Тенерифе, най-големият остров от архипелага на Канарските острови, е известен най-вече с плажовете, курортите и нощния живот – на пръв поглед не точно любимият ми остров. Трябва обаче да си призная, че всъщност има много повече за предлагане: марсианските пейзажи на националния парк Тейде, гъстата гора на парка Анага, отвесните над морето скали на масива Тено и доста градове с изобилие от колониална архитектура.
С една дума, може би най-разнообразният остров на архипелага, който би трябвало да задоволи горе-долу всички – от най-активните и авантюристични пътешественици до онези, които може би предпочитат да прекарват дните си на плажа.
Посетих Тенерифе по време на двумесечно пътуване, през което разгледах всички по-големи острови на архипелага, с изключение на Ел Йеро. Независимо дали става дума за приключение с раница на гръб, пътешествие с кола или почивка „всичко включено“, в това ръководство ще намериш много полезни съвети и идеи как да организираш пътуването си възможно най-добре.
Бързо меню

Вулканът Тейде.
Тенерифе, както и останалите Канарски острови, се радва на хубав климат през цялата година и затова може да се посещава във всеки сезон. Все пак според сезона трябва да нагодиш очакванията си.
През пролетните месеци температурите могат да достигнат 22–23 градуса, а към края на май – още няколко градуса повече. В този период валежите, които от време на време могат да се случат през март и април, на практика отсъстват, което прави май особено подходящ за тези, които искат да избегнат навалицата и цените, характерни за високия летен сезон.
На Тенерифе и като цяло на Канарските острови юни, юли и август се смятат за висок сезон. Климатът е отличен, а валежи няма. Към края на юли водата на океана също започва да се затопля. Разбира се, това е най-претъпканият и най-скъпият период.
Септември е отличен месец за посещение на острова – времето е хубаво, температурата на водата достига годишния си връх, а най-вече през втората половина на месеца се избягват летните тълпи. С настъпването на октомври и особено на ноември вероятността от валежи се увеличава, а температурите започват да падат, но като цяло периодът все пак остава приятен за посещение на острова.
Дори в самата зима, през декември, януари и февруари, Тенерифе със сигурност може да бъде интересна дестинация, но е добре да помниш, че декември съвпада с пика на валежите, които след това постепенно намаляват до май.
Валежите така или иначе са сравнително оскъдни и освен ако нямаш особено лош късмет, би трябвало да можеш да се насладиш пълноценно на престоя си. С една дума, нека кажем, че зимата не е точно идеалният период за посещение на Тенерифе, но ако си готов да рискуваш с дъжда, се съмнявам, че ще останеш разочарован – може би няма да прекарваш дните си на плажа и да се къпеш, но, както ще видим, има безброй други неща, с които можеш да се занимаваш. Важното е да не забравиш да вземеш някакви по-дебели дрехи, защото на височина може да е наистина студено… на Тейде дори може да вали сняг!

По северното крайбрежие на острова.
Канарските острови са напълно част от Испания и затова, както за всяка друга страна в Европейския съюз, не са необходими нито виза, нито паспорт. За посещение на острова всъщност е достатъчна валидна лична карта, ако си гражданин на ЕС. За гражданите извън ЕС важат правилата за визите в Шенгенското пространство.
Местата са изброени в посока обратна на часовниковата стрелка, като се започне от столицата Санта Крус де Тенерифе – това вероятно е и редът, който има „най-голям смисъл“, ако си мислиш за пътуване из острова. Ако те интересува, тук можеш да намериш видеото от моето пътуване (на италиански, но можеш да включиш субтитри).

Забележка: Няколко пъти в ръководството ще намериш линкове към https://www.alltrails.com/. Ако искаш да използваш офлайн навигацията директно от приложението на AllTrails, трябва да преминеш към про версията. Можеш обаче да заобиколиш проблема, като свалиш координатите от десктоп версията на сайта във формат „Google Earth KML“ и после ги качиш в Organic Maps, което е категорично едно от любимите ми приложения за пътуване.
Със сигурност не е фотогеничен като Ла Лагуна, Санта Крус де Тенерифе е предимно подминаван от туристите и има по-автентична, местна атмосфера – определено не е най-красивият град на острова, но все пак може да бъде интересна дестинация и добра база за разглеждане на северната част на Тенерифе. Например Playa Las Teresitas, смятан от мнозина за най-красивия плаж на острова, е само на 15 минути и ако искаш, лесно можеш да стигнеш дотам и с автобус.
Ако те интересува, в града има доста музеи, сред които музеят по естествена история и археология (Museo de Naturaleza y Arqueología), художествена галерия, музей на науката и космоса (Museo de la Ciencia y el Cosmos) и накрая малък музей с безплатен вход, който разказва историята на Castillo de San Cristóbal.
Къде да спиш в Санта Крус де Тенерифе
Tenerife Experience Hostel и Wanderlust Hostel са два отлични хостела, перфектни, ако пътуваш сам. Ако търсиш самостоятелна стая или нещо, което не е хостел, разгледай Casa Weyler.

Playa Las Teresitas.
Ла Лагуна, освен че е удобно разположена в подножието на масива Анага, е и красив град в колониален стил, който си струва да се разгледа. Центърът на града, богат на исторически сгради, барове и ресторанти, които му придават оживена атмосфера, е обект на Юнеско и без съмнение един от най-красивите в целия архипелаг. По-специално: Plaza del Adelantado и околностите, Catedral de La Laguna или Nuestra Señora de los Remedios, Plaza de la Junta Suprema и околностите. Накрая препоръчвам да се разходиш из общинския пазар, отворен всеки ден от 7:00 до 14:00.
В заключение, ако пристигнеш в Ла Лагуна с кола, намирането на безплатен паркинг изобщо не е лесно – на твое място бих отишъл направо на Parking Las Quinteras, платен, но все пак евтин и на две крачки от центъра.

По улиците на Сан Кристобал де ла Лагуна.
Къде да спиш в Ла Лагуна и Санта Крус де Тенерифе
Два отлични хостела в самия център са Aguere Nest Hostel и Patio Hostel. Ако търсиш самостоятелна стая или нещо, което не е хостел, разгледай Casa Lagunera.

Общинският пазар.
Селският парк Анага покрива почти изцяло едноименния масив и съответно североизточната част на остров Тенерифе. Характеризира се с гъста лаврова гора (лауризилва) на по-големите височини и дълбоки долини, които постепенно стават все по-голи, докато стигнат до морето.
В този раздел от ръководството ще намериш най-напред няколко препоръки за пътеки, които да извървиш в парка, но също така плажове, селца и панорамни площадки – с една дума, всичко, което можеш да видиш и да правиш в североизточната част на Тенерифе.

В близост до Пунта де Идалго.
Този популярен преход съчетава суровия планински пейзаж с места от културен интерес като Чинамада, където има останки от множество къщи-пещери. Има много различни начини да изминеш този маршрут. Най-лесният, и този, който аз самият направих, е да тръгнеш от Пунта де Идалго и да се качиш по тази пътека до Чинамада, където, ако искаш, можеш да хапнеш нещо в Restaurante La Cueva, преди да се върнеш по пътя, по който си дошъл. Ако искаш, можеш да направиш и кратко отклонение към Mirador Aguaide.
След като стигнеш до Чинамада, можеш да продължиш до Лас Карбонерас или, ако не си особено във форма, да извървиш този участък в обратната посока – да тръгнеш точно от Лас Карбонерас и да слезеш до Чинамада по тази пътека; разстоянието е подобно, но се спестява много денивелация, което опростява нещата, и то не малко.
Друга особено популярна възможност, защото така изобщо се избягва изкачването, е да тръгнеш от Крус дел Кармен и да следваш изцяло PR-TF 10, описан на тази страница. Това са десет километра изцяло надолу – примамливо за мнозина; единственият „проблем“ е, че така или разчиташ на някоя таксиметрова услуга, или, тръгвайки от Ла Лагуна, можеш да вземеш сутринта автобус до Крус дел Кармен (линия 275), а после, след като слезеш в Пунта де Идалго, да вземеш друг автобус, за да се върнеш в Ла Лагуна (линия 050).
След като приключиш прехода или просто ако си наоколо, препоръчвам да се отбиеш до естествените басейни на Bajamar и Punta de Hidalgo. Чудесен начин да се възстановиш след умората, да се освежиш или да се отпуснеш.
По пътеката към Чинамада.
Пътеката на сетивата е тази, която препоръчвам на всеки, който не е голям любител на ходенето, но иска да вкуси от лавровата гора, която характеризира тази част от острова. Има три различни пътеки, които по същество вървят успоредно една на друга, но могат да се комбинират в обиколка, като например описаната на тази страница. Началната точка е обща и това е Cruz del Carmen, където се намира и посетителският център на парка. Във всеки случай, независимо по кой маршрут решиш да тръгнеш, препоръчвам да включиш Mirador del Llano de los Loros, както впрочем е направено и в току-що споменатия маршрут.
Пак по темата за панорамните площадки – разбира се, в околностите има безброй такива и изброяването на всички би било невъзможно, но около Крус дел Кармен препоръчвам по-специално Mirador de Jardina, Mirador Pico de Inglés и Camino Viejo al Pico del Inglés; последният не е панорамна площадка, а път, издълбан в скалата и отчасти покрит с мъх, който е подходящ за няколко снимки.

Mirador de Jardina.
Тази пътека, позната под името „El Pijaral“, се смята за една от най-красивите на острова, но за съжаление (или за щастие) достъпът е ограничен до най-много 45 души на ден, затова е нужно да поискаш напълно безплатно разрешение от тази страница. Тъй като е толкова популярна и местата са толкова малко, препоръчително е да резервираш с доста седмици напред – аз например останах с пръст в устата. Във всеки случай, ако се окажеш по-късметлия от мен, пътеката започва от това място, дълга е около 7 км и се изминава за около 2 часа. Не бих се впускал без разрешение – първо от уважение, второ, защото рискуваш глоба от 600 €.

Пътеката на сетивата.
Това е още една възможност да се насладиш на отлични гледки, без непременно да се изморяваш до смърт. Общо са около 4 км с 200 метра денивелация, а пътеката е тази, описана на тази страница. Ако по някаква причина дори четири километра са непосилни, веднага извън малкото село Taborno, кацнало между планините и вече само по себе си очарователно, има поне две-три наистина достъпни панорамни площадки, като Mirador Fuente del Lomo.
От това място вече се вижда в далечината Roque de Taborno, наричан ласкаво от някои „Матерхорн на Тенерифе“ заради формата си, която напомня прочутия връх. Във всеки случай това, което според мен си заслужава още повече от самия Roque, са отличните гледки към крайбрежието от панорамната площадка в подножието на планината.

Панорамна площадка в подножието на Roque de Taborno.
Разположено в една от най-изолираните долини на селския парк Анага, малкото селце Таганана е било едно от първите селища на конкистадорите, които по-късно са колонизирали целия остров. Малкият стар център, църквите, традиционните къщи и терасите придават уникална атмосфера на това място, което е и идеалната отправна точка за множество походи, както и задължителен пункт, ако искаш да стигнеш до някои от най-изолираните плажове в далечния североизток на острова.
Наистина популярен поход от Таганана е този до Playa de Tamadiste. Мнозина решават да отидат и да се върнат по същата пътека, следвайки маршрута по крайбрежието, описан на тази страница. Алтернативата, която препоръчвам, макар да е малко по-дълга, е този кръгов маршрут, който минава през селото Афур и се връща по крайбрежната пътека (или обратното). Така се избягва връщането по същия път и гледката се променя повече през деня. Близо до гробището, на това място, има голям паркинг – карай внимателно, улиците в селото са наистина тесни.

Гледка към Таганана на връщане от Playa de Tamadiste.
За съжаление пътуването ми по крайбрежието трябваше да прекъсне при Playa del Roque de las Bodegas, симпатичен плаж, особено подходящ за начинаещи сърфисти, на няколко километра от Бенихо, който се оказа план Б за деня. Пътят между Las Bodegas и Бенихо всъщност беше затворен заради ремонтни дейности.
Когато четеш това ръководство, вероятно ремонтите вече ще са приключили и моят съвет е да посетиш известния Playa de Benijo, който с емблематичните си скални кули, стърчащи от водата, и отвесната над морето скала се смята за един от най-живописните на острова. Внимавай обаче, защото, както при всички плажове по северното крайбрежие на Тенерифе, трябва да си предпазлив, когато се къпеш, тъй като течението може да бъде наистина силно.
Освен това, тръгвайки от Бенихо, може да се направи обиколка до фара на Анага, описан от мнозина като един от най-красивите в селския парк Анага; дълга около 15 км и с над 1000 метра денивелация, тя обаче съвсем не е разходка в парка. Всички нужни подробности ще намериш на тази страница. Ако се интересуваш, има и по-кратка версия на обиколката – около 5 км, като по същество, след като стигнеш до El Draguillo, вместо да продължиш към фара, се съкращава пътят. Маршрутът е описан тук.

Залез в Таганана.
Дойде моментът да се прехвърлим към южния склон на селския парк Анага, и по-специално към плажа Las Teresitas, смятан за един от най-красивите на острова и точно обратното на споменатите досега по северното крайбрежие. Широкият пясъчен плаж е наистина идеален за къпане, дори за деца, има всички възможни и невъзможни удобства – душове, спасители, барове и ресторанти направо на плажа, а за тези, които като мен се страхуват от слънцето, има много сянка благодарение на растенията в задната част на плажа. С една дума, не очаквай отдалечен плаж с малко хора, но ако не търсиш това, със сигурност няма да останеш разочарован; знай обаче, че предвид популярността му и близостта до Санта Крус де Тенерифе, особено през уикендите по пътя дотам се образуват истински задръствания.
Ако търсиш по-малко претъпкана алтернатива, по крайбрежието на север, Playa de Las Gaviotas е плаж с черен пясък, много по-малко посещаван, но популярен сред сърфистите; по-малко е подходящ за къпане и е без никакви удобства, но със сигурност има по-спокойна и отдалечена атмосфера.

Санта Крус де Тенерифе и Тейде в далечината.
Igueste de San Andrés е малко селце на север от Playa de Las Teresitas; пътят дотам, който върви по крайбрежието, сам по себе си е живописен, а малкото селище с тесните си улички, които се минават само пеша, е наистина симпатично. Плажът с камъни не е особено красив, но това, което със сигурност си заслужава, са походите, които могат да се направят оттук.

Playa Antequera, погледнат от панорамната площадка.
Особено популярен е походът до Playa Antequera, до който може да се стигне единствено пеша по доста дълга пътека или с лодка (в селото се рекламираше екскурзията с Nautica Nivaria), затова остава един от най-малко посещаваните плажове в северен Тенерифе и същевременно един от най-красивите. За съжаление пристигнах в Igueste късно следобед и затова просто нямах време да стигна до плажа, но все пак се качих до панорамната площадка по пътеката, описана на тази страница, откъдето се откриват отлични гледки както към Playa Antequera, така и към Санта Крус де Тенерифе с Тейде на заден план. Ако искаш да стигнеш до плажа, пътеката, която трябва да следваш, по същество е същата и е описана изцяло на тази страница; ако искаш, можеш да направиш и обиколка, без да вървиш напред-назад по същата пътека, след като стигнеш до плажа, както е описано на тази страница. Забележи, че и в двата случая, веднага след като напуснеш селото San Andrés, се предлага кратко отклонение към „El Semáforo“ – това е малко път, но не мисля, че си струва.

Igueste de San Andrés.
В този раздел ще намериш много походи, които можеш да направиш в селския парк Тено, плюс всички онези градове с туристически интерес, които се намират по северното крайбрежие на острова, с изключение на вече споменатите в раздела, посветен на селския парк Анага и североизточната част на Тенерифе.

Casa de los Balcones.
Старият център на града е безспорно един от най-красивите на острова – очарователните калдъръмени улици и многобройните сгради в колониален стил според мен го правят задължителна спирка по северното крайбрежие на Тенерифе. Сред основните забележителности са църквата Nuestra Señora de la Concepción, Jardín Victoria и Casa de los Balcones, последната е къща-музей, която разказва историята и културата на острова. Ако търсиш място, където да хапнеш типични канарски ястия, без да похарчиш цяло състояние, препоръчвам Bar Los Castillos, на две крачки от центъра. За да паркираш, без да полудееш, има платен паркинг на две крачки от Plaza Casañas.

Playa El Bollullo.
Освен това, на няколко километра от града се намира един от най-красивите плажове в северен Тенерифе – Playa El Bollullo. Този плаж с черен пясък, сгушен между отвесните над морето скали, е идеалната дестинация, ако искаш да избегнеш тълпите, характерни за плажовете в южен Тенерифе. Както и да е, както казах няколко пъти в това ръководство, по северното крайбрежие течението може да бъде силно. До плажа може да се стигне с кола в края на път, на места доста тесен; единствената възможност за паркиране е при Restaurante Bollullo, като цената е 3 € за целия ден. Като алтернатива има пътека, която върви по крайбрежието и идва от Пуерто де ла Крус.
Накрая, някъде по средата между La Orotava и Icod de los Vinos препоръчвам да спреш за кратко на Mirador de San Pedro – гледките са отлични, има ресторант и, ако искаш, можеш дори да извървиш кратка пътека по крайбрежието.

По улиците на La Orotava.
Къде да спиш в La Orotava
Hostel Tenerife е хостел в самия център, перфектен за тези, които пътуват сами или просто пътуват икономично. А отлично решение на няколко километра от центъра е El Refugio de Maria.

Mirador de San Pedro.
Този малък град стана известен с гигантското драконово дърво, наричано просто „El Drago“, което се намира в центъра на града и се смята, че е на възраст между 600 и 800 години. Честно казано, очаквах да видя дърво с чудовищни размери и останах малко разочарован, но мисля, че самият град все пак си струва да се посети. Малкият стар център е симпатичен и освен El Drago могат да се посетят музеят на бананите, Mariposario del Drago (тропическа градина, в която живеят над 800 пеперуди) и Museo del Malvasia.
В заключение, на малко разстояние от Icod de Los Vinos можеш да се включиш в екскурзии с гид до Cueva del Viento, която е част от най-голямата система от лавови тунели в Европа и шестата в света. За посещението е необходимо да участваш в организирана обиколка с продължителност около два часа, която може да се резервира и онлайн на тази страница (началната страница на официалния сайт). Не съм го правил лично, но според отзивите изглежда като хубаво преживяване.

El Drago.
Къде да спиш в Icod de los Vinos
Drago Nest Hostel е най-евтиното решение, особено за тези, които пътуват сами. Други две интересни възможности са Casa Antonio Guest House и Mirador Playa San Marcos.
Garachico е бил в продължение на години едно от главните пристанища на острова и следователно един от най-богатите градове. За съжаление поредица от събития, и по-специално изригването от 1706 г., което е помело изцяло старото пристанище, са сложили край на златната епоха на града, който повече не е познал по-нататъшно развитие. В рамките на Parque de la Puerta de Tierra могат да се видят останките от старата порта, която е давала достъп до града. За щастие старият център не е пострадал и се смята за един от най-красивите на острова, по-специално Plaza de la Libertad и съседните улички.
На крайбрежната алея на Garachico има и редица естествени басейни, където можеш да се къпеш, защитен от вълните, или просто да се разхождаш. Също и Playa de Garachico, макар и не особено красив, като е защитен от вълните, е отлично място за къпане. Ако пристигнеш с кола, на това място има голям безплатен паркинг на две крачки от центъра.
Накрая, в околностите на града има редица панорамни площадки, където със сигурност си струва да спреш, сред които: Mirador de El Guincho, Mirador de La Atalaya и Mirador de Garachico.

Естествените басейни на Garachico.
Къде да спиш в Garachico
Единственият хостел в града е Trevejo Hostel, удобно разположен в самия център. А ако търсиш стая или евтин апартамент, трябва да се преместиш извън града, като избереш решения като Aptos Las Salinas.

Iglesia de Nuestra Señora de los Ángeles.
Тези два малки града, на малко разстояние един от друг, са идеалната база за разглеждане на северната част на селския парк Тено, особено ако искаш по-малко туристическа алтернатива в сравнение с Garachico, Icod de los Vinos и La Orotava. И в двата града главният площад е наистина симпатичен и те имат по-автентична и местна атмосфера в сравнение с останалите, по-туристически дестинации по северното крайбрежие; ако търсиш това, освен че имат и по-„стратегическо“ положение, тогава със сигурност си струва да обмислиш да отседнеш тук. В близост до Los Silos има и малък естествен басейн и скелет на кит.
Къде да спиш в Los Silos и Buenavista del Norte
Estudio Casco и Luz del Mar са две отлични възможности в Los Silos, а в Buenavista del Norte разгледай Tabaiba Guesthouse и Casa emblemática.

Plaza De La Luz, Los Silos.
Parque rural de Teno покрива планинската зона в северозападната част на остров Тенерифе. С отвесните си над морето скали, дълбоките клисури и факта, че е по-малко посещаван от селския парк Анага и националния парк Тейде, създава усещането, че е изолиран от останалата част на острова, което му придава мистериозна атмосфера.

Крайбрежието на селския парк Тено.
Посещението на Punta de Teno се смята от мнозина за един от акцентите в тази част на острова. Лично на мен, може би заради големите очаквания, не направи особено впечатление, но мисля, че все пак си струва да се посети този фар, който наистина създава усещането, че си на края на света. Все пак няма много какво да се прави освен да се любуваш на скалите на Los Gigantes в далечината и може би да се изкъпеш на Playa Punta de Teno, влизането във фара е забранено за посетители.
Важно е да се подчертае, че достъпът до пътя към Punta de Teno е ограничен само за разрешени превозни средства – през лятото от 9:00 до 20:00, а през зимата, есента и пролетта от 10:00 до 19:00. На това място има истинска бариера с охрана, което означава, че ако искаш да посетиш фара в тези часове, имаш две възможности: да вървиш по пътя (около 6 км) или да вземеш автобус 369, който курсира между Buenavista del Norte и Punta de Teno приблизително на всеки час, цената е 1 €, а тук е най-близката спирка и може да паркираш колата встрани от пътя.

Изкачването към Teno Alto.
Една последна алтернатива, която препоръчвам особено на всеки, който е готов да се поизмори, е да извървиш т.нар. „Camino del Risco“, описан на тази страница. Пътеката е доста тежка, особено в първата част, която е изцяло нагоре до Teno Alto, където, ако искаш, можеш да обядваш, преди да продължиш. Във всеки случай не би трябвало да ти отнеме повече от 4–6 часа. Както ще забележиш от картата, започваш да вървиш точно там, където се намира споменатата по-горе бариера, и пак на това място може да паркираш колата; оттук се изкачваш до селото Teno Alto, преди да слезеш към морето и да излезеш на пътя на няколко километра от фара.

Спускането към фара на Punta de Teno.
Приблизително там, където пътеката пресича пътя, има автобусна спирка, където можеш да почакаш и да си спестиш 2 км пеша до фара. Разбира се, ако не те интересува да посетиш фара, можеш просто да изчакаш първия автобус към Buenavista del Norte. Единственият истински проблем е, че за да си вземеш колата, за съжаление няма официална спирка при бариерата, а шофьорът категорично отказа да направи изключение; ако е така и при теб, най-близката спирка е на няколко километра по посока Buenavista del Norte, а след като слезеш, не ти остава нищо друго освен да се върнеш пеша, за да вземеш колата.

Los Gigantes, погледнати от Punta de Teno.
Това е вариант, който си направих сам, като комбинирах няколко пътеки, и абсолютно мога да го препоръчам; на тази страница ще намериш всички подробности. За по-кратка версия можеш да избегнеш варианта, който води до върха на Risco Verde, откъдето се откриват гледки на 360 градуса към планините Тено, пътя към селото Masca и дори Тейде в далечината.
Във всеки случай не се отчайвай – дори без да се качваш на върха на Risco Verde, пътеката, която започва през гората, щом се стигне до билото на планината, предлага отлични гледки към крайбрежието долу. Горещо препоръчвам. За да започнеш прехода, можеш да оставиш колата край пътя в Las Portelas на това място.

Тейде, погледнат от върха на Risco Verde.
Малкото селце Masca е без съмнение едно от най-живописните на острова и е също и началната точка на един от най-емблематичните походи в селския парк Тено. От малкото селце всъщност може да се слезе по barranco de Masca – дълбока клисура, която стига чак до морето. Преди да заговорим за прехода обаче, е добре да кажем две думи за самото селце.
Masca е дестинация, толкова популярна, колкото и изолирана, до която се стига само по криволичещ път през планините, но – предвид ограничения паркинг в селото и невъзможността да се паркира край пътя, който на места е наистина тесен – на паркинга в селото е разрешено да се престоява най-много два часа. Този период е напълно достатъчен, за да разгледаш малкото селце, още повече че освен да направиш няколко снимки и може би да хапнеш нещо, няма точно много за правене; нещата обаче се променят, ако решиш да слезеш до Playa de Masca, като завършиш споменатия по-горе преход през barranco.

Barranco de Masca.
В този случай е важно да се направят няколко неща. Пътеката допреди известно време беше отворена за публиката без никакви ограничения, но след няколко инцидента вече е строго регламентирана. Най-напред трябва да резервираш мястото си онлайн през официалния сайт; аз имах късмета да го направя напълно безплатно по време на „пробния период“, но ми казаха, че скоро ще струва 16 € на човек. След като пристигнеш в малкото селце, трябва да се регистрираш в посетителския център, където се прави кратък инструктаж и се предава каска, която трябва да носиш през цялата продължителност на прехода заради опасността от падащи камъни. Персоналът е изключително педантичен по отношение на обувките, които носиш – задължително трябва да имаш туристически обувки или поне трекинг обувки, а с обикновени маратонки достъпът се отказва.
Предвид ограничението от два часа за паркинга и факта, че препоръчителното време за завършване на прехода е 6–7 часа (като вървях бързо, ми отне по-малко от три часа), е необходимо да стигнеш до селото с обществен транспорт или с такси, както е обяснено подробно тук. Лично аз взех автобуса в 8:15 от Santiago del Teide и мисля, че това е най-добрата възможност, особено ако идваш от юг. Позволявам си да добавя, че въпреки написаното на много сайтове, може да се плати директно с обикновена дебитна карта.

Barranco de Masca.
След този изключително дълъг увод (във всеки случай ти препоръчвам да прочетеш внимателно цялата информация на официалния сайт) преходът, въпреки главоболието с паркирането и различните правила, които трябва да се спазват, е наистина приятен и го препоръчвам най-вече ако, когато четеш това ръководство, входът все още е безплатен. За 16 € на човек, ако се потвърди, вероятно можеш да използваш парите си по-добре, но ако бюджетът не е проблем, се съмнявам, че ще останеш разочарован.

Селото Masca.
Този маршрут, известен още като „Tamaimo Loop“, описан на тази страница, е наистина приятен и не прекалено дълъг поход, който може да се извърви за около 2–3 часа и предлага фантастични гледки към крайбрежието с градовете Los Gigantes и Puerto de Santiago, долината на Tamaimo и La Gomera в далечината. Пътеката, макар и сравнително къса, на места е стръмна и напълно открита, така че в слънчев ден може да е наистина горещо. За да си спестиш разходката в селото и малко път, можеш да паркираш колата директно на това място.
Ако искаш да удължиш маршрута, можеш да вървиш до Mirador El Agujero; лично аз не го направих, и защото се съмнявам, че панорамата се променя особено.

Puerto de Santiago.

Панорамата по пътеката.
Къде да спиш, за да разгледаш селския парк Тено
За северната част на парка моят съвет е да спиш между Los Silos и Buenavista del Norte, макар че всъщност и Garachico, Icod de los Vinos и La Orotava не са прекалено далеч. Или, ако като мен нямаш нищо против палатката, горещо препоръчвам къмпинг зоната: Los Pedregales, хубав къмпинг с тоалетни и душове в отлична обстановка и най-вече напълно безплатен, при условие обаче че имаш резервация. Що се отнася до южната част на парка, там е Santiago del Teide, който за съжаление няма много евтини възможности за пътуващи сами; ако не пътуваш сам, разгледай Casa Fina или като алтернатива, макар и малко по-далеч, винаги можеш да къмпингуваш в San José de Los Llanos или да спиш в Arena Nest Hostel в Puerto de Santiago.

Залез, погледнат от къмпинга Los Pedregales.
Слизайки по крайбрежието между селския парк Тено и Los Cristianos, има поне няколко дестинации, които си струва да посетиш. Най-напред Los Gigantes и Puerto de Santiago, които технически могат да се използват като база за разглеждане на парка Тено сутрин и прекарване на остатъка от деня на плажа.

Los Gigantes, погледнати от панорамната площадка.
И двата града са изключително туристически и могат да се смятат за класически морски курорти, но ако това търсиш или така или иначе не ти пречи, няма да останеш разочарован. Playa de los Gigantes, освен че е симпатичен плаж, предлага отлични гледки към известната скала; за най-добрата панорамна площадка препоръчвам да се качиш тук, особено по залез слънце. А в Puerto de Santiago не пропускай естествения басейн и Playa Chica или Playa de Santiago.

Playa Chica или Playa de Santiago.
Накрая, Playa Abama, макар и претъпкан, е наистина красив и перфектен за къпане. Плажът е обществен и достъпът е гарантиран за всички, но неофициално е плажът на петзвездния хотел Ritz Carlton и затова е наистина добре поддържан, с всички необходими удобства. Забележи, че макар да е възможно да слезеш с кола, долу няма паркинги, така че си спести времето, паркирай директно тук и слез пеша.

Playa Abama.
В този раздел ще намериш много походи, които можеш да направиш в националния парк Тейде, плюс няколко дестинации по южното крайбрежие на острова.
Ако в пътуването си до Тенерифе търсиш нощен живот, много вероятно Los Cristianos е дестинацията, която търсиш, и по-специално близкият Playa de Fañabé в Costa Adeje, заобиколен от барове и дискотеки – епицентърът на купоните на острова.
А главният плаж на града, Playa de Las Vistas, се смята за един от най-красивите, но и най-претъпканите в южен Тенерифе. Широкият плаж, намирайки се в центъра на града, има всички необходими удобства, а по крайбрежната алея не липсват барове и ресторанти.
С една дума, Los Cristianos, както впрочем и по-голямата част от този участък от крайбрежието, е изключително туристически и може да се сравни с класическа морска дестинация като Йезоло тук, в моя край. Лично аз предпочетох да прекарам времето си другаде и се задържах само един ден, пристигайки с ферибот от La Gomera. В зависимост от вида пътуване, което имаш предвид, обаче Los Cristianos може да е това, което търсиш. Нямам дискотеки или заведения, които да препоръчам, но ако искаш да хапнеш вкусно печено пиле на въртел, без да похарчиш много, отбий се в Bar Deportivo.

Playa de Las Vistas.
Къде да спиш в Los Cristianos
Споделих стая в Banana Surf House и не мога да не го препоръчам – чисто, евтино и с малка кухня, в която можеш да си сготвиш. Ако търсиш стая по-близо до плажа, разгледай Casa Endorfina. За съжаление Tenerife Hostel, който изглежда е единственият хостел в Los Cristianos, има много лоши отзиви.
Казвам предварително, че не съм посещавал лично този участък от крайбрежието – беше в плановете ми, но поради липса на време се наложи да го пропусна, като предпочетох да ходя из различните паркове; мисля обаче, че си струва да напиша няколко реда, тъй като плажовете в Reserva Natural Especial de Montaña Roja се смятат за едни от най-красивите на острова.
По-специално Playa del Médano, който, предвид оптималните ветровити условия, е популярен най-вече сред уиндсърфистите, но е подходящ и за обикновени къпещи се или за всеки, който иска да прекара деня на плажа, тъй като тази част близо до селото е защитена както от вятъра, така и от вълните. А Playa de la Tejita, от другата страна на Montaña Roja, изглежда се посещава от нудисти.

Тейде.
Този национален парк със своя марсиански пейзаж е наистина очарователен и не случайно е най-посещаваният парк в Европа. Технически е достатъчно да го прекосиш с кола, като спираш на някои панорамни точки по пътя, за да се насладиш на тези уникални гледки, но още по-добре е да го разгледаш пеша. Независимо дали искаш да направиш кратка разходка, или многочасов поход чак до изкачването на самия Тейде, ето няколко маршрута за всички нива на трудност. Ако искаш пълен списък на всички пътеки, които пресичат парка, разгледай тази страница.

Дъга над Roques de García.
Ако имаш малко време или може би просто искаш да извървиш не много взискателна пътека, това е правилната възможност за теб. Обиколката започва от Mirador de la Ruleta и е описана подробно на тази страница, макар да ти гарантирам, че маршрутът е наистина очевиден и със сигурност не са нужни GPS координати – по същество се обикаля около основата на скалните образувания, наречени Roques de García. Ако решиш да извървиш обиколката обратно на часовниковата стрелка, те очаква стръмно изкачване накрая от около 200 метра, а ако я извървиш по посока на часовниковата стрелка, след първоначалното спускане денивелацията е по-малко концентрирана. Ако наистина не ти се ходи, самата Mirador de la Ruleta предлага отлични гледки.

Roques de García и Тейде на заден план.
Маршрутът, описан на тази страница, е малко по-взискателен от обиколката Roques de García, но все пак по силите на мнозина. Край пътя на това място има паркинг при началото на пътеката, която, ако все пак се окаже прекалено трудна, може да се съкрати значително, като се качиш само до Mirador de Samara, откъдето има най-добрите гледки. Контрастът между черните лавови полета и младите зелени борове с Тейде на заден план е наистина фотогеничен.

Mirador de Samara.
Маршрутът, описан на тази страница, е определено по-дълъг от предишните два, но като е до голяма степен равнинен, все пак не е прекалено взискателен. По-голямата част от пътеката се развива по равнината в подножието на Тейде и има за цел La Fortaleza – плосък масив, смътно наподобяващ крепост, от който има отлични гледки към Тейде и към горите на долината Orotava зад гърба ти. Ако имаш малко време, мисля, че има по-добри възможности, но все пак е хубав поход.

La Fortaleza.
Лично аз следвах тази пътека по посока на часовниковата стрелка (важно за препратките по-долу) и в бележките от пътуването си съм записал: „стръмна, неравна и зле маркирана“. Това е, защото мисля, че пътеката, използвана в GPS трасето за затваряне на кръга на обиколката, от години е извън употреба и вече не е официално проходима, дотолкова, че има поне две табели, които показват, че пътеката към върха на Montaña Guajara е „без изход“.
Аз не успях да устоя на изкушението и въпреки ясните указания, след като стигнах до върха, все пак реших да сляза от предната страна, по участъка от пътеката „стръмен, неравен и зле маркиран“; дори се забавлявах, докато го правех, но със сигурност не е нещо, което препоръчвам. По същество, за да избегнеш проблеми и най-вече да не се нараниш, мисля, че е много по-добре да слезеш оттам, откъдето си дошъл, и на първото разклонение да завиеш надясно. Като погледнеш картата, би трябвало да е доста очевидно какво имам предвид, или като алтернатива можеш просто да се върнеш точно по пътя, по който си дошъл – така пътеката не представлява никаква трудност, освен денивелацията.
Във всеки случай на 2718 метра надморска височина гледките от върха на Montaña Guajara с Монте Тейде точно отпред и океана зад гърба са вероятно сред най-красивите, които паркът може да предложи. Ако си готов да се поизмориш малко, горещо препоръчвам този поход.

Тейде, погледнат от върха на Montaña Guajara.
И така стигнахме до звездата на парка, а именно изкачването на самия Монте Тейде. Има наистина много различни възможности да се качиш на върха или поне да се доближиш до него; ще се опитам да направя всичко възможно да ги изброя всички по най-ясния възможен начин.
Във всички случаи държа да подчертая, че за да стигнеш до самия връх, освен в няколко случая, обсъдени по-долу, е абсолютно необходимо да получиш разрешение чрез официалния сайт на парка, тъй като дневният достъп е ограничен до определен брой души. Разрешението, което по същество гарантира достъпа до пътеката „Telesforo Bravo“, е безплатно, но е добре да го поискаш доста предварително и най-вече не забравяй да носиш със себе си както разрешението, така и документа, използван за подаването на заявката!
Накратко, за да извървиш участъка от пътеката „Telesforo Bravo“, който върви от станцията на лифта до върха на Монте Тейде, имаш три възможности: да получиш разрешение чрез официалния сайт, да резервираш тур, който включва разрешението или да минеш контролния пункт преди 9:00 сутринта.

По Circuito Montaña de la Botija.
Това със сигурност е най-бързата и най-лесна възможност, но и най-скъпата и, доколкото има значение, според мен най-малко удовлетворяващата, макар да си давам сметка, че за мнозина е единствената възможност. Билетът в една посока струва 21 €, а за отиване и връщане – 37 €, и може да се купи онлайн на тази страница. Ако те интересува, предлагат се и редица други пакети, които включват транспорт до лифта с обиколки с гид; някои включват и разрешението за изкачване до самия връх, така че не е нужно да се тревожиш да си го осигуриш навреме, както препоръчах по-горе. Ако те интересува, тук можеш да намериш пълния списък. По същество с лифта се стига до 3555 метра и оттам, ако искаш да се качиш на самия връх, непременно трябва да извървиш последните 163 метра денивелация, които сами по себе си не са много, но те уверявам, че ако не си аклиматизиран или поне в добра форма, може да бъдат мъчение. Помни също, че за да извървиш този последен участък, от станцията на лифта до самия връх, е необходимо да получиш разрешение чрез официалния сайт или като алтернатива да купиш един от пакетите, които го включват.
Ако не те интересува да се качваш на върха или не си успял да получиш разрешение, гледката, честно казано, не се променя особено и моят съвет е да повървиш до Mirador La Fortaleza, откъдето има отлични гледки към североизточния Тенерифе. За съжаление не мога да потвърдя всичко това, тъй като в деня на моето изкачване островът беше обхванат от „calima“ – името, което местните използват за мъглата, причинена от пясъка от Сахара, пренасян от вятъра.
Накрая, фактът, че може да се купи билет само за отиване или само за връщане, дава и възможността да се качиш на върха на вулкана пеша и после да слезеш с лифта или обратно. Но нека сега преминем към другите възможности.

„Панорамата“ от върха на Тейде.
И когато става дума за изкачване на върха на вулкана пеша, алтернативи със сигурност не липсват.
„Най-краткият вариант“ по разстояние е този, който направих лично, и можеш да го намериш описан на тази страница. Както се вижда, за изкачването ми отне около три часа и половина, като направих две доста дълги почивки, за да закуся и да се насладя малко на панорамата, а за слизането ми трябваха малко повече от два часа. Трябва обаче да кажа, че вече бях аклиматизиран и най-вече сравнително трениран; макар да не е кой знае какъв подвиг, това все пак са почти 1400 метра денивелация, а над три хиляди метра надморската височина започва да си личи – ако не си в добра форма, може да е истинско мъчение.
Държа също да подчертая, че – макар аз да избрах най-краткия възможен маршрут – пътеката в началната част (докато се слее с „официалната“, описана по-долу) изобщо не е приятна, защото е наистина стръмна, не точно лесна за следване и с много пясък/чакъл, които изобщо не улесняват нито изкачването, нито после слизането. Нищо невъзможно, но със сигурност нещо, което да имаш предвид. Ако избереш този кратък вариант, включването на пътеката се намира край пътя на това място и на няколкостотин метра преди него има място за поне две-три коли тук и тук.
„Официалната пътека“ е от самото начало по-малко техническа. Маршрутът, който да следваш, е описаният на тази страница; така се удължава с около 3 км в двете посоки, но по очевидни причини, като се има предвид, че денивелацията е горе-долу същата, началната част се изкачва по-плавно и на по-малко взискателен терен – ти избираш.

Изкачването към върха.
Ако те интересува, има още по-дълга алтернатива, а именно да се качиш от противоположната страна, минавайки през Pico Viejo. Тази пътека е по-взискателна, тъй като се добавят както километри, така и денивелация, но със сигурност е добра възможност за всеки, който иска по-малко утъпкана пътека. На тази страница ще намериш цялата нужна информация. За сведение, и самото изкачване до Pico Viejo, без да се продължава към Монте Тейде, със сигурност може да бъде интересен поход; можеш да го намериш на тази страница.
И в трите случая напомням още веднъж, че ако искаш да стигнеш до самия връх, е необходимо да получиш разрешение, както беше обсъдено по-горе, или като алтернатива да минеш контролния пункт, който се намира на нивото на горната станция на лифта, преди 9:00 сутринта – часът, от който разрешението е задължително.
Това е алтернативата, която препоръчвам на всеки, който иска да се качи пеша на върха на вулкана, но не се чувства способен да го направи за един ден или просто иска да види изгрева от върха, без непременно да става в неприлични часове. Хижата може да се резервира на този линк, за предпочитане доста предварително, тъй като има само 54 легла, които, изглежда, се резервират с месеци напред, особено във висок сезон.
Предимството да спиш в хижата, освен че изкачването става по-достъпно, е, че ако успееш да си осигуриш легло, не е необходимо да получаваш разрешение за качване до върха, тъй като, намирайки се на 3260 метра, дори да тръгнеш без особена бързина, би трябвало все пак да успееш да минеш контролния пункт преди 9:00. Освен това можеш да оставиш раницата си или поне част от нещата си в хижата, да се качиш до върха и после да вземеш всичко, когато слизаш.

Тейде, погледнат от върха на La Fortaleza.
Каквато и възможност да избереш, особено ако решиш да се качиш на върха за изгрева, помни, че се намираш почти на 4000 метра, в този момент от деня (но и по-късно) може да бъде наистина студено дори в разгара на лятото – облечи се подобаващо и помни, че ако тръгването за изгрева означава да се справяш със студа, тръгването следобед по пътека без и капка сянка означава да се печеш на слънцето. Докато слизах в ранния следобед, видях страданието по лицето на тези, които, докато се качваха, ме питаха колко остава до върха.
За да завърша този раздел за това какво да видиш и правиш на Тенерифе и по-специално в националния парк Тейде, макар със сигурност да не е нещо задължително, препоръчвам поне веднъж, за да стигнеш до парка или да го напуснеш, да минеш по „carretera de la Esperanza“, или TF 24. Пътят е наистина приятен и предлага интересни гледки.

Тейде, погледнат от Mirador de Samara.
Къде да спиш в националния парк Тейде
Има поне няколко добри възможности, които можеш да ползваш като база за разглеждане на националния парк Тейде; ако бюджетът не е проблем, най-добрата със сигурност е Parador de Las Cañadas del Teide, чието централно разположение на две крачки от всички основни атракции на парка е наистина трудно да се надмине, но за по-евтини възможности можеш да обмислиш Vilaflor, по-специално Hotel El Sombrerito и Hotel Rural Vilaflor. Или ако си готов да шофираш малко повече, но с предимството да си по-близо до морето, Arona е друга добра възможност с места за настаняване като Finca Chimaca и VistalRoque. Оттук тръгват и някои интересни пътеки, които обаче не съм извървял лично, като тази, която се изкачва до Roque del Conde, откъдето има гледка на 360 градуса към южен Тенерифе.
Ако си готов да спиш в палатка, къмпинг зоната Las Lajas е вероятно най-добре разположената; прекарах там три нощи и макар със сигурност да има по-добри къмпинги, като се има предвид, че е безплатна (с предварителна резервация), със сигурност не можеш да се оплачеш. Други два къмпинга, малко по-извън парка, но все пак отлични възможности, са Zona de Acampada de Chío и Ramón el Caminero.

La Gomera, погледната от Teno Alto.
Знам прекрасно, че мнозина посещават остров Тенерифе и са повече от щастливи да прекарат цялото налично време на едно място, ограничавайки се до някой дневен поход, докато следващите маршрути са замислени за пътуване из острова, в стил road trip, но това не означава, че не могат да се адаптират за по-малко „взискателен“ вид пътуване. Във всеки случай приеми следното като идея за изграждане на маршрут според интересите ти и в светлината на описаното досега.
Три дни според мен са минимумът, ако искаш да посетиш Тенерифе. Разбира се, ще трябва да правиш избор, но в края на този престой все пак би трябвало да имаш представа какво предлага островът.
La Laguna (1 нощ)
Ден 1:
Разгледай селския парк Анага през деня, като избереш един от препоръчаните маршрути. Лично аз, ако трябваше да избирам, бих извървял Senderos de Los Sentidos, за да се отправя после към Roque de Taborno или като алтернатива, ако предпочиташ да прекараш повече време на плажа, към Playa de Las Teresitas. Прекарай вечерта по улиците на La Laguna.
Vilaflor (1 нощ)
Ден 2:
Посвети деня на разглеждането на националния парк Тейде. Можеш да избереш един от по-късите маршрути сутринта и да се качиш на върха с лифта следобед, или да се качиш и слезеш пеша, посвещавайки на това целия ден. Или избери някои от по-късите маршрути и се наслаждавай на Тейде отдалеч, без непременно да се качваш. Ти избираш.
Santiago del Teide (1 нощ)
Ден 3:
Посети Masca и извърви прехода през Barranco de Masca или като алтернатива бих избрал Cumbre de Bolico и Risco Verde. Вечерта иди да гледаш залеза в Los Gigantes.
С два допълнителни дни спрямо тридневния маршрут лично аз бих избрал да прекарам цял ден в разглеждане на северното крайбрежие (La Orotava, Icod de Los Vinos и Garachico) и още един, който да използваш за прехода, който най-много те вдъхновява, в някой от различните паркове и който не съм включил в тридневния маршрут. Като алтернатива можеш просто да прекараш деня на плажа някъде.

Las Carboneras.
С едноседмичен маршрут със сигурност има възможност да разгледаш всичко малко по-спокойно и да включиш няколко спирки по северното крайбрежие; разбира се, ще трябва да правиш избор, но мисля, че е добър период за разглеждане на острова.
La Laguna (2 нощи)
Ден 1:
Разгледай селския парк Анага през деня, като избереш един от препоръчаните маршрути. Лично аз, ако трябваше да избирам, бих извървял Senderos de Los Sentidos и после бих се отправил към Roque de Taborno или като алтернатива, ако предпочиташ да прекараш малко време на плажа, към Playa de Las Teresitas. Прекарай вечерта по улиците на La Laguna.
Ден 2:
Препоръчвам да прекараш още един ден в селския парк Анага и да избереш една от предложените пътеки. Вероятно бих избрал прехода от Punta de Hidalgo до Chinamada или Las Carboneras и бих прекарал остатъка от деня в естествените басейни на Bajamar или Punta de Hidalgo.
Buenavista del Norte или Los Silos (2 нощи)
Ден 3:
Прекарай деня в разглеждане на северното крайбрежие на острова: La Orotava, Icod de Los Vinos и Garachico. В идеалния случай трябва да спиш в Buenavista del Norte или в Los Silos.
Ден 4:
Посети Punta de Teno, като извървиш Camino del Risco.
Santiago del Teide (1 нощ)
Ден 5:
Посети Masca и извърви прехода през Barranco de Masca или като алтернатива бих избрал Cumbre de Bolico и Risco Verde. Вечерта иди да гледаш залеза в Los Gigantes.
Vilaflor (2 нощи)
Ден 6:
Можеш да избереш един от по-късите маршрути сутринта и да се качиш на върха с лифта следобед, или да се качиш и слезеш пеша, посвещавайки на това целия ден, или да избереш някои от по-късите маршрути и да се наслаждаваш на Тейде от разстояние, без непременно да се качваш. Ти избираш.
Ден 7:
Избери един от другите маршрути в парка. Лично аз бих избрал изкачването на Montaña Guajara.

По пътеката към Чинамада.
Десет дни ти дават малко повече гъвкавост в сравнение с едноседмичния маршрут, която можеш да използваш, за да разгледаш различните дестинации по-обстойно и да включиш още някой поход в различните паркове, както предлагам, но никой не ти пречи да включиш и няколко дни за прекарване на плажа.
La Laguna (3 нощи)
Ден 1:
През деня разгледай селския парк Анага, като избереш един от препоръчаните маршрути. Лично аз, ако трябваше да избирам, бих извървял Senderos de Los Sentidos и после бих се отправил към Roque de Taborno или като алтернатива към Playa de Las Teresitas, ако предпочиташ да прекараш малко време на плажа. Прекарай вечерта по улиците на La Laguna.
Ден 2:
Избери една от предложените пътеки в селския парк Анага. Вероятно бих избрал прехода от Punta de Hidalgo до Chinamada или Las Carboneras и бих прекарал остатъка от деня в естествените басейни на Bajamar или Punta de Hidalgo.
Ден 3:
Избери една от предложените пътеки в селския парк Анага. Вероятно бих избрал обиколката от Taganana до Afur и Playa de Tamadiste, но и пътеката, която свързва Igueste de San Andrés с Playa Antequera, и тази от Benijo до фара на Анага са със сигурност две отлични възможности за запълване на деня.
Buenavista del Norte или Los Silos (3 нощи)
Ден 4:
Прекарай деня в разглеждане на северното крайбрежие на острова: La Orotava, Icod de Los Vinos и Garachico. В идеалния случай трябва да спиш в Buenavista del Norte или в Los Silos.
Ден 5:
Посети Punta de Teno, като извървиш Camino del Risco.
Ден 6:
Извърви обиколката Cumbre de Bolico и Risco Verde.
Santiago del Teide (1 нощ)
Ден 7:
Посети Masca и извърви прехода през Barranco de Masca. Вечерта иди да гледаш залеза в Los Gigantes.
Vilaflor (2 нощи)
Ден 8:
Прекарай деня на плажа и стигни до Vilaflor вечерта. Playa Abama и Playa de Santiago са отлични възможности, или можеш да прекараш целия ден на плажовете на Los Cristianos.
Ден 9:
Можеш да избереш един от по-късите маршрути сутринта и да се качиш на върха с лифта следобед, или да се качиш и слезеш пеша, посвещавайки на това целия ден, или да избереш някои от по-късите маршрути и да се наслаждаваш на Тейде отдалеч, без непременно да се качваш. Ти избираш.
Ден 10:
Избери един от другите маршрути в парка. Лично аз бих избрал изкачването на Montaña Guajara.

Mirador del Llano de los Loros.
С две седмици на разположение имаш цялото време да разгледаш острова без никакво бързане. Моят съвет е да следваш току-що описания десетдневен маршрут и да включиш по някой ден за почивка тук-там – на плажа или просто като си починеш в някоя дестинация, която те е впечатлила особено.
Въпреки че общественият транспорт не е чак толкова лош, мисля, че наемането на кола е далеч най-добрият начин да разгледаш острова. Пътищата могат да бъдат натоварени, но с няколко редки изключения са широки и в отлично състояние.
По време на пътуването ми из Канарските острови почти винаги накрая наемах колата от Cicar: цените са конкурентни, може спокойно да се плати без кредитна карта, не се изисква депозит, застраховката е включена и няма самоучастие, а най-вече имат офиси във всички пристанища и летища на Канарските острови. Нещо наистина практично за този, който си мисли за пътуване из островите. Повечето от другите компании имат офиси само на летището, което може да бъде наистина неудобно, ако вместо да се качиш на самолет, искаш да върнеш колата на пристанището и да се качиш на ферибот към друг остров.
С една дума, ако си мислиш за road trip между островите или по някаква причина не искаш да връщаш колата на летището, Cicar вероятно е най-добрата възможност; във всички останали случаи със сигурност си струва да обмислиш и други фирми за коли под наем, като разгледаш сайтове като Discover Cars. Във всеки случай, независимо дали е Cicar или която и да е друга компания, ако имаш точни дати, препоръчвам да резервираш колата с няколко седмици предварително – така може да спестиш наистина много в сравнение с наемане в последния момент.
Освен това е добре да се отбележи, че на практика всички компании технически не позволяват да се кара по неасфалтиран път; ние го направихме няколко пъти, но ако имаш някакъв проблем, рискуваш да трябва да платиш от собствения си джоб.
Накрая има компании, които технически позволяват да се вземе колата на друг остров с ферибот, при условие че се върне на острова на тръгване; много на хартия изобщо не позволяват да се напуска островът – разбира се, на пристанището няма никой да проверява, но ако ти потрябва помощ, може да започнат проблемите.
Моят съвет, ако ти потрябва, е да наемеш различна кола за всеки остров, който посещаваш, или поне да се информираш добре какво ти е позволено и какво не.

Camino Viejo al Pico del Inglés.
Ако пътуваш сам и искаш да спестиш в сравнение с цената на наемането на кола, не ти се кара или по някаква друга причина не искаш да наемаш кола, общественият транспорт изобщо не е лош и с малко планиране можеш да стигнеш практически до всяка дестинация на острова. На тази страница можеш да намериш различните линии и разписанията на курсовете и да планираш пътуването си. Бях прочел на няколко сайта, че задължително трябва да купиш картата Ten+, за да платиш пътуванията, и така направих, но двата единствени пъти, когато се качих на автобус, за да стигна до Masca и да се върна от Punta de Teno, видях хора да плащат спокойно с обикновена дебитна карта.
Актуализация, октомври 2026 г.: днес на всички линии на TITSA можеш да платиш единичния билет директно в автобуса, в брой или с безконтактна карта Visa или Mastercard (също и със смартфон), така че Ten+ не е задължителна. Ако често ползваш автобуса, все пак си струва: картата струва 2 €, а при зареждането ѝ пътуванията излизат по-евтино, има и абонаменти за 10 € (24 часа) и 50 € (7 дни). Актуалните тарифи можеш да намериш на официалния сайт на TITSA.
Единствените две авиокомпании, които извършват вътрешни полети между островите, са CanaryFly и BinterCanarias. Цените обикновено са много сходни, но по принцип Binter изглежда малко по-евтина и има специални тарифи за лица под 29 години. Във всеки случай разгледай и двете и, ако е възможно, резервирай поне няколко седмици предварително за най-добрите оферти.
По-евтината алтернатива на полетите и най-вече по-практичната за придвижване от един остров до друг е фериботът. Ясно е, че ако трябва да стигнеш до Lanzarote от Тенерифе, със сигурност е по-добре да летиш, но за Gran Canaria и La Gomera не само че с ферибот се спестява, но е и много по-удобно, тъй като не е нужно да пристигаш два часа по-рано, както на летището, а можеш просто да отидеш на пристанището един час по-рано или дори по-малко, да купиш билета си и да се качиш на борда, без непременно да резервираш пътуването предварително.
По същество, ако нямаш добре определен маршрут, придвижването с ферибот ти дава много повече гъвкавост. Във всеки случай има няколко компании, които оперират между островите; Direct Ferries е сайт, който обединява всички компании, и ако искаш, можеш да резервираш билетите си.
По-конкретно, от Тенерифе има няколко ежедневни отплавания от Los Cristianos към La Gomera, La Palma и El Hierro, а от Santa Cruz има отплавания към Gran Canaria.

Playa El Bollullo.
Колко струва пътуване до Тенерифе? Разбира се, зависи; който чете блога ми, знае, че пътувам изключително пестеливо и пътуването ми из Канарските острови не направи изключение. Успях да се задържа в бюджет от 1000 € на месец, тоест малко над 30 € на ден, всичко включено. Ако търсиш идеи как да спестяваш, разгледай тази статия.
Съзнавам прекрасно, че не всеки е готов или заинтересован да води живота на пътешественик с раница, но добрата новина е, че Канарските острови така или иначе са сравнително евтина дестинация по европейските стандарти. Цените като цяло са по-ниски от тези в континентална Испания, тъй като островите са един вид специален регион, където вместо ДДС се плаща IGIC, само 7%, а за много потребителски стоки не се плаща изобщо. За два примера – цената на бензина е около 1 € за литър, а вечеря в ресторант, ако нямаш големи претенции, струва около 10 € или малко повече. С една дума, няма да са цените на Латинска Америка, но по европейските стандарти със сигурност не можеш да се оплачеш.
Тъй като говорим за разходи, мисля, че е добре да кажа две думи за това, което със сигурност е отличен начин да ги ограничиш: къмпингуването. Свободното къмпингуване на Тенерифе технически е незаконно, но в действителност е широко толерирано. Ако разпънеш палатката си далеч от любопитни очи, не би трябвало да имаш никакви проблеми, още по-добре е, като се имат предвид изключително оскъдните валежи през летния период, изобщо да не разпъваш палатка.

Roques de García.
През всички нощи, които прекарах на Тенерифе, „къмпингувайки“, се ограничавах единствено до надуване на къмпинг дюшека, когато дойдеше време за лягане. Но повтарям, технически е незаконно – ти избираш.
Ако искаш да останеш в рамките на закона, правителството на острова предоставя доста зони, където можеш да къмпингуваш законно и безплатно. Пълния списък ще намериш на тази страница, където, следвайки стъпките, можеш да резервираш мястото си. Някои от тези къмпинги са наистина спартански, други са истински „лукс“. Както споменах в ръководството, препоръчвам по-специално Los Pedregales като база за разглеждане на северозападната част на острова и Las Lajas за националния парк Тейде.
Накрая, за да намериш места за къмпингуване на Канарските острови, препоръчвам приложението park4night, създадено най-вече за тези, които искат да прекарат нощта в кемпер, миниван или кола. Фантастичен ресурс е и за тези, които просто искат да намерят уединено място, където да разпънат палатка или просто да постелят дюшек, както често правехме ние.

Plaza De La Luz, Los Silos.
За да намалиш таксите за обмяна и теглене, тук ще намериш моето ръководство за най-добрите карти за пътуване.
Тенерифе и Канарските острови като цяло са абсолютно безопасна дестинация, с наистина ниски нива на престъпност, препоръчват се дори за семейства с деца. Все пак, както за всяка друга дестинация, трябва да се използва здрав разум и следването на класическите съвети за сигурност никога не вреди.
Единствените две бележки, които ми се иска да направя, са да внимаваш изключително много къде се къпеш – както сигурно си забелязал, в това ръководство няколко пъти подчертах, че някои плажове не са подходящи за плуване. Тъй като става дума за океан, течението може да бъде изключително опасно, по-специално обратните течения могат бързо да те отнесат навътре с потенциално фатални последици. Имах възможност да се запозная с един господин, когото течението е отнесло навътре заедно с децата му, и ми разказа как вече е видял края си – не точно хубаво преживяване.
Освен това много от най-изолираните плажове нямат спасители и най-вече в нисък сезон може да си единственият човек там. С една дума, особено ако не си опитен плувец, внимавай и помни, че като цяло северното крайбрежие на острова е по-малко подходящо за плуване в сравнение с южното.

По улиците на Сан Кристобал де ла Лагуна.
Що се отнася до походите, и по време на моето посещение през май през деня имаше няколко случая, в които беше доста горещо, особено в националния парк Тейде на височина и без и капка сянка – защитата от слънцето и поддържането на хидратация са от основно значение.
Накрая, ако решиш да наемеш кола, не оставяй никакви ценни вещи вътре, когато е без надзор. За съжаление счупените стъкла по паркингите и табелите, които приканват да не се оставя нищо в колата, са твърде чести.
Планираш пътуване до Тенерифе – разгледай тези статии:
Коя раница за пътуване да избереш
Имаш въпроси? Или актуална информация? Не се колебай да оставиш коментар или да ми пишеш в Instagram!
За дарения / виртуални пици и бира 🙂