острова отсреща, защото има много лодки, които сноват напред-назад, и може да е опасно.

Малкият „пустинен“ залив, споменат по-горе.

Обиколка на острова

Ако решиш да наемеш скутер, можеш да обиколиш целия остров за един ден. Пътищата са в отлично състояние и трафикът е съвсем слаб. Ако си отседнал в района на Сабанг, можеш да започнеш с японския бункер Anoi Itam (Google Maps) – искат 3000 IDR за входа и още 3000 IDR за паркинга. Както подсказва името, това е бункер, построен от японците по време на окупацията през Втората световна война. Честно казано, няма кой знае какво за гледане, но предвид цената можеш да се отбиеш да хвърлиш едно око.

Препоръчвам после да продължиш към вулкана Джабои (Google Maps). Тук искат 20 000 IDR от чужденците и предлагат платен гид, но той изобщо не е необходим. Има няколко пътеки, препоръчвам да следваш указанията за kawah 4, която води до малкия кратер (пътеката е нанесена и в Organic Maps).

Вулканът Джабои

Краткият преход е симпатичен и приятен, особено ако никога не си виждал вулканичен пейзаж. Аз го направих по джапанки и да речем, че може би е по-добре да имаш обувки. Освен това, ако денят е особено горещ, между горещите талази, идващи от земята, и жегата навън буквално се готвиш! Затова поне се опитай да избягваш средата на деня. Недалеч има и горещи извори (Google Maps), но аз вече бях достатъчно запарен и не ми се стори добра идея да ходя там. Все пак съм сигурен, че вечер или може би в дъждовен ден със сигурност могат да са приятно място за посещение.

Следващата спирка е плажът Pasir Putih (Google Maps), известен и като „White Sand Beach“. Плажът е много красив и дори в неделя нямаше никого, но за съжаление, тъй като няма курорти, които да го поддържат, не е сред най-чистите. Малко по-на север, покрай брега, има Wisata Gua Sarang (Google Maps) – атракция, особено популярна сред местните туристи. Става въпрос за естествени пещери с поредица от „Photo spots“, които местните обожават. Аз дори не влязох, но оставям на теб да прецениш. Същото важи и за паметника Kilometer Nol (Google Maps), който представлява най-северната точка на Индонезия – на мен ми заприлича на пълна простотия, но виж сам! Накрая можеш да се отбиеш до водопада Pria Laot (Google Maps). Бях там през уикенда, когато всички деца на острова си бяха вкъщи от училище, и затова беше супер претъпкано, а, както често се случва в Индонезия, положението с чистотата не беше от най-добрите. Ако обаче търсиш разхлада през деня и избягваш уикенда, не е чак толкова зле.

White Sand Beach.

Къде да спиш на Пулау Вех

Аз взех стая в Pondok Simpang Tiga, много евтина стая с климатик. Персоналът беше наистина любезен, намери ми чисто нов скутер за 100 000 IDR на ден, а в деня, когато си тръгвах, дори ме закара безплатно до пристанището. Все пак, ако си готов да похарчиш малко повече, със сигурност има по-добри варианти.

По време на престоя ми на острова се сприятелих с няколко момчета от персонала на Casa Nemo Beach Resort & Spa и прекарах там повече от няколко вечери. Мястото е много красиво и макар да не го рекламират онлайн, имат общо спално помещение на интересни цени. Във всеки случай имотът е директно на брега на морето и съвсем не е лош.

Как да стигнеш до Пулау Вех

От пристанището на Банда Аче (Google Maps) има поне две или три заминавания всеки ден както с ферибот (около 2 часа, 35 000 IDR), така и със speed boat (около 30 минути, 100 000 IDR). Разписанията изглежда се менят често, затова препоръчвам да проверяваш страницата в Instagram Discover Sabang, където ежедневно се публикуват в историите. За да стигнеш до пристанището от града, можеш просто да ползваш Grab или Gojek, но знай, че ще те оставят пред пристанището и по същия начин при връщането си трябва непременно да излезеш извън пристанището, за да ползваш двете приложения, иначе трябва непременно да вземеш традиционно такси. Във всеки случай са по-малко от пет минути пеша, така че изобщо не е проблем, освен ако не пътуваш с много тежък багаж.

След като стигнах до пристанището на острова, намерих за 50 000 IDR возене със скутер до гестхауса. Таксиметровите шофьори искаха двойно, макар че, разбира се, зависи къде смяташ да отседнеш на острова. Погледнато назад, бих наел скутер директно на пристанището и точно това препоръчвам да направиш, ако пътуваш с достатъчно лек багаж. Още повече че на острова няма никакъв вид обществен транспорт.

Водопадът Pria Laot.

Медан

Забележка: Медан, Букит Лаванг, Берастаги и езерото Тоба образуват добре утвърден маршрут сред пътешествениците, дотолкова, че има истинска мрежа от споделени таксита, които превозват между различните дестинации. Някои, най-вече семейства, дори решават да наемат личен шофьор за около десет дни. Ако се интересуваш, в Backpacking Sumatra (Indonesia) или Indonesia Backpackers би трябвало да успееш да намериш няколко номера за WhatsApp без особени затруднения. Като алтернатива много места за настаняване със сигурност имат някакви контакти и можеш да попиташ директно тези, които ги управляват. Последна възможност е да се свържеш с Bagus Holidays Taxi през WhatsApp, като ползваш номера от линка. Доколкото ми е казано, обикновено се плаща фиксирана дневна сума плюс горивото. Накрая можеш да обмислиш и идеята да наемеш скутер в Медан, както направиха няколко приятели. AXE RENTAL MOTOR MEDAN често се препоръчва и, ако искаш, доставят превозното средство дори на летището.

Столицата на Северна Суматра е третият по големина град в Индонезия, но няма кой знае какво да предложи на обикновения пътешественик. Претъпкан и мръсен, повечето пътешественици пристигат в града и тръгват отново в рамките на същия ден.

Kantor Pos Medan.

Какво да видиш и правиш в Медан

Ако решиш да прекараш един ден в града, в центъра има няколко колониални сгради като Old City Hall (Google Maps) и Kantor Pos Medan (Google Maps). Аз минах оттам, излизайки от гарата – нищо особено. Смятам обаче, че си струва да се посети Tjong A Fie Mansion (Google Maps), която по същество е копие на Blue Mansion в Джорджтаун в Малайзия. Бях посетил последната две седмици преди това, затова не почувствах нужда да ходя, но мисля, че може да е интересно или поне посещението в Малайзия беше. Tjong A Fie, магнатът, наричан още Рокфелер на Изтока, всъщност прекарвал много време в Медан и наредил да построят реплика на основната му резиденция. Екскурзията с гид струва 35 000 IDR.

Не съм бил и в джамията Masjid Raya Medan (Google Maps), която обаче често се препоръчва. Проектирана от холандски архитект със смесица от марокански, европейски, близкоизточни и малайски стилове, изглежда наистина много впечатляваща. Наблизо се намира Istana Maimun / Maimoon Palace (Google Maps), но отзивите определено не са ентусиазирани – изглежда, че могат да се посетят само две стаи, които обаче са пълни със сувенири.

Накрая, Maha Vihara Maitreya (Google Maps) малко извън града е един от най-големите будистки храмове в страната.

Old City Hall.

Къде да спиш в Медан

Ако решиш да пренощуваш в града, RedDoorz Hostel @ Capsule Inn Medan изобщо не е лош. Прекарах там една нощ, идвайки от Банда Аче. Чиста обстановка и местоположение не твърде далеч нито от центъра, нито от автогарата. Ако пък имаш полет рано сутрин или по някаква причина искаш да останеш близо до летището, препоръчвам My Studio Hotels Kualanamu Airport Medan – стратегическо местоположение за всеки, който иска да избегне да попадне в града с всички последици от това. Предлагат и трансфер до летището.

Как да стигнеш до Медан

Както споменах, има нощни автобуси, които идват от Банда Аче, но един полет, ако е резервиран предварително, струва съвсем малко повече и ти спестява доста време. От летището има наистина удобен бърз влак, който отива директно от централната гара (Google Maps) и обратно за 40 000 IDR, със сравнително чести заминавания (разписанията ще намериш в Google Maps). Като алтернатива има автобуси DAMRI към други дестинации в града.

Орангутан в Букит Лаванг.

Букит Лаванг

Букит Лаванг е известен като едно от малкото места в света, където можеш да наблюдаваш почти със сигурност орангутани на свобода. Всичко започнало с програма за реинтродукция, официално приключила още през 2001 г. За съжаление на практика местните така и не са спрели да се грижат за орангутаните, които прекрасно знаят, че лесно могат да намерят храна край лагерите, където спят туристите. Видях лично как орангутани идват да вземат остатъците от различните ястия. Харесва ни или не, местната икономика зависи изцяло от присъствието им и стимулите са съвсем ясни. По същество, макар да са „свободни“ и да живеят в естествената си среда, всъщност става въпрос за полудиви орангутани. Правилно? Грешно? Безразлично? Изборът е твой.

Bat Cave.

Какво да видиш и правиш в Букит Лаванг

Походите в националния парк Гунунг Леусер, за да видиш орангутани, са очевидно заниманието номер едно в Букит Лаванг. Все пак с малко късмет можеш да видиш и други животни. Например освен около десетина орангутана видях много Thomas’s leaf monkey, макаци и два гибона.

Предлагат се варианти за всеки вкус (тук ще намериш няколко стандартни програми) – от еднодневни походи, при които по същество се връщаш да спиш в удобството на своя гестхаус, до походи от два, три или повече дни, по време на които нощуваш в парка в много спартански условия, но все пак не чак толкова зле, ако умееш поне малко да се приспособяваш.

Аз избрах тридневния тур с две нощувки, който завършва с рафтинг, за който почти всички агенции официално искат 170 € на човек, но може да се плати много по-малко. С още двама момчета, с които се запознах в гестхауса (Jhony’s Backpacker), платихме около 130 € на човек, като се пазарихме на място. Говорят за трекинг, но всъщност не се върви много, напротив, върви се съвсем малко. Като цяло беше приятно преживяване. Ако търсиш нещо по-автентично, вероятно е по-добре да потърсиш другаде или да организираш нещо по поръчка – гидовете са готови да навлизат в гората колкото ти душа иска, за седмици, като имаш и повече шансове да видиш по-плахи животни, като суматранския тигър 🙂 Казаха ми, че ако искаш, може да се организира преходът до Кетамбе.

Мама орангутан и малкото ѝ, докато ядат остатъците.

Няма много друго за правене в Букит Лаванг. Бях в Bat Cave (Google Maps), но не е нищо особено и освен това искат 25 000 IDR за вход. Можеш вместо това да се отбиеш до местния пазар (Google Maps) или просто да се изкъпеш заедно с местните близо до пешеходния мост, който пресича селото (Google Maps).

Забележка: Препоръчвам да изтеглиш пари в брой в Медан, преди да пристигнеш в Букит Лаванг, защото тук банкоматите са ненадеждни, ако изобщо ги има.

Къде да спиш в Букит Лаванг

Аз спах в Jhony’s Backpacker преди и след трекинга – семпло, но изключително евтино място за настаняване и като цяло съвсем не лошо. С Jhony направих и самия трекинг. Малко особен персонаж, но честен и любезен.

Как да стигнеш до Букит Лаванг

От и до Медан през деня има чести връзки с оранжеви микробуси, които тръгват от това място (Google Maps). Паркирани са покрай пътя пред пекарната и се познават лесно. От чужденците искат 50 000 IDR. Не ходи до Terminal Pinang Baris Medan (Google Maps), както предлагат някои, защото местната мафия ще се опита да те накара да платиш още повече. Последната спирка е терминалът на Букит Лаванг (Google Maps). Като алтернатива има споделени таксита, както е описано по-горе.

Thomas’s leaf monkey.

Танкахан и Кетамбе

Танкахан и Кетамбе са две по-малко туристически алтернативи за всеки, който иска да избегне „тълпите“ на Букит Лаванг и потенциално да има по-етично преживяване. Не съм посещавал нито едното от двете, така че приемай следното с резерва. Кетамбе е в някои отношения селото-близнак на Букит Лаванг – и тук индонезийското правителство е провело програма за реинтродукция на орангутани и е построило цяла серия места за настаняване, което на практика го превръща в още един официален вход към националния парк Гунунг Леусер. Тъй като обаче е много по-неудобно за достигане в сравнение с Букит Лаванг, през годините е нараснало много по-малко като туристическа дестинация и според казаното ми именно затова запазва много по-автентична атмосфера. Ако си заинтересуван, подробна информация как да стигнеш до Кетамбе с обществен транспорт ще намериш на тази страница.

Танкахан пък се намира недалеч от Букит Лаванг – след скорошното подобряване на пътя двете села са на малко повече от час с кола. Тук освен възможността да видиш орангутани има и проект за опазване, посветен на слоновете. За съжаление до не много отдавна е било възможно да се язди слон. Нещата изглежда са се променили напоследък, но някои отзиви все пак остават негативни. Във всеки случай можеш просто да организираш няколко прехода из джунглата или да посетиш някои водопади, всичко това в среда, която би трябвало да е по-малко туристическа в сравнение с Букит Лаванг. На тази страница ще намериш много информация.

Берастаги

Берастаги, в сърцето на Каро Хайлендс и заобиколено от действащи вулкани, предлага внушителни пейзажи и приятен климат през цялата година и е отлична спирка, за да прекъснеш пътуването към езерото Тоба. Още преди да стигнеш до Берастаги, ако имаш шофьор или пътуваш със скутер, можеш да обмислиш да се спреш при водопада Air Terjun Teroh-Teroh Petar (Google Maps).

Какво да видиш и правиш в Берастаги

В центъра на Берастаги няма кой знае какво за гледане. Препоръчвам да се отбиеш в малкия музей, посветен на културата на каро батак, т.е. коренното население на платото (Google Maps). Не е нищо особено, но входът струва само 8000 IDR, а след като си там, се отбий и на близкия пазар (Google Maps). Малко извън града е Taman Alam Lumbini (Google Maps), будистки храм, който ми препоръча персоналът на гестхауса, но не съм ходил.

Музеят, посветен на културата на каро батак.

Mount Sibayak

Вулканът Сибаяк е хубав преход, който изобщо не е трудно изкачване и може да се извърши удобно от Берастаги (All Trails). Входът за чужденци струва 20 000 IDR и се плаща в началото на главната пътека (Google Maps). Аз се качих в неделя сутринта и имаше ужасно много хора в палатки. Медан не е твърде далеч и за местните това е много популярен преход за уикенда.

Във всеки случай изобщо не е необходимо да се присъединяваш към тур с гид. Най-вече, ако искаш да се качиш, за да видиш изгрева, както решават да направят мнозина, в зависимост от това къде си отседнал, може да се наложи да организираш транспорт (през деня има минибуси, които тръгват от центъра). Аз вървях директно от гестхауса. След като стигнеш до кратера, вместо да се връщаш по същата пътека, можеш да слезеш по посока на селото, където са термалните бани (All Trails).

Mount Sibayak с Mount Sinabung на заден план.

Във всеки случай в „селото на термалните бани“ има много заведения. Аз малко на късмет попаднах на Mitra Sibayak Hot Spring (Google Maps). Входът струва 15 000 IDR и като цяло ги препоръчвам. След заслужена термална баня пак пеша се върнах в гестхауса, но ако искаш, има обичайните местни минибуси, които пътуват напред-назад към Берастаги за 7000 IDR (Google Maps).

Селото на термалните бани, видяно отгоре.

Mount Sinabung

Gunung Sinabung е бил особено активен през последните години и затова е затворен за публика – изкачването до кратера в момента е забранено. Ако нещата се променят в бъдеще, сигурен съм, че може да е хубав преход. Поискай актуална информация на място. Тук ще намериш подробности за пътеката (All Trails).

Къде да спиш в Берастаги

Аз спах в RedDoorz at Sibayak Multi National Berastagi (ex Sibayak Multinational Rest House) и я препоръчвам горещо. Стаята, в която бях аз, бе виждала и по-добри времена, но външната градина, гостоприемството на семейството и отличната храна на честни цени я правят чудесен вариант. Освен това за тези, които са готови да повървят малко повече, както споменах, е възможно да се качиш на вулкана, тръгвайки директно от гестхауса.

Как да стигнеш до Берастаги

От Букит Лаванг взех „tourist bus“, т.е. споделеното такси, като платих 200 000 IDR. Доколкото знам, обществен транспорт не е вариант или поне не е такъв, без да се връщаш в Медан, откъдето има директни връзки до Берастаги.

Езерото Тоба.

Езерото Тоба

Езерото Тоба е най-голямото вулканично езеро в света, дълго около 100 километра и широко 30. Основният туристически район е селото Тук-Тук, което се издига на остров Самосир в средата на езерото, епицентърът на културата на батак. Бреговете на езерото Тоба предлагат спокойно убежище на пътешествениците, които търсят няколко дни почивка.

Какво да видиш и правиш на езерото Тоба

Както при Берастаги, още преди да стигнеш до езерото Тоба, ако имаш шофьор или пътуваш със скутер, можеш да обмислиш да се спреш при водопада Air Terjun Sipiso Piso (Google Maps), който със своите 120 метра височина е сред най-високите водопади в страната, и при Bukit Gajah Bobok (Google Maps), където има хубава панорамна площадка.

В Тук-Тук, придвижвайки се пеша без непременно да наемаш скутер, можеш да посетиш Huta Siallagan (Google Maps), където могат да се видят традиционни къщи на батак, входът струва 10 000 IDR. По пътя ще намериш и Museum Sipalakka (Google Maps), входът струва 10 000 IDR и могат да се видят много каменни творби.

Batak Museum.

От другата страна на Тук-Тук пък е Tomok Market (Google Maps), където продават най-вече сувенири, Desa Wisata Tomok Parsaoran (Google Maps), където могат да се видят традиционните къщи на батак (докато минавах, свиреха традиционна музика), Old Tomb Of King Sidabutar (Google Maps), където са гробниците на няколко благороднически семейства батак, и накрая Batak Museum (Google Maps). Според мен нищо от това не е изключително, особено без минимален контекст. Може би ако платиш на гид, посещението може потенциално да е по-интересно.

Ако решиш да наемеш скутер или може би да се присъединиш към организиран тур, можеш да се впуснеш по-далеч и да се отбиеш в Parhallow viewpoint and coffee shop (Google Maps), Pengrajin Ulos Samosir (Google Maps), което е още едно традиционно село, панорамната площадка Bukit Holbung Samosir (Google Maps) и водопада Efrata Waterfall (Google Maps). Аз лично не съм бил в нито едно от тези места, тъй като предпочетох да се излежавам на брега на езерото и да посетя само забележителностите в околностите на Тук-Тук.

Гробници на благородническите семейства батак.

Къде да спиш на езерото Тоба

Спах в Laster Jony’s, красиви стаи на брега на езерото в много спокоен район. Любезен персонал и отличен ресторант на честни цени. Определено опитай, ако е сезон, Avocado shake! Препоръчвам.

Как да стигнеш до езерото Тоба

Ако пристигаш със споделени таксита (аз платих 200 000 IDR от Берастаги), ще те оставят на кея в Парапат (Google Maps), откъдето през деня има чести връзки до Тук-Тук за 25 000 IDR. Щом се качиш на лодката, ще те попитат къде си отседнал и според това ще ти кажат кога да слезеш. Лодката всъщност прави няколко спирки и ще те свалят на кея, най-близък до твоето място за настаняване. Ако пристигаш със скутер, можеш да минеш по моста от другата страна на острова или да вземеш местния ферибот (Google Maps).

От и до Медан споделеното такси струва 150 000 IDR, някои гестхаусове искат повече – можеш спокойно да им кажеш да ти резервират само ферибота и после да платиш трансфера директно на Bagus Taxi (Google Maps). Дневният трансфер тръгва около 10:00, така че непременно трябва да вземеш първата лодка от Тук-Тук до Парапат. Сигурен съм, че има и местни автобуси, които покриват маршрута, но нямам информация за тях. Освен това е възможно да ти резервират автобуса, който покрива маршрута Медан – Букитинги/Паданг и спира в Парапат, но това са към 16 часа път (или повече)!

Ако смяташ да продължиш пътуването към Паданг, препоръчвам да се върнеш в Медан и после да вземеш самолет до Паданг, освен ако нямаш ограничен бюджет.

Езерото Тоба.

Паданг

Паданг е столицата на провинция Западна Суматра, както и кръстопът за всеки, който иска да стигне до островите Ментавай. Градът няма много за предлагане на обикновения пътешественик, но все пак можеш да се занимаваш половин ден преди или след като посетиш островите.

Какво да видиш и правиш в Паданг

Районът покрай реката (Google Maps) не е чак толкова лош, има малък будистки храм Kelenteng See Hin Kiong (Google Maps) и ако искаш, можеш да прекосиш реката и да повървиш до Siti Nurbaya Hills (Google Maps).

Казаха ми, че Pantai Air Manis (Google Maps) предлага добър сърф и потенциално хубав плаж, където да прекараш няколко часа, но за съжаление, тъй като е толкова близо до града, изглежда има сериозни проблеми с чистотата.

Ако имаш възможност, препоръчвам още да се отбиеш до джамията Masjid Raya Syekh Ahmad Khatib Al-Minangkabawi Sumatera Barat (Google Maps) – вечер, когато е осветена, изобщо не е лоша! Ако си отседнал далеч, прецени сам дали си струва да изминеш пътя, за да стигнеш до нея.

Джамията Masjid Raya Syekh Ahmad Khatib Al-Minangkabawi Sumatera Barat

Къде да спиш в Паданг

Kokos Hostel Padang City е хостелът номер едно в града. Отлично място, изключително любезен персонал и превъзходно местоположение, на две крачки от пристанището, откъдето тръгват бързите кораби за островите Ментавай. Може би малко скъп за Индонезия, но определено чудесен вариант. Аз пренощувах и в Mandeh Guesthouse Padang, много местен гестхаус в покрайнините на града. Любезно и гостоприемно семейство. Отлично съотношение качество–цена.

Как да стигнеш до Паданг

Със самолет има всеки ден няколко директни полета до Медан на север и до Джакарта на юг, ако са резервирани предварително, са наистина евтини. От летището пък има автобусни връзки до центъра „Kota Padang“ за 30 000 IDR, не знам точно къде те оставят, защото лично аз взех Grab заедно с други. Освен това има влак на около всеки два часа, който струва само 10 000 IDR, разписанията са в Google Maps. Според мен, предвид цените на полетите, единствените смислени връзки по суша са тези до Букитинги и долината Харау, за които ще говоря по-нататък. Ако искаш, има директни автобуси както до Медан на север, така и до Джакарта на юг, но и в двата случая са над 20 часа, прекарани в автобус!

Главата на семейството в къщата, където пренощувахме на Ментавай.

Островите Ментавай

Островите Ментавай, край западното крайбрежие на Суматра в Индонезия, са особено известни сред сърфистите – тези острови предлагат едни от най-добрите вълни (break) в света.

Но тук няма само вълни: пищните тропически гори, девствените плажове и най-вече уникалната култура на коренното население ментавай правят тези острови завладяващи за всеки пътешественик.

Какво да видиш и правиш на островите Ментавай

Аз не съм сърфист и затова нямам особено много информация по темата, знам само, че сърфирането тук не е никак евтино: само разрешителното за влизане във водата със сърфборд струва 2 000 000 IDR (валидно 15 дни) и във всеки случай изглежда, че трябва да разчиташ на сърф лагери/курорти, чиито цени съвсем не са като в хостелите. Каня те да направиш малко проучване.

Шамански ритуал.

Тур при племето ментавай

Аз пък участвах в „Тур при племето ментавай“ на остров Сиберут (Google Maps). Ментавай са полуномадски ловци-събирачи и много от тях все още водят много традиционен живот. Обикновено турът продължава три нощи и четири дни, т.е. интервалът между един бърз кораб и следващия (връзките до Паданг не са ежедневни).

Аз не направих особено проучване преди тръгване, по онова време пътувах с други момчета и за разнообразие просто следвах групата. Платих 3,5 милиона за четиридневния тур с три нощувки (включително билета отиване и връщане от Паданг). Турът беше организиран от някой си Агус, който изобщо не ми се стори искрен човек, докато Гедженг (нашият гид) ми се стори прекрасен човек. Последният се опитва да изгради собствен кръг от клиенти, без да зависи от клиентите, които му препраща Агус, можеш да се свържеш директно с него през Instagram.

Връщайки се към тура, обикновено и трите нощи се прекарват в джунглата като гости на местни семейства, а през деня се правят дейности като риболов, трекинг в гората, събиране на ларви, приготвяне на Sago или саго (местно растение, от което местните получават брашно) и т.н. Ние в крайна сметка прекарахме само една нощ в джунглата, защото в селото щеше да има важна церемония, в която искахме да участваме. Танци, песни, принесени в жертва животни и някои екзорсизми – накратко, преживяване, меко казано, уникално! По същество турът може да се персонализира в изключителна степен.

Приготвяне на саго.

Други острови в околността

Можеш да комбинираш посещението на остров Сиберут със съседния Сипура (Google Maps). Двата острова са свързани по море с лодка поне няколко пъти седмично, така че не е нужно да се връщаш в Паданг. В северната част се намират пристанището (Google Maps) и основното селище, което може да се похвали с повече от няколко гестхауса. Не съм бил там, но изглежда плажовете са девствени и масовият туризъм е все още далеч. Тук ще намериш една статия.

В заключение, за всеки, който иска да излезе от класическите туристически маршрути, архипелагът Хинако на север от Ментавай е още една интересна дестинация. Островът Ниас (Google Maps) има летище, което го прави много по-достъпен. Тук ще намериш една статия. Оттам могат да се достигнат още по-отдалечени острови като Асу. Тук ще намериш една статия.

Как да стигнеш до островите Ментавай

Бързият кораб „Mentawai Fast Ferry“ тръгва от това място в Паданг (Google Maps) и след кратка спирка по-на север стига до селото, откъдето тръгват турове (тук ще намериш местоположението: Google Maps). Това са около 3–6 часа в зависимост от състоянието на морето. Ако искаш, има и бавен ферибот, който обаче отнема около 12 часа. На тази страница ще намериш статия, която изглежда се актуализира често, но препоръчвам горещо да потвърдиш всичко на място.

Реката, по която се изкачихме по време на тура.

Долината Харау

Долината Харау, често наричана „Йосемити“ на Индонезия, със своите пищни оризища, внушителни вертикални скални стени и водопади предлага вкус от селска Индонезия и пейзажи, меко казано, уникални.

Долината Харау.

Какво да видиш и правиш в долината Харау

Препоръчвам горещо да наемеш скутер и да посетиш различните водопади в околността, докато се наслаждаваш на прекрасния пейзаж, който характеризира долината. Ако не е валяло наскоро, можеш да започнеш с водопада Sarasah Tanggo (Google Maps). Можеш лесно да изминеш черния път със скутер, иначе препоръчвам да паркираш при язовирната стена и да продължиш пеша (Google Maps). После продължи към водопада Sarasah Donat (Google Maps) и водопада Sarasah Murai 7 Tingkat (Google Maps). Някъде тук наоколо би трябвало да е „известната“ панорамна площадка, която предлага хубави гледки към долината, пътеката е нанесена в Organic Maps, но изглежда е наистина стръмна, а момчетата, с които пътувах, не се интересуваха, така че не се качих. Накрая посети водопада Sarasah Bunta (Google Maps), където, ако искаш, можеш да се изкъпеш. Недалеч има симпатична панорамна площадка, където можеш да отидеш в късния следобед (Google Maps), за да завършиш деня. Като алтернатива можеш да се присъединиш към тур, всички гестхаусове могат да го организират.

Водопадът Sarasah Murai 7 Tingkat.

Ако имаш време и желание, можеш да обмислиш и да излезеш от долината. Ние карахме до един мост, известен сред местните (Google Maps), но честно казано, не мисля, че си струва. Друго място, което често се препоръчва, е езерото Kapalo Banda Taram (Google Maps).

Мостът Kelok 9.

Къде да спиш в долината Харау

Въпреки впечатлението, което създава бързото търсене в Booking, в долината има много гестхаусове. Аз споделих бунгало с още двама момчета в Abdi Homestay (Google Maps) и го препоръчвам. Красиво място, потънало в зеленина, собственикът е наистина любезен, говори отличен английски, а наемът на скутери е евтин. Вечерята беше превъзходна. Можеш да резервираш директно през WhatsApp на номера, който ще намериш в тяхната страница в Instagram. Друг гестхаус, който често се препоръчва, е Limpato Homestay (Google Maps).

Как да стигнеш до долината Харау

От Паданг има директни микробуси, които тръгват често от това място (Google Maps). Аз взех компанията Sinamar, 4–5 часа и 30 000 IDR. Оставят те на кръстовището, което води към долината, на това място (Google Maps). Оттук мототаксиметровите шофьори искат 50 000 IDR. Ако пристигаш от Букитинги, въпросният микробус минава през гарата на това място (Google Maps).

Водопадът Sarasah Tanggo.

Букитинги

Сгушен сред високите равнини на Западна Суматра, Букитинги е приятен град със свеж климат. Тъй като се намира приблизително по средата между Паданг и долината Харау, се превръща в отлична междинна спирка за всеки, който иска да прекъсне пътуването.

Площадът с часовника.

Какво да видиш и правиш в Букитинги

Честно казано, макар и приятен, градът не е нищо особено и ако имаш ограничен брой дни, ти препоръчвам да прекараш времето другаде. В града все пак можеш да посетиш емблематичния площад с часовника и околностите му, Jam Gadang Bukittinggi (Google Maps), Japanese Tunnel (Google Maps), т.е. система от галерии, служила за бункер по време на японската окупация, входът струва 25 000 IDR, но няма никакъв вид информация. Има обаче красива панорама към Sianok Valley (Google Maps) с вулкана Сингаланг на заден план (беше затворен, защото беше твърде активен, но обикновено може да се изкачи до върха AllTrails). От изхода на тунелите, ако искаш, можеш да повървиш по „малката Китайска стена“ до тази панорамна площадка (Google Maps), пътеката е ясно нанесена в Organic Maps. Не бях във Fort De Kock (Google Maps), защото в петък е затворен, входът включва и достъп до зоопарка Taman Margasatwa dan Budaya Kinantan (Google Maps), който обаче има много лоши отзиви.

Накрая можеш да наемеш скутер и да посетиш някои атракции извън града, като двореца Istano Basa Pagaruyung (Google Maps) и двата музея Rumah Tuo Kampai nan Panjang (Google Maps) и Bustanul Arifin PDIKM (Google Maps).

Японските тунели.

Къде да спиш в Букитинги

Аз споделих цял апартамент с още двама момчета и затова не бих знаел какво друго да ти препоръчам. Kareem Syariah Hostel Bukittinggi обаче изглежда предлага евтини и чисти стаи на отлично местоположение.

Как да стигнеш до Букитинги

От долината Харау има автобуси на около всеки половин час с компанията Sarah (Google Maps), искат 20 000 IDR. От и до Паданг можеш да вземеш микробуса, за който говорих по-горе, и просто да слезеш, когато стигнеш Букитинги (Google Maps). Накрая има директни връзки от летището на Паданг, не знам колко чести са заминаванията, струват 25 000 IDR.

Sianok Valley.

ЯВА

С над 140 милиона жители Ява не е само най-гъсто населеният остров на Индонезия, но и един от най-гъсто населените райони в света. Предвид и близостта до Бали, островът е доста туристически, особено източната част, където са известните вулкани Бромо и Иджен, но и красивият Джокякарта с неговите известни храмове.

Джакарта

С над десет милиона жители Джакарта е икономическата столица на страната и технически все още политическата столица на Индонезия, но правителството премества столицата в нов град, наречен Нусантара, разположен в Източен Калимантан на остров Борнео.

Монас.

Какво да видиш и правиш в Джакарта

Ако за пътуването си до Индонезия имаш ограничен брой дни, честно казано, наистина смятам, че е по-добре да прекараш времето си другаде. Както във всеки голям град, има free walking tour, които са интересен начин да прекараш няколко часа. Направих един с GuruWalk и изобщо не беше лош.

Ако предпочиташ да се оправяш сам, в стария град има няколко сгради в колониален стил, особено в района на площад Taman Fatahillah (Google Maps), където, ако искаш, можеш да посетиш Музея на историята на Джакарта (Google Maps), входът е наистина евтин. Препоръчвам и близкия Музей на Банката на Индонезия (Google Maps) и недалеч един будистки храм (Google Maps).

Придвижвайки се по-на юг, можеш да посетиш Монас (Google Maps), известния обелиск, който отбелязва индонезийската независимост от холандците. Може да се качиш и на върха, но често трябва да се чака на опашка. Оттук можеш да продължиш към джамията Истиклал (Google Maps), една от най-големите в света, която може да се посещава всеки ден освен в петък, и от другата страна на улицата към катедралата на Джакарта (Google Maps). Не съм любител на модерното и съвременното изкуство, но ако ти си, музеят MACAN (Google Maps) често се препоръчва.

В заключение, на юг от града, около монумента Pancasila Fire Monument TMII (Google Maps) има огромен парк с много музеи. Не съм бил там, но няколко местни ми го бяха препоръчали.

Катедралата на Джакарта.

Къде да спиш в Джакарта

Аз прекарах няколко нощи в Wonderloft Hostel Kota Tua, отличен евтин хостел в сърцето на стария град на Джакарта. Ако искаш да прекараш ден-два в града, препоръчвам го.

Как да стигнеш до Джакарта

Предвид икономическото ѝ значение Джакарта има директни въздушни връзки до безброй летища в Индонезия. Летището е свързано с центъра на града както с влак, така и с автобус, най-добрият вариант зависи от това къде смяташ да отседнеш.

И по суша има директни автобусни връзки до десетки и десетки градове, включително Денпасар на Бали и Паданг на Суматра (около 24 часа път!). Има и удобни влакови връзки до много градове на остров Ява.

Площад Taman Fatahillah.

Богор

Богор, около един час на юг от Джакарта, известен със свежия си климат и ботаническите си градини, може да бъде еднодневна екскурзия извън града, ако си отседнал в столицата, или самостоятелна дестинация.

Какво да видиш и правиш в Богор

Емблематичната Ботаническа градина на Богор (Google Maps), една от най-старите в Югоизточна Азия, е задължително посещение. В нея се намира и президентският дворец, който обаче не може да се посещава (Google Maps). Макар несъмнено да е приятно място, където да прекараш няколко часа, не очаквай нищо особено, входът струва 25 000 IDR.

За останалото няма много друго за правене в града, аз всъщност прекарах там само една нощ и после отидох в Бандунг. Ако пък си готов да наемеш скутер и да посетиш околностите на Богор, можеш да отидеш до индуисткия храм Pura Parahyangan Agung Jagatkarta (Google Maps), водопада Air Terjun Curug Nangka (Google Maps) или да се качиш на върха на Mt Salak (Google Maps) (All Trails).

Президентският дворец.

Къде да спиш в Богор

Аз спах в Rion Hostel Bogor, отличен хостел, добро местоположение, любезен и отзивчив персонал. Горещо препоръчвам. Друг вариант е GIO Guesthouse Bogor.

Как да стигнеш до Богор

От Джакарта има много чести влакови връзки, разписанията са и в Google Maps. От летището на Джакарта до Terminal Damri (Google Maps) и обратно има и директни автобусни връзки за всеки, който иска да избегне преминаването през столицата. Накрая има удобни директни връзки до Бандунг с автобус от Terminal Baranangsiang (Google Maps) и с микробус от Lintas Shuttle BTM (Google Maps) и Jackal Holidays Luxury Shuttle (Google Maps) и не само, последните могат да се резервират и в Traveloka.

Симаджа и Батукарас (сърф на Ява)

Както вече казах по-горе, не карам сърф, но Pantai Cimaja (Google Maps) и Pantai Batukaras (Google Maps) често се препоръчват от пътешествениците, особено вторият. И на Ява има много други интересни дестинации за любителите на сърфа, ще намериш идеи на тази страница.

Чаени плантации край Бандунг.

Бандунг

След Джакарта и Сурабая Бандунг е третият по големина град на Ява. Намирайки се на надморска височина от около 700–800 метра, градът се радва на по-свеж и приятен климат в сравнение с много други индонезийски градове.

Какво да видиш и правиш в Бандунг

Градът не е особено популярен сред пътешествениците, които обикновено предпочитат да отидат директно от Джакарта до Джокякарта и обратно, но ако имаш време, има някои интересни атракции. Препоръчвам да се отбиеш на Jalan Braga (Google Maps) – приятна улица за разходка, особено вечер, когато е частично затворена за движение. Можеш да посетиш и джамията Masjid Raya Bandung (Google Maps), не съм бил там, но ми казаха, че през уикенда е позволено да се качиш на върха на минарето.

Вулканът Тангкубан Перау

Вулканът Тангкубан Перау (Google Maps) се намира на север от града и може лесно да се стигне със скутер. Аз го наех от Vectoren Rental Motor (Google Maps). Пътят стига чак до ръба на кратера, откъдето има зашеметяващи гледки. За съжаление входът за чужденци е наистина „скъп“ – 200 000 IDR през седмицата и дори 300 000 IDR през уикенда (десет пъти повече от местните!). Освен това, ако искаш да посетиш по-малкия кратер, където има горещи извори (Google Maps), те задължават да вземеш гид – цената явно подлежи на пазарлък, но изглежда искат поне 100 000 IDR за това, което е кратка пътека, аз отказах веднага. Честно казано, ако имаш ограничен бюджет, вероятно бих направил нещо друго, но дори и да можеш да си го позволиш, като се има предвид, че все пак не говорим за непосилни суми, това желание да се изцедят колкото се може повече пари от чужденците е нещо, което лично бих се опитвал да не подкрепям.

Преди или след като посетиш вулкана, можеш да спреш в Taman Hutan Raya Ir. H. Djuanda (Google Maps), парк в покрайнините на града, където има поредица от пътеки, входът струва 55 000 IDR за чужденци. Нищо особено.

Вулканът Тангкубан Перау.

Белият кратер

Белият кратер, или Kawah Putih (Google Maps), се намира пък на юг от града. И в този случай става въпрос за вулкан, който предлага пейзаж, меко казано, уникален. Трябва да оставиш превозното си средство на паркинга (Google Maps) и да вземеш совалките, които превозват до самия кратер. Входът, включващ совалката, струва 110 000 IDR. Билетът включва достъп до самия кратер, където има много внушително езеро, но ако искаш да стигнеш до панорамните площадки като Sunan Ibu (Google Maps), трябва да платиш допълнително.

Препоръчвам още да се отбиеш до близките чаени плантации (Google Maps). На току-що посоченото място има лесен достъп и можеш да направиш кратка разходка сред плантациите. Можеш да завършиш деня в един от термалните извори в околността, аз бях в Onsen Ranca Upas (Google Maps) и като цяло го препоръчвам.

Белият кратер.

Къде да спиш в Бандунг

Спах в Nindya Biodistrict Hotel Bandung, чист и евтин капсулен хотел, сърдечен персонал. Има и отлично пространство за коуъркинг. Местоположението не е много централно, но не мисля, че е проблем. Препоръчвам.

Как да стигнеш до Бандунг

За придвижване от и до Джакарта или Джокякарта препоръчвам да вземеш влака, който е определено по-удобен от автобусите и много по-бърз. Можеш да резервираш в Traveloka.

Вулканите Мерапи и Мербабу, Джокякарта.

Джокякарта

Този голям град с около половин милион жители е с огромна разлика най-туристическата дестинация на целия остров Ява, най-вече заради близостта си до два от най-важните и най-впечатляващите храмове в цялата страна. Но и самият град има своя чар и ако имаш един допълнителен ден, определено си струва да го разгледаш.

Какво да видиш и правиш в Джокякарта

Като един от най-старите градове в страната, Джокякарта може да се похвали с голям брой исторически сгради. Най-важната от тях вероятно е Дворецът на султана (Google Maps), който няма да ти спре дъха, но си струва да го посетиш – вътре има и малка изложба, а в определени часове можеш да гледаш представления с музика и танци.

Наблизо препоръчвам да посетиш и Kampung Wisata Taman Sari (Google Maps) – още един дворец, принадлежал на султана, където един от басейните в миналото е ползвал неговият харем, а султанът от съседна кула можеше да… направи своя избор. Това вероятно са двете основни забележителности.

Kampung Wisata Taman Sari.

Аз бях и в музея Vredeburg (Google Maps), който по същество е посветен на историята на независимостта на Индонезия – нищо особено, но цената не е висока, а освен това може да е добър начин да избягаш от слънцето в най-горещите часове. Вечер можеш да се разходиш по Малиоборо (Google Maps).

Информирай се на място, но поне по време на последното ми посещение вулканът Мерапи (Google Maps) беше особено активен и нощем ясно се виждаше лавата. Аз споделих Grab с други момчета от хостела до тази точка (Google Maps), но гледката не беше от най-добрите. Приятел, който се беше разположил на това място (Google Maps), извади повече късмет. Във всеки случай мисля, че много зависи и от нивото на активност на вулкана, а изглежда, че кратерът непрекъснато се променя.

Вулканът Мерапи.

Храмът Боробудур

Видял съм много храмове през живота си, но този без съмнение е един от най-впечатляващите и не напразно е най-големият будистки храм в света (Google Maps). За съжаление вече не е възможно да гледаш изгрева от върха на храма, както преди, а през деня достъпът е ограничен. Съществуват два вида билет – „Temple Ground Ticket“ и „Temple structure Ticket“. Първият струва 387 500 IDR и по същество ти позволява само да се разхождаш около храма, а вторият струва 455 000 IDR и ти позволява да се качиш на върха, нещо, което горещо препоръчвам. Този вид билет обаче се продава само в ограничен брой и трябва да резервираш времеви слот. През високия сезон билетите може да свършат седмици напред. Цялата нужна информация ще намериш на официалния сайт, където могат да се купят и билетите.

Снимка с местни ученици.

Имах късмета да посетя храма, когато още можеше да се гледа изгревът от върха, и беше прекрасно преживяване, но честно казано, ако бюджетът ти е ограничен и вече няма налични „Temple structure Ticket“, ми е малко трудно да оправдая цената на билета.

За да стигнеш до обекта, който е само на 40 км от Джокякарта, можеш да вземеш местен микробус, който тръгва често от терминала Jombor (Google Maps), или още по-добре – да наемеш скутер.

Изгрев от върха на Боробудур.

Храмът Прамбанан

Заради близостта до Боробудур този комплекс от индуистки храмове често остава на заден план, но обектът си остава абсолютно невероятен и задължително трябва да се види (Google Maps).

Първоначално се е състоял от 240 храма, но за съжаление с годините много от тях са били разрушени и са останали само развалини. Освен това скорошното земетресение от 2006 г. е донесло още повече разрушения. Така или иначе остава без съмнение изключително произведение. И тук мисля, че няколко часа са повече от достатъчни за разглеждането му, затова препоръчвам да посетиш и двата храма в рамките на един и същи ден, като започнеш от Боробудур, който със сигурност е по-популярен и претъпкан през деня. И тук можеш да купиш билета от официалния сайт на цена 400 000 IDR. Обектът е само на 20 км от Джокякарта и спокойно може да се стигне с местен автобус, който тръгва от жп гарата (Google Maps), или със скутер.

И накрая, в района има и трети храм, не толкова популярен и внушителен, който мнозина препоръчват, но аз лично не съм посещавал – Рату Боко (Google Maps).

Храмът Прамбанан.

Nepal Van Java и вулканът Сумбинг

Nepal Van Java (Google Maps) в подножието на вулкана Сумбинг (Google Maps) беше едно от най-хубавите неща от последното ми пътуване в Индонезия. Живописното селце все още е сравнително малко познато сред чуждестранните туристи и според мен определено си струва да го посетиш, особено ако го съчетаеш с изкачването на вулкана Сумбинг, макар че гледките са зашеметяващи и от самото село. Доколкото знам, до селото не стига обществен транспорт. Заедно с други момчета предпочетох да наема скутер направо от гестхауса в Джокякарта и за да разкъсаме пътуването, спряхме при водопада Air Terjun Kedung Kayang (Google Maps), който не е никак лош и общо взето го препоръчвам.

Air Terjun Kedung Kayang.

Онлайн не се намират много хотели, за разлика от гестхаусовете. Ние наехме няколко стаи в Homestay Omah Biru (Google Maps). Други два препоръчвани гестхауса са Homestay Dua Saudara (Google Maps) и Bintang Homestay (Google Maps) – за резервация можеш да пишеш в WhatsApp на номера, който ще намериш в Google Maps.

В 3:00 сутринта, докато се изкачвахме към върха на вулкана, двама местни туристи ни казаха, че технически за изкачването на върха се изисква регистрация на това място (Google Maps). За нас вече беше късно и не успяхме да я направим, във всеки случай не се извършваше никаква проверка.

В зависимост от това къде нощуваш, можеш да спестиш част от изкачването и да паркираш в началото на пътеката (Google Maps). Внимавай обаче, защото уличките в селото са изключително стръмни – да се качите двама със скутер с автоматична скоростна кутия е трудно, ако не и невъзможно, а за слизане без спиране с двигателя са нужни добри спирачки. Във всеки случай ние тръгнахме към 3:00 сутринта и към 5:30 стигнахме до Pos 3 Sunrise Point (Google Maps) за изгрева.

Идеята беше да стигнем до същинския връх, но след изгрева всичко се облачи и затова при Pos 4 (Google Maps) се обърнахме и се върнахме. Пътеката е наистина лесна за следване и общо взето добре поддържана, във всеки случай GPS координатите ще намериш в All Trails. Ако решиш да стигнеш до същинския връх, знай, че денивелацията е над 1500 м, така че не е точно разходка! Изглежда, че много местни правят прехода за два дни и нощуват в палатка, а някои плащат на мотор-такситата (50 000–100 000 IDR), за да изминат първата част от пътеката до Pos 1 (Google Maps). Да го правиш със собствено превозно средство е забранено и във всеки случай не бих го препоръчал – на живо ще видиш защо!

Изгрев от Pos 3.

Mount Merbabu

Изкачването на Mount Merbabu (Google Maps) с начало от Джокякарта е сравнително популярен преход. От чужденците искат 350 000 IDR, което намирам за наистина неразумно. В нашия случай нямаше налични слотове за деня, който бяхме избрали, и затова направих нещо друго. За прехода трябва първо да се регистрираш на официалния сайт и после да избереш една от няколкото пътеки: Suwanting (All Trails), Merbabu (All Trails), Wekas (All Trails) и Thekelan (All Trails).

Във всички случаи става дума за немалка денивелация, така че не бива да се взема несериозно. Освен това, ако решиш да направиш прехода за един ден с начало от Джокякарта, препоръчвам да тръгнеш рано сутринта.

Още неща за правене в околностите на Джокякарта

Предупреждавам, че не съм посещавал нито една от следните атракции, но местен приятел ми ги препоръча като възможна еднодневна разходка извън града с начало от Джокякарта. Можеш да започнеш деня с посещение на пещерите Goa Pindul (Google Maps) и Goa Jomblang (Google Maps), а после да се насладиш на плажа Pantai Pok Tunggal (Google Maps) или Pantai Sadranan (Google Maps). Накрая, преди да се върнеш в Джокякарта, можеш да спреш на HeHa Sky View (Google Maps), откъдето се открива чудесна гледка към града.

Къде да спиш в Джокякарта

По време на последното си посещение в града спах в Ndalem Diajeng – отлично съотношение между качество и цена, а собственичката е невероятно любезна и отзивчива. Препоръчвам. Ако търсиш нещо по-луксозно, Ostic House е красив хостел в основния туристически район на Джокякарта – много от леглата в общите спални (с климатик) са единични, а не двуетажни, има оборудвана кухня и фитнес. За тези, които търсят нещо луксозно, Java Villas предлага хубави стаи на конкурентни цени.

Как да стигнеш до Джокякарта

В зависимост от това къде се намираш, можеш да обмислиш вътрешни полети – ако са резервирани предварително, могат да бъдат наистина евтини. По суша, от Джакарта, Бандунг или Сурабая (кръстопът за вулкана Бромо), горещо препоръчвам да пътуваш с влак, който се резервира в Traveloka. До и от Каримунджава ще намериш подробни инструкции по-долу.

Nepal Van Java.

Каримунджава

Този архипелаг от 27 острова предлага девствени плажове с бял пясък, оживени коралови рифове и релаксираща атмосфера. Чудесна дестинация за всеки, който иска да се откъсне от всичко за няколко дни, и все още сравнително малко посещавана от международните пътешественици.

Забележка: Целият архипелаг е част от национален парк, така че при пристигането си ще трябва да платиш 150 000 IDR в делнични дни и 225 000 през почивните дни.

Pantai Alano.

Какво да видиш и правиш в Каримунджава

На главния остров, където пристига фериботът, има буквално десетки плажове – естествено, не съм ги видял всичките, но любимите ми са Pantai Bobby (Google Maps) и Pantai Alano (Google Maps). Искат 5000 IDR за вход, но определено си струва, тъй като за разлика от много други плажове в Индонезия, тези са чисти и добре поддържани. Малко по-на север можеш да отидеш на Pantai Barakuda (Google Maps), откъдето могат да се организират лодки до близкия Pulau Cilik (Google Maps) за отличен сноркелинг. Sunset Beach (Google Maps), както подсказва името, е популярен по залез слънце. Плажът не е нищо особено и е доста претъпкан, вечерта, когато бях там, имаше диджей сет, а и барове и ресторанти не липсват. Ако търсиш малко по-оживена атмосфера, може да е подходящ за теб.

Pantai Bobby.

Island Hopping Tour

Тази обиколка се предлага на острова почти навсякъде и има доста стандартен маршрут: две сесии сноркелинг и обяд на остров, в моя случай Pulau Cemara besar (Google Maps). Чудесен начин да прекараш деня. Повечето места за настаняване и агенции искат 250 000 IDR, но аз платих 200 000 IDR, като резервирах в CAFE WALAWARI (Google Maps), което освен всичко друго предлага и наем на скутери на наистина изгодни цени.

Pulau Cemara Besar.

Къде да спиш в Каримунджава

Аз спах в KALINDA HOMEY, има както самостоятелни стаи, така и малка обща спалня. Много уютно място, чудесен персонал, превъзходна закуска и отлично местоположение. Горещо препоръчвам. Ако по някаква причина се налага да пренощуваш в Джепара, преди или след като посетиш острова, на малко разстояние от пристанището има много гестхауси, аз споделих стая в Samudra Hotel.

Как да стигнеш до Каримунджава

Ако идваш от Джокякарта, препоръчвам да вземеш микробуса на DayTrans (Google Maps) и да избереш за дестинация Ferry Terminal на Джепара (Google Maps). Можеш да резервираш онлайн на официалния сайт, в Traveloka или да отидеш направо в офиса. След като пристигнеш в Джепара, имаш две възможности – бързата лодка на Express Bahari, която струва 200 000 IDR и можеш да резервираш самостоятелно през приложението (лодката често е пълна през високия сезон, затова е добре да резервираш предварително), или бавният ферибот, който струва 100 000 IDR и можеш да резервираш онлайн на този сайт. По време на писането на този пътеводител беше необходима местна банка, за да се извърши плащането. Друга възможност е да вземеш ферибота от Семаранг (Google Maps), който плава през нощта и така ти спестява парите за нощувка. В Семаранг има и летище с директни полети до Бали и Джакарта. Която и възможност да избереш, връзките към острова не са ежедневни, затова опитай да планираш придвижванията си. Полетите до острова пък, доколкото знам, не са възобновени след ковида.

Ако пък идваш от изток, има директни автобуси от Terminal Bungurasih в Сурабая (Google Maps) до терминала в Джепара (Google Maps). Аз пътувах в обратната посока, имаше автобус в 8:30, 165 000 IDR с включен обяд, около 8 часа път. Поне по време на писането на този пътеводител не беше възможно да се резервира онлайн. Препоръчвам да се информираш на място.

Вулканът Бромо.

Забележка: Следващите дестинации – Маланг, Бромо, Tumpak Sewu и Иджен – предлагат различни решения за придвижване. Ако имаш малко време, не искаш да караш сам или да ползваш обществен транспорт, определено си струва да обмислиш обиколка, защото цените са много конкурентни. По същество, повече от обиколка, става дума за споделено такси, което може да те закара до Бромо, Tumpak Sewu, Иджен и да завърши пътуването на пристанището, откъдето да вземеш директния ферибот за Бали. Като алтернатива можеш да направиш само Бромо и Иджен или само Бромо и Tumpak Sewu – има много възможности и всъщност, особено ако пътуваш в група, можеш да си съставиш маршрут по свой вкус. Разбира се, всичко това може да се организира и в обратната посока, ако идваш от Бали.

Алтернативата, която препоръчвам на тези, които искат малко повече независимост, е да наемеш скутер в Маланг (аз го наех от Rental Motor Malang FALSUD) или Проболингго и да направиш кръговия маршрут Маланг, Бромо и Tumpak Sewu в продължение на няколко дни. Разстоянията са малки, а пътищата са в добро състояние. Накрая можеш да решиш да се придвижваш с обществен транспорт – повече информация ще намериш в раздела на отделните дестинации.

Маланг

Маланг не е особено популярна дестинация сред пътешествениците, но може да бъде чудесна база за разглеждане на района със скутер или за посещение на Tumpak Sewu за един ден.

Какво да видиш и правиш в Маланг

Както вече споменах, в града няма много за правене, единствената истинска атракция е Kampung Warna Warni Jodipan или „дъговото село“ (Google Maps). Това е хубав проект за обновяване и облагородяване на много беден квартал на града, където къщите, покривите и уличките са боядисани в ярки цветове, което на практика превръща квартала в туристическа атракция. Според мен нищо изключително, но определено хубав начин да прекараш около час. Входът струва 10 000 IDR.

Маланг е и чудесна база за организиране на прехода до вулкана Семеру (Google Maps), който с 3676 м е най-високият на остров Ява. Беше особено активен по време на последното ми посещение, затова не можеше да се изкачва, но местно момче, с което се запознах в Джокякарта и което през годините е изкачило всички вулкани на Ява, ми го описа като любимото си изкачване. Преходът обикновено се изминава за 2–3 дни (All Trails).

Дъговото село.

Къде да спиш в Маланг

Преспах една нощ в Condro Wulan Hostel – много симпатичен хостел с чудесен персонал в жилищен район извън центъра. Местоположението не е много удобно, но все пак бих го препоръчал. Grab от центъра не е никак скъп. Цените на обиколките до Бромо, Tumpak Sewu и Иджен са много конкурентни.

Как да стигнеш до Маланг

Маланг е добре свързан с влак с основните дестинации в района: Джокякарта, Сурабая, Проболингго (Бромо) и Баньюванги (Иджен). Можеш да резервираш онлайн в Traveloka. Ако идваш от Каримунджава до Terminal Bungurasih в Сурабая (Google Maps), от перон 7 често тръгват експресни автобуси за 40 000 IDR.

Вулканът Бромо

Това без съмнение е най-известният от вулканите на остров Ява, както и една от любимите ми гледки изобщо от всичките ми пътувания – толкова, че съм бил там два пъти през годините, нещо, което обикновено избягвам. Наслади се на този сюрреалистичен пейзаж колкото можеш повече!

Изгрев над вулкана Бромо.

Какво да видиш и правиш на вулкана Бромо

Още преди да стигнеш до вулкана Бромо, ако пътуваш със скутер или имаш частен шофьор, можеш да обмислиш да спреш при водопада Air Terjun Madakaripura (Google Maps). Това е наистина впечатляващ водопад, който за съжаление, подобно на останалата част от района, изглежда е попаднал под контрола на „местната мафия“. По време на последното ми посещение водопадът дори беше официално затворен заради силни дъждове, които бяха повредили пътя, но местните бяха решили, че все пак може да се посещава, стига да платиш за задължителния гид и таксиметровата услуга. Прочети няколко скорошни отзива, но ако нещата не са се променили, колкото и красив да е водопадът, аз бих избегнал да подкрепям такива практики.

След като стигнеш до Cemoro Lawang (където е входът на националния парк и началната точка на пътеките към основните панорамни точки), най-накрая можеш да се насладиш на невероятната гледка към вулкана Бромо и към вулкана Семеру на заден план. В селото се предлагат множество обиколки, но не е необходимо да участваш в нито една, за да се насладиш напълно на това необикновено място.

Макар и изключително популярен и често препълнен, изгревът над вулкана Бромо от панорамната точка Seruni е на практика задължителен (Google Maps) – ако ти се върви малко повече, лично препоръчвам да се изкачиш до King Kong Hill (Google Maps).

Изгрев от King Kong Hill.

В селото се предлага транспорт с кон или с джип (до определена точка, недалеч от Seruni), но честно казано, изобщо не е необходим. Достатъчно е да тръгнеш навреме сутринта и спокойно стигаш до панорамната точка пеша. Всички панорамни точки са безплатни и не изискват заплащане на входната такса за националния парк!

След изгрева всички организирани обиколки отиват до същинския кратер на вулкана Бромо. Това го прави доста претъпкан, затова, ако решиш да прекараш още една нощ в Cemoro Lawang, моят съвет е да посетиш кратера следобед. Във всеки случай ще трябва да платиш входа за парка (220 000 IDR, който достига 320 000 IDR през уикендите и местните празници)

Спокойно можеш да стигнеш пеша до кратера на вулкана (Google Maps) – от селото са около 45 минути пеша. Ако искаш, можеш да се качиш и на върха на съседния вулкан Баток (Google Maps). Ако искаш да избегнеш плащането на входа, има няколко неофициални пътеки за влизане в парка, като тази на това място (Google Maps) и на това място (Google Maps).

Кратерът на вулкана Бромо.

Къде да спиш в Cemoro Lawang (вулканът Бромо)

По време на последното си посещение споделих стая в Gigafa homestay – нищо особено, но в разгара на август нямаше голям избор, а тези гестхауси, малко извън Cemoro Lawang, обикновено са по-евтини и ако имаш собствено превозно средство, са добра идея. Ако пътуваш с обществен транспорт, препоръчвам да спиш в Cemoro Lawang.

Как да стигнеш до Cemoro Lawang (вулканът Бромо)

Стигането до вулкана, и по-точно до селото Cemoro Lawang, е доста лесно. Ако пътуваш със скутер, пътят е в отлично състояние, единственият съвет, който мога да дам, е да вземеш скутер с мощен двигател, особено ако го споделяш. Пътят към селото на моменти е наистина стръмен. До и от водопада Tumpak Sewu можеш да минеш с превозно средство през националния парк по т.нар. „sea of sand“. Това обаче е пясъчен път, който изисква добри умения за шофиране, лично видях много хора да падат. Освен това, освен ако не решиш да напуснеш Cemoro Lawang в същия ден, в който посещаваш националния парк, ще трябва да платиш входа отново, защото пътят минава през него. По същество, обмисли възможността да направиш „големия кръг“.

С обществен транспорт градът, който служи за кръстопът, е Проболингго – независимо дали идваш от запад, или от изток, качи се на първия влак до Проболингго (Google Maps). Можеш да резервираш в Traveloka. След като стигнеш до гарата, вземи Grab до автогарата Bayuangga (Google Maps). От летището в Сурабая има чести връзки с обществен автобус директно до автогарата Bungurasih.

Обърни внимание! След като пристигнеш в Проболингго, било с автобус, било с влак, започват „проблемите“. Ако идваш с автобус от Сурабая или Баньюванги (вулканът Иджен), слез едва когато стигнеш до автогарата Bayuangga, не се доверявай на никого, който ти каже да слезеш на друго място, и това включва и шофьора. Когато стигнеш до автогарата (но и до жп гарата), буквално ще бъдеш нападнат от хора, които в началото могат да са приятелски настроени, но ако не направиш каквото казват, в някои случаи може да станат агресивни. Ти ги игнорирай от самото начало и във всеки случай се подготви за ситуация, която най-вероятно няма да е приятна.

Във всеки случай микробусите към Cemoro Lawang тръгват точно извън терминала, отдясно (Google Maps), когато се съберат 10–15 пътници. Повтарям, игнорирай всеки, който се опитва да ти помогне или ти казва, че местата за настаняване в Cemoro Lawang са всички заети, или каквито и да било други глупости си измислят, не давай парите си предварително на никого и плащай само след като автобусът/микробусът е тръгнал. Ако микробусът спре по пътя на фалшиви контролни пунктове на националния парк, не вади нито стотинка – истинският вход е в края на селото, единствената такса, която трябва да платиш, е 10 000 IDR за опазването на селото. Ако пътуваш в група или нямаш ограничен бюджет, обмисли да споделиш Grab до селото, за да избегнеш всякакви проблеми.

Пътят през „sea of sand“.

Водопадът Tumpak Sewu

Емблематичният водопад Tumpak Sewu (Google Maps) без съмнение е сред най-известните в Индонезия. През средата на деня, особено през уикенда, може да стане изключително претъпкано, но въпреки това си струва да го посетиш, защото е наистина впечатляващ. Ако влезеш от тази страна (Google Maps), искат 50 000 IDR за достъп до панорамната тераса, оттам можеш да слезеш до същинския водопад, където искат още 50 000 IDR. Когато стигнеш до дъното, препоръчвам също да повървиш до водопада Goa Tetes (Google Maps), където ще намериш пътека, която се изкачва през водопада до малка пещера. Ако влезеш директно от противоположната страна, без да минаваш през панорамната тераса, на теория трябва да платиш само 50 000 IDR за входа (Google Maps).

Въпреки че мнозина, включително аз, тъй като трябваше да хвана влак, посещават само Tumpak Sewu, в околността има поне още четири водопада, които заслужават внимание и си струва да ги посетиш, ако имаш време: Coban Ciblungan (Google Maps), Air Terjun Kabut Pelangi (Google Maps), Air Terjun Kapas Biru (Google Maps) и Coban Sriti (Google Maps).

Водопадът Tumpak Sewu.

Къде да спиш при водопада Tumpak Sewu

Ако имаш време и най-вече не искаш да посетиш само водопада Tumpak Sewu, мисля, че си струва да прекараш една нощ в околностите, може би дори две, в зависимост от часа, в който пристигаш. Във всеки случай аз споделих стая в D’corner Homestay. Имат обаче и обща спалня. Мястото не е нищо изключително, но персоналът е много любезен. Общо взето го препоръчвам. На около двайсет минути пеша от водопада и близо до добро евтино Warung.

Как да стигнеш до водопада Tumpak Sewu

Както вече казах, ако пътуваш със скутер, до и от Бромо можеш да минеш през националния парк по т.нар. „sea of sand“. Това обаче е пясъчен път, който изисква добри умения за шофиране, лично видях много хора да падат. За повечето хора мисля, че е за предпочитане да направят „големия кръг“.

С обществен транспорт мисля, че винаги е най-удобно да минеш през Маланг – от Terminal Bayangan Gadang (Google Maps) вземи директния автобус до Лумаджанг и слез по пътя при водопада. Ако смяташ да отидеш до водопада за един ден, опитай да тръгнеш рано сутринта, защото последният автобус обратно към Маланг трябва да е около 15:00.

Водопадът Tumpak Sewu.

Баньюванги и Бондовосо (Кава Иджен)

Kawah Ijen, обикновено наричан просто „Иджен“, е вулкан, който може би не е толкова фотогеничен като „съседния“ Бромо, но несъмнено е впечатляващ и определено си струва да бъде включен в маршрут из остров Ява. Това е действащ вулкан със сярна мина в кратера, който в голямата си част е пълен с вода и образува кисело езеро с наистина особен тюркоазен цвят.

De Djawatan Forest.

Kawah Ijen

Преходът до вулкана обикновено се прави през нощта, за да видиш първо „синия огън“, причинен от горящата сяра, изтичаща на дъното на кратера, а след това да се качиш на върха, за да се полюбуваш на изгрева – незабравимо преживяване.

Единственото отрицателно нещо в цялото преживяване е да видиш горките местни миньори, които пренасят нагоре и надолу по вулкана огромни количества сяра и трябва да заобикалят многобройните туристи, които задръстват пътеката.

Баньюванги е основният кръстопът за посещение на вулкана Иджен заради близостта до Бали и достъпа до удобната железопътна мрежа, която свързва града с останалата част от острова. При желание вулканът може да бъде посетен и от запад, през Бондовосо. Във всеки случай най-практичният и евтин избор за посещение на кратера на вулкана е да се довериш на организирана обиколка, тръгваща от един от двата града. Обществен транспорт няма.

Дали ще решиш да използваш Баньюванги, или Бондовосо като отправна точка, има малко значение, би трябвало да е изцяло логистичен избор – ако например идваш от запад и продължаваш на изток (Бали), можеш да избереш Бондовосо и чрез обиколката да организираш трансфера до Баньюванги, откъдето се взема ферибот към Бали. Всъщност можеш и просто да отидеш направо в Баньюванги и да организираш всичко оттам. Аз бих избрал тази възможност, поне защото така можеш да се придвижваш удобно с влак.

Изгрев над вулкана Иджен.

Каквото и да избереш, обиколката до вулкана може да ти излезе между 500 000 IDR и 750 000 IDR, като цената обикновено включва транспорт, гид, вход за парка и противогаз (кратерът на практика е сярна мина и емисиите на газ са изключително вредни). Ако организираш обиколката от Баньюванги, понякога се включва и посещение на два водопада, които се намират по пътя.

Пътеката към кратера е дълга около 3 км, доста стръмна е и ако си във форма, можеш да изминеш разстоянието за по-малко от час. Във всеки случай не забравяй да вземеш поне суитшърт за когато стигнеш на върха и фенерче, в случай че не е осигурено от обиколката. Ако искаш да спестиш нещо, можеш да организираш само транспорта – гидът изобщо не е необходим.

Накрая, ако решиш да отседнеш в Баньюванги, можеш да обмислиш посещение на De Djawatan Forest (Google Maps). Там има наистина очарователни вековни дървета. Нищо изключително, но ако имаш няколко часа преди или след изкачването на вулкана, определено си струва да се отбиеш. Входът струва 17 000 IDR. За да отида там, споделих Grab с една приятелка и после накарахме да ни закарат директно до пристана, за да вземем ферибота към Бали.

De Djawatan Forest.

Къде да спиш в Баньюванги и Бондовосо

Баньюванги: Аз споделих стая в Good Feeling Ijen Banyuwangi – чисти и евтини стаи, любезен и отзивчив персонал. Ijen Backpacker и Ninap hostel изглеждат като две отлични възможности, ако търсиш обща спалня.

Бондовосо: Тук има много по-малко възможности за нощувка, Ijen Bondowoso Home Stay не изглежда чак толкова зле.

Как да стигнеш до Баньюванги и Бондовосо

Баньюванги: до и от Проболингго има директни автобуси, но както вече прочете, автогарата в Проболингго е просто кошмар. Ако искаш да избегнеш безсмислени спорове, вземи влака – по-удобно е, струва по-малко и не се налага да си имаш работа с измамниците, за които говорих по-рано. Можеш да резервираш онлайн в Traveloka.

До и от Бали има чести връзки от Mengwi Bus Terminal в Денпасар (Google Maps) до Terminal Bus Pelabuhan Gilimanuk (Google Maps). Можеш да резервираш през WhatsApp със Sehati Bus – номера и часове ще намериш на тяхната страница в Instagram, аз платих 50 000 IDR. От пристанището Gilimanuk (Google Maps) фериботът пътува напред-назад до пристанището Ketapang (Google Maps), точно извън Баньюванги, често денонощно, струва 15 000 IDR и можеш да резервираш онлайн на този сайт. Поне по време на писането на този пътеводител беше необходима местна банка, за да се извърши плащането. В близост до пристанището има хора, които могат да го направят вместо теб срещу малка комисиона.

Бондовосо: до и от Проболингго единствената налична възможност е автобусът. Ако идваш от Бали и искаш да продължиш към Бромо, след като си се качил до кратера, можеш да организираш обиколката така, че след това да те оставят в Бондовосо. Оттам можеш да вземеш автобус към Проболингго или просто да се върнеш в Баньюванги и да вземеш влака.

Товарът, който горките миньори носят на раменете си.

БАЛИ

Бали е с огромна разлика най-популярният и най-туристическият остров на целия индонезийски архипелаг. За първи път бях на Бали през 2016 г., а за последен път през 2024 г. – да кажа, че островът се е променил доста през годините, би било голямо омаловажаване. Разбира се, зависи изцяло от това какво търсиш, но що се отнася до мен, Южно Бали вече е „за избягване“, Индонезия и самото Бали могат да предложат много по-добри неща.

Забележка: Предвид компактните си размери, Бали е наистина подходящо за разглеждане със скутер. Ако пътуваш достатъчно леко, горещо препоръчвам да наемеш скутер направо при пристигането си и да го задържиш за цялото време на престоя си.

По време на последното си посещение пристигнах от Ява в Денпасар и наех скутер от Bali Rental Motor BRM Rent Bike In Bali (Google Maps) и можеш да го вземеш и на Ломбок. Платих 1 милион за 17 дни наем. Все пак в Южно Бали има буквално десетки места за наем, където можеш да наемеш скутер – в зависимост от това къде отсядаш, едно просто търсене в Google Maps би трябвало да ти даде няколко възможности.

Вулканът Агунг.

Южно Бали (Денпасар, Кута, Семиняк, Легиан и Санур)

Южно Бали е основният туристически район на острова, както и на цялата страна. Както вече споменах, не съм точно фен на този район. Вярно е обаче и че ако търсиш удобство, услуги, западни ресторанти, нощен живот и т.н., и т.н., може да е подходящо за теб.

Какво да видиш и правиш в Южно Бали (Денпасар, Кута, Семиняк, Легиан и Санур)

За удобство в този раздел ще намериш информация за всички току-що споменати дестинации, които са част от онова, което би могло да се нарече „агломерацията Денпасар“. Селата, които в миналото са били малки и добре обособени, вследствие на развитието, движено от туризма, вече са неразличими едно от друго.

Кута

Кута (Google Maps) вероятно е най-повлияната от Запада дестинация на острова – тук можеш да очакваш да намериш безброй барове и заведения, където да се натряскаш за няколко евро, основните вериги като McDonald’s, Starbucks, Hard Rock, но и съвсем не лош плаж, където може да се прави сърф. Район, който със сигурност е претъпкан, особено през високия сезон.

Семиняк и Легиан

Семиняк (Google Maps), който се намира малко по-нагоре на север от Кута, е друга популярна дестинация в агломерацията Денпасар, вероятно и най-изисканата в района, с множество луксозни места за настаняване и затова с малко по-високи цени. Плажът е хубав, по-малко претъпкан и пълен с барове/павилиони, но за разлика от Кута не е подходящ за сърф. Между Семиняк и Кута се намира накрая Легиан (Google Maps), който на практика може да се смята за нещо средно между двата.

Храмът Улувату.

Чангу

Чангу (Google Maps) се намира на около десет километра на север, в миналото беше определено най-малко претъпканото и туристическо място на западното крайбрежие в околностите на Денпасар, но през последните години преживя истински взрив, тъй като е особено популярно сред дигиталните номади. Тук можеш да очакваш класическата атмосфера с лаптопи във всяко кафене, веган ресторанти, коуъркинг пространства и йога студиа на всеки ъгъл.

Плажът и сърфът изобщо не са лоши, а и нощният живот няма много да завижда на плажовете по-на юг.

Санур

Санур (Google Maps), за разлика от всички току-що споменати места в околностите на Денпасар, се намира на източното крайбрежие и е един от най-старите курортни райони на острова, смята се за дестинация за възрастни хора и семейства. Атмосферата е много по-спокойна в сравнение със западното крайбрежие, плажът е хубав и определено по-малко претъпкан, но не е подходящ за сърф, а има добри условия за кайтсърф. Санур е освен това идеалната база за екскурзии до островите Нуса Пенида, Лембонган и Ченинган (лодките тръгват от пристанището на Санур), както и до множество други дестинации в източната част на острова, в случай че искаш да правиш само еднодневни екскурзии, без да сменяш базата си.

Танах Лот на залез слънце.

Атракции в Южно Бали

За да завърша този раздел, посветен на онова, което на мен ми харесва да наричам агломерацията Денпасар, всяка от току-що описаните дестинации може да се използва като база за разглеждане на атракциите в околностите на Южно Бали. Мнозина организират еднодневни екскурзии до останалата част на острова, без никога да напускат този район, но аз не го намирам за особено смислено.

Танах Лот (Google Maps), един от най-емблематичните храмове на острова и особено атмосферен (и популярен) по залез слънце, се намира на крайбрежието, около 10 км на север от Чангу. Таман Айюн (Google Maps) пък се намира около 25 км на север от Денпасар и обикновено е по-малко претъпкан. Препоръчвам да наемеш скутер или да се придвижиш с такси и да посетиш втория следобед, преди да се отправиш към Танах Лот за залеза. В зависимост от това къде отсядаш, можеш да се отбиеш и до водопада Tegenungan (Google Maps).

Полуостров Букит, който се намира на юг от Денпасар, е особено известен с храма Улувату (Google Maps), без съмнение един от най-впечатляващите на острова – разположен на върха на скала, надвесена над морето, той е наистина живописен и определено си струва да спреш. Препоръчвам да се отбиеш на Suluban Beach (Google Maps), малък плаж, до който се стига, като слезеш по стълби – не е особено подходящ за плуване, но е вграден между скалата и е наистина красив. На върха на скалата има многобройни барове и заведения, откъдето можеш да наблюдаваш сърфистите или просто да се любуваш на залеза. Delpi Cafe е особено симпатично. Районът се нарича „Blue Point“. Други плажове, които си заслужават на полуострова, са със сигурност Balangan Beach, Bingin Beach и Padang Padang.

Храмът Таман Айюн.

Къде да спиш в Южно Бали (Денпасар, Кута, Семиняк, Легиан, Чангу и Санур)

В тази част на Бали има буквално хиляди места за настаняване, но ако не те интересува нощният живот и търсиш просто спокойно и стратегическо местоположение както за стигане до летището, така и за вземане на скоростни лодки към островите Нуса и Гили, мога да препоръчам Suwardika Homestay & Dormitory. Това е истински homestay в традиционна балийска къща със собствено малко светилище. Семейството е наистина любезно и гостоприемно. Други места за настаняване, където съм бил лично, споделяйки стая, и мога да препоръчам, са Nakula Familiar Inn в Денпасар, Kampoeng Saya в Семиняк и New Mekar Jaya Hotel в Кута.

Как да стигнеш до Южно Бали (Денпасар, Кута, Семиняк, Легиан и Санур)

За връзки до и от летището на Бали, ако пътуваш леко, има много удобен пешеходен вход (Google Maps), откъдето можеш да вземеш мототакси или да те оставят за жълти стотинки в сравнение с цените, които искат вътре в летището. Това са буквално 5 минути пеша от изхода на терминала. В противен случай обикновено резервирането на трансфер с Klook е по-изгодно от обикновено такси и има нещо като официален лаунж, където да изчакаш със служителите на Klook, които могат да ти помогнат да се свържеш с шофьора, ако ти се наложи. Обществен транспорт от и до летището на практика няма.

Представление с традиционни танци и музика.

Убуд

Станал известен с книгата „Яж, моли се, обичай“, малкият град, който в очите на посетителите изглежда като едно-единствено струпване на сгради, всъщност се състои от цели 14 различни села, които обаче заради силното разрастване, дължащо се на туризма, вече е трудно да се различат. Малко като юга на Бали, според мен автентичната атмосфера отдавна си е отишла и е отстъпила място на орди туристи, задръстени улици и магазини за сувенири. Убуд все пак остава чудесна база за разглеждане на многобройните интересни места в околностите.

Храмът Пура Тирта Емпул.

Какво да видиш и правиш в Убуд

Когато се говори за Убуд и по-специално за центъра му, се има предвид районът, където се намират централният пазар (Google Maps), вече превърнат в пазар за сувенири, и Дворецът на Убуд (Google Maps). В околностите има многобройни храмове, които си струва да се посетят, между които Taman Saraswati (Google Maps) и Pura Gunung Lebah (Google Maps) – тук при желание може да се измине кратък маршрут, който, ако времето позволява, предлага гледки към вулкана Агунг (Google Maps).

Разбира се, посещението на Убуд не може да се смята за завършено, без да се разходиш в прочутата Monkey Forest (Google Maps) – гора/светилище, където десетки маймуни се разхождат свободно сред дърветата и някои руини. Макар и изключително туристическо, не е чак толкова зле. Освен това по време на моето посещение имаше хубави представления с традиционни танци и музика. Входът струва 100 000 IDR, избягвай да носиш храна със себе си, защото маймуните със сигурност ще се опитат да я откраднат, често по агресивен начин.

Monkey Forest.

Други храмове, които изискват малко повече път, но спокойно могат да бъдат посетени за един ден от Убуд, са Goa Gajah (Пещерата на слона) (Google Maps), Gunung Kawi Tampaksiring (Google Maps), Pura Kehen (Google Maps) и Pura Tirta Empul (Google Maps). Последният е храмът, където можеш да участваш в традиционния ритуал на „пречистване“ с вода.

Ако тръгнеш рано сутринта за току-що описаната обиколка, можеш да добавиш посещение на известните оризови тераси в Тегалаланг (Google Maps) като първа спирка, за да избегнеш тълпите туристи, водопада Tukad Cepung (Google Maps), който се намира на няколко километра от Pura Kehen, и традиционното село Desa Wisata Penglipuran (Google Maps). Други водопади в околностите на Убуд, които си струва да се посетят, са Tibumana (Google Maps) и Kanto Lampo (Google Maps).

Оризовите тераси в Тегалаланг.

Къде да спиш в Убуд

По време на последното си посещение споделих стая в Bulan Bali Guest House. Нищо изключително, но ако търсиш нещо евтино, не е чак толкова зле.

Как да стигнеш до Убуд

Ако не се придвижваш със скутер, Grab, Gojek и Indrive винаги са добра възможност и общо взето са евтини, ако се споделят. Perama предлага шатъли на честни цени. Накрая можеш да вземеш и bemo (местен транспорт) от Terminal Batubulan (Google Maps).

Централно Бали (Мундук и Бедугул)

Бедугул е името, с което се обозначава районът в центъра на острова, образуван от няколко села, между които селото Бедугул и Мундук, недалеч от него. Целият район се простира около три кратера от вулканичен произход.

Оризовите полета на Джатилувих.

Какво да видиш и правиш в Централно Бали (Мундук и Бедугул)

Още преди да стигнеш до Бедугул от Южно Бали или Убуд, има няколко интересни спирки, като оризовите полета на Джатилувих (Google Maps), които без съмнение са сред най-красивите и най-обширните на целия остров. По главния път, на това място (Google Maps) искат 50 000 IDR за достъп до селото и оризовите тераси. Ако искаш да избегнеш плащането, можеш да паркираш при храма Pura Luhur Besikalung (Google Maps) и да се изкачиш пеша. Недалеч има горещите извори Air Panas Angseri (Google Maps). Освен това по пътя има два хубави водопада: Air Terjun Leke Leke (Google Maps) и Air Terjun Nungnung (Google Maps).

В самия Бедугул атракция номер едно без съмнение е храмът Ulun Danu Beratan (Google Maps), който се намира на брега на езерото Beratan и е несъмнено един от най-красивите, емблематични и за съжаление претъпкани храмове на острова. По време на последното си посещение на Бали минах със скутер и паркингът беше пълен с туристически автобуси, не смея да си представя каква е била ситуацията вътре. Честно казано, не съм убеден, че си струва да ходиш там. Същото важи и за популярната балийска порта „Bali Handara Gate“ (Google Maps) недалеч оттам, където буквално трябва да застанеш на опашка (и да платиш), за да направиш снимка. Хм.

Air Terjun Melanting.

Макар и не точно в Бедугул, Sekumpul Waterfall (Google Maps) е сравнително достъпен оттук. Това е един от най-красивите водопади на Бали, но за съжаление сега те задължават да вземеш гид за 150 000 IDR на човек плюс още 20 000 IDR за входа. В същия район има още два водопада: Hidden Waterfall (Google Maps) и Fiji (Google Maps), пътеките са отбелязани в Organic Maps. Изобщо няма нужда от гид. Лично аз бих избегнал да подкрепям тези хора.

В Мундук ситуацията е определено по-малко претъпкана и буквално можеш да прекараш цели дни, минавайки от един водопад на друг. Препоръчвам да започнеш с Air Terjun Munduk (Google Maps) и после да слезеш пеша към другите водопади – пътеките и различните водопади, като Golden Valley Waterfalls (Google Maps), са отбелязани в Organic Maps. При желание можеш да слезеш чак до Air Terjun Melanting (Google Maps). Други водопади, не твърде далеч от Мундук, са впечатляващите двойни водопади Banyumala (Google Maps).

Накрая можеш да разгледаш оризовите тераси (Google Maps) по залез слънце и да вечеряш в емблематичния Warung Heaven (Google Maps).

Air Terjun Munduk.

Къде да спиш в Мундук

По време на последното си посещение споделих стая в Taman Ayu Homestay. Отлично съотношение между качество и цена и хубава гледка към долината направо от стаята. Любезен и отзивчив персонал.

Как да стигнеш до Мундук

Ако не се придвижваш със скутер, Grab, Gojek и Indrive винаги са добра възможност. Perama предлага шатъли на честни цени.

Оризови полета в Мундук.

Ловина

Ловина на северното крайбрежие на острова е една от любимите ми дестинации на Бали, районът е сравнително малко туристически и атмосферата е определено релаксираща, плажът не е сред най-добрите, но не е и чак толкова лош.

Какво да видиш и правиш в Ловина

Още преди да стигнеш до Ловина, по пътя, който слиза към Ловина, можеш да спреш при водопадите Gitgit (Google Maps) и Aling-Aling (Google Maps).

Водите край Ловина са посещавани от делфини, които се забелязват на практика всеки ден, поради което в центъра на главния площад има огромна статуя, посветена на тези прекрасни животни, и не случайно всяка туристическа дейност в градчето предлага екскурзии, за да ги видиш.

От Ловина е възможно да се организират и обиколки за гмуркане и сноркелинг в недалечния национален парк Taman Nasional Bali Barat – наистина пъстро морско дъно и отлични условия. Като се има предвид обаче, че става дума за национален парк, останах наистина разочарован от количеството отпадъци на плажа.

Друга популярна атракция в околностите на Ловина, как иначе, са многобройните водопади. Ако вече си бил в Gitgit и Aling-Aling, можеш да посетиш Sing Sing (Google Maps) и Blahmantung (Google Maps), като след това спреш в Brahma Vihara Arama (Google Maps), най-големия будистки храм на острова. Недалеч има горещите извори Banjar (Google Maps).

Как да стигнеш до Ловина

Ако не се придвижваш със скутер, Grab, Gojek и Indrive винаги са добра възможност. Perama предлага шатъли на честни цени.

Купи си плодове от симпатичната жена на площада!

Източно Бали (Падан Бай, Кинтамани, Амед и Амлапура)

Източната част на острова е с огромна разлика любимата ми. Далеч от хаоса на Южно Бали, тя предлага не само по-спокойна атмосфера и по-ниски цени, но и много интересни атракции.

Какво да видиш и правиш в Източно Бали (Падан Бай, Кинтамани, Амед и Амлапура)

Става дума за много обширен район с множество атракции, които се намират между една дестинация и друга, ще се опитам да следвам известна логика, но после оставям на теб да оптимизираш придвижванията според интересите си.

Падан Бай

Падан Бай е малък пристанищен град, който се посещава главно защото от пристанището му тръгват лодките към островите Гили и към остров Ломбок, макар че за мнозина е просто място за преминаване – ако имаш време, си струва да прекараш там два дни. Главният плаж, където се намира пристанището, изобщо не е хубав, но е достатъчно да се преместиш в следващия залив на изток или на запад, за да намериш отлични плажове. Blue Lagoon (Google Maps) на изток не е лош и предлага отличен сноркелинг, докато Bias Tugel (Google Maps) на запад е прекрасен плаж с бял пясък, подходящ за плуване. Накрая има няколко храма, които можеш да посетиш, Pura Luhur Silayukti (Google Maps), а извън града Pura Goa Lawah (Google Maps) има пещера, пълна с прилепи, която го прави малко по-интересен, но нищо изключително.

Плажът Bias Tugel.

Кинтамани (вулканът Батур)

Още преди да стигнеш до Кинтамани, като се движиш на север от Падан Бай, можеш да спреш при водопада Gembleng (Google Maps), където се намира емблематичният естествен безкраен басейн. Водопадът сам по себе си не е нищо особено, но според мен е може би най-добре управляваният на острова: без мафия и задължителен гид, на входа се иска просто дарение и има хубав ресторант с отлична панорама и вкусна храна. Недалеч по пътя можеш да спреш при оризовите полета Sidemen (Google Maps). Накрая смятам, че си струва да посетиш храма Besakih. Според мен най-впечатляващият на острова.

След това уточнение, Кинтамани е планински район в североизточната част на Бали и е особено известен с вулкана Батур и едноименното езеро в подножието му. Между двете се намира малкото селце Toya Bungkah, което приютява повечето туристически обекти в района и служи за начална точка на екскурзиите, по-специално на популярното изкачване за изгрева на вулкана Батур (Google Maps)

Въпреки че мнозина предпочитат да се присъединят към организирана обиколка, противно на онова, в което местните искат да те убедят, не е незаконно да се качиш на върха без придружител гид. Има много различни пътеки (All Trails) (All Trails) (All Trails). За съжаление много скорошни коментари изглежда сочат, че местната мафия е поела контрола и принуждава да се плащат прекомерни суми за ненужен гид. Аз бих избегнал да подкрепям това отношение. Във всеки случай очаквай много хора за изгрева, особено през високия сезон. Ако не ти се иска да се изморяваш, има няколко бара/ресторанта, които предлагат фантастични гледки към вулкана и удобно отварят по изгрев, като AKASA Specialty Coffee (Google Maps), или при желание можеш просто да спреш край пътя.

Изкачването на Mount Batur е с огромна разлика основната атракция на района, но тъй като си наоколо, можеш да посетиш и Pura Ulun Danu Batur, един от най-важните храмове на Бали.

Изгрев от вулкана Батур.

Амед

Амед и околностите са били един от последните региони на Бали, които са усетили икономическия тласък на туризма, и все още остават един от най-малко туристическите райони. Дори по време на последното ми посещение в разгара на август не оставяше впечатление, че е чак толкова претъпкано.

Във всеки случай причината, поради която огромното мнозинство туристи идват в Амед, са отличните места за гмуркане и сноркелинг.

Най-популярното е мястото с останките на кораба Liberty в Туламбен, кораб на американския флот, потопен през 1942 г. от японска подводница. Лично не съм се гмуркал в Амед, но няколко приятели ентусиасти ми казаха, че определено си заслужава. Ако искаш да правиш сноркелинг, можеш да го направиш самостоятелно на Pantai Jemeluk (Google Maps) и Lipah (Google Maps).

Останките на Liberty.

Амед може да се използва и като база за посещение на близкия храм Pura Penataran Agung Lempuyang (Google Maps), станал особено популярен в Instagram благодарение на известните „Райски порти“ с вулкана Агунг на заден план. Винаги съм отказвал да го посетя, така че не говоря от личен опит, но приятел ми каза, че през високия сезон хората стоят на опашка с часове, само и само да направят емблематичната снимка. Бил съм обаче в близкия Lahangan Sweet (Google Maps), където между различните платформи са построили копие на „Райските порти“. Входът струва 50 000 IDR, фантастична панорама към вулкана Агунг и изненадващо малко претъпкано дори в края на август.

Като стана дума за вулкана Агунг, при желание можеш да се качиш на върха, който с 3148 м е най-високата точка на острова – най-краткият маршрут (All Trails), който въпреки това включва 1300 м денивелация, започва от храма Pura Pasar Agung (Google Maps). Смятах да се кача по време на последното си посещение на Бали, но по редица причини трябваше да променя плановете си, така че не говоря от личен опит, но приятел ми го описа като прекрасно изкачване. За съжаление, според последните отзиви, местната мафия иска 200 000 IDR за изкачване дори без гид, което е напълно незаконно. Както вече сигурно си разбрал, аз бих избегнал да подкрепям това отношение (прочети отзивите за храма в Google Maps, за да добиеш представа за какви хора си имаш работа).

Залез в Lahangan Sweet.

Амлапура

Този регион по средата между Амед и Падан Бай предлага повече от няколко интересни атракции. Преди всичко препоръчвам да отидеш да видиш изгрева в Bukit Cinta (Google Maps) – гледката към оризовите полета с вулкана Агунг на заден план е много красива.

Изгрев в Bukit Cinta.

Категорично не препоръчвам обаче Tirta Gangga (Google Maps), където искат 70 000 IDR, наистина не разбирам как хората могат да го препоръчват. Буквално няма нищо за правене. Само орди туристи, които правят снимки. Не съм бил, но Taman Ujung (Google Maps) изглежда много по-интересен.

Tirta Gangga.

Накрая препоръчвам да се отбиеш в традиционното село Bugbug (Google Maps), на това място (Google Maps) има хубава уличка сред оризовите полета. От контролния пункт, където се плаща входът (Google Maps), има отлична гледка отгоре към селото. И самият Virgin Beach (Google Maps) не е никак лош.

Традиционното село Bugbug.

Как да се придвижваш в Източно Бали (Падан Бай, Кинтамани, Амед и Амлапура)

Тук, още повече отколкото в други части на Бали, смятам, че наистина си струва да имаш собствено превозно средство. Все пак Grab, Gojek и Indrive винаги са добра възможност за придвижване между отделните дестинации. Perama предлага шатъли на честни цени.

Къде да спиш в Източно Бали (Падан Бай, Кинтамани, Амед и Амлапура)

Единственото място, което наистина мога да препоръчам, е LinkeesHome Bungaya – отлично съотношение между качество и цена, а собственикът е просто прекрасен човек. Иначе този регион на острова оставя много свобода, можеш буквално да резервираш в същия ден според настроението си, дори в разгара на август никога не съм имал проблеми да намеря нещо.

Virgin Beach.

Острови Нуса (Нуса Лембонган, Нуса Ченинган и Нуса Пенида)

Това са трите острова край Санур, на югоизток от Бали. Известни са и като островите Нуса и въпреки близостта си до остров Бали (намират се само на 15 км) в продължение на много години бяха значително по-малко туристически и натоварени. Макар ситуацията напоследък да се е променила доста, според мен те все пак могат да бъдат интересна цел за онези, които търсят бягство от „хаоса“ на южно Бали.

Blue Lagoon.

И трите острова предлагат отлични възможности както за гмуркане, така и за шнорхелинг. Буквално има десетки дайв центрове – аз никога не съм се гмуркал тук, но през годините няколко приятели ми бяха препоръчали Scuba Junkie Penida и Mambo Dive Center. През сухия сезон видимостта е по-добра, но мантите и рибите луна могат да се наблюдават много често през цялата година. Аз участвах в шнорхелинг тур с хостела на Нуса Пенида и успях да видя няколко манти.

Devil’s Tears.

Нуса Лембонган и Нуса Ченинган

Островът Лембонган, най-близкият до брега на Бали, е и най-развитият, следва го Ченинган, който е свързан с Лембонган с мост, и на практика можем да говорим за „един-единствен остров“, доста компактен, който спокойно можеш да обиколиш за един ден. Честно казано, на двата острова няма кой знае какви забележителности. Според мен най-хубавият плаж е Dream Beach (Google Maps), а до него се намира и официалният достъп до Devil’s Tears (Google Maps) – участък от брега, където вълните се разбиват в скалите и създават впечатляващи пръски. Това е и хубаво място за гледане на залеза. Местните искат 25 000 IDR. Ако искаш да избегнеш плащането, можеш да минеш през Sandy Bay Beach (Google Maps). Подобно място на Нуса Ченинган ще намериш на тази точка (Google Maps), а препоръчвам и да се отбиеш до близката Blue Lagoon (Google Maps). Накрая, ако никога не си виждал мангрова гора, от Mangrove Point (Google Maps) можеш да наемеш каяк и да я разгледаш самостоятелно или да се включиш в обиколка с водач.

Mangrove Point.

Нуса Пенида

Според мен Нуса Пенида е най-красивият от трите острова и категорично най-големият, мисля, че си струва да прекараш там поне два дни. Разбира се, много зависи къде решиш да отседнеш, но с нает скутер можеш да започнеш деня с посещение на храма Goa Giri Putri (Google Maps), който, намирайки се в пещера, е наистина особен в сравнение с останалите. След това се насочи към Atuh Beach (Google Maps) и Diamond Beach (Google Maps), преди да пристигнат тълпите от еднодневни посетители от Бали. Искат 35 000 IDR за вход плюс още 5000 IDR за паркиране.

Diamond Beach.

Аз, без дори да искам, влязох оттук – Atuh Beach Free Entrance (Google Maps) – без да платя, но всъщност, както се чете в отзивите, местните, които се мотаят на паркинга, не са точно дружелюбни. Официалният вход е Diamond and Atuh car Park (Google Maps). Оттук можеш да продължиш към Thousand Islands Viewpoint (Google Maps) и Suwehan Beach (Google Maps) – последният е много хубав и поне по време на моето посещение беше практически пуст. Слизането отнема известно време, но ако търсиш малко спокойствие, определено си струва. Друга възможност е Tembeling Beach and Forest (Google Maps), но не съм бил там, така че не изказвам мнение. Препоръчвам да завършиш с хубава панорамна точка, за да приключиш деня, гледайки залеза – аз бях на Banah Cliff Point (Google Maps), пътят е доста лош, но гледката към брега е отлична; друга възможност недалеч оттам е Saren Cliff Point (Google Maps).

Suwehan Beach.

През втория ден можеш да започнеш с емблематичния Kelingking Beach (Google Maps) – и тук колкото по-рано пристигнеш, толкова по-добре; аз пристигнах практически на изгрев и наистина му се насладих. Плажът е зрелищен, макар да не е особено подходящ за плуване. Намерих стръмното спускане за много забавно, но за някои то може да е истински кошмар. За съжаление строят асансьор, така че предполагам, че навалицата може само да се влоши.

Kelingking Beach.

След като си бил на Kelingking Beach, можеш да се насочиш към Angel’s Billabong (Google Maps), където има много красив естествен басейн (при отлив), и към близкия Broken Beach (Google Maps), където естествена арка, отделяща малка лагуна от океана, създава уникален пейзаж. За съжаление и тук има страшно много хора. Ако вървиш по брега към Korawa Beach (Google Maps), можеш да видиш манти направо от скалите; във всеки случай е приятна разходка.

Angel’s Billabong.

Ако ти остане време, можеш да отидеш на Crystal Bay (Google Maps), откъдето препоръчвам да повървиш до Pandan Beach (Google Maps) или Puyung Beach (Google Maps). Тези два плажа са много по-малко препълнени. Пътеката е лесна за следване и е отбелязана дори в Organic Maps.

Crystal Bay.

Как да стигнеш до островите Нуса (Нуса Лембонган, Нуса Ченинган и Нуса Пенида)

Има няколко ежедневни връзки от пристанище Санур (Google Maps) както към Лембонган, до Mushroom Bay Beach (Google Maps), така и към Нуса Пенида, която има две пристанища на пристигане: Penida Ferry Port (Google Maps) и Buyuk Harbour (Google Maps), откъдето има и директни връзки до островите Гили.

Има и връзки между самите острови, с лодки, които курсират между Yellow Bridge Port (Google Maps) и района, откъдето тръгват шнорхелинг турове (Google Maps). Повечето от компаниите, които оперират тези спийдботове, могат да се резервират самостоятелно в 12Go.

Къде да спиш на Нуса Пенида

Хостелът, в който спах на Нуса Лембонган, изглежда е затворил, така че нямам никаква препоръка. Ако търсиш евтин и съвсем не лош хостел на Нуса Пенида, препоръчвам Hostel Bukit Sangcure. Отлична гледка, наистина любезен и отзивчив персонал (дори те вземат от пристанището) и предлагат отлични цени за шнорхелинг и спийдботове.

Pandan Beach.

ЛОМБОК

Ломбок, островът, който, гледайки картата, се намира отдясно на Бали, е по-слабо развит и все още сравнително малко посещаван от туристи, с изключение на трите малки острова на северозапад – островите Гили. Бали и Ломбок са свързани със спийдботове и фериботи практически денонощно, но ако си готов да похарчиш малко повече, си струва да обмислиш и полетите от Денпасар до международното летище на Ломбок, които, ако се резервират предварително, не са чак толкова скъпи.

Gili Air.

Забележка: Както при Бали, мисля, че си струва да обмислиш идеята да наемеш скутер, за да разгледаш Ломбок. В зависимост от маршрута ти, ако например смяташ да се върнеш на Бали, можеш да наемеш директно на Бали и да вземеш ферибота в Паданг Бай (Google Maps); можеш да провериш разписанието и да резервираш онлайн на този сайт. По времето на писане на това ръководство трябваше да имаш местна банка, за да платиш. Във всеки случай близо до пристанището има много агенции, които могат да резервират вместо теб срещу малка комисиона.

Ако пък например смяташ да продължиш пътуването си към Флорес или така или иначе не възнамеряваш да се връщаш на Бали, можеш да наемеш скутера директно на пристанището, когато пристигнеш – има фирми за наем както в Lembar (Google Maps), където пристига фериботът, така и в Bangsal (Google Maps), където пристигат спийдботовете, които минават и през островите Гили.

Острови Гили

Тази група от 3 малки острова на северозапад от Ломбок се смятат за атракция номер едно на остров Ломбок и често се посещават по време на пътуване до Бали. Не очаквай недокоснат рай, масовият туризъм е дошъл отдавна, но ако търсиш няколко дни на морето, островите не са чак толкова зле.

Gili Air.

Какво да видиш и правиш на островите Гили

Всеки остров има различна атмосфера. Основният, Гили Траванган, се смята за „острова на купоните“ и затова го посещават предимно пътешественици с раница, докато Гили Мено е най-популярният сред двойки и семейства. Златната среда е вероятно Гили Аир.

Освен прекрасните плажове, на островите няма кой знае какви големи атракции. Аз участвах в класическия шнорхелинг тур и като цяло не беше чак толкова зле, но и не беше изключителен – по-голямата част от коралния риф в близост до островите изобщо не е в добро състояние. Най-доброто, което можеш да направиш, е просто да се отпуснеш и да се насладиш на този малък кът от рая с хубава книга или напитка.

На островите няма моторни превозни средства, но предвид размерите им това изобщо не е проблем – спокойно можеш да се разхождаш пеша или евентуално да наемеш велосипед, което е най-честият избор.

Gili Meno.

Къде да спиш на островите Гили

Аз отседнах на Гили Аир, по-точно във Fantastic B“n“B, добро евтино решение на две крачки от пристанището. Любезен и отзивчив персонал.

Как да стигнеш до островите Гили

Има директни връзки със спийдбот от Buyuk Harbour (Google Maps) на Нуса Пенида, от Mushroom Bay Beach (Google Maps) на Нуса Лембонган, от пристанище Санур (Google Maps) и от Паданг Бай (Google Maps). Повечето от компаниите, които оперират тези спийдботове, могат да се резервират самостоятелно в 12Go. От островите Гили до пристанище Bangsal (Google Maps) на Ломбок има чести тръгвания през целия ден.

Gili Air.

Кута Ломбок

Да не се бърка в никакъв случай с Кута на Бали, това място в южен Ломбок е любимата морска дестинация на пътешествениците с раница. Тук има хубави плажове, но най-вече отличен сърф, а масовият туризъм все още е на път да пристигне. Още преди да стигнеш до Кута, по пътя има традиционното село на сасаците Sade (Google Maps) – не съм бил там, но може да е интересна спирка, ако никога не си виждал нещо подобно.

Какво да видиш и правиш в Кута Ломбок

Аз не карам сърф, но както току-що казах, целият район е наистина популярен сред сърфистите, така че предполагам, че вълните не са никак лоши, а и със сигурност не липсват сърф школи. Ако това те интересува, насърчавам те да направиш малко проучване. Във всеки случай ще ти стигне да стъпиш на плажа и ще ти предложат уроци по сърф.

Сърфисти на Pantai Tanjung Aan.

Плажове в Кута Ломбок

В околностите на Кута Ломбок има десетки, ако не и стотици плажове и е немислимо да се посетят всичките. По-долу изброявам любимите си измежду тези, които съм видял.

Pantai Tanjung Aan (Google Maps): това е широк залив, където условията за сърф изглежда не са лоши. Самият плаж не е нещо изключително, но е доста добре оборудван с много барове, ресторанти и шезлонги, ако това търсиш.

Nicole’s Monkey Beach (Google Maps): това е с огромна преднина любимият ми плаж, малко „отдалечен“ е и се стига само пеша, минавайки през Bukit Merese (Google Maps) или, при отлив, от плажа Tanjung Aan покрай скалите. Малкият залив е защитен, така че е идеален за плуване. Има само един бар/ресторант, който дава под наем и шезлонги, а собственикът е изключително сърдечен. Moha Beach (Google Maps), недалеч оттам, е красив особено при отлив, когато се образува естествен басейн.

Nicole’s Monkey Beach.

Pantai Selong Belanak (Google Maps): това е плажът, известен с водните биволи, които обикновено минават по залез; аз не ги видях, но плажът така или иначе е много красив. Искат 10 000 IDR за паркиране. Ако решиш да отидеш, недалеч има отличен ресторант, Warung Corner (Google Maps). Още два плажа в околността, които често се препоръчват, са Pantai Semeti (Google Maps) и Pantai Mawi (Google Maps)

Панорамни точки в Кута Ломбок

Има поне три наистина хубави панорамни точки, които предлагат отлична гледка към назъбеното крайбрежие. Bukit Seger (Google Maps) е най-близката до „центъра“. Тук искат 10 000 IDR за вход. Bukit Merese (Google Maps), вече спомената по-горе, е полуостровът, където се намира и Nicole’s Monkey Beach, така че можеш да останеш да видиш залеза, след като си прекарал следобеда на плажа. И тук, ако идваш по пътя, искат 10 000 IDR за паркиране. Накрая има Bukit Pedau (Google Maps), където, поне когато бях аз, нямаше никой, който да иска пари. Можеш да паркираш на това място (Google Maps) и да се изкачиш по пътеката.

Bukit Pedau.

Goa Bangkang и Goa Sumur

Goa Bangkang (Google Maps) и Goa Sumur Lombok (Google Maps) са две пещери на малко разстояние една от друга, точно извън Кута Ломбок. Тук през деня е възможно да се направят няколко снимки с лъчите светлина, които влизат през отворите в тавана на пещерата. Доколкото разбрах, искат 50 000 IDR за вход. Аз подминах, но някой може да ги намери за интересни.

Накрая, в Кута Ломбок често се предлага островна обиколка (island hopping) до „Secret Gilis“. Група острови близо до Lembar, които не са чак толкова тайни. Не съм бил там, така че не изказвам мнение, но може да е хубав начин да прекараш деня. На тази страница ще намериш повече информация.

Pantai Selong Belanak.

Къде да спиш в Кута Ломбок

Аз спах в Gani Homestay, който е малко извън основния туристически район, нищо особено. В околностите има много евтини гестхаузи; ако имаш скутер, районът е спокоен и малко по-евтин. Във всеки случай наистина има много възможности. Ако решиш да отседнеш в тази част или просто минаваш оттам, препоръчвам да хапнеш в Kiena Warung (Google Maps) – евтина и превъзходна храна.

Как да стигнеш до Кута Ломбок

Ако не се придвижваш със скутер, Perama предлага шатъли на честни цени. На Ломбок има мрежа от споделени таксита, които курсират между основните туристически дестинации, а всеки гестхауз може да организира трансфера. Ако пристигнеш на пристанище Lembar, бъди готов да си имаш работа с „местната мафия“, която контролира такситата.

Pantai Selong Belanak.

Екас

Екас е село на западното крайбрежие на полуострова на югоизток от Ломбок, но често се използва за обозначаване на целия регион. Не съм бил там, но е дестинация, която става все по-популярна сред пътешествениците, които искат да излязат от класическите туристически маршрути. Описаха ми го като все още див район, където пусти плажове се редуват един след друг. Екас е и много по-близо до Pink Beach (Google Maps) в сравнение с Кута Ломбок, макар че, доколкото се чете, плажът не е чак толкова розов. Тук ще намериш статия с малко повече информация (на английски).

Тетебату

Тетебату е тихо селце в южното подножие на планината Ринджани, където сред оризови полета, водопади и автентичен местен чар можеш да прекараш няколко дни на спокойствие.

Оризови полета в Тетебату.

Какво да видиш и правиш в Тетебату

Преди да видим какво да правиш в Тетебату, държа да спомена, че при желание селото може да се използва като база за изкачване до кратера на планината Ринджани. Тази пътека е много по-малко пребродена от тази, която тръгва от Сенару и Сембалун, така че ако търсиш по-малко натоварена алтернатива, определено може да е вариант. Държа обаче да уточня, че оттук може да се стигне само до кратера, а не до самия връх.

Трекинг в Тетебату

Във всички гестхаузи предлагат „трекинг турове“; честно казано, не мисля, че си струва, но ако предпочиташ нещо по-структурирано, определено са вариант. Ако пък предпочиташ самостоятелния подход, на това място (Google Maps) има хубава пътека, отбелязана и в Organic Maps. Маршрутът минава през оризовите полета и може да се комбинира с посещение на Big waterfall (Google Maps) и Tetebatu Waterfall (Google Maps), като следваш най-общо маршрута, който съм начертал тук (All Trails), и завършиш с посещение на Monkey Forest (Google Maps), където могат да се видят черни маймуни.

Необичаен транспорт в гората на маймуните.

Забележка: На Big Waterfall през сухия сезон няма вода, но въпреки това можеш да се къпеш; искат 10 000 IDR. 10 000 IDR искат и на Tetebatu Waterfall, а на Monkey Forest – 30 000 IDR. Във всеки случай има няколко странични входа, където няма кой да проверява. Аз например идвах от Ima’s Cafe & Orchard (Google Maps), което препоръчвам, и паркирах на това място (Google Maps). Тук има срутен мост, откъдето можеш да слезеш пеша и да влезеш в гората. Накрая, друг водопад, който често се препоръчва, е Air Terjun Jeruk Manis (Google Maps). Според това, което се чете, обаче „местната мафия“ те принуждава да вземеш гид на абсурдни цени. Във всеки случай прочети някои от последните отзиви, може би положението се е променило. Аз обаче предпочетох да го избегна.

Черни маймуни в гората на маймуните.

Водопадите Benang Stokel и Benang Kelambu

Benang Stokel и Benang Kelambu (Google Maps) са два прекрасни водопада, а в същия район има още два красиви: по същество четири съвсем не лоши водопада на около 40 минути от Тетебату. За съжаление и тук местната мафия е поела напълно контрола; официално входът струва 10 000 IDR, но чужденците биват пренасочвани към „информационния център“, където искат много повече, а тарифата варира и според това колко водопада смяташ да посетиш. Показаха ми „официални“ билети. Когато поисках да говоря с мениджъра и да видя някакъв официален документ за самоличност, ми казаха, че няма никой; тогава влязох, без да платя и ги игнорирах напълно. Не бяха никак доволни, но не направиха нищо; според някои отзиви обаче могат да станат агресивни.

Независимо дали ще решиш да отидеш или не и дали ще платиш или не, със сигурност не ти трябва никакъв гид – пътеката, която свързва четирите водопада, е почти винаги много ясна и във всеки случай е ясно отбелязана в Organic Maps.

Benang Kelambu.

Как да стигнеш до Тетебату

Ако не се придвижваш със скутер, на Ломбок има мрежа от споделени таксита, които курсират между основните туристически дестинации, а всеки гестхауз може да организира трансфера.

Къде да спиш в Тетебату

Tetebatu Sama Sama Bungalows е прекрасно място сред зеленина с басейн и включена закуска.

Benang Stokel.

Сембалун

Сембалун е още едно село в подножието на планината Ринджани, което предлага спиращи дъха пейзажи и идеална база за всеки, който иска да се изкачи на върха на вулкана.

Какво да видиш и правиш в Сембалун Лаванг

Bukit Selong

Bukit Selong (Google Maps) е хълм, който предлага отлична гледка към фотогеничните оризови тераси на Сембалун Лаванг. От паркинга (Google Maps) до върха са само около десет минути пеша. Особено препоръчително по залез. Внимавай с маймуните. Искат 10 000 IDR на входа. Не съм бил там, но при желание, недалеч оттам има възстановка на малко традиционно селище (Google Maps).

Bukit Selong.

Pergasingan Hill

Pergasingan Hill (Google Maps) предлага фантастични гледки както към долината, осеяна с оризища, така и към внушителната планина Ринджани. Можеш да паркираш директно в началото на пътеката на това място (Google Maps). GPS трасето ще намериш на тази страница (All Trails). Пътеката не е особено дълга, но е доста стръмна и не те оставя нито за миг; с бърз ход ми трябваше около час, за да стигна до зоната, където хората къмпингуват. Изкачих се рано, за да видя изгрева от върха (което препоръчвам!), така че нямаше никой да събира пари на входа, но доколкото разбрах, обикновено искат 10 000 IDR от местните и 25 000 IDR от чужденците. Отлична гледка.

Гледка от Pergasingan Hill.

Планината Ринджани от Сембалун Лаванг

Пътеката, която се изкачва към планината Ринджани от Сембалун, е категорично най-краткият вариант за всеки, който иска да стигне до самия връх на вулкана. Тук ще намериш карта с трите пътеки, които се изкачват по северния склон на вулкана от Сембалун, Торен и Сенару, която се надявам да изясни какво имам предвид.

Преходът до върха обикновено се извършва за два дни: през първия ден се изкачваш до кратера, където нощуваш в палатка, а през втория ден на изгрев се изкачваш до самия връх и след това слизаш до Сембалун Лаванг.

След дълго пазарене с Bukit Senaru Homestay платих 1,4 милиона всичко включено (включително транспорта до и от Сенару, където отидох да се срещна с приятел, който идваше от островите Гили); разбира се, можеш да организираш всичко директно в Сембалун Лаванг. Това е прекрасен преход, който предлага спиращи дъха пейзажи, но в никакъв случай не бива да се взема на лека ръка – макар и за два дни, говорим все пак за около 2800 метра общо денивелация, като върхът е на 3726 метра (All Trails). Това в никакъв случай не е разходка!

Освен това участъкът от кратера до върха на вулкана често е изложен на силни ветрове, а и хлъзгавият терен, съставен от вулканична пепел и камънак, не помага. Друг аспект, който за съжаление трябва да се отбележи, е плачевното състояние на пътеката и на зоната за къмпинг – количеството боклук, тоалетна хартия и човешки изпражнения е плачевно.

Ринджани от Pergasingan Hill.

Къде да спиш в Сембалун Лаванг

Аз спах в Tresno Sembalun Rinjani, един от най-евтините варианти. Стаите не са нищо особено, със сигурност има и по-добри, но за една нощ става повече от добре. Персоналът е наистина сърдечен.

Как да стигнеш до Сембалун Лаванг

Ако не се придвижваш със скутер, на Ломбок има и мрежа от споделени таксита, които курсират между основните туристически дестинации, а всеки гестхауз може да организира трансфера.

Полета на Сембалун Лаванг.

Сенару

Както споменах, Сенару е още едно село, използвано като база за организиране на изкачването на вулкана Ринджани, особено за онези, които искат да стигнат само до кратера, а не до самия връх. В същото време е отлично място, където да прекараш няколко дни на релакс, изследвайки водопадите в околността.

Какво да видиш и правиш в Сенару

Сенару няма много за предлагане, препоръчвам само да видиш водопадите и да организираш трекинга до планината Ринджани. Ако обаче имаш още време, можеш да посетиш традиционното селище (Google Maps) и кафените плантации, където има панорамна точка към водопада Tiu Kelep (Google Maps).

Кратерът на планината Ринджани.

Водопади в Сенару

На малко разстояние от селото има два прекрасни водопада, които определено си струва да посетиш: Sendang Gile (Google Maps) и Tiu Kelep (Google Maps). Има два входа: Gate 2 (Google Maps) и Gate 1 (Google Maps), всеки е равен на другия – избери според това къде си отседнал. Входът струва 20 000 IDR.

Разбира се, питат те дали искаш гид, но той изобщо не е необходим. Пътеката е лесна за следване и е отбелязана в Organic Maps. Ако е възможно, опитай се да посетиш водопадите рано сутрин, особено през уикенда, когато има много местен туризъм.

Tiu Kelep.

Планината Ринджани от Сенару

Както казах по-горе, Сембалун е идеалната отправна точка за онези, които искат да стигнат до самия връх на вулкана, докато Сенару е най-популярният избор за онези, които искат да стигнат само до кратера. За яснота отново предлагам картата с трите пътеки, които се изкачват по северния склон на вулкана.

Преходът, който обикновено се предлага от Сенару, се извършва за три дни и две нощи: през първия ден се изкачваш до кратера, където нощуваш, на следващия ден, който иска, може да се качи на върха Mount Sangkareang, или „Second Summit“, за да види изгрева, и след това се слиза до езерото, където се прекарва втората нощ близо до топлите извори (Google Maps). През третия ден се слиза по пътеката, която води към Торен. Макар и по-малко взискателен от изкачването до самия връх, говорим все пак за преход, който в никакъв случай не бива да се взема на лека ръка. Само през първия ден се изкачват около 2000 метра денивелация.

Базов лагер за изкачването до върха.

Друга интересна възможност, предлагана в Сенару за всеки, който няма много време или просто няма желание да къмпингува, е еднодневната обиколка: тоест да започнеш изкачването посред нощ, за да стигнеш до кратера и да видиш изгрева, и след това да слезеш отново в Сенару, като на практика извървиш пътеката, описана на тази страница (All Trails). Говорих с един младеж, който за тази възможност беше платил само 500 000 IDR на Bukit Senaru Homestay.

Накрая, това са най-популярните маршрути, но буквално можеш да си съставиш маршрута, който предпочиташ; има хора, които правят „голямата обиколка“, като се качват на върха от Сембалун и след това слизат от Сенару през топлите извори или обратното. На практика, много възможности за всеки вкус.

Върхът на планината Ринджани.

Къде да спиш в Сенару

Както споменах, аз спах в Bukit Senaru Homestay, скромна стая, но съвсем не лоша. Турове до Ринджани се предлагат на много конкурентни цени.

Как да стигнеш до Сенару

Ако си на островите Гили, след като стигнеш до пристанище Bangsal (Google Maps), обикновено би трябвало да успееш да намериш споделено такси или може би дори някой микробус до Сенару, но се приготви за тежко пазарене; вероятно е по-добре да организираш трансфера чрез гестхауза. Като алтернатива можеш да наемеш скутер, с който да обикаляш Ломбок и който да върнеш, когато се връщаш на Бали или преди да вземеш лодката към Флорес. От всяка друга дестинация мисля, че е удобно да си резервираш прословутите споделени таксита.

Кратерът на Ринджани.

Сенггиги

Сенггиги е името на района на север от Матарам, който включва и едноименното село. Това е най-комерсиалният и развит район на Ломбок, с множество хотели и ресторанти, пълни със западни туристи. Въпреки това все пак сме на Ломбок, така че атмосферата като цяло е спокойна.

Какво да видиш и правиш в Сенггиги

Честно казано, не намерих Сенггиги за особено вълнуваща дестинация. Освен да прекараш няколко дни на релакс на плажа, няма много какво да се прави. Senggigi Beach (Google Maps) е основният плаж, нищо особено, но и не чак толкова лош. Във всеки случай моят съвет е да се насочиш към плажовете на север, като Nipah Beach (Google Maps) и Pantai Pandanan (Google Maps); освен това крайбрежният път предлага повече от няколко интересни гледки, като тази от Malimbu Hill (Google Maps).

Senggigi Beach.

Къде да спиш в Сенггиги

Аз прекарах една нощ в Mugeni Homestay, отлично съотношение между качество и цена.

Как да стигнеш до Сенггиги

Ако не се придвижваш със скутер, на Ломбок има мрежа от споделени таксита, които курсират между основните туристически дестинации, а всеки гестхауз може да организира трансфера.

Залез на Senggigi Beach.

СУМБАВА

Сумбава определено е остров с малко туристи. Повечето пътешественици минават директно от Ломбок до Флорес, за да посетят известния национален парк Комодо. Разчитах да разгледам острова през 2023 г., но за съжаление се наложи да променя маршрута си в движение, така че, въпреки че бях направил доста проучвания и като цяло ми се струваше, че островът има повече от няколко интересни дестинации, не мога да говоря от личен опит. Все пак, ако търсиш дестинация, която е все още далеч от масовия туризъм, и имаш време, съм сигурен, че стигането до Флорес по суша през Сумбава може да бъде хубаво преживяване. Travelfish има ръководство на своя сайт. Тук ще намериш още едно ръководство, макар и не много подробно.

ФЛОРЕС

За много пътешественици Флорес е синоним на Комодо: известният национален парк, дом на комодския варан и на някои от най-добрите места за гмуркане в света, истински рай на земята. Островът обаче има много повече за предлагане. Седмиците, прекарани в прекосяване на Флорес със скутер от Лабуан Баджо до Маумере, са едни от най-хубавите във всичките ми пътувания. Остров, който тепърва предстои да се открие, все още далеч от масовия туризъм, но същевременно с достатъчно ниво на туризъм, за да има места за настаняване и инфраструктура.

Елен на Комодо.

Лабуан Баджо

Лабуан Баджо не е нищо повече от пристанищния град, който служи като кръстопът за всеки, който иска да разгледа националния парк Комодо. Оттук могат да се организират всички възможни и невъзможни турове.

Какво да видиш и правиш в Лабуан Баджо

Както споменах, Лабуан Баджо сам по себе си няма много за предлагане, но ако имаш няколко часа, можеш да посетиш Rangko Cave (Google Maps), известна със своя естествен басейн със солена вода, осветен от прекрасна игра на светлини, когато слънцето влиза през отвора ѝ в ранния следобед. За целта трябва да вземеш лодка от това място (Google Maps), което се намира на около половин час от Лабуан Баджо. Искат 100 000–200 000 IDR в зависимост от това колко си добър в пазаренето и от броя на хората, плюс още 50 000 IDR за влизане в пещерата.

Национален парк Комодо.

Национален парк Комодо

Много пътешественици решават да разгледат парка, като направят тура с лодка от Ломбок до Лабуан Баджо или обратно. Турът се предлага от няколко компании, но програмата е доста стандартна и се развива в продължение на четири дни и три нощи. Аз направих пътуването с Kareem the Explorer в „Deck class“ и макар да не може да се нарече комфортно, като цяло нямам от какво да се оплаквам. Има обаче няколко компании, които по същество предлагат същия вид пътуване, като: Wanua Adventure, Green Rinjani и Travel Wise.

Pink Beach.

Подробната програма, която няма да повтарям тук, ще намериш на различните линкове, но по същество първите два дни на лодката не са нищо особено: кратка спирка на Pulau Kenawa (Google Maps) през първия ден, китовите акули сутринта на втория ден (хранят ги и лично го намерих за много тъжно, дори не влязох във водата) и след това само много плаване, което, ако имаш лошия късмет да попаднеш на бурно море, може да се окаже истинско мъчение. Двата дни в рамките на националния парк пък бяха прекрасни – ходихме да видим комодските варани (Google Maps), Pink beach (Google Maps), няколко спирки за шнорхелинг и залез на емблематичния Pulau Padar (Google Maps).

Залез на Pulau Padar.

Като алтернатива можеш просто да вземеш самолет до Лабуан Баджо и да организираш тур с лодка от един или повече дни директно оттам. Ако турът от Ломбок е станал толкова популярен сред пътешествениците, мисля, че се дължи най-вече на въпрос на бюджет. Всъщност турът с лодка струва малко повече от самия полет от Ломбок до Лабуан Баджо, а ако пътуваш в обратната посока (Лабуан Баджо – Ломбок), може да похарчиш още по-малко, тъй като в тази посока има много по-малко търсене. Лодките, по силата на обстоятелствата, така или иначе трябва да се върнат, така че са готови да предложат значителни отстъпки.

Комодски варан.

Накрая, ако имаш сертификат, горещо препоръчвам да направиш поне един ден гмуркане в парка – говорим наистина за едно от най-добрите места в света. Аз направих три fun dives с Uber Scuba Komodo (Google Maps) и останах наистина доволен – любезен и подготвен персонал, много удобна лодка и отлична храна. Освен това приемат плащания с Wise, което е наистина удобно. Ако още не си регистриран, като използваш този линк, първият превод до 500 € е напълно безплатен. Други дайв центрове, които често се препоръчват, са Wet Frog Divers (Google Maps) и Divers Paradise Komodo (Google Maps). Ако пък търсиш евтин liveaboard, близък мой приятел ми препоръча Wunderpus Liveaboard.

Къде да спиш в Лабуан Баджо

Аз спах в Bajo Nature Backpackers, отличен хостел с добро местоположение и много любезен персонал. Препоръчвам.

Как да стигнеш до Лабуан Баджо

99% от пътешествениците стигат до Лабуан Баджо по море, като правят тура от Ломбок, или със самолет от Бали (има ежедневни полети). Можеш да обмислиш и идеята да вземеш самолет до Маумере и да пътуваш „наобратно“, като прекосиш Флорес по суша и след това вземеш тура с лодка към Ломбок. От и до Лабуан Баджо има фериботни връзки към остров Сулавеси.

Плуване с китови акули.

Как да се придвижваш на Флорес

Още преди да разгледаме различните забележителности на Флорес, мисля, че си струва да кажа две думи за това как да се придвижваш по острова по класическия маршрут от Лабуан Баджо до Маумере и обратно.

Флорес със скутер/мотор

Това е вариантът, който избрах и който препоръчвам на всеки, който иска максимална степен на свобода и щипка приключение. „Trans-Flores Highway“ е модернизирана напоследък и затова е в отлично състояние, освен това на острова няма много трафик, така че като цяло е доста приятен път. Второстепенните пътища обаче често са в ужасно състояние. Нищо невъзможно, но определено е препоръчително да имаш минимален опит с двуколесни превозни средства. Ако решиш да избереш това решение, доколкото знам, има само два варианта да наемеш скутера в Лабуан Баджо и да го върнеш в Маумере или обратно.

По-евтиният вариант е този, предлаган от Мариан, когото можеш да намериш в Divers Paradise Komodo (Google Maps) в Лабуан Баджо и който работи с Lena House (Google Maps) точно извън Маумере. Когато бях там, искаха 100 000 IDR на ден, 400 000 IDR депозит и още 400 000 IDR при връщането на скутера. Ако пътуваш с тежък багаж, можеш да организираш транспорт на част от него. По-скъпият вариант е този, предлаган от Motor Adventure Bali (Google Maps); офисът им в Маумере се намира тук (Google Maps). Аз трябваше да наема от тях, защото Мариан нямаше свободни скутери. Препоръчвам ти да погледнеш официалния сайт за актуални цени, но са значително по-скъпи. Също така е вярно, че скутерите/моторите са в по-добро състояние, можеш да направиш застраховка, приемат плащания с карта и т.н. и т.н. На практика съвсем различен вид услуга.

Вулканът Inerie.

Частен шофьор на Флорес

Малко като на Суматра, значителен брой пътешественици, особено семейства или групи, решават просто да си вземат частен шофьор. Това със сигурност е удобен вариант, но и категорично най-скъпият – очаквай да платиш поне 30–40 € на ден плюс горивото. Гестхаузите обикновено могат да предоставят повече от няколко контакта.

Обществен транспорт на Флорес

Последният вариант е комбинация от обществен транспорт и споделени таксита. Почти със сигурност, за да посетиш различните места за разглеждане или да се включиш в някой тур, така или иначе ще трябва да наемеш скутер на място, но за дългите пътувания общественият транспорт е без съмнение добър вариант. Има класическите местни микробуси, често претъпкани, и споделени таксита, но и често препоръчваните миниавтобуси на Gunung Mas, които можеш да резервираш през WhatsApp. Във всеки случай всеки гестхауз може да ти помогне с резервацията, да ти покаже къде е спирката, а в някои случаи и да изпрати някого да те вземе.

Wae Rebo.

Wae Rebo

Wae Rebo (Google Maps) е най-известното традиционно селище на острова, ако не и на целия архипелаг. На над хиляда метра надморска височина, заобиколено от долини и гори, туристическата част на селото с емблематичните традиционни къщи е безспорно впечатляваща. Според мен обаче то е загубило голяма част от автентичността си, превръщайки се на практика в търговска атракция, но все пак се наемам да препоръчам посещението му. Пристигнах преди обяд и можах да му се насладя на спокойствие: играх волейбол с местните, разговарях и правих други неща. Следобед обаче започнаха да идват големи тълпи, а вечерта изглеждаше, че има повече туристи, отколкото жители. Или поне такова беше моето впечатление. Накратко, посети го с подходящи очаквания.

За да стигнеш до него, трябва да вървиш малко под два часа по добре очертана и поддържана пътека, която започва на това място (Google Maps); изобщо не ти трябва гид (All Trails). Аз останах да спя – искат 350 000 IDR, включително вечеря и закуска; ако просто искаш да посетиш селото и да слезеш в рамките на деня, струва ми се, че искат 50 000 IDR.

От селото в подножието на Wae Rebo при желание могат да се организират екскурзии до близкия Mules Island (Google Maps). Аз обаче не съм ги посещавал.

Wae Rebo.

Къде да спиш във Wae Rebo

Аз тръгнах в късния следобед от Лабуан Баджо, така че в крайна сметка прекарах една нощ в Parle Zo Cottage (Google Maps) и се изкачих до Wae Rebo на следващата сутрин. Често препоръчван вариант е Wae Rebo Lodge (Google Maps).

Как да стигнеш до Wae Rebo

Ако идваш от Лабуан Баджо със скутер, освен ако нещата не са се променили напоследък, знай, че крайбрежният път е в много лошо състояние. Доколкото знам, няма обществен транспорт, който да стига до тези места, но тъй като е сравнително близо до Лабуан Баджо, е възможно да се присъединиш към организиран тур или просто да намериш някого, с когото да споделиш такси.

Wae Rebo.

Рутенг

Още преди да стигнеш до Рутенг, при желание има Todo (Google Maps), още едно традиционно селище, което можеш да посетиш. Не съм бил там, но във всеки случай тук искат 100 000 IDR и според отзивите повече от един го намират за неособено автентично.

Оризови полета в Рутенг.

Какво да видиш и правиш в Рутенг

Връщайки се към самия Рутенг, в града няма много за гледане; единствената истинска атракция е традиционното селище Ruteng Puu (Google Maps), което обаче има много лоши отзиви, освен това аз идвах от Wae Rebo, така че предпочетох да го избегна. Достатъчно е обаче да излезеш за малко от центъра, за да се насладиш на впечатляващи панорами. Sun Rice Homestay организира всяка сутрин преход през оризищата, за да видиш изгрева, но при желание можеш просто да спреш край пътя (Google Maps) (Google Maps).

Изгрев със Sun Rice Homestay.

Можеш да прекараш един ден, изследвайки околностите на Рутенг; пътищата много често не са сред най-добрите, но не са и чак толкова лоши. Можеш да започнеш с Hobbit cave или Liang Bua (Google Maps), където е открит Homo floresiensis, наречен „хобит“ заради ниския си ръст – изчезнал вид хоминид, живял преди около 100 000–50 000 години, който се отличава с малките си размери (около 1 метър височина). Встрани от пещерата има малък музей (Google Maps). Честно казано, няма много за гледане, но входът струва само 20 000 IDR. Оттук можеш да продължиш към водопада Air Terjun Pangkadari (Google Maps); не съм бил там, тъй като пътят изглежда наистина в лошо състояние, а след като стигнеш, трябва непременно да вземеш гид, защото пътеката не е отбелязана никъде и трябва да вървиш около час.

Hobbit cave.

Аз пък отидох до водопада Air Terjun Tengkulese (Google Maps), за който трябва да паркираш на това място (Google Maps); това пък е отбивката, която води към паркинга (Google Maps). Водопадът е много красив, искат 10 000 IDR за паркиране и ти предлагат гид. Аз отказах и не правиха проблеми. Пътеката е лесна за следване, водопадът е много красив и поне по време на моето посещение имаше само местни деца.

Air Terjun Tengkulese.

Накрая препоръчвам да посетиш оризищата Lingko Spider Web (Google Maps), които, както подсказва името, погледнати отгоре, имат формата на паяжина. Това се дължи на традиционен метод на разделяне, поддържан от жителите на селото. Аз се задоволих да пусна дрона от един страничен път, но при желание има панорамна точка (Google Maps), където местните искат 20 000 IDR.

Накрая държа да подчертая, че дори да се придвижваш с обществен транспорт, можеш все пак да решиш да наемеш скутер в Рутенг, за да успееш да посетиш Wae Rebo, както направиха няколко момчета, с които се запознах в гестхауза.

Lingko Spider Web.

Къде да спиш в Рутенг

Както споменах, аз спах в Sun Rice Homestay, собственикът и семейството му са невероятно любезни и отзивчиви хора. Закуската е включена, а вечер се вечеря всички заедно на много честна цена. Горещо препоръчвам. Chacha Homestay & Dormitory е друг вариант, който често се препоръчва сред пътешествениците, дори само за да хапнеш в ресторанта.

Как да стигнеш до Рутенг

Ако нямаш собствено превозно средство, Рутенг е една от дестинациите, обслужвани от миниавтобусите на Gunung Mas.

Lingko Spider Web.

Баджава

Още преди да стигнеш до Баджава, често се препоръчва Danau Ranamese или езерото Ранамесе (Google Maps), но собственикът на гестхауза ми каза, че изобщо не си струва, тъй като искат 100 000 IDR от чужденците, така че подминах. Други две популярни спирки са Cepi Watu Beach (Google Maps) и Liang Bala Beach (Google Maps); аз нямах желание да ходя на плаж, а освен това отзивите говорят за много боклук, така че и в този случай подминах.

Изгрев от върха на вулкана Inerie.

Какво да видиш и правиш в Баджава

В града няма много какво да се прави. Всъщност Баджава е малко като Рутенг: просто отлична база за разглеждане на околностите.

Традиционни селища

В околностите на Баджава има няколко традиционни селища на етническата група нгада; най-известното е Bena (Google Maps), което изглежда е основано преди повече от хиляда години. Тук, за разлика от други традиционни селища, хората наистина живеят, така че мисля, че предлага малко по-автентично преживяване. Входът струва 25 000 IDR. После можеш да продължиш към Gurusina (Google Maps); то е на практика празно и затова има малко странна атмосфера, на входа искат дарение. Оттук можеш да се изкачиш до Tololela (Google Maps); пътят е наистина в много лошо състояние и тъй като нямах желание да вървя, в един момент просто се обърнах, без да го посетя.

Селището Bena.

Панорамни точки

Има десетки панорамни точки, откъдето можеш да се любуваш на вулкана Inerie. До Wolobobo Viewpoint (Google Maps) може да се стигне с кола/скутер, така че е особено популярен, най-вече по залез. Manulalo Panorama (Google Maps) се намира в самия бар/ресторант и мисля, че е перфектното място, където да спреш да хапнеш нещо, след като си посетил традиционните селища и топлите извори.

Накрая препоръчвам Bukit Avatar Langa (Google Maps), до който се стига в края на кратка пътека (на места открита), започваща от паркинга на това място (Google Maps). Искат 20 000 IDR за вход.

Wolobobo Viewpoint.

Вулканът Inerie

Заради лошото време трябваше да отлагам изкачването няколко пъти, но изкачването на върха на вулкана Inerie на изгрев вече се беше превърнало във въпрос на принцип, дотолкова че след няколко дни в Риунг се върнах в Баджава единствено за това и си струваше напълно!

Отличен преход, с хубава панорама на 360 градуса от върха. Изобщо не ти трябва гид, можеш просто да оставиш скутера в началото на пътеката на това място (Google Maps) и да следваш GPS трасето (All Trails). Във всеки случай, с изключение на началната част, която минава през двора на няколко къщи, и на някои места, където има повече следи, дори посред нощ пътеката не е чак толкова трудна за следване. Ако така се чувстваш по-спокоен, винаги можеш да вземеш гид – всеки гестхауз може да ти даде някой контакт или дори просто да организира транспорта, в случай че нямаш скутер.

Изгрев от върха.

Топли извори

След като си се изкачил на изгрев до върха на вулкана, можеш да се насладиш на няколко часа релакс в топлите извори Manalage (Google Maps). Намират се при сливането на два потока, единият с топла, а другият със студена вода, така че температурата никога не е постоянна – наистина уникално и много естествено преживяване. Разбира се, препоръчвам да ги посетиш, дори ако решиш да не се качваш на върха на вулкана. Входът струва 20 000 IDR. По посока на Риунг има други топли извори, Soa Mengeruda (Google Maps); съоръжението е виждало и по-добри времена, но различните басейни не са никак лоши. Все пак, тъй като се намират на значително по-ниска надморска височина в сравнение с Баджава, освен ако денят не е лош, препоръчвам да избягваш средата на деня, защото термалните води в жегата изобщо не са приятни. Входът струва 20 000 IDR.

Топли извори Manalage.

Накрая бях и на Air Terjun Ogi (Google Maps); водопадът сам по себе си не е лош, но не може да се плува, а в основата му има малък язовир, който малко разваля атмосферата, определено не е задължителен.

Къде да спиш в Баджава

По време на двата ми престоя в Баджава спах в цели три различни гестхауза: Cinnamon Guest House, Marselino Bacpacker’s Room и Kristian Homestay. Като цяло бих препоръчал и трите. Добро съотношение между качество и цена.

Как да стигнеш до Баджава

Ако нямаш собствено превозно средство, Баджава е една от дестинациите, обслужвани от миниавтобусите на Gunung Mas.

Топли извори Soa Mengeruda.

Риунг

Риунг е дестинация, която често се пропуска по време на пътуване до Флорес. Всъщност повечето пътешественици минават директно от Баджава до Мони, но ако имаш време, мисля, че определено си струва да прекараш там два-три дни.

Основната причина да дойдеш в Риунг е да посетиш 17 Islands National Park (Google Maps); както подсказва името, това е национален парк, състоящ се от седемнадесет острова. Туровете с лодка са доста стандартни, но при желание можеш да организираш частен тур и да правиш горе-долу каквото искаш.

Nunsa Bampa.

В моя случай ходихме да видим колонията от плодоядни прилепи (Google Maps), шнорхелинг и обяд на Nunsa Bampa (Google Maps), още шнорхелинг и накрая Nunsa Rutong (Google Maps), където можеш да се качиш на панорамната точка на върха или просто да прекараш време на плажа. Всичко много красиво и наистина малко хора наоколо. Всички гестхаузи работят с някой капитан и могат да организират тура; като алтернатива можеш да отидеш директно на пристанището или да пратиш съобщение в WhatsApp на различните „агенции“, които намираш отбелязани в Google Maps близо до кея, като ADAM BOAT RIUNG (Google Maps), Darno Boat Trip (Google Maps) и т.н. и т.н. Аз платих чрез гестхауза 300 000 IDR всичко включено.

Накрая, точно извън Риунг, при Watu Mitong Riung (Google Maps) има хубава панорамна точка, до която се стига в края на кратка пътека.

Панорамна точка.

Къде да спиш в Риунг

Аз прекарах няколко нощи в Riung Guesthouse. Не че имах голям избор, тъй като резервирах само два-три дни по-рано и в разгара на август, беше единствената със свободни места. Във всеки случай останах доволен, много приятно настаняване, любезен и отзивчив персонал.

Как да стигнеш до Риунг

Доколкото знам, няма никаква форма на обществен транспорт от Риунг до Баджава. Пътешествениците без превозно средство, с които говорих, бяха пристигнали всички със споделено такси, организирано от техния гестхауз. Ако пък имаш скутер, пътят, който свързва директно Риунг с Баджава, на места е в лошо състояние, дотолкова че някои не го препоръчват; лично аз не го намерих чак толкова ужасен и, както споменах по-рано, минах по него дори два пъти, за да се върна в Баджава и да се кача на върха на Inerie, вместо да поема по крайбрежния път към Енде.

Плодоядни прилепи.

Енде

Енде е вторият по големина град на Флорес, няма какво да предложи, но е добра спирка, ако по някаква причина искаш да прекъснеш пътуването от Риунг до Мони. Освен това оттук тръгва фериботът директно до Сумба и има въздушни връзки до Лабуан Баджо и до Купанг на Тимор.

Възможна спирка точно извън града е Pantai Batu Biru (Google Maps), което се превежда като „Плаж на сините камъни“. За съжаление тези камъни вече са напълно премахнати от плажа, за да бъдат продавани, и дори само минавайки по пътя, можеш да видиш безкрайни купчини за продан.

Къде да спиш в Енде

Аз прекарах една нощ в Apollo Capsule Hotel, за да прекъсна пътуването към Мони, и след това още една нощ, преди да вземя ферибота към Сумба. Класически капсулен хотел, чист и евтин. Препоръчвам.

17 Islands National Park.

Мони

Мони е малко село по протежение на Trans-Flores Highway, в подножието на вулкана Келимуту.

Какво да видиш и правиш в Мони

Национален парк Келимуту

Националният парк Келимуту е без съмнение атракция номер едно в Мони. Трите кратерни езера на върха на вулкана предлагат меко казано впечатляваща панорама. За съжаление в парка няма много друго за правене. От паркинга има само една кратка пътека, която води до няколко панорамни точки, но наистина става дума за гледка, спираща дъха, която определено си струва да видиш.

Паркът отваря рано сутрин, така че има възможност да видиш изгрева от върха; разбира се, ако имаш превозно средство, можеш просто да караш, пътят е в отлично състояние, а като алтернатива можеш да се присъединиш към „тур с водач“, който обикновено включва само транспорта. Най-хубавата панорамна точка, откъдето се виждат и трите езера, се намира тук (Google Maps), където на практика завършва пътеката, отбелязана и в Organic Maps.

Изгрев от върха.

След като видях изгрева, аз се върнах там и следобед (достатъчно е да запазиш билета) и поне в делничен ден практически нямаше никого. Цветът на езерата се променя през деня в зависимост от светлината, така че може да е интересно да се върнеш.

Входът за националния парк струва 150 000 IDR през седмицата и 225 000 IDR през уикенда. Официалният вход се намира на това място по пътя (Google Maps), който се изкачва към вулкана. Казаха ми, че ако стигнеш с кола до село Pemo, на това място (Google Maps) има пътека, отбелязана и в Organic Maps, която се изкачва към вулкана и на практика ти спестява входната такса за парка.

Национален парк Келимуту.

Топли извори

В околностите на Мони има поне няколко топли извора. При Air Panas Liasembe (Google Maps) са построили изкуствени вани, които местните използват като обществена баня, за да се къпят и така нататък; хигиената оставя много да се желае, но ако търсиш много „местно“ преживяване, отбий се вечер – аз бях буквално единственият чужденец.

Ако искаш по-естествено преживяване, препоръчвам Kolorongo Hot Spring (Google Maps), извори наистина насред оризовите полета; за съжаление малкият естествен басейн не е много дълбок, но обстановката е много приятна.

Водопади

Air Terjun Murundao (Google Maps) се намира в самия „център“, искат 5000 IDR. Нищо особено, но и не чак толкова лошо за освежаващо къпане. Air Terjun Murukeba (Google Maps) според мен е много по-красив, тук не може да се плува, но обстановката е много впечатляваща, освен това по време на моето посещение нямаше буквално никого. Пътеката започва на това място (Google Maps) край пътя, откъдето трябва да се върви нагоре по напоителния канал. Не винаги е ясна, но е отбелязана в Organic Maps, така че не би трябвало да имаш проблеми. Недалеч има и фумароли (Google Maps).

Air Terjun Murukeba.

Къде да спиш в Мони

Аз прекарах няколко нощи в Moni Mahalika, много просторни стаи и достатъчно далеч от пътя, за да не се чува шумът от трафика. (Актуализация 2026 г.: Moni Mahalika е затворил. Подобна алтернатива е Farila Lodge.) Препоръчвам.

Как да стигнеш до Мони

Ако нямаш собствено превозно средство, тъй като се намира по Trans-Flores Highway, Мони би трябвало да се обслужва от миниавтобусите на Gunung Mas. Ако идваш от Баджава, може да се наложи да смениш автобуса в Енде.

Фумароли близо до водопада.

Koka Beach

Koka Beach или Pantai Koka (Google Maps) е много хубав плаж, разположен приблизително по средата между Мони и Маумере. Той е сравнително популярна спирка за организираните турове, които обикновено правят тук обедна почивка и прекарват няколко часа, преди да продължат към една от двете дестинации. Ако разполагаш с време и търсиш място, където да си починеш няколко дни, според мен си струва да останеш по-дълго.

Плажът е особено приятен вечер или сутрин, когато няма еднодневни посетители, които така или иначе в тази част на Индонезия никога не са твърде много. С изключение може би на уикендите, когато местният туризъм може да се усети.

Koka Beach.

Къде да спиш в Koka Beach

Аз спах направо на плажа, в Koka Beach Homestay by Blasius Woda (Google Maps). Бунгалата са много семпли, но пък не са чак толкова лоши. Семейната двойка, която управлява и ресторанта на плажа, е наистина сърдечна, а храната е превъзходна.

Как да стигнеш до Koka Beach

Ако нямаш собствен превоз, можеш да помолиш да те оставят край Trans-Flores Highway и после да вземеш мототакси или просто да вървиш пеша, тъй като са по-малко от 2 км.

Край Trans-Flores Highway.

Маумере

Маумере е най-големият град на острова. Честно казано, не е особено интересна дестинация, но тук има летище с няколко ежедневни полета до Бали и не само. Затова е добра отправна или крайна точка за маршрут из Флорес.

Иначе градът със сигурност не е кой знае колко интересен, така че не препоръчвам да оставаш дълго тук. Все пак в района има няколко забележителности, които можеш да обмислиш да посетиш. Не съм бил, но еднодневната екскурзия до островите Pulau Koja Doi (Google Maps), Pulau Pangabatang (Google Maps) и Pulau Babi (Google Maps) изглежда сравнително популярна, а, както изглежда, шнорхелингът там съвсем не е лош. Изглежда, че всички гестхауси предлагат тура.

Ако решиш да останеш в района за повече от няколко дни, вероятно е по-добре да отседнеш в околностите на Hitokalak, където има няколко хубави гестхауса на две крачки от плажа, като Lena House и Sunset Cottages, но и центрове за гмуркане като Santai Divers Maumere и HAPPY DIVE RETREAT. Можеш също да организираш поход до Mount Egon (Google Maps).

Къде да спиш в Маумере

Аз спах в Guest House Dorm Floressa, нищо особено, но ако търсиш нещо евтино за една нощ, става повече от добре. Както казах преди малко, ако искаш да останеш няколко дни, според мен е за предпочитане да отседнеш източно от града, тоест в Lena House или Sunset Cottages.

Как да стигнеш до Маумере

Както споменах, Маумере има летище с няколко ежедневни полета до Лабуан Баджо, Бали и Купанг на Тимор. Има и директни автобуси и споделени таксита, които стигат поне до Bajawa. Аз например, за да се върна в Енде и да хвана ферибота към Сумба, си резервирах споделено такси чрез гестхауса.

Национален парк 17 Islands.

СУМБА

Сумба, островът на юг от Флорес, е една от най-малко туристическите дестинации, които съм посещавал по време на пътуванията си. Ако наистина искаш да излезеш от класическите туристически маршрути в Индонезия и да усетиш още много див, малко познат и малко посещаван остров, Сумба може да е точно за теб.

Залез на Сумба.

Как да се придвижваш на Сумба

Преди да говорим за това какво да видиш и правиш на Сумба, според мен си струва да кажа две думи за придвижването из острова, тъй като общественият транспорт, освен няколкото връзки между основните градове, не е вариант.

Сумба със скутер/мотор

Освен ако не решиш да наемеш личен шофьор, рано или късно ще се наложи да наемеш скутер, за да разгледаш острова. Аз направих така и го препоръчвам на всеки, който иска максимална свобода и малко приключение: раздели острова на три части – източна, централна и западна. За всяка част от острова наеми скутер, направи своите обиколки, върни скутера и после се придвижи на изток/запад с обществения транспорт. Трите идеални отправни точки, откъдето да наемеш скутер, са съответно Waingapu, Waikabubak и Tambolaka.

Главните пътища са се подобрили доста през последните години и общо взето са в добро състояние, освен това по острова има съвсем малко трафик, така че карането е доста приятно. Второстепенните пътища, напротив, често са разбити, както и много от подходите към водопади и различни плажове. Нищо невъзможно, но определено е препоръчително да имаш поне минимален опит с двуколесни превозни средства.

В Waingapu наех скутер от Muruhumba Trans (Instagram), на страницата им ще намериш номера за WhatsApp. Младата двойка, с която си имах работа, не само говори отличен английски, но и е изключително услужлива с препоръки и наистина много мила. Доставиха ми скутера направо в хотела, а после дойдоха да го вземат без допълнителни разходи. Платих 150 000 IDR на ден за чисто нов Yamaha Fazzio.

В Waikabubak пък наех скутера направо от гестхауса, скутерът беше в окаяно състояние, но поискаха „само“ 100 000 IDR на ден, което за Сумба е добра цена.

Накрая, в Tambolaka наех скутер от Arinka Scooter Rental Sumba (Google Maps) – Honda Vario от 2015 г. в добро състояние за 200 000 IDR на ден. Пунктът за наем се намира направо пред летището, така че можеш да вземеш/върнеш скутера при пристигането/заминаването си. Можеш да се свържеш с тях директно по WhatsApp на номера, който ще намериш в Google Maps. Друга възможност е Afiv Rent car, Tour & Adventure Sumba (Google Maps), който се намира до другия пункт за наем – и те имат отлични отзиви, но с по-високи цени.

По пътищата на Сумба.

Личен шофьор на Сумба

Малко както на Суматра и Флорес, и тук повечето пътуващи, особено семействата или организираните групи, просто наемат личен шофьор. Това със сигурност е удобен и практичен вариант, но и категорично най-скъпият. Гестхаусите обикновено могат да ти дадат повече от няколко контакта, ако се интересуваш, или евентуално можеш да се свържеш директно с агенциите, споменати по-горе. Muruhumba Trans (Instagram) и Afiv Rent car, Tour & Adventure Sumba (Google Maps) със сигурност предлагат такава услуга. Като алтернатива потърси в Google Maps „Rental mobil“ и би трябвало да излязат няколко възможности. Ако ти се кара, можеш сам да наемеш кола, макар че лично аз бих си помислил два пъти.

Обществен транспорт на Сумба

Както споменах, освен връзките по главната артерия, която свързва Waingapu с Tambolaka през Waikabubak, общественият транспорт на практика липсва.

Waingapu (Източна Сумба)

Waingapu е най-големият град в източната част на острова. Оттук има ежедневни полети до Бали, а също и фериботни връзки до Енде на остров Флорес, което го прави добра точка за пристигане или заминаване. Сам по себе си Waingapu няма какво да предложи на туристите, но все пак може да се използва като база за разглеждане на околностите. Единствената истинска забележителност в града е селото Kampung Raja Prailiu (Google Maps), в което има десетки традиционни къщи и няколко мегалита.

Танцуващите дървета на Сумба

На около половин час от Waingapu, по-точно на Pantai Walakiri (Google Maps), се намират емблематичните танцуващи дървета на Сумба. Тези оформени от вятъра мангрови дървета предлагат просто неповторима гледка, особено по време на прилив, когато изглеждат сякаш плуват във водата. И самият плаж не е никак лош. Районът, където направих снимките, е малко встрани от главния плаж, по-точно бях на това място (Google Maps).

Танцуващите дървета на Сумба.

Плаж Puru Kambera, водопад Tanggedu и село Wunga

На запад от града можеш да се отбиеш на Pantai Puru Kambera (Google Maps) – много хубав и на практика безлюден плаж, а оттам да продължиш към водопада Air Terjun Tanggedu (Google Maps); по пътя има хубава панорамна точка, Savana Puru Kambera (Google Maps).

Pantai Puru Kambera.

Както и да е, водопадът съвсем не е лош и има красиви природни басейни, където можеш да се изкъпеш и да прекараш няколко часа в релакс. Входът струва 25 000 IDR. Ако имаш скутер, можеш да стигнеш с него до паркинга на самия водопад, като минеш по това, което всъщност е по-скоро пътека, отколкото път. Алтернативата е да оставиш скутера в началото на тази пътека/път и да продължиш пеша около двайсет минути или да вземеш мототакси за около 50 000 IDR.

Накрая можеш да продължиш към Kampung Adat Wunga (Google Maps), което според местната история се смята за най-старото на острова. Аз не съм бил, защото на първо място не изглежда да има много за гледане, а освен това не ми се ходеше толкова далеч.

Air Terjun Tanggedu.

Зелените хълмове на Сумба

Цялата околност на Waingapu се отличава с хълмист пейзаж, който през дъждовния сезон се оцветява в ярко зелено и създава наистина живописни гледки. Аз посетих острова в края на сухия сезон, така че условията изобщо не бяха оптимални. Бях само на Bukit Tanau (Google Maps), точно извън града. Други популярни панорамни точки са: Bukit Hiliwuku (Google Maps), Savana Merdeka (Google Maps), Bukit Wairinding (Google Maps) и Bukit Ndapayami (Google Maps). Последните две са по пътя към Tarimbang и Waikabubak, така че в зависимост от начина, по който се придвижваш, можеш да обмислиш едно малко отклонение. Съветвам те да прочетеш няколко скорошни отзива, защото пътищата към тези панорамни точки често са разбити.

Pantai Tarimbang

Плажът Tarimbang (Google Maps) е един от най-красивите, които съм виждал през живота си. Огромен залив с бял пясък, кристално чиста вода и джунгла, която стига чак до морето. Все още много далеч от масовия туризъм, това е истинска перла. Някои решават да го посетят за един ден от Waingapu, но според мен наистина си струва да прекараш там поне една нощ, и защото все пак става дума за над два часа от града по път, който на места е в доста лошо състояние.

Pantai Tarimbang.

Дълги години имаше само един гестхаус, Marthen Homestay (Google Maps), който има и официален сайт. Аз спах тук две нощи, много семпли бунгала; тези със собствена баня са определено по-хубави. Можеш да резервираш, като изпратиш съобщение в WhatsApp. Докато бях там, се запознах с трима австралийски сърфисти на около шейсет години, които посещават плажа от около двайсет години и ми казаха, че сърфът е отличен. Втора възможност, значително по-скъпа, е Camp Tarimbang (официален сайт). Мястото е отворено съвсем наскоро от един германец, с когото имах възможност да се запозная един следобед на плажа, и ми се стори много мил човек.

Както и да е, аз се ограничих да се наслаждавам на прекрасния плаж, макар че, ако искаш, можеш да организираш походи пеша или с лодка до близките заливи или да отидеш до водопадите Kabubul (Google Maps) и Laputi (Google Maps).

Pantai Tarimbang.

Водопад Wai Marang и югоизточната част на Сумба

Водопадът Wai Marang (Google Maps) се намира на около два часа от Waingapu. Макар самият водопад да е малък и със сигурност не толкова впечатляващ, естественият басейн в подножието му, потънал в гората, го прави наистина много красив и вълшебен. Последният участък от пътя до паркинга е в доста лошо състояние, така че се подготви! Както и да е, щом стигнеш до паркинга, водач изобщо не е необходим, пътеката се следва лесно и е отбелязана в Organic Maps.

Водопад Wai Marang.

Мнозина посещават водопада за един ден, но аз тръгнах от Waingapu следобед и после преспах в Purnama Kasih Homestay (Google Maps), а магазинът до него служи за „рецепция“. Много местно настаняване. Ако търсиш нещо с по-западни стандарти, но и много по-скъпо, виж Ecoresort Sumba Dream (официален сайт).

Kampung Adat Praiyawang.

На следващия ден продължих към крайния юг на острова, като направих кратка спирка в традиционното село Kampung Adat Praiyawang (Google Maps). Прекарах няколко дни в Sumba Adventure Resort, бях буквално единственият гост. Целият район е още по-малко туристически от останалата част на Сумба, тук има безкрайни простори от безлюдни плажове и много, ама наистина много спокойствие. Две други възможности за нощувка в околността са Wajonata Sumba и Kalala Beach Resort (затворен за ремонт по време на моето посещение). Преди ковида Sumba Adventure Resort предлагаше дейности като гмуркане, риболов и какво ли не, но когато бях там, туризмът беше толкова слаб, че бяха спрели всичко, така че на практика прекарах дните си в четене на плажа. Ако искаш да се поразходиш, можеш да отидеш до Pantai Watuparunu (Google Maps).

Плажът пред Sumba Adventure Resort.

Къде да спиш във Waingapu

Аз прекарах няколко нощи в Hotel Jemmy (Google Maps), хотел, посещаван най-вече от местни, със съвсем семпли, но евтини стаи. Недалеч има хубав ресторант, в който ходих да ям повече от един път: Timoer Cafe (Google Maps). Ако търсиш нещо с по-западни стандарти, но все пак не прекалено скъпо, виж LOPE HOMESTAY, Casa Kandara и Pondok Wisata dan Restoran Elim.

Как да стигнеш до Waingapu

От пристанището на Waingapu (Google Maps) има фериботни връзки до пристанището на Енде на Флорес (Google Maps). Аз пристигнах на Сумба точно по този начин. Можеш да резервираш онлайн на този сайт, но поне към момента на писане на този наръчник е необходимо да имаш местна банка, за да платиш. Лично можеш да купиш билет тук (Google Maps). Както споменах, от летището на Waingapu има и ежедневни полети от и до Бали. За придвижване от и до Waikabubak момчетата от гестхауса ми препоръчаха да взема микробуса на Travel Sinar Lombok (Instagram), те ми го резервираха по WhatsApp и дойдоха да ме вземат направо от гестхауса. Като алтернатива можеш да отидеш на автогарата (Google Maps) и поне през деня не би трябвало да имаш проблем да намериш тръгващ автобус.

Pantai Watuparunu.

Waikabubak (Централна Сумба)

Както споменах, Waikabubak е идеалната база за разглеждане на централно-западната част на острова. Ако идваш от Waingapu, още преди да стигнеш до Waikabubak, можеш да спреш в традиционното село Kampung Adat Pasunga (Google Maps). Изглежда, че тук има красива колекция от гробници на Marapu. Аз минах този участък с обществен транспорт, така че кратка спирка не беше вариант.

В самия Waikabubak все пак има още няколко традиционни села, които могат да се посетят; най-известното е без съмнение Prai Ijing (Google Maps), което е много фотогенично и добре поддържано, и макар да е доста комерсиализирано, намерих жителите наистина сърдечни и приятно любопитни. За вход искат 25 000 IDR. Другото често препоръчвано село е Kampung Tarung (Google Maps), не съм бил, но предполагам, че не е твърде различно от другите традиционни села.

Prai Ijing.

Водопади

Водопадите Lapopu (Google Maps) и Matayangu (Google Maps) са разположени по една и съща пътека на малко разстояние един от друг. Маршрутът дотам е наличен както в Organic Maps, така и в All Trails, но местните не само искат 150 000 IDR за входа, а и като че ли непременно искат да те накарат да вземеш водач за още 100 000 IDR. Прочети няколко скорошни отзива, но аз при тези условия предпочетох да се откажа.

Бях обаче на Wee Kacura (Google Maps), където за съжаление също искат много и предлагат водач, който изобщо не е необходим. Поне са по-разумни, като искат 50 000 IDR, но спокойно можеш да им дадеш 20 000 IDR. Редицата от малки водопади и басейни сред оризовите полета са наистина много красиви.

Wee Kacura.

Накрая бях на водопада Lokomboro (Google Maps), който наистина заслужава, при това нямаше никой друг по време на моето посещение. Можеш да паркираш направо до малката водноелектрическа централа (Google Maps), а оттам трябва да вървиш нагоре по реката още няколкостотин метра. Пазачът се предложи да ми бъде водач и, честно казано, за разлика от повечето пъти, мисля, че си струваше; поне ми показа как да вървя нагоре по реката, без да се къпя. Дадох му 50 000 IDR, защото се оказа наистина полезен и мил.

Водопад Lokomboro.

Плажове

В тази част на Сумба не намерих плажовете за особено красиви и най-вече те често не са подходящи за плуване. Затова пък за любителите на сърфа в тази част като че ли има някои от най-добрите плажове в света, като Pantai Marosi. Ако, като мен, не се интересуваш от сърф, а само от плуване, препоръчвам ти малкия плаж Pantai Watu Bella, който е встрани от предишния и се стига през едно село. Може да те помолят да купиш кокосов орех или да платиш за паркинга. Други плажове в околността са Pantai Kerewei и Nihiwatu, като последният за съжаление, въпреки че законът го забранява, на практика е приватизиран (от луксозния курорт Nihi Sumba).

Pantai Marosi.

Къде да спиш във Waikabubak

Аз спах в Shekinah Homestay & Cafe Waikabubak RedPartner, който се намира във Waikabubak. Намерих го много по-удобен за придвижване, но ако искаш да прекараш няколко дни на плажа, без пак да похарчиш цяло състояние, можеш да обмислиш THE VILLAGE INN Rua Beach и Jhony Homestay.

Как да стигнеш до Waikabubak

Както писах по-горе, за придвижване от и до Waingapu момчетата от гестхауса ми препоръчаха да взема микробуса на Travel Sinar Lombok (Instagram), те ми го резервираха по WhatsApp и дойдоха да ме вземат направо от гестхауса. От и до Tambolaka през седмицата има микробуси, които тръгват често. В гестхаусите ми казаха, че могат да уредят да ме вземат, но аз пътувах в неделя, така че накрая отидох на „автогарата“ (Google Maps), където – с добра доза Google Translate и с помощта на една минувачка, която говореше английски – успях да накарам да тръгне един вид „личен“ миниавтобус (все пак спирахме по пътя да качим още хора), който за 100 000 IDR ме закара до хотела.

Kampung Tarung.

Tambolaka (Западна Сумба)

Малко като Waingapu, Tambolaka няма кой знае какво да предложи освен място за пристигане или заминаване на Сумба и сносна база за разглеждане на западната част на острова.

Най-хубавият плаж, не много далеч от града, според мен е Pantai Oro (Google Maps). Паркирах направо при Oro Beach Houses и използвах техния достъп, персоналът ми каза, че няма проблем. Плажът е много хубав и спокоен, перфектен за гледане на залеза.

Pantai Oro.

Надолу на юг препоръчвам да посетиш Museo Rumah Budaya Sumba (Google Maps), който по време на моето посещение обаче беше наполовина затворен – можеше да се разгледа само една стая, така че не давам оценка, но теоретично може да е интересно посещение. Оттам продължи към Waikuri (Google Maps) – прекрасна лагуна, където можеш да се изкъпеш и да прекараш няколко часа в релакс. Входът струва 20 000 IDR.

Waikuri.

Можеш да отидеш и на близкия Pantai Mandorak (Google Maps), малък защитен залив, перфектен за плуване. За съжаление има цял куп деца, които искат пари; ако не искаш да минеш за „безчувствен“, вероятно е по-добре да отидеш другаде. Малко по-на юг Pantai Pero (Google Maps) не е лош, искат 5000 IDR за паркинга.

Pantai Mandorak.

Недалеч е емблематичното традиционно село Ratenggaro (Google Maps), това със сигурност е най-фотогеничното село на острова, а и най-популярното. И тук много отзиви говорят за досадни деца, които искат пари и какво ли не, затова аз предпочетох да го избегна и отидох до близкото Wainyapu (Google Maps). За съжаление това село наскоро е изгоряло, така че нямаше много за гледане, но местните се оказаха много мили, любопитни и изненадани да ме видят да идвам. После слязох на плажа и пуснах дрона над Ratenggaro, за да направя емблематичната снимка.

Pantai Pero.

Накрая, ако ти остане време, препоръчвам да отидеш с кола или мотор до Pantai Mbawana (Google Maps) – прекрасен безлюден плаж, до който се стига в края на черен път; входът е на това място (Google Maps). Бях и на Pantai Watu Malandong (Google Maps), но според мен не си струва.

Ratenggaro.

Къде да спиш в Tambolaka

Спах в Hotel Pasola, удобно разположен близо до летището и съвсем не лош, като се има предвид цената. Ако предпочиташ значително по-хубаво място на брега на морето, виж Oro Beach Houses.

Как да стигнеш до Tambolaka

От летището на Tambolaka има ежедневни полети до Бали. Освен това от близкото пристанище Waikelo (Google Maps) има фериботи до Sape на Сумбава (Google Maps). Същият ферибот би трябвало да спира и в Лабуан Баджо на остров Флорес. Можеш да резервираш онлайн на този сайт, но поне към момента на писане на този наръчник беше необходимо да имаш местна банка, за да платиш.

През седмицата от и до Waikabubak има микробуси, които тръгват често. В гестхаусите ми казаха, че могат да уредят да ме вземат, но аз пътувах в неделя, така че накрая отидох на „автогарата“ (Google Maps), където с добра доза Google Translate и с помощта на една минувачка, която говореше английски, успях да накарам да тръгне един вид „личен“ миниавтобус (все пак спирахме по пътя да качим още хора), който ме закара до хотела за 100 000 IDR. Ако пътуваш в обратната посока, можеш да вземеш микробуса на Travel Sinar Lombok (Instagram), който, ако искаш, можеш да резервираш по WhatsApp; като алтернатива официалният офис/спирка би трябвало да е този (Google Maps).

Забележка: Тук приключва моят пряк опит с по-големите острови на индонезийския архипелаг, но за по-пълна картина има още много възможни дестинации, които според мен си струва да спомена.

Pantai Mbawana.

ТИМОР

От групата южни острови Тимор е най-източният, не съм бил лично, но докато бях на Флорес, се запознах с повече от няколко пътешественици, които идваха или се насочваха натам. Ако ти потрябва, оттук можеш да направиш visa run по суша, като влезеш в Тимор-Лесте (тук ще намериш наръчник). Все пак от малкото пътешественици, които се престрашават да стигнат дотук, доколкото знам, повечето се ограничават да посетят остров Pulau Rote (тук ще намериш наръчник). Останалата част от Тимор е още по-малко туристическа, инфраструктурата си е каквато е, а дори и мисълта да резервираш настаняване онлайн или да намериш отворен за публиката ресторант изглежда утопия. На тази страница ще намериш още информация.

КАЛИМАНТАН (БОРНЕО)

Калимантан не е нищо друго освен индонезийската част от остров Борнео. И тук не съм бил, но докато пътувах в малайзийската част на острова, срещнах няколко пътешественици, насочващи се към Калимантан. Особено популярни са островите Дерауан (тук ще намериш наръчник). Като се има предвид, че Nusantara, новата столица на Индонезия, се намира тъкмо в Калимантан, предполагам, че в близко бъдеще островът може да види силно развитие, най-вече в инфраструктурата, което би могло да доведе до по-голямо развитие на туризма.

СУЛАВЕСИ

Сулавеси става сравнително популярен. По време на последните ми пътувания в Индонезия срещнах повече от няколко пътешественици, които бяха ходили там или възнамеряваха да отидат. Все пак остава дестинация, чийто туристически сектор е още в зародиш, с всичко, което това означава. Ето няколко отлични наръчника за планиране на маршрут из острова: Първи наръчник и Втори наръчник.

ОСТРОВИ БАНДА

Архипелагът на островите Банда е сред най-отдалечените и най-малко проучени в цялата страна; ако търсиш наистина непопулярна дестинация, островите Банда може да са точно за теб. Тук ще намериш сравнително подробен наръчник.

ПАПУА (ЗАПАДНА НОВА ГВИНЕЯ)

Индонезия управлява западната част на големия остров Нова Гвинея, в най-далечния изток на страната. Става дума за провинция Папуа, която на практика е може би най-малко туристическата дестинация в цяла Индонезия.

На запад обаче изключение прави архипелагът Raja Ampat, смятан за най-биоразнообразната морска среда в света. Разположен в сърцето на Коралния триъгълник, той е дом на над 75% от познатите видове корали, повече от 1400 вида рифови риби и забележително разнообразие от морски живот, включително акули, мантови скатове и костенурки. Благодарение на отдалеченото си местоположение и на природозащитните усилия Raja Ampat е рай за водолази и любители на морето.

През годините имах възможност да разговарям с повече от няколко пътешественици, които са правили доста гмуркания както на Комодо, така и на Raja Ampat, и мнозина като че ли предпочитат Комодо, който със сигурност е много по-достъпен и евтин. Както и да е, на тази страница ще намериш наръчник.

Възможни маршрути в Индонезия

След този дълъг раздел, посветен на това какво да видиш и правиш в Индонезия, вече си разбрал, че става дума за огромна страна. Дори с почти пет месеца там успях да я разгледам само отчасти. Давам си сметка, че повечето хора разполагат с още по-малко време, затова, вместо да предлагам маршрути за цялата страна, както правя обикновено, тук долу ще намериш маршрути, посветени на отделните острови, които лесно могат да се комбинират, за да се създадат по-дълги или по-кратки пътувания.

Както за всяка страна, не съществува перфектен маршрут, който да е подходящ за всички. Затова приеми следното като отправна точка: адаптирай го или създай собствен според интересите и бюджета си!

Долината Харау.

Маршрут за две седмици на Суматра

Особено ако не си планирал други дни на море по време на пътуването си в Индонезия, според мен си струва да започнеш пътуването си от Банда Ачех, за да прекараш няколко дни на остров Pulau Weh. В противен случай можеш да летиш директно до Медан.

Банда Ачех (1 нощувка)

Ден 1:

В зависимост от часа на пристигането ти можеш да отидеш директно на Pulau Weh, а ако не, без да напускаш града, можеш да посетиш няколко забележителности, посветени на цунамито, и джамията.

Pulau Weh (3 нощувки)

Ден 2:

Ферибот от Банда Ачех до Pulau Weh. Прекарай остатъка от деня на плажа.

Ден 3:

Шнорхелинг на Pantai Iboih, обиколка с лодка или гмуркане.

Ден 4:

Обиколка на острова със скутер.

Медан (1 нощувка)

Ден 5:

Ферибот от Pulau Weh до Банда Ачех. Полет до Медан или нощен автобус. Ако пристигнеш с полет следобед, можеш да прекараш остатъка от деня в Медан, например като посетиш Tjong A Fie Mansion и джамията Masjid Raya Medan.

Bukit Lawang (4 нощувки)

Ден 6:

Автобус от Медан до Bukit Lawang. Организирай трекинга за следващия ден. Можеш да се отбиеш на местния пазар, в пещерата с прилепи или просто да прекараш остатъка от деня на реката.

Ден 7:

Първи ден от трекинга.

Ден 8:

Втори ден от трекинга.

Ден 9:

Трети ден от трекинга.

Berastagi (2 нощувки)

Ден 10:

Трансфер от Bukit Lawang до Berastagi. Отбий се на местния пазар и посети малкия музей.

Ден 11:

Поход до вулкана Sibayak, а после посети термалните извори.

Езерото Тоба (2 нощувки)

Ден 12:

Трансфер от Berastagi до езерото Тоба. Прекарай остатъка от деня в релакс.

Ден 13:

Ден за разглеждане на езерото Тоба.

Ден 14:

Връщане в Медан.

Залез над Долината Харау.

Маршрут за три седмици на Суматра

С една допълнителна седмица препоръчвам да следваш току-що описания двуседмичен маршрут и после да обмислиш да полетиш от Медан до Паданг (или да вземеш автобус) и да посетиш островите Ментавай. Ако ти останат два-три дни, определено си струва да посетиш и Долината Харау.

Маршрут за две седмици на Ява

Заради многобройните полети до Джакарта това е сравнително популярен маршрут и лесно може да се комбинира с няколко дни в близкото Бали.

Джакарта (1 нощувка)

Ден 1:

Честно казано, не мисля, че си струва да останеш повече от една нощ в Джакарта, особено ако имаш ограничен брой дни. Ако имаш време, можеш да се присъединиш към free walking tour.

Джокякарта (4 нощувки)

Ден 2:

Влак или вътрешен полет от Джакарта до Джокякарта. Ако ти остане време, можеш да разгледаш града.

Ден 3:

Храмът Боробудур и храмът Прамбанан.

Ден 4:

Наеми скутер. Иди до водопада Air Terjun Kedung Kayang, а после продължи към Nepal Van Java.

Ден 5:

Изкачване на връх Сумбинг. Връщане в Джокякарта.

Karimun Jawa (5 нощувки)

Ден 6:

Ако още не си го направил, можеш да разгледаш Джокякарта сутринта, а следобед да вземеш трансфера до Jepara. Ако искаш, можеш да пътуваш през нощта и да напуснеш Джокякарта предишния ден.

Ден 7:

Ферибот или скоростна лодка до Karimun Jawa. Следобед на плажа.

Ден 8:

Ден за релакс на плажа.

Ден 9:

Обиколка с лодка.

Malang (1 нощувка)

Ден 10:

Ферибот или скоростна лодка до Jepara. Трансфер до Malang.

Вулканът Бромо (1 нощувка)

Ден 11:

Можеш да посетиш rainbow village сутринта, а после да наемеш скутер, за да обиколиш маршрута Бромо – Tumpak Sewu, или да се присъединиш към организирана обиколка. Следобед можеш да отидеш до кратера на вулкана Бромо. Преспи в Cemoro Lawang.

Водопадът Tumpak Sewu (1 нощувка)

Ден 12:

Изгрев от King Kong Hill. Трансфер и посещение на водопада Tumpak Sewu следобед.

Kawah Ijen (2 нощувки)

Ден 13:

Връщане в Malang и влак до Banyuwangi.

Ден 14:

Поход до Kawah Ijen.

Маршрут за три седмици на Ява

С още една седмица на разположение можеш да включиш два-три дни в Бандунг и, ако ти е интересно да сърфираш, едно от двете места – Cimaja или Batukaras.

Broken Beach.

Маршрут за две седмици на Бали

Според мен това е идеалният маршрут за всеки, който посещава Индонезия за първи път, иска златна среда между храмове, плажове и трекинг и няма проблем да посещава много особено туристически места.

Южно Бали (3 нощувки)

Ден 1:

Възстанови се от джет лага и прекарай един ден в релакс на плажа.

Ден 2:

Разгледай полуостров Букит и храма Улувату.

Ден 3:

Разгледай района на север; водопадът Tegenungan и Taman Ayun, ако искаш, могат да бъдат заменени с някаква друга дейност. Tanah Lot по залез.

Убуд (3 нощувки)

Ден 4:

Трансфер Южно Бали – Убуд сутринта, разгледай центъра на Убуд, централния пазар и двореца на Убуд. Следобед иди в Monkey Forest.

Ден 5–6:

Посети оризовите тераси на Tegalalang, а после избери например два-три храма или водопада според интересите си и най-вече според това колко ти се кара скутер.

Централно Бали (2 нощувки)

Ден 7:

Посети оризовите полета на Jatiluwih, водопада Air Terjun Leke Leke и храма Ulun Danu Beratan. Преспи в Munduk.

Ден 8:

Посети водопадите в околностите на Munduk.

Kintamani (2 нощувки)

Ден 9:

Трансфер до Kintamani.

Ден 10:

Изкачване на вулкана Батур.

Amed (2 нощувки)

Ден 11:

Посети храма Besakih. Трансфер до Amed.

Ден 12:

Шнорхелинг или гмуркане в Amed. Залез в Lahangan Sweet.

Amlapura (2 нощувки)

Ден 13:

Трансфер до Amlapura. Посети традиционното село Bugbug и прекарай остатъка от деня на Virgin Beach.

Ден 14:

Изгрев в Bukit Cinta. Връщане в Южно Бали.

Маршрут за три седмици на Бали

Ако имаш още няколко дни на разположение, можеш да добавиш посещение на Ловина, островите Нуса или дори островите Гили.

Kelingking Beach.

Маршрут за две седмици на Ломбок

Ако нямаш никакво намерение да се изкачваш на върха на Ринджани, две седмици на Ломбок са определено много.

Островите Гили (3 нощувки)

Ден 1:

Скоростна лодка от Бали. Релакс на плажа.

Ден 2:

Обиколка за шнорхелинг.

Ден 3:

Релакс на плажа.

Senaru (4 нощувки)

Ден 4:

Лодка от островите Гили до Bangsal. Наеми скутер или организирай трансфер до Senaru. Посети водопадите. Организирай трекинга за следващия ден.

Ден 5:

Трекинг до връх Ринджани.

Ден 6:

Трекинг до връх Ринджани.

Ден 7:

Последен ден от трекинга. Преспи в Senaru.

Sembalun Lawang (1 нощувка)

Ден 8:

Трансфер от Senaru до Sembalun Lawang. Отбий се на Bukit Selong следобед.

Tetebatu (3 нощувки)

Ден 9:

Ако краката ти още не са зле след Ринджани, изкачи Pergasingan Hill на изгрев. Трансфер от Sembalun Lawang до Tetebatu. Релакс.

Ден 10:

Посети водопадите Benang Stokel и Benang Kelambu.

Ден 11:

Разгледай Tetebatu и околностите. Водопади, monkey forest и оризови полета.

Kuta Lombok (3 нощувки)

Ден 12:

Трансфер от Tetebatu до Kuta Lombok. Плаж и панорамна точка по залез.

Ден 13:

Сърф или ден на плажа.

Ден 14:

Сърф или ден на плажа.

Маршрут за три седмици на Ломбок

С още една седмица на разположение можеш да обмислиш да прекараш няколко дни в района на Ekas и Senggigi.

Връх Ринджани.

Маршрут за две седмици на Флорес

Много пътешественици стигат до Флорес с обиколката с лодка от Ломбок, както е описано в наръчника, затова за удобство ще започна маршрута точно по този начин.

Национален парк Комодо (3 нощувки)

Ден 1:

Първи ден от обиколката.

Ден 2:

Втори ден от обиколката.

Ден 3:

Трети ден от обиколката.

Лабуан Баджо (1 нощувка)

Ден 4:

Четвърти ден от обиколката. Преспи в Лабуан Баджо.

Wae Rebo (1 нощувка)

Ден 5:

Наеми скутер, карай до паркинга в подножието на Wae Rebo. Изкачи пътеката и преспи в селото.

Ruteng (2 нощувки)

Ден 6:

Карай до Ruteng, като спреш при оризовите полета Lingko Spider Web.

Ден 7:

Разгледай Ruteng и околностите.

Bajawa (2 нощувки):

Ден 8:

Карай до Bajawa. Посети няколко села и може би една от панорамните точки по залез.

Ден 9:

Изкачване на връх Inerie. Релакс в термалните извори.

Riung (2 нощувки)

Ден 10:

Карай до Riung. Панорамна точка по залез.

Ден 11:

Обиколка на националния парк.

Moni (1 нощувка)

Ден 12:

Карай до Moni. Разгледай водопадите и термалните извори.

Koka Beach (1 нощувка)

Ден 13:

Изгрев от върха на Kelimutu. Карай до Koka Beach. Релакс на плажа и преспи тук.

Маумере (1 нощувка)

Ден 14:

Сутрин на плажа, а после карай до Маумере.

Маршрут за три седмици на Флорес

С една допълнителна седмица на разположение можеш да останеш няколко дни повече в Лабуан Баджо, за да се гмуркаш и може би да посетиш Rangko Cave. Други възможности са два-три дни релакс на Koka Beach или обиколката с лодка около Маумере.

Tololela.

Маршрут за две седмици на Сумба

Две седмици на Сумба са според мен златната среда, за да видиш всичко, което островът може да предложи, като си оставиш и повече от няколко дни в пълен релакс.

Waingapu (2 нощувки)

Ден 1:

Пристигане на Сумба. Наеми скутер. Прекарай остатъка от деня на Pantai Walakiri, за да се полюбуваш на танцуващите дървета.

Ден 2:

Плаж Puru Kambera, водопад Tanggedu и село Wunga.

Pantai Tarimbang (2 нощувки)

Ден 3:

Карай до Pantai Tarimbang. Остатъкът от деня на плажа.

Ден 4:

Можеш да посетиш някой от водопадите или просто да прекараш деня на плажа.

Югоизточна Сумба (3 нощувки)

Ден 5:

Върни се във Waingapu и после карай до водопада Wai Marang. Преспи в околността.

Ден 6:

Посети традиционното село Kampung Adat Praiyawang и после карай до най-южната част на острова. Sumba Adventure Resort и Wajonata Sumba са два добри варианта за нощувка.

Ден 7:

Релакс на плажа. Можеш да се отбиеш и на Pantai Watuparunu.

Waingapu (1 нощувка)

Ден 8:

Ако тръгнеш рано сутринта, можеш да се върнеш във Waingapu същия ден или да прекараш сутринта на плажа, да се върнеш във Waingapu следобед, да върнеш скутера и да преспиш тук.

Waikabubak (3 нощувки)

Ден 9:

Трансфер от Waingapu до Waikabubak. Посети селото Prai Ijing, до което, в зависимост от това къде отсядаш, може да стигнеш директно пеша.

Ден 10:

Наеми скутер и слез до плажовете, препоръчвам най-вече Pantai Watu Bella. Ако искаш, можеш да спреш при водопадите Lapopu и Matayangu.

Ден 11:

Отбий се на Wee Kacura и после продължи към водопада Lokomboro.

Tambolaka (3 нощувки)

Ден 12:

Трансфер Waikabubak – Tambolaka. Наеми скутер и прекарай остатъка от деня на Pantai Oro.

Ден 13:

Лагуната Waikuri, Pantai Mandorak и Pantai Pero.

Ден 14:

Традиционното село Ratenggaro или близкото Wainyapu и Pantai Mbawana.

Маршрут за три седмици на Сумба

Освен ако не искаш да прекараш повече от няколко дни на плажа или да сърфираш, три седмици са вероятно „твърде много“ и наистина не бих знаел коя друга дестинация да добавя. Още двуседмичният маршрут за някои може да е повече от достатъчен.

Wainyapu.

Как да се придвижваш в Индонезия

Преди всичко, както споменах няколко пъти в наръчника, горещо препоръчвам да изтеглиш Organic Maps. Използвам ценните офлайн карти от много години и мисля, че са фантастичен инструмент за пътуване. Както и да е, придвижването в Индонезия като цяло е доста лесно, или поне е такова на основните туристически острови.

Бемо в Индонезия

Бемо са традиционната форма на транспорт за къси и средни разстояния. По същество това са микробуси, използвани предимно от местните, и са най-евтината форма на обществен транспорт изобщо. Обикновено имат определени спирки и терминали, но по същество могат да бъдат спрени навсякъде по маршрута, който покриват.

Шатъл автобуси в Индонезия

Шатъл автобусите са популярни най-вече на Бали, където всяко настаняване или туристически офис може да предложи билети. Perama Bus, който оперира на Бали и Ломбок, е вероятно най-популярният; цените и разписанията могат спокойно да се проверят онлайн на техния уебсайт.

Традиционно бемо на Бали.

Автобуси в Индонезия

В Индонезия има гъста мрежа от автобусни връзки, особено на по-населените острови като Суматра и Ява. За разлика от други страни, като правило всеки град има свой терминал, откъдето оперират всички компании, което улеснява живота на пътешественика. Много автобуси за дълги разстояния могат да се резервират онлайн в сайтове като RedBus и Traveloka.

Grab, Gojek, Indrive и такси

Използването на различните приложения за „ride-hailing“ е много разпространено в цяла Индонезия, цените на пътуванията, в сравнение с европейските стандарти, са наистина смешни; всички шофьори са регистрирани през приложението и е по-безопасно от обикновените таксита, освен това не е нужно да се пазариш, тъй като таксиметровите шофьори по правило биха прилагали значително завишени тарифи за туристите. Внимавай обаче, защото щом излезеш от градските и туристическите райони, използването им е почти липсващо, а често „местната мафия“ не позволява на никого да ги ползва, като на практика образува картел. Ако решиш да вземеш обикновено такси, непременно уговори цената, преди да се качиш, за да избегнеш излишни спорове.

Grab и Gojek могат да се използват и за поръчване на мототакси, които местните наричат „Ojek“. Последните, за къси и средни разстояния, са не само изключително евтини, но и много бързи. Шофьорите определено знаят как да се движат в трафика и могат да ти спестят доста време. Освен това, ако пътуваш достатъчно леко, можеш да ги използваш и за трансфери от една дестинация до друга.

Личен шофьор в Индонезия

Така нареченият „driver“ е сравнително разпространена форма на транспорт в Индонезия сред тези, които търсят максимално ниво на комфорт. Можеш да потърсиш номера онлайн в сайтове като Reddit, във фейсбук групи или на място, като попиташ някоя агенция или гестхаус. В някои случаи един много по-практичен метод, който аз самият съм използвал повече от един път, е просто да повикаш такси с Grab и Ojek и щом пристигне шофьорът, да се договориш за фиксирана цена извън приложението за целия ден или за няколко дни, или може би просто да го накараш да те изчака по време на някое посещение. Всеки път, когато съм използвал тази „техника“, шофьорите винаги са били услужливи и честни, и защото спестяват комисионните, които би трябвало да плащат на различните приложения, и защото се уверяват, че ще работят по-дълго от една-единствена поръчка.

Наемане на скутер в Индонезия

За тези, които се чувстват в състояние да карат, според мен наемането на скутер е най-добрият вариант за разглеждане на цели острови като Бали и Ломбок. Скутерът често е не само най-евтиното превозно средство изобщо, но и това, което предлага най-голяма свобода. Цените за наем варират силно в зависимост от това къде си и за колко дълго възнамеряваш да го наемеш. На Бали, където конкуренцията е голяма, можеш буквално да наемеш скутер за един месец за няколко евро на ден, докато на Сумба стигнах да плащам и повече от десет евро на ден.

Ако възнамеряваш да прекосиш Индонезия със скутер/мотор, определено си струва да обмислиш да купиш превозно средство, което после да продадеш при заминаването; познавам повече от един човек, избрал този вариант. Една много интересна услуга, за която говорих и в наръчника и която използвах лично на Флорес, е тази, предлагана от Motor Adventure Bali, която има офиси на Ява, Бали, Ломбок и Флорес. По същество можеш да наемеш превозно средство в Джакарта и да го върнеш в Маумере, като преминеш през Ява, Бали, Ломбок, Сумбава и Флорес. Цените не са сред най-евтините, но става дума за наистина уникална услуга, а превозните средства са в отлично състояние.

Дори маймуните се возят на скутер!

Забележка: Технически за шофиране в Индонезия се изисква международна шофьорска книжка. На практика това не е голям проблем, тъй като при проверка полицията, често корумпирана, се задоволява с дребни пари. Просто се опитай да нямаш твърде много пари в брой със себе си или поне не ги дръж всичките в портфейла. Истинският проблем възниква при тежки инциденти, които застраховката ти най-вероятно няма да покрие, но това е друга тема. Ако вече си в чужбина или просто искаш да получиш международна шофьорска книжка онлайн, можеш да го направиш на този сайт.

Sembalun.

Влакове в Индонезия

С изключение на няколко редки случая за къси отсечки на Суматра, да се говори за влакове има смисъл само за остров Ява, където железопътната мрежа, общо взето, не е никак лоша. Всички основни градове на острова са свързани с железницата и спокойно можеш да резервираш онлайн в Traveloka. Автобусът не е краят на света, но придвижванията с влак, където са възможни, са не само по-удобни и бързи, но често и по-евтини. Резервирай навреме.

Вътрешни полети в Индонезия

Вътрешните полети могат да бъдат много евтини и, особено за онези, които разполагат с ограничен брой дни, почти винаги са най-добрият вариант за придвижване от един остров до друг или дори в рамките на един и същ остров. Преодоляването на дълги разстояния по суша в Индонезия понякога може да отнеме много повече време, отколкото си мислиш. В страната оперират много нискотарифни авиокомпании, които излизат при търсене в различните търсачки за полети.

Tiu Kelep.

Фериботи в Индонезия

По-евтин вариант в сравнение с вътрешните полети са със сигурност многобройните фериботи, които свързват различните острови на архипелага. Националната компания ASDP покрива повечето маршрути и през последните години има значително усилие към дигитализация, така че днес за много маршрути билетите могат да се купуват само онлайн на платформата ferizy. За съжаление, към момента на писане на този наръчник, за да завършиш плащането, е нужна местна банкова сметка. При няколко случая персоналът на гестхауса, в който отсядах, прие да плати вместо мен срещу пари в брой, а и в близост до всяко пристанище винаги се намира някой, който предлага тази услуга срещу малка комисионна.

Накрая държа да подчертая, че докато за къси и много натоварени маршрути като Ява – Бали или Бали – Ломбок има няколко ежедневни заминавания, за по-дълги маршрути като Флорес – Сумба или може би Флорес – Сулавеси фериботът може да тръгва дори само веднъж седмично. Особено през дъждовния сезон, когато морето като цяло е по-бурно, заминаванията могат да бъдат забавени или отменени. На практика се опитай да планираш този вид придвижвания доста предварително, а щом пристигнеш на място, потърси потвърждение на часовете на заминаване.

Gurusina.

Пътуване до Индонезия: разходи

Колко струва пътуване до Индонезия? Малко, съвсем малко. Индонезия е без съмнение една от най-евтините страни, които съм посещавал. Разбира се, силно зависи от това как пътуваш и къде решаваш да отидеш, но за пътешественик с раница на гръб е напълно възможно да поддържаш бюджет от 30 € на ден или по-малко, без наистина да си отказваш нищо.

Разходи за настаняване в Индонезия

По принцип спокойно можеш да отседнеш в добър хостел за по-малко от 10 € на нощ, а извън основните туристически дестинации лесно може да похарчиш около 5 €. Дори за самостоятелни стаи в гестхаусове и малки хотели трудно се плаща повече от 10–15 € на нощ.

Разходи за транспорт в Индонезия

Придвижването по суша в Индонезия е доста евтино, автобусите, миниавтобусите и влаковете предлагат наистина евтини пътувания. Когато започнеш да предпочиташ частни транспортни средства и вътрешни полети, разходите растат рязко и вероятно ще бъдат сериозна позиция в бюджета ти.

Разходи за храна в Индонезия

Разбира се, зависи какъв вид ресторант търсиш, но ако нямаш големи претенции, „Warung“ – тоест малките местни ресторанти, където понякога избираш какво да ядеш направо от тенджерите или храната се сервира в стил бюфет – са отличен вариант. Плаща се според това, което си сложиш в чинията; едно ядене обикновено струва около 20 000–40 000 IDR. Дори в ресторанти, по-малко посещавани от местни, за чиния Nasi Goreng или Mie Goreng (пържен ориз и пържени нудълс) трудно се плаща повече от 50 000 IDR.

Едно от първите ми ястия в Индонезия за по-малко от евро.

Други разходи (теглене на пари и SIM карта)

Таксите за теглене на пари, ако използваш най-добрите карти за пътуване, могат да бъдат сведени до нула. Има всъщност някои местни банки, които позволяват безплатно теглене; освен ако нещата не са се променили, аз винаги съм теглил безплатно с Mandiri, BSI и Maybank.

Що се отнася до SIM картите, Telkomsel, който има силно държавно участие, е с голяма разлика компанията с най-доброто покритие на територията и най-вече в селска Индонезия често е буквално единственият вариант, който работи. На практика, освен ако не искаш да прекараш две седмици в Индонезия в Южно Бали, не обмисляй други оператори.

Последния път, когато пристигнах на Бали, не успях да намеря нито един магазин, който да ми продаде SIM карта без туристическите пакети с данни, които имат напълно нереални цени. Ако това се окаже и твоят опит, вземи най-евтиния възможен пакет и после купи гигабайтите директно от приложението на пазарни цени. За съжаление със сигурност знам, че се възползват, защото при друго пътуване в Индонезия, започнало на Суматра, в официалния магазин ми регистрираха SIM карта, без да ме задължават да купувам какъвто и да е пакет с данни.

Ако имаш телефон, който поддържа eSIM, и искаш удобството да сърфираш веднага, без да се налага да купуваш местна SIM карта, препоръчвам ти да ползваш услугите на Airalo и Ubigi. Ако избереш това решение, има обаче поне няколко съображения. Първо, с редки изключения гигабайтите се плащат много по-скъпо, отколкото биха стрували с местна SIM карта; второ, не винаги местният им партньор е този с най-доброто покритие на територията.

На практика мисля, че повечето пътешественици биха направили по-добре да купят местна SIM карта (или може би да се опитат да купят eSIM от местен доставчик), но те каня да направиш собствена преценка, тъй като изключения не липсват. Например когато посетих Япония, планът, предлаган от Ubigi, беше по-изгоден от всяка местна SIM карта, която можех да купя, без да докажа, че съм жител.

Dream Beach.

Пътуване до Индонезия: сигурност

Индонезия е като цяло страна, смятана за безопасна, най-честите престъпления за щастие са свързани с изтръгване на чанти и кражби (внимавай за нещата си, особено на претъпкани места), докато насилствените престъпления са изключително редки, малко като в цяла Азия.

Ако решиш да наемеш скутер, внимавай особено за трафика, който в зависимост от мястото, където си, може да бъде наистина хаотичен. Освен това често пътищата не са в перфектно състояние, а хората като че ли напълно пренебрегват правилата за движение. Друго нещо, което препоръчвам да избягваш, е да влизаш в контакт с какъвто и да е вид наркотици; в Индонезия има смъртно наказание за внос и износ на наркотици, а дори само да те хванат с малки количества, може да доведе до немалки проблеми, включително затвор.

Накрая, нещо, на което да обърнеш особено внимание, са измамите; не се доверявай на тези, които те заговарят на улицата, предлагайки помощ, „задължителни гидове“, фалшиви входни билети, завишени тарифи и т.н. За съжаление това често са обичайни практики в Индонезия и макар сами по себе си да не застрашават сигурността ти, никой не обича да го метнат.

Както и да е, не се страхувай, опасните страни са определено други; използвай здравия разум, хвърли един поглед на съветите ми за това как да пътуваш безопасно навсякъде по света и ще видиш, че няма да имаш никакъв проблем.

Планираш ли пътуване до Индонезия? Разгледай тези статии:

Коя раница за пътуване да избереш

Какво да носиш на път

Имаш въпроси? Или актуална информация? Не се колебай да оставиш коментар или да ми пишеш в Instagram!

За дарения / виртуални пици и бира 🙂

Хареса ли ти статията? Запази я в Pinterest!




Вашият коментар