Ла Палма е планински остров с отлични пътеки за всички любители на пешеходния туризъм, буйни гори, колониални градове и по-автентична атмосфера в сравнение с други, по-популярни Канарски острови.
Сякаш това не е достатъчно – благодарение на географското си положение, релефа и правилата, които свеждат светлинното замърсяване до минимум, островът е едно от най-добрите места в света за наблюдение на звездите. Единственият минус са може би плажовете, които не са съвсем сред най-красивите в архипелага.
Посетих Ла Палма по време на двумесечно пътуване, през което разгледах всички по-големи острови от архипелага с изключение на Ел Йеро. Независимо дали пътуваш с раница на гръб, на пътешествие с кола или на почивка „all inclusive“, в това ръководство ще намериш много полезни съвети и идеи, с които да организираш пътуването си възможно най-добре.
Бързо меню

Изгрев на Roque de los Muchachos.
Ла Палма, както и останалите Канарски острови, има приятен климат през цялата година и затова може да се посещава във всеки сезон.
През пролетните месеци температурите могат да достигнат 22–23 градуса, а към края на май – и няколко градуса повече. През май валежите, които от време на време могат да се случат през март и април, са практически липсващи, което прави този месец особено подходящ за онези, които искат да избегнат навалицата и цените, характерни за високия летен сезон. Добре е да помниш, че във високите части (най-високата точка на острова достига 2426 метра) минималните температури може да са едва няколко градуса над нулата, особено в началото на пролетта.
На Ла Палма, а и на Канарските острови като цяло, юни, юли и август се считат за висок сезон. Климатът е отличен, а валежи няма. Към края на юли водата в океана също започва да се затопля. Разбира се, това е и най-натовареното и най-скъпото време от годината.
Септември е отличен месец за посещение на острова – времето е хубаво и най-вече през втората половина на месеца се избягват летните тълпи. С октомври и особено с ноември вероятността за валежи се увеличава, а температурите започват да падат, но все пак, общо взето, това си остава приятен период за посещение на острова.
Дори в средата на зимата – декември, януари и февруари – Ла Палма определено може да бъде интересна дестинация, но е добре да помниш, че декември е месецът с най-много валежи, които след това постепенно намаляват до май.
Валежите са във всеки случай сравнително оскъдни и освен ако нямаш особено лош късмет, би трябвало да можеш да се насладиш напълно на престоя си. Все пак е добре да знаеш, че във високите части може да е наистина студено, че може дори да попаднеш на сняг и че достъпът до някои пътища и пътеки може да е забранен. През януари 1990 г. на върха на Roque de los Muchachos е отчетен исторически минимум от -8 градуса!

Santa Cruz de La Palma, погледнат от Mirador de la Concepción.
Канарските острови са пълноценна част от Испания и затова, както за всяка друга страна в рамките на Европейския съюз, не са необходими виза или паспорт. Достатъчна е валидна лична карта, за да посетиш острова. Ако пък не си гражданин на Европейския съюз, се прилага визовата политика на Шенгенското пространство.

За удобство интересните места са изброени в посока обратна на часовниковата стрелка, започвайки от Santa Cruz – точно така реших лично аз да обиколя острова. Разбира се, никой не ти забранява да следваш друг ред, но според мен посещаването на местата в описания ред е най-добрият начин да оптимизираш придвижванията. Ако те интересува, тук можеш да намериш видеото от пътуването ми (на италиански, но можеш да включиш субтитри).
Забележка: Няколко пъти в ръководството ще намериш линкове към https://www.alltrails.com/. Ако искаш да ползваш офлайн навигацията директно от приложението на AllTrails, трябва да преминеш на pro версията. Можеш обаче да заобиколиш проблема, като изтеглиш координатите от настолната версия на сайта във формат „Google Earth KML“ и след това ги качиш в Organic Maps, което е абсолютно едно от любимите ми приложения за пътуване.
Като се има предвид, че и летището, и пристанището се намират тук, всяко пътуване до Ла Палма задължително минава през Santa Cruz, столицата на острова, и това е късмет, защото според мен това е най-красивият град в целия архипелаг. Историческият център в колониален стил е наистина добре запазен и когато се разхождаш по улиците му, сякаш се връщаш назад във времето.
Plaza de España и Balcones de la Avenida Marítima са вероятно двете най-емблематични места за посещение и за снимки. Във всеки случай градът е наистина компактен – за час-два можеш спокойно да обиколиш центъра, а разходката по главната улица Calle O’Daly, както и по прилежащите странични улици, е истинско удоволствие за очите.

По улиците на Santa Cruz.
Градският плаж (Playa de Santa Cruz de La Palma) не е чак толкова лош, но най-вече е удобно разположен на две крачки от центъра. Ако си готов да се преместиш и търсиш малко приключение, до Playa de Nogales на север от града се стига в края на кратка пътека и той е много по-уединен.
Особено популярен сред сърфистите, той не е точно подходящ за плуване, но все пак си остава много симпатичен плаж, докато Playa los Cancajos на юг е друг популярен плаж, определено не толкова отдалечен, с няколко ресторанта, спасители и чадъри.
Накрая не пропускай Mirador de la Concepción: тази панорамна точка се извисява над града и предлага дъхваща гледка, а според мен е особено въздействаща вечер, когато градът оживява, или пък, мисля, е отлично място за наблюдаване на изгрева. Ако нямаш кола, при желание може да стигнеш дотам и с автобус – линии 302 и 303 минават наистина съвсем близо (използвай функцията за градски транспорт на Google Maps).

Balcones de la Avenida Marítima.
Как да стигнеш до Santa Cruz de La Palma
Летището е свързано с центъра на града чрез автобусна линия 500, тръгванията са чести, а спирката се намира точно срещу изхода; билетът за маршрута струва 2,40 €. Островът има ежедневни фериботни връзки с Ла Гомера и Тенерифе. Ако пътуваш с лек багаж, от пристанището до центъра можеш да избереш да вървиш пеша.
Къде да спиш в Santa Cruz de La Palma
Pension La Cubana: отлично евтино решение в самия център, в историческа сграда. Има и малко кухненско кътче, където можеш да си приготвиш някое и друго хапване. Също в самия център, друго евтино решение е Hostelit. Ако си готов да похарчиш малко повече, разгледай El Hotelito 27.

Playa los Cancajos.
Този приятен преход те отвежда в barranco – един вид дефиле, което се образува по склоновете на вулканичен конус и има особеността да задържа влагата, създавайки малки екосистеми, където т.нар. лаврова гора (laurisilva) расте буйно и яркозеленото доминира. Наистина сюрреалистичен пейзаж, особено в сравнение с други части на острова.

По пътеките на El Cubo de la Galga.
Маршрутът, който следвах, е описаният на тази страница, откъдето можеш да изтеглиш GPS координатите. Той е около 8,5 км и 2–3 часа ходене. Ако не ти се върви толкова много, все пак препоръчвам да извървиш няколко километра и да се върнеш, без да завършваш обиколката, която води до Mirador de Somada Alta. Като погледнеш картата, би трябвало да е ясно какво имам предвид – така се спестяват няколко километра и част от денивелацията. Колата се паркира на това място, където има и малък информационен център.

Mirador de Somada Alta.
Малкото селце San Andrés е едно от най-очарователните на целия остров. Обикаля се за не повече от половин час, но според мен все пак си струва да се спреш и да се полюбуваш на площадчето на селото, заобиколено от цветни исторически сгради и няколко бара и ресторанта, където можеш да седнеш и да се наслаждаваш на красотата на този малък исторически център.

Площадчето на San Andrés.
Като продължиш на север, стигаш до може би най-популярния преход на целия остров. За съжаление нямах удоволствието да го извървя, защото пътят за достъп до barranco беше затворен заради ремонтни работи по време на посещението ми. Във всеки случай от гледна точка на пейзажа преходът би трябвало да е много сходен с този при Cubo de La Galga, тъй като и тук пътеката минава през лавровата гора. Има по-дълги и по-къси пътеки, но „класическата“ е описаната на тази страница. Общо са малко над 5 км и затова може да се завърши за около час и половина. При желание има и тази версия с повече от 20 км и над 1300 метра денивелация… не е точно разходка!
Именно в Los Tilos, заради почти приказната му атмосфера, са заснети някои сцени от сериала The Witcher (на английски). Можеш да паркираш колата в края на пътя на това място и ако наистина не ти се върви, можеш просто да стигнеш до близкия Cascada De Los Tilos.

Типична растителност на един Barranco.
Между Los Tilos и западния склон на острова не пропускай Piscinas naturales de La Fajana и най-вече Lp-109. Последният е наистина живописен планински път, който си пробива път през гората, минавайки и през няколко тунела, издълбани в скалата. На места минава само една кола, но няма много трафик и общо взето мисля, че е хубаво преживяване. Има и няколко наистина приятни панорамни точки: Mirador de las Mimbreras и Mirador de Los Poleos.

Един от тунелите по пътя.
И тук, подобно на San Andrés, става дума за наистина малко селце, което се обикаля за не повече от половин час. Вероятно не е толкова красиво, но ако не бързаш, мисля, че е интересно място, където да спреш да хапнеш нещо или просто да раздвижиш краката, преди да продължиш към Roque de los Muchachos или да слезеш по западното крайбрежие. Ако решиш да посетиш Santo Domingo, препоръчвам ти да слезеш и до Mirador Roque de Santo Domingo, откъдето се откриват прекрасни гледки към брега и скалистите островчета, които го характеризират.

Mirador Roque de Santo Domingo.
Това със сигурност е една от най-добрите атракции, които островът може да предложи. Roque de los Muchachos, на височина 2426 метра, не само е най-високата точка на острова, от която се откриват фантастични гледки както към гигантската калдера, така и към океана и другите острови от архипелага, но точно под върха се намира и една от най-важните астрономически обсерватории в света. Там има множество телескопи, управлявани от държави от цял свят, които създават сюрреалистична атмосфера – почти сякаш си на друга планета.

Някои от астрономическите обсерватории.
След като стигнеш до паркинга на върха, препоръчвам да повървиш до панорамната точка, откъдето се откриват фантастични гледки с минимално усилие. Напомням, че и по-долу, от 20:00 до 7:00 бариерата на пътя към върха на Roque de Los Muchachos (това място) е затворена, така че се съобразявай с това. Иначе на върха няма какво друго да правиш, освен да се наслаждаваш на панорамата.
Посещение на астрономическа обсерватория
За съжаление посетих Ла Палма по време на пандемията и обиколките във вътрешността на съоръженията бяха преустановени, но сега ситуацията би трябвало да е по-добра. На тази страница ще намериш цялата необходима информация и, ако те интересува, можеш да резервираш своя обиколка с гид. Препоръчително е да резервираш доста предварително.

Цветето – символ на Канарските острови, в близост до Roque de Los Muchachos.
Наблюдение на звездите
Ла Палма е „Starlight reserve“, т.е. място, където действат правила, които свеждат светлинното замърсяване до минимум, като например изключително слабото и червеникаво улично осветление. Освен това ниската влажност и надморската височина правят мястото идеално не само за обсерваториите, но и за човешкото око. С две думи, да прекараш нощта или поне два-три часа в съзерцание на звездите в околностите на Roque de Los Muchachos наистина може да бъде уникално преживяване. Лично аз прекарах нощта в колата, край пътя на това място, но ако не си готов да спиш в кола, винаги можеш да станеш рано сутринта или да изчакаш да падне нощта, преди да слезеш. Единственото, което трябва да имаш предвид, е лунната фаза – в идеалния случай най-добрите нощи са тези при новолуние, когато е пълен мрак и светлината на звездите не е заглушена от тази на луната.
За по-авантюристичните – запознах се с две германски момчета, които прекараха нощта във Cueva del Morro de Las Cebollas. Наистина страхотно преживяване и най-вече защитено място, като се има предвид, че на над 2400 метра може да е наистина студено. Добре е обаче да помниш, че технически това е нещо незаконно! Във всеки случай това е тема, която ще разгледам подробно по-нататък в ръководството.

Млечният път, гледан от Roque de Los Muchachos.
Cresteria de la Caldera
Това е панорамна пътека, която върви по целия ръб на калдерата. Можеш да започнеш да вървиш от паркинга на Roque de Los Muchachos или алтернативно от някоя от точките, където пътеката почти се пресича с пътя (LP-4), като тук и тук.
Мнозина, включително и аз, решават да вървят до Pico de La Nieve (но при желание може да се отиде и по-нататък): тръгвайки от паркинга на върха на Roque de Los Muchachos, са общо около 20 км, отива се и се връща по същата пътека, 4:30–6 часа в зависимост от темпото. Маршрутът е наистина лесен за следване и въпреки разстоянието е сравнително лесен, тъй като няма големи денивелации, а напротив – е предимно равен. Във всеки случай GPS координатите можеш да намериш на тази страница. Хубавото на тази пътека е, че, както вече казах, можеш да решиш да започнеш да вървиш от някоя от споменатите по-горе точки, като съкратиш разстоянието и то не малко, или просто да решиш да се обърнеш, преди да стигнеш Pico de La Nieve.

По протежение на Cresteria de la Caldera.
Дори да избереш по-кратък вариант на маршрута, честно казано, не се изпуска нищо, тъй като гледката не се променя особено. Във всеки случай препоръчвам да избягваш средата на деня, особено през лятото – няма никаква сянка и може да е наистина горещо. Освен това е добре да помниш, че ако решиш да започнеш да вървиш от паркинга на върха на Roque de Los Muchachos, абсолютно задължително трябва да се върнеш до 20:00, тъй като от 20:00 до 7:00 бариерата на пътя към върха на Roque de Los Muchachos (това място) е затворена!

Пътеката, която продължава по калдерата, гледана от Pico de la Nieve.
От малкото селце Las Tricias тръгва наистина хубава и не много дълга пътека – общо са малко над 4 км, около час и половина. Точно там, където започва пътеката, на това място край пътя има място за няколко коли, иначе паркирай в селото и слез пеша.
Пътеката е описаната на тази страница, минава покрай много наистина симпатични къщи и драконови дървета с морето на заден план. В точка 2 можеш да видиш Buracas, т.е. къщи-пещери, използвани от първите хора, заселили се на острова. Недалеч има малко барче, където можеш да изпиеш нещо, преди да се качиш обратно към колата. Със сигурност не е преход, който не бива да се пропуска, но без съмнение е хубав начин да прекараш два-три часа.

Гледка по пътеката.
Градчето Puntagorda само по себе си няма кой знае какво да предложи, освен че е идеална база за разглеждане на северозападната част на острова. Във всеки случай в околностите на градчето можеш да отидеш до Mirador de Izcagua, който е на две крачки от area recreativa El Fayal – борова гора, оборудвана с пейки, барбекюта и тоалетни. Недалеч е и Mercadillo del Agricultor, който може да е интересно посещение. Аз обаче не успях да напасна разписанията, тъй като работи само в събота и неделя. Накрая можеш да слезеш до Puerto de Puntagorda, където в края на едно стълбище има малък басейн и редица малки къщички, издълбани в скалата; при желание можеш да слезеш чак до морето, за да се изкъпеш.
Къде да спиш в Puntagorda
Albergue Puntagorda е един от малкото хостели на острова. Ако търсиш евтино решение, без да слизаш много на юг, това вероятно е най-добрият вариант.

Стълбите, които водят до басейна на Puntagorda.
Това е още едно място, което за съжаление не успях да посетя, защото точно както при Los Tilos, пътят за достъп беше затворен заради ремонтни работи. Във всеки случай става дума за наистина уникално място, което препоръчвам да посетиш. Това малко рибарско селце – чиито къщи са буквално разположени в една гигантска пещера, която служи и като неразделна част от постройките – без съмнение създава уникална панорама.

Porís de Candelaria.
Mirador de la Cumbrecita е вероятно, заедно с Roque de Los Muchachos, едно от най-емблематичните места на Ла Палма и на националния парк Caldera de Taburiente. Това е просто панорамна точка на ръба на кратера, от страната, противоположна на Roque de Los Muchachos, откъдето тръгват редица пътеки.
Можеш да се качиш със собствената си кола, но ако смяташ да го направиш между 8:30 и 16:00, е задължително да резервираш паркинга онлайн или в посетителския център. Всичко е напълно безплатно, но тъй като има само около двайсетина паркоместа, за да се избегнат задръствания, е решено да се въведе тази система за резервации. Алтернативно, ако нямаш кола или не си успял да резервираш паркинг, можеш да се качиш с такси – тарифата (в една посока, нагоре или надолу) е фиксирана: 9 € всеки ден с изключение на неделя и празниците, когато цената се качва на 10 €. Ако не ти се плаща, можеш просто да пуснеш автостоп или да се качиш пеша – в крайна сметка са само около 7 км с 500 метра денивелация. Такситата имат специален паркинг зад посетителския център.

Гледка, обратна на Caldera, от Mirador de La Cumbrecita.
След като стигнеш до паркинга на La Cumbrecita, има доста възможности. Първата е да се насладиш на панорамата направо от паркинга, без ни най-малко усилие, втората е да направиш кратка обиколка от около 3 км със съвсем малка денивелация, около час. Обиколката е описана на този линк и те води до две панорамни точки: mirador Lomo de las Chozas и Mirador de Los Roques. И двете са наистина симпатични, пътеката е наистина достъпна, а по маршрута има и няколко пейки, където можеш да си починеш и да се насладиш на панорамата.
Докато една определено по-взискателна алтернатива е изкачването на Pico Bejenado – пътеката е описана на тази страница. Във всеки случай са малко над 8 км общо с 550 метра денивелация; с бързо темпо се изкачих за час и половина и слязох за час, но ако си особено бавен, може да отнеме и 4 часа. От върха на Pico Bejenado се откриват по-хубави гледки в сравнение с другите панорамни точки по-долу и пътеката е наистина приятна, но ако по някаква причина не ти се качва, не се отчайвай – гледката не е чак толкова различна.
Накрая е възможно да слезеш във вътрешността на кратера по пътеката PR LP 13.1. В този случай обаче, предвид разстоянията, е препоръчително да прекараш нощта в къмпинга, който се намира във вътрешността на националния парк и трябва да се резервира на тази страница. Ако решиш да завършиш маршрута, ще трябва освен това да организираш транспорт с такси, тъй като не можеш да оставиш колата си за два дни на паркинга на La Cumbrecita. Добре е да знаеш, че при желание този преход може да се комбинира с прехода до Cascada de Los Colores, описан по-долу.

Гледка към Caldera по пътеката, която води до Pico Bejenado.
Това е преход, който бих искал да направя, но отчасти поради липса на време, отчасти защото задължително трябва да вземеш шатъл-такси, което струва 51 €, предпочетох да правя други неща. Във всеки случай на тази страница ще намериш „класическата“ пътека, която започва от Mirador de Los Brecitos, където обаче паркирането е забранено. Това, което си принуден да направиш, е по същество да паркираш колата на това място и после да се качиш до Mirador със совалките, които тръгват оттук, и както вече казах, струва 51 €, но ако си късметлия и се появиш между 9:00 и 11:00, би трябвало да успееш да споделиш курса с някой друг (такситата работят от 8:00 до 12:00).
След като стигнеш до Mirador, можеш да следваш „класическата пътека“, в края на която се връщаш точно там, където си оставил колата и си взел таксито. Както вече казах, не съм завършил този преход, но е наистина популярен, така че предполагам, че има основателна причина.
Къде да спиш
За да се качиш до Mirador de la Cumbrecita или във всеки случай да разгледаш централната част на острова, има три наистина евтини варианта, които можеш да използваш като база: Casa Encantada и Casa Tranquila в El Paso, на няколко километра от посетителския център, и Hostel Vagamundo в Los Llanos.

Mirador de Los Roques.
Това без съмнение е любимият ми преход от всички, които направих на Ла Палма. Доста е дълъг и взискателен, тъй като започва от минимум 17 км и стига до над 20 км, ако решиш да се изкачиш на върха на някой от вулканите, които срещаш по маршрута и които, както подсказва името на пътеката, са доста. На тази страница ще намериш GPS координатите на „класическата“ версия.
За щастие по-голямата част от пътеката, ако се премине както препоръчвам, е надолу, с изключение на сравнително краткия начален участък, където се изкачваш няколко километра. Пейзажът е наистина разнообразен и впечатляващ – започваш да вървиш сред борове, след което преминаваш в лунен вулканичен пейзаж, докато стигнеш почти до морето. С бърза крачка, включвайки обедната почивка, преминахме маршрута за около пет часа.

Първата част от Ruta de los Volcanes.
„Проблемът“ на тази пътека е, че не е кръгов маршрут и за да стане такъв, в някакъв момент от деня задължително трябва да вземеш такси. Като се има предвид, че е напълно за предпочитане маршрутът да се премине надолу, моят съвет е да оставиш колата в посетителския център и оттам да вземеш такси до Refugio El Pilar (няма обществен транспорт до хижата); тарифата и в този случай е стандартна – 13 € само в една посока, и както обясних по-рано, има паркинг, определен за таксита, зад посетителския център.
Ако няма таксита, както се случи при нас, достатъчно е да се обадиш на номера, който се намира на паркинга – за по-малко от десет минути пристигна таксиметров шофьор от El Paso; в този случай се плаща и самото повикване и се включва таксиметърът, като се плаща малко повече – ние платихме 16,60 €. След като стигнеш до Los Canarios, където свършва Ruta de los Volcanes, за да си вземеш колата, можеш да ползваш обществения транспорт – по-точно линия 210 до Tajuya и след това линия 300 до посетителския център, съответно 2,40 € и 1,50 € (използвай режима за обществен транспорт в Google Maps, за да видиш разписанията; ориентировъчно има автобус на всеки час).

Централната част на Ruta de los Volcanes.
Според мен това е най-доброто и най-евтиното решение, ако изключим възможността за автостоп. Ако отседнеш в El Paso, можеш да вземеш такси до Refugio El Pilar, без да минаваш през посетителския център, или може би да вземеш друго такси вместо обществения транспорт, след като приключиш пътеката. С две думи, виж сам, но описаното по-горе е най-общо казано най-евтиното решение.

Морето се приближава!
Puerto Naos и Charco Verde са два симпатични плажа, недалеч един от друг, където можеш да прекараш малко време и да си починеш между два прехода. И двата са плажове с инфраструктура – с душове и павилиони. На Charco Verde има и игрища за плажен волейбол. С две думи, не очаквай някой отдалечен плаж изцяло за теб, но когато става дума за плажове, това са сред най-добрите варианти, които Ла Палма може да предложи. От двата лично препоръчвам Charco Verde.

Charco Verde.
Югът на острова няма много какво да предложи – един ден би трябвало да е повече от достатъчен, за да разгледаш този особено гол и лишен от атракции район в сравнение с останалата част на острова. Солниците на Fuencaliente и едноименният фар определено заслужават посещение, а ако още не ти е дошло до гуша от ходене и качване по върховете на вулкани, тръгвайки от солниците, можеш да стигнеш до върха на вулкана Teneguía.

Солниците на Fuencaliente.
Разбира се, свободен си да слезеш и да се качиш по същата пътека, но обиколката, описана на тази страница, изглежда интересен вариант. Аз и спътникът ми предпочетохме да прекараме следобеда в близкия Playa de Echentive, където има наистина симпатичен естествен басейн, идеален за разхлаждане, без да се притесняваш от морското течение.
Накрая, ако търсиш още информация и идеи за неща за правене и гледане, препоръчвам да разгледаш официалния сайт Visit La Palma. За преходи пеша или с колело, къмпинги и не само senderos de palma е вероятно най-изчерпателният ресурс, а наистина интересен блог с точни описания на някои от най-популярните трекинг маршрути на острова е Pico Barro.
Playa de Echentive.
Особено ако не си запален ходач, островът Ла Палма може да се обиколи за няколко дни. Във всеки случай, предполагайки, че се интересуваш от пешеходен туризъм, по-долу предлагам няколко маршрута, т.е. това, което бих направил аз при определен период от време. Естествено, приеми следното като идея и изгради идеалния маршрут според интересите си в светлината на казаното дотук.
С пет дни спокойно можеш да видиш всички акценти на острова.
Santa Cruz de La Palma (1 нощ)
Ден 1:
Пристигане на Ла Палма. Прекарай деня в разглеждане на града и се качи до Mirador de la Concepción за залеза или за изгрева на следващия ден.
Puntagorda (2 нощи)
Ден 2:
Сутринта избери между прехода до Cubo de la Galga и този до Los Tilos. Посети малкото селце San Andrés и отиди да пренощуваш в Puntagorda (или околностите), минавайки по пътя Lp-109. Ако ти се иска и имаш време, следобед, преди да отидеш в Puntagorda, можеш да отскочиш и до естествените басейни de La Fajana или да слезеш до Santo Domingo.
Ден 3:
Качи се на Roque de Los Muchachos. Повърви по Cresteria de la Caldera или може би посети астрономическата обсерватория.
El Paso (1 нощ)
Ден 4:
Качи се до Mirador de la Cumbrecita и избери един от възможните кръгови маршрути.
Ден 5:
Завърши Ruta de los Volcanes. Върни се в Santa Cruz.

Plaza de España в Santa Cruz.
С една седмица на разположение можеш да добавиш още някой трекинг или може би да прекараш един ден за релакс на плажа.
Santa Cruz de La Palma (1 нощ)
Ден 1:
Пристигане на Ла Палма. Прекарай деня в разглеждане на града и се качи до Mirador de la Concepción за залеза или за изгрева на следващия ден.
Puntagorda (2 нощи)
Ден 2:
Сутринта избери между прехода до Cubo de la Galga и този до Los Tilos. Посети малкото селце San Andrés и отиди да пренощуваш в Puntagorda (или околностите), минавайки по пътя Lp-109. Ако ти се иска и имаш време, следобед, преди да отидеш в Puntagorda, можеш да отскочиш и до естествените басейни de La Fajana или да слезеш до Santo Domingo.
Ден 3:
Качи се на Roque de Los Muchachos. Повърви по Cresteria de la Caldera или може би посети астрономическата обсерватория.
El Paso (3 нощи)
Ден 4:
Качи се до Mirador de la Cumbrecita и избери един от възможните кръгови маршрути.
Ден 5:
Ден за релакс на плажа в Charco Verde или трекинг до Cascada de los Colores.
Ден 6:
Завърши Ruta de los Volcanes.
Ден 7:
Посети солниците на Fuencaliente и прекарай остатъка от деня на Playa de Echentive. Вечерта се върни в Santa Cruz.

Изгрев над облаците на Roque de los Muchachos.
Ако имаш десет или повече дни на острова, препоръчвам да следваш току-що описания едноседмичен маршрут, като може би добавиш един ден в Santa Cruz – градът е наистина симпатичен и при желание, за да запълниш деня, можеш да направиш кратка екскурзия извън града до Playa de Nogales или Playa los Cancajos.
Още един ден можеш да прекараш в североизточната част на острова между естествените басейни de La Fajana и Los Tilos/Cubo de la Galga. Накрая, през друг ден можеш да посетиш Santo Domingo, Puerto de Puntagorda, Porís de Candelaria и да завършиш прехода до Las Tricias. С две думи, възможности не липсват – както казах по-рано, избирай според интересите си.
Въпреки че островът е доста малък, тъй като е предимно планински, придвижването от една дестинация до друга може да отнеме доста време, особено от изток на запад и обратно, докато пътят, който върви по крайбрежието, общо взето е с плавно движение.
На Канарските острови като цяло, но особено на Ла Палма, макар общественият транспорт да не е чак толкова лош, смятам, че наемането на кола е далеч най-добрият начин да разгледаш острова.

Ла Гомера в далечината.
По време на пътуването ми из Канарските острови почти винаги си наемах колата от Cicar – цените са конкурентни, може спокойно да се плати без кредитна карта, не се изисква депозит, застраховката е включена и няма самоучастие, но най-вече имат офиси буквално във всички пристанища и летища на Канарските острови, което е наистина удобно за онези, които планират пътуване от остров на остров, защото много от другите компании имат офиси само на летището, което е наистина неудобно, ако вместо да се качваш на самолет, искаш да върнеш колата на пристанището и да се качиш на ферибот към друг остров.
С две думи, ако си мислиш за пътуване с кола между островите или по някаква причина не искаш да връщаш колата на летището, Cicar е вероятно най-добрият вариант; във всички останали случаи определено си струва да обмислиш и други фирми за коли под наем, като разгледаш сайтове като Discover Cars. Във всеки случай, независимо дали е Cicar или друга компания, ако имаш точни дати, препоръчвам да резервираш колата няколко седмици предварително – така можеш да спестиш наистина много в сравнение с наем в последния момент.
Освен това е добре да знаеш, че на практика всички компании технически не позволяват шофиране по черни пътища и ако имаш някакъв проблем, рискуваш да платиш от собствения си джоб. Ние го направихме няколко пъти по време на пътуването ни из Канарските острови, но не и на Ла Палма, където пътищата, макар понякога криволичещи, са в добро състояние.
Накрая, има компании, които технически позволяват колата да се качи на ферибот до друг остров при условие, че се върне на острова на тръгване, но много от тях на хартия изобщо не позволяват напускане на острова; разбира се, на пристанището няма кой да проверява, но ако ти потрябва помощ, може да започнат проблемите. Съветът ми, ако ти се наложи, е да наемаш различна кола за всеки остров, който посещаваш, или поне да се информираш добре какво ти е позволено и какво не.

Панорамна точка по пътя Lp-109.
Ако пътуваш сам и искаш да спестиш в сравнение с цената на наема на кола, имаш предвид само няколко прехода, които можеш да организираш с някоя организирана обиколка, не ти се шофира или по някаква друга причина не искаш да наемаш кола, общественият транспорт не е никак лош и с малко планиране можеш да стигнеш практически до всяка дестинация на острова. На тази страница ще намериш различните линии и разписанията на курсовете.
Единственият път, когато взехме автобуса, функцията „обществен транспорт“ на Google Maps се оказа надеждна, но винаги е по-добре да хвърлиш едно око на официалния сайт (при желание има и приложение).

Единствените две авиокомпании, които извършват вътрешни полети между островите, са CanaryFly и BinterCanarias. Цените са склонни да бъдат много сходни, но най-общо казано Binter изглежда малко по-евтина и има и специални тарифи за лица под 29 години. Във всеки случай препоръчвам да разгледаш и двете и, ако е възможно, да резервираш поне няколко седмици предварително за най-добрите оферти.
По-евтината алтернатива на полетите и най-вече по-практичната за придвижване между съседни острови са фериботите. Като общо правило, докато става дума за най-близкия остров или най-много следващия, т.е. в случая на Ла Палма – пътувания към Тенерифе и най-вече към Ла Гомера, не само се спестява с ферибота, но е и много по-удобно, тъй като не трябва да се явяваш на летището два часа предварително, а можеш просто да отидеш на пристанището един час по-рано или дори по-малко, да купиш билета си и да се качиш на борда, без непременно да резервираш пътуването предварително.
По същество, ако нямаш добре определен маршрут, придвижването с ферибот ти дава много повече гъвкавост. Ако обаче например искаш да стигнеш до Лансароте, тръгвайки от Ла Палма, ясно е, че самолетът не само е много по-бърз, но и евтин. Във всеки случай има няколко фериботни компании, които обслужват линиите между островите; Direct Ferries е сайт, който обединява всички компании, и при желание можеш да го използваш, за да резервираш билетите си.
По-конкретно, Ла Палма има ежедневни заминавания от Santa Cruz към San Sebastián de La Gomera и Los Cristianos на Тенерифе с Fred Olsen и Naviera Armas, както и към Santa Cruz de Tenerife и Las Palmas на Гран Канария с Transmediterranea.

По улиците на Santa Cruz.
Колко струва пътуване до Ла Палма? Разбира се, зависи от куп фактори; който чете редовно блога ми, знае, че пътувам пестеливо и пътуването ми из Канарските острови не направи изключение – всъщност успях да се задържа в бюджет от 1000 € на месец, т.е. малко над 30 € на ден, всичко включено, през двата месеца, прекарани на архипелага. Ако търсиш идеи как да спестяваш, разгледай тази статия.
Все пак напълно си давам сметка, че не всички са готови или заинтересовани да водят живота на пътешественик с раница, но добрата новина е, че Канарските острови са във всеки случай сравнително евтина дестинация по европейските стандарти. Цените като цяло са по-ниски, отколкото в самата континентална Испания, тъй като островите са един вид специален регион, където ДДС е само 7%, а върху много потребителски стоки не се плаща изобщо. За два примера – цената на бензина е около 1 € за литър, а вечеря в ресторант, ако нямаш големи претенции, струва около 10 € или малко повече. С две думи, това не са цените на Латинска Америка, но по европейските стандарти определено няма от какво да се оплакваш.
Тъй като говорим за разходи, мисля, че е добре да кажа две думи за това, което със сигурност е отличен начин да ги ограничиш, а именно къмпингуването. Свободното къмпингуване на Ла Палма, както и на другите острови, технически е незаконно, но в действителност е широко толерирано. Ако разпънеш палатката си далеч от любопитни погледи, не би трябвало да имаш никакъв проблем, а още по-добре е, като се има предвид, че през лятото валежите са съвсем оскъдни, изобщо да не разпъваш палатка.

Гора в близост до Refugio El Pilar.
По време на престоя ми на Ла Палма във всички нощи, които прекарах „къмпингувайки“, се ограничавах единствено да надуя къмпинг дюшека, когато дойдеше време за лягане. На плажа Charco Verde в една събота вечер имаше и няколко местни семейства с деца. Но повтарям, технически е незаконно, изборът е твой.
Ако искаш да останеш в рамките на закона, има пет официални къмпинга. Държа също да подчертая, че за двата безплатни къмпинга (този във вътрешността на калдерата и този при Refugio el Pilar) е необходимо да се получи разрешение в посетителския център или алтернативно в офиса по околна среда в Santa Cruz.
Накрая, за да намериш места за къмпингуване, препоръчвам приложението park4night, създадено най-вече за онези, които искат да прекарат нощта в кемпер, миниван или кола; то е фантастичен ресурс и за тези, които просто искат да намерят уединено място, където да разпънат палатка или просто да постелят дюшек, както често правехме ние.

Cubo de la Galga.
За да намалиш таксите за обмяна и теглене, тук ще намериш моето ръководство за най-добрите карти за пътуване.
Ла Палма и Канарските острови като цяло са абсолютно безопасна дестинация с наистина ниски нива на престъпност и се препоръчват и за семейства с деца. Все пак, както за всяка друга дестинация, трябва да се използва здрав разум и спазването на класическите съвети за безопасност никога не вреди.
Единствените две бележки, които ми се иска да направя, са да внимаваш изключително много къде се къпеш, защото, тъй като става дума за океан, теченията могат да бъдат изключително опасни, особено обратните течения, които могат бързо да те отнесат навътре с потенциално фатални последици. Имах възможност да се запозная с един господин, който се е видял отнесен навътре заедно с децата си, и ми разказа как вече е мислел, че е дошъл краят – не особено хубаво преживяване.

Playa los Cancajos.
Освен това много от най-уединените плажове нямат спасители и най-вече извън сезона можеш спокойно да си единственият човек там. С две думи, особено ако не си опитен плувец, внимавай. Тъй като Ла Палма привлича много любители на преходите, е добре да помниш, че слънцето, особено във високите части, не е нещо, което да се подценява – вземи необходимите предпазни мерки и, в зависимост от това къде си свикнал да ходиш, знай, че на Ла Палма рядко има възможност да намериш вода за зареждане по пътеките, така че се съобразявай с това.
Накрая, ако решиш да наемеш кола, не оставяй никакви ценни вещи в нея, когато е без надзор. За съжаление счупените стъкла по паркингите и табелите, които подканват да не се оставя нищо в колата, са прекалено чести.
Планираш ли пътуване до Ла Палма? Разгледай тези статии:
Каква раница за пътуване да избереш
Имаш въпроси? Или актуална информация? Не се колебай да оставиш коментар или да ми пишеш в Instagram!
За дарения / виртуални пици и бира 🙂