Гран Канария е остров, който граничи с невероятното, защото тук наистина има всичко: селца в колониален стил, плажове, почти пустинни участъци и, по-навътре в острова, планини и гори, които създават алпийски пейзаж в силен контраст с крайбрежието, само на няколко километра по-надолу.
Посетих острова по време на двумесечно пътуване, през което разгледах всички по-големи острови от архипелага, с изключение на Ел Йеро. Независимо дали пътуваш с раница на гръб, на пътешествие с кола или на почивка „all inclusive“, в това ръководство ще намериш много полезни съвети и идеи, с които да организираш пътуването си възможно най-добре.
Бързо меню

Roque Bentayga.
Гран Канария, а като цяло и Канарските острови, се радват на хубав климат през цялата година и затова могат да се харесат във всеки сезон. Все пак много зависи от очакванията ти за пътуването.
През пролетните месеци температурите могат да достигнат 22–23 градуса, а към края на май – и някой градус повече, когато валежите, които понякога се случват през март и април, на практика отсъстват. Това прави май особено подходящ за онези, които искат да избегнат навалицата и високите цени, характерни за високия летен сезон.
На Гран Канария юни, юли и август се смятат за висок сезон. Климатът е отличен, валежи няма, а към края на юли и водата в океана започва да се затопля. Разбира се, това е и най-натоварният и най-скъпият период от годината.
Септември е вероятно най-добрият месец за посещение на острова: плажовете са по-малко претъпкани (особено към края на месеца), времето е отлично, а океанът е по-топъл, отколкото през лятото. И октомври е добър месец – вероятността за валежи се увеличава, но като цяло времето пак е приятно. През ноември обаче вероятността от превалявания нараства значително, а температурите падат, което бележи началото на зимния период.
Въпреки че зимата на Гран Канария е съвсем различна от тази в континентална Европа и че не случайно Канарските острови са популярна дестинация по Коледа, декември – според данните – е най-дъждовният месец изобщо!
Въпреки това валежите все пак са относително оскъдни, а през деня, когато грее слънце, температурите могат да достигнат 20 градуса дори през януари и февруари. Накратко, не очаквай да се припичаш на слънце или да се къпеш приятно без неопрен, но ако търсиш просто малко слънце и меки температури, няма да останеш разочарован.

Канарските острови са пълноправна част от Испания и затова, както за всяка друга страна в Европейския съюз, не са необходими нито виза, нито паспорт. За да посетиш острова, е достатъчна валидна лична карта. Ако пък не си гражданин на Европейския съюз, важи визовата политика на Шенгенското пространство.
За по-голямо удобство ще изброя местата за посещение обратно на часовниковата стрелка, като тръгна от столицата Лас Палмас и следвам най-общо крайбрежието, преди да стигна до центъра на острова. Ако те интересува, тук можеш да видиш видеото от моето пътуване (на италиански, но можеш да включиш субтитри).

Забележка: В хода на ръководството на няколко пъти ще намериш линкове към https://www.alltrails.com/. Ако искаш да ползваш офлайн навигацията директно от приложението на Alltrails, трябва да преминеш на pro версията. Можеш обаче да заобиколиш проблема, като изтеглиш координатите от настолната версия на сайта във формат „Google Earth KML“ и после ги качиш в Organic Maps, което е категорично едно от любимите ми приложения за пътуване.
Лас Палмас де Гран Канария не само е най-големият град на целия архипелаг и столица на острова, но е и един от най-населените градове в цяла Испания. Макар лично аз да предпочетох да прекарам времето си другаде, градът, в зависимост от това какво търсиш, определено има какво да предложи.
Най-старата част на града, а следователно и тази с най-голямо историческо значение, се разпростира около Catedral de Santa Ana; тук намираме и музея Casa de Colón – посветен на пътуването на Христофор Колумб и особено на ролята, която са имали Канарските острови – и Museo Canario, посветен на историята на островите преди идването на испанците. Най-красивият плаж в града пък е на север, в центъра на най-новата част на града: Playa Las Canteras , дълъг около 3 км, има хубава крайбрежна алея, пълна с барове и ресторанти. А Playa El Confital, на север от града, не е подходящ за плуване, но е изключително популярен сред сърфистите, защото там са едни от вълните, смятани за най-добрите „тръби“ в цяла Европа.
Други забележителности, които можеш да вземеш предвид, са Jardín Botánico Canario Viera y Clavijo и аквариумът Poema del Mar.

Playa Las Canteras.
Къде да спиш в Лас Палмас
Pura Vida Las Palmas и Agüita House са две отлични възможности, ако пътуваш сам и търсиш нещо евтино – в самия център и на две крачки от плажа. За самостоятелни стаи разгледай A Casa Mia.

Лас Палмас, гледан от Playa El Confital.
На острова със сигурност има много по-интересни преходи, но ако търсиш хубав начин да поразкършиш краката си на две крачки от столицата, смятам, че Калдера де Бандама е отлична възможност, подходяща и за семейства с деца или най-общо за хора, които не са точно във форма.
Обиколката, която по същество следва ръба на древна калдера, може да се измине за един час или малко повече и макар да смятам, че е невъзможно да се загубиш, на тази страница ще намериш цялата необходима информация. Ако не ти се върви пеша или просто искаш по-хубава гледка, препоръчвам да се изкачиш до Pico de Bandama, който се извисява над калдерата и до който спокойно може да се стигне с кола. Ако те интересува, до калдерата можеш да стигнеш с автобус линия 311 от Лас Палмас.

По пътеката, която минава по ръба на калдерата.

Гледка от върха на Pico de Bandama.
Разположен на малко повече от десетина километра от Лас Палмас, градът Арукас – със своята емблематична катедрала и многобройните сгради в колониален стил, които характеризират историческия център – определено е дестинация, която си струва да разгледаш. Особено по време на това, което може да бъде пътешествие с кола по северното крайбрежие на острова, където има и други наистина интересни селца, също в колониален стил, които могат да се разгледат в рамките на един ден.
Както споменах, църквата San Juan Bautista определено е главната забележителност на града, но улиците и многобройните сгради около Plaza de San Juan и Plaza de la Constitución в историческия център със сигурност не отстъпват. Parque Municipal, известен и като Parque de Las Flores, е отлично място за почивка и за посещение на Общинския музей. Ако те интересува, веднага извън центъра на града има малка ботаническа градина, Jardín de la Marquesa, и дестилерия за ром. Накрая, Mirador de Arucas предлага най-хубавите гледки към града и най-вече към черната катедрала, която се извисява над белите сгради около нея.

Църквата San Juan Bautista.
Малкото селце е още един колониален бисер по северното крайбрежие на острова. Историческият център е наистина компактен, затова не очаквай да прекараш кой знае колко време в разглеждането му, но смятам, че си струва да включиш посещението. За съжаление по време на моето посещение емблематичната Basilica de Nuestra Senora беше в процес на реставрация, но съседните улици, пълни с цветни къщи и колониална архитектура, все пак са истинско удоволствие за очите, особено Calle Real de la Plaza, която води право към базиликата.

Calle Real de la Plaza.
Фиргас е още едно наистина симпатично селище в колониален стил на малко разстояние от Терор, което определено заслужава посещение.
Очарователни за разглеждане са El Paseo de Canarias, стълбище с умалени модели на всички острови от архипелага, Fuente Paseo de Canarias, още едно стълбище с многостепенен фонтан по средата, и малкият площад пред Iglesia De San Roque.

El Paseo de Canarias.
Пещерите Валерон са един от най-важните археологически обекти на острова. Става дума за група пещери (около 300), изсечени в скалата преди седемстотин до хиляда години. Не се знае със сигурност каква е била употребата им – едни казват, че просто е бил хамбар със специално отделени места за различните семейства, други твърдят, че е бил манастир – вероятно никога няма да узнаем със сигурност.
За съжаление по време на моето посещение обектът беше затворен заради Covid, така че не успях да го посетя лично, но смятам, че несъмнено е нещо интересно, което си струва да включиш в маршрута си. Посещението може да се извърши самостоятелно срещу 3 € на човек, но при желание се предлагат и обиколки с гид.

Пещерите Валерон.
Още една интересна точка по северното крайбрежие е селището Галдар, което, макар да не е толкова изключително компактно като Фиргас или Терор, пак може да се разгледа за кратко време. И тук историческият център в колониален стил е несъмнено приятно място за разходка и може би за хапване в някой от многобройните ресторанти по Calle Capitan Quesada и около Plaza de Santiago, главния площад на града.
За любителите на археологията може да се посети и „Cueva Pintada“, археологически обект в самия център на града, където можеш да се любуваш на стенописи от предиспанската епоха. Влизането е позволено само с екскурзовод, обиколката трае около час и половина и струва 3 €.
Накрая отбелязвам, че ако си на острова през декември или май, всяка година се провежда фестивал, наречен Gáldar en Flor; по този повод Calle Capitan Quesada, главната улица на историческия център, се изпълва с цветя и растения и изглежда наистина като неповторимо зрелище.

По улиците на Галдар.
Това малко рибарско селце в крайния северозапад на острова е особено популярно като място за гмуркане, а и плажът (Playa de Sardina del Norte) никак не е лош. Плажът по правило е много по-слънчев от другите възможности в северната част на острова и е в унисон с това, което южното крайбрежие предлага откъм времето, с предимството, че е по-малко претъпкан от плажовете на юг.
Градът е преди всичко най-удобното пристанище за тръгване на фериботите към Тенерифе и обратно. Най-старата част на града, тоест това, което някога е било рибарско селце, е известна като Puerto de Las Nieves. Тук се намират най-старите и типични сгради и има широк избор от барове и ресторанти. И двата основни плажа на града, Playa de las Nieves и плажът до стария кей, са точно на крайбрежната алея на Puerto de Las Nieves. Плажовете са каменисти, но все пак симпатични и подходящи за плуване.
Друго идеално място за плуване, защото е защитено от вълните на океана, са естествените басейни, които се намират на север от селището. Трябва обаче да подчертая, че макар и защитени от морските течения, са изложени на вятър, което не е така при плажовете в самото селище.
Ако търсиш пясъчен плаж, който не е претъпкан, но все пак е близо до Агаете, разгледай Playa Guayedra. Разположен в долина, пълна с палми, е наистина красив плаж и малко посещаван, защото пътят не е в най-добро състояние. Освен това, след като паркираш колата, трябва да слезеш пеша; при прилив обаче плажът почти напълно изчезва и не е защитен от течения като другите два плажа или естествените басейни.
Центърът на Агаете е изместен по-навътре в сушата и се намира около Iglesia Matriz de Nuestra Señora de la Concepción; малкият център с класическите бели сгради и балкони е симпатичен – според мен на острова определено има и по-добри места. Във всеки случай смятам, че Агаете може да бъде отлична база за разглеждане на северозападната част на острова, като същевременно имаш морето на две крачки.
Къде да спиш в Агаете
Casa Calma Yoga Guesthouse е отлично решение както за онези, които пътуват сами и са склонни да спят в общо спално помещение, така и за тези, които искат самостоятелна стая, без да харчат цяло състояние.

Playa de las Nieves.
На малко разстояние от Агаете, като слизаме по крайбрежието на юг, се намира природният парк Тамадаба, който се простира от океана до планините и предлага различни възможности за онези, които възнамеряват да го разгледат пеша или с кола.
Всъщност изминаването на старото крайбрежно шосе GC-200 е удоволствие за очите, без да положиш и най-малко усилие. За съжаление пътят е прекъснат от свлачище на височината на Montaña Blanca (на това място). В момента, поради наличието на новия път, който минава успоредно, местните власти нямат никакво намерение да го разчистват, затова имаш две възможности: да изминеш пътя до мястото, където е прекъснат, и после да направиш същото от другата страна, или да се насочиш направо към Mirador del Balcón, като пропуснеш „северната страна“ на пътя. Последният е хубава панорамна площадка с платформа, която се издава над скалата, наистина впечатляваща.
Преминавайки към преходите, които се изминават пеша, ето няколко, които препоръчвам.

Mirador del Balcón.
Charco Azul е малък водопад, до който се стига пеша по пътеката, описана на тази страница, или по тази друга пътека, ако предпочиташ по-дълга обиколка. И в двата случая се тръгва от селото El Risco. В подножието на водопада може и да се плува, но имай предвид, че в разгара на лятото, когато не вали, водата може да е застояла и затова неподходяща за къпане.

Charco Azul.
Това е прекрасна пътека, не особено трудна – няма големи денивелации – която води до чудесна панорамна точка с фантастични гледки към крайбрежието както на север, така и на юг. Пътеката е описана на тази страница и води до подножието на Roque Faneque. За по-кратка и по-достъпна версия, която гарантира подобна гледка, препоръчвам да отидеш пеша до Mirador Llanos de La Mimbre; началната точка е горе-долу същата.

Гледка от подножието на Roque Faneque.
Накрая, ако разстоянието и денивелацията не те плашат, препоръчвам да разгледаш този маршрут, който има отлични отзиви и според мен най-общо е онова, което някои пътеводители наричат Camino de San Pedro. За съжаление поради липса на време не успях да го измина докрай.
Къде да спиш в природния парк Тамадаба
В парка е възможно да се къмпингува в специално определените места на къмпинга Llanos de la Mimbre, който се резервира чрез специалния портал. Като алтернатива Агаете е вероятно най-добрата база.
Като слизаш на юг към Маспаломас, Los Azulejos са интересна спирка, която не изисква никакво отклонение. Става дума за планински склонове без растителност с доста особени цветове, дължащи се на минералите, от които е изградена скалата.
През месеците с най-чести валежи се образуват истински естествени басейни, в които може да се плува. Аз се ограничих да се любувам на панорамата от пътя, но ако смяташ да се къпеш или просто искаш друга перспектива, на това място има пътека, която се изкачва нагоре по планината.

Los Azulejos.
Маспаломас, заедно със съседните Playa del Inglés, San Agustín и San Fernando, образува комплекс, който можем да определим като един голям курорт, богат на туристически обекти навсякъде.
Що се отнася до мен, нищо вълнуващо, но ако всичко, което търсиш, е място, където да прекараш почивката си спокойно, с всички възможни удобства, тогава определено можеш да обмислиш Маспаломас и околностите. Моят спътник например реши да участва в урок по сърф в едно от многобройните сърф училища в града и остана доволен. Доколкото ми казаха, и нощният живот, макар разбира се да не е на нивото на Балеарските острови, вероятно е сред най-доброто, което островът може да предложи.
Онова, което обаче ме въодушеви, макар и само заради няколкото снимки, беше разглеждането на Reserva Natural Especial de Las Dunas de Maspalomas. Тези дюни, които стигат чак до морето, предлагат особена и очарователна панорама. Препоръчвам посещение най-вече по залез или още по-добре – по изгрев. Тук има панорамна точка, която дава и лесен достъп до дюните, където можеш да се забавляваш, като се катериш нагоре-надолу, или просто да се любуваш на залеза. Ако идваш с кола, препоръчвам този паркинг: може би беше заради периода, но беше изненадващо наполовина празен и буквално на две крачки от дюните. Ако те интересува, в западната част на дюните, на това място, има възможност да се организира разходка с камила.
Дюните на Маспаломас.
Накрая, Playa de Maspalomas и Playa del Inglés, които се намират съответно на запад и на изток от дюните, са красиви пясъчни плажове, подходящи за плуване, които заедно образуват дълъг непрекъснат участък от плаж от над 6 км. Дори във високия сезон, ако си готов да походиш малко, можеш да намериш своето кътче спокойствие; запомни, че централната част, срещу дюните, се посещава от нудисти.
Къде да спиш в Маспаломас
Градът не предлага кой знае какви възможности за пътешественици с ограничен бюджет, особено ако пътуваш сам. Във всеки случай препоръчвам да разгледаш Inez & Flor Nice Rooms и Casa Victoria.

Playa del Inglés.
По южното крайбрежие, в „околностите“ на Маспаломас, има десетки други популярни плажове; по очевидни причини, свързани с времето, не съм ги посетил всичките, но ако си от хората, които обичат плажа, препоръчвам да си ги запишеш.
В района западно от Маспаломас, известен с името Моган, има няколко плажа, създадени буквално с идеята да задоволят нуждите на туристите. Тези изкуствени плажове са особено симпатични, със златист пясък, разбира се подходящи за плуване и с всички възможни удобства. Плажовете, които попадат в това описание, са: Playa de Amadores, Playa Anfi del Mar, Playa de Mogán и Playa de Puerto Rico.
Други плажове, не толкова красиви, но определено по-малко претъпкани, са Playa de Pasito Blanco, Playa de Patalavaca и Playa de San Agustín. Макар и не точно по южното крайбрежие на острова, горещо препоръчвам Playa de Tufia. Този малък плаж, посещаван най-вече от местни хора, има автентична атмосфера, а малкият залив, защитен от вятъра, е подходящ не само за плуване, но и идеален за шноркелинг.
Накрая, ако изкуствените или претъпканите плажове не са за теб, Playa de Güigüí – до който се стига само с лодка или пеша в края на не особено лека пътека, описана на тази страница – със сигурност може да бъде интересен вариант за прекарване на един ден. Някои дори пренощуват там, но освен че е технически незаконно, трябва да внимаваш с прилива.

Playa de San Agustín.

Playa de Tufia.
Лично не съм бил там, но докато се изкачваш или слизаш към центъра на острова, определено си струва да обмислиш идеята за кратко спиране при Barranco de las Vacas. Става дума за малък каньон, който смътно напомня на Antelope Canyon в Аризона. Късата пътека започва на това място; колата трябва да се остави край пътя и както изглежда, няма много място за паркиране. Сред различните отзиви има полезна информация къде да паркираш и къде да намериш началото на пътеката – препоръчвам да им хвърлиш едно око, ако решиш да го посетиш.

Barranco de las Vacas.
Сгушена сред планините в центъра на острова, на две крачки от основните забележителности на селския парк Нубло, Техеда не само е идеалната база за разглеждане на парка, но е и изключително приятно селце, където можеш да прекараш няколко часа в релакс по улиците му или може би да се разхладиш в общинския басейн (входът струва 4 €).
По пътя, който слиза към селото, не винаги е лесно да се паркира, но на това място има голям безплатен паркинг.

Техеда.
Селският парк Нубло се намира в сърцето на острова и предлага уникални алпийски пейзажи, в силен контраст с това, което се намира само на няколко километра по-надолу в долината. Ако не се интересуваш особено от пешеходен туризъм, прекарването на един ден в парка според мен е повече от достатъчно, но ако, напротив, обичаш да ходиш пеша или просто искаш да прекараш няколко дни сред природата, тогава престоят от няколко дни в парка определено може да е добра идея.
Разбира се, има много пътеки и преходи, между които да избираш; по-долу изброявам онези, които съм изминал лично. Технически някои от тези пътеки не са в рамките на Parque rural del Nublo, но все пак са в околностите, в центъра на острова – за простота да се преструваме, че са!
Roque Nublo, скалата символ на острова, от която паркът взема името си, е без съмнение нещо, което не бива да се пропуска. Ако имаш време само за един дълъг преход, горещо препоръчвам обиколката, която е описана подробно на тази страница. Внимавай обаче, защото пътеката е доста трудна. Всъщност, дори вървейки с определено бърза крачка, ми трябваха около три часа и половина, за да я измина – не точно разходка в гората.
Определено по-кратка алтернатива за всеки, който иска да посети емблематичния Roque Nublo с минимално усилие, е описаната на тази страница. Става дума за малко над 3 км и това е категорично най-късата пътека до подножието на монолита. Край пътя, до началото на пътеката, има доста голям паркинг, който обаче, предвид популярността на мястото, може бързо да се напълни, особено във високия сезон. Съветът ми е да дойдеш рано сутринта или късно следобед, за да избегнеш и най-горещите обедни часове. Ако смяташ да направиш споменатата по-горе обиколка, макар да се предлага да тръгнеш от Mirador de Degollada Becerra (горещо препоръчвам да го посетиш по залез с кола!), предупреждавам, че по същество всяка точка става – аз например тръгнах направо от къмпинга Llanos de la Pez.

Roque Nublo.
На 1949 м надморска височина Pico de la Nieve е най-високата точка на острова и предлага невероятни гледки чак до океана, с Тенерифе и вулкана Тейде в далечината. До върха спокойно може да се стигне с кола, но на желаещите препоръчвам да следват краткия маршрут, описан на тази страница. Като тръгнеш от къмпинга Bailico и така избегнеш участъка по пътя, обиколката спокойно може да се завърши за около два часа, със задоволството, че си стигнал пеша до най-високата точка на острова.
Идеалното е да се изкачиш по залез и после да слезеш с фенерче или, както направих аз, да се качиш пеша през деня и след това да се върнеш вечерта с кола за залеза. Препоръчвам да стигнеш навреме, защото паркингът е доста малък, а мястото е наистина популярно, особено по залез, толкова, че дори през ниския сезон беше пълно до козирката.

Гледка от Pico de la Nieve с Тейде на заден план.
Обиколката, описана на тази страница, минава и по двете страни на Barranco de Guayadeque (дефиле) и за кратко пресича борова гора към центъра на острова. И тук, тъй като е обиколка, можеш да решиш да тръгнеш от коя да е точка. Ако идваш от центъра на острова, можеш да паркираш на това място, както направих аз, без да слизаш по-надолу.
Във всеки случай, от пътеките, които изминах в парка, тази ми хареса най-малко. Не ме разбирай погрешно, все пак е приятна разходка, но ако имаш ограничен брой дни, дългата обиколка на Roque Nublo и Pico de la Nieve са по-добри варианти.
Накрая споменавам обиколката Cascada Bonita, която е описана на тази страница; тя трябваше да бъде последният ми преход на острова, но за съжаление пътят до началото на пътеката беше прекъснат заради свлачище. Във всеки случай отзивите са отлични и ако търсиш още някоя идея за прекарване на един ден на острова, определено бих го обмислил.

Barranco de Guayadeque.
Къде да спиш в селския парк Нубло
Ако си готов да спиш в палатка, горещо препоръчвам къмпинг зоната Llanos de la Pez. Прекарах там три нощи и освен че е на стратегическо място в центъра на парка, има всички необходими удобства. Ако не, Техеда и околностите вероятно са най-добрият вариант. Mountain Hostel Finca La Isa и Ecoturismo Casa Cueva предлагат както легла в общо спално помещение, така и самостоятелни стаи на добри цени.
Завършвам този раздел, посветен на това какво да видиш и правиш на Гран Канария, със споменаване на нещо, което за мнозина е повод за голям интерес, тъй като островът се смята за едно от най-добрите места в света за гмуркане.
Лично аз, въпреки че опитвах неведнъж и дори взех няколко сертификата, определено не си падам по гмуркането, но ако това е нещо, което вече те интересува или идеята те блазни, островът може да е добро място за начало. Sardina del Norte например е особено известно с мантите през есента, Лас Палмас има най-големия потънал кораб на всички Канарски острови, Arinaga на изток – обекта „El Cabron“, а по-общо целият юг на острова, особено около Моган. На този сайт ще намериш повече информация; във всеки случай възможности определено не липсват и съм сигурен, че няма да имаш проблем да намериш някой магазин за гмуркане.

Mirador de Degollada Becerra.
Прекрасно знам, че мнозина посещават Гран Канария и са повече от щастливи да прекарат цялото си време на едно място, ограничавайки се с по някоя еднодневна разходка. Макар маршрутите по-долу да са замислени за пътуване с чести смени на мястото в стил „road trip“, предвид сравнително малките разстояния те могат да се ползват и от онези, които решат да изберат друг тип пътуване и да ползват една „база“ на острова или във всеки случай да не сменят мястото, където спят, на всеки втори ден. Във всеки случай приеми написаното по-долу като идея, с която да изградиш маршрут според интересите си и в светлината на описаното досега.
Три дни са малко за разглеждане на острова, но ако идваш от близкия Тенерифе за кратко посещение, „напълно“ има смисъл и пак можеш да се насладиш на това, което Гран Канария има да предложи.
Агаете (1 нощувка)
Ден 1:
Дали ще пристигнеш на летището, на кея в Агаете или на този в Лас Палмас, променя малко, освен къде решаваш да преспиш. Във всеки случай препоръчвам да прекараш първия ден в разглеждане на северното крайбрежие: Арукас, Терор, Фиргас, Cenobio de Valerón и Галдар.
Техеда (1 нощувка)
Ден 2:
Преход до Roque Nublo, избери между краткия и дългия вариант. Разгледай Техеда и се качи на Pico de la Nieve за залеза.
Маспаломас (1 нощувка)
Ден 3:
Пиша Маспаломас, но всъщност можеш да прекараш деня на който и да е от плажовете по южното крайбрежие. Гледай залеза при дюните.
С два дни повече на разположение определено може да включиш още някоя дестинация и да разгледаш острова малко по-подробно.
Агаете (1 нощувка)
Ден 1:
Дали ще пристигнеш на летището, на кея в Агаете или на този в Лас Палмас, променя малко, освен къде решаваш да преспиш. Във всеки случай препоръчвам да прекараш първия ден в разглеждане на северното крайбрежие: Арукас, Терор, Фиргас, Cenobio de Valerón и Галдар.
Техеда (2 нощувки)
Ден 2:
Мини по старото крайбрежно шосе GC-200, посети Mirador del Balcón и после се изкачи към природния парк Тамадаба, където можеш да направиш прехода до Roque Faneque или просто до Mirador Llanos de La Mimbre; друга възможност е преходът до Charco Azul. Стигни до Техеда и околностите за нощта.
Ден 3:
Преход до Roque Nublo, избери между краткия и дългия вариант. Разгледай Техеда и се качи на Pico de la Nieve за залеза.
Маспаломас (2 нощувки)
Ден 4:
Пиша Маспаломас, но всъщност можеш да прекараш деня на който и да е от плажовете по южното крайбрежие. Гледай залеза при дюните.
Ден 5:
Ден, който можеш просто да прекараш на плажа или може би да се заемеш с някаква дейност по свой интерес, например сърф или гмуркане.

Според мен една седмица е правилният компромис, ако искаш да откриеш основните забележителности на острова, без да правиш твърде много компромиси.
Лас Палмас (1 нощувка)
Ден 1:
Разгледай историческия център на Лас Палмас и останалото, което градът има да предложи. Прекарай следобеда на плажа или посети близката Caldera de Bandama.
Агаете (1 нощувка)
Ден 2:
Разгледай северното крайбрежие: Арукас, Терор, Фиргас, Cenobio de Valerón и Галдар.
Техеда (3 нощувки)
Ден 3:
Мини по старото крайбрежно шосе GC-200, посети Mirador del Balcón и после се изкачи към природния парк Тамадаба, където можеш да направиш прехода до Roque Faneque или просто до Mirador Llanos de La Mimbre; друга възможност е преходът до Charco Azul. Стигни до Техеда и околностите за нощта.
Ден 4:
Преход до Roque Nublo, избери между краткия и дългия вариант. Разгледай Техеда и се качи на Pico de la Nieve за залеза.
Ден 5:
Избери още един преход, който да направиш в парка.
Маспаломас (2 нощувки)
Ден 6:
Пиша Маспаломас, но всъщност можеш да прекараш деня на който и да е от плажовете по южното крайбрежие. Гледай залеза при дюните.
Ден 7:
Ден, който можеш просто да прекараш на плажа или може би да се заемеш с някаква дейност по свой интерес, например сърф или гмуркане.
С десет дни или може би две седмици на разположение наистина можеш да обиколиш надлъж и нашир, като прекараш повече от няколко дни в релакс на плажа, без непременно да си „активен“ всеки ден. Използвай току-що описания едноседмичен маршрут, като включиш някой и друг ден за почивка тук-там или може би като се заемеш с някакъв вид дейност по свой интерес, например уроци по сърф, шопинг или каквото и да е.
Както споменах неведнъж в това ръководство, освен ако не си намислил да прекараш почивка на морето без много придвижване, да имаш кола по време на пътуването си до Гран Канария или поне да я наемеш за част от престоя според мен е изключително препоръчително.
По време на пътуването ми из Канарските острови почти винаги накрая наемах колата от Cicar: цените са конкурентни, спокойно може да се плати без кредитна карта, не се иска депозит, застраховката е включена и няма самоучастие, а най-вече имат офиси във всички пристанища и летища на Канарските острови. Нещо наистина удобно за онези, които планират пътуване с преминаване от остров на остров. Повечето от другите компании имат офиси само на летището, което може да е наистина неудобно, ако вместо да се качваш на самолет, искаш да върнеш колата на пристанището и да се качиш на ферибот към друг остров.
Накратко, ако си намислил пътешествие с кола между островите или по каквато и да е причина не искаш да връщаш колата на летището, Cicar вероятно е най-добрият вариант. Във всички останали случаи определено си струва да обмислиш и други фирми за коли под наем, като разгледаш сайтове като Discover Cars. Във всеки случай, независимо дали е Cicar или друга компания, ако имаш точни дати, препоръчвам да резервираш колата няколко седмици предварително – така можеш да спестиш наистина много в сравнение с наем в последния момент.
Освен това е добре да отбележа, че всички компании технически не позволяват шофиране по черни пътища; ние го направихме неведнъж, но ако имаш някакъв проблем, рискуваш да плащаш от собствения си джоб.
Накрая, има компании, които технически позволяват колата да се вземе на друг остров с ферибот, при условие че я върнеш на острова на тръгване; много от тях на хартия изобщо не позволяват напускане на острова – разбира се, на пристанището няма кой да проверява, но ако ти потрябва помощ, могат да започнат проблемите.
Съветът ми, ако ти потрябва, е да наемеш различна кола за всеки остров, който посещаваш, или поне да се информираш добре какво ти е позволено да правиш и какво не.

Roque Nublo.
Ако пътуваш сам и искаш да спестиш в сравнение с цената на колата под наем, не ти се шофира или по каквато и да е друга причина не искаш да наемаш кола, общественият транспорт никак не е лош и с малко планиране може да се стигне на практика до всяка дестинация на острова.
Компаниите, които обслужват автобусите на обществения транспорт, са две: Global (тук ще намериш различните линии) свързва всички основни градове на острова, докато Guaguas Municipales работи главно в столицата Лас Палмас.
Единствените две авиокомпании, които извършват вътрешни полети между островите, са CanaryFly и BinterCanarias. Цените обикновено са много сходни, но най-общо Binter изглежда малко по-евтина и има специални тарифи за лица под 29 години. Във всеки случай разгледай и двете и, ако е възможно, резервирай поне няколко седмици предварително за най-добрите оферти.
По-евтината алтернатива на полетите и най-вече по-удобният начин за придвижване от остров на остров са фериботите. Ясно е, че ако трябва да стигнеш до Ла Палма от Гран Канария, определено е по-добре да летиш, но за Фуертевентура и най-вече за близкия Тенерифе не само се спестява с ферибота, но е и много по-удобно, защото не е нужно да се явяваш на летището два часа предварително, а можеш просто да отидеш на пристанището един час по-рано или дори по-малко, да купиш билета си и да се качиш на борда, без непременно да резервираш пътуването предварително.
Всъщност, ако нямаш добре установен маршрут, придвижването с ферибот ти дава много повече гъвкавост. Във всеки случай между островите работят различни компании.
Direct Ferries е сайт, който събира всички компании, и при желание можеш да резервираш билетите си.
По-конкретно, от Гран Канария има по няколко ежедневни отплавания от Агаете и Лас Палмас към Санта Круз де Тенерифе с Fred Olsen, Naviera Armas и Trasmediterranea. А отплаванията към Моро Хабле на Фуертевентура са от Лас Палмас, отново с Fred Olsen, Naviera Armas и Trasmediterranea.

Roque Nublo с Тенерифе и Тейде в далечината.
Колко струва пътуване до Гран Канария? Разбира се, зависи; който чете блога ми, знае, че пътувам изключително пестеливо и пътуването ми из Канарските острови не направи изключение. Успях да се задържа в бюджет от 1000 € на месец, тоест малко над 30 € на ден, всичко включено. Ако търсиш идеи как да спестяваш, разгледай тази статия.
Напълно си давам сметка, че не всеки е готов или заинтересован да живее живота на пътешественик с раница, но добрата новина е, че Канарските острови все пак са сравнително евтина дестинация по европейските стандарти. Цените като цяло са по-ниски дори в сравнение със самата континентална Испания, тъй като островите са нещо като специален регион, където ДДС е само 7%, а при много потребителски стоки изобщо не се плаща. За два примера: цената на бензина е около 1 € за литър, а вечеря в ресторант, ако нямаш големи претенции, струва около 10 € или малко повече. С две думи, няма да са цените на Латинска Америка, но по европейските стандарти определено не можеш да се оплачеш.
Тъй като говорим за разходи, смятам, че е добре да кажа две думи за онова, което със сигурност е отличен начин да ги ограничиш: къмпингуването. Свободното къмпингуване на Гран Канария технически е незаконно, но в действителност е широко търпимо, толкова, че дори местните не си правят особени проблеми, а аз прекарах една нощ на Playa de Aguadulce на малко разстояние от две местни момчета, които спяха в палатка. Ако се разположиш далеч от любопитни погледи, не би трябвало да имаш никакъв проблем, още по-добре, предвид оскъдните валежи, които характеризират летния период, дори изобщо да не вдигаш палатка.
По време на престоя ми на Гран Канария прекарах няколко нощи „къмпингувайки“ на плажа, през които просто надувах къмпинг дюшека, когато дойдеше време за лягане. Но повтарям, технически е незаконно, изборът е твой.
Ако искаш да останеш в рамките на закона, управлението на острова предоставя няколко оборудвани зони, където можеш да къмпингуваш законно и безплатно; споменах някои от тях в хода на ръководството, а на този линк ще намериш пълния списък. Горещо препоръчвам да резервираш навреме и най-вече да създадеш акаунта, необходим за резервацията, защото тази стъпка сама по себе си може да отнеме няколко дни – след като го създадеш, трябва да бъде потвърден чрез изпращане на документ за самоличност на посочения имейл адрес.
Накрая, за намиране на места за къмпингуване на Канарските острови препоръчвам приложението park4night, създадено най-вече за онези, които искат да пренощуват в кемпер, миниван или кола. То е фантастичен ресурс и за тези, които просто искат да намерят уединено място, където да вдигнат палатка или да постелят дюшек, както често правехме ние.

Невероятни залези на Mirador de Degollada Becerra.
За да намалиш таксите за обмяна и теглене, тук ще намериш моето ръководство за най-добрите карти за пътуване.
Гран Канария и Канарските острови като цяло са абсолютно сигурна дестинация, с наистина ниски нива на престъпност, и се препоръчват дори за семейства с деца. Все пак, както за всяка друга дестинация, трябва да се използва здрав разум, а следването на класическите съвети за сигурност никога не вреди.
Единствените две забележки, които смятам за нужно да направя, са да внимаваш изключително много къде се къпеш – както сигурно си забелязал, в хода на това ръководство неведнъж подчертах, че някои плажове не са подходящи за плуване. Тъй като става дума за океан, теченията могат да бъдат изключително опасни, и особено обратните течения могат бързо да те отнесат навътре в океана с потенциално фатални последици. Имах възможност да се запозная с един господин, който се е видял отнесен навътре със своите деца, и ми разказа как вече е мислел, че е дошъл краят – не особено приятно преживяване.
Освен това много от най-отдалечените плажове нямат спасители и най-вече през ниския сезон може да си единственият човек там. С две думи, особено ако не си опитен плувец, внимавай.
Накрая, ако решиш да наемеш кола, се увери, че не оставяш никакви ценни вещи вътре, когато е без наблюдение. За съжаление счупени стъкла на паркингите и табели, които подканят да не оставяш нищо в колата, са прекалено често срещани.
Планираш ли пътуване до Гран Канария? Разгледай тези статии:
Каква раница за пътуване да избереш
Имаш въпроси? Или актуална информация? Не се колебай да оставиш коментар или да ми пишеш в Instagram!
За дарения / виртуални пици и бира 🙂