Коста Рика е исторически една от най-посещаваните страни в Централна Америка. Страна, богата на флора и фауна, с красиви плажове, вулкани и наистина гостоприемни хора, която се гордее с една от най-старите демокрации в света, в контраст с останалите страни от региона.
С една дума, Коста Рика несъмнено е дестинация, която от години е на радара на масовия туризъм, страна, в която се пътува изключително лесно и туристическата инфраструктура е добре развита. Другата страна на медала обаче е цената: за този, който пътува с малък бюджет, Коста Рика е известна като най-скъпата страна в цяла Централна Америка, но това със сигурност не я прави по-малко впечатляваща.
В това ръководство ще намериш много полезни съвети за организирането на пътуването ти до Коста Рика, както винаги с по-специално внимание към бюджета.
Бързо меню

Мъжки зелен гущер василиск, национален парк Кауита. Instagram!
Температурите в Коста Рика могат да варират много в зависимост от надморската височина, която създава куп различни микроклимати. Климатът е непредвидим, особено в планинските райони, но въпреки това могат да се различат два ясно обособени сезона:
Сухият сезон е от средата на ноември до април, като през този период валежите почти липсват, небето е ясно, а температурите са чудесни.
Дъждовният сезон е от май до средата на ноември. Валежите са по-обилни през септември и октомври и често се концентрират следобед, докато сутрините са слънчеви.
Най-добрите периоди за посещение на Коста Рика са ноември, април (след Великден) и май, когато дъждовете току-що са свършили или току-що са започнали, природата е буйна, а цените са по-ниски в сравнение с високия сезон, който е от декември до март.
Все пак аз лично посетих страната през юни, тоест по време на дъждовния сезон – може би съм имал късмет, но времето съвсем не беше лошо. Единствените два месеца, които ако е възможно е по-добре да се избягват, са септември и октомври.

Притежателите на италиански паспорт получават безплатна туристическа виза за 90 дни от момента, в който влязат в страната (правилата зависят от гражданството ти, затова провери какво важи за теб). Възможно е да направиш класическия „visa run“, тоест да излезеш от страната и да влезеш отново, за да получиш още 90 дни, на практика до безкрайност, ако те интересува – познавам хора, които го правят от десетилетия.
Това е официалният сайт на имиграционната служба.
Официално Коста Рика изисква доказателство за напускане на страната в рамките на срока на визата. Това не е проблем за всички, които имат билет за връщане или за друга страна (върши работа дори автобусен билет), но може да бъде проблем за тези, които имат еднопосочен билет и смятат да напуснат страната по суша или по море, без да имат точна дата или резервирани билети.
Проверките са по преценка на граничния служител и на авиокомпаниите при качването преди излитане – на мен не ми поискаха нищо. Това е и опитът на огромен брой други пътешественици, но като почетеш из различните онлайн форуми, има и случаи на хора, от които наистина са поискали доказателство за напускане на страната. Съветът ми е да вземеш под наем билет (истински, платена услуга) от сайт като onwardticket или да използваш returnflights.net (безплатен и без големи претенции), за да разпечаташ фалшива резервация!
Ваксините срещу хепатит А и В се препоръчват. Що се отнася до жълтата треска, болестта не се среща в страната, но ако идваш или си бил наскоро (преди по-малко от 6 дни) в страна с риск от жълта треска (голяма част от Южна Америка и централна Африка), сертификатът е задължителен.
За актуална информация относно визите и всичко останало препоръчвам да провериш препоръките за пътуване на министерството на външните работи на своята държава (например на българското Министерство на външните работи).
Нека поговорим накратко за валутата, тъй като в това ръководство често ще срещаш цени. Местната валута, наречена „колон“ и съкратена като „CRC“, е официалната, но на практика има и друга официална валута – американският долар.
Американският долар всъщност се приема почти навсякъде, може да се тегли от банкомати и често се използва като официална валута, когато се говори за цени на туристически дейности.
Препоръчвам ти да носиш и двете валути, защото при транспорт, храна и местни търговци е по-изгодно да плащаш в колони – въпреки че доларът се приема, често се прилага неизгоден курс, – докато за плащане на хостели/хотели, турове и входове на паркове доларът често е по-изгоден.
Курсът е около 1€ = 513 CRC и 1$ = 457 CRC. За актуалния курс ти препоръчвам да погледнеш тази страница.

Забележка: Няколко пъти в ръководството ще намериш линкове към https://www.alltrails.com/. Ако искаш да използваш офлайн навигацията директно от приложението на Alltrails, трябва да преминеш към про версията. Можеш обаче да заобиколиш проблема, като изтеглиш координатите от десктоп версията на сайта във формат „Google Earth KML“ и след това ги качиш в Organic Maps, което е категорично едно от любимите ми приложения за пътуване.
Пуерто Виехо вече е неизменна спирка в маршрута на пътуване из Коста Рика – плажове, палми, добър сърф и меко казано спокойна атмосфера привличат всяка година хиляди пътешественици. Разположено на карибското крайбрежие, на около един час на юг от Лимон, градчето е чудесна база за разглеждане на близкия национален парк Кауита и за прекъсване на пътуването на север, ако идваш от Панама.
Има страшно много плажове, а вечер, макар че селището е относително малко, по главната улица има многобройни барове и ресторанти. Ако те интересува, някои от плажовете в околността имат отлични условия за сърф!
Националният парк Кауита се намира само на 15–20 минути с автобус на север от Пуерто Виехо и е без съмнение едно от най-добрите места, за да се възхитиш на невероятната природа, която тази страна има да предложи. Паркът има два входа: основният е от малкото градче Кауита (Google Maps), където входът е срещу доброволно дарение, и втори вход от Пуерто Варгас (Google Maps), където цената е 5 $ – не разбирам смисъла, но е така!
Двата входа са свързани с добре обозначена и поддържана пътека, която се редува между гората и плажа. По тези около 8 км (All Trails), ако внимаваш, можеш да видиш много животни. Аз видях маймуни, гигантски гущери, един кайман, група миещи се мечки и една игуана. Плая Бланка (Google Maps), един от двата плажа, през които минава пътеката, е наистина красив и в него се разрешава плуването.
Препоръчвам да прекараш целия ден в парка и да следваш пътеката от началото до края. Автобусът, който трябва да вземеш, е този към Лимон, който би трябвало да тръгва приблизително на всеки час. Спирката за входа при Пуерто Варгас е по главния път, докато за да влезеш от Кауита, ти се препоръчва да слезеш, когато стигнеш до терминала. Автобусът струва около 1,5 $ в една посока.

Игуана на плажа в парк Кауита.
Много хостели дават колела под наем за около 5 $ на ден, а крайбрежният път, дълъг малко по-малко от 15 км и почти напълно равен, който води до Плая Манзанийо (Google Maps), е изключително популярен за каране, тъй като пътят свършва именно там, а трафикът е наистина слаб.
По пътя има множество плажове, където можеш да спреш. Най-популярни и красиви са Плая Коклес (Google Maps), Плая Чикита (Google Maps) и Пунта Ува (Google Maps). Току-що извън Пуерто Виехо, по посока на Манзанийо, има център за възстановяване на диви животни (Google Maps), който предлага водени обиколки с продължителност около час и половина – в 9:30 и в 11:30 от понеделник до събота, а цената е 27 $. Казаха ми, че центърът е наистина симпатичен, а парите се дарят за добра кауза. Това е сайтът.
Къде да спиш в Пуерто Виехо
Съобщиха ми, че хостелът, в който бях отседнал, не е отворил отново след ковида. Затова препоръчвам да погледнеш Pagalù Hostel – отлични отзиви и централно разположение. Ако не те притеснява да отседнеш малко извън центъра, обмисли Tasty Dayz Hostel.
Как да стигнеш до Пуерто Виехо
От и до Сан Хосе има 6–7 тръгвания на ден. Ако пък пристигаш или продължаваш пътуването си към Панама, по-нататък в това ръководство ще намериш подробни инструкции как да преминеш границата.

По плажа на Пуерто Виехо.
За много пътешественици Сан Хосе е просто място за преминаване към следващата дестинация в страната – пътната система в Коста Рика всъщност е такава, че за да минеш от единия бряг до другия или да прекосиш страната от север на юг, почти винаги се минава през столицата.
Прекарах само един ден в Сан Хосе, но той ми създаде впечатлението, че е много по-подходящ за живеене в сравнение с другите столици в Централна Америка. Освен това, като се намира на 1172 м, температурите са приятни през цялата година.
Дори да идваш от друга страна, рано или късно ще ти се случи да минеш през Сан Хосе. Мнозина се качват директно на автобус към следващата дестинация, но ако имаш време, прекарай няколко дни в града: поразходи се из центъра и тръгни по Авенида Сентрал (Google Maps). Районът е симпатичен и в околността има няколко музея.
Има обаче една интересна еднодневна екскурзия, която можеш да направиш точно от Сан Хосе: до вулкана Поас (Google Maps). Става дума за действащ стратовулкан с малко езеро със сярна киселина в кратера – гледката е наистина впечатляваща.
По време на моето посещение в Коста Рика паркът беше затворен заради скорошно изригване. Приканвам те да си направиш проучване.
До парка на вулкана Поас има само един автобус на ден, така че планирай според това. На тази страница ще намериш подробно ръководство.

Кратерът на вулкана Поас.
Къде да спиш в Сан Хосе
Stray Cat Hostel е наистина отличен хостел – чист, евтин, с изключителен персонал и включена закуска! Намира се малко извън центъра, в жилищен район на кратко разстояние от терминал 7-10 и терминал Caribe, така че е перфектен за спестяване на време и пари.
Как да стигнеш до Сан Хосе
От летището има автобуси към центъра на Сан Хосе на всеки 5 минути, които струват по-малко от 1 $, а таксито струва 25–30 $.
От всеки друг град в Коста Рика най-вероятно има директни автобуси до столицата по няколко пъти на ден. За да стигнеш до следващата си дестинация обаче внимавай, защото уви в Сан Хосе има няколко автогари, обикновено разделени според региона на местоназначение, който обслужват.
Кепос е малко градче на юг от Сан Хосе, използвано като база за разглеждане на близкия национален парк Мануел Антонио. В градчето няма много за правене, но ако се случи да си наоколо в петък вечер или в събота сутрин, препоръчвам ти да се отбиеш на пазара (Google Maps), който се провежда веднъж седмично – ще можеш да си заредиш плодове на смешни цени и същевременно да получиш типично местно преживяване. Но нека преминем към основната атракция.
Мануел Антонио е най-малкият национален парк в страната, но без съмнение един от най-посещаваните заради красотата си и лесния си достъп. Има множество пътеки, като най-популярната е кратка разходка, която води до плажа Мануел Антонио (Google Maps). Плажът е наистина красив, с много дървета, под които да се скриеш от слънцето, но е и най-препълненият – вероятно ще ти се случи да видиш маймуни и миещи се мечки да щъкат по плажа между посетителите.
Много хора спират дотук, но аз препоръчвам да извървиш и другите пътеки (All Trails). Паркът е дом на над 100 вида бозайници и 180 вида птици, така че да видиш животни изобщо няма да е трудно – сред най-често срещаните, освен вече споменатите маймуни и миещи се мечки, има множество гущери, игуани, ленивци и жаби.
Паркът е отворен от вторник до неделя от 7:00 до 16:00, а входът струва 16 $. Броят на хората, допускани едновременно в парка, е ограничен, затова си струва да отидеш рано сутрин и да се насладиш докрай. За да стигнеш до него от близкия Кепос, достатъчно е да вземеш един от автобусите, които тръгват приблизително на всеки половин час – 305 CRC, около 10 минути.

Плажът Мануел Антонио.
Къде да спиш в Кепос
Passifloras Hostel е добър евтин хостел в центъра на Кепос, но в градчето и околността има много опции.
Как да стигнеш до Кепос
От Сан Хосе автобусите тръгват от терминал Tracopa (Google Maps). На тази страница можеш да намериш всички връзки.
Малкото селище Тортугеро (буквално област на костенурките), което се намира в едноименния национален парк, без съмнение е едно от най-отдалечените и диви места в страната. Плажовете му са известни с хилядите костенурки, които всяка година се връщат там да снасят яйца, и това е едно от най-добрите места в света за наблюдение на това явление.
Паркът може да се посещава през цялата година, но според мен наистина си струва да го посетиш по време на размножителния сезон на костенурките. Турове за наблюдение на това явление предлага на практика всеки, от 20 $, а сезонът е от април до май за кожестите костенурки и от юли до октомври за зелените костенурки. Туровете се правят вечер и продължават средно два-три часа.
Паркът, освен известния плаж, включва и множество сладководни канали и лагуни, които се разклоняват през буйната гора, доминираща района, наричан още Амазония на Коста Рика. Много лоджове и агенции в селището предлагат турове с лодка или кану за наблюдение на дивата фауна, сред която каймани, сладководни костенурки, маймуни, множество видове птици и още много други – и в този случай цените започват от около 20 $.

Тур с лодка в национален парк Тортугеро.
Къде да спиш в Тортугеро
Cabinas Tortuguero е добър евтин хостел, но има много повече или по-малко евтини опции, сред които лоджове, напълно потопени в гората, които изглеждат наистина симпатични.
Как да стигнеш до Тортугеро
Както вече казах, това е доста отдалечено място, до което се стига със самолет (скъпо) или с комбинация от лодка и автобус по следния начин. Вземи автобуса в 9:00 от Сан Хосе до Кариари от терминал Gran Caribe (Google Maps).
Автобусът би трябвало да пристигне в Кариари към 11:00 и оттам трябва да вземеш директния автобус до Ла Павона, който тръгва в 11:30 и където има лодка за прехвърляне до Тортугеро, до което се стига към 15:00 след час и половина или два плаване. Цялото пътуване струва около 10 $. За да се върнеш, следвай инструкциите в обратен ред – лодките от Тортугеро към Ла Павона би трябвало да тръгват в 5:30, 11:00 и 14:30 всеки ден.
Монтеверде стана известно след публикуването на статия в National Geographic, в която беше описано като най-доброто място в света за наблюдение на редкия великолепен кецал, и оттогава привлича любители на природата от цял свят. Облачната гора на Монтеверде е едно от най-посещаваните места в страната и без съмнение дестинация, която почти винаги е част от маршрута на пътуване из Коста Рика.
Малка бележка: под Монтеверде се разбира цялата общност, съставена от Санта Елена (главното селище) и многобройните малки селища около него.

Висящ мост в резервата Монтеверде.
В района има множество резервати: облачната гора на Монтеверде, облачната гора на Санта Елена, резерватът Bosque Eterno de los Niños – „вечната гора на децата“, и Бахо дел Тигре.
Резерватът Монтеверде (Google Maps) е най-популярният, има добре поддържани маршрути с многобройни панорамни точки и висящ мост насред гората. Резерватът е отворен всеки ден от 7:00 до 16:00, а входът струва 20 $. Препоръчвам тази пътека.
Резерватът Санта Елена (Google Maps) се намира на по-голяма надморска височина и затова е по-влажен и потопен в облаци. И тук има доста пътеки, сред които една, която води до красива панорамна точка, откъдето може да се види вулканът Аренал, стига да не е твърде облачно. Резерватът е отворен всеки ден от 7:00 до 16:00, а входът струва 16 $. Препоръчвам тази пътека.
До двата най-известни резервата има директни автобуси, които тръгват от градчето пред Banco Nacional (Google Maps) 4–5 пъти на ден, тук ще намериш таблицата с разписанието. Препоръчвам да отидеш рано сутрин, когато пътеките са по-малко претъпкани, а животните са по-активни и затова шансовете да видиш някои от тях са по-големи.
Както виждаш, входът за резерватите не е евтин, а ако искаш да те води гид или да участваш в нощен тур, разходите растат. За този, който има ограничен бюджет, мисля, че резерватът Санта Елена е най-добрата опция от трите.
Това е доста скъпа дейност, която не съм правил лично, но ми е препоръчвана от много пътешественици и без съмнение е нещо популярно, което се прави в Монтеверде. Има четири различни парка, които предлагат възможност за зиплайн, всички имат добри отзиви и мисля, че изборът е много субективен, но ако може да помогне, една скъпа приятелка ми беше препоръчала Selvatura (Google Maps), цената е 80 $ плюс такси (актуализирано през октомври 2026 г.) за тур от два-три часа, който включва 13 зиплайна, един от които е дълъг повече от 1 км. Това е официалният сайт.

Зиплайн в Монтеверде.
Къде да спиш в Монтеверде
Mi Casa Tica е много семпъл хостел, но невероятно евтин и като цяло не лош.
Как да стигнеш до Монтеверде
От Сан Хосе има два автобуса на ден от терминал 7-10 (Google Maps), в 6:30 и в 14:30, около 5 часа. Можеш да купиш билета онлайн.
От Никарагуа или изобщо от северозападната част на Коста Рика стигни до град Либерия, оттам вземи автобуса до Каняс, после Тиларан – Санта Елена (последен автобус в 17:00). Тръгванията са чести, но трябва да се правят много прекачвания, затова опитай да тръгнеш рано сутрин.
От Пунтаренас има 4 автобуса: 8:00, 13:15, 13:30, 14:15, около 3 часа път, 1455 CRC.
От Ла Фортуна / Аренал вземи автобуса в 8:00 до Тиларан и оттам този до Санта Елена.
Преди известно като Бурио, селището е преименувано след изригването на вулкана през 1968 г., което напълно заличава 3 селища, но по чудо пощадява Ел Бурио, наричано сега Ла Фортуна. Градчето е идеалната база за разглеждане на близкия национален парк вулкан Аренал.
Има много дейности, които можеш да правиш, извън и в рамките на националния парк, например: каньонинг, зиплайн, конна езда, водопади и термални извори, за да назова само някои, и съм сигурен, че няма да имаш проблем да намериш някоя агенция в градчето, въпреки че всичко това е доста скъпо.
Дестинацията всъщност съвсем не е евтина, туровете, предлагани в градчето, са наистина скъпи, а придвижването между различните атракции без собствен превоз или без такси е трудно, дори когато става дума за стигане до входа на националния парк Аренал. Всъщност единственият автобус, с който се стига до входа на националния парк и после се връщаш в Ла Фортуна, е този към Тиларан, който те оставя на кръстовището към националния парк на около 3 км от същинския вход. Автобусът има следното не особено удобно разписание, а таксито струва към 20 $.
Тиларан – Ла Фортуна: 7:00, 12:15, 15:30
Ла Фортуна – Тиларан: 6:30, 11:30, 15:55
Обезкуражен от разказите на други пътешественици и от направеното проучване (в частност тази статия), реших да го пропусна. Само за да добиеш представа: каньонингът струва около 100 $, входът за известния и препълнен водопад Ла Фортуна (Google Maps) струва 20 $, а многобройните термални извори струват от 35 $ нагоре. Във всеки случай изборът е твой – ако бюджетът ти позволява, съм сигурен, че въпросните места са невероятни, но мисля също, че в страната има и други дестинации, където можеш да получиш същия вид преживявания, без да похарчиш цяло състояние, особено когато става дума за национални паркове.
На тази страница ще намериш много подробно ръководство какво да правиш в Ла Фортуна (на английски).

Вулканът Аренал, Ла Фортуна.
Как да стигнеш до Ла Фортуна
От Сан Хосе от терминал 7-10 (Google Maps) има автобуси в 6:15, 8:40 и 11:30, около 4 часа.
От Монтеверде вземи автобуса в 7:00 към Тиларан. От Тиларан вземи автобуса в 12:30 към Ла Фортуна.
Полуостров Никоя е осеян с малки селища за сърфисти, чудесни плажове и места, които все още са относително далече от масовия туризъм и където се впускат главно пътешественици с раница на гръб. Пътуването по полуострова може да бъде бавен процес, тъй като пътищата не са добре поддържани, а на места все още са черни.
Както вече казах, полуостровът е изключително популярен сред сърфистите или тези, които се стремят да станат такива, и сред онези, които просто искат да видят различна действителност от основните туристически дестинации на Коста Рика.
Малко любопитно: полуостровът е така наречена синя зона, тоест демографски/географски район, в който продължителността на живота е значително по-висока в сравнение с останалия свят – с една дума, наистина специално място!
Но сега нека разгледаме някои популярни дестинации на полуострова:
Монтесума вероятно е най-популярната дестинация в южната част на полуострова, особено защото може да се стигне до нея от Сан Хосе за 4–5 часа. Градчето има славата на малко хипарско, с всичко, което това включва. Сърфирането и купоните са много обичайни занимания, но в околността има и някои пътеки, като тази, която води до водопада Монтесума (Google Maps).
Санта Тереса е мястото, където прекарах престоя си на полуостров Никоя. Градчето се е развило много през последните години, но и досега представлява обикновена черна улица със сгради отляво и отдясно. Условията за сърфиране, но и за обучение, са отлични през цялата година, а дори онзи, който – като мен – определено не е любител на този спорт, може да прекара фантастична седмица сред морето, плажа, релакса и някои от най-впечатляващите залези в живота си.

Залез в Санта Тереса.
Къде да спиш в Санта Тереса
Хостелът, в който бях отседнал, е затворен, препоръчвам да погледнеш Casa del Sol и ICO Living Hostel.
Как да стигнеш до Санта Тереса и Монтесума
От Сан Хосе най-практичният и бърз начин да стигнеш до Санта Тереса и Монтесума е да вземеш директния автобус от терминал 7-10, тръгване в 6:00 и в 14:00, 7545 CRC до Санта Тереса и 7320 CRC до Монтесума, като цената на ферибота от 800 CRC е включена.
За да спестиш нещо, тръгвайки от Сан Хосе, или ако се намираш някъде другаде в страната, можеш да прекъснеш пътуването. Първо трябва да стигнеш до Пунтаренас, от терминала до пристанището са 5 минути с такси (1500 CRC) или можеш да вървиш пеша, както направих аз – около половин час.
Фериботите към Паскера, откъдето има автобуси, които чакат и вървят до Кобано, са в 05:00, 09:00, 11:00, 14:00, 17:00. След като стигнеш до Кобано, има връзки до Монтесума и Санта Тереса. Така се спестява нещо, но не мисля, че си струва; ако обаче не се намираш в Сан Хосе, това е единствената налична опция. Във всеки случай на този сайт ще намериш всички разписания, от които може да имаш нужда.
Както вече казах, има десетки възможни дестинации по крайбрежието на полуостров Никоя – между Санта Тереса и Монтесума се намира Плая Мал Паис, малко по-на север Манзанийо, които също са все още относително слабо развити.
А в северната част на полуострова се намират Самара и Тамариндо, и двете много по-развити, тъй като са популярни дестинации от много по-рано, и по-лесно достъпни благодарение на връзките от град Никоя (столицата на региона). Лично не съм бил там, но мисля, че това са дестинации, посещавани повече от семейства.
Тук ще намериш обзор на различните дестинации (на английски).
Има 27 национални парка, 30 защитени територии и множество частни резервати. В това ръководство съм споменал само някои от тях – очевидно не е възможно да ги посетиш всички в рамките на едно пътуване, а освен това за самостоятелния пътешественик, но най-вече с ограничен бюджет, някои паркове са твърде скъпи за стигане или за посещение: националният парк Корковадо например не допуска влизане без гид, до други пък не може да се стигне с обществен транспорт и така нататък.
Според мен, ако имаш ограничен бюджет, посещението на 2–3 парка е напълно достатъчно – например можеш да посетиш Кауита или Мануел Антонио от крайбрежните паркове, резервата Санта Елена в Монтеверде, за да видиш облачната гора, а ако ти се случи да си в Коста Рика в подходящия сезон, посети и Тортугеро. Посещението на тези 3–4 парка е повече от достатъчно, а ако пък имаш възможност да ги посетиш всичките, толкова по-добре за теб, завиждам ти!

Женски зелен гущер василиск.
Ако продължаваш пътуването си към Никарагуа, откъдето и да си тръгнал, ти препоръчвам първо да стигнеш до град Либерия, до който има директни автобуси от Сан Хосе, Пунтаренас, Монтеверде (през Лас Хунтас) и много други дестинации, на които може да се намираш в северната част на страната.
След като стигнеш до Либерия, има автобуси към Пеняс Бланкас (граничния град) приблизително на всеки половин час от 5 сутринта до 9 вечерта, 1650 CRC, 2 часа. След като преминеш границата, лесно можеш да стигнеш до Сан Хуан дел Сур, Ометепе или всяка друга дестинация в Никарагуа.
Най-популярният преход е Пуерто Виехо – Бокас дел Торо. Автобус Пуерто Виехо – Сиксаола (граничното селище с Панама): тук ще намериш разписанията. Премини границата пеша и после вземи автобус към Чангинола (1 $), а оттам друг към Алмиранте (1,25 $).
Или вземи едно от многобройните споделени таксита, които чакат на границата – официалната тарифа мисля, че е около 7–10 $, но идвайки от обратната посока, след като се пазарих известно време, платих 3,5 $. От Алмиранте можеш да вземеш лодка към Бокас дел Торо (която препоръчвам) или да продължиш към всяка друга дестинация.
Разбира се, границата може да се премине и на другото крайбрежие, но току-що описаният е според мен най-добрият маршрут.
По-долу изброявам възможни маршрути за 10 дни, 2 и 3 седмици – очевидно не съществува идеален маршрут за даден период от време, така че като имаш предвид прочетеното досега, приеми следващото като вдъхновение и промени маршрута според интересите/бюджета си.
Десет дни не са много, но са повече от достатъчни, за да посетиш няколко национални парка – със следния маршрут ще посетиш три. Мануел Антонио и Кауита имат отлични плажове, но ако предпочиташ да прекараш няколко дни само на море, тогава ти препоръчвам да пропуснеш някой от тях и да се насочиш към полуостров Никоя.

Сан Хосе (1 нощувка)
Ден 1:
Възстанови се от джетлага, разходи се из центъра на града.
Тортугеро (2 нощувки)
Ден 2:
Трансфер до Тортугеро. Вечерта тур за наблюдение на костенурки.
Ден 3:
Тур с кану в гората.
Пуерто Виехо (3 нощувки)
Ден 4:
Автобус до Сан Хосе. Автобус до Пуерто Виехо.
Ден 5:
Национален парк Кауита.
Ден 6:
Ден с колело по крайбрежието.
Монтеверде (3 нощувки)
Ден 7:
Автобус Пуерто Виехо – Сан Хосе, Сан Хосе – Монтеверде.
Ден 8:
Резерват Монтеверде или резерват Санта Елена.
Ден 9:
Зиплайн / кафе тур / ден за почивка.
Ден 10:
Автобус до Сан Хосе.
С две седмици на разположение аз не бих променил много току-що описания маршрут. Можеш да добавиш няколко дни в Ла Фортуна (не точно евтина дестинация) или според мен по-добре няколко дни на море на полуостров Никоя.
Двайсет дни или три седмици са добър период за разглеждане на страната. Както винаги маршрутът не се променя много, тъй като често така или иначе се налага да се връщаш в Сан Хосе. Току-що описаният 10-дневен маршрут е добра основа, от която да тръгнеш – според мен единствените два етапа за добавяне са полуостров Никоя и може би няколко дни в Ла Фортуна, ако бюджетът позволява.
За да оптимизираш времето, знай, че от Кепос и Монтеверде има директни автобуси до Пунтаренас, където можеш да вземеш ферибота към южната част на полуострова, без да се връщаш в Сан Хосе. Също така от Монтеверде можеш да стигнеш до северната част на полуострова (Тамариндо, Самара и т.н.), без да се налага да се връщаш в Сан Хосе, за около 8 $ срещу 45 $ за шатъл, както е описано в коментарите на тази страница.
Автобусите са без съмнение най-евтиният начин за придвижване из страната и стигат на практика до всяка възможна дестинация. Единственият минус е, че почти цялата система е изградена върху линии от и до Сан Хосе, което води до това често времето за стигане до определена дестинация да се удължава значително.
Друго не особено удобно нещо е, че в Сан Хосе няма една-единствена автогара – има няколко терминала, които най-общо обслужват определен регион на страната, например почти всички автобуси към карибското крайбрежие тръгват от терминал Gran Caribe.
Във всеки случай основните се намират всички в радиус от километър и половина, така че спокойно можеш да се придвижваш пеша – не вярвай на таксиметровите шофьори, които ще ти кажат обратното! Освен това, предвид компактните размери на страната, дори когато понякога се налага да се връщаш в Сан Хосе, често можеш да стигнеш до следващата дестинация в рамките на същия ден, без да преспиваш в столицата – проучи предварително и няма да имаш никакъв проблем.
По принцип в Коста Рика не е възможно да се резервират автобусни билети онлайн и единственият начин да си осигуриш билет е да го купиш на гарата. Тръгванията по особено натоварени линии са чести и не би трябвало да имаш проблем да си осигуриш място в автобуса.
За да погледнеш разписания и цени, според мен най-добрият сайт е centrocoasting.com (запази го в отметките си!), но можеш да погледнеш и тази страница.

Автогара в Коста Рика.
Таксита има на практика навсякъде, но внимавай, защото е обичайна практика на туристите да се взема повече от необходимото, например като се удължава маршрутът. Има доста нелегални таксита, които е по-добре да избягваш – официалните са червени с жълт триъгълник отстрани и по закон са длъжни да ползват таксиметър „Мария“ за местните.
Ако се наложи да вземеш неофициално такси, непременно се разбери за цената преди тръгване, за да избегнеш ненужни спорове, след като стигнеш до местоназначението. Да попиташ за цената на даден маршрут в мястото, където си отседнал, или някой местен е винаги добра идея. Засега Uber работи само в Сан Хосе.
Има само две компании, които извършват вътрешни полети в Коста Рика. NatureAir и Sansa.
Автостопът е изключително често срещана и безопасна практика, особено в селските райони – костариканците по принцип са любезни и услужливи хора, така че ако това е начинът ти да се придвижваш, не би трябвало да имаш особени трудности в Коста Рика.
Колко струва пътуване до Коста Рика? Немалко – за съжаление Коста Рика е наистина много скъпа, особено в сравнение с останалите страни в Централна Америка. Все пак остава относително евтина в сравнение с европейските стандарти, но дестинацията определено не е евтина. Дори пътувайки с раница на гръб, аз бих заделил поне 40 € на ден. Добрата новина е, че полетите до Коста Рика извън високия сезон могат да са евтини, от 400–500 € отиване и връщане.
Може да те заинтересува: Как да намериш евтини полети?
За легло в общо спално помещение очаквай да платиш между 10 и 15 долара. За самостоятелна стая 30–40 долара. Безплатният wifi е на практика стандарт, а някои хостели включват и закуска. Кухня почти винаги има. Евтините хотели започват от 25 $ на нощ.
Ако искаш да се храниш навън, без да похарчиш цяло състояние, „soda“ или „soda tipica“ са типичните местни ресторанти и най-евтините без конкуренция. Тук типично местно ястие като „casado“ обикновено струва от 2500 CRC нагоре, в зависимост от района, в който се намираш, и представлява единично ястие, което обикновено включва салата, ориз, боб и месо/риба.

Ястие casado.
Общественият транспорт е доста евтин. Автобусите струват грубо 1–2 $ на час. Между основните туристически дестинации има шатъли, които работят с услуга от врата до врата. Могат да се резервират чрез хостелите/хотелите и без съмнение са по-практичен и бърз начин за придвижване от едно място до друго, но и осезаемо по-скъпи в сравнение с обществения транспорт – три или дори четири пъти повече. И малкото съществуващи вътрешни полети са доста скъпи и с фиксирани цени, например полет Сан Хосе – Тортугеро струва към 100 $ срещу 10 $ за автобуса. Тук ще намериш някои цени, само за да добиеш представа.
За да намалиш таксите за обмяна и теглене, тук ще намериш моето ръководство за най-добрите карти за пътуване.
Безопасна ли е Коста Рика? Определено да. Без съмнение е най-безопасната страна в цяла Централна Америка. Разбира се, както навсякъде другаде по света, трябва да се използва здрав разум и например да се разхождаш нощем в Сан Хосе по безлюдна улица може да означава неприятности. Никога не изпускай багажа си от поглед в автобуса и на автогарите, за всичко останало не би трябвало да имаш никакъв проблем. Дори чешмяната вода по принцип е безопасна за пиене, освен ако не се намираш в някой изолиран район.
Планираш ли пътуване до Коста Рика? Разгледай тези статии:
Списък на нещата, които да вземеш на път
Как да избереш раница за пътуване
Имаш въпроси? Или актуална информация? Не се колебай да оставиш коментар или да ми пишеш в Instagram!
За дарения / виртуални пици и бира 🙂